Original subtitles

subtitles Любо Добрев

ПОДАРЪКЪТ

Цитоплазмена мембрана: биологичен слой, който обгръща цитоплаз....

който от своя страна се формира от.. хиалоплазма.

Сандра, не моежеш ли да намалиш звука?

Хей, тате! Размърдай се, ако искаш да ме закараш на училище!

Ставам!

Сандра! Виждала ли си чехлите ми?

Ox!

Антонела! Отново се схванах.

- Здрасти тате! - Здрасти сине! Не си твърде нервен?

- Добре съм. - Побързай, ака искаш да те закарам.

Добре.

Антонела! Антонела!

- Тате, кафето ти е топло. - Къде е майка ти?

Излезе, забрави хляба.

Отново! Кафето ми ще изтине.

Здрасти! За кучето ли се грижеш днес?

Ако разчитах на Жан да го изведе, горкото куче ще чака цял ден.

- Между другото, не забравяй за довечера. - 8 добре ли е?

- Чудесно. - Ще донеса десерт.

Хей, не ми пука за изпита ти! Трябва ми банята.

Какво правеше?

- А ти? - Пак се схванах.

Лорен е отврат, заключил се е в банята, не мога да си измия зъбите даже.

Мери си приказките. И се облечи, ще се измиеш довечера.

Говорейки за довечера, не забравяй, че сме на гости долу.

- Какво ще правим с филма? - Какъв филм?

Следвай флота по телевизията, с Фред Астер и Джинджер Роджърс.

Ще го гледаш друг път.

Ще ядем пак телешка глава със сос грибиш, а после 24 часа ще я смиламе.

Кафето ми е студено! Постоянно забравяш хляба 22 години.

21. Ще се излежаваш в хотел 2 дни, там ще имаш топло кафе.

Излежавам! В предградие на Милано, с шумен водопровод и счупено биде.

- Трябва ти биде? - Престани.

Не мрънкай. За последната ти командировка можеха да те пратят в хотела с бълхите.

Антонела, ям в момента, така че дръж се към апетитни теми

Все още можеш да се провалиш на изпита... Няма да станеш доктор за една нощ.

- Не може ли без викане? - Не мога да се облека, дрехите са ми в банята.

Ето, пий докато е топло.

Не се пенсионирам рано за да живея в ада.

Иначе по-добре да продължавам със счетоводството докато получа инфаркт.

- Каква е тази гадост? - Кой ти каза да го пиеш, това е за брат ти.

- Какво е това? - Сок от ряпа, добър е за мозъка.

Майка ми ми правеше такъв, когато имах изпити.

Ти?!? Ти си вземала изпити?

(на италиански) Малък глупав французин.

Я повтори!

За какво? Ти никога не можа да научиш дори 3 думи на италиански, дори при родителите ми.

Родителите ти имат отвратителен акцент.

Да? Не госпожице, аз не съм скъпи.

Нито съм прислужника. Аз съм бащата на Лорен.

- Ето го. - Това Еванджелина ли е? - Не каза.

Хей, не забравяй, че на камериерката и се отива в банята. И защо ни трябва камериерка?

- Казах и, че си банкер. Звучи по-.... - Повече какво?

А, здрасти, това си била ти. Не, не можах.

Не можах, това е всичко!

Дори ако това беше Еванджелина, това не е твоя работа.

Да, добре.

Шарлот ли е?

Момичето, по което се заглеждаше?

Е, коя е новата?

Еванджелина от Мадагаскар.

От Мадагаскар?

А аз съм "банкер"...

От Мадагаскар!

Хей, нали познаваш сестрата на моята приятелка, която е стюардеса?

Тя донесе този стикер за теб.

Хотел Мандарин, Сингапур. Нали ще и благодариш?

Сингапур!

Ето скъпи, пий.

- Какво е? - Добре е за мозъка. До дъно!

- Бъди смел. До довечера. - Благодаря. До скоро.

- Чао грозен! - Чао д-р Швайзер!

Сега към училището ти?

- Лорен!

Какво правиш тук? Звъниш в нас, сега ме проследи чак до тук?

Имахме вечерен клас, така че започваме късно, дойдох да те подкрепя.

- Това е учтиво, благодаря. - Вземи.

- Какво е това? - Екстрат от риба. Гаден вкус, но...

Добро е за главата? Виж какво ще направя с него.

Не, моля те изпий го. Искам да успееш. Може би тогава родителите ти ще ни разрешат да се оженим.

Шарлот, вече го обсъждахме.

Казвам ти отново - случиха се разни неща в любовния ми живот, не разбираш ли?

Да, може би, но аз съм сигурна, че ти няма да стоиш с онази крава.

Престани.

Тя е по-добра отколкото само заглеждане.

Може би, но ще ти омръзне бързо.

Хайде, изпий го.

Добре, но при едно условие.

- Добре. - Връщаш се на работа и чакаш аз да се обадя.

Окей "Мики". Хайде, изпий го.

Извинете ме.

- Колко събра? - Вече 2000.

Какво ще му купиш с тях?

Той не пие, не пуши и ...

момичета на повикване не са негов стил.

Как можеш да си сигурен? С Гарде имаме идея.

Ще обясня.

- Кога ще го получи? - При затваряне.

Шефа иска да произнесе реч.

Отдясно са папките със сметките на клиентите.

Отляво са фирмените сметки.

Ще свикнете бързо. Добра атмосфера и хубави колеги.

Елате, ще ви представя на касиера.

- Г-н Дюфор, може ли да ви попитам нещо? - Да, разбира се.

Защо напускате след като ви харесва тук?

Много просто. Стрес.

Преди няколко месеца прочетох статия за стреса. Причини, следствия и симптоми.

Имам всичките.

Извинете.

Да.

Здравей шефе.

Да, новия служител е тук.

Изгледа много компетентен.

Да, тук е? Г-н Жан Филип?

Баща ви е на телефона.

Тате?

Филип, не ме наричай "тате" в работата. Казвай господине или г-н Президент.

Донеси ми всичките заявления за краткосрочни заеми от януари насам.

Това е.

- До сега? - 995 долара.

- Толкова много? - И шефа иска да ги удвои.

Идеята ти е доста добра!

А какво, ако не му хареса?

Виждал ли си нормален човек на когото да не ме харесва това?

И е хбава промяна от класически цветен телевизор или супер 8мм камера.

Да, но ако той откаже. Помислили за това, 2000 долара за нищо.

Не се притеснявай, тези момичета знаят как да го направят, те имат стил и такт.

Човече, те дори работят често с величия.

И ти познаваш някоя?

Да, познавам.

Но хей, не е каквото си мислиш. Това е позната.

- И тя е съгласна? - Тя пристига от Дубай днес.

- Дуби? - Дубай. Нали знаеш, персийския залив.

...полет от Хонг Конг...

Жози!

Виж, харесва ли ти?

- Вече не казваш ли здравей? - Здрасти Деде.

- Забрави ли - Дади. - Здрасти Дади.

- Нака видя. Не си още Old England, нали?

Между другото, как са родителите ми?

Добре са. Последните 2 дни тате усеща артрита.

Ще бъде доволен. Донесох му ориенталски чехли и бяло наметало.

Можеш ли да си представиш тате в градината облечен като Шейх.

- Защо не? - Да, защо не.

Знаеш ли защо майка и татко са още в неястност...

Защо поемаш същата насока?

Не знам...Може би се наслаждаваме да четем стари книги.

Това е, защото се страхуваш от всичко. Не искаш да разклатиш водата.

Но нашите родители са щастливи... Те вярват, че ти си манекентка.

И тъй като аз съм тази, която ще обядва там в неделя, ще им занеса наметалото.

- Просто да те подразня. - На теория този обяд беше планиран, но...

А, знаех си, че ако ако ме посрещаш на летището ти трябвам за нещо.

Бързо, куфара ми.

- Какво, не си сериозен? - Слушай Жози...

- Не ме наричай така повече, знаеш го. - Слушай Барбара...

- Знаеш какво ми коства да ти поискам това? - Знам, трудно е с твоя морал.

Той е един от нашите най-добри колеги и ние събрахме 1000 долара, за нас това е много.

Моля, направи усилие.

Къде се предполага да го заведа?

Не знам, но той утре ще хване влака за Милано в 7:40.

Окей. Тогава довиждане.

Ще скоча в такси и в неделя ще целуна родителите ни от твое име.

- Никога ли не си пътувала с влак? - Да, но много отдавна.

