Original subtitles

ИЗПЕЧЕНО УБИЙСТВО: САМО ДЕСЕРТ

Мойша!

Прибрах се!

Мойша!

Мойша?

Мойша? Мац-пис-пис...

Мойша!

Мойша?

СЛАДКАРСКО СЪСТЕЗАНИЕ

ДОБРЕ ДОШЛИ В ГИМНАЗИЯ "ИДЪН ЛЕЙК"

Финален спринт...

Финален спринт за последните трима...

Да не отвличаме вниманието от това красиво лице.

Хана, започваме след 20 секунди.

Двайсет?! Благодаря. Страхотно се справяш.

Финален спринт...

Дали коляното е само изкълчено? - Така каза докторът.

Финален спринт за...

Няма да мога. - Не и с тази физиономия.

Усмихни се! - Хана, ти си боец.

Това си е нашето състезание все пак.

Ако имаш нужда от нещо, служителите ми са на разположение.

Прекрасно се справяш. - Така си е.

Къде ми е сметаната? - Хана, усмивка!

Не мога да съм все ухилена, майко.

"Финален спринт за последните трима!"

Бива си те! Кажи го вместо мен. - Не, сега е моментът да блеснеш.

Патерицата!

Наш специален гост е собственичката на "Буркан за сладки"

и създателка на сладкарския конкурс, разбунил духовете.

Финален спринт на последните трима в състезанието тази седмица.

Хана! - Да, финален спринт за...

за последните трима...

И те ще правят сладкиши.

По уханието съдя, че си ни приготвила нещо.

Да, правя ягодов шорткейк "Суенсен".

Качила съм рецептата за паундкейк, който е основата,

а после ще ви покажа как да направите крем фреш

и да гарнирате с ягоди. - Междувременно,

нека ви представим съдиите, които са с нас днес.

Приветстваме Клейтън Харт -

собственик на фабриката за брашно в Идън Лейк.

Благодаря. Драго ми е да бъда тук.

И управителят на ресторант "Идън Лейк Ин" - Чарлс Рътлидж.

Смесвате всички продукти, като внимавате

да не прекалите с разбиването, за да не стане сбит кексът.

Това е добре да се знае.

А ето го и крайния резултат. - Фантастично!

Тази прелест трябва да е забранена. - Забранена е в диетата ми.

Ето да го опитате.

Забравих, че се слага и мента накрая.

Хана, вдигаш високо летвата за нашите участници.

Те се състезават за награда от 25000 долара

и очерк в списание "Шеф готвач".

Състезанието се провежда в гимназията,

където цяла седмица снимаме събитието,

така че елате в събота в 16 ч.

Връщаме се след рекламите. - Пауза!

Хана, страхотно беше!

Мислех, че репликата е моя. - Но се справи чудесно.

Браво, отлично. - Благодаря.

Ще се видим в събота. - Да, г-н Харт.

И пази крака. - Разбира се, г-н Рътлидж.

Майко... - Прекрасно беше!

Наистина ли? - Имаш ново призвание.

Не съм убедена... - Горда съм. И знам това изражение.

Говори с него. - Здравей, Майк.

Току-що се роди звезда!

Не стоеше никак куцо. - Благодаря.

С радост ще дойда да оправя стълбата,

ако Денис не е на разположение.

Говорих с Денис, обеща да дойде

и да подсили онова, както там му се викаше,

с двойни нитове и всичко, което ти каза, Майк.

Записала съм си го.

За мача утре - за съжаление, съм на смяна.

Съжалявам, но поне Бил и Андреа може да отидат.

Много мило.

"Ребълс" се изправят срещу "Маршълс" утре

и градът ще ги подкрепя мощно, защото това може да е мачът,

в който Карл Кимбъл ще счупи рекорда за най-много точки през сезона.

Ще стана твой мениджър. - Майко, не знам...

Боже, Хана, какво се е случило? - Дано не е счупен.

Нищо ми няма. - Просто си е изкълчила коляното.

Колко пъти ти казах да оправиш стълбата?

Многократно. Успех с представянето.

Никога не ме слуша. - Майко!

Тази жена изобщо не млъква.

Може да е голям пробив и за теб.

Състезанието е приятно разнообразие, но дотам.

Не си вярваш достатъчно. Имаш присъствие пред камерата.

Стига ми да съм ресторантьор.

Предлагам да ти сготвя нещо, ако обещаеш да не му търсиш кусури.

Имам нужда от практика. - Не знам...

Удава ти се да съдиш.

Ако използваш крем фреш, ще те оценя високо.

Добре.

Това може да е мачът, в който Карл Кимбъл ще счупи...

Какъв спортист!

Нямам търпение да го гледам. Страхотен мач ще бъде.

Давай! - Подай, подай!

Пусни напред! - Отворете се, момчета.

Давай! - Ти можеш!

Вкарай я!

Браво!

Ти си резерва.

Браво, Карл! - Давай!

Минете в защита, "Ребълс"!

Норман заряза ли стоматологията? - Не, работи на доброволни начала.

Помощник-треньор е.

Стреляй!

Браво!

Ето за това става дума! - Кой е този?

Карл Кимбъл. - Синът на Мейсън Кимбъл.

Да, голям талант има това момче.

С Мейсън работим заедно.

Режисьор е на състезанието. - Подай!

Ти откога си такъв фен?

Излязох от вкъщи, и няма памперси. Спортът е за възрастни.

Сега е моментът, момчета, давайте!

Бил по някой случай ли работи?

Какво?

Покажи й. Голям случай, дума да няма.

Просто предохранителна мярка. - Естествено.

Наблюдаваш баба с камера? - Да, и виж.

Трябваше да я приспи преди половин час.

Ще заспи, когато се умори. Стига се впряга.

Да!

Браво! Страхотна игра в защита, гордея е с теб.

Върви сега.

Страхотно беше.

Хана. - Здравей.

Промяна в плана. Джордж Рътлидж е получил хранително отравяне.

Няма да може да бъде съдия. Но тренер Бишъп прие да го замести.

Чудесно! Искам да му благодаря. Може ли?

Разбира се. Страхотен мач, нали? - Да, невероятен.

Утре играем трима на трима.

Тренер? Простете, че ви прекъсвам. Страхотен мач, момчета.

Исках само да ви благодаря.

Мейсън ми каза, че ще ни помогнете в сладкарското състезание.

С жена ви Мишел сме... - Приятелки. Да, споменавала ми е.

Имам купища информация за състезателите...

