Original subtitles

Горите на Пандора крият много опасности.

Но най-опасното нещо на Пандора е,

че можеш да я харесаш твърде много.

Пеем струните на песента, за да помним, че всяка перла е история от нашия живот.

Скъпоценен камък за раждането на нашия син.

Нетем!

Нетеям!

Скъпоценен камък за нашата осиновена дъщеря, Кири,

родена от аватара на Грейс,

чиято концепция беше пълна мистерия.

Перла за първата среща с Ейуа.

Хората казват, че живеем в Ейуа,

а Ейуа обича нас.

Великата Майка се грижи за всичките си деца.

Щастието е просто.

Мислих, че жаба като мен ще го намери.

Първият път, когато срещнах баща ти, се опитах да го убия.

Любов от пръв поглед.

Преди да се усетя, имахме четири.

Изпратихме небесните хора обратно на Земята, но някои останаха тук.

Учени, които са били лоялни към На'ви.

И тогава се появи Паяка. Той беше в капан тук.

Твърде млад за криокапсула.

Войната бе взела родителите му, така че той беше отгледан от учените.

Беше като бездомна котка, която не спираше да тича.

Той с нашите деца, бяха неразделни.

За Нейтири винаги ще бъде непознат. Един от тях.

Той принадлежи сред своите.

Аз го имах пръв! - Защо трябва да го имаш?

Бях на няколко години от това езикът да бъде забравен.

Но сега ми идва естествено.

Мразя те!

Мразя те безкрайно, Ло'ак! Луда физиономия!

Хей, хей, това е достатъчно. Нямате ли задължения?

Веднага излиза из камъните. Ето я и нея.

Да, вземи я.

Нетеям, великият рибар. Добро момче.

Това е голяма риба. - До камъните, както каза.

Колко висок е той? - Толкова висок.

Времето лети. Като сън.

Кири. - Ела тук, братко.

Усмихнете се, маймунки!

Щастието е просто.

Настъпи вечер за среща без деца.

Имаме само това щастие,

а то може да приключи внезапно.

Нова звезда в нощното небе.

Това може да означава само едно нещо.

Корабите забавят.

Небесните хора се бяха завърнали.

МАЛКО ПО-КЪСНО

Пулсът се повишава.

Вероятно ще успее. Спокойно.

Добра реакция на зеницата.

Махнете това.

Полковник, чувате ли ме?

Моля, легнете, сър!

Зашемети го! - Побързай!

Обадете се на охраната! - Хвани го!

Дръж го! Успокойте се, полковник!

Аз съм, ефрейтор Уейнфлийт!

Лайл? Ти ли си?

Да, и Зи Кучето.

И Файг.

Просто ме пуснете. Напълно съм спокоен.

Еха, нямаше нужда.

Внимание. Две минути до кацане на Пандора.

Пъпната връв я няма.

Поглъщане на кислород: 89.

В случай, че се осъмниш, ти си полковник Майлс Куорч,

просто по-млад, по-висок, по-син и не толкова красив.

След два часа, ще атакувам крепостта На'ви.

Сметнах за препоръчително да направя това в архив.

И ако го видиш, това означава, че съм при Всевишният.

Хей, Паркър, какво друго мога да кажа, по дяволите?

Просто му напомни как работи.

Твоите спомени и твоята личност се изпращат обратно на Земята,

... където се съхраняват. - Това ще рече...

Аз или ти ще го правиш?

Идеята е да се прехвърлят спомените на най-твърдите играчи,

както ефрейтор Уейнфлийт там е подписал

до генетичното тяло.

Ти си рекомбинантна душа с моите спомени и моя чар.

Не мойш си спомниш смъртта ми, защото все още не си я разбрал.

И дотам няма да се стигне.

Каквото и да се е случило, ти като мой клонинг ще жадуваш за мъст,

предимно към Джейк Съли.

Помни, че един морски пехотинец никога не може да бъде победен.

Може да ни убият, но ние ще се прегрупираме от ада.

„Винаги верен.“

Сухопътни сили, сега!

Хайде!

Хайде! Две минути, момчета.

Трябва да отидем там, братко. - Татко ще ни убие.

Хайде, не бъди такъв шубелия.

Ло'ак, върни се!

Цялата кутия трябва да бъде в наличност,

както пълнителите, така и водачите за ракети.

Хайде, братле! - Да се връщаме!

Вземи го. Вземи оръжието, хлапе.

Ло'ак, ти дори не знаеш как да го използваш.

Татко ми показа.

Боен хеликоптер!

Хайде, братле!

Ло'ак, къде си? Нетеям!

Невредими ли сте? Къде е брат ти?

Там. - Махай се!

Нетеям!

О, не.

Татко?

Какво, по дяволите, правиш тук?

Извинявай.

Съжалявам, татко.

Вече не сме в Канзас.

На път сме към Пандора.

Знам, че всички си задавате един и същ въпрос:

Защо съм син?

Греховете от миналото ни направиха преродени във формата на враговете.

Ние имаме техния размер, тяхната сила, тяхната скорост.

Добавени към нашето обучение, това е мощен коктейл.

Имаме ли мисия? - Имаме.

Нашата мисия е да намерим и убием лидера на бунтовническата армия на'ви.

Наричат ​​го „Торук макто.“

Джейк Съли.

Атака, атака! Хванах те!

Хайде, Тук.

Очевидно съм по-бърз, когато съм боядисан син.

Сериозно. И животните ми показват повече уважение.

Не ме възприемат като човек. - Чакай, ти човек ли си?

Те идват!

КРЕПОСТТА НА ОМАТИКАЯ

Те идват! Кири! Паяк!

Воините се завърнаха! Айде бе, айде!

Хайде, ела.

Мамо! - Тук, Тук, Тук.

Момчета...

Вие сте скаути. Трябва да наглеждате за врагове, от разстояние!

Звучи ли познато? Оставям ви да изпълнявате мисия

и след това не се подчинявате.

Кири, помогни на ранените. - Брат ми също е ранен.

Тук, тръгни с нея. - Татко, поемам цялата отговорност.

Да, защото си най-възрастният

и трябва да се държиш по съответния начин.

МаДжейк, синът ти кърви. - Няма значение, мамо.

Отиди да се превържеш.

Трябва да си наясно, че едва не уби брат си.

Имате забрана да летите цял един месец.

Погледни мъртвите. Всички те. И изтрий виновната си физиономия.

Да дишам ли върху него? - Дай му това.

Бих използвала ялнабак. - Аха. Кой е цахикът тук?

Ти си, бабо, но ялнабак е по-добър.

По-малко боли. - Могъщи воини.

Какво?

Нетеям и Ло'ак се опитват да ти подражават.

Трудно им е.

Знам.

Твърде строг си с тях.

Аз съм им баща. Това е моя отговорност.

Ние не сме взвод. Ние сме семейство.

Мислех, че съм го загубил.

Здрасти! - Хей, Паяк.

