Original subtitles

ДОБРО УТРО, ВАВИЛОН

С участието на ВИНСЪНТ СПАНО

ЖОАКИМ ДЕ АЛМЕЙДА

ГРЕТА СКАКИ

ДЕЗИРЕ БЕКЕР

ОМЕРО АНТОНУТИ

БЕРАНЖЕР БОНВОАЗЕН МАРГАРИТА ЛОЗАНО

и ЧАРЛС ДАНС в ролята на Д. У. Грифит

Сценарий ПАОЛО и ВИТОРИО ТАВИАНИ

В сътрудничество с ТОНИНО ГУЕРА

Оператор ДЖЗЕПЕ ЛАНЧИ

Музика НИКОЛА ПИОВАНИ

Режисьори ПАОЛО и ВИТОРИО ТАВИАНИ

Махнете скелето!

Ами това?

Андреа! Никола!

Вечно се правят на интересни.

Готово. Да ослизаме.

Да оскоча ли?

Стол!

Сигурен съм, че накрая строителите й

са седнали да я съзерцават оттук. Точно където съм аз.

Свършили сте чудесна работа.

Истинско чудо!

Пия за теб, Храм на чудесата, както и за дедите на нашите деди,

които преди 1000 години са те построили.

И от които сме наследили занаята си, плод на ръцете и фантазията.

Вдигам чаша и за ваше здраве, защото върнахте блясъка на фасадата.

Позволете да благодаря и на 7-те си сина, които работиха с вас.

Но искам да вдигна и един специален тост.

За онези двама калпазани в дъното.

Най-малките, които имат златните ръце на истински майстори.

Всички работихте отлично, затова не се сърдете, че похвалих само тях.

Добре, татко! Но мисля, че събрахте всички ни,

за да ни кажете нещо друго, много по-важно...

и не толкова забавно.

Полека...

Синът не бива да пришпорва баща си.

Реших да говоря след последното блюдо.

Татко...

Не. Бързаш, а още не съм свършил.

Дучо има право. Това е прощален обяд.

Работата, която завършихме днес, бе последната.

Кризата удари и нас. Фирмата затъна в дългове и трябва да я затворя.

Какво да я правят, ще решат синовете ми,

аз се оттеглям в родната ми къща на село.

Освен това, знаехте за тези неща! Носеха се слухове от доста време!

Не! Аз не знаех нищо, по дяволите! Падам от небето!

Тук трябваше да празнуваме! Купих дори подарък! Ето го!

А сякаш сме на погребение! - Значи е за мен?

Простете ми...

За нашия учител.

Значи решихте да продадете всичко? - Да.

Сградата ще се превърне в закрит пазар.

А вие, момчета? - Нарича ни момчета!

Ще ни наемат като продавачи. За нас и това е решение.

Значи сменяте професията? - Да.

Седмината ли? И двете братчета със златните ръце?

Да, и оседмината

Преизчислихме всичко! - Тихо! Ще събудиш татко.

Не бива да се предаваме. - Двамата обмислихме добре всичко.

Не си заслужава да продаваме.

Фирмата може да оцелее без работници, само с нас седмината.

Да разтребим масата! - Една година...

Една година няма да вземаме заплати. - Пиеро, по-добре не се жени сега.

А ние, вече женените - стига деца. - Обяснете го и на съпругите си!

Тихо! - Страх те е, че татко ще ни чуе, а?

Остави, аз ще я занеса за пране. - Дучо! Обясни им го ти!

Тревожат се, защото татко се оттегли, но ние двамата - не сме!

Ние двамата сме тук - Дучо!

Двамата с Никола отидохме при баща ни, за да се сбогуваме.

Бяхме решили да напуснем Италия и да заминем за Америка.

Ще се върнем едва, щом съберем долари, за да откупим фирмата ни.

Ще работим отново заедно по нашите катедрали, татко.

Заклевам ви се! - И аз!

Но трябва да ни чакате, татко. - Не умирайте!

Няма да умирам.

Казват, че за да останеш млад, трябва да живееш като младите.

Значи ще се преструвам на младеж! Заклевам се!