Няма да се готвя предварително. Извинете ме.

Добре... - Не бих нарекъл това баскетбол.

Норман, страхотен мач. - Нали?

Да, фантастичен за гледане... - Рейнолдс!

Трябва да говоря с него.

Ще се видим след минута. - Добре.

Какво става?

Това момче е шампион! - Защо не беше титуляр?

Не биваше да търка пейката.

Добре че треньорът се вразуми. - Кимбъл беше резерва цял мач.

Добре че не загубихме тази седмица.

Не загубихме, когато Джош беше титуляр. Той игра страхотно.

Г-жо Рейнолдс... - Това е гимназия!

Всички трябва да имат шанс да играят.

Явно сме я засегнали. - Тежък живот е имала.

Извинявай, Бил се спря да говори с приятел.

Дали това е приятелката на Норман?

Сигурно са се запознали покрай спорта.

И нямаш нищо против? - Естествено!

Как е Майк? - Чудесно, мисля.

Не прекарваме много време заедно заради работата му.

Трябва да задълбочите нещата.

Вдовец е от няколко години, може да не е готов.

Той ли го казва? - Просто е твърде рано.

Хубаво, но времето си върви.

Това беше грубо, извинявай.

Говоря като мама. - Имаш оправдание.

Вече си майка. - Благодаря ти.

Обичам те, карай внимателно.

Успех със състезанието днес.

Добре дошли на полуфиналите на сладкарското ни състезание.

Днес имаме нов съдия.

Моля, приветствайте треньора Ленард Бишъп.

Здравейте, много ми е приятно.

Давам думата на теб, Хана. - Благодаря, Дий.

Посрещнете участниците.

Дайте близък план на Хана. Чудесно.

Той е заместник главен сладкар в "Шей Жизел", Минеаполис.

Джеф Греъм.

Тук съм, за да спечеля.

Този сладкар има диплома от Кулинарния институт...

Състезателят като фон, Хана на преден план.

И мечтата му е да отвори ресторант. Лоуъл Мантес.

За мен е чест да бъда тук.

И накрая, но не на последно място, тя е пекла сладкиши

на три поколения в семейството си и ни е предоставяла рецепти

за ежегодната ни готварска книга - г-жа Лорейн Хаузър.

Победа!

Благодаря.

Защо правиш от мухата слон?

Ти си виновен, дори не се стараеш да се криеш.

Няма какво да крия. - Знам, че има трети човек!

Знаеш ли какво? Не тук.

Искаш да ме унижиш ли? - Излагаш се.

Не ми обръщай гръб...

Мишел, аз...

Който не рискува, не печели.

Реших да използвам и маслините.

Соленото и сладкото са леко в сблъсък,

но смокинята помага.

Прилича на плодов кекс, овалян в слама.

На мен ми хареса текстурата. - Да.

Мислех ви за професионалист. Меко казано посредствено.

Съдии, достигнахте ли до решение?

Да. Съжалявам, Лоуъл, но си елиминиран.

Благодаря за шанса да се състезавам. - Чудесно представяне.

Момчета, да поговорим за утре.

Искам да дадете всичко от себе си на тренировката.

Здравей. - Норман!

Извинявай, трябваше да се оправя с нещо.

Няма проблем. Знам, че носиш две дини под една мишница.

Хубаво би било гимназията да има пари и за помощник-треньор.

Я ми кажи за тренер Бишъп...

Винаги ли е такъв гадняр?

Не знам. Напоследък, да.

Не знам какво става с него.

Второто място не ме устройва.

Здравей, Лен. Какво правиш? - Гледам да не забравиш нещо.

В склада има една мрежа с топки.

Да.

Върви ги донеси!

Какво? Опитваш се да ми зададеш въпрос ли?

Ти сериозно ли?

Би ли отишъл да вземеш топките и да ги донесеш?

Добре.

Лен!

Лен!

Божичко.

Подаде ми мокра салфетка и се закле на мига.

Бил е пиян до козирката, но друг свидетел нямахме.

Пица "Маргарита" с лук. - Чудесно изглежда.

Определено бих си взела почивка за... три дни?

За четири!

И ще оставиш сладкарницата в ръцете на Лиса за цели четири дни?

А ти ще възложиш ли сигурността на града на Бил и осем помощници?

Мислиш, че не мога ли?

Ако се разберем и ти обещая...

Ще го спазя. - Сериозно ли говориш?

Да. А и единственият начин да бъдем два поредни дни заедно

е да заминем някъде извън града. - Може и да стане.

Норман звъни. Да не ни проверява?

Не, глупости. - Норман, какво става...

Добре, успокой се.

Спокойно, Норман. Виж сега,

аз ще докладвам, ти стой там и не пипай нищо.

Всичко ще бъде наред. - Какво?

Тренер Бишъп е мъртъв. Норман го е намерил.

Хайде, да тръгваме.

Вземи си патерицата, леко. - Ще се оправя.

Ще оставим твоята кола тук. - Какво?

Освен ако не искаш да си ходиш. - Не!

Дори да те накарам, пак ще дойдеш. - Прав си.

Джонсън! Може ли да дойдеш за момент?

Ще свалиш ли отпечатъци от пикапа?

Норман, добре ли си? - Да.

Благодаря, че се обади. Идвам след минута.

Шмиди! Изземи записите от охранителните камери в училището.

Бил, какво е станало?

Блъснат е от кола.

Норман, добре ли си? - Да.

Тренировка ли правихте? - Утре имаме гостуващ мач.

Направихте ли снимки? - Още не.

Снимайте всичко. - Трябва да изчакаме съдебния лекар.

Ела да ти покажа още нещо. Това е училищният автомобил.

Ключът още е на таблото.

Някой го е взел, за да го прегази?!

За да няма отпечатъци по собствената му кола.

И това е начин.

Ще взема показания от Норман.

Говорех с него, а той гледаше през рамото ми...

Сякаш някой излиза от залата?

Но не си видял кой е? - Да не раздувам нещата.

Просто гледаше, може да не е нищо. Не знам.

После влязох вътре... - Къде беше пикапът в този момент?

Точно тук.

Добре, само изчакайте малко.

Да оградим цялото това пространство тук.

Какво оставя такъв отпечатък? Някакъв клин?

Не, съмнявам се.

Прилича на дупка от токче на обувка, нали?

Мишел. - Коя?

Съпругата на тренер Бишъп. Беше с високи токчета тази вечер

и я видях да се кара с мъжа си.

Г-жо Бишъп?

