Original subtitles

ПЪРВИ РАЙОНЕН СЪД

Тишина! Пишете, моля ви.

Частен тъжител Йован Йованович,

живущ на улица "Народни будители" 2.

Аз съм. - На колко сте години?

На 58. - Занимание?

Генерален директор, според новия закон

и независим свободен орган.

...орган.

Вие съдите Йован Йованович от ул. "Народни будители"...

...Но... това е някаква грешка.

Това е... някаква грешка. - Не, не е грешка - това съм аз.

Какво казвате? - Казвам, че съм аз - Йован Йованович!

Знам, вие сте тъжителят - Йован Йованович.

Точно!

Как така и обвиняемият е Йован Йованович?

Ами, и това съм аз!

Да не си правите някакви неуместни шеги със съда?

Искате ли да ви накажа?

Нима не разбирате в какво положение съм аз, щом трябва го съдя?

Но кого? - Ами него!

Тоест себе си.

Той опропасти обществено политическата ми репутация.

Разори прекрасен брак, отне ми приятел и съдружник.

Но кой, човече, кой!?

Ами той! Тоест аз.

Пийнете.

И ми казва, ако ти приятелче не искаш да живееш като останалите

и не искаш да имаш две глави и четири крака, ще те съдя за това.

Аз не искам да търпя повече твоята свинщина!

Чия? Питам, чия?

Не разбирам въпроса. - Кой върши свинщината?

Той, тоест аз. Затова го съдя.

Нека съдът реши какво в съвременното общество е нормално

и морално, а какво не е!

Браво! Браво!

Разбирате ли?

Почивка.

МИЯ АЛЕКСИЧ

МИЛЕНА ДРАВИЧ

ТАТЯНА БОШКОВИЧ

ДЖОКИЦА МИЛАКОВИЧ

ДАНИЛО БАТА СТОЙКОВИЧ

ДРАГАН ЗАРИЧ

МИЧА ТОМИЧ

във филма

ЧОВЕК С ЧЕТИРИ КРАКА

по театралната комедия на Р. Л. ДЖУКИЧ

Мира Баняц, Драгутин Добричанин Любомир Дидич, Жижа Стоянович

сценарий и режисура РАДИВОЕ ЛОЛА ДЖУКИЧ

Йованович! Йован Йованович!

Само той!

Свидетелите, зрителите и пресата да чакат.

Аз, другарю Йованович много ви ценя. Не допускате ли?

Както и всички останали в града.

Седнете. - Благодаря.

Прегледах пак вашата тъжба.

Посъветвах се с другаря председател и с още някои другари...

Заповядайте кафенце. - Благодаря.

Благодаря.

И мога да ви кажа, че вашата тъжба е брилянтно написана.

Браво. - Благодаря.

Но не е нормално.

Как така не е нормално?

Извинете за израза: побъркана е.

Моля? - Не можете сам себе си да съдите.

А защо? - Вашето неразбирателство със себе си,

си е ваша лична работа. - Извинете, другарю съдия.

Моралните принципи са въпрос на обществото.

А кого да обвинявам, ако не себе си?

Може ли да съдя покойния Моисей?

Който е измислил Божиите заповеди.

Не кради, не прелюбодействай.

Или пък да съдя атеистите, затова че продължават да спазват Божия морал.

Ама това са глупости, знаеш. - Може би, за вас.

Но някой сигурно е виновен, за това което ми се случи.

Аз искам, съдът да отсъди кой е виновен и разбойникът да отговаря.

Знам, но кой е разбойникат? - Аз. Тоест той.

Искам да кажа аз така, или иначе, но единият със сигурност е виновен.

Аз другарю съдия искам да знам какъв трябва да бъда занапред.

Ето. Разбирате ли?

А всичко започна... съвсем наивно.

Първо за правата за патент

и на Нова година.

Йоване? Йоване!

Йоване! - Моля?

Наистина ли не искаш с нас? - Само ти, скъпа си изкарай хубаво.

Поздрави майка си, сестра си, зет си.

Можете и без мен...

...да се дерете... - Йоване!

Извинявай, да пеете.

И да плюскате, пардон - да вечеряте. - Йоване!

О, колко си безобразен!

Защо душичке? - Моля те, помогни ми с това.

Аз съм само искрен.

Не знам защо, по дяволите хората празнуват Нова година.

Като че ли някой е щастлив за това, че остарява с една година.

Остаряваш, остаряваш.

Точно така, затова бих дал 10 Нови години за една стара!

А, и една стара жена за десет млади.

Да пази Бог! Не знам какво бих правил и с една.

Дашо!

Гледай, каква бъркотия!? От десет дни сме се нанесли и разхвърляно?

Дашо, къде ми е папионката?

Дашо!

Дашо, Дашо! Дашенце.

Защо имаш брада долу?

Властимире, не ме гледай, докато се къпя! Сто пъти ти казах!

Много важно! И без това няма какво да се види.

Не ме гледай, Властимире! Засрами се, бе!

Не зяпай, ще се оплача на майка ти!

Ти си луда в нервна фаза. Махам се.

Не, не! Тази вечер не ми е до никакви забавления.

Остави всичко - миналогодишната мъка, срещи,

стабилизационни програми, инфлация,

и докато не задремя ще чета това.

Фантастично научно откритие.

Знаеш ли ти, душичке, че във Вселената

има черни дупки, които просто поглъщат звездите.

Да кажем една черна дупка може да погълне 100 милиона звезди годишно.

Боже, колко много са изгълтали тези черни дупки!

Подигравай се, може и нас да погълнат, аха!

Чао. - Чао.

И недей да сънуваш черни дупки.

Ще сънувам само председателя на работническия съвет.

Чао! Чао! И чао, хайде!

Дашо, Дашо!

Властимире! - Виж, отивам долу да приготвя лотарията.

Ела и ти, ако искаш да се предложиш до полунощ.

Ти се предлагаш с тази папионка.

А не ти пречеше, че не сме женени.

Не те е срам!

Комшийке, недейте сама, аз съм тук.

Откъде да знам. - Тук съм нов. Позволете.

Позволете, моля ви. - Благодаря.

Щастлива Нова Година! - И на вас, щастлива!

Ало? О, здравей, Перо! - Ей, какво правиш?

Да не би да работиш? - Да не съм луд.

Сигурно седите пред телевизора, с омекнали крака.

Току виж някой заспал и става весело. - Аха.

Виж, че никой не крещи.

Да дойда ли при теб за час? - За какво?

Забавлявам се сам.

Властимире! Не се бъзикай, Власто!

Какво е сега това? Спря тока.

Не, не е Нова година, още е рано, някой се ебава.

Вероятно са ни зключили, заради претоварване.

Перо, питай жена си, къде обикновено жените държат домакинските свещи.

В свещника. Много интелигентно!

Хайде, със здраве.

Мамка ти, електричарска! Или...

Властимире! Власто!

Писна ми от електричество! Къде са бушоните!?

Властимире! Боже, излязъл е вече!?

Властимире!

А сега какво? Нищо, нищо,нищо.

Комшийке!

Комшийке!

Не блъскай! Няма пожар!

Ако имаше пожар, нямаше да е тъмно.

Ето, идвам!

Насам, коя сте вие? - Съседка, моля ви, комшия!

Какво, трябва ви някой да ви изтрие гърба ли?

Как може в такава ситуация да се шегувате?

И какво й е на моята ситуация?

Извинете, др. директор не ви познах... - Аз не нахълтвам гол у вас.

Никога не съм ви виждала с пижама.

Как се озовахте тук? - От съседния етаж.

Преместихме се миналата седмица. Сменихме си жилищата с Йович.

Нали знаете Йович от планов отдел.

Защо ме гледате така? Направете нещо.

На вас ли? - Ами, да.

Аз ли? - А кой друг?

В сградата няма жива душа.

Навсякъде звънях. Всички са отишли да посрещат.

Моля? - Вие единствен сте ми под ръка.

Моля ви, другарко, не правете глупости!

Аз съм сериозен човек.

Каква връзка има, аз също съм сериозна жена.

Какво си мислите, че ми е приятно да се разхождам гола из входа...