Кое време е сега в Америка? - Сутрин!

Значи, преди да заспя, ще ви казвам: "Добро утро, Андреа,

добро утро, Никола." А другата вечер: "Добро утро, Никола,

добро утро, Андреа", защото никога няма да предпочета единия.

Двама сте и сте силни, защото оставате заедно.

Иначе ще станете врагове.

Помнете: Заедно винаги и във всичко.

Това е вашата тайна. Тайната на двама ви е Божия тайна.

Татко... Малко се страхуваме.

СБОГОМ, ИТАЛИЯ. ПРОКЛЕТА ИТАЛИЯ!

Казват, че пристигнахме. В Америка сме!

Здравей, Америка! - Проклета Америка, ще те покорим!

Но не покорихме Америка. Времето минаваше. Обикаляхме щатите

и работехме все по-временна и унизителна работа.

Липсват четири прасета! При теб ли са, Андреа?

Попитай ме на английски, иначе няма да ти отвърна!

Отивам да ги търся!

Почакай!

Къде ги видя за последно?

На хребетя.

Не "на хребетя", Никола. Казва се "на хребета".

Безсмислено е, Андреа. Езикът изобщо не ни помага.

Не. Ако ни разбираха по-добре, сега нямаше да сме тук.

И тук ще си изгнием, Андреа.

Не, Никола! Повтаряй с мен!

Паднали са от склона! - Самоизяждат се!

Отведи ги настрана!

Каква гадост!

Отвратително е!

Добро утро, Андреа. Добро утро, Никола...

Какво става?! - Отпред има някаква каруца!

Боже! Какво си въобразяват? Невероятно!

Спирачките блокираха, Джеф!

Проклети, тъпи копелета! - У спокой се!

Един момент! - Приличат ми на чужденци.

Веднага се махаме! - Хайде успокой се.

Какво става? - Всичко е наред, господа.

Върнете се обратно. Всеки момент тръгваме.

Спирачките са блокирали! Трябва да изчакаме да изстинат.

Не, не сме оперен хор. Просто момент на носталгия.

Всички сме занаятчии. Зидари, мазачи, каменари.

Дърводелци! - И бояджии!

Отиваме в Сан Франциско за голямото Световно изложение.

Ще изградим италианската палата. Двамата с него сме главните майстори.

Някои идват направо от Италия, други вече бяха тук.

А вие двамата? - Занаятчии сме, като вас.

От Тоскана!

Ако сте виждали Храма на чудесата, ние го реставрирахме.

Тогава какво търсите тук?

Ние...

Не ви разбрахме. Какво правите тук?!

Хей, виж! - Момчета, елате!

Никола!

СЕДМИЧЕН КИНОПРЕГЛЕД

СВЕТОВНОТО ИЗЛОЖЕНИЕ

Представихме се достойно. Всички италианци се прославиха

през онази година в Сан Франциско. Бяхме героите на деня.

Всички говореха само за нашата "Диамантена кула".

Бяхме обикновени работници.

Спечелихме пари и се облякохме по модата.

По време на изложението бе премиерата на филма "Кабирия",

друг голям италиански успех. Сред публиката имаше един човек,

който поиска да види филма още веднъж. Веднага и насаме.

Плати залата и оркестъра.

Този човек, който щеше да преобърне живота ни из основи,

бе най-прочутият режисьор на Америка, Д. У. Грифит.

Изпратете следната телеграма:

"До Джовани Пастроне, режисьорът на "Кабирия". Италия.

Твоят филм е по-велик от всички мои, взети заедно.

Тази вечер ти ме накара да осъзная,

че филма, който правя в момента ме води в грешна посока.

Спирам снимките."

"Спирам" ли каза, г-н Грас? Добре ли чух?

Всичко за понеделник е поръчано! - Така е! Стотици статисти, 6 коли!

Млъкни за момент! - Г-н Грифит, не може да...

Престанете!

Добавете: "Не знам дали да изпитвам признателност, или омраза към теб.

Д. У. Грифит."

Остави.

Творците разговарят чрез творбите си.