Аз съм Майк Кингстън, инспектор от шерифството.

Моите съболезнования.

Има ли на кого да се обадим?

Не.

Трябва да ви задам няколко въпроса.

Кога за последно видяхте съпруга си?

В училището. Всички са го видели. - На мача?

И къде отидохте след това? - Лен остана, а аз се прибрах.

Значи тогава да последно сте го виждали и чували?

В добри отношения ли бяхте?

Чух, че сте се скарали по-рано вечерта.

Не беше нищо.

Опитвах се да го накарам да си вземе отпуск. Само работи.

Истината е, че дори не излизахме на вечеря.

Ще трябва да дадете показания утре.

Ето визитката ми. Обадете се, ако се сетите нещо.

Г-жо Бишъп, с тези обувки ли бяхте вечерта?

Трябва да ги взема за анализ.

Вземете каквото искате.

Вярваш ли на думите й? - Не.

Заключението е, че Ленард Бишъп е убит.

Скърбим за смъртта му, съболезнования на близките.

Временно треньор ще бъде Норман Роудс.

Можеше да съм аз! - Снощи ли?

Не, на репетицията.

Тук трябва да е топличко.

Норман Роудс е открил трупа му снощи.

Поне не го е намерила Хана този път.

Но е била на местопрестъплението, видях по телевизията.

Майк Кингстън трябва да се замисли.

Хана е магнит за убийства.

Бихте ли затворили вратата? Ужасен студ е.

Добро утро, г-жо Баском и г-жо Хаузър.

Дамите са наши скъпи клиентки. Късо американо и черен чай.

Мишел ще бъде заподозряна, независимо дали ми харесва.

Том, ще ми подадеш ли подноса? Благодаря.

Трябва да действаме. А, ето те, Лиса.

Крекерите с меласа се пекат. Какво още?

Три дузини шоколадки за "Идън Лейк Ин".

Искат ги за следобедния чай. - Днес? Захващам се.

Хана, алибито ми за снощи е бетон.

Определено е бил блъснат от пикапа. Има травма на главата,

счупена бедрена кост, ребра... Прочети доклада.

Да... - Какво те притеснява?

Просто интуиция.

Би ли повторила огледа на тялото? - Добре.

Питърсън! Открихте ли телефона му?

Още не. Ще огледаме пак местопрестъплението.

Майк, ела да видиш.

Какво откри?

Коридорът до залата, стаята на треньорите,

складът за екипировката, южния изход и главния паркинг.

Няма ли камера отзад? - Не, вижда се пистата,

но не и пространството до залата.

Така, часът е 20,50.

За колко време се стига от гърба на залата до фитнеса?

Не много, няколко минути.

21, 10 е крайният час, ако сложим 7-8 минути в двете посоки.

Значи убийството е извършено за 20-Ина минути.

Стигат. - Ако извършителят вече е бил там.

И виж кой е заснет. - Коя е тази камера?

При треньорската стая. Този коридор е от другата страна.

Няма как Норман да я е видял.

И виж часът - 20,45. Достатъчно време да отиде отзад.

Да.

Май е време да дръпнем щепсела.

На състезанието ли? - Не!

Залогът за канала е твърде голям. Инвестирахме твърде много.

Нужни са ни приходите от финала, поне за да излезем начисто.

Това не е лека спънка. Един от съдиите е мъртъв.

Следващият в списъка с радост ще го смени.

Имаш списък със съдии?! - Продуцентът трябва да е подготвен.

Погрижих се да имаме алтернатива.

Звучи логично.

Защо тренер Бишъп участва снощи, след като е последен?

Издърпах го. Реших, че ще е добра реклама на отбора,

пък и нали използваме училището.

Добре...

Хана, какво се замисли?

Първо аз претърпях злополука, после г-н Рътлидж се натрови,

а сега и тренер Бишъп...

Кофти се оказва този списък.

Мислиш, че има връзка ли?

Не... Не знам.

Тогава да продължаваме. Замислям суперпредизвикателство,

което ще доведе до конфликт...

Момчета, елате тук за малко.

Съберете се.

Искам само да ви кажа, че се гордея с вас,

задето решихте да играете тази седмица.

Това е. Браво. Упражнявайте стрелба под коша.

Как са момчетата?

Добре, но мисля, че още са в шок. - Сигурно.

Да разследваш ли си дошла?

Искам да видя треньорската стая.

Полицаите вече я огледаха. - Не се и съмнявам.

Добре.

Момчета, вървете във фитнеса. Хайде, побързайте.

Само десет минути. И не сме водили този разговор.

Дори не знам за какво говориш.

Жена му ли подозираш?

Карали са се, била е в училището, а ни излъга.

А ако и отпечатъците от обувки са нейни...

Има и други освен тези на Норман.

Да, като от маратонки. - Все пак е писта.

Не, точно до пикапа са. Вероятно номер 45.

Ще проуча кой номер носят играчите. - Мислиш, че е някое хлапе?

Не ми се иска, но 10 минути преди Норман да отиде в склада...

Джош Рейнолдс, от Б отбора.

Ядосан е.

Все пак Карл Кимбъл е звездата на отбора.

Джош не е бил пускан в игра? - Бишъп е държал да печели.

Стреляй!

Добре, дай тук топката.

Търсим бърз пробив, нали? Така че никакво спиране.

Ако му отнемат топката, идвате да помагате.

Хайде, трима на трима.

Здравей. - Как си?

Добре. Отборът стои чудесно.

Точно така! Браво, Рейнолдс.

Това е резервата, нали? - Да, Джош Рейнолдс, добър е.

Титулярът бил голяма работа. - Карл Кимбъл, звездата.

Джош не е ли толкова добър? - Бива си го, просто...

Няма такива възможности.

Кимбъл е тренирал цяло лято на частно,

от малък е на специална диета... - Сериозен бизнес.

Да, в полезрението е на големите 10 колежа.

А такива като Рейнолдс нямат шанс. - Не.

Видя ли Джош вечерта на убийството?

Не, защо?

Защото е бил тук.

Заснет е от камерите в склада 15 минути преди ти да отидеш там.

И на излизане е счупил витрината.

Джош е много свястно момче. - Искам да поговоря с него.

Сега ли? - Да.

Не, няма 18 години. Не можеш да го разпитваш без близките му.

Може да е бил очевидец. - Струва ми се, че целиш друго.

Опитвам се да го оневиня. - Разбирам.

Но нека е присъства и родител. Обади се на майка му.