Ще те нокаутирам. - Тук съм бе.

Разрешено е само за аватари. - Съжалявам.

Сините ивици не те правят по-голям. - Все още мога да те напляскам.

Какъв ден. - Беше дълъг.

Много смешно. Долу е толкова чисто, че се диша земен въздух с часове.

А от вашето мога вдишам само за десет секунди.

Да, направо си, маймунска котка. Ти.

Хей, Макс. - Хей, деца.

Здравей, мамо.

Може би ставам самонадеяна, но виждам истински доказателства

за системен отговор на глобално ниво.

Не мога...

Няма да използвам думата „интелигентност.“

„Съзнание,“ вероятно е по-добра дума.

Сякаш цялата биосфера на Пандора

е в съзнание и способна да реагира когнитивно.

Не искам да казвам това, защото след това ме разпъват на кръст.

Така, кой мислиш, че ѝ стори това?

Беше гарантирана норма. - Определено.

Не заслужаваше да живее. - Помисли за това.

Той е с нея постоянно.

Исках да се самоубия. Исках да пия киселина.

Той е във всички записи. Вижте погледа, който ѝ хвърля.

Представям си аватарите им заедно в гората...

Глупак!

Не винаги е готино да знаеш кой е баща ти.

Както и да е. Дори не го помня.

Не, Паяк...

Паяк...

Ти не си той.

ГРАД БРИДЖХЕД

Бързо, бързо, бързо! Всички вътре.

Без престой! Отивайте!

Сваляйте маските.

Полковник, това е генералът!

Генерал Ардмор.

Радвам се да се запознаем, полковник. Чувам хубави неща.

Но много неща се промениха, откакто бяхте тук за последно. Елате.

Новият команден център тук току-що беше пуснат в експлоатация.

Монтажниците на тълпи могат да издигнат сграда за шест дни.

Тук сме направили повече за 1 година, отколкото през предходните 30 години.

Не сме тук, за да управляваме мина. Имаме много по-важна мисия.

Земята умира.

Нашата задача е да опитомим дивотията

с цел да превърнем Пандора в новия дом на човечеството.

Но преди да можем да направим това, трябва да умиротворим диваците.

Капризите на Съли стават все по-смели и зачестяват.

Атаките му са добре планирани. Има добра координация между войските.

Те нападат мини и тръбопроводи и саботират нашата верига за доставки.

Скоро нападнаха бърз влак преди около два дни.

Знаем ли нещо за базата на Съли? - Да. Покажете ми планините.

В планината Алеуя има пещерна система,

но всеки път, когато изпращаме войски там, търпим поражение.

Все едно бъркаш в гнездото на оси.

След 10 минути във въздушното им пространство те се втурват около нас.

Полковник, смятаме, че синият ви екип ще бъде объркан с местните

и това ще предизвика имунна реакция.

Как да тестваме тази хипотеза?

По трудния начин.

Идеално.

Приближаваме противниците. - Разбрано.

Хайде, маймуно! - Чакай бре!

Тук, хайде! - Добре, добре.

Защо я доведе?

Принцесата клаксон. „Клюкарката? Не трябва да отиваме на бойното поле.

Ще кажа на мама, ако не ме вземеш.“

Хайде.

Колко болно! - Има ли тяло?

Скива ли това?

Кири?

Кири, Кири! Хей...

Добре ли си? - Пак го направих, нали?

Да, направи го.

Кири!

Трябва да се върнем. - Хайде.

Какво е?

Трябва да се приберем преди да се стъмни.

Твърде голям, за да бъде човек. - Аватари?

Може би, но не е някой от нашите.

Какво правиш? - Проследявам.

Дръжте гърбовете си покрити.

Обезопасено.

Обадете се.

Мамка му!

Изобщо не трябва да сме тук.

Татко ти забрани излизания от зоната до края на живота.

Трябва да разгледаме.

Братко, там са се бъхтили твоят и моят баща.

Това там е бронята на баща ти. - По дяволите...

Лайл, провери за данни въ камерата.

Мъртъв сте, полковник. - И ние също.

Трябва да докладвам това. - Имаме толкова много проблеми.

Фъркато Куче, тук е Изцъклено Очо. - Изцъклено Очо, какво ново?

Забелязах някого. Приличат на аватари,

но носят камуфлаж и автомати. Шест на брой са.

Каква е твоята позиция?

Ние сме в старата бърлога.

Кои „ние“?

Аз, Паяка, Кири...

... и Тук.

Сега слушайте много добре. Отдръпнете се безшумно.

Побързайте. Разбрано? - Да, сър. Вече го правим.

Татко, знам една пряка.

Забъркваш се в толкова неприятности. - Спри, Кири.

Наближава нощта!

Остави го или ще стрелям! - Ела с мен.

Остави я! - Точно сега!

Свали го, свали го.

Ела тук! На колене! Спри да се дърпаш.

Претърсете ги за оръжия. - Кири!

Спокойно.

Млъкни! Не мърдай!

Какво имаме тук?

Вижте, полковник. Пет пръста. Това е мелез.

Покажи ми пръстите си.

Ти си негов, нали?

Да, негов си.

Къде е той?

За съжаление не говоря шитгилийски...

... със задници.

Къде е баща ти?

Сериозно? Искаш да си играем ли?

Млъкни!

Кири! Не, недей! - Не я докосвай!

Не трябва да я нараняваш.

Стойте мирно. - Как се казваш, хлапе?

Паяк Цекоро.

Майлс?

Никой не ме нарича така.

Беше ад. Предположих, че са те изпратили обратно на Земята.

Не могат да понесат крио камера с плачещо дете.

Какво да правим, шефе?

Желязно Небе, Синьо 1 тук.

Синьо 1, наближаваме. - Готови сме за гощавка.

Изкарай ни. - Водно конче готово за събиране.

Довеждаме много ценни затворници.

Син 1, на път сме. - Пристигане след 10 мин.

Отброяваме на обратно.

Лайл, дай ми звук на това.

Това е съпругата на Съли. - Тя е диво животно.

Давай, Куорч.

Слабо. - Свърши се.

Не е свършило, докато още дишам.

Надявах се да кажеш това.

Оставаш тук. - Но аз съм воѝн като теб.

Няма да повтарям.

Хайде.

След тази сцена, няма друго.

Трябва ли да вземем останките?

Синьо 1, ще бъдем там след 3 минути.

Три минути.

Покрийте си гърбовете.

Млъкни!

Млъкни бе!

Атака в тила!

Хайде!

Ти малко лайно!

Тук, хайде! - Бягай!

Ела с мен!

Прикрийте се!

Хайде!

Вие ли сте, г-жо Съли? Познавам визитката ви.

Излезте напред, г-жо Съли. Двамата имаме недовършена работа.

Демон! Ще те убия толкова пъти, колкото е необходимо.

Ти и ефрейторът сте били много усърдни, нали?

Отгледахте котило мелези.

На четири!

