Original subtitles

УВЕРТЮРА

Завладяването на Дивия Запад

КАРОЛ БЕЙКЪР

ЛИЙ КОБ

ХЕНРИ ФОНДА

КАРОЛИН ДЖОУНС

КАРЛ МОЛДЪН

ГРЕГЪРИ ПЕК

ДЖОРДЖ ПЕПЪРД

РОБЪРТ ПРЕСТЪН

ДЕБИ РЕЙНЪЛДС

ДЖЕЙМС СТЮАРТ

ЕЛИ УОЛАК

ДЖОН УЕЙН

РИЧАРД УИДМАРК

Участват още - БРИДЖИТ БАЗЛЕН, УОЛТЪР БРЕНАН, ДЕЙВИД БРАЙАН и други

В ролята на разказвача СПЕНСЪР ТРЕЙСИ

Музика АЛФРЕД НЮМАН

Сценарий ДЖЕЙМС УЕБ

Продуцент БЕРНАРД СМИТ

Режисьори ДЖОН ФОРД

ДЖОРДЖ МАРШАЛ

ХЕНРИ ХАТАУЕЙ

Тази земя има име днес и е отбелязана на картата.

Но имената и земята първо трябваше да бъдат спечелени.

Извоювани от природата и от примитивния човек.

Преди пет поколения, само преди 125 години,

тази земя беше позната като Запада.

Позната на неколцина бели мъже,

самотни трапери, лутащи се из просторите й в търсене на бобри.

Те бяха известни още под името "хилбили", нова порода мъже.

Хора като Джим Бриджър, Френчиър и Съблет, Лайнъс Ролингс.

Различни от индианците само по цвета на кожата.

Не признаваха друг закон, освен своя собствен,

движеха се като облаците, никъде не отсядаха, винаги в движение.

Краката им, обути в мокасини и неподковани коне не оставяха следи.

Като индианците, с които бяха в мирни отношения,

те не искаха за себе си нищо друго, освен това, което намерят.

Планините, горите, суровата природа

бяха нещо постоянно и непоклатимо за тях,

също като звездите.

Далеч зад планините и хълмистите долини те бяха оставили

хора на изток, хора, които също не ги свърташе, но по друг начин.

Хора, които виждаха в планината речен басейн,

в гората дървен материал за строеж на къщи,

а в каменистото поле ферма.

Инстинктът и лицата им бяха обърнати към Запада

още от времето на Плимут Рок и Джеймстаун.

Пътят на трапера можеше да следва вълча следа или извивка на каньона.

Но за семействата, които искаха да следват слънцето,

трябваше да има по-широки пътища.

Към пустошта не водеха пътища, само реки.

Но те водеха в погрешна посока: на север или юг.

Или спираха при Алегени.

Но един ден една нова река се роди във въображението на Д. Клинтън.

Той си представи река, която да води на запад.

И, подобно на много американски мечти, неговата мечта се сбъдна.

Каналът Ери се отделяше от река Хъдзън малко над Олбъни

и продължаваше пътя си чак до Големите езера.

Хората, които жадуваха за девствена земя и нов живот,

сега имаха път, по който да стигнат до тях. И те го използваха.

"Гордостта на Ютика" приема пътници!

Всички пътници за "Гордостта на Ютика" да се качват!

Семейство Ремзи, Питър Смит

и семейство Скога! Осем души!

Да се качват на "Гордостта на Ютика"!

Заради здравето на момчето ли се насочвате на запад?

Отчасти. Само отчасти. Проблемът ни на Изток бяха камъните.

Имах ферма, от която в някои години изкарвах по 100 бушела камъни.

Зебулон, не бива да лъжеш човека така.

Жено, аз се боя от Бога и винаги казвам истината.

Никога не съм използвал рало. Правех браздите с барут.

Една сутрин извадих кофата от кладенеца

и тя беше пълна с камъни. С камъни.

Стоях, гледах я и се опитвах да не ругая.

Казах си: "Имаш болен син,

имаш и дъщеря, която не иска да се омъжи. "

Ето я там, вятър я вее на бял кон. - Татко.

Имаш и друга дъщеря, която нещо не е наред в главата.

Лилит?

Да, татко?

Ще ви припомня, господине. Стоях си там, държах кофа, пълна с камъни,

и гледах в мрачното бъдеще.

Тогава поех клетва. Казах си:

" Ако намеря някой с 500 долара, който обича камъни,

значи друг глупак ще притежава тази ферма."