Спомняш ли си, когато бяхме малки с леля ходихме до провинцията.

Харесваше ти.

Даже имахме пикник във вагона.

Можеш да да станеш добър сводник.

17 години с чест, лоялност, етика

Основни качества в нашата професия.

Цитирайки поета, смея да заявя

Ти незабелязания, без ранг войник

Ти заслужаваш Маршалски пагони.

Имам в предвид почит от всички...

с внимание събрани днес тук...

Какво ще му дадете?

Ще бъде готово чак утре.

Какво е?

Енциклопедия, както на г-н Валон?

- С кожена подвързия. - И златна обшивка.

Казах ти, на плацентата от вътрешната страна е.

Хей.

Не мога да повярвам. Ти в КГБ ли си?

Не имахме бомбена заплаха в отдела за подправки, така че си забравих обещанието.

- Как мина? - Чудесно.

- Дисекция на фетус, не се притеснявай. - Чудесно, успокоих се.

Сега къде отиваш?

Да кандидатствам за стаж като носач на носилки.

Мислише ли си малко за мен?

Отговори ми.

Слушай Шарлот, тази сутрин ти се размина, но сега ще ти го кажа веднъж и завинаги.

Няма нищо между нас. Махай се от тук.

Но... искам да те питам един последен въпрос. Тогава обещавам да те оставя на спокойствие.

Това заради семейтвото ти ли е?

- Защо да е семейството ми? - Трябва да има причина, не може да е само заради новата "бамбина"...

Социалната разлика прави нашата любов невъзможна, нали?

Твоя баща от нивото на банкер, той се противопоставя на разцъфането на нашето щастие, нали?

Много добре! Поне веднъж направи бързо и вярно заключение!

Поне четеш полезни книги. Чао.

Ще кажа на баща ти, че е консерватор.

И че неговото богатство го загнива.

Защото в Америка, банкерите се женят за техните секретарки и камериерки.

И това прави красива раса с красиви деца.

Лорен!

Тогава върви в Америка!

Банкерите в Франция са друга класа.

Тази банка е в семейството от 5 поколения Ние с теб не отглеждаме заедно крави, така че... чао.

Отрепка!

Мисо-крейт!

Аз също мога да бъда силна.

Ще кажа на баща ти, какво мисля за твоето неправилно възпитание.

И така, г-н Президент...

Позволете ми да предложа този смирен тост на приятелство.

За банка Транс-Алпин.

И също... за моето пенсиониране.

Г-н Дюфор, шампанско? Хайде пийнете.

И така, твоя подарък?

- Твоя подарък?

Не знам, може би не са имали време да го купят.

Значи ти им правиш парти, а те не ти дават нищо?

Слушай...

Видях Андре да събира пари, ще ми го дадят когато се върна.

Е Дюфор, ще пийнеш ли с твоите стари колеги?

Да?

Да, може ли да говоря с г-н Дюфор?

Не е добър момента, той е претрупан.

Но ако аз мога да помогна...

Знаете ли, че имате прекрасен глас?

- Не, лично е.

А, лично... ако е спешно, побързайте, той заминава утре за Венеция.

Ето го.

Не, другия, със стикерите на куфара.

Не гледай.

Между другото, той какво харесва?

Освен Фред Астер и Джиндер Роджерс, не съм сигурен за друго.

Дюфор! Не поздравляваш ли стария си приятел Гас?

- Как си Гас? - Чудесно, а ти? - Както винаги Милано? - Да.

Тръгвай Жози!

Имах в предвид Барбара.

- Не го губи, ей? - Не се тревожи, човек като този е трудно да загубиш.

- Чао.

А, правилно... непушач!

Между впрочем, аз съм с Бенедети. Ще се видим ли в ресторанта?

Добре.

- Извинете, може ли да ми помогнете? - Да, един момент.

Веднага се вижда, че сте учтив.

За разлика от друг, който моментално ще се възползва да ме опипа отзад.

- Кое купе госпожице? - Място 82, ето тук.

Лошо, ще бъдете точно над колелата.

- Не сте ли в същото купе? - Не, аз съм по-нататък.

Много по-нататък.

Внимание, вратите се затварят автоматично.

Заето ли е купето?

Не, свободно е.

Напълно свободно.

Изчакайте, нека махна това.

Извинете.

Някой винаги се разпростират, и...

Извинете.

Имате ли против?

Колко е сладко! Каква порода е?

- Йоркширски. - Значи тогава му говорите на английски?

Той ме разбира.

Ето.

Пушенето притеснява ли ви?

Не, въобще не.

Но...

Искате ли?

Да, благодаря.

Изглеждате като човек, който пътува много.

Така ли?

Може да познаете?

Да... винаги между 2 полета.

Но за кратки разстояния предпочитам влакове.

И аз.

Харесвате ли Сингапур?

- Какво? - Сингапур.

А... да, обичам го.

Всичките тези китайци, всичките тези...

Малайци.

Да, всичките тези рояци малайци, магично е.

- Често ли ходите там? - Ходих два пъти.

А... това не е достатъчно!

Ако работата не ме задържаше в Париж, аз...

- Дади, не пречи на господина. - Няма нищо.

Позволете му.

Е Дади, искаш да играеш?

- Дади, какво направи? - Това е нищо.

Малък е, а как хапе...

Надявам се не ви нарани?

- Не. - Нека видя.

Не се притеснявайте... ето!

Ставаме приятели.

Харесвам хора, които са добри с животни.

Обичам животни! Кучета, котки...

гущери, мухи...

Всички!

- На далече ли отивате? - Милано.

А вие?

Все още не знам.

Билета ми е до Венеция. После...

Може би обиколка из Егейско море.

Или просто в Истанбул.

Няма много туристи през тази част на годината.

Не, истина е, тези места са спокойни.

С какво се занимавате?

Индустриалец?

Не, във финансите съм.

А, банкер?

Така е. Банкер съм.

В банка, която е семейна собственост от...

5 поколения!

Това трябва да е страхотна кариера.

А вие?

Аз съм манекентка.

А! Издигате имиджа на Франция.

Може и така да се каже.

Имате ли против да се грижите за Дади за малко?

Искам да се освежа.

С удоволствие.

Тогава ще ми разкажете за банката.

- Бъди добър, Дади. - Аз и Дади вече сме стари приятели.

Моята банка... какво ще и кажа?

Помогни ми вместо да ме зяпаш.

Няма да и кажа за моята спестовна сметка.

Къде ми е парфюма?

Поне веднъж не пътувам с монахиня... Какво мога да и кажа?

А ти, какво би казал?

Би и приказвал на английски.

Сигурно прави нещата по-лесни.

Успеха на мъжкото привличане според Пол Нюман.

Стремете се да изглеждате безразличен.

и малко груб.

Груб?

- Още ли сте приятели с Дади? - Не е зле?

- Какво стана? - Дади!

- Какво Дади? - Изпишка се на костюма, който тъкмо беше почистен.

- Искрено съжалявам. - Това няма да помогне!

- О-о... Антонела!... - Кой?

Перачката ми.

Една от перачките ми. Познава ме от дете.

- Трябва да го преплакна с хладка вода. - Ще ви помогна.

Оставете!

Хей, търсих те.

Бенедети запази места за обяд, но побързай или ще ги заемат.

Учтив си, но не мога. Ще отида по-късно.

- Болен ли си?

- Ти? Не мога да повярвам. - Наистина.

Как е тя?

Нещо между Лиз Тейлър и Мерлин Монро.

Тогава те оставям. Ще ме представиш след кафето.

Ах, Дюфор!

- Офиса на Президента, моля? - Първия етаж.

Ще минеш до офиса във вторник? И ще ми разкажеш?

Тръгна ли вече Президента?

Сега пристигна.

Искам да го видя веднага.

- За кого да кажа? - Моето име няма да му е познато.

Кажете, че е бившата бъдеща снаха.

Добре госпожице. Моля седнете.

- Коя е тази откачалка? - Никога не съм я виждала.

Филип казвал ли ви е нещо?

Не.

Видях го долу сутринта, защото беше изпуснал купчина папки.

Не изглеждаше...

Бивша бъдеща снаха! Сина ми има приключение?!

- Все пак е наследил нещо от вас. - Спести ми това Мариан.

- И я покони. - Да господине.

- Не е въоръжена, нали? - Не смятам.

Но никога не се знае. С една малка Берета...

Отстанете наблизо.

Както желаете, г-н Президент.

- Господине. - Госпожице.

- Госпожица... - Шарлот Льогоден.

Моля, седнете.

