Original subtitles

[Пари за нищо от Dire Straits] ♪ MTV... ♪

Преди в Йелоустоун...

[скандиране]

Джон: Това момче оживя перфектен живот, Моника.

И всичко, което знаеше дали го обичаше.

- Джон, това не е мястото, но трябва да поговорим.

Мисля, че трябва да се срещнете с мен на резервацията.

Покажете на хората държите достатъчно, за да посетите.

- Мога да го направя.

Джон: Парк Рейнджърс дойде... ми говори за някакви вълци

това издържа в ранчото тук.

- Опитах се да ги надхитрим. Май не се получи.

- Къде са вълците сега?

- Те са на място, където никой всеки ли ще ги намери.

- Чувствам се малко безотговорно.

[ахва] [кикотене]

[стенове]

- Не е истинското й име.

Джон: Виждам, че си оцелял. - Благодаря ти.

- И да мисля за всичко трудно работата, която свърших, за да те вкарам в затвора.

Всичко преди сега. Ето за това съжалявам.

Бях ужасен.

Рип: Ти ме постави през ада обаче.

[музика]

[кон пръхти]

- Ще излезем в тръс до планината Чизхолм,

лагерувай там...

след това ги карайте надолу до Луис Крийк.

Техните стари суши ще искам да ти се отблагодаря.

Просто продължавай да се движиш на юг,

тогава ще ги задържим на поляната и...

след това ги натиснете надолу в реката.

- Вижте кой дойде да ме изпрати.

Ще се върнем след около седмица.

- Добре е да се знае.

- Един за пътя?

- Достатъчно си глупав, за да поискаш това пред баща ми?

- Да, добре, заслужаваш си риска.

- Бъди внимателен.

- Внимавайте, не вземайте предвид твърде много в това.

- Все пак внимавай.

Ще се видим, когато се върнеш.

- Да тръгваме.

- Не съм труден за намиране.

Разбира се, никой от нас каубоите са.

[музика]

[течаща вода]

[вратата се отваря]

- Нямах предвид да те събудя, скъпа.

Опитвах се да бъда тиха. съжалявам

- Не си ме събудил. Спомените ме събудиха.

- Е, надявам се бяха добри.

- Добри не буди хората.

Мисля, че го правят обратното.

[въздишка]

Мислиш ли някога за нас?

- Добре...

Ние сме всичко, за което мисля.

- Когато бяхме деца.

Мислил ли си някога за това?

- Мисля за сега.

Мисля за утре.

Но не давам много мисъл до вчера.

- Вчера е това, което ме изяжда.

- Скъпа, вчера е това, което изяжда всички.

Ето защо Не мисля за това.

- Хм.

- Добро утро.

- Добро утро.

- Ще закъснея.

- Ще бъда тук.

[музика]

[бърборене]

- О, момче.

Рано е за пожар.

- Ще бъде суха година, сър.

- Вече е суха година.

Нашите прасци са достатъчно големи за брандиране?

- Бих ги искал малко по-голям

но изглежда като цялата долина е с къси ръце.

Просто помогна на Мичъл и Вече получавам обаждания всеки ден.

Първо трябва да брандираме нашите преди да помогнем на някой друг.

Трудно е да кажа не с теб сега като губернатор.

- Аз съм губернатор хвърлен гаечен ключ

в почти всичко, което можеше.

- Ами бих марка цялата държава

ако можем да получим кацането на летището обратно, сър.

Щеше да си струва.

- Да, би било.

- И така, ето какво си представям.

Ще ги извадя от задната страна,

прокарайте ги Долината

и тогава ще направим брандирането тук и ще управлявам два екипажа.

Вземете едно брандиране а другият ги бута

до пасището на летището.

Там няма вълци.

- Колко дневни работници смяташ ли, че ще ни трябват?

- Може би петнадесет.

Ще разделя нашия екипаж и ожени ги за дневните работници.

- Къде ще ги настаниш?

- Ами мислех за таванското помещение.

- О, не. не ми трябва някакъв пиян дневник

падане по стълбите и ме съди.

Извадете палатките.

Всички спят навън. И имам предвид всички.

не ми трябва тази къща

превръща се в хонки тонк или.

- Мм-хмм.

- Никой не знае какво по дяволите правим вече.

И е време напомняме им.

Накарайте Gator да изтегли каруцата.

[двигателят стартира]

Аз ще поканя целия проклет окръг.

- Това е голямо число две екипни въжета в писалка.

- Само каубоите от ранчото влачат.

