Original subtitles

Наистина ли си добре? Влизай, влизай.

Вечерял ли си?

Трябвало е да си влезеш, ако си скитосвал навън.

Заради случилото се с майка ти ли беше излязъл?

Ако можем да направим нещо, просто ми кажи.

Бедното дете. Можеш да се чувстваш тук като у дома си.

ИНУЯШИКИ ПОСЛЕДНИЯТ СУПЕРГЕРОЙ

Кажи ми, мой герой, от какво се нуждаем да сложим край и да не леем повече кръв

Удари ме беззвучно в земята Прави го до деня, в който ще поведем

Същите го прогласяват насред фалшивата игра

Сътворена от лъжците от изгубена епоха Опитай се да узнаеш какво си

Само че от самото начало не знаеш на чия страна си

Погледни какво стана сега

Последният ъгъл, зад който ще свиеш, до райските порти няма да те отведе

Какво още предадохме? Превърнахме се в машини

Само за да се приспособим

Пътят ли си губиш, или си изгубен? Къде отиваш ти?

Кажи ми, мой герой, къде отиваш

Как да приключа своята война

Удари ме в земята Удари ме в земята

Вярвай и се радвай Изпълнявай и споделяй

Майната му на всичко, време е да се изправиш

Удари ме в земята Удари ме в земята

Удари ме в земята Удари ме в земята

Епизод 7: "Шион Уатанабе"

Да, видях го. - Аз също! Много е глупав!

Да, голям смях. - Видя ли го?

Довиждане. - Чао.

Камък, ножица, хартия? - Добре. С какво си?

Хартия. - Значи аз ще съм камък.

Преминава влак през втори перон.

Моля, стойте зад бялата линия.

Извикайте служител от гарата! - Видях някой да скача.

Беше мъж на средна възраст. - Мъртъв е.

Мъртъв е.

Приятен ден. - Благодаря, подобно.

Добре ли си?

Гледа ли новините? Шишигами е напълно луд.

Шишигами е убил около 50 потребители на "2chan".

Как е успял? - Какви ги върши полицията?

Никаква идея. - Страх ме е.

Невероятен си, батко! - Видя ли ме?

Давай и ти, мамо!

Де да можеха

да хванат убиеца по-скоро.

Не разбирам защо ти се изсипва всичко това на главата.

Не съм ли ти споменал?

Аз съм убиецът. Убих десетки хора.

Аз бях. - Не. Недей да лъжеш.

Защо би го направил? - Истина е.

Всяка седмица влизах в чужди домове

и избивах цели семейства.

Съжалявам. Аз вече не съм човек.

В парка, в онази нощ

аз умрях.

Превърнах се...

В нещо друго.

Оттогава не ми е излизала една мисъл от главата.

Че аз съм машина. Направена от метал. Без сърце.

Мъртва.

Бездънен мрак.

За какво говориш?

Бях уплашен.

Просто... уплашен.

И един ден

си спомних как видях един човек да скача пред влака.

Беше един страшно горещ летен ден,

точно преди тялото ми да стане такова.

Някои от хората в тълпата снимаха,

някои бягаха, а други викаха.

Но аз...

Усетих светлина.

Нечий живот бе заличен.

И тогава се сетих.

Трябваше да възложа всичко на светлината, която усетих в онзи ден.

Нямах друг избор, освен да убивам със собствените си две ръце.

Това бе единствената мисъл в главата ми.

Все едно бях обладан.

Възрастни, бебета, момчета, момичета - убивах безразборно.

Колкото повече се съпротивляваха,

оплакваха смъртта им, мъчеха се да ги защитят,

толкова повече аз се чувствах жив!

Като човек.

Недей!

Не мога да кървя повече.

И думичка не ти разбрах.

Какво искаш да кажеш?

Изглеждам ли на човек? - Разбира се, че изглеждаш.

Като такъв те виждам.

Ами сега?

Все още ли изглеждам на човек?

Това е някакъв фокус, който си видял по телевизията, нали?

Погледни ме. Свали си ръцете от лицето.

Отсега нататък целият свят е мой враг.

Ще убивам още повече хора. Ще убия всички в страната.

Не!

Не! Не ме изоставай.

Не ни изоставяй с баба.

Не го прави!

Разбираш ли в какво положение се намираш? Объркан съм.

Не те ли е страх?

Искам да останеш с нас у дома.

Не си отивай!

Добре.

Ще остана с вас завинаги. Ще остана завинаги у вас заради теб.

Наистина ли?

Ще се предадеш ли в полицията?

Не. Със сигурност ще ме осъдят на смърт.

Но ти си убил толкова много хора.

Отнел си важните за тях хора...

Ти си отнел мечтите им, Шишигами.

Отнел си им всичко това!

Какво искаш да направя?

Тъжна съм именно защото няма какво да се направи.