И така, вие познавате сина ми.

Да, и аз зная всичко.

- Какво всичко? - Вашето решение да унищожите нашето щастие.

Но аз познавам хората като вас и мога да отстоя за нас.

Защото имаше същия тиран в Убийствена ревнивост.

В Убийствена ревнивост...

Да, преди два месеца, в Сърцето на девойката.

дъртака го застигна брутална смърт, но си я заслужаваше.

Какво се е случило?

- Може ли да запаля? - Да, моля.

Нямам нужда от нищо, благодаря Мариан.

Слушайте, може да разберете, че понякога бащата е принуден да съветва сина си...

Имате в предвид да принуди сина си.

Както желаете. Особено когато този син за първи път чувства...

За първи път?

Шегувате се! А какво за Ан, Жудит,

и дебелата червенокоса, която той отмъкна от неговия приятел?

- Може би не е било толкова силно като... - Ето, и вие също потвърждавате.

Аз и той, това беше по-силно.

Беше дори и по-силно преди тази мръсница да слезе от кокосовото дърво направо в леглото му.

Кокосовото дърво? Неговото легло?

- Слушайте моя малка Коко... - Шарлот.

Знам какво ще кажете.

Нямате време да слушате, защото сте зает и заминавате за Венеция.

- За Венеция? - Виждате ли, аз знам всичко.

Сина ми ви каза всичко това отвън?

Да, отвън до училището по медицина. Не исках да го притеснявам по време на изпита.

Моля, изчакайте 2 секунди.

Моля, извикай Жан Филип. Не му казвай нищо.

И да не ме нарича пак "тате".

Не така. Изтрийте си очите.

Те са толкова хубави.

И не само очите между впрочем.

Сина ми има добър вкус.

Не е ли странен живота?

- Не си ви представях такъв. - Ах?

Не, представях си дърт смотаняк, който мисли само за себе си и работата.

Доката фактически...

Влез.

Фактически, вие не сте лош човек.

Имате чар.

Вие сте почти по-добър от сина си.

Г-н Президента ми поиска досието на Паду?

Да, оставете го там Жан Филип.

Г-н Президент.

Ето... не плачете повече?

Не.

Познавате ли Венеция, скъпа?

Не.

- Имате ли място? - Две места, моля?

- Ще ви намеря места. - Тогава аз ще се съглася да ме поканите.

- Моля последвайте ме. - Не, нямах в предвид това. За съжаление, аз...

Не изглеждате такъв, но подхождате бързо.

Не, с мен има друга.

- Какво правите. - Движете се, движете се.

Грегоар!

- Движете се. - Господине, госпожице.

Вашите места.

- Е Дюфор, изглеждаш гладен? - Гас, как си?

Не ме представи?

- Господине - Госпожо.

Госпожица.

- Приятел... приятел. - Приятно ми е.

Поздравления... И късмет.

Ех, Дюфор...

Довиждане.

Видя ли неговата "Мерлин"?

- Стандартното меню? - Да.

Забравих да питам до къде отивате?

Слушайте, вие сте много приятна, но аз чакам някой важен.

Така че, можете да останете, избършете си очилата и гледайте пейзажа докато ядете.

- Може ли? - Да, моля.

Благодаря.

Нещо за пиене?

- Бяло вино. - Аз също.

Билков ликьор.

Не бях забелязала... вие сте женен?

Не, вдовец съм.

Искрено съжалявам.

А вие, сама ли пътувате?

Имам в предвид, омъжена ли сте?

Виждате ли Грегоар, има странни съвпадения в живота.

Аз силно вярвам в екстрасензорна вибрация между хората.

- Вие не? - Да... аз също.

Забелязах също, че съвпаденията не са просто дял на случайноста.

Ние подсъзнателно ги провокираме със срещи с хора, които имат същите вибрации.

Индентични дължини на вълните, така да го наречем. Не смятате ли така?

- Да, така е. - Вие сте съвършения пример.

Индентични дължини на вълните?

Забелязах, когато се качих във вагона.

Някакъв вид щракване.

Щракване?

Веднага си разбрах, че ще има съвпадение между нас.

Като пример, вие сте вдовец. Аз съм вдовица.

- Не? - Да. Аз също, вече е в миналото.

Грешка на младоста.

С много стар, много богат мъж.

Винаги съм била привличана към мъже, които са по-стари от мен.

Наистина ли?

За съжаление вашия билет е само до Милано.

Защо не си свалите вратовръзката?

Не ви ли харесва?

Харесва ми.

Но може би аз искам да видя вашия врат.

Знаете ли, това е един красив врат, Грегоар Дюфор?

Моля за внимание.

Влак 225 от Париж

пристигна на трети перон.

Благодаря. Приятно пътуване.

Паспортите, моля.

Какво правите?

Отпускам се.

- Проблем с храносмилането? - Не. Но йогата има други ползи.

Например, помага да увеличите вашата еротична сила.

Сериозно?

След 30 мин. в тази поза

човек увеличава сексуалната си сила с 85%

Млад тайландец ме научи. Много надарен, между другото.

Какъв е вашия сексуален потенциал, Грегоар Дюфор?

Какво?... Не зная.

Вероятно не лош.

Колко последователни оргазма можете да имате?

Може би скромни шест.

Ако се подготвя...

- А знаете ли как да го изчислите? - Какво?

Вашият потенциал.

Не точно, не.

Просто разделяте вашето тегло на вашата възраст.

Колко тежите?

65 кг.

На колко години сте?

45

Скоро на 46.

Нека приемем 46. И така разделяйки 65 на 46...

Намирате вашия дневен сексуален потенциал.

1.41

Това много ли е?

Отлично е.

А аз... 2.1

Извинете, госпожице.

Ако правилно разбрах, вие слизате във Венеция.

Случайно имам място на Гранд Канал.

Първо - не говоря на вас.

Второ - не се месете.

Окей... Нищо не казах.

Какво му казахте?

Да не се меси.

Ау...

За пътуващите до Венеция, сменете сега влака в Милано.

Ето. Може би нашите вибрации не си съвпаднаха толкова добре, колкото предполагах.

Виж Барбара, прибирам се след 2 дни. Можем да се срещнем отново в Париж.

Моля те Грегоар. Нека запазя хубав спомен от теб.

Ти не си за срещи между 3 и 5 следобяд.

Нито пък аз, между другото.

Наистина.

Виж, странно е, през тези няколко часа с теб, аз имах...

- Не, глупаво е. - Хайде, кажи го.

Защото аз също, аз... но за съжаление...

Обаче ти си свободен.

Вярно е.

Тогава...?

Е, Бартолони ме чака... Банката...

Ти... Разбираш, нали?...

Да.

Чао, Грегоар Дюфор.

Но Барбара, не трябва да се разделяме така.

Носач!

Този път не ми казвайте, че не е нарочно.

Вие, моля, сега не е момента.

Веднъж и завинаги, ние нямаме същите вибрации.

Здрасти Дюфор!

Не забравяй да ни поканиш на сватбата.

Но скъпи, ще ми помогнеш ли да свалим нашия багаж?

Да.

Моля извини ме. Не можах да намеря носач.

До скоро!

Хайде, бързо, помогни ми, иначе ще го изпусна.

- Да. Да, но аз трябва... - Бързо!

- Бързо. - Но аз трябва да...

Взе ли куфара? А Дади? Да.

Извинете.

Но къде отиваш. Всеки момент ще тръгне.

- Трябва да сляза! - Хайде, намерих места.

Дай ми Дади.

- Имаме 2 места един до друг. - Не, това е пълна лудост.

Да, така е.

- Какво стана? - Бартолони е там.

- Бартолони! Банката! Търсят ме.

Можеш да станеш, Грегоар Дюфор. Излязохме от перона.

Както знаеш моят син е доста млад. Ти се нуждаеш от човек с опит, по зрял.

- Защо се смееш? - В Телесна страст, има един точно като теб.

Но плешив.

И за да свали момичето използва същите клишета.

Опит, зрялост... ще видиш ние ще бъдем добре заедно.

И точно когато тя се съгласи, той умря в катастрофа.

А, благодаря.

Уморена съм. Бъди добър и уреди стая.

Благодаря. Господине?

Извинете. Мога ли да взема кибритче?

Разбира се.

- И така, на кой етаж? - Всичко е заето.

- Какво? - Да, десет гондоли пълни с японци дошли без резервация.

Така че, побързай, надявам се да намеря пансиона Сан Марко, където бях веднъж.

Какво правиш?