Преровила си стаичката на Бишъп?!

Не съм ровила. - Какви ги вършиш?

Само малко. - Господи... Добре.

Толкова си сладка, когато спиш!

Седни тук и си повдигни крака. - Повдигам го! Понякога.

Благодаря ти, че дойде. Знам, че ти е трудно. Бебченце...

Стига! Чувствам се като по-голямата сестра.

Харесва ми, ако изключим това, че те боли.

Но разправяй, ровила си в стаичката?

Мишел е смятала, че съпругът й има любовница,

и се скараха по този повод вечерта.

Мислиш ли, че е вярно? - Ето какво знам.

Хипотетично погледнато, ако откриеш, че Бил държи

лъскав костюм в управлението, и намериш касова бележка

от скъпа вечеря и хотелска карта в джоба му,

какво ще си помислиш?

Че трябва да изхвърля парцалите му през прозореца.

Да, изглежда като да е изневяра.

Но Бил не е такъв, не бих повярвала.

Ще ми трябва доказателство. - И откъде ще го намериш?

Обажда се Мишел Бишъп... - Казвам се Мишел Бишъп.

Търся г-н Уолтърс.

Не, той ми има номера. - Извинете.

Сега ще пробвам с Грифин. - Ударих на камък.

В списъка следва Гордън Глосъп. "Международно признат".

Пише, че е много дискретен.

Обажда се Мишел Бишъп... - Мишел Бишъп.

Искам да разбера какво сте открили за съпруга ми Лен.

Така и не получих доклада за Лен.

Ще изчакам.

Не съм го получила.

Можете ли да... - Да ти го пратят пак!

Може би на пощенската ми кутия.

Не, нямам представа кой може да го е приел.

Ало?

Мишел го е получила в дома си. - Не, страхотно!

Тя се усети и затвори, но каза, че го е изпратила.

Това е достатъчно. Знаем, че Мишел е наела детектив.

Ще пиша на Майк.

Джош, заснет си в училището вечерта на убийството.

Да, останах да тренирам във фитнеса.

Това тук никак не ми прилича на тренировка.

Джош...

Ще платя щетите.

Къде отиде след това? - Прибрах се вкъщи.

В колко часа? - Не помня.

Някъде към 20,30 ч. - Беше преди 21.

Вие сте били там? - Мислех, че ще го питате за случая.

Кой номер маратонки носиш? - Не отговаряй. Обвинявате ли го?

Не. - Тогава си тръгваме.

Ще се върнем с адвокат.

Опитвам се да отхвърля Джош като заподозрян.

Знаете ли какво прави през уикенда? По-добре да научи.

Ходи да работи в Маршъл. - В Маршъл?

Не им позволяват да работят през сезона.

Свободен ли е сега? - Да.

Ще се видим след тренировка.

Той е свястно момче. Раздаваше се за тренер Бишъп.

Обичаше го. Не ще и да чуе нещо лошо за него.

А вие чували ли сте? - Когато разбрах, че работи,

идваше ми лично да удуша треньора.

Джош не изкарва парите заради мен.

Искал да не остане по-назад и да купи подарък на тренера.

Що за учител е това, да очаква скъпи подаръци?

Майката е по-гневна и от хлапака.

Да проверя ли и нейното алиби?

Ела у Бишъп. Мишел е наела детектив.

Да, определено.

Не знаех какво ти се яде и донесох различни.

Благодаря, че намина. Малцина идват, но не съм изненадана.

Мишел, знам, че ти е било тежко.

Мислех, че си тук като приятелка. - Приятелка съм ти.

Нима? - Наистина.

Здравейте. - Привет. Хана ме повика тук.

Трябва да поговорим за караницата с Лен.

Вече ви казах.

Мислела си, че Лен има любовница.

Знаем, че сте наела частен детектив - г-н Глосъп.

Добре, така беше. И знаете ли какво установи?

Ето какво.

Не е жена. Бизнес, както винаги.

Но ти каза "има трети човек". - Това имах предвид.

Видяхте ли се после? - Не, остана да работи.

Не отидохте ли в стаята му? - Да, но не беше там.

Явно работеше, затова се прибрах.

Има ли кой да го потвърди?

Никой друг не живее тук. Спрях за бензин.

Взехте ли касова бележка? - Не.

Всъщност има още нещо.

Не открихме телефона на мъжа ви.

Загуби го предния ден и още не си беше купил нов.

Арестувана ли съм?

Не, но трябва да дойдете да поправите показанията си.

Само минута.

Този познат ли ти е?

Не. Не се вижда добре.

Ще ти извадя копия. Благодарение на теб ги имаме.

Не искам да те арестувам за кражба на улики.

Благодаря. - Е, какво смяташ?

Мисля, че лъже, но това не я прави убийца.

Главна заподозряна е.

Провери ли участниците в конкурса? - А ти?

Да. На трима съдии

им се случва нещо странно в рамките на дни.

Необяснимо е, нали? Аз претърпях злополука,

Рътлидж хвана тайнствена болест,

а треньорът беше убит.

Добре, но защо?

Победителят печели 25000 долара и очерк, което си е мотив.

Какво каза майсторът за стълбата ти?

Било цяло чудо, че не е поддала досега, знам.

Рътлидж сигурно е хванал грипа,

а убиецът на треньора е целял него, не конкурса.

Добре, да тръгваме.

Пред мен.

Майк, докладът за пикапа и следите от стъпки.

Какво излезе? - Токчетата са на Мишел Бишъп.

Дълбочината отговаря на теглото й.

Тя каза, че е отишла да го търси. - Може и да го е намерила.

Наела е и детектив да го следи в Минеаполис.

Ето какво са открили.

Бизнес вечеря? - Не знаем кой е мъжът.

Дойде ли разрешение за банката? - Да, трябва да е в пощата ти.

Дали има и финансов аспект? - Трябва да проучим Ленард Бишъп.

Майк, ела да видиш.

Повторих огледа. Бледи са, затова ги бях пропуснала.

Кръвоизливи в очите.

Как? - Открихме микроскопични влакна.

Значи е удушен с това? - Не.

Екипите бяха увити с това.

Найлон от обществена пералня ли е това?

Преместван ли е? - Не, станало е на място.

Блъснат е с пикапа, но все още е бил в съзнание.

Умрял е от задушаването.

Значи убиецът е слязъл да го провери. Предумишлено е!

Обмисли го, Клейтън. Ако дарението е от "Хартланд"

в памет на Бишъп и за нов треньор...