Бягай, бягай, бягай!

Добре ли си, хлапе? Следвай ме, ясно?

Сега!

Хайде!

Бягай, бягай, бягай! - След тях!

Паяк?

Паяк! - Кири!

Хайде!

Паякът падна там долу!

Тук сме. Имаме 10 мин. - Синьо 1, обратно към сборния пункт.

Синьо 1, върнете се. - Обратно!

Назад, назад! Назад и да отлитаме!

Кири, хайде! Хайде!

Бягай, бягай, бягай!

Наранен ли си? - Не, добре съм.

Тук, добре ли си?

Опасността отмина. Всички ли са невредими?

Тук!

Съжалявам. - Всичко е наред.

Благодаря ти, Велика майко, благодаря ти.

Къде е Пайки?

Взеха го. Взеха го.

Спокойно, скъпа. Той е смело хлапе.

Вероятно ще е добре.

Сигурно ще е добре.

По дяволите!

Пуснете ме да изляза!

Станал е като дивак. Той смята, че е един от тях.

Създанието Куорч може да влезе тук, без Ейуа да го забележи.

Нашият дом е тук. - Това се отнася за нашите деца.

Не можеш да искаш това от мен.

Не мога да оставя хората си. Аз няма.

Той ни преследва. Той преследва нашето семейство.

Не искай това от мен. Децата познават само гората. Нашият дом е тук!

Той имаше нашите деца и ги държеше под ножа си.

Баща ми даде Лъктук, когато умираше.

Той ми каза да защитавам хората. Ти си Торук макто!

Това няма да защити хората. Куорч има Паяк, а той знае всичко.

Той може да ги доведе точно тук.

Ако не се махнем, хората ще бъдат убити.

Това разбираш ли го?

Нямам нищо. Нямам никакъв план.

Но мога да защитя семейството ни.

Едно нещо знам.

Където и да сме, семейството е нашата крепост.

Къде е Джейк Съли? - Не знам!

Знаем, че знаеш. - Не знам!

Формирай картина в ума си. Около плаващите планини ли е?

Освободи ме! - Той е издръжлив.

Дай ни една мисъл и ще видим.

Не знам! - Тази не ми харесва.

Кои кланове го пазят? - Нямам идея!

Пластирът на челото му ще го изпърже.

Няма да спрем, докато не ни кажеш къде е той.

Не знам, задници!

Нека опитам от личната гледна точка.

Той не е твой син.

Спокойно, Тарзан, спокойно.

Спокоен ли си?

Готин си, хлапе. Изследователите ти закачиха скенера,

но ти не разкри нищо.

Уважавам това.

Може би би искал това.

Беше на полковник Майлс Куорч. Починалият.

Убитият.

Аз не съм той.

Но имам неговите спомени.

И те ми казват,

че той не е бил най-добрият баща на света.

Но това не е оправдание.

Аз не съм баща ти. Технически, ние двамата не сме роднини.

Но мога да ти помогна. Мога да те измъкна от тук.

Няма да те моля да предадеш Джейк. Ти никога не би го направил. Лоялен си.

И се възхищавам на лоялността ти.

Сега просто го вземи.

В противен случай трябва да те оставя на откаченяците.

Сърцето ми тежи като камък.

Торсем е млад, но и мъдър. Той ще бъде силен оло'иектан.

Лидерът трябва да умре,

за да се роди лидерът.

Торук макто ще изчезне.

Хората ще са в безопасност.

Бащата защитава. Това е целта на животът му.

Един живот свършва.

Започва друг.

Тук...

Морските кланове обитават свой собствен свят. Хиляди острови.

Неизвестен район, където ще можем да изчезнем без следа.

Няма ли да стигнем скоро?

АУА'АТЛУ, СЕЛО МЕТКАИНА

Хей, остави го.

Последвайте ме.

Тук.

Бъдете добри.

Бъдете добри.

Спокойно.

Какво е? Трябва ли да представлява опашка?

Твърде малка, за да плува с нея.

Достатъчно, Рото и Ао'нунг.

Здрасти!

Тоновари беше вожд на Меткаина, хората от рифа.

Виждам те, Тоновари. - Джейк Съли.

Той беше известен като суров лидер.

Но не Тоновари ме тревожеше.

Виждам те, Рон'ал, цахик на Меткаина.

Виждам те, Рон'ал.

Какво искаш от нас, Джейк Съли? - Търсим утуру...

Утуру ли? - Убежище за семейството ми.

Ние сме хора от рифовете. а вие горски хора.

Вашите умения не могат да бъдат полезни тук.

Тогава искаме да опознаем вашите, нали?

Ръцете им са тънки.

Опашките им са слаби. Ще бъдете бавни във водата.

Децата дори не са истински На'ви.

Да, ние сме.

В тях има демонска кръв!

Вижте тук.

Роден съм от небесните хора и сега съм на'ви. Можем да се адаптираме.

Ще се адаптираме.

Съпругът ми беше „Торук макто.“

Той поведе клановете към победа над Небесните хора.

Победа ли наричаш това да се криете сред непознати?

Ейуа явно ви е обърнала гръб, Избраник.

Моля извинете жена ми. Прелетяла е дълъг път и е изтощена.

Торук Макто е могъщ военен герой. Всички На'ви знаят неговата история.

Но ние, Меткаина, не сме във война.

Не можем да ви позволим да докарате войната тук.

Приключих с войната, става ли?

Просто искам да защитя семейството си.

Поискахме утуру...

Ще ни отпратят ли? - Всичко ще бъде наред.

Торук Макто и семейството му остават при нас.

Считайте ги за наши братя и сестри. Но те не познават морето.

Тъй че, ще бъдат като новородени, които поемат първата си глътка въздух.

Научете ги за нашия начин на живот,

така че да не изпитват срама да бъдат безполезни.

Какво ще кажеш? - Благодаря.

Благодаря.

Синът ми Ао'нунг и дъщеря ми Цирея, ще придружават децата ви.

Татко, защо? - Решено е.

Елате да ви покажа нашето село.

Насам.

Ела, Тук.

Просто по-нагоре е.

Това е за вас, вашият нов дом.

Супер.

Страхотен е, нали?

Довлечи се. - Има семейна среща.

На колене. - Кири.

Какво?

Искам да се държите образцово. Имам предвид.

Учете бързо, слушайте и избягвайте да създавате проблеми. Разбрано?

Да, сър.

Искам да си ходя вкъщи.

О, Тук...

Тук, сега това е нашият дом.

Вероятно ще успеем.

Стига да се пазим. - Какво казва винаги татко?

Съли задруга.

Да, Съли задруга. Тогава го кажете с убеденост.

Съли задруга. - Съли е задруга.

Хайде!

Плувайте с нас.

Какво им става? - Зле са в гмуркането.

Спри. Просто трябва да се научат.

Добре ли си? - Плуваш твърде бързо.

Просто дишай.

Не си добър в гмуркането. Вероятно си по-добър в люлеенето по дърветата.

