All language subtitles for The Lickerish Quartet (1970) BRrip

"… цялата тази твоя реалност сега,
утре ще ти изглежда като илюзия…"

Пирандело -
"Шест типажа търсят автор"

Не го приемай толкова насериозно.
Това е само филм.

Защо не го оправиш?
- Много е тъмно, нищо не се вижда.

Ще ми дадеш ли аз да опитам?
- Това не е играчка.

Смятам, че някои от тия филми
не си струват разправията.

И не съм първият, който го е казал.

Доколкото помня, беше твоя идея.
- Не е от най-добрите ми.

Оставих те ти да го кажеш.
- Да забравим това нещо.

И без това не е добър.
- Не ти ли харесва?

Не особено.

Малко силен за твоя вкус?
- Малко примитивен за моя вкус.

Един ден ще разбереш, че
примитивността е в очите на зрителя.

А, ето, това е друго нещо.

Чудя се, дали наистина им е хубаво,
или се преструват.

Сигурно е смущаващо, като знаеш,
че те гледат… че ще те гледат.

Колко ли пъти го е правил той,
докато заснемат добра сцена.

Струва ми се,
че този влага всичко в ролята си.

Актьор на реда.

Не знам какво ще разбереш
от това.

Какво е това? Втори филм?

А, прекъсване.

А, този ми се вижда познат.

Познат? Можеш да кажеш
интимен приятел.

Наистина мисля така.

Целият филм е абсурден.

Сигурен ли си, че го пусна отначало?

В разрез с установения ред е.

Хайде пак сега. Здравей, русокоске.

А, ето още една.

Тази има вид на опитна.

Къде намират момичета
да участват в тия неща?

Ти не би ли?
- Какво?

Правила тези неща?
- Не и пред камера.

Ха! Човек никога не знае.
- Никога.

Кое е забавно? На кое се смееш?

Нищо. Мислех си нещо.

Е?
- Спомни си гъсеницата.

Какво?
- Не разбирам.

Две гъсеници лазели по смокинов лист,

едната видяла
пеперуда да прелита над тях.

"Прогресът е удивителен"- казала
едната. "Да"- отвърнала другата,

"но мен никога няма да видиш
с такива неща."

Абе, аз няма.
- Кой знае? Може да е увлекателно.

Тях хич не ги притеснява.

Според мен са доста разпалени,

сякаш работата им доставя удоволствие.

Предполагам, че има
допълнителни служебни облаги.

Този филм е изгодна покупка.

Изглежда, все едно е правен
през Втората световна.

Вероятно, проститутки.

За кое говориш?
- Момичетата във филма.

Вероятно са проститутки.

Какво разнообразие.
- Тереза и Изабел.

Аз залагам на Тереза.
- Изабел - също.

Предполагам, че такива момичета
не са особено придирчиви.

А тук какво имаме?
Паралелна двойка.

Групова терапия.

Включили са всичко във филма, нали?

По нещо за всеки.

Омръзна ми.
- Къде отиваш?

Навън.
- Не ти харесва филмът ли?

Гледал съм го преди.
- Няма как, току-що го взехме.

Като свърши, ще го пусна бързо назад.

Винаги го правиш.
- Е, трябва да се пренавие.

Не е затова.
- Моля те!

Не ме лишавай от ценното му мнение.

Сигурно е утеха да знаеш,
че контролираш нещата

само с едно щракване на ключа.

О, моля те!

Аз излизам.
- Чакай, ще дойда с теб.

Не мога да гледам повече.

Ще го оставим тук
да се наслаждава насаме.

Едва ли смяташ,
че ще продължа да го гледам сам.

Че защо не?

Отказах се от тия неща
след потискащо мъмрене

от водача на бойскаутската ни група.
- Много смешно.

Къде отиваме?
- Кой знае? Поредната му тайна.

Изненада. Не знаеш края
докато не стигнеш там.

Ами ако не ми хареса?
- Можеш да го пуснеш назад,

на бързи обороти, като филма.