Не, училището решава как да харчи парите.

Имаме апаратура и за по-голямо увеличение.

Не, благодаря. - Това е тренер Бишъп.

Всички знаят, че засенчваш шерифите. С радост бих ти помогнал.

Благодаря, но не е нищо.

Добре. Ще прегледаме ли сценария за финала?

Добре. - Чудесно.

Май го оставих в кабинката. - Мейсън, забравих.

Опекох ги за теб и Карл.

Благодаря, но той не яде захар от 5-годишен. Не се засягай.

Не се засягам. На Карл сигурно му е тежко, че загуби треньора си.

Оцеля след смъртта на майка си, ще преодолее и това.

Аз ще се погрижа, отбор сме. Извини ме.

Заснехте ли Б-кадрите в столовата?

Аз снимах на паркинга, как идват. - Добре, вкарай ги, важни са.

Какви са тези Б-кадри?

Екипът снима и странични неща за разнообразяване на материала.

Ще донеса сценария. - Добре.

Отдясно се получава лека сянка.

Крис, от какви неща се получават добри Б-кадри?

Реакцията на публиката, снимки на състезателите и съдиите...

И пазите ли този материал? - Да, няма как.

Искате ли кокоски? - Да, естествено.

Нагъвайте. Пресни-пресни, от тази сутрин.

Значи убиецът е слязъл от пикапа,

видял е, че треньорът още е жив, и...

Кой би го направил? - Да, страшно е.

И този човек се разкарва из града! - Не се знае.

Майк, бъди внимателен. - Добре ли чух?

Стори ми се, че каза да внимавам.

Да, защото аз съм внимателна.

А и не мога да обикалям с този крак. - Хубаво.

За кого гледаш? - Първо за Мишел,

а също и за мъжа от снимката.

И за Джош Рейнолдс, момчето от отбора, и майка му.

Да дам ли близък план? Може би трябва.

Моля те, недей. Не е честно.

Фантастично. Хубав трик.

Я чакай малко...

На баскетболното игрище ли готвиш? - Успокой се.

Това е Лоуъл Мантес, нали?

Явно е след като беше елиминиран. Изглежда бесен.

Май си изненадана. - Не съм очаквала такова поведение.

Изглеждаше толкова учтив и спретнат, сякаш никога не е разсипвал брашно.

Как да му вярваме тогава? - Прав си.

Ще направя копие. Трябва да говоря с него.

Само да се пресегна малко...

Дори не гледаш. - Извинявай, че ти се пречкам...

Това да не е телефонът, който Бишъп уж бил загубил?

Да. И на това трябва направя копие.

Може да е имал два телефона или убиецът да го е взел.

Но защо Мишел ще лъже? - Именно. Точно затова...

Майк?

Нямам...

Нямам спирачки. Не мога да спра.

Отпред има кола...

Спокойно...

Дръж се.

Така...

Майк!

Добре ли си?

Да.

Свърши се.

Изобщо не съм замаяна.

Спирачката я нямаше никаква.

Криминолозите провериха, била е износена.

Износена, а не срязана?!

Не е напълно ясно, амортизирана е.

Мислиш, че може да е умишлено ли?

Не вярвам в съвпаденията.

Хана не е особено стриктна в поддръжката на колата си.

Не е необходимо.

Добре съм. - Не я слушайте.

Закарайте я да я прегледат.

Нищо ми няма. - В болницата!

Защо не дадеш и теб да те прегледат?

Добре съм, само да си избистря ума.

Осъзнавам, че може и да пресилвам нещата.

Проучи всичко. Не искам да започвам разследване, ако е злополука.

Ще разбера откога Хана не си е проверявала спирачките.

И се погрижи да отиде на преглед в болницата.

Не пречи да купим малко. А после ще отидем.

Мишел Бишъп оневинена ли е? - Разследването продължава.

Няма да коментираме нищо, докато не стигнем до арест.

Мейсън! Здравей. Не те очаквах днес. Дано не съм забравила.

Нещо не е наред ли?

Не, просто не те видях да тръгваш по доставки днес

и реших, че...

Още не съм в състояние да правя доставки.

Да купиш нещо ли си дошъл? - Всъщност да.

Всички харесаха сладките и идвам за още.

Май се придвижваш добре с крака.

Да, справям се.

Лиса ще ти помогне да избереш каквото искаш.

Да видим... - Карл, а за теб?

Експериментирах с портокалки,

подсладени само с натурален плодов сок.

Няма нужда, тъкмо закусих. - Баща ти много се гордее с теб.

Отбор сме.

Нали няма да нагъваш сладкиши?

Не съм ги докоснал!

Съотборниците ти ще бъдат много разочаровани.

Здравей, Норман. Хайде, синко. - Чао.

Радвам се да те видя. - Дано не си върнеш думите назад.

Трябват ми 4 дузини сладки до 14 ч. - Норман!

Хайде! Знам, че ти е по силите. - Само за теб.

Извинявай, няма да успея за обяда.

Добре.

Не потвърдих алибито на Ейва Рейнолдс.

А Лоуъл Мантес е в неизвестност, откакто е бил елиминиран.

Непременно трябва да го открием.

Какво е това? - Преглеждам финансите на Бишъп.

В общата им сметка всичко е ясно.

Превежда там заплатата си, плаща сметки и му остава малко.

Нормален живот. - Да, докато не стигнем...

До тук.

Надвишил е лимита, но е възстановил сумата.

Да, но от друга сметка, в различна банка.

Зачудих се и я проследих.

Банка в Минеаполис.

Сметката е открита с 25000 долара и е лична - на Ленард Бишъп.

Двайсет и пет бона, които не са от спестявания.

Именно, а и погледни тук.

80000 долара.

Това не може да е от учителската му заплата.

Г-н Рътлидж, някой от състезателите говорил ли е с вас извън снимките?

Никой. Наясно бяха с правилата.

Да... - Чарлс, време е за лекарствата.

За грипа ли? - Не, за кръвното и холестерола.

Не знам дали му действат, толкова е зле.

Лепкави ли са хапчетата?

Да, сигурно от влажността в банята. От цяла седмица са така.

Може ли да... - Разбира се.

Какво? - Има ли останали в шишенцето?

Да, разбира се. - Защо?

Сигурно не е нищо... - Ето.

Какво? - Проблем ли има?

Не са същите. - Какво става?

Няма да повярваш какво открих.

Някой е пипал хапчетата на г-н Рътлидж.

Не са същите като в шишенцето.