Спри. - Не разбираме жестомимичния ви език.

Ще те науча. - Къде отиде Кири?

Къде е тя? - Виждал ли си я?

Качи се на борда, намери си място и не пречи.

Хайде побързай! - Това е яко.

Махни се оттам, Терзан.

Слушай. В маската има вграден предавател.

Ако избягаш, ще те хвана на 2 мин. време...

... и ще ти придам старомоден завършек. Разбрано?

Разбрано? - Да, сър.

Ясно? - Всичко е ясно.

Слушайте внимателно. Джейк Съли мина в нелегалност.

Но вероятно ще намерим него и неговата луда мадама.

За да можем да направим това, трябва да сме на'ви.

Разбирайте добре...

Трябва да ядем като на'ви, да яздим като на'ви и да мислим като на'ви.

И преди всичко трябва да говорим на'ви.

Наричаш това говорене на'ви ли? Звучиш като тригодишно дете.

Добре, умнико.

Току-що беше повишен от наш талисман маймун в наш преводач.

Това е..., ако искате да живеете тук, трябва да можете да яздите.

Свържи се внимателно.

Почувствай дъха му. Почувствай силата му.

Дръж здраво тук.

Придържай се краката. - Дръж се здраво!

Всичко наред ли е, горско таласъмче?

Този боец ​​е труден за овладяване. Може би трябва да започнеш с Ил...

Не, този ще е.

Не забравяй, че когато се гмуркаш, е важно да заемеш правилна позиция.

Мога да го това.

А така.

Успокой се.

Вече го обичам.

Вдишвате…

... и издишате.

Представете си, че дишате пламък.

Трябва да усетите сърдечния си ритъм.

Вдишай...

напълни тук долу...

и издишвай бавно.

Сърцето ти бие бързо. Опитай се да се концентрираш.

Вдишай…

... и издишай. Изпразни ума си.

Учи се да дишаш.

Хайде, загубеняци!

Остави на мен.

Какво?

Децата на на'ви правят това с голи юмруци.

Съли по трудния начин ли го направи? - Ти как мислиш?

Какво ще правим?

Това ще е забавно.

Напред.

Ти и аз, слънце.

Казах ли ти, че първо трябва да му завържеш устата?

Благодаря за инфото!

Хайде!

Виждате ли ги?

Хайде, трябва да продължим.

Хайде, да заминаваме!

Да, точно така!

Точно така, полковник!

Чий е наред?

Водното битие, няма начало и край.

Морето е около теб и в теб.

Морето е твоят дом, преди раждането ти...

... и след смъртта ти.

Сърцата ни бият в скута на света.

Дъхът ни гори в сенките на бездната.

Морето дава и морето отнема.

Водата свързва всичко заедно.

Живот и смърт.

Тъмнина и светлина.

Разбрах, Цирея! - Направи го.

Позволяват ни да дишаме под водата.

Какво прави тя?

Нямам идея. - Тя просто се взира в пясъка.

Какво каза?

Да нямаш форма на деформация?

Деформация?

Не.

Сигурна ли си? Ти не си истинска на'ви.

Виж тези ръце. Погледни ги!

Хей, далеч рибешко лице.

Друга деформация от 5 пръста. - Вижте малката му бебешка опашка?

Остави ни! - Той не е нормален.

Виж опашката му? Много е сладък.

Не чу ли? Остави ги на мира.

О, голямото братко...

Отстъпи назад, веднага!

Добър избор. И от сега нататък, моля, уважавайте сестра ми.

Хайде.

Чао, чао!

Те са деформации, цялото семейство.

Виж... - Успокой се, братко.

Да, ръката ми е странна. Аз съм деформация,

но мога да направя нещо страхотно. Първо я събирам много здраво така...

и тогава…

Нарича се „Нанижи се на опашка, кучко. Никога повече не докосвай сестра ми.“

Спрете се бре!

Спрете!

Това е твърде глупаво!

Пусни ми опашката бе!

Ухото ми! Пусни го! Той ще ми скъса ухото!

Само едно нещо поисках? - Да стоим далеч от проблемите.

Вината беше моя. - Не бива да поемаш вината заради него.

Ао'нунг нарече Кири деформация.

Извини се на Ао'нунг. Той е син на вожда.

Не ме интересува как, стига да сключиш мир с него. Върви!

Хей, как изглеждат другите? - По-зле.

Това е добре. - Много по-зле.

Махай се.

Какво не е наред?

Нищо. Добре съм. Защо да не съм добре?

Защо просто не мога да бъда като всички останали?

О, Кири...

Какво прави тук горският таласъм?

Съжалявам, шибнах те цял куп пъти.

Ах, нека да бъдем приятели.

Присъедини се към нас за лов извън рифа.

Това е мястото, където ловуват мъжете.

Аз не трябва. - Попитах грешния брат.

Хайде да го направим.

Хайде!

Остани на линия, горски троле!

СКАЛИТЕ на ТРИТЕ БРАТЯ

Ти оцеля. - Беше страхотно!

Хайде, оттук, знам едно добро място.

Нанижи рибата.

Каква глупост.

Хей, момци?

Ао'нунг?

Това не е смешно!

Ао'нунг?

Мамка му...

Ти си тулкун.

Спаси ми живота. Благодаря ти.

Благодаря ти.

Пич, нямам представа какво каза.

Причинили са ти зло.

Ще се опитвам да го извадя.

Повярвай ми.

Приятели?

Да, приятели, приятели.

Хей, брато!

Съжалявам.

Какво има, скъпа? Липсва ти Паяка ли?

Да, да, но не е само това.

Добре. Какво е тогава?

Усещам я, татко.

Отбележи кого? - Ейуа.

Чувам дишането ѝ. Чувам ударите на сърцето ѝ.

Тя е толкова близо.

Тя е там...

... като дума, която чеши езика.

Знам, че ме мислиш за луда.

Ти не си луда, скъпа.

И така, как звучи ударът на сърцето на Ейуа?

Мощен.

Кажи му какво каза на мен.

Обичаш ли да съзерцаваш звездите?

Баща ми дойде от звезда.

Точно тази, ей там.

Ло'ак! - Трябва да бягам, приятел.

Ще се видим отново.

Момчето е намерено! - Момчето на Съли е намерено!

Позволи ми да те видя.

Той е невредим. Това са само няколко драскотини.

Айуа дай ми сила, да не изтръгна очите на сина си.

Не. Синът ми знаеше, че не трябва да го извежда извън рифа.

Вината е негова.

Хайде.

Не. Ао'нунг не е виновен. Беше моя идея.

Ао'нунг, всъщност се опита да ме разубеди.

Ло'ак. - Съжалявам.

Хайде.

Вероятно ще го смъмря.

Вярно ли е? - Какво си мислеше?

Татко, ти сам каза, че трябва да бъда приятел с тях.

Не искам и да чувам за това. Засрами семейството.