Недей.

Веротно си ги питал на лош италиански. Те говорят чудесен Френски.

Всичко е уредено.

Имаме апартамент с изглед към лагуната.

Не си ли притеснена, че ще е доста скъ... Доста шумно?

Ще оправя документите. Ще дойда за секунда.

- Не е спешно, господине. - Не, предпочитам да го направя на време.

Не ме оставяй сама за много дълго.

Не.

- Господине? - Ще взема още едно.

- Разбира се. - Къде е телефона?

- Ето там, господене. - Благодаря.

Аз съм Емира на Кратор. Секретаря ми се обади. Къде са стаите?

- Да? - Антонела?

А, ти си.

Да, аз съм.

Знаеш ли колко е часа?

Знам, но исках да те успокоя, че пристигнах в Милано.

И също така...

Не ме търси в обичайния хотел, разрушили са го.

Ето защо линията даваше заето. Тогава къде си?

В Кализано.

Той е нов.

Така че, телефона не е прекаран.

Някак си.

- Добре ли си? - Да.

- Послушна ли си? - А ти?

А?

- Сега ли отиваш на вечеря? - Не...

Отивам направо в леглото.

Чудесно, спи добре.

Да.

Съжалявам господине, преди малко дадох последния апартамент.

Но мога да ви дам голяма стая на третия етаж.

- Чудесно. - Но с две легла.

Разбира се, госпожице.

Ще се погрижа.

Това ключа за стаята ли е?

О, Дженифър, скъпа...

Обичам те. Какви красиви очи. Обичам очите ти.

800,000 лири...

За седмица, това е добре.

Грегоар, ти ли си?

Да, идвам.

Позабави се.

Видя сама, големичък е хотела.

Какво правиш?

Какво имаш в предвид? Не знам. Аз...

Видях те... Така че...

Помислих си, може би е време за...

Ще взема вана. Искаш ли и ти след това?

Не, благодаря. Ваните вечер оказват...

Не е правилното време.

Ще ми подадеш ли солите за вана?

Те са в несесера.

В какво?

В моето малко куфарче на масата.

О, извинявай!

- Какво стана? - Нищо.

Не си ли виждал гола жена?

Виждал съм.

Но антична от 1938.

Какво? От водата не те чувам.

Нищо!

Добре... Ще ми дадеш ли тези соли?

Да, идвам.

Вместо да се държиш като клоун, защо не поръчаш дайкири.

Да ни изостри апетита.

Две дайки... Разбира се, защо не?

След това можем да поръчаме вечеря.

Мразя да правя любов на празен стомах.

След вас.

Не. Две дайайакили!

Не знаете какво е?

Трябва да се учиш, човече, няма аз да ти давам рецептите.

Някакви дайкири...?

Добре, ако само това е, което имате.

Добре.

Още 10 мин. и съм твоя, Грегоар.

Добре!

Нека сметна, ако за половин час се подобрявам с 85%...

За 10 мин. ще даде...

28.3%

Влез!

Заключено е.

Идвам.

Какво става?

Нищо.

Заключено е.

Идвам. Един момент.

Момент.

Ти, изчезни.

- Нямам ключа, господине. - Една секунда, идвам.

Добър вечер, господине. Двете дайкири, които поръчахте.

Заповядайте. Бихте ли се разписали, моля?

Благодаря. Лека нощ, господине.

Лека нощ.

- Готов ли си, Грегоар? - Да!

- И така?... - Какво така?

- Мнение? - Вероятно е прешлен.

Какво? Не ти ли харесва?

Да, харесва ми.

Това е...

Това е...

Е, Грегоар Дюфор?

Да?

Няма ли да ми предложиш питие?

Да.

Ето.

Окей, идвам.

- Но какво ти става? - Нищо!

Изтървах бутонел и не мога...

Глупаво е.

Но ми е любим.

От баба ми е.

Мислих си, че имаш други интереси тази вечер.

- Грегоар. - Да?

Вътрешните ми вибрации ме побеждават.

Повече щракане?

Може да се каже.

- Вече? - Да.

Това беше.

Чувствам се много по-добре.

Наистина ли?

И така, Шарлот?

Още една капка шампанско?

Благодаря.

Чуваш ли, Шарлот?

Нощното ехо със стенания от любов.

Видя ли гледката?

Видя ли гледката...

Знаеш как да говориш на жени.

Ако Лорен беше тук, би казал...

Не знам. Винаги не намирам думи.

Не започвай отново?

Шарлот...

Не знам как да опиша всичко, което чувствам, но

този лек бриз от морето,

тази далечна песен на гондолиерите,

- и ти си толкова близо до мен... - Спри!

Не мога да чуя гондолиерите.

Шарлот, гондалиерите са в нас, те са в сърцата ни.

Послушай моето.

- Докосни. - Хей, не ме пипай...

Измъчваш ме, Шарлот.

Надявах се на повече нежност от теб...

...разбиране.

Звучиш като баща ми.

- Благодаря. - Какъв е проблема, баща ми се държи.

Дори мисля, че той още чука майка ми.

- Не е учтиво да се изразяваш така. - Какво, това не е ли основно нещо?

Проповядваш на въздуха.

Тогава защо са всички тези маниери?

Извинявай Шарлот, но ти правиш сцени.

Аз се надявям само на това, на което всеки мъж би се надявал

като логичен край на нашата среща от сутринта,

която ни доведе в тази стая.

Докато изливам фонтан от факти ръката ми неволно се плъзна по теб.

Твоя начин на "плъзване" е доста опипващ.

Добре де, ела.

Няма да се цупим цяла нощ, нали?

- И тъй като аз... - Не ми докосвай косата, мразя това!

Филе миньон с трюфели.

И отлежало шампанско...

Не е много италианско.

Би предпочел спагети?

Не. Но например печени фетучини с пармезан...

също не е лошо.

Защо ме гледаш така?

Без причина.

Намирам те много приятен, Грегоар Дюфор.

Само това?

По един комплимент за всеки момент, нали?

Време е за сладолед.

Какво правиш?

Сладолед фламбе. Много по изразен фкус, нали?

Мисля, че малко го стопява, но...

Ще сервираш ли?

Да.

Бродуей, мой хубав Бродуей...

Ти знаеш песента?

Това е невероятно.

Говорихме за случайности... Аз съм луд по Фред Астер и Джинджер Роджерс.

Гледал съм всичките филми.

Наистина ли?

Какво каза?

Ти си добър танцьор, Грегоар Дюфор.

Наричай ме Фред.

Недей, скъпи.

Котенцето ми.

Не се страхувай.

Какво? Какво те притесни?

Стига, моля те тихо.

Здрасти!

Ау! Чудя се дали това шампанско не беше менте.

Но мехурчетата са истински. Случайно да имаш аспирин?

В таолетната чанта.

Не си ли помисли, че може да съм ти сипал афродизиак в чашата?

И може би и приспивателно!

Това истина ли е, или е шега?

Тъй като не знаех какво харесваш, поръчах и чай и кафе.

Чудесен ход, аз обичам само шоколад.

Какво се случи снощи?

Ало?

Шоколад за 316 стая, моля.

Благодаря.

- Не искаш да отговориш. - Внимателно, не е подсладено.

- Не помниш нищо? - Не!

Хайде, чакам. Ти се възползва от мен, така ли?

- Шарлот! - Виждам в очите ти! Трябваше да се досетя.

Имаш пари и мислиш, че всичко ти е позволено.

Стига Шарлот! Парите нямат нищо общо с това.

Има моменти, когато удоволствието е взаимно и силно.

Каквато и да е възрастовата разлика.

Имам много доказателства за това.

Да, но е сигурно, това не ти се случва често.

Влез!

Колко хубаво. Можеш да бъдеш горд.

Извинете.

Толкова се страхуваш, че ще ти откажат и затова упояваш хората. Браво!

- Шарлот, забранявам ти... - Нищо не можеш да ми забраниш.

Отвръщаваш ме.

Чакай... Ти сама дойде тук.

Даже бих казал, това е твоя вина.

Какво нахалство!

Какво правиш още тук?

Бихте ли подписали?

Ти си тази, която влетя в моята банка и офис.

- В моя личен живот. - Заради сина ти.

Това е друг въпрос.

Защо ме доведе тук?

Защото те харесах, Шарлот.

Защото искаше да ме чукаш.

А ти? Не ти ли мина същата идея?

Да, разбира се, но си помислих, че ще бъде както в книгата.

- Тази с дъртака, който го блъска кола. - Не, не тази.