Ще пратя Питърсън да ги вземе. Стой там.

Добре, няма да мърдам.

Докторът ми ги изписа...

За колко време ще излезе лабораторният анализ?

Ще ускорят нещата, но не знам.

Желаете ли кафе? - С удоволствие.

Сметана и захар? - Да, моля.

А мъфин?

Здравей! - Хубава кола под наем.

Точно теб търся.

Не беше нужно да ми ги доставяш. - Така исках.

Пък и имам нужда от услуга. - За какво?

Трябва ми дискретен човек с достъп до лаборатория

и познания по химия. - Нали съм твой човек!

Миличка, така приятно говориш!

Левият ти профил определено е по-хубав,

така че се извръщай...

Хана?

Какви са тези бумаги?

Документите на всички участници.

Хайде да се съсредоточим. Виж.

Какво е това?

Тоалети от "Клеърс". - От телевизията ги осигуряват.

Не се надявай на тях. Дий затова си ги купува сама.

Норман звъни!

Ела тук, коте.

Здравей. Супер.

Добре, чудесно.

Радвам се, че държите връзка.

Той е такъв прекрасен мъж.

Да.

Майка му разправя, че доста ходи по срещи.

Да, знам. Е, аз трябва да търча, майко.

Или да куцукам.

Проверявай си есемесите!

Макар че на мен ще ми стои добре.

Еметин? - Да.

Цефалин и още някакъв алкалоид, вероятно психотрин.

Казано на прост език?

Намират се в корените на ипекакуаната

и предизвикват повръщане.

Откъде се вземат? - Отникъде.

Няма производство. Трябва да си го направиш.

И да знаеш как да го инжектираш в капсула

и да сведеш следите до само едно лепкаво петънце?

Тези могат да правят кленов сироп, но това е малко по-сложно.

Проучих цялата документация.

Всичко отговаря на истината.

А съдиите?

За да нагласиш нещата, може да се започне и...

Отзад напред. - Нали?

Ако съдията не е купен, какъв смисъл би имало?

Но Мейсън не ги е карал подред.

Тренер Бишъп е бил последен.

Дори да имаш списъка, няма да знаеш кой ще застъпи.

Но кой е трябвало да дойде след г-н Рътлидж?

Джино Палиати.

Не мога да ти го обясня по-добре.

Есемесите му са кратки, говори само за работа.

И не сме били сами заедно от няколко дни. Май се отдръпва.

Или пък просто е мъж и изобщо не се усеща.

Покани го ти. - Какво?

Живеем в 21 -ви век, няма да е голяма изненада.

Просто го покани. - Права си.

Майк!

Здравей. Дадох зор на лабораторията да побързат с капсулите

и издирваме Лоуъл Мантес, който липсва от вечерта на конкурса.

Добре. Благодаря, че провери.

На камерите от бензиностанцията се вижда Мишел

в часа, когато е извършено убийството.

Имам нова теория по случая и се питах дали би дошъл

да поговорим с един майстор готвач и да хапнем после.

Съжалявам, имам уговорена среща и не бива да се разсейвам.

Добре.

Майк!

Не си забравяй сладките.

Благодаря.

Извади ризотото веднага! След две минути ще е съсипано.

Караш бавно, бавно, бавно и изведнъж става готово.

Затова твоето ризото няма равно. - Грацие, белла.

Та значи, тези готвачи... Ето пицата, добър апетит.

Мислиш, че съм в опасност ли? - Просто вземам мерки.

Джино, свързва ли те нещо с някой от участниците?

Бутилка пино ноар на маса 4.

Г-жа Хаузър идва два пъти месечно.

Иска сирене върху скаридите.

Безобразие, но си мълча.

Джеф не го познавам.

Това е любимото ми пино ноар, насладете му се.

А Лоуъл работеше при мен навремето, но оттогава не съм го виждал.

Лоуъл е работил тук?! Не го пишеше в автобиографията.

Твърде традиционно е за него.

Извинявайте за забавянето. Марио ще ви обслужи.

В какъв смисъл традиционно?

Падаше си по молекулярната кухня. "Хранителна революция".

Няма как да се впише тук.

Как ще поддържаш клиентела с тази глупост?

Какво да правя с течния азот? Кой иска замразено-сушена паста?

Казах му да ми се обади, ако реши да приготвя ядивна храна.

Харесвам го, но е малко чалнат. Заповядайте, добър апетит.

Дали Лоуъл е разбирал от химия?

Имаше повече формули, отколкото рецепти.

Да става учен тогава!

Кулинарията е изкуство, знаеш го. - Да.

Грацие. - Чао, белла.

Норман, ако чуеш това, ела бързо на улица "Суол" 68.

И си облечи нещо по-мърляво.

Простете.

Майк! - Здравей.

Добре изглеждаш. - Радвам се да те видя.

Благодаря, че дойде така бързо. - Няма защо.

Радвам се да те видя. Нашите ти пращат поздрави.

Хубаво. Трябва да им се обадя, но просто...

Чудя се дали не страдат повече, когато ме чуват.

А аз се чудя дали само ние разбираме.

Всички загубихме Лидия.

Мислех, че съм по-добре.

По-добре си, виждам го.

Скръбта не е отминала, просто е улегнала.

Някак си е намерила мястото.

Минаха три години, така че...

Какво има?

Лидия...

Тя просто...

Изтича до магазина, за да купи нещо, което беше забравила.

Остави чашата си с безалкохолно на плота.

Нямаше да се бави.

И...

Още долавях парфюма й в стаята, когато телефонът звънна.

След някакви минути.

Толкова бързо става. Както се смееш и се шегуваш

и всичко е наред, като гръм от ясно небе...

Човека го няма.

Все още ли говорим за Лидия?

Ако си имаш някоя, ще се радваме за теб.

Сестра ми би се радвала.

Знам.

Разкажи ми.

Ами...

Тя е невероятна. Забавна, интелигентна,

силна, красива и инатлива.

Не оставя нищо току-така.

Мислех, че ако е до мен, ще я пазя, но не мога.

Дори да съм до нея, не мога да я следя всяка минута.

Не знам дали мога да рискувам.

Друго се запитай.

Какво ще стане с теб, ако никога не рискуваш отново?

Какъв ще бъде животът ти?

Това е запис на Лоуъл Мантес, което значи, че сте го изпуснали...

Норман! Ела! - Включва се секретарят му.

Никой не е виждал Лоуъл, откакто беше елиминиран.

