Original subtitles

ЕДИН ВЛЮБЕН МЪЖ /1987/

с участието на ПИТЪР КОЙОТИ

ГРЕТА СКАКИ

ДЖЕЙМИ ЛИЙ КЪРТИС

ПИТЪР РИЙГЪРТ и други

и КЛАУДИЯ КАРДИНАЛЕ

Музика ЖОРЖ ДЕЛЕРЮ

филм на ДИАН КЮРИС

Журналисти, моля ви. Ако обичате… - Извинете, как пътувахте?

Данте, това е Майкъл - моят помощник.

ПАВЕЗЕ

Г-да журналисти, малко тишина, моля.

Отдавна исках да направя този филм.

Винаги съм се чудил защо най-великият италиански писател

беше непознат в моята страна.

Това е защото беше комунист.

Може би.

Защо избрахте Данте Пизани за режисьор, като той е по-известен със сценичната си работа?

Джон Де Вита е продуцентът, може би той ще ви отговори.

Мисля, че Данте Пизани е единственият достатъчно добър…

Или достатъчно луд, та американец да играе Павезе.

Г-н Пизани, познавате репутацията на г-н Елиът. Казват, че е взискателен

а и вие нямате репутация на лесен режисьор.

Кой от двамата ще изяде другия? - Никой няма да яде никого.

Заедно ще построим паметник на гения на Чезаре Павезе.

Може той да изяде двама ни.

Г-н Елиът, разкажете ни как точно открихте Чезаре Павезе?

Попадна ми дневникът му

съвсем случайно го прелистих. Не знам защо.

Прочетох на задната корица, че го е започнал на 28 г.

и че се е самоубил на 42, когато е бил на върха на славата.

И прекарах два дни и две нощи в четене.

Четох нонстоп.

Не можах да спра, защото през цялото време докато четях, аз знаех

че последният ред на последната страница,

последната дума ще е секундата преди да се самоубие.

И ето какво е написал той:

"Нещото, от което тайно се страхуваме най-много,

винаги се случва накрая.

"Изглеждаше лесно, когато се замислих.

"Всичко това е отвратително.

"Без думи. Представление.

"Повече няма да пиша."

В чаша вода е разтворил 16 приспивателни,

и ги е изпил.

И е чакал, и е умрял.

Може ли да включите климатик?

На максимума е. - Тогава го спрете.

Не мога да намеря Габриела. Изберете от тези 4.

Идеална е, но е германка.

А тази?

Спа ли добре? - Много добре.

Купила си понички! - Баща ти ги купи.

Не те ли събуди пишещата му машина? Сега той започва в 6:00 сутринта.

Защо не си купи електрическа? - Вече има една, но не я ползва.

Казва, че пишеща машина, която не трака, не е истинска.

Колко време ще останете? - Една седмица.

Предаването ще се излъчва по телевизията на 25-и.

Ще бъде на живо с публиката.

Искаш ли пак да го гледаш?

Ще бъде хубаво извинение да дойда в Париж. Хайде!

Ще ти платят ли пак? - Иска ми се!

Джулия! - Идвам!

Пусни го. - Иска си кафето.

Джейн? Кажи синоним за "преданост".

Плам! - Това е.

Кажи на майка си да ми донесе кафе.

Кажи на баща си, да ме остави на мира.

Папата се буди в 6:00, дава на кучето си бисквита,

после закусва и той.

Как върви?

Хей, внимавай, капеш по обяда на папата.

Какво? - Имам златна мина:

списания в самолетите. Читатели в цял свят.

"Любимите менюта на папата."

Приемат те във Ватикана? - Да, представяш ли си?

Пиша за храна и вино, така че хората да забравят за самолета.

Но ги поставят заедно с торбите за повръщане.

Апетитно, нали?

Получих резултатите от лабораторията: много са добри.

Белите кръвни телца са се увеличили. - Чудесно.

Александър Велики - той е изобретил шиш кебапа.

Бил е луд по него. - Стига де.

Не се шегувам. Той е разпространил Византийската кухня

в целия средиземноморски басейн, та чак до Москва.

Римляните още са ядели свински цици

Боже!

Това е Бруно. - Поздрави го от мен.

Времето хубаво ли е? - Супер е!

Имам страхотни новини за теб.

Седнала ли си? - Не.

Ами, седни. - Готово.

Те се обадиха. Дават ролята на теб.

Невероятно! - Искат да си в Рим на 28-ми.

Имаш три дни, може би четири.

Еха, получих я!

Не ти ли казах, че ще стане? - Да.

Знаех си.

Аз също. Целувки.

Имам страхотна идея. Отивам в Рим.

Защо? Нямаш нищо общо с това.

Татко, защо си сложил шампанското във фризера? Станало е на буца.

Майка ти казва, че трябва да отида в Рим с теб.

Ти луда ли си?

Защо искаш да идеш в Рим? - Никога няма да познаеш.

Не се притеснявай. Ще организирам всичко.

ЧИНЕЧИТА /италианският Холивуд/

Трябваше ли да мъкнеш това?

Ако можеше да се видиш отстрани…

Предупреждавам те, ще се оправяш сам.

Не може да влезеш. Свети червено. - Да, знам.

Къде е офисът на продукцията? - На втория етаж.

Благодаря ви. - Моля.

Ще се видим тук.

Мамка му. Не знам как да поправя тази крушка. Все си свети.

Искате ли да влезете, г-це? - Може ли?

Да, но много тихо, защото снимат.

Много тихо.

Тихо.

Стоп. - Добре.

Можеш ли да изведеш момичетата? - Всичките.

Здравей.

Били? Ето хапчетата, за които ти говорих.

Знам. Бих искал нещо по-силно.