Ето го, идва! Г-н Грифит? Италия пак ли ни победи?

Какво най-много ви впечатли в "Кабирия"?

Всичко. - Всичко?! Бъдете малко по-точен.

Някоя сцена или кадър?

Слонът... - Какво?!

Черният слон! Томсън, придружете г-жа Грифит.

Вярно ли е, че спирате снимките на новия си филм?

Вярно е.

Катастрофа! - Напротив, истински късмет!

Защото ще го променя. Запишете си: "Филмът ми ще стане

част от живописна фреска." - По-велика от "Кабирия"?

300 пъти по-велика от "Кабирия"!

Отново ли обмисляш старата си идея.

"Нетърпимост". Винаги отгатвам, когато тя се върти в мислите ти.

Спри за момент!

Дейвид, какво правиш! Вали като из ведро!

Кой го построи? - Италианците.

Италианската панаирна палата. - Тези италианци са навсякъде!

Проклетите италианци! Точно те ми трябват.

Сигурно отдавна са си отишли. - Завършиха я преди месеци.

Намерете ги! Искам тези майстори да работят за мен!

Точно те ми трябват, г-н Грас.

"Нетърпимост"!

Казах ви, майсторите и помощниците им днес отпътуват за Италия!

Знам, защото са членове на италианския клуб.

Ако оставите телефона си, ще се опитам някак да ги открия.

Откъде се обаждате? От Холивуд?!

Да правят слонове? За кого? Грифит?

Момент, изчакайте.

Лошо. Имали достатъчно работници. Искат двамата майстори.

Добре, ако ги открия, къде да ги изпратя?

Да ги изпратя в Сан Франциско, а после?

Искат Теодоро и Амилкаре. - Добре, дочуване.

Ние можем да ги намерим. - Отплават за Сиатъл след час.

Може би ще успеем да ги спрем.

Ще ги изпуснем!

И по-добре...

Ако заминат, оставаме само ние.

А и обувката ми се развърза.

А пък на мен - и двете!

Господи, съжалявам...

Но съм и доволен.

Вие сте... - Тези, които иска режисьорът.

Името му е Грифит, нали?

Как се казвате?

Амилкаре Мартини. - Теодоро Бенвенути.

Добре, селяци, качвайте се. Вдругиден ще сте в Холивуд.

А, да... Не забравяй да заредиш в Салинас.

Оставям ви тук. Трамваят ще ви откара право пред бюрото на г-н Грас -

директор продукция на г-н Грифит. - Благодарим ви.

Синове мои...

Да, синове мои, буден съм...

Къде попаднахме? - Мисля, че...

Убитите - на земята!

Не мърдайте! Кралят - на трона.

Бавно, бавно Двамата осинове по конете!

Така... Камера! Начало!

Вървете, синове мои. Аз ще ви чакам тук.

Победиха ни...

Но когато се върнете... ще отвоювате отново кралството ми.

Виж, Андреа! Старият крал плаче!

Вие нови ли сте, момчета? - Да.

Вземете. - Благодаря.

Изпробвайте ни, танцьорки сме. - И то много добри.

Нима ще сме статистки цял живот?! - Момичета, не зависи от мен.

Дори и вие не ни вярвате. - Добре. А шпагат правите ли?

Разбира се.

Какво става там? - Г-н Грифит изпробва нова техника.

Грифит!

Кой е Грифит? - Онзи горе, с бялата шапка.

Добър ден, г-н Грифит! - Добър ден, г-н Томсън.

Г-н Грифит!

Г-н Грифит! Ние сме италианците!

Съборете го!

У нищожете го! Г-н Грифит не иска да остане и парче!

Значи вие сте прочутите майстори? - Да.

И сте тук, за да създадете слоновете за "Нетърпимост".

Г-н Грифит не одобри нито един от нашите, но вие, италианците,

сте убедени, че ще се справите по-добре.

Вижте творението им във Фриско. - Знам, знам...

Холивудският въздух ви е подмладил, господа майстори.

С поне 30 години.

Мислехме, че...

Може ли да седнем?

Отбихте ли военната си служба? - Да.