Е, Господ ми прати такъв човек, затова съм тук.

Нищо от това, което каза, не е вярно, г-н Харви.

Имахме най-добрата ферма в общината. - Да, в Каменната община,

която се намира в Скалистия окръг. - Не е вярно.

Пак го засърбяха краката, затова сме тук.

Един Бог знае къде ще се озовем.

Това са моите синове. Енгъс, Брут и Колин.

Мисля, че вече са се запознали с дъщерите ви.

Ергени ли са? - Да, засега.

Е, този Илиноис започва да ми звучи по-добре.

Лилит? Лилит, ела. Изсвири нещо за тези хубави момчета.

Не съм в настроение, татко. - Друг път ще те увещавам,

сега не му е времето. - Добре.

Добре.

Капитан от Халифакс, отседнал на квартира в общината,

изостави девица, която на жартиера си обеси се горката...

Лилит. Знаеш, че не бива да пееш такива песни.

Какви други знаете? - Знаем " Янки Дудъл".

"Янки Дудъл"? - Майка им почина.

Нямаше кой да ги научи на светски маниери.

Добре, изпей им "Дом на ливадата."

Ив, хайде, ти също.

Точно така.

Ела, присъедини се.

Точно така.

Хайде.

Стоп.

Да се качват пътниците за "Летящата стрела"!

Всички да се качват на "Летящата стрела"!

Семейство Прескот! - Тук сме. Хайде.

Алек Харви и тримата му синове!

Джефри Роуз и семейството му!

Но каналът беше само първата стъпка към обетованата земя.

Следващите стъпки бяха по-трудни.

Тези, които имаха пари, продължаваха с парахода до края на маршрута.

Други намериха по-евтин начин да стигнат до Охайо, Илиноис

и просторните земи отвъд.

Лилит, чуй това:

"Раздялата им в гората беше мъчителна.

Красивият млад трапер издълба две сърца в дънера на едно дърво,

а после от десет крачки заби ножа си в спойката между двете".

Спойка. Какво е това?

Там, където се срещат сърцата. Слушай сега:

"Точността му беше изумителна.

Три пъти заби ножа си в мишената. Първия път каза, че било за късмет.

Втория път каза, че било за любовта, за прекрасната любов.

А за третия път каза, че било молитва,

молитва за безсмъртната любов".

Не е ли красиво?

Предполагам. Ако изобщо има човек, който говори така.

Чувствата са важни, не разговорът. - Говориш неразумни неща, Ийв.

Искаш да бъдеш фермерка, но не искаш да се омъжиш за фермер.

Ти също. - Разбира се, че не.

Не искам да имам нищо общо с фермите.

Искам копринени рокли, каляска и мъж, който мирише на хубаво.

Това, което искам, се намира на изток, не на запад.

Но ще стигна там. Само ме гледай.

Ти още не знаеш какво искаш.

Мъжът е важен, не мястото, където живее.

Готови ли сте? - Готови сме.

Татко, нещо идва към нас по реката. Може би са враждебни индианци.

Може ли да са речни пирати, Зебулон? - Не знам.

Казват, че само бандити пътуват вечер по тази река.

Виждам само един човек. - Това е любимият трик на пиратите.

Крият се в лодката, докато не се приближат достатъчно.

Донеси ми пушката, Колин. - Добре, тате.

Приближи се бавно, страннико.

И си вдигни ръцете, за да ги виждам.

Казвам се Лайнъс Ролингс.

Гладен съм като вълк, но не идвам с лоши намерения.

Какво имаш в лодката? - Боброви кожи.

Казах, че имам боброви кожи.

Никога не съм виждала боброва кожа, г-н Ролингс.

В такъв случай ще ви покажа една.

Заповядайте. - Наистина е мека.

Хубава кожа е, госпожице. - Извинявам се, господине.

Страхувахме се, че може да сте пират. - Не съм пират.

Елате, да се навечеряме и да се опознаем.

Не, не. Ваша е. Задръжте я.

Много бързо му хвърли око.

Това ли е траперът, когото чакаш?

Сигурно някъде го чакат жена и шест деца.

Благодаря, госпожо, беше наистина вкусно.

Изядохте само четири чинии. Щях да си помисля, че не ви харесва.

Не бива да прекаляваш, когато стомахът ти е бил празен дълго време.

Защо пътуваш толкова късно вечер?

Нямам търпение да стигна до Питсбърг.