Опитвам се.

Извинете ни за малко.

Сюзън на телефона. Сам също се обади от Ню Йорк.

Не е важно, ще се обади довечера. На зъболекар - следващата седмица.

Дай ми ключовете за колата, трябва да я преместя.

В моето сако. На гардероба.

Звънях снощи, беше заето.

Обадих се, но беше излязъл. - Не, бях си вкъщи. Цялата вечер.

Сам ли беше? - Разбира се.

Не лъжи.

Сюзън, не започвай отново с това!

На снимачната площадка съм…

Ти ми обеща. Помниш ли? - Да.

Ще снимаме, сега не мога да говоря с теб.

Липсваш ми.

Знам.

Самотна съм. - Да, знам.

Плаках цяла нощ.

Сюзън, защо изпадаш в това състояние?

И ще уволня Алиша.

Тя се съблече пред Браян в банята.

В банята? - Да.

Тя беше гола? - Да!

И какво каза той? Сигурно е казал нещо.

Какво значение има, Стийв? - Сюзън?

Тя не може да се съблича в банята! - Сюзън, успокой се.

Сюзън, Сюзън!

Той е на 7 г., видял е гола жена, не е краят на света.

Не я е докосвал. - Имаше ерекция!

Ясно, но нали няма да го водиш на лекар?

Не, няма да го водя. Но ще уволня нея.

Да й дам 14 дни предизвестие, нали?

Добре ли е 14 дни, или да й дам месец?

Като си помисля за всички места, на които е отведена.

Помниш ли Таити? - Аха.

Първо - Таити, после - Париж. - Аха.

Дадох й най-хубавите си дрехи. Помниш ли късите дънки?

Бяха ми къси и ги дадох. Бяха красиво избелели.

Не мога да повярвам, че тая курва направи това!

Освободи я и забрави това.

И без това беше калпава гледачка.

На мен никога не ми е показвала нищо. - Не е смешно.

Чакат ме на снимачната площадка. Ще ти се обадя после.

Обичам те. - И аз те обичам. Чао.

Синът ми съблазнил бавачката си.

Можеш ли да си представиш?

Той е на 7 години.

Трябва да поговорим.

Може ли да махнете кафявата шапка,

потискаща е. - Данте?

Павезе не трябва да е сам. - Не, ще ти покажа.

Павезе ще бъде тук… Много хора ще излизат от хотела…

Преместете колата тук.

Витория, премести колата два метра напред.

Има само една кола? - Дайте още пари и ще има още коли.

Имате 20 минути.

Извинете, търсите ли някого? - Г-н Елиът.

Добре. Един момент. Майкъл, можеш ли да дойдеш?

Помогни му. Не знам какво иска. - Искам да говоря с него 5 минути.

Аз съм журналист. С г-н Елиът! Пътувах 600 км, за да говоря с него.

Рафаела. - Кой го пусна?

Иска интервю с г-н Елиът. - Без интервюта!

Аз съм журналист. Това е добра реклама!

Не! Никой не може! Те работят!

Абсолютно никакви интервюта! - Ей, Стийв! Г-н Елиът!

Не, не може! - Стийв, само няколко въпроса.

Ида отдалече само да те видя! Не ме спирайте така!

Роналдо? Роналдо? - Стига! Хей, г-н Елиът…

Хей, Стийв! Какво правите?

Луди ли сте? Пуснете ме. Няма да ви се размине!

Ще чуете от мен! Не знаете с кого си имате работа.***************

Няма да стане така!

Хей, чакайте малко! Той не е куче!

Той е журналист и само иска да вземе интервю.

Г-н Елиът, това е баща ми.

Много исках да играя в този филм,

да играя Габриел, но щом постъпвате така,

си вземете ролята, и си я заврете отзад.

Извинете, г-це! Вие да не мислите, че тук е слободия?

Аз работя тук. И нямам време за интервюта сега.

И не ми пука харесва ли ви! За кого ме вземате?

А ти за кого се мислиш?

Чакай. Спри. Ще му дам интервюто.

Виж, ще го направя. Ще направим интервюто.

Няма проблем, г-це. Съжалявам.

Това е… съжалявам, съжалявам.

Не ме гледайте така.

По-добре ли си?

Чакай.

Боже… всички ни гледат.

Майната им. Няма нищо.

Таксиметровият шофьор ме поглежда в огледалото и казва:

"Не си ли Стийв Елиът, актьорът?" Казвам "да".

Той казва, "Познаваш ли Джери Луис?"

Казах, "Да, познавам Джери Луис."

Той се обръща с широка усмивка и казва:

"Знаеш ли какво… аз чуках секретарката му."

Щях да падна от изненада. Знаете ли защо?

Защото и ти си я чукал?

Как разбра? - Защото - и аз също.

Всички изчукаха секретарката на Джери Луис.

Той направи интервюто. Прибира се утре сутринта.

Ти видя ли Стийв Елиът? - Да.

Как е той? - Не е лош.

А ти? Кога започваш?

Ще снимаме 5 дни. Не мога да се върна.

Трябва да съм в Париж в четвъртък. Репетираме за телевизия.

Беше кратко, като ваканция. - Да.

Е, тогава да те оставям. Трябва да спиш.

Целувам те. - Ще ти се обадя утре. Чао.

Знаеш ли какво ми каза? Любимият му спорт е риболов.

Сигурно се е шегувал с мен. Много е симпатичен.

Не мислиш ли? - Мисля, че е ужасен.

Защо не си легнеш вече? Стига толкова.

Татко… май ти е повреден магнитофонът.

Малее!

Хей, как сте? - Здравейте.

Каква сцена направихте вчера! - Виж това.

Пизани е луд по вас. Той харесва хора с характер.