СИЛВАНА ВЕНТУРЕЛИ - гостенката

ФРАНК ВОЛФ - съпругът

ЕРИКА РЕМБЕРГ - съпругата

ПАОЛО ТУРКО - синът

РАЗВРАТНИЯТ КВАРТЕТ
/1970/

Сценарий - МАЙКЪЛ ДеФОРЕСТ

по разказа "Игра на криеница"
от МАЙКЪЛ ДеФОРЕСТ и РАДЛИ МЕЦГЕР

Музика - СТИВЪН КИПРИАНИ

Режисура - РАДЛИ МЕЦГЕР

Вижте, истински изрод.

Кое е изрод?
- Кое не е?

Насам, към стената на смъртта.
Не пропускайте.

Последното цялостно представление
започва веднага

Това е най-забележителната
атракция на карнавала.

Вижте ги как безстрашно
целуват смъртта

и не се подчиняват на законите
на гравитацията, по изумителен…

А сега, дами и господа,

ви представяме
единственото в света момиче,

което покорява
прочутата стена на смъртта.

едновременно с друг моторист.

А сега, показвайки най-зрелищната
храброст, която ще видите някога,

трупата Нино довежда до кулминация
представлението си

с трима мотористи в невиждан паралел

четири пъти около
билото на стената на смъртта.

Не може да бъде.
- Прав си.

Но защо пък не?
- Същото момиче е.

Или близначката й.
- Това е абсурд.

Не бъди толкова сигурен.

Вярно ли мислиш, че ще излезеш и ще
намериш същото момиче на прага си?

Има сума истории за изгубени пръстени

намерени в риба от дъщерята
на братовчеда на собственика.

Хората се появяват там,
дето най не очакваш.

Откъде ли е тя?
- Кой знае?

Преди революцията снимаха
много от тези филми в Куба.

Не ми прилича на кубинка.

Може би Мексико, Хонконг.
- Почти същата е външно.

Бяхте страхотни.
- Благодаря.

Чакайте ме на главния вход, а?
- Какво си намислил?

Няма ли да е забавно да я вземем
с нас и да й покажем филма?

Би ли изпуснала такава възможност?

Не, разбира се.
- Частна прожекция.

И звездата присъства,
като на филмов фестивал.

Остави това. Не е същото момиче.

Само ще се изложи там горе.

Отначало и аз реших,
че има малка прилика.

но ако се вгледаш…
- Не се терзай.

Убедена съм, че е казала 'да'
на много покани.

Освен това, ще е забавно.

Извинете, не искам да досаждам,
но искам да ви кажа

колко много ни хареса на мен и жена ми
вашето изпълнение.

Един от най-вълнуващите актове,
които сме виждали.

Нима? Много мило, че го казвате.
- Всяка вечер ли правите това?

Почти. Две вечери седмично
помагам на стрелбището.

Сигурно много сте тренирали,
за да усъвършенствате акта,

да го изпълнявате така гладко.
- Забавно е. Приятно ни е.

Но синхронът ви
трябва да е точен.

Да, синхронът е важен.
- Във всяко начинание.

Май говорите от личен опит.

Никога не съм карал мотор
в сензационно шоу.

Но сте правили много други
интересни и опасни неща.

Защо смятате така?
- Имате вид на авантюрист.

Тук-там.
- Личи ви по лицето.

От време на време.
- И по очите.

На път към тази авантюра.

Аз не съм авантюра.
- Сигурна ли сте?

Мисля, че не съм.
- Изчакайте с преценката

докато ни се удаде шанс
да проучим тази възможност.

Имам чувство,
че подготвяте почвата за нещо.

А аз подозирам, че знаете какво е.

Всъщност, живеем недалеч оттук
и с жена ми…

Искате да знаете дали аз…
- Бихте ли дошла с нас?

За няколко питиета, навярно?

Нищо особено,
просто малко непринудено…

Парти?

Именно.

Ще почакате ли да се преоблека?
- Защо ви е да се преобличате?

Щом така казвате.

Спечелих!

И двамата спечелихме.

Моля ви, чувствайте се като у дома си.
Да пийнем по нещо?

Знаете ли…

става доста хладно вечер
в този сезон.