на връх Нова Година.

Моля ви, не махайте с ръце - всичко ви се вижда.

Като че ли сте от илюстровано списание.

Какво значение има това сега? Виждате, че съм напълно отчаяна.

Аз... виждам всичко!

Но нищо не разбирам и моля ви се отивайте си - ще викам!

И аз виках, но нищо не се получи.

Само да ви обясня.

Моят мъж отиде да подготви лотарията.

Влязох в банята да си взема душ, нали знаете и тогава...

Щях да се удавя в страшната тъмнина.

Другарко, вашето давене си е ваша лична работа.

Не искам да се замесвам в това! - Опитайте, г-н директора, моля ви.

Опитайте да се замесите на всяка цена.

Може вашият ключ да пасне. - Мой!?

Спри! - Спряла съм.

Какво ми е?

Я, сега ви познах!

А аз, през цялото време се чудя откъде ли ви познавам.

Откъде ли ви познавам?

И като започнахте така - без дъх бла, бла, бла... да говорите,

се сетих, че точно така дискутирахте на срещата на работническия съвет.

Нападнахте предложението за споразумение с лични нападки.

Заповядайте.

Скандално беше, г-н директоре, трябва да признаете.

Не беше съгласуван с мерките и набелязаната политика.

От кой отдел сте? Извинете, толкова нови хора, не мога да запомня всеки.

От производствената служба - планов отдел.

Ами, другарко,трябвало да се потрудите да изкристализирате проблема.

Виждате, че в общата ситуация в предприятието,

не може да се държим изолирано, а вие веднага на работническия съвет

и то без анализ.

Защо не направите нещо, др. директор?

Вече направих, върнах предложението на производствената служба.

Какво ми пука за производствените специалисти!

Замръзнах!

А, ето пак крещите!

Заповядайте.

Защо да не звъннете на някой сервиз да ми разбие бравата.

Да, може, може.

А, този... Но кой работи тази нощ!?

Ето, сега ще изглежда по-малко трагично, другарко?!

Даша. Добър вечер, аз съм Даша.

Приятно ми е.

Е, Дашо, сега ще опитам с вас, исках да кажа, с вратата ви.

Ще опитам с моите ключове.

А вие седнете, седнете. - Да, ще седна. На пода ли?

Да. Седнете, вдигнете си краката...

Мислех това, де.. помахайте малко с пешкирчето.

Няма да е лошо да покриете надолу краката.

Но ако дръпна така надолу, отваря се горе.

А да, да да, точно така. Това е опасно за...

Вие се оправете някак, а аз набързо, набързо.

Да, да. Само нещо да попитам! - Моля.

Може ли да се доизмия във вашата баня. Страшно ме сърби от сапуна.

Да, разбира се, заповядайте. Първата врата в дясно.

При мен е като на погребение, а при теб и вратата е отворена!

Кой те кара да се къпеш, щом жена ти не е вкъщи!?

О, все пак дойде? - Леле, какво тяло... какви крака!

Ама много си досаден! - Давай, и ти си сгрешил, давай.

Какво съм сгрешил? - Ами вратата, апартамента...

Вече си се напил?

И за какво се домъкна, като ти казах ясно, че искам да съм сам тази вечер?

Да си почина от всички вас и поне тази нощ да се забавлявам.

За забавлението - ясно!

Само виж, Йоване! Ако знаех нямаше да дойда, честна дума!

Заради производствените събрания и такива като теб,

вече шест месеца не мога да прочета тази книга.

Какво става, четеш и всичко друго разваляш?

Феноменално нещо - чиста наука! "Черните дупки - краят на Вселената"

Пърл Джоунс

Значи за Космоса... а? - Това са някакви тунели.

Като влезеш в тях, влизаш в супер пространството.

Разбираш ли? - Разбирам, супер пространство, да.

А ако Нада се върне изненадващо? - И какво?

Каква връзка има с Нада? - Супер пространството - онази в банята!

Какво ме засяга това?

Блазе ти, Йово! А мен моята жена със сатъра в главата.

О, извинете, не знаех, че има непознати.

Успяхте ли др. директор? - Моят не пасва.

Какво да правя? - Не знам, бутах, бутах, не иска да влезе!

Да пробва Перо, със своя? - С моя ли?

Извинявай Перо, познаваш ли Даша? Наша е, от предприятието.

Даша!? - Мисля, че др. търговски не ме познава.

Никога не сме били в близък контакт. - Никога не сме били. Йово, честна дума!

Не съм. - Какво?

Вярвахте ли, че такова нещо изобщо е възможно?

Никога. - Нали, невероятно!

Постоянно го казвам. Невероятно!

И какво да правим сега? - Не се притеснявайте от мен.

Аз си тръгвам. - Къде? - Веднага си тръгвам.

Може би ще може и вие да помогнете. - Аз ли?

Да. Да бутнете заедно г-н директоре. - Това би могло.

Да влезете насила. - Аз... не! Знаете ли, не бих се намесвал.

Не, не, не! Ние сме приятели. Не мислете, че имам нещо против.

Напротив! Може би така и трябва - отворено.

Йово, това християнство ни остави някакъв лъжлив морал.

И хората скришом се срещат. Тайно се обичат, тайно крадат.

Ние сме отворено общество. Вече познаваме и Веселената.

За Бога, какво говориш?

За Вселената, супер пространство, черни дупки.

Ако това ви е приятно, искам да кажа ако Нада не се сърди, и нейния мъж

ако ма мъж... кой ще попречи. Аз най-малко.

Мъж съм, нали. И аз бих, ако можех.

Защо да е по-почтено да се криете?

Ти не си читав, май?

Другарю Перо.

Вие мислите, че... директорът и аз...

ами как да кажа... Засрамете се! - Защо, не ви обвинявам.

Напротив! Да погледна по-добре.

Честито! - Марш!

Какво намекваш?

Случайно стана така. - Случайно, или нарочно - не е важно!

Браво Йово, казвам ти браво, за Бога браво... на твоите години.

Слушай, ти си глупак. Правиш драма от наивна ситуация.

Дашо моля ви, викнете съпруга си да дойде веднага тук.

Това изглежда все по-глупаво. - Съпругът, тогава аз си отивам!

Няма да си ходиш. Щом вече си дошъл тук ще стоиш.

А не после да стане - не знам какво!

Да, наистина изглежда страшно откачено.

Ало? Цицо, ти ли си? Даша е, дай ми Власто.

Мамка им, трябва им вино от избата.

А, не. Не мога да дойда - гола съм.

Как да се облека като не съм си у нас. В апартамента на моя директор съм.

Цицо, Цицо защо се бъркаш? Може да се случи на всеки.

А не, не скъпа. В апартамента на моя на генералния директор съм.

Много възпитан човек. Да не мислиш че съм имала избор нощес?

Нямах време да ти разкажа на кафе. Чуй ме внимателно, ще ти кажа утре.

Внимавай какво ще кажеш на Властимир.

Цица се скъса да плаче.

Трябва да остана още малко. Мъжът ми го няма.

Къде се губи, по дяволите та сега аз да съм виновен!?

Ела тук.

Аз ще се придържам към твоята версия. И тъмнината, и хлопналата врата, и сапуна.

Има какво да допълня. Какво толкова, мъже сме - трябва да се защитаваме!

И защо не измислите нещо по-убедително?!

Къде отиваш? - Историята я знам наизуст.

Защо да ви преча повече. - Да не си мръднал от тук!

Ти си единственото алиби. - Кой, аз ли?

Какво общо имам аз!?

Е, другарко Даша, другарко Даша! Видяхте ли какво ми причинихте?

Аз ли? Защо аз?

Аз нямам нищо общо. - Стига бе, нямате нищо общо!?

Разбира се... вие нямате нищо общо, той няма представа,

значи аз съм виновен.

И облечете нещо, недейте да ми се разголвате тук!

Причернява ми пред очите като ви гледам такава!

Йово, ако ти причернява, да взема да си тръгвам.

А какво бихте искали? Да облека роклята на съпругата ви ли?

Само това остава!

Не би го забравила цял живот!

