Original subtitles

Първо дойдоха влаковете.

А с тях дойдоха преселниците

и донесоха своите градове -

Париж, Рим, Барселона

и Марсилия.

Обявиха земята за своя.

А нас, които бяхме там открай време,

забутаха на върха на хълма.

Нарекоха селището Железница,

защото повечето от нас работеха по железницата.

Когато в Марсилия бяха доволни,

в Железница беше добре.

Не беше кой знае какво, но си беше наше.

Но когато започнаха да замират градове -

Париж, Рим,

в Марсилия се обезпокоиха.

А когато и Марсилия започна да се разпада,

си го изкараха на тези, които бяха най-близо.

Но земята не беше тяхна.

И някои от нас бяха готови да се бият за нея.

Да те видя сега, Хлебарка!

Недей.

Тау!

Само се занасям с него.

Разкарай се, Тау.

Страшен борец си, няма що.

С камъни ли стреляш, Тау?

Хайде стига.

Да си вървим.

Предстоящата промяна

е ескалация на вътрешния конфликт в Южна Африка.

И тя ще дойде, защото вместо да променят конституцията

според основателните искания на мнозинството,

я променят така, че да бетонират статуквото.

Неминуемият резултат от това

ще е продължаването на въоръжения конфликт в Южна Африка.

Насилието ще достигне...

Тау.

Унати.

Луянда.

Бонгани.

Краят на месеца е.

Те идват в края на месеца.

Трябва да се сдържаме, за да не пострада някой.

Докога ще се бием с пръчки?

Те имат оръжия.

Ако не ги уплашим, няма да се стреснат.

Млъкни!

Ако прекрачим границата, и те ще я прекрачат.

Какво ти става?!

Какво биха казали мама и татко?

Никога няма да разберем.

Сега ли е моментът за вероучение, Пасторе?

Земята е Божието слово, което ни е нужно.

Била е тук преди нас и ще е тук, след като си отидем.

Наш дълг е да я браним.

Дори един от друг.

Беше дълъг ден...

Пасторе, направи това, което можеш най-добре.

Може да сте чували тази история.

В нея се разказва за петима борци

и жените, които ги обичали.

Петима приятели,

станали братя с една кауза,

врекли се да се борят заедно, докато не спечелят битката.

Зулу - главатарят.

Безстрашният.

Лерато - душата и сърцето им.

Унати, когото наричаха "Пастора" -

разказвачът.

И Луянда, дефектният,

по прякор Хлебарката.

Я се гръмни.

На Бонгани викаха Джоба,

защото той беше богатият.

И Тау - Лъва.

Безмилостният. Най-бързият.

Понякога най-лошият.

Петимата се бият за свободата,

докато другите седят със скръстени ръце.

Заклели се да останат заедно

и може би да загинат заедно за родната си земя.

Петте пръста.

Здравей, татко.

Здравей, мамо.

По това време ли се прибирате?

Съжалявам, Джона.

Идете да се измиете.

Тау...

Искам да ми помогнеш.

Тук.

Какъв точно ти е проблемът?

Овцете пак са били по релсите.

Много е трудно да спреш влак.

Веднъж набрал скорост,

ще върви, докато не се разбие.

Кой знае къде ще е това.

Готово.

Това не е игра, момче.

Май имаш нужда от компания.

Чакам някого.

Кого?

Едно момиче, с което се виждам понякога.

Момиче, а?

Да, момиче.

Хубавка е.

Облича се странно.

Обича да пее.

"Тау, любов моя..."

Върни се с мен.

Тук ми харесва повече.

Не е нужно да ни пазиш.

Брат ти... - Зулу не е достатъчно силен.

Мисли, че е, но не е.

А ти си силен, така ли?

Трябва да бъда.

Наистина ли, Тау?

Благодаря, сестро.

Другия месец.

Няма ли да ни оставите на мира?

Темпераментно момиче. Ще е опасна работа, като порасне.

Не се дръжте неуважително с жените.

С която и да е от тях.

Моля ви.

Тази голяма уста ще ти донесе неприятности някой ден, старче.

Дявол да го вземе! Яйце.

Мислите, че ще ни уплашите с яйца ли? Ще ви набия!

Не сме ваша собственост. - Върнете ни парите.

Елате си ги вземете де.

Хайде да си ходим. До другия път, старче.

Да му се не види!

Хайде, Ворстер!

Да се махаме оттук.

Ще видите вие.