- Сър? Идваш ли?

- Дяволски си прав, идвам.

[музика]

- Може ли да поговорим?

- Дай ми минутка.

- Само една дума?

- Това за Лято ли е?

- Когато кажеш Лято, имаш предвид сезона

или онова космато хипи давайки сифилис на нашия диван?

- Дай ми минута.

- Ще поработим от тук за няколко дни.

- Този график е доста пълен, сър.

- Клара, това...

Това не беше въпрос.

- Работа от ранчото за няколко дни.

Разбрах.

Бихте ли се противопоставили на преместване на някои срещи тук?

- да

- Значи казваш, че... - Без повече срещи.

- Искаш да кажеш, че няма срещи.

- Нямам предвид "като" нищо.

Имам предвид отмяна на срещите които са планирани

и не планирайте повече.

Звучи ли ви като план?

- Звучи като обратното на план

но ти си губернаторът така че това ще направим.

- Искам да направя голямо парти от него.

Поканете новинарски екип до ранчото.

Покажете на света кои сме и какво правим.

- Наричаме тези евродепутати.

- Евродепутати?

- Произведени събития за, ъъъ, политически цели.

Мога ли да сглобя списък с гости?

- Ех...

- Можеш да получиш през две седмици на стойност

срещи за един следобед.

- Зареди ме.

[вратата се затваря]

Твой ред. Удари ме.

- Мисля си за това.

- Ще ми трябва напитка за това.

- Значи просто искам да...

искам да се уверя разбирам

положението правилно, нали?

Ти даде своето приятелка помилване?

- Тя не ми е гадже

и аз не го направих помилвай я.

Смекчих й присъдата.

Тя завършва под домашен арест.

- Твоята къща.

- Е, тя не го прави има къща в Монтана.

И имам нужда от нея.

- Това хипи трябва да е способен да суче

- топче през сламка сода. - Бог.

- Това шибано състояние е толкова обвързан със съдебни дела

над лова на вълци и бизони, напускащи парка

и градински чай глухар че не мога да разбера

ако могат да пресекат пътя.

И аз не разбирам нещо от това.

Не разбирам нищо от мотивите зад него.

Но Съмър го прави, защото тя...

тя мисли като хора, които управляват тези групи.

- Защото тя е хората които управляват тези групи.

Тя не отива да ти помогна, татко.

[въздишка]

Вие сте поканили най-лошия си враг да спи в леглото ти,

и ако смятате, че тя чука те снощи,

дай й три месеца-- истинското шибане идва.

И ще ви дам мотивите: разсъжденията сте вие.

Вълкът е тяхното оръжие.

Такъв е и бизонът.

Така е и всичко, което получава вашият добитък

извън националната гора,

и извън земята на BLM, и в крайна сметка извън вашата земя.

Не е по-различно отколкото Дан Дженкинс

искаш частен клуб или--или

Пазарни акции искат тяхното шибано летище.

Те искат земята, татко.

Това е всичко, от което се нуждаете да разбера.

[музика]

[вратата се отваря и затваря]

[птичи чуруликания]

[двигателят стартира]

- Мога ли да ти помогна?

- Просто напускам моят нов затвор.

Какво гори?

- Гората.

Случва се всяка година.

Някои години по-лоши от други.

- Как започват?

- Светкавица.

- Някой ще го гаси ли?

- Искам да кажа, че ще опитат.

Единственото нещо, което може извади го е Бог.

- Бог гаси огъня?

- Бог дава дъжд. Дъждът гаси огъня.

- Природата издава огъня, хлапе.

- Това е което аз казах.

- Ще ги съберем и ги задръж в долината,

и тогава ще ги натикаме тук сутринта.

- Искаш ли каруцата там горе?

- Не, без вагон. Без легло.

- Ние сме студен лагер за през нощта. - [смее се]

- Ий-ха. Каубойски лайна.

да! Картър, повдигни товарните коне

и викайте на Gator, за да опаковате нещата за спайк лагер за две нощувки.

- Да сър.

- Какво е шпайк лагер?

- Не знам. - [смее се]

- Госпожо.

[музика]

[хлипане]

[музика]

- Никога не съм си правил труда да питам как се чувстваше.

Сега знам.

- Тревожа се.

- За какво?

- Относно теб.

За живота и моя място в него.

Имам абсолютно нямам идея какво да правя.

- Продължаваме.

Това е всичко, което можем да направим.

Не напускай работата си.

Не твоята работа е причината той да умре.