Свако, Йово е.

Дай ми Надето.

Здравей душо, какво има? А, досадно ти е.

Наде, скъпа, бъди хладнкръвна. Трябва да ти кажа нещо важно.

Искаш да дойдеш ли? Знам. Мога да си представя как си.

Но не съм сам, скъпа.

Тук е една комшийка. - Стига бе! Млада ли е?

Ами май да, но не е толкова важно. - Я гледай мъжът ми какъв бил?

С вечерни тоалети и на свещи ли сте? - Изгасих ги.

Първо мисля изгасих свещите,

а тя е... ни повече, ни по-малко гола.

Внимавай да не настине, скъпи.

Затова се обаждам, моля те, ела си веднага. Ако Перо започне да измисля глупости..

Защо ме намесваш? Аз ще говоря само това, което ти си измислил.

Речено - казано!

Нищо, нека ми разкаже измислиците.

Сам пожела да останеш с твоите космически черни дупки, не ми се оплаквай сега!

Надо, ела си веднага вкщи! Не искам аз да съм виновен, че комшийката е била в банята.

Разбираш ли? Ами, настъпи мрак, разбираш ли?

А после тя, бум гола при мен, разбираш ли?

Знам, гледала съм го на филм. Чао и разбери, че не си млад.

Надо? Надо!

Надо! Не мога да повярвам!

Перо, иди я доведи. Ти знаеш къде живее тъща ми.

Не ме замесвай, моля те. Това са деликатни неща.

Затова те пращам! Само внимавай как ще обясниш, да не обърка нещо.

На мен ми е студено. - Студено? Тогава бързо в леглото!

Аз тръгвам, а вие в леглото.

Как ще се зарадва жена ти, като чуе, че не ти е било досадно

на Нова Година!

Извинете, вицовете му са много глупави.

Може ли да пийна нещо, за да се сгрея малко?

Ще пийнеш, как не. Сега ще приготвя, аз ще донеса!

Пияни, трезви... все едно ще си изпатим.

В какво се забърках!

Заповядайте и хапнете малко - Нова Година е.

Седнете там на стола.

Назад! Колкото се може по-далеч от мен!

Мислите ли, че от тези глупости може да се изроди нещо неприятно?

В какъв смисъл? - За мен и вас.

Слушайте!

Ако само още една дума кажете за това

ще ви изхвърля да замръзнете на стълбището.

Писна ми и от вас и от вашето голо... Качихте ми се на главата.

Какво е това време? Ту сняг, ту дъжд, а сега нищо.

И Сава ми казва, знаеш ли какво казва Нямаш ли си котка у вас?

Като че ли не мога да си имам котка. Само се галим.

И после Сава ми казва, вземи този адрес отнеси наградата и направи репортаж.

А аз като стара курва, само слушам.

Разбирам, че аз съм най-млад, защо все аз да дежуря на празник.

Ето, и ти не ме слушаш. Мен никой не ме слуша!

А като направя репортажа... веднага охо-хо!

Хайде сега! Недейте да плачете!

Заповядайте. - Благодаря.

В живота всичко се случва.

Няма да ми повярвате,

никога не съм имал време за тези... авантюри,

задявания и подобни.

Само веднъж.

Още като студент. Запознах се с една дама.

Малко по-стара от мен, но супер.

Разкошно сложена, елегантна, напарфюмирана.

Е, и аз бях, както се казва хубавец.

И тя ме покани у тях, а къщата... къщата божествена,

както казвате вие младите - да те заболи главата.

Да ти окапят ушите. - И тъкмо се събличам,

на вратата един мъж, хей такъв.

Какъв ти човек - гардероб! - Да не би да е мъжът й?

Да, мъжът й. Аз на прозореца...

поглеждам, втори етаж - високо. Какво мога да направя?

Не мога да скоча - нека ме бие.

И какво?

Като облещи едни очи право към жена си.

И като грабна някаква китара... - Китара ли?

И като започна да пее...

Аз те обичам, вярвай мила...

повече от всичко на света.

Това е хубава стара песен. - Пее той, а ей такива сълзи лее.

Накрая стана, погледна ни както сме така голи и каза:

Извинете, че ви оставям сами, но имам много важна работа в града.

И си отиде. - Блазе й. - Заповядайте.

Моя Власто, би ме убил с голи ръце. - Така си е. Наздраве! Щастлива Нова Година!

Наздраве.

Знаете ли че, според статистиката,

92 от 100 женени изневеряват.

92 от 100 ли? - Да.

Какво правят онези 8 от 100? - Не е проверено, но вероятно са педераси.

Ами, изневярата всъщност е въпрос на навик. Ето, например при ескимосите.

За тях това е съвсем нормално.

На някой, който им дойде на гости, да предложат жена си.

Аз мисля... да... сега е по-добре да изчакам Властимир на сълбището.

Защо?

Защо ли? Защото не съм толкова глупава.

И да не разбера какво ми предлагате др. директор.

Аз на вас? Вие не сте наред!

Водите ми сметка като на срещата на работническия съвет.

Винаги мислите, че директорът иска нещо да скрие.

Извинете, къде се намира улица "Народни Будители"?

Вървите в обратна посока. Върнете се.

Трябва да обърнем. Благодаря ви.

И вие ли сте дежурен? Искате ли да пийнете?

Не, благодаря. Аз се правя на добрата фея.

А аз на дядо Мраз, добра фейо.

Добре де, това е недоразумение. Не трябва веднага да циврите.

Не плача, заради това. - А защо?

Плача заради вас. - Гледай ти, заради мен!

Може да си помислят, че не сте се внедрили в колектива.

Така ли, защо?

Ами като чуят за това, ще кажат, директорът сваля Даша.

Тя е много хубава, но може да му бъде дъщеря.

Моля ви се, какво съм виновна, че съм хубава?

И няма нищо странно, че ме харесвате.

Ама вие, женска главо, изобщо не ми харесвате.

Кой пък ще ви повярва, на вашите години за вас съм премия.

Сега вече сте навън! Напуснете!

А грижата за човега, др директор. Подписахме го.

Грижа се за мен, и аз съм човек.

Трябваше да се притеснявате за това по-рано, когато пуснахте другаря Перо.

Който е ваш помощник и ще започне да говори.

Новопревъзнесен утешител Сава. - Вън! Вън!

Добре де, добре!

Но ще остана цяла нощ гола на стълбите и ще се оплача в синдиката.

Е, ако синдикатът не ви помогне, никой няма!

Излезте навън, докато не съм употребил сила.

Прекрасно! Директорът би изхвърлил служителка на предприятието си.

С вас не съм имал нищо общо. И недейте да ми извъртате думите!

Аз ли извъртам!? Не ме доближавайте!

Ще викам! - Море, викай колкото си искаш!

Дайте ми вашите пантофи, др. директор.

Сам казахте, че от краката най-лесно се настива.

Пантофите, а? - Да.

Ето ви пантофи.

Заповядайте.

И, заповядайте.

Какво има? - Идва.. някакъв другар.

Слава Богу, че поне намерих някой. - Ама какво ви става!?

Какво да ми е?

Аз съм от неделно списание "Звезда". - Ама какво правите тук!? Кой сте?

Какво ви става? - Честито, получихте награда!

Какво правите тук?

Правя се на дядо Мраз. - Оставете ме!

Какво правиш тук?

Казвам му аз на редактора, глупава е тази рубрика. Глупава е.

Кой е този? - Кажете му да не снима.

Престанете с това! Престанете като ви казвам.

Защо, точно така е хубаво и интимно.

Знаете ли, където и да влизах тази нощ,

всички бяха с разни тоалети и смешни шапки,

разбирате ли, а това точно е единственият светъл момент за моя репортаж.

Какъв репортаж? Вие с акъла ли сте си? - Със снимки, за Новогодишния брой.

Дай ми този апарат! - Как така?

Дай ми този апарат! - Внимавайте как се държите с пресата!

Ние сме седмата сила!

С какво право ти сило, нахълтваш в чужда къща?

Я какви силни ръце имате? Не съм нахълтал, извинете.

Исках да звънна, г-жата отвори и аз влязох.