В апартамент 6 ли звъня? - Да, не отговаря.

Да действаме.

Значи търсим писмо или нещо с адрес на него?

Добре. Или пък гледаме за тесто. - Какво тесто?

За сладки или пай...

Понякога е твърдо и не е добре да отива в мелачката за боклук.

Норман, върхът си.

Благодаря.

Защо си тук?

С теб никога не е скучно.

Пък и ако Майк се издъни, да съм в изгодна позиция.

Я стига, виждам как около теб пърхат жени.

Така е то. Гледай да не ме изпуснеш...

Момент. Това прилича на тесто, нали?

Да! Какво има тук?

Спаначени сладки?

Пиша му точки за креативност. Но какво още има?

Дали го е сготвил... Какво е това?

Дали е същото? - Имам снимка.

Цефалис ипекакуана. От нея се прави извлек.

Изгубих състезанието и заминах на почивка. Престъпление ли е?

Спести си го за пред адвоката. Сядай тук.

Заради състезанието ли е?

Задържахме Лоуъл Мантес на магистрала 18.

Дай това за анализ.

Бас ловя, че е разхлабил стълбата ми.

Трябваха ми пари и реклама.

Исках Джино Палиати за съдия.

Той беше следващият в списъка.

Достатъчно беше един съдия да отпадне.

Разхлабил си стълбата на Хана. - Май имам нужда от адвокат.

Но когато не си успял, си разболял Рътлидж.

Само че го е заместил тренер Бишъп,

който те елиминира, и затова...

Мислите, че аз съм убил Бишъп ли?

Не съм луд, камо ли пък убиец.

Защо тогава си срязал спирачките на колата на Хана?

Колата на Хана? Не знам за какво говорите.

Обади се на адвоката си.

Нищо не разбирам от коли.

Разбирам от химия и знаех, че не е фатално!

Какво мислиш?

Определено той е причинил травмата на Хана

и е отровил Рътлидж. - Но?

Но изглеждаше искрено изненадан за Бишъп.

Убиецът може още да е на свобода.

Лоуъл може и да има алиби.

Трябва да го потвърдим. Докъде сме с Ейва и Джош?

Днес ще дойдат с адвокат.

Ела да видиш.

Идентифицирах онзи мъж.

Питър Роско - виден спортен агент, търсач на млади таланти.

Представлява и треньори. - Бишъп си е търсел агент?

Не, не би се хванал с човек като него.

Но ако Роско е набелязал момче от отбора, би ухажвал треньора.

Агентите ги прилапват отрано. - Въпросът урежда ли се с пари?

Незаконно е. Ако Роско го подкупи и ги хванат, треньорът изхвърча.

А ако играчът намаже, ще му забранят да играе.

Ще поровя в компютъра на Бишъп.

Трябва ни телефонът му. - Къде ти!

Да прегледаме всичко отново, дано да изскочи нещо.

Ето така се ръководи шерифство.

Наистина ли не искаш да ме смениш?

Здравей. - Здрасти.

Обвинихме Лоуъл за натравянето и почти си призна за стълбата ти.

Но не съм сигурен за убийството. Проверяваме алибито му.

Много бих искал да те видя довечера.

Финалът на състезанието започва след малко.

Сведох избора до четири рокли, които трябва да пробваш.

Майка ми дойде, както чуваш. Ще говорим после.

Аз разбирам от мода. - Майко, слушай,

нали се бяхме разбрали да се срещнем направо там...

Да не флиртуваш с режисьора?

Ако обичаш! Да, майка ти ходи по срещи, а той е толкова мил.

Какво?

Този поглед ми е познат. Присети се нещо.

Трябва да отида да свърша нещо.

Страхотна си. Благодаря. - Хана!

Обичам те, чао. - С модата не се прибързва!

Отишла си в стаичката на Лен, за да вземеш телефона му.

Той го беше загубил!

Видях на записа как го държи вечерта на убийството.

Хубаво. Открих го в стаята му вечерта.

Преди да бъде убит. Исках да го предам, честно.

Първо се боях да не решат, че съм го убила,

а после, че ще се чудят защо съм го крила.

Намери ли каквото търсеше? - К. Ф., номерът от Минеаполис.

Кейтлин Фарли, приятелката на Лен. - Звъняла си й?

Питаше защо не й се обажда от няколко дни.

Много съжалявам. - И наех частен детектив.

Не исках целият свят да разбере

и хората да ме зяпат и заради това.

А кой е Бумър56? - Какво пише?

"Страхотен мач. Гениална защита във втората част."

Сигурно е някой фен. Родителите все му се подмазваха.

Преди това споменава за някакви пари.

"Трябва ми още един ден."

Не знам. Може би банкер, който е и фен?

Не е осъзнавала важността му. - Сега наистина може да ни е ценен.

Виж есемесите от Бумър56.

Пише за някакви пари и че иска време.

Точно това търсехме.

Може да разреши случая. - Надявам се.

Хана, много се радвам, че дойде да се видим...

Имам само няколко минути и трябва да влизам.

Смятам, че ти дължа обяснение за поведението си.

Много държа на теб.

Ти си такава страхотна жена. - Но... Нищо.

Разбирам. И не ми дължиш обяснение, Майк.

Не, определено не разбираш,

защото съм луд по теб, Хана.

Побърках се онзи ден, когато можеше да загинеш,

а аз бях безсилен.

Изкарах си ума. Извини ме за държанието.

Не искам да е така. - А как искаш да е?

Да бъдем заедно. - Хана, трябваш ни.

Не си го представях така,

но изражението ти онзи ден беше толкова дистанцирано

и мога да те разбера, но не искам да те загубя,

затова ти казвам, че искам да бъдем заедно.

Хана, заемаме местата си. - Просто кажи нещо.

Извинявай, но трябва да дойдеш веднага.

Какво? Трябва да... вървя.

Разбрано. Публиката вече е седнала,

трябва да минем отзад.

Ето те! Няма да имаме време да те нагласим.

Майк ще дойде ли? - Не, трябва да работи.

Сигурно наваксва заради снощи. Балдъзата му беше дошла.

Изглеждаш чудесно. Ще се видим вътре.

25 секунди, разбрано.

Тя е тук, сега идваме.

Двайсет секунди, побързай! - Идвам.

Идваме, водя я. Петнайсет секунди.

Побързай! - Ефирът започва.

Бързо по местата. - Дай да ти оправя ревера.

Не се прегърбвай. - Започваме след 10 секунди.

И бъди енергична. Толкова се гордея с теб!