Не съм виждал град от доста време. Ще се повеселя малко.

Не бяхме виждали трапер досега.

Скалистите планини наистина ли са толкова високи, колкото казват?

Не знам, не съм се изкачвал там. Аз съм...

Всъщност, не е вярно. С Джим Бриджър веднъж

започнахме да изкачваме един връх от Скалистите планини.

Тогава видяхме един човек,

който имаше бели криле и държеше

арфа в ръката си. И аз казах на Джим:

"Джим, не харесвам начина, по който ни гледа този. "

Джим каза, че не го е грижа за върха,

двамата се спуснахме надолу

до този ден не съм стъпвал в Скалистите планини.

Аз си спомням веднъж... - Зебулон.

Какво? - Двама лъжци ще ни дойдат в повече.

Е, време е да си лягаме. Утре ще ставаме рано.

Ще те очакваме за закуска. - Много сте гостоприемен, г-н Прескот,

но понякога като се събудя, ме обзема желанието да пътувам.

Така че може и да ме няма, но благодаря.

Благодаря на всички. Лека нощ. - Лека нощ.

Странни хора са тези трапери. - Да, изнизват се като струйка дим.

Това ми прилича на моето одеяло. - Така е.

В такъв случай малко съм объркан. Чие легло е това?

Твоето.

Не бях виждал такова легло от последния път,

когато ходих на изток. Защо го направихте?

Не е много учтиво да питаш жена защо е направила нещо за мъж.

Не е. Малко ми куцат маниерите.

Както и да е, много благодаря. Лека нощ.

Красиви ли са индианките?

Зависи от това колко време

не си бил с жена.

А от колко време не си виждал бяло момиче?

Не съм сигурен защо ме попитахте това.

Красива ли съм според теб? - Но, госпожице,

не ви ли се струва, че сте малко дръзка?

Ти си тръгнал нагоре по реката, а аз надолу.

Нямаме време да отговаряме на такива въпроси.

Сигурна ли си, че искаш да получиш отговор?

Да.

Велики Боже.

Струва ми се, че сте се целували и преди.

Но не за постоянно.

Наистина използвате изненадващи думи.

Не съм чувал думата "постоянна" в едно изречение с "целувка".

Все още мога да усетя целувката. А ти?

Казахте нещо преди, което не бива да забравяме:

Аз се движа по течението, а вие пътувате срещу течението.

Случвало се е любовници да се разделят и пак да се събират.

Госпожице. - Ийв.

Ийв, аз съм грешник.

Голям грешник.

Отивам в Питсбърг, за да съгреша отново. Няма да изтрезнея цял месец.

Няма да си спомням хубавите момичета, с които съм бил,

или мъжете, които съм пребивал от чиста проклетия,

така както няма да си спомням теб.

Лайнъс, питам те нещо. Все още ли усещаш целувката?

Ийв...

В момента се чувствам като човек на ръба на пропаст,

изправен очи в очи с мечка гризли.

Няма как да избягаш.

Ийв!

Ийв! Къде е тя? - Зеб, какво има?

Както и да е, тук си. Помислих, че си заминала с него.

Заминал ли е? - Да.

Знаех, че се уговаряте нещо с него,

но си казвах: "Това поне е истински мъж. "

Дори такава "струйка дим" като него е по-добра от...

Плачеш ли? За него? Какво значи това?

Кажи ми какво значи. - Нищо, татко.

По кое време си легна?

Рано беше, татко.

Не, късно беше.

Дъще, ще те питам само едно.

Има ли нещо, за което да се притесняваме с мама?

Не, татко, няма.

Той ще се върне. Ще го видя отново.

Но ти очакваше да го видиш тази сутрин. Знам, че е така.

Нищо. Ще го видя отново.

Гледай.

Накарала си мъж да направи това? - Да. Точно както в книгата.

Накара ли го каже онези префърцунени думи?

Вече ти казах, всичко е в чувствата, не в думите.

Искаш да кажеш, че той дори не се е засмял на тези измишльотини?

Каза, че е доста сериозно събитие.

Като да влезеш в бързеи без гребло.

Направил го е, за да се отърве от теб и да може да си тръгне.

Знаеш, че е така.

И си извадила късмет. Искаш да живееш като индианка цял живот?

Говори каквото искаш,

но аз ще го видя отново. Знам това.

Той няма жена и шест деца.

Изобщо не е женен.