Къде е тук нахълтването, къде е, моля ви?

А защо при мен?

Добре, ще дадете ли някакво питие, докато свършим работата.

Работа? Работа посред нощ?

Интервю! Трябва да почерпите за такава награда.

За мен водчица, хубава г-жо. - Каква водчица?

Почакайте! - Чакайте, така е прекрасно.

Не! - Така, така, добре е!

Добре е, прекрасно, прекрасно!

Ще бъде чудесно за моя репортаж! - Не!

Чудесно, хайде, хайде! - Не, кажете му да престане!

Чудесно, така, хайде! Не се срамувайте, свикнал съм с голотии.

Почакайте! Недейте! - Дръпнете пешкирчето, да се види малко.

Я стига, човече!

Защо се върнахте? Ще ви убия, честна дума!

Убийте него, там са снимките. - Стига бе!

Значи щом вече съм компоментирам, мога да стана и убиец, а?!

И какво ще правим сега, др. директор? - Най-накрая се сетихте, че съм и директор.

Слушайте, аз ще го напия, а вие малко около него...

да му вдигнете апарата. - Как да му го вдигна?

И какво... около него?

Жена сте мамка му, няма аз да ви уча как се палят мъжете!

Заповядайте! - Благодаря.

Заповядайте.

Сигурно се питате, как така ви се усмихна късметът?

Да, точно това се питам! - Случайно.

Знаете ли, в редакцията изтеглихме три улици и три номера.

Не може да бъде! - Да, падна се ул. "Народни будители" 2.

Първата врата, където посрещат Новата Година е щастливият печеливш!

Седем дни на морето за двама. Хубава награда.

Съвсем откачено.

На вратата прочетох Йован Йованович.

Също като змея.

Вие ли сте онзи директор, и т. н. член на форума... и т. н.?

Не е важно. Пийте, пийте.

Хайде, змейо, разказвайте!

Колко струва? - Нямам представа.

Имаме уговорка със спонсорите - за тях реклама - за нас тираж.

Не питам това, а колко да платя, за да не получа наградата.

Не се притеснявайте, всичко е безплатно.

Вие изглежда сте първи в списъка.

Хайде сега на първия въпрос:

Какво очаквате през Новата година? - Да кажем - двеста хиляди.

Двеста нови ли? - Вие пък!? Това са 20 милиона!

Прекалявате! - Аз ли прекалявам? Вие го казахте.

Добре, сега каво да напиша? - Нищо!

Апарата отварям лично, и после 200 парчета на ръка!

Сладка сестро, на твоя змей нищо не му разбирам.

Какво се киприте!? Вървете, направете нещо!

Ами... не съм свикнала. - Свиквайте, докато не е късно.

Бързо върху него, и е готов!

Красавецо, да забравиш за този адрес,

да унищожим снимките, а наградата виждаш сам.

Мислех, че ме хваща питието, а то авантюра на ниво!

Ех, щастлива ти Нова година, Йоване... Йованович!

Хайде да се споразумеем.

Не си струва дъще, да се наместваш.

Жените не ме интересуват. Аз съм настрани.

Педераст?

Мисля, че е невъзможно. - Извинявам се.

Разбирам ситуацията. Заповядайте наградата.

Желая ви щастие!

Интервюто не е важно. Ще направя снимков репортаж.

Благодаря ви и довиждане.

А снимките? - Да.

Снимките са ми необходими като доказателство, че съм връчил наградата,

че съм си свършил работата.

А и заради моят репортаж. Ако обичате!

Другарю! Вие може да си мислите каквото искате...

но става въпрос само за едно комшийско недоразумение.

Не мога да позволя, тези снимки да станат публично достояние!

Оплел си конците, змейо - оправяй се.

И в това съм настрани. - Боже, какво ще прави моят беден Власта!

Това е нейният мъж! Разбирате ли!? - Не, не мога!

Не бих могъл.

Как ще обясни горкият ми Власта на приятелите си!?

Но, какво искате!? - Слушай! Филма!

Слушай ти, с какво право се месиш в чужд живот!?

Ако го убие. - А бе дай този апарат, докато си още жив!

Искате да ме биете ли? Тренирал съм борба.

Сега ще ти дам аз на теб информация. - Ела де, да те видя!

Дашо! Дръжте го, Дашо! - Хайде де, дръжте ме.

А аз звъня, звъня... звъ...

Дашо! Какво правиш, Дашо?

Властимире, не надничай, казала съм ти, че това ме нервира!

Точно вас чакаме.

Йоване Йованович, какви са тези глупости?

О, душо!

Извинете, да ви запозная.

Съпругата ми, това е другарят Власта...

неговата съпруга, другарят Перо, неговата съпруга... не е тук.

Какво точно очакваш от мен? - Рокля.

Дай й някаква рокля, да не я гледам повече такава!

И какво сега, да сваля роклята си, защото не можеш сам да облечеш тази мърла...

Не! Не тази!

И заради една рокля, ми проваляш посрещането на празника с мама?

Йово, аз обясних на Нада всичко. - Дашо, какъв ти е този?

Моят директор. - Защо си така? Защо така явно?

Бързам, желая ви щастлива Нова година! - Перо, дръж го!

Боже Господи!

Заради добротата и наивноста си, съм жестоко наказан.

Пишете: Нада Йованович, родена...? - Родена Петрович.

Още не съм се развела, но със сигурност ще го направя.

Питам кога и къде сте родена?

Родена съм... в Ропочевац.

Моля?

Родена съм в Ропочевац... случайно.

Майка ми е била на път, иначе съм щяла да се родя в Париж, или Белград.

Баща ми тъкмо е имал такова намерение. - Значи в село Ропочевац.

Кога? - Село Ропочевац...

Кога? - Кога сте родена?

Ами, когато мама е заминала за там.

Имаме две големи деца, не живеят с нас, но идват много често.

Кога? Попитах ви кога? - Ами.. най-често в събота и неделя.

Попитах за година на раждане!?

Ами, по-големият е роден 1961 година,

знаете ли, много млада се ожених и не съм работила.

Йован каза, че имаме много обществени задължения, не е за теб това.

Значи домакиня.

А родена? - Какво го засягат съдът годините ми!?

Аз ли съм подсъдима,... или Йован?

Значи вашият развод и тази тъжба,

всичко е заради това, че сте заварили съпруга

си с гола комшийка в Новогодишната нощ!?

Да не дава Бог, заради това да се развеждам.

Не съм някаква примитивна и несъвременна жена.

Тъжителят твърди друго.

Той казва, че общественото му положение е разрушено, заради това спиране на тока.

Това никога не съм казвал.

Тоя напълно е издухал. Говори само за години, а не навлиза в същината.

Подсъдимият, т. е. аз, точно след тази нощ започна със своите свинщини.

Два дни, след Нова година, знаете, започна работа в предприятието.

Тогава излезе това списание... тази.. "Звезда",

с неговите и на госпожицата снимки, и той започна да се държи ненормално.

Напълно. - Ненормално. - Страшно.

Комшия!

Бре, той е май!?

Дай ми една "Звезда". - Няма, всичко е продадено.

А това в ръцете ти? - Това е мое, не е за продан.

Хей ти, дай една "Звезда". - Марш!

Забелязах, че отдавна върти очи към генералния, още на работническия съвет.

Ето, да се засрами от белите му коси. - Я, и толкова явно!

О, направо е страшно! - Ама тя... тя няма никаквикрака... Вижте!

Няма нищо. А тук има целулит.

Виж го ти него! Кой би казал, че е такъв пакостник!

Би могъл така да подкара цялото предприятие. Не дай, Боже!

И кой знае защо е взел мен за секретарка.

Другарят директор закъснява, но ще дойде.

Боже, възможно ли е в нашето предприятие да има такова дупе!?

Явно има страшни връзки на всички нива, щом е посмял така да се снима.

А тази Даша е по-добра от оная цицестата Мира от счетоводството.

По-добра! Искам да кажа, по-добър специалист.

Другарят Йован се обади, че не му е добре, и аз да водя заседанието.

Сигурно е настинал. Много застудя.