Странно е, но както отбеляза жена ми,

не мога да кажа какво точно е, но…

нещо у вас ни е познато.

Дали не сме се срещали…?
- В Акапулко?

Не.
- Не? Благодаря.

Ние ходим там много често.
- Не е било в Акапулко.

Или в Сен Тропе?
- Никога не съм била там.

През войната бе добре да не си там.

Няма да повярвате какви разрушения.

Все някъде трябва да е било.

Рио, може би?
- Не мисля.

Или Палм Спрингс?
- Палм Бийч?

Палма де Майорка?
- Винаги ли пътувате с панаира?

Цял живот.
- Значи не е било много дълго.

Не го слушайте.

Мъжете са невъзможни
като стане дума за възраст.

Така ли? Защо?

Защото от време на време
се чувствам на 150 години.

Щастливец сте, понеже аз съм на 155.

Хубаво, аз обичам по-възрастни жени.
- А мен ме привличат по-млади мъже.

Предполагам, сте били по цял свят.

Сигурно обичате да пътувате.
- Не много.

Където и да сте, е почти същото.

Чакайте малко.

Може би не съм разбрала,
но мисля, че казахте 'парти'.

Мисля, че вие го казахте.

Парти?
Аз ли бях?

Освен това, не е голямата тълпа
хора, която прави партито.

Не, разбира се.

Това, само по себе си, е събитие,

тържество, една…
- Авантюра?

Представата на тълпата за развлечение
е ужасно надценена.

С твърде много хора може да е
по-зле, отколкото с твърде малко.

Не е ли така?
- Да, пък и ето, че сме тук.

У кого е пистолетът?

Какъв пистолет?
- С който да стреляме.

Няма да стреляме.
- Няма ли? Ще стреляме, разбира се.

Няма да стреляме, разбира се.

Замисляме малко развлечение.
Уверена съм, че ще ви е забавно.

Да, това ни трябва.
Малко развлечение.

Ще има прожекция -
удивителният вълшебен фенер,

но първо -
представлението на сцената,

жонгльорите, дресираните кученца,
дресираните тюлени,

малко забавление, за да мине нощта.

Не прави глупости.
Не забравяй, че имаме гост.

Сериозно ли, майко?
Сигурно се шегуваш.

Изненадан съм, че красиво момиче
като вас не се снима във филми.

Не се е случило, явно.
- Сигурна ли сте?

Може би сте като
известната холивудска звезда,

която в цялата си кариера,
обхващаща

30 години филми
и седем номинации за Оскар,

не се е гледала и веднъж на екран.

Просто нямах талант за това.
- С вашата хубост и това тяло?

Нима?
- Какво знаете за тялото ми?

Не ми казвайте, че не ви е хрумвало.

Не очаквате да повярваме, че
не сте мислили да участвате във филм.

Вие с филми ли се занимавате?
- Не се ли занимава всеки?

Е, не съвсем.
- Но много обичаме филми.

Да, смятам, че с малко опит,

момиче с вашите способности
може да стигне далеч, ако пожелае.

Може би ще ви бъде приятно
да видите един от филмите ни.

Да, доста забележителен филм.

Може да се каже, образователен филм.

Съвременно изследване на реализма.
Сигурна съм, че ще ви е интересен.

Можем да го пуснем сега, ако искате.

Но първо - забава на живо, нали?

За Бога.
- За какво са тия работи?

За смях, майко, като всичко друго.

Това беше много добро.
Как го направи?

Трик, доста обикновен.
Най-добрите фокуси са лесни.

Знаем.
- Реалността е трудното.

Да, дами и господа,
най-добрите фокуси са лесни.

Всичко е лесно, когато знаеш как.
- Ето, майко,

имам 52 карти, всичките - различни.

Изтегли, която искаш.
- Хайде стига!

А сега, откъсни едно ъгълче.

Много трикове ли знаеш?
- Хиляди.

Ще ги прави цяла нощ,
ако го оставим.

Беше преждевременно развито дете,
все с нещо се занимаваше.

За миг не го изпусках от погледа си.