ТУК СЕ ПРОДАВА АЛКУХОЛ ДЖЕБ ХОКИНС

Ей, Пиер! Някой идва насам.

Клиент.

Прилича на трапер. Виждаш ли как се е надигнало покривалото?

Може да са кожи.

Жаден ли сте, господине?

Пресъхнал съм като скакалец на нагорещен тиган.

Добре дошли в кръчмата ни, господине.

Казвам се Джеб Хокинс, полковник от народното опълчение в Алабама.

Накъде сте тръгнали? - Към Питсбърг.

Към Питсбърг? Браво. - Има цяло кану пълно с кожи, татко.

Явно е опитен трапер. - Точно така.

Един от изследователите ни, които ще разширят територията ни до океана.

За вас най-доброто, господине. Уиски?

Точно така. - Без черен пипер и змийски глави.

Направено от чисто зърно и най-сладък малц.

Не искам чаша, ще пия от каната. - О, истински трапер, а?

Ще вдигнете ли тост за знамето? - Разбира се.

Прав си. Това е истински алкохол.

Тате, мислиш ли, че може да познае животинчето, което хванахме?

Може и да го познае.

Хванахме някаква пещерна твар,

каквато никой не е виждал по тези земи.

Ще сме ви благодарни, ако ни кажете каква е.

Не ги познавам много добре пещерните животни.

Натам е. Вземи си каната.

Ами аз...

Не знам.

Ето тук е.

Познаваш ли сладкодумни момичета в Питсбърг, а?

Не, не. Нито една.

С татко се надяваме да идем на ваканция там.

Аз ще съм в хотела "Дюкейн", ако не е изгорял.

Слушай, сигурна ли си, че има животинче тук?

Чакай сега... - Чуваш ли го?

Диша учестено.

Държим го в тази дупка там. - Държите го там?

Трябва да погледнеш отблизо.

Е, той видя животинчето, татко. - Добра работа, дъще.

Не съм толкова сигурна. Беше мускулест.

Острието се плъзна по ребрата му. - Трябва ти повече практика, това е.

Жалко, че не си способна като майка си. Бог да я прости.

Хайде, момчета, ставайте.

Хайде. Имаме важна работа.

Отиваме на острова.

Кажи на татко, че идват салове със заселници.

БЕДЛОУ ПРОВИЗИИ И РАЗМЯНА

МАГАЗИНА НА БЕДЛОУ КАКВО ВИ ЛИПСВА? ПИТСБЪРГСКИ ЦЕНИ

Може ли да си купя тази тоалетна вода? С оригинален парижки аромат.

Колко струва? - Само 15 цента.

15 цента? Върни я обратно. - Прав сте, господине.

Спестявайте центовете, за да се множат доларите.

Явно сте спестили доста.

Г-н Бедлоу, през целия си живот съм се опитвал да бягам от богатството.

Мисля, че го направих успешно. Имам малко пари в чорапа.

Ще си останат там. - Точно това имах предвид.

Но вие, господине, вие приличате на заможен човек.

Ако трябваше да се обзаложа, щях да кажа, че имате поне хиляда долара.

Близо ли съм? - Може би.

Колин, колко барут ни остана? - Не се страхувайте, спокойно.

Тук има жени и деца. Не бихте искали да почнем да стреляме, нали?

Я по-весело. Нашата традиция повелява да се борим срещу дивата природа

само с голи ръце и храбри сърца.

Можете да построите нови салове и да продължите пътя си.

Лицемерен негодник.

Ще те видя на бесилото.

Американците не обичат да са победени.

Това е той. Знаех, че ще се върне.

Сега да се помолим.

О, Боже,

благодарим Ти за избавлението.

Поверяваме ти душите на нашите мъртви, за да ги пазиш.

Молим се за бързото възстановяване на нашите ранени.

Сега и нещо друго.

О, Боже,

без да се посъветваме с теб,

ти пратихме няколко души, чиито злини надминаха всякакви граници.

Молим те смирено да ги приемеш.

Без значение дали ги искаш. Амин.

Ще е доста работа, но ще мога да го закърпя, за да стигна до Питсбърг.

Лайнъс. - Ийв, да не говорим повече за това.

Лайнъс, казвам ти, ти не познаваш себе си.

Може и да е така.

Не казвам, че не съм се сещал за теб

от време на време. Не казвам такова нещо.

Но въпреки всичко отидох да видя животинчето на пиратката.

Винаги ще ходя след такива животинчета, Ийв.