Помислих си, че в последния момент ще имаш скруполи, както в Тайфун във Варанаси.

И защо да го правя?

Роден съм между двете войни, но още е рано да се отказвам.

И повярвай, ние прекарахме ноща в пълен разврат.

Събудих в теб ерогенни зони, които ти не знаеше, че съществуват.

За тези зони си запазвам правото, че бях първия.

И ти искаш още?

Такъв ли си с всички жени?

Имам обширен сексуален живот.

Но дори и така...

Как беше, когато беше женен?

Бях добро момче.

Много добро момче.

Знаеш ли, чувствам се добре.

Надявам се.

В момента много неща са...

Ако ти кажа, не мисля, че можеш...

Но не се притеснявай.

Няма да го избегнеш.

Трябва да го научиш някога.

Когато се познаваме по-добре.

- Защо се смееш. - За нищо.

Обаче...

Тъкмо си помислих, че

дори не зная къде живееш в Париж.

Вземи си вана.

Аз ще поръчам закуска.

Прозореца ли ще отвориш?

Да, да.

Ало?

Трябва ми телефонен номер в Париж, моля.

Остави мамо, това е Еванджелина,

ще ми каже в колко ще ме вземе.

Да?

Лорен?

Любими.

Знам, че ще те заболи от това, което ще ти кажа, но

Очаквам позвъняване, така че по-накратко.

Ето това е. Скъпи, изневерих ти.

И какво? Аз скъсах с теб, нали?

Да, но го направих по ужасен начин.

Спести ми подробностите, ако обичаш?

Затова ли се обади?

Има и друго. Аз съм във Венеция.

С банкер, ако се сещаш какво намеквам.

Чудесно, браво!

Така ли го приемаш? Спах с баща ти, който ми помогна да открия

всички нови "хидрогенни" зони, а ти...

Кажи, май си пийнала повече коняк от обикновенно тази сутрин?

Не ми ли вярваш? Обади се тогава в хотел Дож.

Нали знаеш скъпи, не исках...

Ето.

Не беше Еванджелина?

Пий, иначе ще изтине и ще мърмориш като баща си.

Между другото, къде е татко днес?

В Италия, къде другаде?

Да, разбира се.

Жалко, че приятелите не могат да ме видят сега.

Можете да оставите съобщение...

Влез.

Говорете сега.

Здравей, Барбара се обажда.

Аз съм в хотел Дож във Венеция.

Искам да знам, каква е програмата ми за следващите дни.

Очаквам обаждането ви.

Благодаря.

Барбара!

О! Ти ме помниш!

Разбира се, Как мога някога да забравя,

- последния път в... - В Лондон.

Преди 2 години.

Точно така.

В Лондон, хотел Риц. Каква чудесна нощ.

- Коя Барбара? - Дженифър!

- Здравей! - Скъпа!

Ха, ти ли си!

И така?

Не си разстроен?

Малко ревнив, а?

Така са жените.

В един момент всичко е за кученцето. А в следващия...

Един мъж се появява на сцената.

Тя е вдовица, а аз не.

Французин?

Не знаех, че още има французи с достатъчно пари да плащат.

Не, той е специален случай.

Работиш вече за себе си? Внимавай!

Не.

А, имаш в предвид специален в смисъл, че...

Не, не и в този смисъл. Всичко е нормално.

- Впрочем, не е лошо. - Това ми е мечта.

Толкова да жадувам за нормален мъж.

Чай?

Гадост.

Случайно да ти се намира малко шампанско?

Вероятно има зад паравана.

Как е Файсал?

Същия каприз ли е?

Без промяна!

Дори след 5 години в занаята, има неща, с които никога няма да свикна.

Казано това, той не е толкова труден както е малкия Принц от Абу Даби.

Онзи дето си го натърква с мас от камили.

И те кара да пееш през това време.

Чакам с нетърпение икономиката в Европа да се оправи.

Мое малко кексче, как си?

Искаш ли малко мехурчета?

Ще вдигна аз. Сигурно Файсал става нетърпелив.

Ало? Да скъпи, идвам.

Какво? Не, това е едно куче.

О скъпи, моля.

Не играй Отело.

- Здравейте. - Госпожице.

Обичам те и ти знаеш това.

Извинявай, какво каза?

Коя е тя? Сестра ти?

Не, една приятелка. От съседната стая.

Да, добре, ще им кажа.

Файсал ви кани за почерпка малко по-късно. Здравей!

Госпожице...

Дженифър... Стара приятелка от Англия.

- Грегоар. - Приятно ми е да се запознаем.

Много приятно. Искате ли глъдка?

- Моля? - Не разбирате ли английски?

А... не мога много да говоря, но...

Разбирам.

О, виждам.

И вие ли сте манекентка, като Барбара?

Да! Запознах се с Дженифър в Лондон преди няколко години.

По време на изложение, почти готови за обличане.

Точно така.

И вие сте тук с вашия съпруг?

Подиграва ли ми се?

Изобщо не, ще ти обясня по-късно.

Не. Дженифър е тук с приятеля си.

И за да не стане недуразумение, Файсал е Емира на Кратор.

Имаш в предвид истинския?

Същия от ОПЕК?

Изглеждам ли като някоя, която е от ниска класа.

Разбира се, Файсал е женен.

О-о.

Съжалявам.

Не знаех.

Няма нищо.

Ще се оправят нещата.

Харесвам, когато любовните истории имат щастлив край.

Много сте мил.

Но аз утре заминавам за Каракас и ще бъда съсипана.

Недейте, не трябва да изпадате в такова състояние.

Той казва, че съм неговия талисман.

Между другото, този мръсник, знаете ли какво чух по телефона вчера?

Докато търсели за вода в неговата камениста пустиня

намерили още много петрол.

Най-малко 200 милиона барела.

200 милиона барела!

Неговите акции ще скочат до небето.

Да, но ш-шт... Тава е голяма тайна.

Той ще го обяви след 2 дни на срещата на ОПЕК.

Това сигурно е за мен.

200 милиона барела!

А вие, с какво се занимавате?

Аз? О...

Финанси на високо ниво, банки...

И някой малки странични сделки.

Грегоар, за теб е.

- За мен? - Да, за теб.

Г-н Дюфор, това ти ли си?

- Да? - Моля изчакайте.

Да?

Хей... Казваш, че не е специален...

Да?

Отново!

На телефона ли ще прекараш деня?

Моля отговори!

Да!

Почва да ме влудява.

- Сигурно ще намериш нещо, което да харесаш. - Вероятно.

Хей...

Когато се обаждаш на Барбара някой ден

сбъркай името и поискай Дженифър, окей?

Можеш да ги вземеш, няма да ги нося довечера.

Благодаря, скъпа.

Чудесно, до скоро.

Чао!

Заедно ли живеете?

Не, защо?

Просто питам.

Какво искат всички от мен?

Все още ли си разстроена?

Аз съм истинска мръсница, повръща ми се от мен.

Не, Шарлот.

Прекарахме една красива нощ, и не се притеснявай,

всичко остана в рамките на порядъчността.

Вероятно, но аз провалих всичко.

Аз се пазих за него.

Аз съм на 19.

В нашето време и възраст, това не е ли най-доброто доказателство за любов?

Извинявай Шарлот, но не разбрах.

- Нямаше в предвид, че... - Знаеш го така добре, както и аз.

Най-лошото е, че се обадих на сина ти.

Казах му всичко.

Разказа на Жан Филип?

Лорен има брат?

Не. Имам в предвид да, но е по-малък.

Понякога той вдига телефона.

Не, този беше Лорен.

Шарлот, нека помислим разумно. Този Лорен...

Имам в предвид сина ми... Той знаеше ли, че ти толкова ревниво пазеше своята...

Дали знаеше, че никой не ме е чукал?

- Да, това имах в предвид. - Не.

Исках да го изненадам.

Бартолони? Дюфор е.

Какво? Не, не съм на гарата.

Ти беше там? Да, знам.

Имам в предвид... представям си.

Не, всичко е наред.

Просто искам да ми припомниш.

Търгувате ли на Миланската фондова борса с акции на Кратор Петролиум.

Да, Кратор Петролиум.

При отваряне на пазара, купи акции за 1 милиард лири.

Не!

1 милиард лири. Веднага.

Кой? Нашия Президент?

Но Лориол е с мен.

Той е на среща и не може да говори.

Не на моста на Въздишките... Може и да скоча.

Има и други забележителности.

Грегоар Дюфор, Емирът на Кратор.