Това е тухла! Мамка му! Тръгвай!

Искате да ви застреляме ли? Дрисльовци!

Кучка!

Сега доволни ли сте, копеленца?

Тау, трябва да помислим!

Лерато...

Лерато!

Ти си виновен за това, момче.

Хвърли пистолета.

Тау!

Прости ми.

Тау?

Какво направи?

Тау!

Трябва да се скрием.

Господи,

задава се битка.

Искам да извърнеш поглед от мен, докато тя не свърши.

Играта ще загрубее.

Много.

ПЕТ ПРЪСТА ЗА МАРСИЛИЯ

Няма герои, а?

Нищо ценно няма тук.

Какво да правим, шефе?

Мамо!

Откажи се, момче.

Лъва от Марсилия...

Отново на свобода.

Бог да ни е на помощ.

Приключих с този живот.

Има едно момиче,

при което може да се върна.

Провинциално момиче.

Може да работя в магазина на баща й.

Трябва да я видите. - Никаква жена не те чака.

А ти, Слим?

Ще се върнеш ли в града? - Стар съм да обикалям сам.

Може би е твърде рисковано.

Откога сме заедно? От 15 години?

И през цялото това време никога не си говорил за живота си.

Има ли къде да отидеш?

Няма да те оставим.

Братя...

завинаги.

Като ме видят, си губят ума.

Където и да отида. Една, втора, трета...

Един път ме теглиха за ухото

и викаха: "Братко Туто,

много си секси, подлудяваш ме".

Казах им: "Наредете се на опашка,

ще ви обслужа една по една".

Уиски.

Продаваме го само на бутилка.

А ако не искам бутилка? - Иди да пиеш другаде.

Или се бръкни, или си избери нещо друго.

Какво ще бъде?

Уиски в чаша.

Виж...

Не искам разправии...

Добре дошъл в "Дамата в сиво".

Аз съм Сиво.

Дамата я няма.

Уиски.

Всички ме обичат.

Жените си умират за мен.

Гледайте. Ей, маце!

Защо не зарежеш тия дървеняци и не дойдеш при нас?

Чакай де.

Я да се махате, курви!

Вън!

Знаеш правилата, татко.

Какво да направя?

Лерато!

Какво да правим сега? Да си играем един с друг ли?

Ако си толкова загорял, търси ги на улицата.

Защо не седнеш при нас за малко?

Изпей ни някоя песничка.

Чакайте...

Тя вече не пее.

Жалко.

Остави много разбити сърца.

Хайде, стига си дрънкал.

Тя е дама.

По 48 седмици в годината съм на път.

Искам само да седна и да изпия едно-две

на спокойствие.

А на какво попадам в тия пропаднали градчета?

Внимавай, дребен.

Дребен, а?

Да, Честния Джон е дребен.

Дребен и безгръбначен. Така казваше жена ми.

Ей!

Първо закачаш жена, а сега искаш да намушкаш пиян в гърба?

Кой си ти, помияр?

Разкарай се!

Аз съм Никой.

А знаеш ли кой съм аз?

Не.

Не!

Не в моето заведение.

Излезте навън.

Казах да излезете!

Мамка му!

Виждам, че не знаеш къде се намираш, Никой.

Като се върне шефът ми, ще разбереш кой съм,

а той ще дойде скоро.

По дяволите!

Мога да ти намеря всичко. Имам "Томи Хилфигър",

златни бижута, бельо за момченца...

Някои неща се продават по-добре от други.

Имам парфюми за приятелката ти...

Да те черпя едно? Това не е единственият бар в града.

Както искаш. Тъкмо ще ми излезе по-евтино.

Не знам какво точно стана,

но ти ми спаси живота.

Та...

Благодаря.

Търся един човек.

Не мисля, че човек като теб

ще намери нещо интересно в този град.

Мосемоди?

Зулу?

Кой си ти? Какво правиш тук?

Зулу!

Зулу!

Мосемоди "Зулу" Баща на син, когото не познаваше

Заставам тук смирено, защото като кмет на Нова Марсилия

видях издигането на стотици нови къщи.

Има инвестиции и растеж в нашия град.

Но не бих могъл да го направя без вас

и вашия усилен труд.

Този дух, който освободи Марсилия,

този дух на пожертвователност.

Джоба?!

Имаме сигурност

благодарение на добрата работа на полицията ни.

Другари,

това не е старата Марсилия.

С построяването на този кладенец

имаме чиста вода

за всяка къща.