Тогава, мирно! Кръгом! Ходом марш!

Раз-два! Раз-два!

Актьори и статисти на сцената! Заемете местата си.

Не, вие двамата, не! По-живо, ако обичате!

И вие, момичета! Статистки сте, нали? - Да.

Статистки, статистки!

Съжалявам, че ви навлякох беда, но понякога говоря твърде много.

Вие двамата - зад пианото! Моля, заемете позициите си.

Стив! До довечера да сте свършили! Утре събарям всичко.

Подготвям декорите за г-н Грифит.

Още ли сте тук? - Сгрешихме и трябва да си платим.

Трябва ни работа. Каквато и да е.

Да, разбира се...

Не, не! Познавам ви вас "жабарите".

Лъжци, мошеници. Алергични към работата!

Излежават се на слънце със скръстени ръце!

Тези ръце са реставрирали катедралите в Пиза, Лука и Флоренция!

Ние сме праправнуците на Микеланджело и Леонардо!

А чии внук си ти?!

Извинете ни. Молим ви единствено за работа.

Да живее Флоренция!

Да живее Флоренция!

Бяхме веднъж там. - Най-красивият град на света!

Да живее Флоренция.

Слънцето залязва! - Заемете местата си!

Музика!

Отивате ли до гарата? - Не, хванете другия, след полунощ.

Онези двамата пак са тук. - Какво?!

Да, те оса

Можете ли да гледате пернати? - Пернати ли?

Да! - Имам работа за вас. Качвайте се!

100 птици за сцена след 2 седмици.

Ще ги храните и чистите клетките им сутрин и вечер.

А аз ще се опитам да ви намеря друга работа.

Нощем ще спите в птичарника.

Пристигнахме, може да слизате. Вратата е отключена.

Какво? Страх ли ви е?

Дори не му благодарихме.

Каква смрад!

Бих умрял от съжаление, ако видя друг в нашето положение.

Добро утро, тате...

Киното е светлина. Представете си, че не сте на сцена.

У сетите ли светлината по лицата си, не като изкуствена, а като слънчева,

то и публиката ще я усети заедно с вас.

Сега се изправете...

и заемете местата си.

Слънце ли? Че откъде ще влезе? - Не знам.

Отгоре. Двама работници ще отворят панелите.

Време ли е?

Камера.

Аурата е онова нещо, което сияе около главата ти...

И която става...

по-светла, когато се смееш!

Млъкнете!

Заспивайте.

Красива си...

кат' снежна планина.

Красива си кат' снежна планина...

Ще те пазя в сянката си, за да не се разтопиш.

Как смяташ да им ги дадем?

Една

Мейбъл

"Понякога потъвам..."

"Понякога потъвам в очите ти...

Кой знае къде ще се озова?"

"Понякога потъвам в очите ти..."

Не се срамувайте! Тук всички сме ви приятели!

Хайде, прочети ни още!

"Бих искал да съм венчелистче на огромно цвете,

върху което ще положиш своята глава."

"Красива си кат" снежна планина.

Ще те пазя в сянката си, за да не се разтопиш."

Цял Шекспир!

Пристигат две "Снежни планини"!

Не кафяви! Махни ги! Казах, че искам бели!

Бели... като снежни планини.

Тези добре ли са? - Да! Слизай, ще снимаме!

Дейвид!

Пази се от слънцето да не се разтопиш като снежна планина.

Ела до мен. Ще те пазя в сянката си. - В сянката си?!

Да. - Днес в стихове ли говориш?

"Андреа и Никола канят Една и Мейбъл

на обяд утре в гората край птичарника."

Спомни си какво се разбрахме! Да излизаме само с

Режисьори и продуценти. - Точно така.

Голям смях ще падне.

Пристигнаха.

Г-н Грас и компания. Цепят секундата.

Да отложим срещата си с тях! Ще стигнем навреме в птичарника.

Не, Мейбъл. Да се обвържем с Андреа и Никола,

означава да строим пясъчни замъци. Те са двама неудачници.

Горките момчета.

Закъсняваме. - Остави ги да почакат.