Не съм овластен да давам изявления.

Първа точка, другари: Какво ще кажете за това?

Безобразно! От страна на пресата, естествено.

За нашата продуктивност не пишат нищо. А когато директорът малко... или..

или е някакво политическо отклонение.

Един мой приятел го закъса страшно. Хванаха го за 7 дни на морето с две.

Добър ден. Може ли да вляза при др. Йованович?

Днес няма да дойде. Какво да му предам?

Ами, нищо. Ще го потърся тогава у тях.

Въпреки, че исках да бъде служебно.

Дойде ли директора? - Твоят Йово си е взел малко почивка.

Може да я продължи с това ваше пътуване до морето.

Търсиха те от личен състав. - От личен състав ли?

Не, това интервю дадох за "Тактична жена".

Не знам кога ще излезе, казаха, че зависи от реакцията на Йово.

Остави го, моля ти се! Държи се като селски ерген,

откакто излязоха тези снимки в пресата.

Моля? Моля?

Недей, моля ти се... Не е възможно! Йоване, ела!

Ела да чуеш, Йово! Оле, Йово, искали са интервю от мама!

Не съм тук!

Главният въпрос е бил: Как старото поколение

гледа на изневярата на мъжа, и по-специално на зетьовете.

За никого не съм тук! Особено за тъщата!

Нещо не иска да разговаря.

Съвсем е полудял, а снимките му са толкова хубави.

И той и онази малката са излезли чудесно. Изобщо не ми е ясно, защо се сърди!

Такава популярност е добре дошла и за него, и за мен.

Защо моя снимка не излезе в списание, но ми обещаха.

Да, обещаха. Честна дума. - Децата търсиха ли ме?

Не са. - Ако ме търсят - не съм тук!

Какво казваш?

Подслушва ме, чакай, отивам на другия телефон.

Ама не мога да говоря заради него!

Трябва да отида до Рим да си купя нови дрехи.

Трябва да ти призная, че пресата е много силна.

Биха написали всичко, каквото им кажа.

Напълно шокирани са на какво ниво приемам това, не като примитивна жена.

А не, това е от филосовска страна. Това са думи, които не искам да говоря,

те ще го напишат сами и ще ангажират Академията на науките.

Ами да. Да, за това се говори съвсем сериозно в най-висши форуми.

Това с Даша си е любовен триъгълник.

Любовен триъгълник. Ами Даша, аз и той сме триъгълник.

На това се гледа като освобождение на личността в съвременното общество.

Прекъсни разговора, мамка му, ще изключат телефона!

Телефонът ли ти трябва? - Може да ме потърсят от предприятието.

Извинявай, сега идвам. - Ако ме търсят - не съм тук!

Ще ти позвъня по-късно.

Йоване, защо се инатиш?

Искаш ли спокойно да ми обясниш на кого и защо се инатиш?

На теб ли да обясня? - На мен.

И за теб не съм тук.

Я ме чуй Йован Дж. Йованович, че като ми падне пердето...!

Какво искаш ти?

Надо, тежко ми е.

Много ми е тежко, Надо.

Цял живот съм работил, теглих като магаре.

Знаеш как магерето свива уши назад, подвива опашка и тегли.

Е, така и аз!

Влачих, теглих, и пазих нито една сянка на съмнение, или каквато и да е мърсотия,

да падне върху работата ми.

Моля те, нали кум Мича

нали кум Мича, седни. Нали кум Мича опропасти

предприятието по време на реформите? Да.

Аз моето, не съм.

Стефан отмъкна ли онези пари?

И някои профука, някои обърна във валута и избяга в Лихтенщайн.

А аз, нито един динар! Винаги чист и на линия!

И сега, цялата ми морална и политическа същност,

изгасиха с едно спиране на тока.

Ти си глупак.

Какво каза? - Че си глупак.

Казваш, че 30 години си работил като магаре. Винаги си бил някакъв ръководител.

И кой те познаваше? Кой!?

Познаваха ме... познаваха ме. В служба личен състав, в комитета...

...в общината...

И никой повече. А сега направи един прост малък курварлък,

и целият град говори за теб, цялата страна, и за мен.

Дори и за тъщата. - И за нея.

А можеше да си умреш и да напишат, ей такова съобщенийце с малка снимчица.

А не като тези чудесни снимки в "Звезда", отивам да го донеса... - Не!

.. да видиш колко са хубави... - Не, знам, знам!

Знам, знам.

Шест пози в пижама, като че ли съм шоумен.

А не обществено политически работник и ръководител.

Боже, Надо, срам ме е да изляза на улицата!

А камо ли на работа. - Недей така, Йово!

Не съм тук.

Надо, Надо, кажи, че съм заминал, погребан, умрял, кажи каквото искаш.

Добре.

Значи, ситуацията е невероятна. Така и ще му кажа. Невероятна!

Не иска да разговаря с теб, Перо. Казва, че е мъртъв за всички.

Нека възкръсне само за половин час, да му обясня.

После нека си е пак покойник. - Не иска, скрил се е там в стаята.

Изпрати ли на всички опровержението? - На всички.

Ще обявят ли? - Няма.

А какво? - Не те засяга.

Йоване! - А ежедневниците?

Не ги интересува. Казват, защо ние да пишем

опровежжение щом не сме писали за извращенията си.

За моите извращения? О, Боже! - Да не си посмял да... Йоване!

Моля те, Надо, остави ме да разговарям на спокойствие с Перо!

Ти имаш право да бъдеш популярен, а толкова известни хора са пълни боклуци.

За тебе сега се знае.

Нада е права, Йово. Народът говори за много хора.

Този щом види пола - не прощава. Този е дрипльо, или крадец...

Говорят, но не са сигурни. Само се измъчват от съмнения.

Йово, а ти си първият, който върши свинщини открито!

Това ти е главното предимство! - Ти, нормален ли си?

Колко пъти да ти обяснявам, че нямам нищо общо с тази Даша!?

Пак ли за нея, това не е доказателство Йоване.

Надо, остави ме на мира да разговарям с човека!

Ама исках само да ти кажа. - Не ми казвай нищо!

Остави ме на мира, като те моля, че ако полудея... а не ми трябва много!

Защо крещиш на мен!? Не съм ти Даша, или някоя от онези твои мърли!

Аз съм поне ловец, имам и пушка. - Недей, Йоване!

Недей,любов моя, недей! - Йово, недей.

Недей. - Искам да се самоубия.

Отведнъж! А не да ме убиват на... части.

Остави пушката на татко - повредена е.

Беше ли при този директор на... "Звезда"? - Бях първо при него.

Поздравява те много, има и защо. Тиражът им е скочил - не питай.

Поздравявам го. Значи ще ме публикува?

Казвам, че си бил сам с гола жена. - Добре, не го повтаряй, знам как беше.

Има ли снимки - има.

Поздравете го и му кажете, другият път, ако не иска всички да разберат, да се пази.

За него не важи законната анонимност, той не е малолетен, и не е изнасилване.

Боже, Перо! Страшна е тази преса!

Как е при нас в предприятието? - А, в предприятието всичко е нормално.

Едни говорят, че за теб и Даша знаели отдавна.

Какво са знаели?

А други, че такава мърсотия може да се очаква от теб.

О, Боже мой! - Жените завиждат на Даша, мъжете на теб!

Нормално! - Боже!

Добре де, не им ли обясни, че всичко е заради оня патент на правото.

Не, на кого?

Как на кого, на онези от работническия съвет!

А може би трябва да направим общо събрание.

Какво събрание? - Общо събрание на работниците.

Какво искаш Йово? Какво искаш, те питам!?

Искаш да ти разваля репутацията ли, Йово?

Сега, когато хората те ценят, досега говореха директорът е невзрачен,

директорът е свиня. - Е, не може да бъде.

Така си е, Йово. Така е.

Така си шепнеха, но не смееха да ти кажат.

Сега е друго. Сега всички говорят открито.

Я се огледай! Изглеждаш смазан и дърт!

А сега, най-търсения мъж в колектива!

Така ли казват? - Смазан дъртак и хо-хо-хо!

Вече край!