Включваме Хана след 5, 4... - Усмивка!

Три, две... - Усмихвай се!

А сега Хана Суенсен ще ни представи предизвикателството.

Проследиха Бумър56. Оказа се Мейсън Кимбъл.

Чакай, какво? - Синът му е звездата на отбора.

Но от есемесите излиза, че Мейсън е плащал на треньора.

Може Бишъп да го е притискал.

Синът на Мейсън е на скъпи тренировки, специална храна...

Може Мейсън да е приел подкуп,

а треньорът да е поискал дял.

Ейва Рейнолдс спомена, че Бишъп бил много алчен.

И е изнудвал Мейсън. Разчуе ли се, Карл е щял да изхвърчи.

А ако не плати, всичките усилия на бащата се обезсмислят.

Трябва да задържим Мейсън Кимбъл. - Браво.

Предстои сериозно предизвикателство.

Да видим какво прави Лорейн Хаузър. Разкажи ми за кейка.

Хванах те.

С гаджето ти полицай ли си пишеш? - Не.

С майка ми.

Проверяваме докъде са стигнали след 10 секунди. Хана, готова ли си?

След, пет, четири, три, две...

Време е да нагледаме състезателите, но...

Нека обърнем камерите към Мейсън Кимбъл.

Това е режисьорът на предаването.

Ето го там. Благодарение на него сме в ефир.

Нека го аплодираме.

Мейсън! - Хана!

Мейсън? Майко, трябва да... - Хана!

Да видим докъде са стигнали. Джеф, как вървят нещата?

Суфлето ми стегна, но ганашът ми къса нервите.

Ще успея, стига нещо да не се обърка.

Г-жо Хаузър, как върви? - Няма драма.

Тъкмо ще вадя суфлето от фурната. Дръпнете се!

Съобщение от Хана. Бумър56 е Мейсън.

Карл!

Мейсън, спри! - Стой далеч от мен!

Карл...

Махай се!

Карл!

Хана! - Хана Джоан!

Къде е Хана? - Не знаем.

Представи Мейсън Кимбъл и двамата хукнаха насред записа!

Хана! - Норман, вкарай всички в студиото.

Всички в студиото. Насам идват служители на реда.

Върнете се в студиото, ако обичате.

Мейсън... - Разкарай се!

Майк, спри!

Той не иска да ни убие. - Какво?

Виж къде стреля.

Мейсън, обграден си, не можеш да се измъкнеш.

Има един изход.

Това накъде води?

Към задното стълбище.

Не бива да си тук! - Мейсън, видях те с Карл,

когато го доведе в сладкарницата.

Ден след отказа на спирачките.

Не те очаквах днес. Дано не съм забравила.

Предложих му нещо, подсладено с плодов сок,

но той отказа.

Попитах го дали диетите и тренировките не му идват множко.

А Карл се усмихна широко.

И каза, че си струва.

"С татко сме отбор."

Това ми каза.

Той е невероятен спортист.

Страхотно си се справил, Мейсън.

Трябва да се гордееш. - Не, на него му идва отвътре.

Браво, Карл, невероятен беше!

Казах ти, че ще победим. - Гордея се с теб!

Отгледал си го, помагал си му.

Парите бяха за Карл, за тренировките му.

Вече бях ипотекирал всичко, бях взел заем...

Трудно ти е било, но си намерил начин да го изплатиш.

Не! Не мърдай! - Добре.

Бях начисто. И всичко бях нагласил,

но после Бишъп се появи с протегната ръка.

Срещнах се с Питър Роско.

Мога да обясня... - Всичко ми е ясно.

Какво искаш?

Нямах избор.

Кажи ми какво стана вечерта, когато Бишъп умря.

Даде ми пет минути да спася бъдещето на сина си.

Как можех да го спра да не се обади?

Умолявах го да ми даде малко време.

Само за малко време те моля!

Парите да са преведени утре, иначе ще се обадя.

И какво ще стане с Карл? - От теб зависи, Мейсън.

Не ме докосвай!

Не щеше и да чуе. Не му дремеше за Карл.

Пукаше му само за парите. Нямаше да позволя да съсипе сина ми.

Каза, че ще го издаде на съюза, ако не получи още 30000 долара.

Карл не е знаел, нали? - Няма представа.

Как ще съсипеш страхотно момче за нещо, в което не е участвало?

На Бишъп не му пукаше. Обърна ми гръб и тръгна.

Не можех да го допусна.

Толкова съжалявам! Не съм такъв. Извърших ужасни неща.

Ужасни неща.

Не знаех какво друго да направя.

На всичко съм готов за Карл.

Искам да кажеш на Карл, че много се гордея с него.

Мейсън... - Той е най-добрият син...

Който един баща може да има. - Мейсън, недей!

Оставете ме да умра.

Татко!

Какво става? Какво правят?

Не се забъркай, синко. Стой възможно най-далеч.

Това е грешка...

Да тръгваме. - Татко!

Дръпни се. - Къде ще го карат?

Всичко ще бъде наред.

Избягваме да мислим как животът ни може да се преобърне за минута.

Хайде, момче.

Но понякога трябва да бъдем дръзки.

Майк, знам, че беше глупаво,

но когато разбрах, че има оръжие, внимавах и не тичах след него.

Ти не можеш. - И иначе не бих тичала, може би.

Просто исках да ми е пред очите...

Хана, разбирам.

Кога те спечелих? Когато казах, че съм внимавала ли?

В деня, когато те срещнах. И не бих променил нищичко в теб.

Е, какво ще кажеш? - Да.

"Да" на нас? "Да" на шанса?

Винаги има риск, нали?

Ще го поема.

Аз също.

Когато получите шанс, сграбчете го. Рискувайте.

Може и да ви хареса.

След два месеца

Почти съм готов. Направих специално меню за тържеството.

Страхотен си. - Благодаря, Джино.

Щастлива ли си? - Странно е да не готвя за гостите.

Не може да готвиш и за собствения си годеж.

А и не беше ли направила десетина десерта?

Да.

Е, щастлива ли си?

Много.

Точно сега ли?

Кингстън.

Кога?

Затворете улицата. Искам автобус и спец отряд. Идвам.

Готова ли си? - Да вървим.

Ще закъснеем за собствения ни годеж.

Всички са наясно. Няма да стоят гладни, има сладкиши.

И също като рецепта за сладки, с любов всичко се получава.

TVRipped by 5rFF

Превод БОРЯНА БОГДАНОВА