Англичанка ли сте?

Англичанка, французойка, италианка, не знам.

Италианка сте. Знаете ли кой е Павезе? - Разбира се, писател е, нали?

Най-добрият. Най-великият италиански поет.

А се нуждаем от американски пари, за да покажем живота на Павезе.

Елиът не е лош,

но все едно Мастрояни да играе Хемингуей.

"Verra la mort e avra i tuoi occhi."

Опитайте да го кажете на английски.

"Смъртта ще дойде и ще вземе очите ти."

Добре е, но "вкусът" не е същият.

Желая ти успех. - О, Паоло!

Благодаря.

Здравей. - А, здравей, Джейн.

Как си? Ще ти покажа декора.

Как си? - Добре. Благодаря.

Хареса ми баща ти. Интересен човек.

Ето тук. Винаги ли е такъв?

Според настроението. - Така ли?

Знаеш ли, Габриела е момиче като теб.

Красива е, има силен характер.

Един ден тя среща Павезе на бал…

но той не може да танцува, не може да се движи.

Той е известен писател и щом я вижда, се влюбва.

Но когато иска да се люби с нея, не може.

Важното е, че ти си последната жена, с която се е запознал,

три дни преди да умре.

За един човек, моля.

Благодаря.

Джейн! Ела при нас.

Наред ли е всичко? - Да.

Добре да се грижиш за нея!

Можете ли да си представите филм с Джесика Лънч, не с Джесика Ланг?

/говорят си на италиански/

Не умея да танцувам.

Хайде, елате.

Съжалявам, не го умея.

Кой си ти? Гледаш ме, откакто дойдох тук.

Казвам се Павезе. Писател съм.

Пишеш разкази?

Пиша разкази за хора.

Ще напишеш ли моята история?

Да… имам намерение.

Бих искал да те видя отново.

О, не знам.

Не ми допадат много гражданчетата.

Говорят твърде добре.

Стоп!

Ти беше чудесен. - Отивам в ремаркето си.

Изминах два километра. - Хей, Сам!

Не знаех, че идваш. - Никой не знаеше.

Таксито ме остави навръх виа Апия.

Сбъркал номера. - Бих пратил кола да те посрещне.

Потя се. - Нищо де.

Нов костюм! - Сума хората ви пращат поздрави.

Ясно, сякаш ние сме светът.

Олга, това е Сам.

Здравей.

Трябва да съм на летището в 6:00 и да съм в Лос Анджелес сутринта.

Днес ли заминаваш? - Налага се.

Само така мога да надвия джет-лага.

Красив имот. На Сюзън много ще й хареса.

Какво става, Сам? - Нищо.

Нищо.

Бил си 6000 км път

да видиш дали къщата ми ще хареса на Сюзън?

Как върви филмът? Добре ли?

Много добре. - А заснетото?

Хареса ли ти нещо от видяното?

Ще ни кажеш ли какво става?

Проектът на Уорнър най-после ще се случи.

Казах, че няма да те има 3 месеца,

че снимаш в Италия за живота на комунистически интелектуалец,

с неизвестен режисьор. Те са готови да покрият загубите ти.

Ало?

Здравей, Сюзън. Момент.

Сам, ако искаш да останеш мой агент или приятел,

никога повече не прави това.

Какво има, мила?

Мисля да остана ден-два.

Господа, моля да пазите тишина! Благодаря.

Вода?

О, благодаря.

Данте, вашите актьори са в романтичен момент.

Изгубих време. - Разбирам. А много ли?

Моля за тишина. Ще снимаме. Благодаря.

Готови? - Да, камера!

Клапа! - Идвам.

"Павезе", дубъл 5, 1. - Камера!

Добър вечер. - Добра да е.

Има ли съобщения? - Не.

Почти заспах. Тук е толкова тихо…

Дано не съм те изплашил. - Не си.

Исках да пийнем с теб. Може ли да пием нещо тук?

Барът е затворен, но в стаята ми има хладилник.

Ще намерим отворен бар. Ще дойдеш ли?

Добре.

Това е дневникът на Павезе.

Чудесен е.

Той говори за сътворението, за болката в живота.

Прочиташ думите му и казваш: "Да, това е. Знам го.

"Точно така е."

Знам го. И страдаш заедно с него.

Той е толкова взискателен…

Той е…

Толкова сам. Не е щастлив, но все се надява.

С жените… Той постоянно се влюбва. Наистина.

И губи всяка жена, с която се сближава.

Късно е. Не си ли уморена? - Не.

Не мога да спя.

Никога не спя. Дремвам на снимачната площадка.

Обичам да се разхождам нощем. В Ню Йорк, в Лондон…

Кога заминаваш? - Вдругиден.

Знаеш ли къде се е самоубил Павезе?

В хотел, на име хотел Рома, също като този.

Какво става? - Той е в съблекалнята си.

В съблекалнята си? Той е в съблекалнята си.

Проблем ли има? - Няма, всичко е наред.

Всичко е наред? 3 сутринта е, спираме в 7, и всичко е наред?

Данте, иди говори с него. - Няма да мръдна оттук. Доведи го.

Той иска да говори с Джейн. - Какво?

Стийв иска да те види. - Мен? Защо?

Да говори с теб. Знаеш ли къде е съблекалнята му?

Не. - Ела, ще ти покажа.

СТИЙВ ЕЛИЪТ

Какво искаш от мен? Кръвта ми ли? Какво има?

Не, ще ти се обадя после. Чао.

Здравей.

Искаш ли питие?

О… Виж какво ми даде Джон.

Един момент.

Хайде, да вървим.

Прости ми.

Не ме наранявай!

Стоп!

Стийв… Стийв.