Много ми е приятно да се запознаем.

Отиваме по магазините.

Да, до скоро.

- Мога ли да взема, което харесвам. С дантела? - Да, ще ти го подаря.

Какво?

Нищо.

Може би си се преработил. Пази се от инфаркт.

Сигурна ли си за бежевото? Морско синьо би било по-...

Въобще не. Трябва да изглеждаш добре.

Да, ще се съглася, че е хубав.

Ще се цапа лесно, но е хубав.

Освен етикета с цената.

- Видя ли я? - Това е нещо, което никога не гледам.

Както и да е. Стига да ме харесваш.

- Искам те. - Да, но не тук.

Стигнахме до горната тераса,

която крепи камбаната

и известните бронзови статуи.

Те дължат тъмния цвят на изминалото време.

И двете звънят на всеки час, през две минути интервал.

Може да се насладите на библиотеката Пиаза Сан Марко.

Двата гълъба...

- Какво ако съм забременяла от теб? - Не! Слушай екскурзовода.

- Поне беше ли внимателен? - Да!

На дясно и после на ляво, Пиаза Сан Марко.

- Благодаря, благодаря. - Моля.

- Разбра ли какво каза? - Нито дума.

Грегоар! Грегоар!

Как си, Грегоар?

Каква изненада.

Говорихме за теб и Антонела преди 8 дни.

Нали така, Пиро?

Да.

Как са децата?

(с немски акцент) Извинете ме, не знам какво...

А... а... аз съм немец.

Германия.

(говори безмислен немски)

Малка улица.

Да, да, не!

А, жена ми.

(на немски) Добро утро.

Госпожо.

- Ивинете ни. - Няма проблем.

Да, извинете, това е толкова...

Няма проблем!

Довиждане!

Ставаш за актьор, Грегоар Дюфор!

Браво!

Махнаха се, сега можеш да пресечеш улицата.

- (мърмори на немски) - Непоправим си.

Хайде да се прибираме.

Дади е преуморен.

Хайде, Дади.

Хотел Дож, моля.

Внимателно.

Ударихте ли се? Имате ли нужда от помощ?

- Удари ли се? - Не.

Не, на против, чувствам се по-добре.

Какво има този път?

Нищо.

Този път, наистина вярвам...

Отново! Заведи ме обратно в хотела, не искам да умреш в ръцете ми.

Да, права си. Хайде да вървим.

1 милиард лири за Кратор Петролиум?

В момента, когато петрола пада?

Знаете ли какво ще ви струва това, Бертолони?

Без да ме предупредите.

О, не се тревожете, на него също няма да му се размине.

И той има нахалството да ми се подиграва под носа

почивайки на мой гръб.

Между временно, първото нещо е утре да се отървеш от тези акции.

Не на веднъж, това ще привлече внимание.

Какво?

Един момент, Бертолони.

Хрумна ми нещо.

Нека изчакаме някалко дни преди да продадем акциите.

Просто да видим.

Много добре. Благодаря.

Ако разбирам, напуснахте кариерата си заради благотворителна дейност.

Впрочем, той е много приятен.

Баща ми трябва да е изглеждал така преди 20 години.

- Вие сте от Париж? - Да.

Красиви жени.

Да.

Особено за богат човек като вас.

Да.

Дженифър ми каза, че вашата банка е една от най-важните.

- Така ли е? - Да, да.

Дайайарикири, моля.

Извинете, господине?

Едно уиски.

- Едно и за вас? - Не, един портокалов сок.

Предполагам, че също така имате и други дейности?

Компютри, стомана, корабостроене...

Също и атомни централи...

Атомни?

Той пита дали също правите атомни централи.

Да, понякога.

Но като съвпадение, аз наскоро построих две.

Все пак, като казвам "аз"...

имам в предвид моят консорциум.

- Естествено. - Неговия консорциум, разбира се.

- Не сте ли гладни? - Не, не още.

Харесва ми, че сте бизнесмен.

И доставяте с ключа на вратата?

Тай пита дали изпълнявате вашите цетрали до пълно завършване.

Благодаря, разбрах го.

Да, да.

Г-н Дюфор...

- Напълно завършени. - Колко?

Добре...

Просто ето така, трудно е да...

Той казва, че е трудно да каже.

Грегоар, търсят те по телефона.

Наистина ли?

Вероятно е от Ню Йорк.

- Извинете ме. - Да.

Кажи му, че плащам в брой.

Ало?

Дюфор, Лориол е.

- Как сте г-н Президент? - Невероятно добре.

А вие, Дюфор, всичко наред ли е? Някъкви проблеми в Милано?

Не, всичко е наред.

Точно в момента проверявам баланса с Бартолино.

Барталони. Вкичко изглежда...

Кажете ми, Дюфор, мислите ли си, че съм идиот?

Не, г-н Президент.

Обърнете внимание, Дюфор...

Позвъних ви в хотел Дож във Венеция.

И най-умното, което измислихте е, че сте с Бертолони в Милано?

Може би ще ми кажете, че е грешна връзка?

Не знам, Ваша Чест... г-н Президенг. Наистина изглежда...

Тогава защо треперите?

Но аз не...

Да, определено треперите.

Погледнете се в голямото огледало от ляво.

Казах вашето ляво.

Но...

Къде сте, г-н Президент?

Оставете, Дюфор.

Без повече комедии.

Какво криете от мен?

Аз? Нищо.

За конкуренцията ли работите?

Но аз...

Арабската Национална Банка?

Суадитската Банка?

Банка Медина?

Да.

Тайна...

Вие сте голям играч.

Да, такъв сте.

Бих се съмнявал в много от персонала, но не и във вас.

Сега вече разбирам причината за ранното пенсиониране.

Кажете ми Дюфор, има ли начин да направим нещо заедно?

Е...

Ще видим.

А! Как сте, приятелю?

Хайде.

- Това съпругата ви ли е? - Да.

Чудно, представях си я по-...

Да, но наскоро, тя...

Моля, позволете ми да ви представя един от моите сътрудници, г-н Лориол.

Дори не знаех, че е тук.

Еморът на Кратир

Емирът на Кратор, Дженифър...

И съпругата ми.

Срещаме се толкова рядко, госпожо, и всеки път вие сте все по-прекрасна.

- Благодаря. - Наистина е така.

Телефон, госпожице.

Извинете.

Моля.

Какво е името на банката?

- На кое име? - Какво е това?

Чек за депозит на средства във вашата банка.

Един милион долара добре ли е?

Е...

За атомна централа.

- Не, две! - Две централи.

Няма нужда от бързане.

Не, той настоява. И така, на кое име?

Да го напише за банка Транс-Алпин.

Банка Транс-Алпин.

Кой?

Да, познавам го.

Летище Кенеди.

Момент да запиша.

В колко часа?

Ще трябва да тръгна от тук в...

Окей, ще бъда там.

И така, да отпразнуваме

банка Транс-Алпин ви кани на обяд.

Много благодаря.

Дами, господа...

Нека ви представя Шарлот Льогоден, приятелка.

- Емирът на Кратор - Ваше Величество

Госпожица Дженифър...

и Грегоар Дюфор.

Това брат ви ли е?

Не, защо?

Грегоар Дюфор, това сте вие?

Да.

Собственика на банка Транс-Алпин от 5 поколения?

Да, точно така.

О, господи!

- Може да е бременна? - Вие, не така!

Какво става?

Тя трепери.

Не...

Тя вибрира.

И тя ли?

Да.

- Какво правиш? - Подреждам.

Когато дойдохме горе си помислих, че други неща могат да те заинтерисуват...

Защо не се поразходиш?

- Да ти помогне с храносмилането? - Не.

Тагава една дрямка?

Не.

Барбара...

- Какво? - Моите вибрации ме превземат отново.

Грегоар...

Не мога вече без твоето тяло.

Усещам го, то е...

Обаче ще трябва.

Какво искаш да кажеш с това, че ще трябва?

Просто, така е.

Не можем да прекараме живота си в кралски апартамент срещу лагуната.

Ще ни омръзне.

Скучно ли ти е когато правим любов?

Не.

Защото ние се познаваме едва от вчера сутринта.

Не е много отдавна.

Обещах на Дженифър да пазаруваме заедно.

Не.

Името на сина ми не е Лорен.

Казва се Жан Филип.

И не спи с бамбината от кокосовото дърво.

За което съжалявам.

Носач за стая 316, моля.

- Къде отиваш? - Да се удавя? - С куфара си?