Виж ми само устните.

Щом се напукат така, ми се случва нещо неприятно.

Най-доброто лекарство против това... е да се усмихваш.

Де да не бях тук.

Имаме пари да се върнем!

Но ще стигнат само да се върнем. А какво ще кажем на татко?

Де да бях сега на селския площад и да свиря с оркестъра.

Какво да правим, а?

Джоакино Росини "Крадливата сврака"

Това е слонът, който Грифит иска!

Ще го изградим изправен. В естествен ръст!

Дали те са го направили?

Не, не ми се вярва. Прекалено хубав е.

А ти? Облечен ли ще останеш? - Свалих си жилетката.

Жената обича да усеща аромата на кожата.

Знам, но...

Срам ме е. - А аз какво да кажа?

Женското тяло винаги е красиво.

Поне обувките.

Предупредих те!

Хубаво ми е с теб, Андреа.

Въпреки, че понякога, сякаш съм с двама души.

И ние с Една сме приятелки, но при нас е различно.

Вие винаги сте заедно... Еднакви...

Напълно равностойни. - Не.

Веднъж...

Какво щеше да ми кажеш? Моля те, кажи ми го.

Спомних си, че веднъж не бяхме съвсем равностойни.

Бяхме около 8-9 годишни и имахме...

по 5 стотинки в джоба.

Купихме си два лотарийни билета. На Никола беше номер 18.

Моят - 50.

Изтеглиха 18. Никола спечели страхотно джобно ножче.

Съдбата облагодетелства единия от нас.

Силата ни - нашето равенство, бе унищожено.

Защо ми го разказа? За да ме уплашиш ли?

Не!

За да разбереш колко те обичам.

Ти си първият човек, на когото го казвам.

Белегът е тук.

Това ли е белегът?

Ники!

Да. Но не казвай на Андреа, че съм ти разказал тази история.

Никога няма да ми го прости.

Бяха щастливи дни. Една и Мейбъл ни запознаха с приятелите си.

Бяха хора, дошли от всякъде, за да правят кино.

Една неделя ни дойдоха на гости, за да видят нашия слон.

Струваше ли си да го покажем на Грифит?

Ето го и него. - Не е ли малко сивичък?

Слоновете са сиви. - Реално е така, но не и за камерата.

Ако имаше светлина, щях да направя проба, камерата ми е тук.

Скоро ще се съмне. След няколко часа.

Защо не изчакаме зората?! - Да! Да я посрещнем.

Моля те, Шон! Не съм виждала изгрев в гората.

Ако ще правя проба, искам да е идеална.

Кой ще ми помогне да избелим това чудовище?

Слушайте! Да наредим факлите около него.

Какво? - Наредете факлите около слона.

Светлината добра ли е? Да Почти

Извинете, приятели.

Май снощи прекалих с пиенето.

Просто исках да кажа...

Какво ли ще стане с нас след 10-20 години?

Нека си обещаем...

никога да не забравяме как седяхме днес тук...

Заедно... И как си помагахме един на друг.

По дяволите!

Това, което исках да кажа, е...

защо за мен киното...

и нашият Холивуд...

са толкова прекрасни. Защото ви има вас... Нас...

Не е ли вече достатъчно светло?

Добре ли е? - Да.

Ах тези жабари! - Пълно падение.

Шедьовър е.

Истински шедьовър.

Ще го покажем ли на г-н Грифит?

Внимавай с веригите! Не ги стягайте много.

Андреа! Престанете! Искате да ви уволнят ли?!

Махнете се оттук. За ваше добро е.

Момчета, помогнете ми. - Никола!

Направете нещо! - Не се тревожете.

Нали искахте да работите в киното? Ето! Ще изпробвате веригите.

Да вървим. - Хайде, мърдайте!

Гледа ли го?

Искам 8 слона, като този! Прекрасен е!

Но италианците, които го направиха, вече не са тук.

А къде са? - В затвора.

Шегуваш се!

Какво са сторили? - Набиха един...

Кого? - Попитай мен!

Директорът на продукцията.

Грас?!