Не съм роден за фермер или за съпруг.

Лайнъс, никога повече няма да повдигам тази тема,

без значение дали ще те видя някога или не.

Така е най-добре.

Желая ти всичко най-добро, Ийв.

Отдавна не съм казвал такова нещо на някого.

Виждам бързеи пред нас. Водата се пени. Гледайте.

Сигурно сме взели погрешно разклонение.

Да се опитаме да излезем на брега от тази страна.

Харви! Бързеи!

Пред нас има бързеи! Вървете на брега!

Изкарайте сала на брега!

Изправете го.

Гребете!

Татко, течението ни повлече!

Влез в палатката, Зийк.

Не искам.

Изправи го, татко.

Лилит!

Изправи го!

Не мога!

Върви да помогнеш на татко.

Аз ще го поема.

Лилит!

Лягайте долу!

Лягайте долу!

Как е станало? - Тръгнали са по грешното разклонение

на реката и са отишли при водопадите.

Разбрахте ли как се казва семейството?

Прескот, мисля. Нещо такова.

Веднага след погребението

хващам първия кораб и се прибирам на изток.

И ако ти можеш да мислиш трезво, ще направиш същото.

О, Лайнъс.

Ще повървиш ли с мен, Ийв?

Ийв, аз...

През цялото време докато идвах насам, си мислех,

че ако те намеря жива, ще...

Ще дойдеш ли с мен в Питсбърг, Ийв?

О, Лайнъс.

Оставам тук.

Няма да мръдна оттук.

Ще ми обясниш ли защо?

Мама и татко искаха да имат ферма на Запад

и стигнаха дотук.

Явно Господ е искал фермата да бъде тук.

Но брат ти Сам е ударен лошо, идва зима и...

Няма смисъл да говорим. Ще го направя.

Ийв, не постъпваш много разумно.

Половината хора, които идват на Запад, не постъпват разумно.

Добре.

Добре.

Божичко, ти си решителна жена.

Е, явно онова животинче в пещерата ми беше последното.

Пътят на запад не беше по-гладък от този на истинската любов.

Пречеше не само суровата ръка на природата, но и войната.

Възникна териториален проблем около границата с Мексико.

Не всички подкрепяха войната, в това число конгресменът Ейб Линкълн.

Но войната избухна и в нейния край

към Съюза се присъединиха нови земи с техните испански имена:

Рио Гранде, Санта Фе, Албъкърки, Ел Пасо.

Но най-блестящата от тях се казваше Калифорния,

наречена на митичен остров от перли и злато в роман от 15 век.

Тук в 1848 г.

в Сътър Мил, един човек намери нещо,

което дори не беше търсил, на дъното на един изкоп.

И новината за откритието се разнесе из целия континент,

до Бостън, Ню Йорк и Савана, както и

през океана, в Лондон, Париж и Берлин.

Но новината за златото се прие с най-голяма възбуда в Сейнт Луис,

най-оживеният център за търговия с кожи в света

и най-шумният, вулгарен и арогантен град на запад от Ню Йорк.

ТАНЦУВАЛНА ТРУПА ПЕСНИ НА ЛИЛИ ПРЕСКОТ

Казвам, че няма повече от три. - Шест.

Дантелата те е заблудила. Три са.

Внимавайте с него. Клийв е експерт по фустите.

Е, не можеш да го докажеш. - Ще закъснеем за покера.

Виж, току-що те изръсих с една скъпа вечеря,

нямам нищо против да те изръся още. Залагам сто, че не са по-малко от шест.

Как ще го докажеш? - Ще проверим.

Ще дойда да проверя с теб. - Добре.

Второто момиче.

Г-це Прескот? Г-це Прескот? - Не сега.

Важно е. - Винаги е важно.

Колкото са по-дърти, толкова по-важно става.

Г-це Прескот, моля ви. Аз съм Хайлън Сийбъри,

адвокат по делата на Джонатан Брукс.

Нищо ли не значи за вас? - Този стар козел?

Но вие сте означавали нещо за него. Включил ви е в завещанието си.

Ще трябва да отидете в Калифорния, за да си получите наследството.

Не бих отишла в Калифорния,

дори ако Джон Джейкъб Астор ми завещае Сан Франциско.

Не мисля, че г-н Астор има собственост там.

Но добивът от имота на г-н Брукс не бива да се подминава с лека ръка.

Какъв добив? - На злато, г-це Прескот.