Беше чудесно. Беше отлично,

но дюкянът ти беше отворен.

Разкопчан до долу.

Целият дюкян.

Как беше, Данте? - Идеално. Ще го направим отново.

Какво искаш от мен? - Губиш Павезе.

Не съм загубил Павезе. Няма да го загубя. Сраснал съм с образа.

Нищо ли не виждаш? - Не очакваше това, нали?

Не.

Не.

Ехо? Здравей.

Искаш ли да вечеряш с нас тази вечер? - Да.

Сигурна ли си? - Да, сигурна съм.

Добре. Чакаме те отвън.

Джейн! Насам. Джейн!

Ела!

Не, не взимайте обувките.

Чао. Благодаря. Чао. Седни в колата.

Седни отпред. Благодаря.

Чао! Чао… Всичко хубаво! Браво!

Загубих си обувките, Майкъл. - Господи, Стийв…

Де Ниро снима нов филм. - Приключиха миналата седмица.

Къде искаш да вечеряме? Вкъщи?

Може би тя иска да си иде в хотела. В хотела си ли искаш?

Не, не, няма проблем.

Разделиха се, когато бях малка.

Преместихме се в Лондон, той беше ТВ репортер.

И майка ми… замина,

за да поеме художествена галерия в Париж.

Записа ме в двуезично училище, за да мога да говоря с него.

Но изобщо не го виждах.

А когато се видяхме, беше много тъжно.

Не можеше да преживее да загуби жена си така.

Тогава ли е започнал да пие? - Да.

Накрая той дойде в Париж. - И се събраха отново?

Странно, нали? Да се съберат отново така.

Сякаш не са намерили нищо по-добро никъде другаде.

Те са си такива - лишени от илюзии.

Баща ти много ми допада.

О, той е шемет.

Но тя се държи. Допълват се.

Затова ли се ожениха?

Не, ожениха се, защото бяха красиви.

Ще останеш ли с мен тази вечер?

Да. - Стийв!

Това е Беатрис, а това са Стийв и Джейн.

Тя не говори английски. - Не говоря английски.

Но е много мила, работи в Белтрами,

не затвори магазина до 22 ч, подари ми обувките. Искам повишение.

Защо не сте яли нищо? Това са "Алфредо", тук измислиха фетучините.

Идеално. - Е, какво искаш?

Сладолед. - Сладолед? Голям сладолед?

Голям сладолед. Ако обичате.

И малко вино. Чудесно. Ако обичате, г-не,

Голям сладолед.

Какво?

Нищо.

Напушен ли си? - Не…

И аз не съм.

Кой е там?

Кой е там?

Какво беше? Имаше ли някой там?

Не знам.

По-добре ли си?

Не. - От "тревата" е.

Много е силна. Не биваше да пушим толкова много.

Джейн… Успокой се.

Не! - Спокойно…

Стой там, не мърдай. Чу ли? Сега се връщам.

Къде е, по дяволите?!

Трябваше да имам тук…

Къде се е скрило?

А…

Изпий това.

Не!

Извинявай.

Джейн, остани тук, ако искаш, или ела с мен…

аз ще гледам телевизия в читалнята.

ИЗЛИТАЩИ

Да вървим.

Алиталия заминаващ за Триполи, полет 880, на изход 22.

Татко! - Хей!

Боже.

Добро утро. Ти заспа ли?

Ами, да, заспал си.

Отиваме да спим. Кажи лека нощ на всички.

Кажи лека нощ на Майкъл. - Чао, чао.

Лека нощ, на Данте, Джон и чичо Сам.

Спи спокойно, скъпа. - Лека нощ.

Олга? Прощавай…

Данте…

Лека нощ на всички. Самолетът ми тръгва утре рано.

Лека нощ, Джон. - Довиждане.

Лека нощ, Сюзън! - Лека нощ, Сам.

Идваме след 10 минути. - Довиждане, Стийв!

Скъпи… Скъпи? - Ей сега идвам. Сам!

Кой ще те закара до летището? - Такси. Не искам да безпокоя никого.

Приятно пътуване. - Не ми ли се сърдиш?

Майната ти.

Спокойно, ще им кажа, че ще е страхотен филм, дори с теб в него.

Заспаха. - Сюзън, ела при нас.

Ще си взема питието. Оставих го някъде.

Не знам, Сюзън, може би причината е джет-лагът,

но те намирам възбуждаща. - Я не ме занасяй, Майкъл.

Няма да повярваш, но много се радвам, че дойде.

Лъжеш безсрамно. Той направи всичко да остана в Ню Йорк.

Сюзън, фантастична си. - Благодаря.

Трябва да работиш отново. Ще направя римейк на "Нежна е нощта".

Ще играеш Зелда, ще бъдеш страхотна.

Ей, ако Сюзън се върне към актьорството,

няма да е за римейк.

И да знаеш… тя никога няма да участва с друга звезда.

Дори и с теб? - Особено с мен. Не бих рискувал.

Сюзън е звездата, не аз.

Говори напълно логично, след като е пил.

След няколко чаши, има проблясъци на гениалност,

а после заспива.

Ало? - Здравей.

Как си ти?

Исках да те чуя.

Много ли е късно? - Не, няма проблем.

Ти не си сама? - Не съм.

Обичам те.

Липсваш ми.

Дочуване.

Спала ли си с него?

Какво? - Просто искам да знам.

Престани.

Както и да е, знам, че си го направила.

Очаквах го. - Защо казваш това?

Не знам.

Просто така.

Каза ли му за мен?

Да.

Какво му каза? Това е просто страхотно.

Освен всичко друго, си говорила за мен. И какво му каза?

Ще го видиш ли отново?

Не знам.