Знаете колко взискателни
могат да са специалните дарби.

Най-добрите училища,
частни учители,

най-добрите, които можеш да наемеш.

Не бих направил повече за него,
дори да беше мой син.

Изглеждаш извън себе си тази вечер.

Там ли съм?

Направи още фокуси, нещо ефектно.

Бих могъл, но ми трябва партньор.

Не е ли достатъчно?
- Ще ми асистирате ли?

С удоволствие.

А сега, дами и господа,
трик, който още не сте виждали.

Потресаващо, слисващо ума откровение,

основано на тайните
от древни източни загадки.

Започни прожекцията,
откъдето и да е, без подготовка,

без репетиция.

Какво? Къде е тя?!

Светни лампите!
- Добре. Достатъчно!

Хайде де!
- Къде я скри?

Откъде да знам?
- Да я потърсим.

Бог знае къде е!
- Да.

Ти иди натам.

Къде е? Тук някъде трябва да е.

Достатъчно дълго беше.
Вече не е забавно.

Повечето пътища са слепи улички,
които те извеждат при старта.

Горе ли си?
- Долу ли си?

А, ето къде си била.

Излез. Намерих те.

Боях се, че ще стане подобно нещо,
щом детето започна.

Знаем, че си тук. Чуваш ли ме?

Излизай!

Тук горе е опасно, като мръкне.

Ако това е шега, е много безвкусна.

Никой не знае колко стаи има тук.

А!

Къде бяхте?

Преровихме навсякъде.
- Бях тук през цялото време.

За момент си помислих,
че съм се върнал на панаира.

Притеснихме се за вас.

Замъкът е толкова голям,
че и ние се губим понякога.

Нямахме представа какво е станало.
Когато той започне…

Не трябваше да го насърчавате.
Трябваше да ви предупредим.

Но щом сме пак заедно,
хайде да си пуснем филма?

Очаквам го с нетърпение.
- Не! Мръсен е. Отвратителен!

Използват го, за да се възбудят,

понеже не могат…
не правят нищо друго.

Не е вярно.
- Не е ли?

Не им обръщайте внимание,
те винаги се карат.

Просто ревност.

Синът ми е пренапрегнат.
Чувствителен.

Като беше на три години,
имаше видение - Света Маргарет.

Видял я тъй ясно, сякаш на филм, каза.

Видял как драконът я поглъща,
възкресението й…

почувствал болката, огъня,
острието на палача.

След това плака и трепери с дни.

Оттогава не е същият.

Не можа да се успокои.
Изпадна в ужасна треска.

С години го водих къде ли не.

При най-добри специалисти.

Съпругът ми не го разбира това.

Трудно е, предполагам.
- Да пускаме филма.

А, ето това е.

Синът ви наистина ли е видял
Света Маргарет?

Не знам.

Може би е било свръхдоза
Червената шапчица.

В края на краищата,
беше негово видение.

Наистина видях Света Маргарет
онази сутрин.

Беше много рано.
Погълната от мръсотия.

Както веднъж в зоопарка
видях питон да поглъща цяло прасенце.

Виждах тялото, формата му,

влизащо навътре
в дългото му лигаво тяло,

издувайки го,
сантиметър след сантиметър,

докато змията постепенно го смазваше.

Но любящата благост на натурата й

бе тъй силна и чиста,
че не можеше да бъде унищожена.

Не можеше да бъде развалена
от обкръжаващата я грозота.

И тъй, дори когато видях
да я изтезават, измъчват,

знаех, че като по чудо е
останала невредима,

както Йон е останал жив
в корема на кита.

Хора плакаха, когато им го разказах.
Някои се смяха и не ми повярваха

и казаха, че е лошо
да си измислям такива неща.

Но аз я видях, толкова истинска,
че можех да се протегна и да докосна,

да усетя неприятните му люспи,

чух писъците й,
докато драконът я поглъщаше

и тя бе обгърната от серни пари

докато чудовището пръхтеше
и изригваше пепел и огън.

Но пламъците не я нараниха

и излезе от тях чиста и неопетнена,

и някак, по-красива от всякога.