На злато? - Точно така.

Собственичка сте на златна мина. Първата седмица добивът е бил 3 500.

Златна мина?

Е, аз...

Този мил стар козел.

За Бога...

Е... Това е неочаквана придобивка.

Къде са парите? - Пари ли? Парите?

О, да. Имаш предвид нашето малко споразумение.

Сто долара начален капитал

плюс моя дял от печалбите.

Трябва да ти призная, че тези сто долара бяха похарчени.

Но те уверявам, че тези 100 долара

ще се окажат най-добрата инвестиция, която си правил.

Аз имам планове, господа,

такива, за каквито не сте си и мечтали.

Ще ви изкарам дял от една златна мина.

Златна мина. Нищо няма да ни изкарваш.

Защото няма да си способен да правиш нищо,

ако не ни върнеш тези 100 долара до утре сутринта.

Граймс, не го прави.

Ще убиеш златната гъска. - Наричай го както искаш.

Ние ще те чакаме.

КАЛИФОРНИЯ - ОРЕГОН

Индипендънс, Мисури. Това беше отправна точка за всички емигранти.

Богобоязливи семейства поемаха към плодородните земи на Орегон,

а авантюристи, мечтаещи за бързи печалби заминаваха за Калифорния.

Опитайте.

Предполагам, че имате фургон? - Мога да си намеря.

А коне? - Мога да намеря всичко, което искам.

Имате ли съпруг? - Не съм омъжена, г-н Морган.

Нямате придружител?

Не, пътувам сама. - Не мога да ви взема.

Сама жена винаги изважда на показ лошотията у мъжете.

Настървява ги, а те вече и без това са достатъчно овълчени.

Ще пазя дистанция, г-н Морган.

Жена като вас?

Един ден ще си намерите белята и ще се чудим откъде ни е дошло.

Какво казахте, г-н Морган?

О, ти си била докачлива. Обичам жена, пълна с енергия.

Имаш и доста красиво лице под тази пудра.

И хубаво, жизнено телце под тези дрехи.

Има една жена на име Клег, Аги Клег.

Защо не идеш да я намериш?

Благодаря.

Казах ти, че не става.

Надявах се да пътувам със съпруг. Изпуснах един миналата седмица.

Чух, че в Калифорния се падат по 40 мъже на всяка една жена.

Ще ви платя. - Не ми трябват пари.

Трябва ми мъж.

Какъвто и да е.

Добро утро, дами.

Хубава сутрин.

Случайно да се казвате Лили Прескот?

Не, освен ако не ти е развинтено въображението.

Значи вие сте въпросната дама.

Клийв Ван Вейлън, г-це Прескот, на вашите услуги.

Ще изпълня всяко ваше разпореждане оттук до Калифорния.

Е, благодаря. Каквото и да предлагате, нямам нужда.

Може би не разбирате.

Много добре разбирам. Надушвам опортюнистите отдалеч.

Г-це Прескот. Предлагам ви честна работа срещу заплащане.

Сбогом, г-н Ван Вейлън.

Беше ми приятно да се запознаем, г-це Клег.

Не бях виждал жена с по-хубава коса от вашата.

Ще изглежда наистина добре

на колана на някой индианец.

Две красиви жени насред пустошта. Кой ще ви пази?

Никой. Никой няма да се погрижи за вас.

Е...

Приятен ден, дами.

Досега не ми го бяха казвали.

Кое?

Че имам такава... Такава хубава коса.

Знаеш ли какво?

Имам предчувствие, че мъжете ще ти се лепят като мухи.

Може и аз да хвана някой, докато кръжи край теб.

Ставам твой партньор.

Благодаря.

Как е?

Чисто е. Има един гьол в следващата долчинка.

На колко е? - О, може би на половин миля.

Е, благодаря. - Ще го видите от този хребет.

Има някакво езерце на около половин миля оттук. Тръгваме натам.

Езерце на половин миля оттук.

Ей, ти караш конете.

Израснала съм във ферма.

Езерце на половин миля оттук.

Ей, Аги?

Тези ще ти свършат ли работа? - И още как.

Благодаря.

Дами.

На вашите услуги. - Мислех, че сме се отървали от теб.

Не можех да понеса мисълта, че ще пътувате без мен.

Ако бях разбрал, че се е случило нещо с вас, нямаше да си простя.

Яздил си сам цели 100 мили? - Нямаше как да ги преброя.