- Ще ми трябва тежест. - Защо изпадаш в крайност?

Не само, че спах с възрастен мъж, а той дори не беше верния.

Заклевам се, аз съм собственика на банката.

- Тогава кой е Дюфор? - Твърде трудно е за обяснение.

- Разбира се, аз съм тъпа. - Хайде да се сдобрим.

Нека приключим това пътуване добре.

Влез.

- Знаеш ли... - Не ме пипай!

Вие ли сте дамата, която поиска носач?

- Изчезвай! - Остани!

Мръдни се.

Ако ти кажа, че нищо не се случи между нас снощи...

Виждаш ли, колко ниско падаш? Отричаш всичко, което те правеше толкова горд сутринта.

И детето, което може да нося, и него ли ще отречеш.

- Ето, не е редно да посегнеш на себе си в такова съсътояние. - Ти наистина ли си помисли, че ще го направя?

Няма да ти направя това удоволствие. Вземи куфара.

Върни се тогава в твоя магазин. Дори ще ти помогна.

Ето какво ще направя с куфара.

Спри, ти откачи!

- Добра работа! - Мръсник!

Не ме предизвиквай повече, Шарлот!

Изнасилвач!

Веднага ми дай това!

Спри! Това е мое!

Отиди го вземи, това ще те успокои.

Клиентите не са вече това, което бяха.

Извинете господине, случайно при вас да има нещо като... шапка?

Това той ли е?

Не, всъщност, тя отиде в друга посока.

Не смятам, че... Извинете отново.

Да?

Кой е?

Извинете госпожо...

Вижте, момичета, вижте!

Дами, извинете ме, чудех се дали не сте виждали...

Това ли търсите?

Да, това!

Наистина не искам да ви притеснявам.

Маля, пийнете чаша ментов чай.

Ориенталската гостоприемност е невероятна.

Тази за жп гарата ли е?

Не още, госпожице. След малко.

- Тази за летището ли е? - Да, госпожице.

Вземете багажа.

Да!

Барбара?

Ти ли си?

Да, да.

Нямаш ли ключ?

Какво става с вас?

Малко е трудно за обяснение. Може ли да вляза?

Не за дълго.

Не можете да си представите, какъв ефект оказахте върху мен, когато ви видях днес.

Знам, в момента влияя така на жените нон-стоп.

Така че, си помислих, "най-добре е да му кажа истината".

Мило е от твоя страна, но тези вибрации ми се случват постоянно.

Аз съм зашеметен.

Друг път може да ви помогна, но днес аз съм напълно...

Ако Барбара ви завари тук, може и да не реагира добре.

- Но тъй като тя замина за летището?... - Да, но пазаруването няма да е вечно...

На летището? С Дженифър?

Не, сама.

Къде отивате, г-н Дюфор? Нека обясня!

Историята ми е проста. Точно както в Уикенд в Кенсингтън.

Чели ли сте я?

- Какво има? - Барбара не е ли с вас?

Не... Поне веднъж, тя няма нужда от помощ.

- Защо? - Тя е видяла да отива към летището.

Трябваше да се случи по някое време...

Не ви ли е оставила бележка?

Може би.

- Ето, можете да ми вярвате. - Да скъпи, идвам.

Хей!

Какво?

Тръгвам за Ню Йорк.

Майка ми е болна.

Няма да забравя нашата среща. Малко мъже могат да ми доставят това, което вие успяхте.

Нежни целувки,

Барбара.

Красиво е, нали?

Ало?

Може ли да ми кажете, кога е следващия полет за Ню Йорк?

Да, обадете ми се. Бързо!

Още една причина. Ако тръгвате за Ню Йорк...

Нека обясня всичко.

Моята ситуация е съвсем същата, както на Лисбет Симпсън.

Тя обича млад мъж наречен Андро, който също я обича .

Въпреки, че те имат различен произход.

И тогава другото момиче се появява.

Един вид ужасна пиявица, нещо като "бамбината", следите ли?

Да, следя. Но вие не трябва да ме следите!

Искате ли да сте полезна? Подредете куфара.

Мои малки гълъбчета...

Глезите ме.

Това пътуване не започна добре.

Да.

Кога?

40 минути? Ще успея ли?

Пригответе сметката, идвам.

- Забравихте ли нещо? - Не мисля.

Тогава, благодаря...

И много поздрави на Андро, твоя английски приятел...

Но г-н Дюфор, какво да правя?

Бягай, трябва да се скрием!

Направих нещо, което не харесвате?

Има ли някои тук?

Можем да се разберем цивилизовано.

Да, добре.

Какво става там долу?

Какво прави той? Ще го изпусна.

Не се разстройвайте господине, идва.

Казвате, че идва... Но не ви пука.

Извинете господине, сметката ви.

Моя служител, г-н Лориол, не ви ли каза?

Нищо господине.

Той плаща сметките ми.

Както желаете. В такъв случай разпишете сметката на рецепцията.

Господине, време е.

- Да я дам на г-н Лориол? - Да.

Кой е?

Добре, идвам.

Ако сте за леглото, вече е оправено.

Идвам!

- Скъпи, не мога да повярвам! - Както виждаш. Къде е той?

Измина целия път до тук за да ме намериш?

Къде е той?

Кой?

Баща ми.

Не беше баща ти, кълня се. Казах го така, за да ревнуваш.

Скъпи, толкова съм щастлива. Целуни ме!

Трябва първо да говоря с него.

Казвам ти, тук няма никой!

Продължавай да търсиш, ако не ми вярваш. Даже има тераси.

Гледай! Гледай! Никога не ми вярваш.

Гледай!

- Господине. - Кой е този?

- Това е той! - Кой?

Изнасилвача ми.

Какво правите? Бързо!

Тук се самоубиват всеки ден.

Той е там. Бързо!

Ще избяга.

Дюфор!

Аз съм... Лориол!

Бързо! Обърни!

Бързо!

Ела бързо!

Хайде, ела!

Изглеждаш различно!

Не лошо.

Не, този го остави.

Той е добре, знае да плува.

Хайде, бързо.

Летището, 10 минути!

Къде отиваме?

До Ню Йорк!

Вече нищо не разбирам.

Човека, който изхвърлих...

Ти не си...

Не.

Това също го каза, за да ревнувам.

Да.

Защо се смееш?

Защото наистина не мога да си представя баща ми на това място.

Следващия полет за Ню Йорк е утре сутринта.

Аз даже не знам къде тя живее там.

Това не беше ли жена ти?

Снощи, аз го вярвах.

Тогава, какво ще правим?

Може би трябва да се прибираме.

Утре е четвъртък, имаш среща с ръководството.

Впрочем...

Още имам твоя чек.

Благодаря.

Венеция?

Защо не?

Не е ли хубаво, аз ще ти показвам.

Ти винаги си искала да отидеш.

И тази идея ти хрумна ей така?

Да.

Тоест... Не

На Бартолони... Той е роден там.

По време на хранене той винаги ми разказва за

палас Дож, пиаца Сан Марко.

И така в накрая реших

след като съм пенсиониран

може би мога да заведя жена си там.

Не?

- Какво ще правим със Сандра? - Може да прекара няколко дни при родителите ти.

Отиди и донеси сладоледа

вместо да стоиш тук.

Сладолед? Аз ще се погрижа.

Не си цапай хубавия костюм.

Бартолони ли също те посъветва да го купиш?

Точно.

Познаваш сънародниците си.

Със стария костюм изжлеждах малко...

Знаеш ли, той има добър вкус.

Настояваше за по-втален, но...

Притесних се, че може да изглеждам твърде...

Твърде суетен?

Какво?

Нищо.

Кажи ми, Бартолони не е ли малко...

Какво? Изобщо не.

И ето сладоледа

- Луд ли си? - Не е ли красиво?

- Ще видиш разликата. - Разликата е, че ще подпалиш къщата!

Вкуса е много по-специфичен!

Добре. Грегоар, кажи ми сега, какво наистина става с теб.

Нищо!

Обаче, да.

Много неща.

Антанела, аз съм нов мъж.

Бих искал и ти също да станеш нова жена.

Нова жена?

Да.

Виж, Антонела...

Преди да скоча в пенсионирането, трябваше да направя стъпка назад.

През последните 2 дни, разгледах акциите.

Нещо като текущ баланс...

на нашия съвместен живот, с придобивките, и със задълженията

и откри голям дефицит.

Е...

Ще ти кажа.

Не ти трябваха 2 дни в Милано за да откриеш това.

Може ли да свърша?

Продължавай, слушам те!