Видях мъченията й и усетих горещия му
зловонен дъх по тялото си

и мирисът на обгорена плът
и горяща коса, бе в ноздрите ми.

Виждах къде ноктите му са
раздрали плътта на гърдите й

а зъбите му са я разкъсали.

Но тя бе съживена и я видях
такава, каквато бе по-късно,

преди да бъде осъдена на смърт.

Дойде палачът и можех да усетя
как студеното метално острие

се врязва в нежната плът на шията й,

оставяйки тънък кръг от кръв,

като тясна лента от рубини.

И почувствах болката,
когато най-накрая я убиха

и палачът откъсна главата й.

Там, където беше главата й, остана
само огромна, грозна, зееща дупка.

А после почувствах
топлината на кръвта й,

като дъжд,

благославящ треперещите ми ръце.

Кой знае какво е видял?

Вероятно си е измислил всичко,
за му обърнат внимание.

Никога не съм вярвала и една дума.

Не го разбирам този филм.
- Кой го разбира?

Той сигурно е правил нещо с него.
Ти ли смени ролките, а?

Както казахте, крайно реалистичен.
- Най-хубавото предстои.

Откъде намират момичетата
за тези филми?

И аз се питах същото.
Това не може да е същият филм.

Помня, че го пренавиваше,
преди да излезем.

Може да го сложил
на грешно място. Случва се.

Аз трябва вече да си ходя.
- Не, останете.

Ще го оправя, ще видите.

Филмът е много интересен.
- Разкриване е.

Не мога да разбера…
- Някой друг път.

Не, ще умра, но ще го оправя.

По дяволите!

Досега не бях гледала такъв филм.
- Е, да, различен е.

Спри го. Няма смисъл.

Този филм не е толкова хубав,
колкото мислехме, че ще бъде.

Може би сме сбъркали.
- Може би.

Има ли друг филм или да си ходя?

Не е като да нямаме достатъчно стаи.

Все пак, не всяка вечер имате шанс

да пренощувате в сграда на 700 години
със съвременни тоалетни.

Ако ви потрябва нещо, само звъннете.

Лека нощ.
- Лека нощ.

Добро утро.
- Значи тук сте била.

Аз не се криех.

Може би, но аз ви търсех.
Различна сте тази сутрин?

Как?
- Косата ви.

Надявах се да не забележите.
- Ако съм сляп.

Или, че ако забележите,
поне няма да го споменете.

Добро утро.

Значи тук сте била.
- Аз не се криех.

Може би, но аз ви търсех.

Това място е прелестно.

Постоянно ли живеете тук?
- А вие?

Това прилича на нещо
от италиански филм.

Вие сте първият гост, който имаме тук.

Панаирът дълго ли ще гостува?

Ако има работа.
- А ако няма?

Тогава какво правите?

Събираме багажа и отиваме, където има.

Значи сте… тласкани от
приливите на търговията, а?

Цигански живот.

Наистина ли сте прочели всичките?
- Е, не всичките.

Но след като са мои,
не се налага да ги чета, нали?

Някои не бих могъл, дори ако опитам.

Неясни езици и забравени азбуки.

Като повечето колекционери,

гордостта от притежанието,
боя се, е надделяла.

Поразителни са.

Да поразиш,

да… тежиш отгоре съкрушително,

да смажеш, да покриеш,

да погребеш отдолу,
да по… погълнеш,

да се потопиш.

Какви са онези?

Ау!

Кому са притрябвали
толкова много книги, нали?

Правилно!

Така е. Не мога дори да чета някои.

Не сте длъжен.

Правилно.
- Правилно.

Ваши са си.
- Не е разумно да имате много идеи.

Човек се обърква.
Те взаимно се изключват.

Вижте го. Вижте го!

Кого?
- Синът й.

Главата му…
Главата му е претъпкана с идеи

но какво знае той?
- Какво?

Нищо!

Видяхте го как се държи.

Фокуси и видения от детството.
На неговите години.

Казах му, че е време
да зареже тия глупости,

че видял Света Маргарет.