Мога ли да вървя сега? - Следващия път ще те вържа.

Разбра ли? - Да, Лима Чарли.

Къде беше? - Трябваше да държиш брат си под око.

Простете, сър.

Защо говори вместо мен?

Защото знам какво е да си едно голямо разочарование.

Искаше ми се да бях там. Морето ти даде подарък.

Тулкуните още не са дошли и никой тулкун не плува сам.

Този беше.

Липсваше му едната перка. Лявата приличаше на пън.

Паякан. Паяканът.

Кой е Паякан? - Млад, непокорен бик.

Той е изгнаник и му липсва перка.

Той е убиец. - Убивал е На'ви и Тулкун.

Далеч на юг. - Той не е убиец.

Късметлия си, че оцеля. - Той ми спаси живота.

И е мой приятел. - Малкият ми брат...

Могъщият воѝн, който се би с убиец тулкун и оцеля.

Не слушате. - Аз те слушам.

Ло'ак, върни се.

Паякан!

Паякан!

Паякан!

Радвам се да те видя.

Защо си изгнаник? Какво е станало?

Твърде болезнено е.

Вярвам ти. Можеш да ми се довериш.

О, това беше отвратително.

По-бързо!

Ето тук е.

Островите на предците е... нашето най-свято място.

Затъмнението е най-доброто време да сте тук.

Ето го. Духовното дърво.

Моята красива дъщеря.

Здравей, мамо.

Толкова се радвам да те видя. Но ми изглеждаш притеснена.

Миличка, всичко ще е наред.

Какво те измъчва, скъпа? - Защо съм различна?

Какво иска Великата майка от мен?

Кой беше баща ми?

О, о, моята собствена…

Хайде! - Кири!

Кири!

Какво не е наред? - Получи гърч.

Тя диша ли?

Да я закараме село. - Да тръгваме!

Радвам се да те видя. - Нетеям, дръж ги далеч.

Как е тя? - Все още в безсъзнание.

Без кървене, без счупване.

Липсата на кислород не е увредила мозъка. Изглежда добре.

Но има междупристъпна активност във фронталния лоб.

Сигурно е получила пристъп. Можем да изключим токсините.

Не съм нужна тук. - Ти си цахик.

Извадете хората. - Вън! Нищо не сторихте!

Хайде да починем. - Нека само да взема това.

Туктерий.

Тя каза, че може да усети Ейуа и да чуе ударите на сърцето ѝ.

Това е типична фронтална епилепсия. - Епилепсия?

Човека вижда видения и изпитва религиозен екстаз като описания от нея.

Асоциацията с Духовното дърво трябва да го е задействала.

Не ѝ позволявай да прави това отново.

Никога ли?

Джейк, ако получи нов припадък под водата, може да умре.

Кири, будна си.

Кири, мило дете. Моето мило момиче.

Добре, опитай това: „Виждам те.“

И аз това казах.

Не Нати, а Нгаати.

Добре, трябва да излиза през носа.

Шефе, един от патрулите е засякъл боен хеликоптер на радара.

Къде? - Над морето, 400 км. на север.

Дръж се.

Сигналът изчезна над открито море.

но... ако продължим курса, ще се ударим в този архипелаг.

Има стотици острови с безброй села.

Той е. Дайте ми няколко кораба и ще се върна у дома със скалпа му.

Задават се субекти! - Капитане!

Спрете двигателите. - Спираме двигателите.

Ти ли си Скорсби? - Аха...

А ти ли си гаднярът, който взема кораба ми?

Това трябва да съм аз.

Целта е целият архипелаг.

Никога не съм бил там горе. Ти познаваш водите. Кой живее там?

Предимно Меткаина и около 50 села.

Кой си ти?

Иън Гарвин, морски биолог.

Ако има 100 села, ще ги претърсим всичките.

Ловя тулкуни. Това правя аз. Имам квоти, които трябва да изпълня.

Първия път съм учтив. След това - мъка.

Щом не можем да го избегнем, какво толкова.

Всички мъже на постовете си! - Не пипай нищо.

Прибиране на руля, въздушна скорост. - Въздушна скорост.

Какво беше това? - Какво става?

Тулкуните се завърнаха! Всички! Нашите братя и сестри се завърнаха!

Техният безкраен цикъл на скитане, върна Тулкун у дома.

Кири!

Кири, ела! - Тук, остави ме на мира. Какво?

Какво искаш? - Виж, виж!

Да отидем и да ги посрещнем.

Виж! Там е моята сестра по душа.

Сестро, виждам те.

Виждам те и се радвам.

Детето ти е много красиво.

Благодаря. Как е вашето мъниче?

Малкото, е силно.

Срещнах едно момче.

Сега трябваше да се разкажат истории за времето, когато са били разделени.

За смъртта и ражданията.

За старите приятели и новата любов.

СЕЛО ТА'УНУ

Бъдете спокойни хора.

Търсим оръжия, радиостанции, технически средства.

На колене! Искаш ли да го видиш?

Млъкни!

Знаем, че този човек живее някъде тук, на островите. Той тук ли е?

Нашето племе живее уединено. Човекът на снимката е от гората.

Какво казва той? - Че горските хора никога не идват тук.

А, нещо не му вярвам.

Той трябва да търси в гората, ако иска да намери този човек.

Те не знаят нищо.

Застреляй това животно.

Какво правиш?

Спокойно.

Ушите ти работят ли вече? Сега видяхте какво могат да направят.

Джейк Съли. Торук макто!

Той нищо не знае.

Долу.

Спри! Спри!

Кажи му го, че ако не разобличи Съли, ще убием цахика.

Не, отказвам. Не искам да съм част от това.

Те не знаят нищо!

Наистина ли трябва да я убием?

Не трябва да правите това. Това, което правите тук, е толкова грешно!

Моля те.

Изпепелете колибите. - Запалете ги.

Подпалете всичко!

Простете ми. Не знаех. - Трябва да спрете тази лудостта!

Простете ми. - Да си обираме крушите.

Не ме докосвай!

Хайде! - Съжалявам.

Какво не е наред? - Небесни хора.

Търсят те на юг. Те имат човешко момче със себе си, което говори На'ви.

Убили ли са някого? - Все още не.

Заплашват, но никой няма да разкрие къде си. По моя заповед.

Трябва да преследваме този демон. Да го хванем и убием.

Трябва да помислим за това.

Ако нападнем Куорч, те ще ни последват тук с пълната си сила.

И така, какво ще правим?

Търсим, Торук макто! Бил ли е тук?

Не е от полза. - Мълчат като гробове.

Ако продължим, той просто ще избяга. Трябва да го примамим.

Приключих. Имам квоти, които трябва да изпълня.

Искаш да ловуваш ли? Нека да ловуваме.

Не тук ли? Тук има твърде много села.

Не, не, не.

Те не разбират връзката на общността между Тулкуните

и на'ви. Би било като да убият семейството им.

Ако ловуваме тук, диваците ще ни преследват.