Не биволът е причината да умре.

Той умря, защото Бог има нужда от него.

Защо има нужда от него?

Това ще бъде първият въпрос Питам, когато го срещна.

Говорейки за работни места, защо не правиш твоето

- Аз просто, ъъ...

аз не го искам идва между нас.

не искам нищо идва между нас.

- Нищо не идва между нас, скъпа.

Нищо не може.

- [подсмърча]

- Баща ти се обади.

- Ще му се обадя по-късно.

- Той ни покани към брандирането.

- Не искам да те оставя момчета сами за една седмица.

- Ами покани ни всички.

- Чувствате се до седнал на кон?

- Няма шанс.

Ще оставя ездата на вас.

Но имаме нужда от почивка.

Така и нашият син.

- Кога започват?

- Утре.

- Аз ще започна събиране на няколко коня.

Трябва да тръгнем тази вечер.

- Обичам те.

Не ти казвам това е достатъчно.

- Никога не се съмнявам.

[Преплитат се от сеньора Мей играе]

♪ Дръж се здраво за мен ♪

♪ Ти не се задушаваш Ти ме освободи ♪

♪ Пътят тук В страната ♪

♪ Нищо между луната и морето ♪

♪ Може да скъса връзките Между теб и мен ♪

♪ Реките се огъват и облаците се разкъсват ♪

♪ Слънцето ни тегли Към нашето преплитане ♪

[мрънка]

- Какво правиш?

- Опитвам се да облека това момче.

Трябва да се съберем сутринта.

Ще ни няма няколко дни.

- Баща ми отива ли?

- Пролетта е събирай се, скъпа.

Всички отиват.

- Е, можеш ли да облечеш и мен?

- Какво да направя?

- Добре--

Не оставам в това тъмница сам.

- Скъпа, остават ни два дни на кон.

Няма палатки. Без легла.

Без бани, без нищо.

- Не искаш ли да си ходя?

- Да, изненадан съм че искаш да отидеш.

- О, добре, просто ще, ъъъ, лети до Вегас.

ще взема апартамент в Wynn.

Отидете да хванете Thunder Down Under.

- [смее се]

Бет, ако искаш да отидеш, просто кажи, че искаш да отидеш.

- Е, мисля, че го направих, но ти изглежда намирам тази концепция немислимо.

- Бет... Да приберем лудите.

Искате ли да продължите срещата с мен утре?

[прочиства гърлото]

Бет, любовта на живота ми,

Не мисля, че мога оцелее два дни сам.

И Бог знае, че мразиш коне и говеда

и е мръсен и студен

и най-вече битието казал какво да правя,

всичко това ще случи се утре,

но бихте ли помислили

идва и ме пощади...

[смее се]

мизерията да съм без теб?

Хм?

- Ами не го правя имам нужда от теб нещастен.

- Исус Христос. Ето, опитайте тези.

- Господи, ти правиш едно момиче работи за него.

- Стани, пробвай ги.

[Бет крещи]

- Не искаш да слагам лудите далеч сега, нали?

- Можеш да си толкова луд както искаш сега.

[музика]

- Искаш ли да дойдеш утре?

- Искам ли да седна на гърба на животно, което сте счупили

в подчинение за събиране животни, които планирате да тормозите

и затвори пред вас осакатяват телата им?

Не, мисля да остана тук.

- [смее се]

Лято, толкова си пълен с лайна.

Знаеш ли, първото нещо това ти се случи

кога си роден?

Напълно непознат взе чифт ножици

и отрежете това част от тялото ви

това те е хранило за девет месеца.

Тогава този непознат ви предаде към друг непознат

който те държеше с главата надолу и те удари по гърба

и на дъното докато не изкрещя,

след това поставиха ти на стоманена везна,

след това те обездвижи в одеяло

преди да ви предаде обратно при майка ти.

И ако беше момче, по-късно този ден

идва друг непознат, отвежда те,

провежда всякакви тестове на вас

преди да отрежете препуциума на пениса ви.

Няма значение, че всички тези неща

бяха направени, за да се спасят и подобри живота си.

Вижте моята гледна точка?

- Не точно.

- Не точно?

Предполагам, че затова съм губернатор

и ти си под домашен арест.

- Получаваш ли клетка обслужване там горе?

- Господи, надявам се, че не.

- Вероятно трябва вземете сателитен телефон.

- Можеш ли...

можеш ли да яздиш

- Мога да яздя.

- Вие носите сателита.

- Сега това ме радва.