Сега вече не не си струва и да се самоубия.

И мъртъв биха ме лаяли, Перо!

Перо, какво да правя?

Ако искаш да ме чуеш... - Искам.

Покани за утре вечер, онази Мира от счетоводството.

Коя Мира? - Онази, цицестата Мира.

Коя Мира?

Онази, която като ходи по коридора така поклаща някои части на тялото си,

че можеш да получиш мозъчна болест. - А, знам я тази Мира. Да, а какво с нея?

Ами, покани я, все едно нещо ти липсва. А аз ще изведа твоята Нада.

Ти разбира се, после както умееш. - Какво както умея!?

Ами в кревата брат, в кревата! - Ти, сериозно ли?

Трябва да пазиш репутацията си, Йово.

Пуснал съм слух. - Какъв слух?

Че много добре се справяш на всяко ниво.

Щом можеш толкова открито да чукаш, онази младата...

Ама кой чука, бе... - Йово, всички очакват от теб

да видят коя ще си избереш сега.

Какво казваш? - Жените тръпнат.

От страх. - Защо от страх?

Коя жена се страхува от това?

Тръпнат от неизвестност. От желание.

Значи ми препоръчваш да поканя онази гъзестата Мира, така ли?

Не те е срам! Ти не си наред!

Йово, ако продължиш да чукаш само Даша... - Стига, какви са тези изрази!

ще те обвинят за субективизъм, за тесногръдие и сектантство.

И ще кажат, че даваш на Даша привилегии, само защото е член на работническия съвет.

Йово, като си започнал да правиш това толкова открито,

трябва да бъдеш принципен и еднакъв към всички жени от колектива.

О, Боже!

Нали не очаква това от мен и баба Савка, чистачката?

Само без сектанство, това е политически най-опасното.

О, Боже!

Значи и политически... хо-хо-хо...

Вие навярно сте съпругата. Може ли при др. Йованович?

Той не е в къщи. - Секретарката ми каза, че...

Тя не би могла да знае. На съвещание на най-високо ниво е.

Извинете, кой го търси? От кое списание?

Не ме познава, бихте ли му предали това писмо.

Ето въпросникът, и разбира се цветя.

За мен е жизнено важно. Ще дойда по-късно.

Довиждане. - Благодаря ви.

Цветя и въпросник за вас, др. Йованович. Изпраща ви ги една хубава цица.

Цветя и въпросник, ли?

Не си подхождат заедно. - Ти си феномен, при теб всичко пасва.

Йован Йованович, за мен е.

Йован Йованович, Белград.

Какво е това?

Уважаеми др. Йованович, вашето явно презрение към селянията

ме подтикна да направя магистърски докторат по социология на тема:

"Значение на публичността в работата. От нормална делегатска система

до ненормал...

до ненормални любовни отношения".

Тая женска иска да прави докторат ... върху теб!

Как така ненормални любовни отношения?

Какво си мисли тя за мен!?

Моля ви, попълнете искрено въпросника,

а после бихме имали интимен и открит разговор с практични упражнения...

...практични упражнения. Прилагам снимка.

Поздрав от нудисткия плаж.

Добре изглежда, и би била добра за интимен разговор,

с практични упражнения.

Перо, би ли могъл малко да ме ощипеш, или да ме плеснеш леко?

Сигурно сънувам това. Прекалено странно е!

А бе, всички би трябвало да ме плюят заради това!

А не да правят идол от мен!

Миловице, изчакай малко.

Как така, вие при нас? - Познахте ме, нали?

Професията ми е да познавам известните личности.

Казват, че вие сте написали това. - Нека ви обясни редакторът, той одобри.

Ще разговарям с вас. Младежо, вие имате смелост.

Леко, остро, браво!

Това са моите моемоари.

Как опропастих икономиката на своя роден край.

Ако сегашната линия е да се говори открито за всичко - моля!

Затов съм бил правилно отписан!

Ето, всичко открито, почтено, моите грешки и на другите. Самокритично.

Искам да предложа съвсем неегоистично своите грешки на младото поколение.

Защо Йово да е по-добър от мен? Тук имате всичко - може с продължение.

Това е моята снимка, за първа страница. Аз гол.

Това е от някакъв младеж. Даде ми го и избяга.

Мале, колко популярен стана Йово!

От кого е? - Никога не съм го виждал.

Досега съм писал на много списания,

а сега пиша на вас директно.

Млад съм, хубав,

бъдещ интелектуалец, на 23 години съм, 180- 80...

Това доходите ли са му? - Височината и килограмите, бе Перо!

Нямам опит, но съм жаден за любов.

Търся интимен контакт с вас за взаимно удоволствие.

Силен съм и много ле... леко... Какво е това?

Видя ли какво значи реклама в пресата! Сега ти се предлагат и мъже.

Йово, не се съгласявай на това! Нито е хубаво, нито е за годините ти.

Кой тук е лудият!?

Тъй като вашият мъж

така смело изразява своето свободомислие,

сигурно не би развалил и вашето удоволствие

с един самотен и неопитен, но силен младеж...

Това не е за мен, а за теб Надо!

За мен ли? - Ами да! Ето на плика пише...

За съпругата на Йован Йованович.

Млад боклук! - Ти пък, млад боклук.

Лудо младо!

Да, наистина. Аха.. има и пост скриптум.

Ако искате да ме видите и останалите неща.

Помахайте на прозореца с бяла кърпичка.

Ще ви чакам вярно пред дома ви до 19:30 ч.

А после чао. Имам работа.

Смешен младеж! Защо с бяла кърпичка? А пише ли на кой прозорец?

Да не искаш да му махаш?

Аз ли? На някакъв хубавец?

Както и да е.

А на колко години казва, че е?

Ето, всичко тръгна надолу с главата!

Децата ухажват баби, лъжливи приятели съветват и карат чичкото

да основе харем от гъзести жени.

Остава само да се избиваме и готово!

Това ли ти е дал, а? - Не ми е дал, това сме похарчили.

Какво иска той от нас? Вече ми писна!

Мамка му, писна ми от всичко! Дашо, къде ми е пистолета?

Не прави сцени. - Аз правя сцени! Аз ли правя сцени?!

Какво си мисли той? Като като е функционер и директор, да не е Бог!

Дашо, на теб говоря, къде ми е пистолета?

На полилея, като си търсех гащите, там го видях. Струва ми се.

Власто!

Властимире! - Ще му покажа аз на него!

Др. директор!

Докога ще продължавате така?

Какво имате против моята молба и защо сте написали това?

Какво имате против нас? - Перо, кажи му, че не съм тук.

Няма така да се измъкнете! Слушайте!

Не трябва да слушам!

Нямам никаква връзка нито с вас, нито с вашата жена!

Значи така? - Така!

Не ме карайте да бъда зъл!

Ако не оставиш пистолета, ще се оплача на мама.

Ти да мълчиш! Сега всички ще ме изслушате.

Аз бих и без това. - Йоване, изслушай комшията.

Той е толкова възпитан младеж. - Добре, кажете своето мнение.

Кажете, какво не й достига на жена ми?

Не е ли млада? Не е ли хубава?

Дашо, застани на средата да те види по-хубаво др. директор!

Искате ли да й вдигна роклята, та да я видите още по-добре, др. директор!?

Виждал ме е гола, човече!

Може и да съм я видял, но не съм обърнал внимание - не ме интересува!

Гледай моля ти се! Сега не те интересува, а?

Да не би аз да съм ви накарал да се снимате така за публична изява.

Властимире, това вече го обсъдихме вчера и то в присъствието на майка ти.

Добре де, обсъдихме го, вярвам ти, че нищо не е имало, но...

Нищо! Нищо! Честна дума.

Обикновен патент на правото и нищо повече!

Искате ли нещо за пиене? - Кафе. - Кафенце?

Добре, вярвам ви, назад! А читателите!?

Нали вчера излезе в списанието, че отивате заедно на зимна ваканция?

Слушайте! Изпратих опровержение на всички списания и вестници и на вас!

Перо, покажи опровержението. - Опровержението, нали!?

Тази, така ли!?