Точно. Един определено див.

Знам как се чувстваш.

Чувстваш се напълно самотен.

Кажи ми. Защо те изгониха?

Съжалявам. Съжалявам много.

Всичко е наред.

Ти го позволи.

Ти му позволи да се свърже с изгнаника.

Цирея... разочароваш ме, дъще.

А ти си син на велик воѝн. Ти си по-добре възпитан.

Паякан ми спаси живота. Те не го познават.

Седни.

Седни.

Седнете долу!

Чуй думите ми, момче.

Във времето на първите песни тулкуните се биеха помежду си,

за да спечелят територия и да си отмъстят.

Но те разбраха, че убийството, оправдано или не,

просто води до повече убийства.

Следователно беше забранено да се убива.

Това е начинът на живот на тулкуните.

Паякан е убиец и затова е изгнаник.

Съжалявам, сър, но грешите. - Ло'ак, ти говориш с Оло'ектан.

Ами... - Достатъчно!

Знам каквото знам.

Достатъчно казах.

Аз ще се погрижа за него.

Вероятно бурята ще отмине.

Ло'ак, днес видях нещо.

Видях горско момче, избрано от тулкун.

Много се гордея с теб.

Не Паякан е убил момчетата. Видях го.

Демонският кораб уби майка му, така че той събра младите бикове

от рифа да атакуват кораба и всички бяха убити.

Бяха небесните хора, а не той. Той не е убиец.

Според закона на Тулкун, той е отговорен за тяхната смърт.

Ще трябва ли да плаща за това до края на живота си? Знае, че това е грешно.

Трябва да кажем на баща ми... - Не. Баща ми е бесен.

Баща ти ще разбере. - Не. Той нищо не разбира.

Целият клан ме мрази. Демонска кръв, странник. Това е всичко, което виждат.

Аз те виждам.

Ти си брат на тулкун.

Сега си един от нас.

Намерихте ли майката? - Морското теле е на 4000 метра.

Корпус във водата! - Да. Планът на оператора е активиран.

Подводни екипи, две минути!

Затворете люковете! Побързайте!

Екипажът към лодките си! Нека спечелим няколко блага.

Хора, слезте от въжетата!

Лодки във водата!

Отивай, скъпа!

Свалено. Отлитай!

Дълбочинните бомби са готови. Огън, огън, огън!

Какво правят?

Има сензори за ехолокация, с които се ориентират.

Държат ги на повърхността, за да не ги оглушат.

Пикадор, далеч от вас!

Те изолират кравата от стадото с помощта на звуковото оръдие.

Тръгват след майката, защото телето е бавно и тя не би го оставила.

Някога оказват ли съпротива? - Не, никога не вдигат перка.

Те са някакви плаващи ангели. Подводни екипи, тръгвайте!

Потегляме.

Потапяме се.

Ето я и дамата. - Целта се вижда. Харпуните са готови.

Идваме, скъпа.

Ще атакуваме отдолу, където бронята им има пукнатини.

Добре, това е засега. - Приближи ме!

Дръж я стабилно. - Изстрелване на торбата.

Разбрано. - Изстрелване на торбата.

2-ра готова! Изстрелване на торбата. Огън!

Перфектно попадение. - Изстрелва 2-ра.

Воаля! - 3-6, оттегляме се.

Торбите я издърпват нагоре към повърхността.

Приближи ме! Много близо. 30 метра.

Време е за харпуните.

10 метра. Закарай ме там.

Дръжте лодката стабилна! Чакай, чакай.

Забий го!

Завържи си здраво опашката.

Пълна обратна тяга! - Заход назад.

Дръж я!

Тя получи харпун в гърдите, но продължава да плува. Красота.

Можем да стигнем до жлезата само отдолу, така че пробиваме нагоре през

небцето в мозъка.

Те са високо интелигентни. Вероятно по-умни от нас.

Не по-умни от мен. - Тогава летвата е доста ниско.

Аз съм този с харпуна.

Да.

Откъде знаеш, че са по-умни от нас? - Имат повече неврони и нервни влакна.

Те са не само по-умни, но и по-дълбоко емоционални.

По-духовно извесени.

Мястото тук съответства на нашия емоционален център,

но пропорционално е много по-голям.

Те имат музика, философия, математика

и сложен език.

Добре, това е засега. - Покажи ми кинтите!

Значи това е хмелът? - Всъщност, Амрита.

За тяхно съжаление, мръсотията може да спре стареенето на човека.

Напълно.

Най-ценната суровина, позната на човечеството.

Този малък контейнер струва приблизително 80 милиона.

Мисли бързо!

Не прави това. Не е смешно.

Амрита финансира всичко тук на Пандора сега.

Дори вашите изследвания, д-р. Джи. - Затова пия.

Останалото не взимаш ли? Просто отива на вятъра?

Изпразнете торбите и я оставете да потъне.

Не, оставете торбите. Те трябва да знаят, че сме били ние.

Имам нужда от допълнително заплащане, за да действам като стръв.

Тя се казваше Ро'а.

Беше моята сестра по душа.

Тя композираше песни.

Беше високо ценена. Пеехме заедно.

Изчака много цикли на размножаване, за да има теле. Кланът я аплодира.

Какво става, Тоновари?

Какво става?

Духовната ми сестра и нейното дете бяха убити от небесните хора.

Войната дойде при нас. Знаехме, че нашето семейство тулкун е погнато,

но това се случи далеч от тук. Сега това се случва пред нас!

Трябва да разберете как мислят небесните хора.

Не ги интересува баланса на живот. - Не ни управляват небесните хора!

Слушайте, небесните няма да спрат...

Това е само началото. Кажете на Тулкуните да бягат.

Кажете им, че трябва да бягат надалеч.

Бягство?

Живя сред нас, но не си научил нищо.

Ще се борим за нашите братя и сестри!

Не, не, не.

Ако ги нападнете, те ще ви унищожат.

Те ще заличат всичко, на което държите.

Чуйте думите ми! Чуйте думите ми!

Бъдете спокойни!

Послушайте баща ми. Той говори истината.

Кажете на тулкуните,

че, ако бъдат ударени от такъв човек, те са предопределени да умрат.

Извикай ме и аз ще ги заглуша.

Спасяването на живота им е един- ственото нещо, имащо значение, нали?

Спаси семейството си.

Уведомете тулкуните.

Вървете, вървете.

Трябва да се бием.

МаДжейк... Няма просто да стоя отстрани.

Просто искат да ударим отново. Те не ловуват тулкуни. Преследват нас.

Никъде няма да ходиш, малки братко. - Трябва да предупредя Паякан.

Не. Оставаш тук.

Той е изгнаник. Никой друг няма да го предупреди.

Братко, защо трябва да правиш всичко толкова трудно?

Искаш да кажеш защо не мога да бъда перфектен като теб? Супер войник.

Аз не съм ти, ясно?

Аз не съм ти. Той е мой брат. Ще го сторя.