Готов ли си да станеш каубой?

- Мислиш, че можем да се промъкнем в някакъв риболов?

- Не това пътуване, внуче.

Погрижете се за конете си, след което се срещнете ние в къщата за вечеря.

[музика]

[кон пръхти]

- Това ли е малкият ви син?

- Това е единственият ми син, Клара.

[чукане]

- Вашият шест часа е тук.

- Нямам шест часа.

- Имате шест часа.

[вратата се затваря]

- Обадих ти се.

- Наясно съм.

- Виж, аз, хм...

Онази вечер беше...

- Не беше ли? [смее се]

- Беше непрофесионално и...

- О, не ти хареса?

- Не, не е така това, което казвам.

- Ние сме двама възрастни по съгласие.

Можем да правим каквото си поискаме,

но разбирам какво ти казваш, Джейми.

Ти го казваш една връзка би ви отказала

от представителството на държавата в съдебен спор

срещу пазарни акции или неговите партньори.

- Това също би те отвело.

- Не съм съдебен участник.

- Хм.

Затова ли го направи?

- Хм...

- Както знаеш...

- [кихи]

- Държавата наема навън съвет по съдебни спорове.

Не си ме отказал от нищо.

Така че, ако това е причината да го направиш, направи го за нищо.

- Ако мислиш това последно вечерта беше непрофесионална...

- Наистина стигам отидете на събирането?

- да

- Без глупости? - Не.

- Хей, без псувни на масата.

- Значи мога да тръгвам?

- Можеш да тръгваш, по дяволите. Не ме питай отново. Добре?

- Бебе? - Какво?

- Опитвам се да преподавам му някакви обноски.

- Искаш да служа ги там?

- Здравият разум би казал да.

Но веднъж това семейство ще ядем заедно.

- Хей, щях да спра стол,

но си помислих, че можем да заложим вашият затворник на полето,

виждайки, че тя обича да ядеш тревата.

- Кейси е тук със семейството си.

Храним се в трапезарията.

И ще бъдеш мил.

Но ако не можете кажи нещо хубаво,

изобщо нищо няма да кажеш.

Ясно ли ни е?

- Кристално ясно, татко.

[Бет прочиства гърлото си]

Първо ще си взема едно питие.

ааа

ааа

Готов.

- Ще съжалявам мамка му от това.

Хайде. Нека приключим с това.

[Бет прочиства гърлото си] [въздишка]

Бет: Едно голямо, щастливо семейство.

И помощник.

И проститутка.

Не знам какво може направи това по-добро.

- И така, Gator, какво уби? за вечеря тази вечер?

- Съжалявам, не те познавах ще се присъедини към нас.

Бих избрал друг всичко, което знаех.

- Тя ще бъде тук за следващите шест месеца

значи вегетариански вариант всяко хранене ще бъде...

- Веган. Веган вариант, моля.

- Гатор, просто я дай с какво храним конете.

- Така или иначе тази вечер ще имаш ъъ...

асортимент от дивеч...

Отляво има еленско месо.

- Което ще рече елен, който сте застреляли.

- Да, така е.

- Докато се грижи собствен бизнес

търсене на храна за препитание.

- да Освен това ще имаме печена патица.

- Знаете ли, че патици половинка за цял живот?

- Поне нещо на тази маса прави.

- Е, убих и двамата, ако...

- Прави ли го по-добро? Не, това го прави два пъти по-лошо.

- О

- И какво е това малко същество

това дори не може нахрани един човек?

- Всъщност обичам да сервирам четири на човек.

- Значи убиваш четирима.

- да

- Какво е това мистериозно месо?

- Това е гълъб.

- Гълъб. Птицата на мира.

GATOR: Тези мигрират от Мексико всяка година.

- Ти служиш на шибания птица на мира за вечеря.

- Dove е доста добър. - [смее се]

Моника: Съжалявам, съжалявам.

Това е просто така шибано неудобно.

- Може ли да ядем?

- Лято...

Нека ние с теб се разходим,

да Може би мога помагат да ви образоват

върху различните ни начини на живот.

Нашите различни култури, нашите различни ценностни системи.

- Имате ли ценности? - Хайде да се разходим.

- Ей, момичета... - Момичета?

- Виждаш ли момиче в тази стая, татко?

Хм? След теб. - Не в живота си.

- [смее се]

- Господине, искате ли ме да тръгна след тях?

- [смее се]

- Мисля, че е така ужасна идея, Рип.