Тогава от днес

ще спасявам живота на хората, които са на път да умрат.

Ще спася толкова животи, колкото съм отнел.

Така става ли?

Ръцете ти. Топли са.

Твоите също са топли.

Г-це Накао.

Имаш ли минутка? - Разбира се.

Какво ще кажеш да обядваме заедно?

Само няколко сандвича? - Да.

Ходи ли до болницата? - Да.

Пиеш ли лекарства? - Да.

Лекарства срещу рак ли са това? - Да. Болкоуспокояващи.

Разбирам. Рак, значи?

Разбирам. Кога е операцията? - Няма да има такава.

Казаха ми, че било твърде късно. Вече се е бил разнесъл.

Семейството ти знае ли?

Не. Живея само с майка ми.

Тя е много болна и е в болница...

Имаш ли приятел, някой, с когото да прекараш време?

Не, нямам такъв човек до себе си.

Разбирам.

Съвсем сама си. Разбирам.

Не знам какво да кажа, но ако мога да направя нещо за теб,

просто ме уведоми.

Много благодаря.

Приближава влак на трети перон. Моля, стойте зад жълтата линия.

Много смешно. Такетоми! Остров Такетоми!

Курорт Хошино?

СБОГОМ

Гара "Шинджуку".

Чакай ме!

Не можеш да ме хванеш!

Искам да живея.

Искам да живея.

Искам да живея!

Искам да живея!

Грозла!

Искам да живея!

"Ако сте неизлечимо болен, пишете ми. Мога да помогна."

Какво е това? Някаква жестока шега.

Мислят го за смешно?

Какво си въобразявах? Прибирам се.

Съжалявам, дълго ли чакахте?

Добре, приключих.

Ще ви помоля да минете утре през болницата за преглед.

Ако сте била излекувана, изпратете туит.

Какво? Г-це Накао?

Ти...

Вече съм по-добре. Много ви благодаря.

Тепърва ще ме виждате в по-добра светлина.

Наистина ли не искаш пари? - Не.

Я стига, какво целиш? - Нищо.

Както и да е. Не е като да имам да ти платя.

Бихте ли протегнали ръце?

Готово, вече сте по-добре. - Какво е това?

Я стига! За какво беше всичко това? Не ми губи времето!

Проклети хлапетии!

Това не е някаква измама, нали? Идвам чак от Хирошима.

Не се безпокойте. - Моля ви, друго не ми остана.

Направих всичко, което можах, но нищо не даде ефект.

Днес спаси 53 човека. Разпространява се и в "Туитър".

Имаме 500 ретуита! Хората започват да разнасят мълвата.

Това е невероятно, Шишигами!

Това трогва ли те? - Разбира се! Наистина изумително.

Ето съобщенията от хората, които си излекувал.

Нека помагаме на все повече хора.

Да не би да имаш някакви екстрасенски способности?

Не, нямам.

Какво, Киото?

Как ще стигнем до там? Влак-стрела? - Не. Ще летим.

По-бързо е от влака-стрела.

Какво? Къде съм?

Татко! - Дядо!

Сериозно обмислям да стана влогър. - Просто се ожени за някоя звезда.

Това ми напомня, че все още не са заловили Шишигами.

Какви ги върши полицията? - Сигурно отдавна е духнал.

Или пък е все още наблизо.

Като че ли серийните убийства спряха.

Два месеца ли минаха? Все още не са го заловили.

Не беше ли секси? - Така ли?

Обзалагам се, че е някъде в чужбина. - Или може би се е самоубил.

На бас, че е мъртъв вече. Казвам ти, мъртъв е.

Толкова е прекрасно!

Не ти ли омръзва да летиш всеки ден? - Изключено! Никога няма да ми омръзне!

Ами ако направя така?

Спри!

Какво е това? - Човек ли лети?

Какво беше това?

Върхът.

Вечно. - Какво?

Обещавам вечно да те ценя.

Не ни изоставяй никога, чуваш ли?

Бабо! На маса сме! - О, какво толкова?

Не е приятно! - Това беше една дълга пръдня!

Превод и субтитри ГЕОРГИ ГИНЕВ

Отаку България, 2017

Чуваш ли ме? Това е моят глас

Имаш ли специален човек в своя живот?

Той ти е по-близък, отколкото си мислиш

Ала ти навярно не ме виждаш

"Не ме забравяй", ще се разстроиш

"Забрави ме", преструвах се на силна

И ако бях рекла, че съм искала да забележиш

Ти щеше да сложиш онази несигурна усмивка

Не казвай, че настоящите дни ти харесват

Не виждаш ли, че не съм с теб?

Ти каза, че малките неща са те правили щастлив

Ама разбира се, че е така

Ако желанията се сбъднат

Ако можеше да се усмихваш редом до мен

Искам да те видя отново

Ти, който ме научи на любовта