Но вчера производственото събрание избра Даша за ръководител планов отдел.

Разчитайки другарите, че щом е толкова интимна с генералния,

може да послужи добре и на целия колектив.

Това нито го знам, нито някой ме е питал.

А е и безобразно! - Това е много умен избор.

И в моето предприятие стана нещо подобно.

По предложение на моя директор, станах директор продажби.

Много хубаво, честито комшия! - Благодаря, ох!

Честитете на него, той го направи.

Аз ли? - Ами да! Вие и Даша.

Тъй като моето предприятие е в работен партньор с вашето,

така че, не е лошо на отговорен пост

да имаш човек, който е в интимни, така да се каже, роднински отношения с вас.

Мъдро!

Мислите, че съм виновен за всички глупости, които стават в града!?

Какво искате от мен? - Какво искам, така ли?

Как се осмелявате, след всички наши повишения,

да твърдите, че нямате нищо с Даша, и да пишете тези глупави опровержения.

Ами как, като нямам!? - А защо нямате?

Грозна ли е? - Не е.

Стара ли е? - Не е.

Умна ли е? - Не е! Така де.. да!

Значи искате да изгубиме всичко, само защото сте импотентен!?

Сега станах и импотентен? - Как иначе да си обясня защо я отблъсквате?

Ела Дашо!

Тя е млада и нежна, а ви не искате.

Здрава е и едра, а вие не искате.

Вижте тези устни, които са се отворили от страст.

А вие не искате!

Е, какво искате, за Бога! - Не искам нищо! Съвсем нищо.

Защо нищо?

Нима моята Даша не е хубава жена?

Добре ви разбирам, другарю Власто, вие изобщо не сте ревнив.

Ако има причина бих бил. Кой не би бил.

Искам да кажа че, ако тя мисли за него, че е по-добър от мен.

Това не бих могъл да понеса. Той, или аз!

Това е съвсем друга ситуация.

В този случай, той изобщо не й харесва. И още повече, разликата е милион динара.

Плюс възможности, плюс възможност за издигане.

И заради такава ситуация, как да бъда ревнив селянин, другарю Перо, кажете.

Хубаво ми каза майка ми: "Трябва да бъдем над остарелите и глупави схващания!"

Как мислите, той колко може? Един път седмично?

Най-много. Годишно? - Това не е нищо.

Сега най-важното е другарят Йован да не прави глупости.

И хубаво да продължи така както е започнал на Нова година.

Какво е това? Какво искате от мен, г-н Йованович?

А така, само този ми липсваше! - Моля ви!

Аз влязох легално, не съм тропал, както вие пишете и каквото говорите.

Ако остана жив, ще напиша това. Ето, имам и свидетели да знаете.

Глупости! Не говори глупости, дръж!

Какво правите? Да не сте посмели!

Дръж това здраво! Хайде прицели се в мен.

Насочи тази пушка в мен!

Но ако я изпуснеш, не само ще те изхвърля от къщи, ами ще те бия,

ще те тъпча долу до партера. - Йово, недей! - Какво недей!

Той ми навлече цялата беля! Насочи пушката към мен, бе глупак!

Спри ме! Сега ще те смачкам!

Хайде сега говори, защо дойде, а?

Извинете г-жо Йованович, или другарко Йованович,

не знам как да се обръщам към вас.

Някои другарки се сърдят, че се обръщам към тях като към дами,

а някои дами на сутринта стават другарки.

По същество! - Моля? - Карай по същество!

Моля, моля. Знаете, че основните правила,

или законите в обществото се плащат от всеки.

Във вестниците има трудности с премереноста.

Какви ги дрънкаш!? Перо, той не знае какво говори.

Не е чудно, че е написал глупости. - Нищо! Без спорове.

Отнемате ми хляба... и месото. - Какво полудя?

Ако редакторът публикува вашето опровержение, няма да позволи

да отпечатат моя репортаж и какво ще стане с моите доходи?

Защо да се лишавам от моя стандарт, заради вашата лъжлива чистоплътност?

Но вие не сте написали истината! - Ха, истината!

Къде сте видели в забавната преса да се пише истината?

Това не е наука, моля ви се. Слушайте, г-н Йованович,

не осъзнавате, че тази професия е от столетия.

Ако не излезе опровержението, ще да получа голям хонорар,

а вие - велика слава.

Съгласен ли сте?

Перо, той пак се отнесе. - При него е на нервна почва.

Гарантирам ви, че ще поставите начало на ренесанса на нашето общество!?

Ренесанс? Това е онази Мона Лиза.

Йован ще стане Джоконда!? Йован - Джоконда!

Не е смешно. Той е моралният ренесанс на нашето общество.

Щом бе отпечатан моят репортаж за

свободната любов на известен наш ръководител,

хората започнаха да пишат, да се възхищават на смелостта и почтеността на др. Йован,

и да се срамуват от своя селски манталитет.

Един ваш колега ни изпрати мемоарите си

"Как унищожих икономиката на своя роден край"

Знам кой е.

Вие знаете, но широките народни маси не знаят!

И сега иска като вас, широка популярност, на база изповед.

Един друг ваш колега ми изпрати скица за фейлетон

"Моята най-голяма и неоткриваема плячка на общественото богатство".

Всички искат публично да се покаят.

Ангажирали сме и група философи, които разглеждат тезата за морала.

Те предлагат да се въведат дни на свободната любов.

Както и дни на отворените крака.

Както и седмица на прекарване на ръководството.

Както свободно и постоянно клюкарстване на законната любов.

Надо! Надо събери ми нещата.

Ако вие не искате, ще ви оставя аз!

Е, няма да можете, другарю Йово! Няма да ви позволя да заминете без Даша.

Ама каква Даша! - Помислете, не сте ли вече влюбен?

Или Даша е лоша жена и сте я изоставили?

Ало? А, добър ден.

Да, тук е. Йово!

На телефона.

Цял ден ти казвам, че не съм тук! - Тук си.

Другарят Симо.

Симо!? - Да.

Обажда се без секретарка? Господи!

Сега ще се обади. - Сега всичко ще си дойде на мястото.

Лъже пресата, др. Симо. Как бих могъл такова нещо... вие поне ме познавате добре.

Това е нещо като фотомонтаж. - Защо обвинявате пресата?

Да? Не.

Не знам къде е вашата вила. Запис... да, да др. Симо, весело, весело.

Довиждане др. Симо.

Е, какво каза? - На теб - нищо.

Надо! - Да.

Поздравява те. - Чух, че ни кани на вилата си.

Аха, на вилата за уикенда. - О, Боже!

Ти не си поканена. Дашо, облечете си нещо весело весело, весело.

Аз ли? Ами няма весело. - Ето, върти се, както би казла Галилей.

Не знам какво е казал този Галилей,

но нещо не е наред, все пак съм му законна жена.

Млъкни, млъкни! Сега знам какво е това!

Изяла ни е и погълнала черна дупка.

Знам какво е. - Е, какво е?

Ако вие космонавтите и целият свят са били привлечени от гравитацията,

на черна дупка, и прелетят през хоризонта на събитието

биха попаднали в един друг свят,

в нещо, което само изглежда като нормален свят.

Човек би могъл да полудее, щом види

собственото си копие да се приближава към него.

Това е!

Светът е попаднал в черна дупка, затова всичко изглежда смахнато.

Значи, аз не съм аз. Аз всъщност съм своето копие.

И ти! И ти Надо, ти си обърнатото свое копие.

И ти, Перо! - Плашиш ме. Къде тогава съм истинският аз?

Ами, останали сме в този, старият свят.

В света, където е било срамота да направиш някаква свинщина,

в света, където важаха старите морални принципи: Не убивай! Не кради!

Не прелюбодействай! И което е най-страшно - вече не можем да се върнем!

Защо? - Защо се бъркате и вие в това?

Вероятно науката по-добре знае?

Човекът би бил смазан, щом би се опитал да се върне

от обърнатата Земя, назад в разумния свят.

Край! Ето и науката казва,

дойде ни до главата черната дупка.

Може това да е твоят обърнат свят, но точно ти не трябва да се оплакваш.