Гатор, нека... Да ядем, докато още можем.

Ще взема четири от тях.

[смее се]

Не можеш да измислиш това.

- Господине, малко съм притеснен за тях.

- Вероятно трябва.

[Моника се смее]

- Мислех разходете се беше метафора.

Ти наистина го имаше предвид.

- Не. - О!

- Беше метафора.

Позната позиция за вас?

- Ти си самодоволна, разглезена, четиридесетгодишен юноша.

Ти си всичко, което е грешно с това място.

- Единственото нещо, което не е наред това място е ти си в него.

- Кучко!

Девет години от Джиу джицу, кучко.

- Ах! [мрънка]

- Израснах с трима братя, шибано хипи.

[сумтене]

- Махам се!

о!

- Знаеш какво ще стане случи, нали, сър?

- Подозирам, че е случва се в момента, Рип.

Писна ми да го слушам.

Нека го получат извън тяхната система.

- Нищо не излиза от вас системата на дъщерята, сър.

Извинете ме.

[музика]

[сумтене]

- Не.

Стига с тези глупости по джиу джицу.

- Какво ще кажете за тези глупости?

[писък]

Рип: Знаеш ли колко глупаво и двамата изглеждате?

Изглеждаш нелепо.

- [задъхвайки се] - Махам се!

[мрънка]

Мислиш ли, че ще победи другия

да уважавам твоето мнение?

По дяволите, дори не знам как можете да се уважавате.

Това ли са обноските че искаш да научиш това момче?

Хм?

А ти. аз не те познавам

Но знам това, ти никога не си ще убедя някого

да мислиш по начина че си мислиш

като ги обиждаш в собствената им къща.

Ако не ви харесва храната, не го яж по дяволите.

Не мисля Трябва да ви разкажа за

всички хора, които гладуват около тази планета тази вечер.

Така че, може би млъкни по дяволите и кажи благодаря.

Или напусни...

Има вариант никой не се замисли.

- Не мога да си тръгна. - [смее се]

Е, освен ако не искаш това да се случва всяка вечер

през останалото време че си тук,

Предлагам ви да разберете начин да се разберем.

Сега, Бет, имам те имаше достатъчно?

- Дори не е близо. - [смее се]

Ами ти, Съмър? а?

- Мога да правя това цяла нощ.

- Глоба.

Тогава нека приключим с малко достойнство

вместо да се търкаля наоколо На земята

като куп на шибаните деветгодишни деца.

Просто стой тук и ги търгувай.

До един от имаш достатъчно.

- Ооо!

[сумтене]

Не, не, не, не ме гледай.

Аз не съм този това те вкара в това.

Ако искаш да се откажеш, Лято,

Ще се погрижа остава напуснато,

но аз не съм напускам заради теб.

[стенове]

- Не не.

Погледни ме.

[задъхан]

[стенове]

[Лятно плаче]

Твой ред.

[Лятно задъхване]

Това е моята шибана къща.

Ще покажеш на мен и на всички в това отношение,

разбираш ли?

- Какво уважение получавам?

- Ще получите точно каквото даваш.

Гладен ли си? - Умирам от глад, по дяволите.

Не съм сигурен, че мога да дъвча нещо.

- Е, просто го глътнете цялото.

Не би трябвало да е проблем за теб...

Мамка му, съжалявам. Вече не правим това.

Да отидем да ядем.

- Трябва да се почистя.

Вие също трябва.

- Не се крия от това, което правя.

Исках да се бия, така се карахме.

Нека гледат.

Хайде.

Какво?

- Нищо.

- Ммм Изчакайте.

Може да има масло в това.

- Майната му.

[музика]

- Значи никога не си ял месо в целия си живот?

- Никога.

И двамата ми родители са вегетарианци.

Бет: Наистина ли?

Знаеш, че не сме... ние не сме проектирани

просто да ям маруля и трева и всички тези глупости, нали?

Ето защо трябва да го превърнем в брашно на първо място.

- Не, не сме били проектирани да яде това.

- Това е точно това ние сме създадени да ядем.

Всичко, което живее от трева има четирикамерен стомах.

- Това са глупости.

- Мммм. Попитай го.

- Ще взема комплектът за първа помощ.

- Не е толкова зле, колкото изглежда.

- О, това е облекчение.

Ако беше толкова зле, колкото изглежда

ще бъдете на полет за грижи до болница.

Всички сте извинени.

[музика]

[стенове]

- мамка му

- Позволих си, сър. Ако нямате нищо против.