Очакват те още 100. Връщай се. Казах ти, че когато се счупи фургон,

ще ми трябва мъж, който да го поправи, не такъв, който ще залага

колко време ще отнеме. - Искаш да ме върнеш?

Ще ме оставиш на милосърдието на индианците?

Ако не тръгнеш веднага, ще те оставя на...

Обръщам се към спортния ви инстинкт.

Готов съм да се обзаложа с вас, че ще остана с обоза.

Е, сключихме облог. - Чакайте малко.

Аз наех този човек. Ние ще платим вноската му.

Вярно ли е, г-це Прескот? - Щом г-ца Клег го твърди.

Госпожо, ще съм ви вечно задължен.

Отивам да си разтоваря нещата.

Агата, ти полудя ли?

Каза, че щял да си изкарва честно прехраната.

И ще го направи. Обещавам ти.

Ей, хората от последния фургон, опънете въжето.

Опънете го.

Конете да не спират. Не ги оставяйте да спират.

Не отпускайте въжетата.

Опънете ги.

Конете да не спират.

Конете не бива да спират.

Не отпускайте въжетата.

Ей, ти, на средния фургон, подкарай конете.

Дий. - Насам, татко.

Дий.

Дий. Хайде, муле.

Просто съм объркан от цялото това внимание, г-це Прескот.

Искам да призная,

че излъгах за причината, поради която искам да работя за вас.

Знам.

Истинската причина е, че ви обичам.

Не. Истина е.

От мига, в който ви видях, разбрах, че няма да мога да живея без вас.

Не искам да ставам причина за смъртта ви.

Говоря сериозно.

Готов съм да поема задълженията на верен съпруг.

А готов ли сте също да поемете задълженията,

свързани с моя имот, г-н Ван Вейлън?

Сериозно?

Какъв точно имот?

Златна мина, г-н Ван Вейлън.

В която има тонове злато, както ми казаха.

Лъскаво, жълто, блестящо злато.

Нямах никаква представа.

Сигурна съм в това. - Г-це Прескот, наистина...

Ето я Агата. Ако трябва да предлагаш женитба на някого,

ти предлагам да паднеш на колене пред нея.

Освен това тя има хубава коса. - Гледай ги само.

Човек би казал, че са готови да погребат някого.

Не сме ли достатъчно изморени и без това?

Е, да ги събудим.

Слушайте всички.

Само така! Ето така трябва да се чувстваме!

Здравейте, г-н Морган!

Аги. За обяд.

Благодаря. Хубава риба.

Какво има, г-н Морган?

Г-це Прескот, мислех си нещо.

Вие сте една от най-прекрасните жени, които съм виждал.

Имате характер и чудесно, здраво тяло.

Благородна комбинация.

Ще раждате деца така лесно, все едно скачате от дърво.

Предпочитам да скоча от дърво, г-н Морган.

Казвам ви, родена сте за това.

Искам ви за своя жена.

Имам ранчо за добитък точно под Мърсед.

Ще се установя там порядъчно и пристойно.

Сигурна съм, че сте порядъчен и пристоен, г-н Морган.

Щом е така, тогава не ви остава нищо друго, освен да се омъжите за мен.

Ще си създадем прекрасно семейство за нула време.

Убеден съм в това.

Съжалявам, г-н Морган, но не мога да приема предложението ви.

Защо?

Защото една жена иска да чуе нещо по-привлекателно.

Нали това правя? Привличам ви.

Привличам ви в живота си.

Съжалявам, г-н Морган.

Има нещо друго, нали?

Сигурно ви измъчва нещо друго.

Е,

то няма да ме спре, г-це Прескот.

Бъдете убедена. - Какво искаше?

Деца.

Деца ли? Да ме вземат...

Защо е дошъл да пазарува от погрешния магазин?

Ще погледна. - Е...

Е, господа, май сме много предпазливи, а?

Вдигам мизата и слагам на масата този прекрасен револвер,

правен в Лондон и зареден с куршуми за мечки.

Плащам.

Казах ти, че няма да търпя...

Шейени.

Твърде много са. Ще трябва да бягаме.

Не можем да избягаме с тези фургони.

Веднага щом тръгнете, освободете предните двойки коне.

Да не си полудял? - Хайде, тръгвайте.

Има вероятност да искат животните ни повече от нас.

Ти си комарджия, нали? Хайде, да тръгваме.

Движете се близо един до друг.

Не знам как да ги освободя.

Клийв, внимавай!