Мамка му, вече не мога да спя

Много благодаря.

Коя е тази? - Джейн Стайнър.

Тя е в ролята на Габриела.

Мразя го тоя и ненавиждам филма, както и Италия!

Заснехме 23 дубъла.

Все мести камерата къде ли не. Знаеш ли как се снимат 23 дубъла?!

23? - Да, 23!

Здравей, Данте. - Мартини или скоч?

И двете, моля. Здрасти, Сюзън.

Отпечатих всичко. - Добра мисъл, Данте.

Може да откриеш нещо, което си струва да се използва.

Ти знаеш, че той е много доволен от филма, за който ми каза.

Той е труден човек.

Напоследък е малко докачлив. Може да е от времето.

Не е от времето, а от теб. Карате се 24 часа дневно.

Той се нуждае от мен, Майкъл.

Затова съм дошла тук. - Заснехме 23 дубъла.

Знаеш ли как се снимат 23 дубъла?! - Данте, знаеш ли…

нямам нищо против да преснимаме…

Като се замисля, смятам, че проблемът е в мен.

Не бях се потопил в атмосферата. Ти какво ще кажеш?

Не, добре си беше. - Наистина ли мислиш така?

Да.

Не обичам да се ебават с мен!

Мислиш ли, че е разстроен? - Аз така мисля.

Ало? - Джейн е.

Здравей.

Момент.

Харис.

Ало?

Моментът не е подходящ. - Съжалявам.

Извинявай.

Сюзън, заложил съм $200 на теб.

Не ме разочаровай. - Казах ти да не залагаш на жена си.

Много си скована, Сюзън, отпусни се!

Съсредоточи се!

Сюзън, искаш да загубиш гейма ли?

Тя е много по-добра, прави го нарочно.

Хайде, мила.

Чакай!

Съсредоточи се! - Ще млъкнеш ли?

Сюзън, това е само игра. Успокой се. Давай!

Искаш ли ти да играеш? - Не.

О, вярно, забравих.

Той има нужда някой да играе тенис вместо него, за да мислите, че го бива.

Да го повикаме, може да дойде да бъде навикван вместо мен?

Добре… може даже да го пратиш и в спалнята.

Може да те замести и в чукането.

Нямам нищо против.

Майкъл, не знам какво става, но той направо ме побърква!

Знам, Майкъл.

Знам какво правя. Искам да се махна за уикенда.

Оставих колата на летището. Ключовете са на обичайното място.

Ще бъда на снимачната площадка понеделник сутрин. Довиждане.

Здравейте, набрахте Джейн и Тарзан.

В момента сме в джунглата. Оставете ни съобщение.

По професионални въпроси, наберете 42-52-56-28,

или опитайте в театъра през деня. Говорете след сигнала.

Здравей. - Как ме откри?

Какво правиш тук?

Не знам.

Това е Бруно Шлосей. Той е режисьорът ни.

Отлична работа. - Благодаря. И аз харесвам вашата.

Да отидем да ядем? - Да.

Ще вечеря ли с нас? - Искаш ли да вечеряш с нас?

Да.

Искаш ли да сменим местата?

Дошли сте да ни покажете как? - Не мога. Съжалявам. Бих искал.

Налейте ми от виното, да го дегустирам.

Много е добро, много плодово.

Беше много добро. Много добро. - Много лошо.

Той говори френски, а? Да го вземем ли в трупата?

Защо дойдохте в Париж? Специално за нея ли?

Да.

Това е много мило. - Стига глупости, Бруно.

Да съм те питал нещо? - Не искам да те притеснявам, Бруно.

Ще си вървя. - Добра идея. Махай се оттук, задник.

Не ме пипай. - Беше ми много приятно.

и така искам да го запомня, така че, да престанем!

Благодаря. Довиждане.

Извинете.

Точно така! Лека нощ! Ще отида да гледам филма ти!

Как са нещата вкъщи? Спокойно ли е?

По-спокойно не би могло. Сюзън си тръгна с децата.

Шегуваш се! - Върна се в Ню Йорк.

Каза, че смята, че имаш нужда да останеш сам.

Мислиш ли, че подозира нещо? - Не знам.

След… няколкото технически инцидента…

Подобаващо на такава вечер,

Трябва да кажем голямо благодаря на нашите техници.

Родителите ти са тук. - Така ли? Не са ми казали.

Казаха ми да ти кажа, но не знаех къде да те намеря.

Той не ми се обади. - Обади се ти.

Как така? - Вземи телефона и се обади.

Ами ако вдигне жена му? - Затвори.

Дами? - Ще взема Монблан.

Бадемов пай.

Знаеш ли…

… ние не дойдохме тук, само за да видим пиесата ти.

Дойдохме, за да ме сканират.

И щом докторът казва, че вече няма какво да се направи…

… ще прекратим всичко и ще се върнем право в Тоскана.

Не знам дали мога да му се обадя. - Той те обича.

Спри! Такъв е животът!

Създаваш спомени, чудесно е. Обади му се.

Кога? - Още сега.

Ало? Един момент.

Джейн.

Ало?

Къде си?

Можеш ли да се върнеш?

На летището ще те чака билет.

Чао.

Кога за последно си бил истински влюбен, Данте?

Не знам… преди пет минути…

… година. Странно, винаги съм влюбен, а никой не е влюбен в мен.

Джейн се огледа за Стийв, но видя само Майкъл.

Разочарование помрачи лицето й.

Усещайки, че очакванията му пропадат,

Майкъл неволно взе да поглъща цветята, които бе купил за нея.

Той е ей там. Разрешено ти е да тичаш.

… и тръгваме ние по Амстердам авеню.

Шестимата - три момчета и три момичета.

И си мисля: ще правя секс, наистина.