Трябва ми.

- Какво правиш Дойдох тук, за да направя.

Налей ми едно, ще ли?

Моята дъщеря...

Аз, ъъъ... Поздравявам те, Рип.

Трябва да се изисква много смелост да спя до тази жена.

- Знаете тази стара поговорка "не заспивай луд?"

Е, това никога не е по-вярно отколкото моя брак.

- Предполагам, че не.

Знаеш ли, първите Дътъни да заселя тази долина,

битката беше всичко, което знаеха.

Ето как стигнаха до тук

и как са запазили земя, след като го направиха.

Но днес е...

Днес изглежда така това е отговорност.

Страхливците управляват света тези дни, Рип.

С правила на страхливец и страхливите обичаи.

За да успея днес, всичко, което трябва да знаеш

е как да обвинявам и как да се оплача.

Наистина вярвам това е оцеляването

от най-неподходящите в наши дни.

[смее се]

Знаеш ли, аз винаги помисли си Бет

би се успокоил като остаряваше.

Но всяка година изглежда така тя става по-дива.

никога не съм виждал нещо подобно.

Какво трябва да се чувства да бъда толкова свободен.

[музика]

Знаеш, че имам едно дете ми липсва,

едно дете съжалявам, за което съжалявам...

Но това момиче...

Това дете завиждам.

[музика]

Ще се видим вътре кухнята около четири.

- Да сър.

Лека нощ.

[койот вика]

[музика]

- Последно от тях за няколко дни.

- да

[музика]

- Райън. беше преди много време. добре ли си

Изглеждаш добре.

- Здравей, млади човече. Как сте?

- Добре. Кажи ми за какво влязохте тук.

- Имаме нови оборудване с висока мощност.

- Как сте момчета, добре ли си?

Добре. Радвам се да ви видя всички.

- Уау.

- Момчета добре ли сте? Нуждая се от нещо? Благодаря ти.

- О, вижте се. Красива.

- Не ти е за първи път. - Да, разбрахте.

[музика]

- Благодаря ти. - Да сър.

- Ето. - Момче, уау.

- Добре, уау уау, уау.

- Добре ли си, приятел?

- Да, добре съм.

- Добре ли си?

- Ох

- Заслужаваш всяко малко, скъпа.

- Искаш да кажеш, че си го спечелих.

- [смее се] Да, скъпи. Това имах предвид.

- Предполагам, че си направи това преди.

- Аз съм от Майлс Сити.

- Колко дълго ще те няма?

- Няколко дни.

Как се чувстваш?

- Все едно ме блъсна камион.

Ами ти?

- Сякаш бях блъснат от Prius.

- Не знам какво да прави, докато го няма.

не знам какво да правя когато той е тук.

- Е, мисля, че имаш тази част разбрах.

Защо не вземеш разходка из това място?

Ще ни разберете по-добре.

Кажи ми дали има е гора в Америка

в по-добра форма или по-обичани.

Тогава ми кажи ние сме враг.

- Обичам те. - Обичам те.

Грижи се за нашето момче.

Той е единственият, който имаме.

- Да, трябва да го поправим.

[въздишка]

[щрака с език]

- Разбира се, че имаш още едно возене в теб?

- Ще се състезавам с теб до върха, губернаторе.

- Благодаря, че дойдохте.

- Никъде не бих предпочел да бъда.

- Ще се качим нагоре Маунт Чизхолм,

бутнете ги надолу към Луис Крийк

и ги задръжте поляната през нощта.

Ако имаме късмет ще го получим всички на едно шофиране.

Няма начин да се получи лагер там горе, така че е...

празни стомаси и студени гърбове за няколко дни.

Ий-хау.

[Далеч от вкъщи от Обри Селърс пиеси]

- У-у-у! - Едни каубойски глупости цял ден! [викане, викове]

- [подсмърча]

Ако не те кара да плачеш да гледаш как семейството ти отминава,

ти вероятно не трябва да има такъв.

- ♪ Може да стане самотно ♪

♪ Но ние знаем, че ♪

♪ Няма да бъде винаги ♪

♪ Далеч от дома ♪

[музика]

Следващият път на Йелоустоун...

Джон: Можем да го продадем, синко.

Можем да го бутилираме и го продайте.

- Бих могъл да живея тук и никога да не виждаш друг човек

в целия ми живот освен теб.

Лято: Това семейство толкова време ли си тук?

- Като казвам даваме всичко на тази земя...

Имам предвид всичко.

- Какво стана?