Падна ти се млада любовница и прякорът

народен прародител Мона Лиза - Джоконда.

Мислиш Надо, че трябва да се примиря със съдбата, така ли?

Друже, не можеш, всички са "за".

Изглежда, че ни е съдено др. директор.

Но аз... такова... - Не се измъквайте! Дашо, прегърни го!

А вие другарю, снимайте. Искам да имам документ със свидетели.

Трябва за всеки случай.

Но той е страшно несериозен, не иска да я пипа.

Др- Йованович, моля ви, стиснете я малко. Стиснете я малко.

Не ми е удобно! - Така, заради качеството. Да.

Не ми е удобно, лесно ви е... Защо така, сте ме зяпнали бе!?

Другарю, може ли и на мен една снимка?

Йово, дай ми бяла кърпичка. - Бяла ли?

Бяла. - Все пак ще му махнеш, а?

Искам, Йоване. Защо да съм по-лоша от теб?

Най-добре би било да отидат в спалнята, за да се опознаят хубаво.

Мислите да ги оставим сами, ли? - Ами, не можем да бъдем много сигурни.

Трябва да ги изненадаме в кревата. Той всичко отхвърля.

Неизвестността ме убива! Дали ще успеят?

Ще кажа на Нада да направи кафе, че кой знае докога ще маха..

Йово, сега свободно идете в спалнята и... дръж се, приятел!

Ние винаги сме били способно поколение. - Мислиш Перо, че аз сега.. така ли?

Разбира се, всички го очакват от теб, Йово - цялата общественост.

Защо правите театър? Нали стигнахме до акта на самоуправление?

Откопчайте ме.

Дашо, трябва ли ти нещо? - Не.

Дашо, нали знаеш, че сме поканени тази вече у Милица, та мисля..

Властимире! Не пречи и ме чакай там.

Перо!

Перо, и все пак, пази Нада да не влезе случайно.

Не се притеснявай, тя има друга работа.

Извинете, извинете др. Йованович. Да си сверим часовниците.

Колко сочи вашият? - 18:19 ч. Защо?

Как защо, знаете и мен ме контролират.

Трябва да запиша какво съм правил тук и колко време.

Как мислите, колко дълго ще... това там? - Марш!

Боже, колко е сърдит!

Да пийнем нещо, а? - Можем и после.

После какво? - Искам да кажа, после, по-късно.

Аха, после, като по-късно. - Да.

Благодаря. - Трябва да призная, че сте хубава жена.

Не трябва да ми правите комплименти.

Да го приемем като служебен ангажимент.

Като сближаване с работата и средствата.

Така е - всеки дава, това което има.

Аз мисля... мисля.. това... да.

Значи, събличане.

Дашо! Дашо, аз съм тук да знаеш. Искам да кажа, тук съм ако потрябва нещо.

Властимире! - Само, ако нещо трябва - тук съм.

Не ви ли е малко неприятно? - Какво?

Ами мисля, че сте много млада.

Знаете ли, щях да се притеснявам, ако бяхте по-млад.

Знаете ли, много обичах дядо си. - Дядо си.

Дядо ми почина, когато бях дете. - Дете.

И науката казва... - Какво казва науката?

Трябва да бъда привлечена от по-възрастни мъже.

То.. то... това е комплекс. Това е Едипов комплекс.

Мисля обратното, това важи за мъжете, или за детето.

Хайде, ела. Искам да кажа - елате.

Да, да, да.

Ето, такова... аз...

Лесно ви е на вас, а аз съм имал и баба, и дядо, и жена, и деца.

Изобщо нямам комплекси. Нямам комплекси, които да ми помогнат.

Само да ви разкажа нещо. Вижте...

Когато бях млад, се запознах с една като вас хубавица,

но много по-едър, повече от...

такова... бе нейният мъж.

Това май съм ви го разказвал. - Да, миналия път.

Сънят за мъжа, който пее. - Точно това... дали би могъл малко...

Влас... Власта да ни попее.

Власта не пее. - Поне малко.

Той обича само оперна музика, и симфонии.

Но няма слух. Само се дере. - Ама, не е важен слухът.

Не е ли? - Не е.

Властимире! - Власто!

Добре де, какво сега?

Вие двамата само говорите ли, говорите.

А ние там до сутринта ще пием кафе, така ли?

Пей!

Какво казваш? - Малко. - Няма да повтарям!

Още снощи се разбрахме да се прави всичко, което е необходимо.

Пей!

Ей сега.

Той пее добре. - Достатъчно за начинаещ.

Хайде, целунете ме.

Не знам дали е добре, заради грипа. Върлуват епидемии...

Прав сте. Една моя приятелка се разболя и три седмици страда.

При нея се зарази дихателния тракт. - О, колко гадно!

Как може да се измъчи човек! - Страшно.

А един мой приятел имаше папагал, аз... - Остави сега папагала, изобщо.

А Власта, може ли малко по-силно? - Сигурно може.

Властимире, по-силно!

Може би, г-нът иска да му доведа симфоничен оркестър?

Не бъди простак, Властимире!

Защо прост, не казах тамбураши, а симфоници.

Имам чувството, че е по-хубаво, когато любовта се прави скришом,

щом трябва - трябва, но без навалица.

Без навалица и никой да не знае!

Въпросът е, че всички трябва да знаят.

Ами зна-а-ам. Знам, моралните закони.

Моралните препоръки, с които съм свикнал.

Дашо, не мога да взема високите тонове - пречи ми.

Защо... толкова вика той?!

Защо толкова... Тихо! Тихо!

Защо викате? - Ами такава е песента.

Мога ли нещо да ви питам?

Но искрено ми отговорете. - Може, стига да не е служебна тайна.

Да не става въпрос за някоя друга жена? - При мен ли?

Глупости.

Не харесвате мъже, нали? - Само това ми трябва!

Тогава защо се дърпате? Не съм достатъчно хубава, така ли?

Какво разигравате тук? Наивник, чистоплътник, или глупак?

Не се правя на никакъв! Но не искам!

Ето, просто не искам! Не искам!

Ако усетя към някого любов, ще я запазя за себе си,

а не искам да я деля с целия свят.

Ако всички дискутират за работата ми, за моята съвест,

за политическата ми активност, или за моето подтискане,

не искам пресата, общественото мнение, да ми казва какво да ям, кого да...

спя в кревата, или с кой да съм приятел.

Не искам, не искам и няма да позволя!

Какво му направихте? - Той все пак не е нормален.

Дашо. - Прави всичко това, за да ми навреди.

Не искам! Не искам! Няма да позволя и марш от къщата ми!

Марш! Марш!

И сега, какво очаквате от съда?

Искам да го накарате да живее като останалият нормален свят.

Ето, това искам. - Само да ви кажа...

Така е, не искаме нищо в живота да изгубим, заради неговата глупост.

Тишина! Тишина.

Не питах вас, а др. Йованович.

Искам съдът да отсъди, а пресата да отпечата кой е прав.

Първият Йован Йованович - скромен, нормален,

който забърка всичко това?

Или останалите и другият Йован Йованович, какъвто би бил според тях.

Моля, моля, моля.

Не искам да живея като човек с две глави, две сърца и четири крака,

и едното ми съзнание да е обществено, което винаги с всичко и всеки се съгласява,

а другото винаги е против. - Не ми пука.

Моля?

Тъжбата се отхвърля и съдебен процес няма да има.

Съдът не е изолиран извън и над обществото,

а обществото все още не е започнало да обсъжда двойния морал.

Дотогава - живейте, както ви се живее.

Това какво значеше? - Не знам, не знам.

Дали това не е някакъв двусмислен израз?

Ще проверя, но винаги трябва да се нагаждам към всичко.

Дашо, мислиш ли, че сега другарят Перо ще го смени?

Вероятно и той няма да иска. Трябва да преминем на по-млади кадри.

Йово!

Йово!

Йово!

Др. Йованович! - Йово!

Позволете на мен, знам как.

Йово...

Обичам всичко да се прави скришом.

И мразя такива слаби, невзрачни блондинки.

превод и субтитри: verannika

ЕСТЕСТВЕН КРАЙ