Брат или не, аз съм твой истински брат.

Ло'ак!

Пусни ме.

Ло'ак! Той иска да отиде при Паякан.

Върни се!

Ло'ак. - Ло'ак!

Той иска да намери Паякан. - Чакай ни.

Дръж се.

Всички мъже на постовете си. Хайде, нека направим пари!

Паякан! Братко!

Ло'ак!

Ло'ак! - Чакай!

Какво не е наред?

Мамка му!

Спокойно. Ще го махна.

Мамка му!

Ло'ак!

Братко, помогни ми! Корабът наближава!

Хайде!

Хайде, братле!

Извикай татко! Просто го направи!

Просто го направи! - Тате, чуваш ли ме?

Видяхте ли къде отидоха? - Извън рифа.

Ло'ак? - Тате!

Ние сме с тулкун, който е нападнат от кораба.

Намира се на 2 км. - Кой е с теб?

Всички ние, на Трите братски скали.

Скрийте се и не атакувайте. Разбира ли? Ние сме на път.

Да, сър. - Наближава!

Дърпайте!

Децата ни са нападнати. Защитават тулкун. Децата ви също са там.

От демонския кораб ли? - Да!

Трябва да вървим! - На оръжие! Бийте тревога!

По-добре остани. - Ще яздя!

Подводници, затворете люковете! Две минути!

Ао'нунг! - Побързай, братле!

Бързо, бързо!

Сега!

Всички по едно и също време!

Да ме вземат дяволите. Децата на Съли.

Отлитаме! Ти, не. - Хайде!

700 метра. Сигналът е ясен.

Идат! - Дърпайте!

Излезе! - Върви, Тук, върви.

Махнете се, оттук! Аз ще ги примамя!

Паякан, хайде!

Тук, хайде бързо!

300 метра. - Дълбочинните бомби са готови.

Огън, огън, огън!

Никакви бомби. Децата не струват нищо, ако са мъртви.

Огън в изчакване!

Оградете ги. Пуснете подводниците.

Подводници във водата!

Раци, завийте надясно.

Не трябва да се измъкнат. - Крилата вътре!

Треволяци!

Изстрелвам двойката.

Къде е Тук, видя ли я?

Тук!

Мишената се вижда.

Идват! - Трябва да тръгваме.

Мрежата готова. Огън.

Дръж се!

Внимавай! Махни си ръката! - Побързай!

Дечко, върни се!

Хвърли острието! - Пусни го!

Стой долу.

Ела тук, хлапе!

Хвърли оръжието!

Пусни го! - Хвърли ножа!

Хей, спрете! Не трябва да ги наранявате!

Стой там!

Братко, добре ли си? - Никога не съм се чувствал по-добре.

Върнете го на мостика. Уверете се, че ще остане там!

Отивам бе, отивам.

Да, спомням си те добре. Заключете ги съ скоби за парапета.

Хайде!

Внимавай, хапят. - На колене.

Дай си ръката.

И след това другата.

Бъди смела.

На четири часа!

Тате! - Ляв фланг!

Спри ги! Спри ги!

Това е Съли.

300 метра.

Те имат нашите деца. Вашата дъщеря, Тук, Ло'ак...

Джейк, кажи на приятелите си да се отдръпнат.

Ако искаш децата си, ще дойдеш сам.

Знаеш, че не трябва да се съмняваш в хладнокръвието ми.

Взех те под крилото си, Джейк, а ти ме предаде.

Уби другарите си, тъй че няма да се поколебая да екзекутирам децата ти.

Изчакайте малко.

Стой тук.

Те са убийци на тулкуни и трябва да умрат днес.

Те искат само мен. Затова погнаха тулкуните и взеха децата.

Това е твоя грешка! Твоя!

Следователно - аз, трябва да сторя това.

Офертата изтича скоро. Какво ще бъде?

Спрете да стреляте. Идвам.

МаДжейк, какво става?

МаДжейк?

Бъдете нащрек, всички.

На прицел ми е. - Ако стреляш сега, те ще атакуват.

Изчакай, докато се качи.

Паякан!

Стреляй, стреляй!

Братко!

Хайде, живо! Обърни!

Закарай ме! Давай, давай!

Завърти, бързо!

Закарай ме!

Не!

Какъв откаченяк!

Огън, огън!

Съли се приближава. Дръж го под око.

Да се прегрупираме, хайде!

Няма ли да стреляте бе?

Спри!

След тях!

Теч! Маски!

Хей! - Изкарайте го!

Бързо, бързо, бързо!

Доклад за щетите? - Ниво 2 и 3 са под вода.

Добре ли си?

Газ напред!

Да го хванем!

Мой си!

Освободи ни! - Не реагира.

Срежете въжето, веднага! - Кой имал харпуна сега?

Пълна мощност назад!

Харпуна!

Няма въже бе, идиот!

Разбити сме.

Да скачаме във водата. - Оръжия!

Иначе те мислех за много умен. - Сега ли намери да се дрънкаш?

Къде отиде, лукава главо?

Сигурно мислиш, че си хитър, а?

Залегнете!

Помпите не работят. - Всички мъже на борда!

Качете го на борда на лодката! Побързайте, момчета!

Нетеям! - Нужда от помощ, малки братко?

Хайде, освободи ни.

Махни Тук оттук, - Побързай!

Кой е могъщият воѝн? Кажи го. Да се ​​махаме!

Виж!

Те имат Паяка. Трябва да го спасим. Хайде, не можем да го подведем.

Пусни ме!

Не!

Виж!

Хайде, ставай, скъпа. - Не съм ти скъпа, свиньо.

Трябва да я спасим. - Тук, чакай!

Съли задруга.

Чакайте, чакайте! Готови за тръгване!

Стегни си маската. - Гледай си работата.

Побързайте! Има евакуация!

Тук, това не е добра идея.

Срежете го. Хайде.

Имам я.

Все още можем да успеем.

Не мога да повярвам, че пак съм вързана!

Хайде, братле. - Няма го.

Благодаря, момчета.

Бягайте! - Хайде, братле!

Бягай, бягай, бягай!

Дай ми това.

Бягай, бягай, бягай! - Насам!

Прикрий се!

Виждаш ли ги?

Брато, това беше твърде лудо.

Скачайте! - Хайде, братле.

Качвайте се. Аз съм ранен.

Мамка му! Помогни ми!

Дръж го! - Имам го, хайде.

Вземи го. - Имам го.

О, мамка му. - Дръж го!

Хайде, братле!

Имам те. - Побързай!

Да вземем Кири и Тук.

Не мога да обърна.

Татко! Помогни ни! Нетеям е!

Бързо! - Вземи го.

Нетеям е наранен! Побързай!

Моля те помогни!

Внимателно с главата му.

Хайде!

Внимателно с главата му.

Не се тревожи, братко, имаме те. - О, не.

Натискай тук.

Татко... - Тук съм.