Всички са доволни, с чудесно настроение, и отиваме у нас.

Горе, на 12-тия етаж, в стаята…

и си мисля, ще падне голям кеф.

И тъй, вадим дрогата…

… бяхме млади. Какво да ви кажа?

Гасим лампите, пускаме музика и аз влизам в стаята си

с това чудовище и си мисля: ще умра.

Просто ще умра.

В моята стая съм с тая мадама, на дивана има двойка,

а на килима в хола са някакви други хора. Аз съм в другата стая.

Събличаме се… аз се събличам.

Тя прилича на модел на "Блумингдейл".

Тя си е с дрехите, аз отивам да взема виното и се връщам…

и решавам, че ще предприема нещо. Прегръщам я,

а тя почва да ми говори за семейството си.

Аз не искам да си говорим за семейството й.

Искам да вършим сериозни неща и тогава…

Лека нощ.

Олга?

Олга, има ли десерт?

Това е сън, аз сънувам…

… но ще свърши.

Приличаш на индианец.

Обичам те.

Ало?

Не, не ме събуди.

Какво става?

Сюзън, това… Сюзън…

Не мога.

Да, можеш. - Уморена съм.

Затвори очи.

Спечелих!

Ти мамиш! Играеш нечестно!

Имаше кроасан тук и там.

Не мамя. - Тя мами!

Седиш ли върху кроасан? - Това беше петият ми.

Седиш ли върху кроасан?

Какво е това? Какво е?

Какво е това? Трябва да изядеш този кроасан.

Трябва да го изядеш. Съжалявам. - Моля те.

Майкъл? - Какво?

Дай ми очилата. - 8:30 е, трябва да тръгваме.

Кафе? - Не, благодаря.

Харесва ли ти работата?

Да съм роб на Стийв ли?

Обичам я. Беше мечтата на живота ми,

Харесва ли ми работата?

Изкарвам доста пари, пътувам, живея на такива места…

Знаеш ли какво работех преди?

Бях в месарницата на баща ми, на авеню Флатбуш. В Бруклин.

Погледни ме.

Нали няма да ми кажеш, че това е само сън?

Разказва ти историята на живота си ли? А?

За кошър месарницата?

За момичето от Отава? - Не, не ми каза за момичето от Отава.

Ей, този човек ужасно ме мрази.

Краде ми обувките, заравя ги на странни места.

Стийви… - Хванал ме е.

Да тръгваме. - Знае твърде много.

Знае и движението на Луната. - Да вървим.

Майкъл, бос съм. Къде са ми обувките?

Ще ти купим нови. - Добре.

Тя няма право да прави това.

Мислех, че сте свободна двойка.

Да, така е. Аз съм двойка, а тя е свободна.

Това е промяна, нали?

Промяна е, да. - Госпожо, моля.

Ще те чакам. - Не, ти си мил.

Ще отнеме известно време. Довиждане.

Искаш ли нещо? - Не, благодаря.

Вземи.

Пресни-пресни, току-що ги набрах. - Благодаря.

Какво е това? - Виж де.

О… - Облечи я.

И така?

Как ти се струва?

Лоша и много красива.

Ще ти покажа нещо.

Какво?

Не! Недей! Ти си луд!

Не! Не…

Не!

Какво? - Сюзън не е добре психически.

Снощи беше истерична и ми се обажда цели три часа.

Не понася късмета. Тя вече не може да понесе, че не съм с нея.

Мисля, че тя знае нещо.

Това е за теб. - За мен?

Купих го за теб. - Купи го за мен? Ти си луд!

Цялата седмица е луда.

Благодаря ти.

Страхотно е.

Какво? - Искам да знаеш нещо.

Не искам да страдаш.

Не вярвам, че Стийв някога ще напусне жена си.

Знам, Майкъл.

Кой поред? 15-ти дубъл?

Да. - Май не съм актьор.

А какво си тогава? - Не знам.

Искаш да сменим него ли? Не ти харесва там?

Не, той си е добре. Аз не съм.

Не го усещам. Нека снимаме отново.

Добре. Още един дубъл.

Готови ли сме? - Да, още един дубъл.

Камера! Клапа.

Екшън!

Знаеш ли защо хората искат любовта да продължи цял живот?

Защото, ако животът е болка, любовта е упойка.

Кой иска да се събуди по средата на операция?

Значи искаш да се ожениш за нея?

Струва си да се ожениш само за тези, към които си твърде подозрителен.

Това е прекрасно! Какво правиш тук?

Исках да те видя. - Боже.

Какво става? - Знам ли?

Какво означава това? Какво прави тя тук?

Нищо, просто ме насърчава. Нищо особено.

Теб насърчава, а мен ме вбесява.

Би ли повторил? - Вбесяваш ме.

Всъщност и двамата ме вбесявате

с детинската си романтика и дивотии.

Имам да правя филм. Нямам време за вашите глупости.

Върни се там и завърши сцената си, а ти си върви.

Не знам, но смятам, че не бива да й говориш така.

Стига вече. - Ще спра.

И тя също.

Когато си върнеш чувството за хумор,

ни повикай.

"Вбесяваш ме. Вбесяваш ме!

"Махай се!"

Извинете ме. Просто исках снимка. Недейте!

Налагаше ли се това? - Извинявай.

Те говорят на италиански.

Опа…

Гледай какво става.

Какво правят тия?

Ама че глупак!

Наистина ни преследват.

Ще го убия това копеле!

Не!

Продуцентът ти е в дълбок шок.

Той не може да спре да гледа снимката от вестника.

Дано си се забавлявал.

Май ще идат $60,000, за калника.

Застрахована е. - Обадих се в Ню Йорк и казах на Сам.