Лани дори Църквата махна името й
от календара с църковни празници

защото било съмнително, че въпросната
жена изобщо е съществувала.

Всички вестници писаха.

Но той държи на историята си,

макар да знае,
че няма как да е истинска.

Той дори не знае…

…колко приятно е…

…да затисне…

…да смачка, да покрие,
да скрие под тялото си…

…прелестното, възбуждащо,
покорно, отзивчиво,

свежо, топло, меко тяло

на красиво и вълнуващо младо…

Когато те видях във филма,
си знаех, че ще бъдеш такава.

Но аз ви казах,
че не съм се снимала във филм.

Сигурна ли си?

Е, понякога дори не съм сигурна,
че карам мотор.

Трудно е да си спомня какво точно
се е случило толкова отдавна.

Няма как да е много отдавна.
Ти все още си… ужасно млада.

На 155 години съм, забрави ли?

Удивително добре си запазена.

И още съм девствена, да знаеш.

Искаш ли да повярвам това?

Вярвай каквото искаш.
Не искаш ли да съм девствена?

Не искаш ли да си първият мъж?

Тя казва, че съм импотентен.

Знам, че не съм.

Но когато го каже, почвам да вярвам…

…че сигурно е истина.

Аз не мисля, че си импотентен.

Имам сърдечно заболяване.

Не е сериозно.

Склонен съм да стигам до крайност.

Много се претоварвам, тоест…
Кому е нужно?

възбуждам

орган

фалос

секс

пенис

тестис

чеп
копулация

похот

мастурбиране

развратничене

дупка

екстаз

Дошъл си тук, защото мислеше,
че няма да те намеря, а?

Защото знаех, че ще ме намериш.

Значи е късмет, че от всички задънени
алеи и тайни коридори

съм избрала правилното стълбище.

Оставих конец от надежда
да те води през лабиринта.

Трябваше да се сетя.
Аз си мислех, че са паяжини.

Сигурно това е било.

А аз си мислех, че ме отбягваш.

Защо ще го правя?
- Не си, но аз така мислех.

Бъркала си.
- Добре.

Мислех, че се разбираме по-добре.

Не се ли разбираме все още?

Сбъркали сме.
Не е същото момиче.

Но снощи беше тъй уверен.

Това момиче е девствено, казвам ти.

Така ли?
- Беше.

В библиотеката е хаос.

Нейната девственост е въображаема,
също като твоята мъжественост.

Една илюзия може да ти вдъхне живот.

Не бъди толкова сигурна.
- Казвам ти, същото момиче е.

Познах я в мига, в който я зърнах.

Мислиш ли, че е така?

Мисля, че не може да бъде.

Вече не знам какво да мисля.
- Но това е само момиче във филм.

А каквото прави момичето във филма,
всъщност не се случва, не и на нея.

Не на мен.
- Но на мен.

Когато го гледаш.

Но когато го гледам,
изглежда прекалено реално.

Това му е най-хубавото.

Тя е панаирджийска уличница.

Щом казваш.

Не знам защо отрупваме с толкова
внимание обикновена курва.

Както казват, нужна е курва,
за да разпознае курвата.

Нито съм, нито някога съм била
обикновена курва.

Не? Я кажи къде се запознахме.
- Убеден ли си, че сме готови за това?

О, да. Помня много отчетливо
как се запознахме.

Беше на едно много изискано,
само за много отбрани хора парти.

Със сигурност помниш.
Беше в Сен Тропе,

веднага след войната.

Помня как отбеляза…
колко тежко е пострадал градът.

Аз тъкмо се бях върнала от училище.

В Швейцария. Познавах сестра ти.

А как ще обясниш момчето чудо?

Въобще не го обяснявам.

Въобще не го обяснявам.
- Намерих те в публичен дом.

Толкова близо до доковете,
че още надушвам вонята

на риба по улицата и на дезинфектант.

Значи всички сме видели лоши времена.

Аз - никога!
- Беше отчаяна.

Сексът винаги е бил причина
за голямо неудобство за мен,

но гледах да търпя заради брака ни.

Интимностите, които смяташе,
че са твое право и привилегия!