Незабавно платете гаранцията на тези престъпници и ги доведете!

Това е моето, а онова - твоето. - Добре. Еднакви са.

Ще изглеждам смешно зад това нещо.

Аз също.

Да можеше татко да ни види осега

Вече можем да го доведем тук.

Момент!

Кой ти... Кой ти каза да влезеш?

Почуках...

Служил ли си в армията? - Разбира се.

Тогава кръгом, ходом марш.

Раз-два, раз-два...

Раз-два! Раз-два!

Кръгом! Ходом марш!

Раз-два! Раз-два.

Тези за булката и жениха ли са? - Не, за г-н Грифит и г-н Бонани.

Момчетата доведоха и баща си.

Днес ще имама важни гости. - Грифит направо ги обожава!

Кой е този италианец, дето ще идва? - Някакъв голям творец от Тоскана.

Как се казва? - Майкъл-Анджело или... Рафаел!

Да! Чувал съм го! Но мислех, че е мъртъв.

Ето ги, идват...

Благодаря.

Харесва ли ти? - Да, красиво е.

Това е нашият театър. - Да вървим.

Идвате ли?

Сватбения обяд предложи да плати нашият шеф г-н Грифит.

Ето го.

Идва да те посрещне.

Подай ми тази пръчка.

Ще отида сам!

Не бях забелязала, че куца. - Прави го нарочно.

Така ли?! - Иска да изглежда по-стар.

Кой ли пръв ще поздрави другия?

Добро утро, маестро.

Добър ден.

Може ли да попитам на колко години сте?

На 90.

Татко! - Не е вярно, на 70 е.

Какво прави?

Това е жестът за благословия на нашите предци.

И е за теб, Мейбъл... За теб, Една.

И за вас, двамата... синове мои.

Това е традиционна благословия. За Мейбъл и Една.

И, естествено, за синовете му.

Сигурно ще ви се сторя груб, но трябва да ви кажа истината.

Благослових синовете си, ала не биваше да го правя.

Не спазихте обещанието си.

Заминахте, за да се върнете един ден.

Щяхте да работите в чужбина,

но със спечелените пари трябваше да възвърнете наследството си,

занаята на баща ви... И на бащата на баща ви.

На предците ви, които съградиха катедралите ни.

Един старец напразно чака толкова години да спазите обещанието си.

Кажи нещо...

Ние...

Може би не бива да се намесвам.

Не съм нито ваш син, нито роднина.

Нито имам 90 лета зад гърба си, като вас, г-н Бонани.

Но също като вас, съм свикнал да казвам какво мисля.

Не знам дали нашата работа,

тази на синовете ви и моята...

е така велика, както на създателите на чудните ви романски катедрали.

Знам само, че и те са сътворени, също като днешните произведения,

от една всеобща мечта.

Убеден съм, че синовете ви, Бонани, са като онези безименни каменоделци,

вградили шедьоврите си в катедралите, които почитате.

И са ги направили прочути именно с изкуството си.

Накарали са събратята си да вярват,

че ще живеят по-добре.

Ето защо обичам да правя киното.

И го уважавам, Бонани.

Личи си, че бях актьор.

Играл съм всякакви роли през живота си,

но най-доброто ми изпълнение бе днес.

Дами и гооспода

ВОЙНА В ЕВРОПА ЩЕ СЕ НАМЕСИ ЛИ АМЕРИКА?

ПРОТЕСТИ ЗАПЛАШВАТ ПРЕМИЕРАТА НА "НЕТЪРПИМОСТ"

ФИЛМЪТ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА ВОЙНИТЕ

Слоновете!

Колко са високи? - Колоните са 30 м, а слоновете - 10.

Всеки тежи повече от 5 тона!

Благодарим ви, г-н Грифит! - Браво!

Спрете войната!

Искаме мир!

АМЕРИКАНЦИ, ВЛЕЗТЕ ВЪВ ВОЙНАТА!

ВОЙНА. Искаме война!

Добре съм!

Такси!

Накъде? - У дома, моля.

Къде е това?

Адрес? - Не, към болницата!

Не ги изпускай!