Ще се постарае да покрие случая. - Не прави от мухата слон, Майкъл.

Блъснах леко кола. Голяма работа. Не е за първи път.

Не става въпрос за колата. Джейн е на всички снимки с теб.

Всички. - И какво от това?

Ще си провалиш брака. - Не е твоя работа!

Това си е моят живот. Разкарай скапаната кола, да не я виждам!

За това ти плащам, а не за съветите ти.

Трябва да си в студиото в 3 часа.

Дай да обядваме. - Има останала пуйка.

А макарони? - Салата?

Това е любимата лента на сина ми.

Гледал го е сто пъти. Мисли, че…

Мислиш ли, че трябва да имам дете?

Може би.

Може би не.

Може би.

Казах ти. Харесвам семейството.

Смятам, че хората трябва да живеят заедно по двойки. Като вълците.

А пингвините?

Никога не планирам да се запозная с някого.

Ти беше голяма изненада. Винаги съм доста затворен.

Сюзън каза, че когато се запознала с мен,

не съм проявил никакъв интерес. Попита ме дали не съм педал.

Винаги е била много директна. Тя е доста сложен човек.

И много силна. - Така ли?

Как приема да е съпруга на актьор?

Много е ревнива.

Можеш ли да я оставиш?

Може би.

А може би не. - Може би.

Ако напуснеш нея, един ден ще напуснеш и мен.

Госпожице, някой ви търси.

Тук е хубаво.

Може би е малко голямо, нали?

Защо си дошъл тук?

Дойдох да кажа здравей.

Искаш ли нещо за пиене? - Не, мерси.

А ако не… Какво правиш по цял ден?

Нищо. - Това е добре.

Ами…

Върви добре, предполагам, си щастлива.

Добре е.

Това е добре.

Не си се обръснал. - Не.

Знаеш ли къде е моята сива раирана риза?

Тази, която купих в Брюксел. Казваше ми, че ми стои добре.

Изгубих я.

Търсих я навсякъде.

Уж не е голяма работа, но…

Събуждах се три нощи подред с мисълта, "Къде е тази риза?"

Не знам защо губя всичко.

Истината е, че не намирам нищо.

Както и да е… Басейнът отоплява ли се?

Не.

Няма значение. Довиждане.

Бруно! Чакай…

Какво има? - Не може да си тръгнеш просто така.

Защо дойде? - Дойдох да те взема. Идваш ли?

Не.

Довиждане.

Злият рицар прави сандвич,

а добрият се опитва да го грабне!

Хей, ти си будна. - Бягахме 5 мили, до бани Калакала.

"Каракала", глупчо. - Не ми пука.

Мразя да тичам. - Ти шофираше!

Знам, че шофирах. Мразя да тичам.

Какво ти става?

Какво те притеснява?

Моля те, недей.

Къде отиваш? - Телефон.

На кого? - Когото намеря.

Какво? - Чакам те цял ден.

Работихме до полунощ. - Можеше да ми звъннеш.

Не мога да прекарам дните си да те чакам.

Ще си вървя. - Извинявай, Джейн, съжалявам.

Имах затруднения, не помислих.

Именно - не помисли.

Ако искаш да развалиш всичко, защото не съм ти се обадил,

направи го.

Но се надявам да не го направиш.

Много се надявам.

Аз те обичам.

Искаш ли да го направим на масата?

Не, не на масата.

И така, тя ме притисна към стената.

Студена е и гърбът ми изстива.

Плъзва се бавно надолу по тялото ми.

Застава на колене. - С бикини ли си още?

Не. - С тях си.

Да, вярно. Тя ги хлъзва надолу…

Смъква ги по краката ми и започва да ме гали.

Гали ме много бавно.

Иска ми се да го прави по-бързо.

И тогава усещам…

гърдите й…

… притиснати в мен. - Какви харесваш?

Малки.

Не! - Много твърди.

Не, много са големи. - Добре.

И са много меки. - Добре, както предпочиташ.

Тя целува бедрото ми отвътре…

… коляното ми трепери.

Усещам гърдите й по-близо, все по-близо…

а след това тя е между краката ми…

Оставих се… и продължава!

Еректирал е!

Иска ми се никога да не свършва…

Сряда, 5 октомври.

Валя дъжд и след това изгря слънце, усеща се есента.

Скоро ще стана на 26… и те обичам.

За първи път в живота си, прекарвам дните си в очакване на вечерта.

Тръгваш призори. Небето е още тъмно.

Виждам те как изчезваш като в мъгла,

след това заспивам.

Нощите ни са дълги. Никога не спиш.

Понякога, посред дума или жест,

потъваш в сън, което ме кара да мисля за смъртта.

Внезапно, се отдръпваш назад,

сякаш, за да избегнеш едно безкрайно падане.

После отваряш очи и ме поглеждаш.

Обичам тази нужда, която ме доведе до теб,

която ме отведе от Париж до Рим.

Качих се в самолет с мистериозна атмосфера.

Тогава безмълвно, се плъзнах към теб и стаята се затвори около нас.

Харесва ми да ти пиша от тази малко странна къща.

Обичам да стоя там безкрайни часове, надничайки в теб,

за да разбера какво съм или това, което мисля, че ще съм.

Вътре в мен е толкова спокойно и ме сграбчва.

Имам треска. Ела бързо.

Побързай. Чувам стъпките ти по всички стълби.

Ало?

Здравей, мила, как си?

Да…

Не, кажи му, че татко го е купил и за двама ви

и той трябва да го дава и на теб.

Здравей, Сюзън.

Какъв сценарий? Не знам.

Джейн… Джейн! Джейн! Тя е тук. В къщата.