С радост посрещнах
началото на твоята импотентност.

Нито съм, нито съм бил импотентен.
- Импотентен си.

Най-лошото е, че имаш болно сърце.
Не бива се напрягаш. Бавно и плавно.

Питай нея импотентен ли съм.
- Не ме интересува какво казва тя.

Ще излъже, само за да те зарадва.
Всички курви са лъжкини. Знаеш го.

Намерих те в бардак.

Беше болна, съсипана от инфекция,
а детето ти гладуваше.

Ако не бях дошъл,
щяхте да умрете и двамата.

Беше проява на милост.

За която имаш
вечната ми неблагодарност.

Никоя добрина не остава ненаказана.

Направи ли го с нея?
- С коя?

Твоята девственица от панаира.

Каква девственица?

Аз не съм такава.
- Не, вие не сте такава.

Но ще призная, че съм изпитала малко
наистина нежни моменти в живота си.

Разкажете ми за себе си.

Когато бях на 13 г.,

избягах от вкъщи и се включих в цирк.
- Цирк?

Панаир. Незначително представление,
в което дори изродите бяха фалшиви.

При толкова много истински изроди,
можеха да наемат такива.

И после?
- Не знам.

Не бях особено добра в нищо.

Известно време се опитвах
да работя като танцьорка.

Една сутрин се събудих
и се оказах бременна.

Негово ли е?

На съпруга ми ли?
- Да.

Всичко това беше преди…

по времето на пуническите войни
или там някъде.

Е… след това нещата станаха
от зле по-зле.

Тоест… беше много трудно.

Какво работеше?

Няма значение. Важното е,

когато си във финансова безизходица,

да се справяш

някак.

Коя си ти всъщност?
- Момичето от панаира.

О, да. Забрави ли?

Доведохте ме тук да празнуваме.

Животът понякога е жесток
към повечето от нас.

И към твоето дете -
бледо, уплашено и вече побъркано.

Науката установи значението
на уравновесена диета

в случаи, сочещи
умствена изостаналост,

но ако нямаме витамини,

винаги има фантазия.

Бог знае кой е бил баща му.

Да.

У кого е пистолетът?

Какво ли е станало с нея?

13-годишна е избягала с цирка.

Цирк?
- Панаир.

Незначително представление.
Дори изродите бяха фалшиви.

А Бог е свидетел, има ги много…
- Освен ако… вярваш в изроди.

Това променя всичко.

Питам се…
- Какво?

Ако се върнем на панаира…

Хората не са еднакви във всеки момент.

Нещата се менят.
Това е единственото сигурно нещо.

Като Света Маргарет.

Хвърлена сред съмнителните светци.

И къде ни поставя това?

На тъмно.
- Там започваме и там свършваме, а?

Междувременно, е просто игра…
на криеница.

Намирам този филм за примитивен.

Един ден ще разбереш, че
примитивността е в очите на зрителя.

Чудя се, дали наистина им е хубаво,
или се преструват.

Защо някоя ще позволи
да бъде снимана така?

Как?
- Едно от тези неща.

Завръщането на Тереза и Изабел.

Би ли правила тези неща?
- Може би, но не и пред камера.

Не бъди толкова сигурна.

Не го приемай толкова сериозно.
Това е само филм.

При това - два филма.

Харесва ли ти?
- Не много.

Като всички други е.
- Не, този е различен. Ще видиш.

Къде ли намират момичета
да правят тези неща?

Хм… Вероятно, проститутки.

Момичетата във филма.
Вероятно са проститутки.

Достатъчно гледахме.
- Какво има? Не ти ли харесва филмът?

Ако искаш, мога да го превключа
на бърза скорост.

Мислех по-късно да го пуснем назад.

Гледала ли си такъв филм назад?
- Само хиляда пъти.

Хайде.
- Не бива да закъсняваме.

Последното започва в полунощ.
- Да вървим.

Добре, накъде?
- Ще видиш.

Ще бъде изненада.
- Добре. Обичам изненадите.

Стига да са приятни изненади.

Можеш ли да го гарантираш?