Не, не, не. - С теб съм, момчето ми.

Искам да си отида вкъщи.

Знам. Вероятно трябва да се приберем.

Сигурно ще се оправи. - Татко...

Мъртъв ли е?

Не, не, не...

Синко!

Нетей! Не ми го отнемай Велика майко...

Сине мой! Сине мой!

Синко!

Чуваш ли ме, ефрейтор?

Мисля, че ме чуваш.

Имам твоите дъщери.

Същата оферта както преди.

Ти за тях.

Къде са сестрите ти?

Къде са те?

Не знам. - Хванати в капан на борда на кораба.

Те са на кораба. На палубата по средата на кораба.

Ела, ще ти покажа.

Отговори ми, ефрейтор. Говори или ще има последствия.

Чух те.

Хайде, трябва да тръгваме. Хайде.

Слушай ме. Слушай ме.

Слушай ме. Те имат нашите дъщери.

Те имат нашите дъщери.

Имам нужда да си с мен и имам нужда да си силна.

Точно сега, със силно сърце.

Силно сърце.

Да спасим дъщерите си.

Остани при брат си. - Искам да дойда с теб.

Направи достатъчно. - Татко...

Изчакващ огън.

Хайде.

Той е на път.

Плувай!

Сега идва за нас. Затова сме тук.

Остани с него. - Не!

Бъдете внимателни, момчета.

Хайде.

Къде са те? - На палубата на подводницата.

В средата има кладенец. Те са на парапета.

Не, остани тук.

Говори с мен, ефрейтор. Корабът потъва и твоите момичета с него.

Синът ти не трябваше да умира. Ти си виновен.

Мислеше, че можеш да защитиш семейството си, но не успя.

Има само едно решение.

Сега, нека приключим с това, преди да загубиш още едно дете.

Залегнете!

Кой е засегнат? - Здинарсик чуваш ли?

Прага, там ли си?

Там горе!

Напред!

В ляво!

Надясно. Заобиколете я.

МаДжейк!

Това е мама!

Точно така. Те идват за теб.

Татко!

Къде е сестра ти? - Ето там.

Ето там.

Кири!

Времето изтича, ефрейтор.

Наистина ли искаш да загубиш още едно дете?

Не ме тествай!

Просто го убий, татко!

Кири!

Свали оръжието. - Не го прави!

Ритни го.

Направи го!

Не...

Заключи се. - Остави я на мира.

Остани там! Не се приближавай и крачка по-близо.

Сложи си белезниците! - Ти, кучи сине.

Моля те, не я наранявай.

Пусни я или ще режа.

Мислиш, че ми пука за детето?

Той не е мой. Дори не сме от един и същи вид.

Моля те, не я наранявай. Пусни я.

Послушай ме. Пусни я.

Майко, не го убивай. - Син за син.

Моля те, не я наранявай.

Ще режа. - Моля те, просто я пусни.

Не!

Кири, Кири...

Паяк! - Махнете се оттук.

Ела с мен. - Дължа ти смърт.

Мамо, хайде мамо!

Не се изпаряваш, нали, Джейк? Знаеш, че никога не се отказвам.

Ще дойда и ще убия цялото ти семейство.

Татко!

Да приключваме.

Джейк!

Огънят идва! - Обратно на кораба!

Стой близо до мен.

Тук!

Майко, хвани ръката ми!

Мамо!

Хайде, Кири, трябва да се махаме оттук.

Изкачи се!

Хайде, Кири, бързо!

Плувай! Качи се, Тук!

Бързо!

Мамо! - Бягай, бягай, бягай!

Продължавай!

Държа те.

Дайте ми ръката си!

Отворете го!

Отвори го! - Назад, назад!

Хайде!

Тук! - Мамо!

Нагоре! Хайде.

Хайде, давай!

Хайде! Продължавай, продължавай!

Кири, напред!

Насам!

Отвори я!

Мамо!

Хайде!

Хайде, Тук.

Не можем да излезем!

Ще останем заедно, става ли? - Да.

Велика майко, помогни ни!

Кири!

Къде са! - Майка и татко са там долу.

Хванете се. - Бро, готов ли си?

Добре.

Джейк!

Татко?

Мамка му!

Хайде, кучи сине.

Дишай, татко. - Нетеям?

Не, Ло'ак е.

О, Ло'ак... - Съжалявам...

... смъртта на Нетеям е по моя вина. - Концентрирай се върху настоящето.

Въздушният джоб изчезва. Трябва да излезем. Хайде, татко

Можеш ли да излезеш оттук? - Да, но ще бъде дълго гмуркане.

Не мога да се справя, но ти можеш. Побързай да излезеш.

Не мога да загубя и теб, татко, моля те.

Мамо, страх ме е.

Всичко ще бъде наред. Остани с мен и се дъръж за мама.

Всичко ще бъде наред.

Просто трябва да успокоиш сърцето и да си напълно спокоен.

Дишай оттук долу.

Водното битие няма начало и край.

Морето е около теб и в теб.

Морето е твоят дом преди раждането и след смъртта.

Морето дава и морето отнема.

Водата свързва всичко заедно.

Живот и смърт.

Тъмнина и светлина.

Здравей! - Кири!

Ще бъдеш добре, сестричке. Мамо, давам ти това.

Ще ти помогне.

Татко, ще се справиш.

Вярвай ми. Със сърцето си...

Дълбоки вдишвания.

Последен дъх.

Следвайте ме.

Хайде, просто дишай.

Благодаря ти.

Виждам те, сине мой.

МаДжейк!

Джейк! Джейк!

Хайде. Ела тук.

Хванах те! - Имам те.

Братко.

Съли задругата завинаги.

Това беше най-голямата ни слабост

и нашата голяма сила.

Благодаря ти, Велика майко. Благодаря ти.

Да се ​​махаме.

Синко...

Ела с мен.

Паяк!

Маймунчо!

Паяк.

Добре ли си? - Да.

Ела тук.

Син за син.

Всички пеещи имат крайно мънисто.

Бащата защитава. Това е целта в живота му.

Народът казва, че всяка енергия се взема назаем.

И един ден трябва да се върне.

Ейуа се грижи за всичките си чеда.

Никога нищо не си отива.

Нетей! - Нетеям!

Аз и семейството ми заминаваме утре.

Далеч оттук.

Вашият син е с нашите предци. Сега си меткаина.

Така и стана.

Вече сме морски хора.

Това е нашият дом.

Тате! Виж какво хванах!

Леле, това е голяма риба.

Беше там до камъка, както каза.

Какво има, татко? Защо плачеш?

Просто се радвам да те видя.

И аз се радвам да те видя.

Опитай и ти.

Добре.

Оставил ли ми? - Може би.

Сега погледни там.

Сега го виждам, че не мога да спася семейството си, като избягам.

Това е нашият дом, нашата крепост.

Това е мястото, където сме.

Буки и Превод: M®tal Kombat ПЪРВОИЗТОЧНИК ®