Но ще лягам.

Истина е, че дефицита е голям.

Но не е безнадежен.

И аз имам решение.

Това е пътуването до Венеция.

Да и не.

Защото 8 дни в живот с мечти, е като 90 дневен заем, с отложено плащане

Но когато се прибереш, нищо не се е променило.

Не, това което ни трябва е да започнем отново, на чисто.

Нещо не е ли наред с мен?

Нищо.

Защо винаги носиш сутиен?

Защо? Бертолони не носи ли?

Стига... Не мога ли да кажа нещо?

Антонела...

Утре сутринта тръгвам за Венеция.

Ха! Ето пак.

И ти ще ме срещнеш там.

И как?

Същия влак, същия вагон...

Същото купе, но ние не се познаваме.

Срещаме се за първи път.

Твоята игра е идиотска.

Представяш ли си да се обръщам официално към теб?

Това е важно.

Може би след няколко часа...

под влиянието на нашия взаимен чар...

няма да бъдем толкова официални.

Спри Грегоар, не си наред?

Ти си без пижама?

Пижамата беше преди пенсионирането.

Ето, 30,000.

- Накъде се отправяш? - Венеция.

Не!

Ще заведя Антонела.

Трябва да ти кажа.

- Не можеш да си представиш, какво ми се случи. - А?

Хей, стар мръсник, не казваш ли здравей?

Вече съм закъснял.

Джак!

А! Грегоар, тъкмо щях да те търся.

Видя ли Кратор Петролиум тази сутрин? Отиде нагоре с още два пункта!

Между другото, какво да направя за акциите на Крюсо?

Ако и трите атомни централи се изградят, може би трябва да купим, нали?

Накратко, това са ми мислите .

Да се срещнем скоро.

Чао.

- До скоро Андре! - Кога се връщаш?

А, да! Между впрочем...

Исках да ти кажа...

За моя малък подарък...

Да! И така?...

Ще ми го дадеш като се върна, не бързам.

А?

А, най-после!

И така?...

Не ми ли говориш?

Какво се разбрахме? Не се познаваме.

Но...

Ако трябва предварително да започна с комплиментите...

Бих казал "не е зле".

Не е зле? Само това?

Вагон 7, места 55 и 56, среща там.

Хей!

Куфара!

Какво за куфара? Ние не се познаваме.

Домъкнах го тук, сега е твой ред да го вдигнеш.

Слушай Антонела, разбрахме се, че започваме наново.

Така че, ако не можеш да влезеш в ролята от началото,

по-добре да слезна още сега.

Не! Кажи ми какво да правя.

Първо, върни се обратно.

Трябва да изляза, за да дойда да седна отново?

Да! Появата ти на сцената е критична.

Трябва да изглеждаш чувствена... объркваща.

Окей, много добре.

Но този път, без куфара.

О, извинете.

Тук, Франсоа.

Място 56... Това ли е?

А... да, това е.

Извинете момко.

Пушите ли?

Да, благодаря.

Моля.

Може ли да попитам за къде пътувате?

Не зная. Лас Аджелис, Акапулко...

Както разбирам, вие сте поели по заобиколен маршрут.

Освен ако работата не ви го налага.

Може би сте манекентка?

Не, просто домакиня.

Колко очарователно трябва да е това.

Изобщо не е.

А вие, може ли да попитам какво работите?

Банкер съм.

- Колко смешно. - А?

- Да, съпруга ми също е в банковата сфера. - Не?

Но за съжаление не на същото ниво.

Може би няма късмет.

Имаше, но не всеки е пробивен.

Сигурен съм, че вие силно подценявате съпруга си.

Очарователна жена като вас може да е омъжена само за мъж на върха.

А вие?

Аз? При мен е различно.

Вдовец съм.

Съжалявам.

От няколко години.

Но...

Дори и преди да почине, ...

не беше хубаво.

Какво имате в предвид с "не беше хубаво"?

Разбирате, тъжно е да се каже, но...

Беше грешният номер.

Не?

Не, имам в предвид... Добра, смела, работлива...

- но без... - Без какво?

Сещате се, без...

Не, не мога.

Без сексапил.

Ха, без сексапил.

Както и да е...

Мир на духа и.

Вероятно тя е по-щастлива там.

Във вашето нещастие, вие сте късметлия.

Това не би се случило на мен.

Не, че искрено искам да се случи,

Но е истина, че понякога не мога да спря да си го мисля

Мислите какво?

По време на някое от неговите пътувания, една полу-затворена врата на влака, или пожар в хотела...

Но това е чудовищно!

Не се вълнувайте, не си го мисля всеки път.

Само когато съм подтисната.

За щастие, имам и добри моменти.

А... децата.

Да, това също. Имате ли цигара?

Съжалявам, но какво имате в предвид с "това също".

Мислих, че банкерите са по-тактични.

А, казвате... Имате в предвид, че имате...

Не! Един любовник е по-ревнив и контролиращ отколкото съпруг.

От друга страна, няколко...

но не заедно!

Каквото ме възбужда

е да бъда хляди жени в един ден.

Рабирате ме?

Да оставя изгаращите устни на любовника по обяд

и бъда с друг в леглото следобяд, ще призная, че аз...

Надявам се, че не ви шокирам.

Не, изобщо не.

А в живота, какво правят те, вашите...

че имат толкова свободни следобеди?

Вие сте недискретен за банкер.

Този от 4 следобяд, да го анализираме него случайно...

Този вече е в миналото.

Джон.

Моля?

Това е, той е Джон. Мръсник!

Кой Джон?

Не се прави на глупава, достатъчно!

Не, кажи ми!

И той имаше нахалството да е с мен.

А Жулиет... Горката Жулиет, тя знае ли това?

А, Джон! Джон Делфос!

Докато аз като идиот събирах числа

Вашите тела са били обзети от страст в развратна стая.

Колко смешно! Нямаш фантазия.

Кажи ми кой е!

Не е Джон, както и да е.

Хаде скъпи, бързо!

Помисли си, че бих имала оргии с пелтек?

Ораторството няма нищо общо със сексуалноста.

Да, но Джон не е мой тип!

- Предполагам ти си ягуар! - Точно!

Знаеш ли какво ме спира?

Удари ме, какво чакаш?

- Мекотело! - Мръница!

Как посмя?

Пусни ме!

Би предпачела сводник!

Той повече ще бъде моя тип!

Ще ми платиш за това.

Моля билетите.

Хей, какво става?

О, съжалявам. Не се ударихте силно?

- Не, добре съм. - Можете да ми кажете, аз съм доктор.

Не, добре съм, само тук е...

Виждам.

- Боли ли? - Точно това ми трябва.

Ще посинее. Жалко, такъв красив крак.

Нищо. Ще ви покажа другия.

- Чувствате се по-добре, нали? - Да.

- Сама ли сте? - Обичам приключенията.

- Нямате багаж? - Само няколко бижута.

Ей! Това е моят куфар!

Извинете.

Какво има? Бързо, ще го изпуснем.

Нещо лошо ли има, добре ли си?

- Не, това е нещо като... - Не и ти също!

Глупаво е, стори ми се, че видях баща ми.

- И? - Забрави го.

- Къде ще отседнете във Венеция? - Хотел Дож.

- А вие? - Аз също, какво съвпадение.

- Как се казвате? - Антонела.

- Това е италианско име. - Аз съм италианка, като вас.

Хайде.

Здравейте, г-н Дюфор.

- От кога? - Какво?

От отдавна ли сте семейна?

Повече от 20 години.

- Не! - Да.

- Все още ли сте заедно? - Не.

Разделихме се доста наскоро.

Вижте, това е палас ди Пиаз. Собственост е на един приятел.

Можем да отидем там довечера?

Често ли изневерявахте на нещастния мъж?

Не. Все още не.

Ще ме трогнете.

- Струва ви се, че е смешно? - Изобщо не.

Обаче, това е интересно.

През двадесете години, бях толкова глупава и отблъсквах всички възможности.

Господ знае защо.

Никога ли не го направихте?

Не.

Да, веднъж почти го направих.

С негов приятел от казармата.

И?

В последния момент се отказах.

Не можете да си представите, колко телефонни номера

се предлагат на дама, когато мъжът и работи.

Ето разбирате ли, днес трябва да наваксам 20 год.

Спрете!

Какво стана?

Моля.

Антонела!

Внимавайте!

Госпожо!

Благодаря.

Благодаря.

Антонела!

Извинете.

Макс!

Макс!

Макс!

Макс!