Ей, Никой?

Снощи бях пиян до козирката

и не знаех истински ли си,

или съм те сънувал.

Напред!

Казват, че той е герой.

Но всички в този град са герои.

Виж отпред.

Къде се криеш, Китаец? - Тук съм.

Тук съм.

Много добре.

Радостен ден.

Да, ден за плащане.

Къде е останалото? - Моля ви, само това имам.

Обраха ме. Обадих се на полицията,

но никой не дойде.

Ние ли сме виновни?

Не ме лъжи!

Не...

Моля те, вземи ги.

Оправи си работите, Китаец.

Ще играеш по нашите правила.

Или ще те убием.

Проблем ли има, шефе? - Разкарай се.

Е, може би не всички са герои.

Ако ти е навик да се притичваш на помощ,

този град има нужда от такива хора.

Какво казах?

Лерато?

Какво да кажа...

Заслужаваш го.

Няма ли да приемеш предложението ми?

Премести се долу в града.

Ще имаш каквато къща искаш.

Бонгани, моят дом е Железница.

Железница умря.

Не и за нас.

Давам всичко, което имам, за Нова Марсилия.

Не мога да спася всички.

Но мога да спася теб и баща ти.

Знаеш какво е кръчмата за него.

За мен също.

Кал ли е това?

Заслужаваш го, Бонгани.

Гордея се с теб.

Хлебарка?

Нали работата ти е да следиш кой влиза и излиза от града?

Този беше в старата кръчма оная вечер.

Сам.

Началник?

Дръж го под око.

Разбра ли?

Добре.

Казаха, че той ще се върне.

Призрака.

Нека дойде.

Скапаняк.

Този малък град извървя дълъг път.

Това беше на баща ми.

Познавах баща ти.

И ти ли си борец като него?

Яздиш добре.

И стрелям добре.

Стреляш ли така и по хора?

Стрелям по крадци, като ми задигат овцете.

Така е правел баща ми.

Гладен ли си?

Кажи ми...

Откъде познаваш баща ми?

Участвал ли си в истински битки?

Нямаш работа тук.

Това е земята на баща ми.

Ще ме изгониш ли, момче?

Сизве!

Момче...

Как е умрял баща ти?

Брат му го е убил.

Сизве!

Я...

Ето го.

Ей, псе!

Много си нагъл да идваш тук.

За какъв се мислиш,

да се влачиш пак тук?

Чух.

Умник си, а?

Ако изглежда като мелез

и ръмжи като мелез...

Внимавайте,

ще ви счупи костите.

Харесва ви в тази клетка, а?

Не забравяйте, че не може да се опазите от призрак.

Лерато?

Този господин приятел ли е?

Може ли да седна?

Сипи едно на приятеля ми.

И ми намери бира умкомботи.

Нямаш маркировка.

Нямаш компания.

Но имаш сума ти белези.

Виждам, че не си от банда.

Не и в момента.

Но ги знам тия като теб.

Това не е големият град.

Тук има само един закон.

Голямото куче изяжда малкото.

Аз съм благословен, разбираш ли?

Богопомазан.

И съм прокълнат.

Мога да бъда Дяволът.

Мога да бъда и Месията.

Аз съм помирител.

Съдия.

Може да си чувал за мен.

Викат ми Сепоко.

"Призрака".

Съратниците ми се наричат "Нощните бегачи".

Сега трябва ти да се представиш.

Благодаря за питието.

Не бъди такъв пън.

Казва, че името му е Никой.

Никой не се казва Никой.

Шефът почерпи един непознат,

държа се любезно,

а непознатият си тръгна, без дори да се представи.

Пълна простащина.

Според мен е побойник.

Прави се на отворко.

Да си поиграем тогава.

Да осигурим на побойника бой.

Сладур!

Сладур, а?

Хайде.

Хей!

Спрете се.

Татко!

Но защо, старче?

Това е моето заведение.

Не може да правите каквото искате.

По дяволите, Тау!

Направи нещо!

Човек чува всякакви истории

за корави мъже.

Но разказват само една за Лъва.

Лъва от Марсилия.

Но какво би довело Лъва у дома

след толкова време?

И би ли могъл да стои настрана

и да гледа как тормозят обичните му хора?

Много скелети има в този град.

Ще поостанем.

Как можа?

Как можа, негоднико?

В какво си се превърнал?

Не останахме дълго деца.

Полицията атакуваше,

после Пръстите отвръщаха на удара.