Карай по-бързо!

Не ми се смей, но май и аз не се чувствам добре.

Какво ти е?

РОДИЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

Андреа...

Докторе! Аз съм съпруг на другата госпожа.

Колко още ще чакаме? - Тя не ражда. Поне засега.

Защо? Получи болки. - Може би от съчувствие.

Как така, от съчувствие?! - Случва се.

Приятелката й ражда, и тя й съчувства.

И сега? Вкъщи ли да я отведа? - Не.

Искам да се уверя, че е съчувствие, инак може да е нещо сериозно...

Никола, знаеш ли как ще го кръстя? На татко - Бонано.

Почакай, и аз си го мислех! - Но моят вече се роди.

Моят ще се родни до дни. - Кръсти го на дядо.

Предпочитам името на татко. Ще хвърляме жребий.

Ники, колко съм глупава! Какво ще си помислят хората!

Не си! - Може и да е от симпатия,

но наистина много ме боли.

Моята Една... Страхотна актриса си.

Ники... - Какво?

Много ми е зле. - Как така зле?

Къде е Мейбъл? - Приятелката ви е в съседната стая.

Никола... А, благодаря.

Някакви новини? - Не, още нищо.

Тогава ела при нас да го отпразнуваме.

Не, ще дойда по-късно. Искам да глътна малко свеж въздух.

При теб всичко е наред, но не и при мен.

Утре е ред на Една.

Бонано... Бонано Бонани.

Мейбъл!

Една!

Мейбъл!

Една!

Умирам...

Страхотна картинка сте!

Какво направи...

Не ме докосвай!

Никола...

Какво да го правя?

Той е твой син, Никола.

Не се тревожи за него. Мейбъл ще има вече две бебета.

Ще откърми и твоето. И ще се грижи и за двама ни.

Добре си го измислил, нали?!

Недей. Махам се.

Знам, че страдаш... Не омаловажавам мъката ти.

Ти си по-големият късметлия.

Не искам да почна да ти завиждам.

Не съм виновен аз. - Но имаш повече късмет, нали?

Какви ги говориш?

Не се държиш като брат.

Как се държат братята?

Не знам...

Поне ни остави да се погрижим за теб и сина ти!

Няма да ти оставя сина си!

Защо? - Той не е твой.

Вече не сме равностойни.

Да идем да го вземем. - Луд ли си?! Жена ми го кърми!

Вече не сме равностойни.

Върви сам! Не искам повече да те виждам!

Ти ли?! Какво да кажа аз?!

Кога смята да се върне на работа? - Не знам, прави опити.

Рисува ли рисува... Нещастен е. После ги къса.

Опитах се да му помогна...

А брат му, Никола? - Повери детето си на Марга.

Днес заминава за Италия.

Реши да отиде като доброволец на фронта.

Хайде, ставайте!

Г-н лейтенант! Операторът е мъртъв!

Къде е войникът, дошъл от Америка? Как го наричахте? "Холивуд"?

Холивуд!

Ти ли си "Холивуд"? Можеш ли да снимаш?

Не се занимавах точно с това, но ще опитам.

Намали.

Г-н лейтенант, извинете. Къде е батальонът от Тоскана?

По-нататък. Близо до базиликата.

Така мисля...

Кои са тези? - Американци. На наша страна са.

Ти нали си италианец? Коя е тази църква?

Не знам как се казва, не съм оттук. - Хей, помогни ми.

Но е прекрасна романска катедрала.

Лейтенант! - Никола!

Лейтенант!

Никола, внимавай!

Знаех си, че... - Бях сигурен...

Колко жалко, че трябва да умрем...

Синовете ни никога няма да видят лицата ни.

Знам каква мислиш и съм съгласен.

Когато нашите минат, ще я вземат.

Така синовете ни ще могат да ни видят.

Почисти си лицето, Никола.

Нима искаш синът ти да те види такъв?

А сега... Опитай да му се усмихнеш.

У смихвам му се.

Андреа, сега е твой ред...

ДОБРО УТРО, ВАВИЛОН

Превод Иво Иванов

Обработка от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ

2016