Какво? - Оле Боже…

Сюзън е тук, в кухнята със Стив. Долу е!

О, не… - Ела!

Как пристигна толкова рано?

Няма полет от Ню Йорк в този час.

Летях с Конкорд. В Париж хванах друг полет.

Изглеждаш отслабнал. - Не, не, не.

Искаш ли захар?

Не.

Искаш ли да идем в градината?

Както кажеш.

Все ми е едно.

Обичаш ли я?

Да.

Мислиш ли, че можем да обичаме няколко души едновременно?

Сигурен съм.

Смятам, че ако обичаш няколко души едновременно,

мамиш всичките.

Ако мислиш, че обичаш само един човек,

ти мамиш себе си.

ХОТЕЛ ДЕ ЛА ВИЛ

Бях повлечен.

И вместо това…

Това е сила над която нямаш контрол.

Принуждава те.

Повлича те. Дори повече.

Ставаш сляп и глух за останалите.

Притъпява всичко друго.

Влюбен ли си в нея?

Да.

Искаш ли да живееш с нея?

Не знам.

Довечера си тръгвам.

Имам само един въпрос.

Кога престана да ме обичаш?

Просто искам да знам. Кажи ми истината.

Ще ме напуснеш ли?

Татко? - Ти ли си?

Опитахме се да се свържем с теб.

Майка ти не е много добре, ако можеш, ела си за няколко дни.

Сериозно ли е? - О, не, не.

Просто е малко уморена.

Ще си дойда утре.

Не се притеснявай.

Мамо?

Защо я пуснах да си иде? Защо съм толкова тъп?

Чакай, искаш да ти кажа, че си глупав ли?

Ти си глупав. - Недей сега, Майкъл! Не сега.

Омръзнаха ми твоите лицемерни усмивки.

Ти просто искаш да работя.

"Трябва да завършиш този филм, да започнеш друг и тъй нататък."

А какво става тук? На никого не му пука.

Никой не го интересува какво преживявам!

На никого не му пука, Майкъл.

Дай ми ключовете.

Колко е часът? - 6:30.

Не мога повече да губя $100,000 на ден.

Не става.

Не вярвам, че не знаеш къде е той.

Дали го знам или не, няма значение.

Сюзън, трябва да направим нещо. Трябва да говоря с теб.

Остави я на мира, тя не знае къде е той!

Ти знаеш ли? - Майната ви!

Той не желае да говори нито да се вижда с никого.

Нуждае се само от почивка. - Има нужда от почивка?

Аз също. - Писна ми от вас.

Мислиш само за жени, филми и пари.

Знаете ли, правете каквото искате.

Арестувайте го, съдете го,

но докато не е готов, няма да работи.

Права е. - Да, знам.

Винаги съм права.

Видя ли колко са красиви?

Това са последните.

Виж колко е красиво. Сянката пада.

И къщата ще бъде срещу слънцето, точно преди да залезе.

И тогава ще настъпи нощ.

Помниш ли нашето куче, което избяга? - Чико.

Не беше избягало. Ние го изоставихме.

Знаех си.

Не знам дали ще мога. Борих се твърде дълго.

Ще ми помогнеш ли? Обещаваш ли?

Джулия? Виж кой дойде!

Сандро! - Джулия…

Сандро!

Не си се променила. - Нито пък ти.

Как си? - Радвам се да те видя.

Чудесно изглеждате. И тя също.

Хайде. Ще пием по едно.

И така?

Какво искаш да знаеш? - Истината.

Писна ми от лъжи.

Докторите трябва да лъжат. - Да, но не и ти.

Тя се е изгубила.

Тя не може да излезе от него. Може да отнеме 6 или 1 месец, или година.

Никой не може да каже.

Кажи й, че може да разчита на мен.

Тази вечер, седяхме повече от три часа на масата.

Хари беше купил омари и бяло вино.

Джулия не спря да говори. Изглеждаше много щастлива.

Никога не е изглеждала толкова красива.

Но си личеше, че е някъде другаде.

Поглеждаше ме с онзи поглед, както винаги. Тя бе майка ми.

Осъзнах, че вече никой няма да ме слуша с такова внимание.

Не пия чак толкова.

Не исках тя да ме остави сама.

Когато вече не можем да живеем, имаме право да умрем.

Имаме право да уловим последната светлинка

и да направим последна поема от този миг…

… на смъртта.

Нещото, от което тайно най-много се страхуваме, винаги се случва.

Нужен е само малко кураж.

Като се замислих, изглеждаше лесно.

Трябва смирение, а не гордост.

Всичко това е отвратително. Няма думи. Представление.

Повече няма да пиша.

Стоп.

Сандро идва.

Той не е създаден за лекар.

Твърде чувствителен е.

Искаш ли да спре?

Искаш ли да е сега?

Да. Моля те.

Да.

Разбра ли ме?

За Фернандо

За Паоло

За Айнауди

За Стурани

За Стриано

Ало?

Майка ми е на смъртен одър.

Тя се бори последните три години.

Три години й казвахме да се бори, да се държи,

да не се предава.

Но сега чувствам, че не може да издържа повече.

Нуждая се от теб.

Мамо!

Поплачи си!

Стийв си тръгна на следващата сутрин.

Гледах как колата изчезна и се върнах в къщата.

Никога не се бях чувствала толкова самотна.

Оставих прозорците широко отворени.

В полунощ вятърът се усили и небето се изпълни със звезди.

Тогава разбрах, че силата на Джулия е в мен.

Знаех, че ще мога да посрещна живота си,

както тя посрещна смъртта си.

Тази година си останах вкъщи и писах до зимата.

Парфюмът на майка ми все още се носеше в стаята й.

ЕДИН ВЛЮБЕН МЪЖ