Клийв!

Джо, качи ме.

Ще тръгнем на разсъмване.

Ще взема няколко мъже и ще отидем да го потърсим.

Ще го погребем по християнски.

Някой идва насам!

Можеш да наемеш тези хамути за долар на ден, ще ти дам добри коне.

Ще ги взема сутринта. - Добре.

Можете ли да ми кажете къде е участъкът на Брукс?

Всички участъци са край реката.

По кой път да стигна? - Има само един. Край реката.

Благодаря. - Няма защо.

Търсим г-н Хъгинс.

Намерихте го.

Това е г-ца Лилит Прескот.

И аз така си помислих. Казаха ми, че сте красавица.

Това е вашето място. Точно както го огради г-н Брукс.

20 души работеха тук преди. - Къде са сега? Кой копае златото?

Златото? Не бях виждал по-чисто злато, откакто дойдох тук с Мили.

Но жилката беше само в една кухина. Цялото нещо беше в една кухина.

Изкарахме 4 200 долара от нея.

Относно тези 4 200...

Г-н Брукс изхарчи три хиляди преди да се спомине от инфаркт.

Аз платих 600 за ковчег с месингови дръжки.

Останалите ми ги дължите за това, че ви пазя участъка.

Така е честно, нали?

Няма ли да...

Странна двойка.

Какво ще кажете, момчета? Елате да видите новата атракция.

Вълнуваща и сензационна. Заповядайте, господа.

Г-це Прескот? - Здравейте, г-н Морган.

Бих ви поканила вътре, но е малко тесничко.

Това не е живот за изискана жена като вас.

Чух, че мината ви била изчерпана.

Къде е наконтеното ви приятелче?

Клийв?

Последно чух, че бил отишъл в Хенгтаун.

Искате да кажете, че този негодник ви я зарязал?

Да, заряза ме.

Но не съм съгласна, че е негодник.

Клийв си е Клийв.

Вие сте странна жена, г-це Прескот.

Когато един скункс трябва да се убие,

не е достатъчно да се каже скунксът си е скункс.

Г-н Морган,

през целия си живот съм искала да се омъжа за богат съпруг.

Мога ли да виня Клийв, че иска да се ожени за богата жена?

Може и двамата да сме родени да водим живот на бедняци,

но това не значи, че ни харесва.

Вярвате ли на това, което казвате, или това са просто думи?

Кажете ми истината.

Истината е,

че с Клийв не можем да живеем само на една гола любов

Дори за пет минути.

Отговорихте на въпроса, който си задавам през последните 2 000 мили.

Имам най-голямото ранчо, което някога сте виждали.

Няма да ви стигне цял ден да го обходите с кон.

От тази земя много скоро ще се изкарват много пари.

Искате богат съпруг?

Е, той стои срещу вас.

Няма да правите нищо, освен да гледате децата.

Съжалявам.

Няма да стане.

Никога.

Какво прахосничество.

Някой те е създал, за да се похабиш.

Аги.

Тези, които бяха спечелили пари, искаха да получат удоволствия.

И имаше кой да им ги предложи.

Дори корабите по Сакраменто предлагаха луксозни артикули.

Плащам.

Ти си наред.

Ще залагаш ли?

Какво ти е?

Отказвам се. - Отказваш се?

Какво му става?

Лили, трябва да говоря с теб.

Отказах се от печеливша ръка.

Никога не съм си и помислял, че ще го направя за жена.

Лили.

Какво ще кажеш да се събереш с един комарджия?

О, скъпа, ще го направим. Имам 1 200 долара тук.

Ще отворим къща за хазарт? - Не.

Един женен мъж трябва да прекарва вечерите си у дома.

Значи ще отворим музикален театър в Сан Франциско.

Не. - Още мога да пея и танцувам.

Не. Една омъжена жена трябва да прекарва вечерите си у дома.

1 200 долара няма да ни стигнат за... - Лили. Виждала ли си Сан Франциско?

Грозен, малък град, пълен с бълхи.

Изгаря на всеки пет минути,

но всеки път го построяват по-голям и по-хубав отпреди.

Пълен е с живот, нищо не може да го спре.

Това те кара да искаш да построиш нещо.

Железен път. Параходна линия.

Нещо, за да помогнем на бебето да порасне.

С 1 200 долара?

Можем да започнем с товарен вагон или с гребна лодка.

Но с помощта на дявола, съм сигурен, че ще успеем.

ПАУЗА