Беше брутално.

Минаха няколко тежки години.

Полицаите устроиха засада.

Зулу дори не видя сина си.

Нашия син.

Ако нещата бяха различни...

Ако ти беше различен.

Изгубихме страшно много.

Примирила съм се.

Тръгваш ли си?

Ще я оправим.

Жена ти?

Тау...

Така и не се ожених, твърде зает съм.

Градът няма да се построи сам.

За старите приятели.

Хайде да ядем.

Сигурно искаш да знаеш какво стана.

Полицията ни устрои засада.

Имаха кучета.

Зулу мислеше, че при пролома ще успеем да избягаме.

Но стана беля.

Той падна.

Луянда Хлебарката се опита да се спаси от кучетата.

Отведоха го.

Държаха го много време.

Изтезавали са го.

Той обвиняваше теб.

Върна се променен.

Накрая им отмъстихме.

Започнах да преустройвам.

Зулу би направил същото.

Сега той щеше да е кметът.

Тау...

Правя каквото мога.

Промяната иска жертви.

Ами Железница?

Призрака?

Предложих помощ на Лерато.

Мислех, че така е редно.

Исках да се грижа за нея и момчето.

Тя отказа, естествено.

Предполагам, че сега са моя отговорност.

Като брат на Зулу.

Нима ще останеш?

Какво има тук за теб?

Май всички се опитват да ме изгонят.

Не, приятел.

Е, ако си го решил...

Предполагам, че наистина са твоя отговорност.

Цял ден ли ще стоиш там?

Здравейте. Аз съм - Джон.

Затворено е.

Искам да се опълчим на полицаите.

Сбъркал си адреса.

Заради семейството ми.

Не проявявам интерес.

Знам, че преди си воювал с полицията.

Биеш се с лошите.

Не, аз съм лош.

Стой настрана.

Той се устройва тук.

Носи шишетата на оня дъртофелник.

А момчето и жената?

Близки са.

Навлизам в твоя територия, г-н кмете.

Този кон ще ме потроши.

Безнадеждно е.

Не ми трябва да яздя.

Трябва ти, ако искаш да си пазиш животните.

Кажи какво те мъчи, момче.

Знам всичко за теб.

Какво знаеш?

Знам, че си същият като полицаите.

Или като онези в бара.

Баща ми не би се страхувал.

Нямаше да седи и да гледа. Той беше борец.

Момче...

Не тръгвай по този лош път.

Не ти трябва да ставаш като мен.

Като теб ли? Никога няма да стана като теб.

Знаеш ли какво?

Ти си страхливец.

Предал си баща ми.

Оставил си го да се бори сам.

И той е умрял!

Ако пак ме докоснеш, ще ти тегля куршума.

Вземи си плюкалото и бягай, малкият.

Изчезвай!

Мълния ударила майка ми

в нощта, когато съм се раждал.

С мъка съм излязъл на бял свят

от обгореното й тяло.

Държиш ли да знаеш какво искам от този град?

Нищо.

Виждал съм много като него.

Този нов свободен град...

е гнил. Мъртвороден.

И ти го виждаш.

Това място се нуждае от корав човек с кораво сърце,

да го оправи.

И нека ти кажа една тайна.

Този град не те иска.

Страхуват се да ти кажат.

Страхуват се, че ще им навредиш като някога.

Няма място за теб в този свят.

В който и да е свят.

Ние сме братя.

Аз убих брат си.

Ще ти покажа колко съм корав.

Промяната иска жертви.

Господа,

хайде да им покажем кои сме.

Старче...

Толкова години се криеш на тоя хълм.

Оставяш децата да воюват.

Тази клетка вече не може да те спаси.

Значи това е краят.

Моля ви, пощадете Дамата.

Бонгани...

Помогни ни.

Някой да направи нещо!

Направете нещо!

Джоб! Те го направиха, Джоб!

Джоб!

Джоб!

Негодник такъв!

Негодник!

Вече не съм хлебарка.

Сега съм лъв.

Бандата ви може да вилнее колкото иска в Железница,

стига да не припарва долу.

Полицията нищо не може да ви направи.

Ти ми предложи родния си дом,

за да не закачам твоята Нова Марсилия.

И виж как се разрасна,

откакто сключихме тази сделка.

Казах ти,

че не искам никой да пострада.

Трябваше само да го изгоните.

Получи каквото искаше.

Около теб се носи воня, кмете.

Вониш на гнило.

На срам.

Повдига ми се.

Скоро ще се видим.

Какво си ти?

Изкупителна жертва на тези мерзавци?

Вече никой не може да те нарани.

Вече няма хъс за борба.

Ще видим.

Сега показваш истинското си лице.

В този живот или в следващия

ще те застрелям.

Нареди се на опашката.

Надолу по хълма, момчета!

Кмете!

Кмете!

Продажнико!

Съжалявам, началник.

Нямате право да сте тук.

Нещата се промениха.

Имате три шанса да си тръгнете.

Последен шанс.

Бягай, Хлебарка.

Ставайте!

Събудете се!

Освободете Марсилия!

Вижте какво ви причиниха долните ви предводители!

Това още е нашият град.

Това още е нашият град!

Това е история за петима борци.

Петима приятели,

които станаха братя с една кауза.

Земята е Божието слово, което ни е нужно.

И Тау - Лъва.

Понякога най-лошият.

Вода.

Как Бог ще оправдае това?

Защо се върна?

След като обърна света с главата надолу и избяга.

Върна се, и всичко започна отново.

Никога не си бил борец за свобода,

а просто борец.

Заради теб сме такива.

Онзи ден промени всички ни.

Ами ти, Пасторе?

Ти какво направи, за да спасиш Марсилия?

Врекъл съм се пред Бог, че този живот е зад гърба ми.

А защо си тук сега?

За спомен.

Сизве...

Ела.

Онзи търговец наистина ли може да намери каквото поискам?

Където и да е?

Запазил си всичко?

Някой трябва да е разказвачът.

Трябва ли да се изповядам, Пасторе?

Бог вече не ме чува, Тау.

Търсим един приятел.

Викат му Лъва.

Мъртъв е.

Кажи на шефа си, че трябва да се приготви.

Братко...

Изглеждаш ужасно.

Времената са трудни.

Виж се само.

Криеш се като змия в дупка.

От всички злини, които си причинил.

Имаше двама мъже, които щяха да се опълчат.

Сега и двамата са мъртви.

Мислиш ли, че ще се откажа от Марсилия?

Направил съм за града два пъти повече от Зулу.

Не си и наполовина мъж колкото него.

Но ти си...

Мъртъв?

Какво?

Ще ме убиеш ли?

Марсилия никога не е била свободна, Бонгани.

Но ще бъде.

Може би е призрак.

Аз съм Призрака.

Ще чакам.

Какво ще правиш?

Тау...

Моля те, не искам да изгубя и него.

Тръгваш с нея, момче.

Остани там.

Не.

Аз съм борец като теб.

Погледни ме, Сизве.

Ако те видя тук,

лично ще те убия.

Върви.

Накарай тези копелета да си платят.

Значи е вярно. Лъва още е жив.

Времето дойде.

Удари твоят час.

Скоро ще си идем у дома.

Много дупки.

Шестнайсет.

Може да ги закръглиш на двайсет.

Викат ти Китаеца.

Как се казваш?

Уей.

Означава "сила".

Ако някой иска да се откаже...

Един...

Двама...

Трима...

Четирима...

Петима.

И аз искам да се бия.

Ако не е този град, ще е съседният.

Понякога човек трябва да заеме позиция.

Петима, които се врекоха да се борят заедно,

докато доведат нещата докрай.

Братя.

Завинаги.

Баща ти щеше да се гордее с теб.

Аз се гордея с теб.

Никой и неговите помияри.

Най-сетне дойдохте.

Сизве?

Ти помоли Бог да извърне поглед от теб,

докато не спечелиш битката.

Може би борбата не е свършила.

Покажи се, Китаецо.

Началник, помогни ми.

Помогни ми!

Помогни ми!

Стани!

Сизве!

Призрак!

Убихте хората ми.

Всичко свърши.

Сега ми стана ясно, Лъв.

Изпратен си да ме съдиш.

Но няма да бъда съден.

Убих те за втори път.

Още не.

Вещица!

Недей...

Сизве.

Сизве!

Хайде, момче.

Направи го, ако можеш.

Довърши ме.

Кмете...

Кмете!

Ти ме съсипа.

Не тук.

Земята ще реши.

Наш дълг е да я пазим.

Дори един от друг.

Тау?

Съжалявам, хлапе.

Какво ще правим?

Ще се върнем.

Ще започнем отначало.

TVRipped by 5rFF

Превод КАЛИНА КИРИЛОВА