All language subtitles for [Bulgarian] Вавилон - Падението на Най-Богатия Град за Всички Времена! [DownSub.com]

Според Библията Вавилон е бил основан от потомците на Ной, сред които главна роля играе Нимрод,

около 120 години след потопа.

От 1770 до 1670 г. пр. Хр. и отново през 612 – 320 г. пр. Хр. това е най-големият град в света

и първият в историята с население от над 200 000 души.

Първоначално се е наричал Babel, което означава объркване.

Според Библията именно тук Бог е объркал езиците на народите.

Известен е също с висящите градини на Семирамида, едно от седемте чудеса на античния свят.

Превръща се в център на търговията между Изтока и Запада, с търговци,

транспортиращи стоки по земя и море.

В своя възход Вавилон е изглеждал непробиваем за своите врагове.

Всеки, който го е видял и описал казва за него, че той е невиждан град-чудо!

Какво е довело до упадъка на едно от най – процъфтяващите общества?

Как така един от най-укрепените градове в света, за който се говори, че едната от обикалящите го стени,

била толкова широка, че могат да се разминат две каруци е превзет без следи от сражение?

Останете с нас до края на видеото, за да разберете какво е довело до възхода и падението

на един от най-древните и приказни градове в света.

СЪЗНАНИЕ

Името Вавилон произлиза от bav-il или bav-ilim. Превежда се от акадски език като „Портата на Бог“

или „Портата на Боговете“, а самото название Вавилон идва от Гърция.

Изворът виновен за голямата популярност на града е самата Библия.

В нея той е споменат многократно.

В Битие например може да прочетем историята за Вавилонската кула.

Името на града възниква след след объркване, като преди това Бог направил така,

че хората да започнат да говорят различни езици, за да не могат да се разбират помежду си,

като това целяло да им попречи да построят великата кула до небесата.

От иврит думата „bavel” се превежда като объркване.

Най-ранното открито споменаване на Вавилон е било 3000 пр.н.е. Около 2200 пр.н.е.

той е бил известен като храмово място и е принадлежал към близкия град Ур.

Познатата ни история на Вавилон започва през времето на така нареченото Старовавилонското царство

при управлението на един от най-известните царе - Хамурапи (1792-1750 пр.н.е.).

Той се възкачил на престола след абдикацията на баща си – крал Син-Мубалит.

Новият цар много бързо превърща Вавилон в един от най-мощните и влиятелни градове в цяла Месопотамия.

Градът става и известен посредством сборника от закони Кодекс Хамурапи,

който е един от първите подробни сборници.

Законите му са пример за политиката, която той води, целяща да опази мира и насърчи просперитета.

Дипломацията е неразделна част от неговата администрация.

Изключителният владетел успява през 1755 година пр.х. да обедини цяла Месопотамия под владичеството на Вавилон.

Той от своя страна по онова време вече е най-големият град в света.

Тогава Хамурапи нарича новото обединено царство Вавилония.

Когато обаче цар Хамурапи почива, империята се разединява, а Вавилония свива своите размери и власт.

През 1595 пр.н.е. Вавилон е превзет от хетите, но те властват само в рамките на 20 години след,

което каситите поемат владение.

Градът-държава Вавилон става столица на Вавилония и бива превърнат в религиозен център на царството.

Споделете ни в коментар, за кой древен град винаги ви е било интересно да научите повече?

А ние, ще направим видео за градът чието име се повтаря най-много пъти в коментарите.

През 1234 г. пр. Хр. Вавилон става подчинен на Асирия, а през 1158 г. пр. Хр. е разграбен от еламитите.

Значението на града нараства, когато Навуходоносор I го избира за столица,

макар че създадената от него династия не е местна.

Около 10 век пр. Хр. вълните от арамейски мигранти от северна Сирия към Вавилон

изострят значително напрежението, като до падането на Асирия към края на VII век пр. Хр.

се водят непрекъснати борби за контрол на града между асирийците и арамейците.

Коренните вавилонци започват да претендират за различни привилегии,

като например изключване от принудителен труд, освобождаване от определени данъци,

както и забрана за изпращането им в затвор.

Замогналите се чрез търговия вавилонци са подложени на натиск от размирните мигранти.

Това ги кара да предпочитат асирийското управление пред арамейското и халдейското.

Сериозното обвързване с Асирия обаче започва при царуването на Тиглатпаласар III (744 – 727 г. пр. Хр.),

който успява да потуши натиска на халдейските племена към града.

Само няколко години след това Асирийският цар Сенахериб (704 – 681 г. пр. Хр.) ограбва и разрушава града,

разпилявайки останките му, за да демонстрира пред враговете си

какво би ги очаквало ако дръзнат да го предизвикат.

Тези негови действия, предизвикали много негативни настроения както в населението,

така и у най-близките му хора. Много скоро след това синовете му го убиват.

Неговият наследник, синът му Асархадон (680 – 669 г. пр. Хр.)

прогонва племената извършващи набези и възвръща земите заграбени от баща му на вавилонците.

Той изгражда отново града и връща предишната му слава.

Някъде към средата на VII век г. пр. Хр. градът е сполетян от ново нещастие -

избухва гражданска война между асирийския цар Ашурбанипал и брат му, който управлява Вавилония.

Ашурбанипал обсажда Вавилон и го подлага на глад. През 648 г. пр. Хр. Вавилон се предава.

Говори се, че Ашурбанипал пречиства града от злите духове,

за които се смята, че му носели само неприятности.

Това е време, в което градът вече е добре познат като център на знанието и културата.

Вавилон се превръща в столица на Нововавилонското царство управлявано

от халдейския цар Набопаласар през 605 пр.н.е.

Когато неговият син Навуходоносор II поема царството то изживява своя апогей

в развитието си и се превръща в имперска сила.

Новият владетел стабилизира и реформира града, като дейностите се извършват от многобройни трудови бригади

от най - различни краища, което допринася за разнообразието на населението.

Създадени са най-красивите и впечатляващи структури в цяла Месопотамия.

Древените писатели описали Вавилон в този период, говорят за него със страхопочитание и благоговение,

усещащи се дори в самите им думи. Херодот споделя следното:

„Градът е положен на широка равнина. Той е оформен в абсолютно точен квадрат.

Няма друг град на земята, който да се доближава до неговото великолепие.

Заобиколен целият от широк ров, пълен с вода,

а зад него се издига стена широка 26 метра и висока 105 метра“.

Други писатели също описват града по онова време.

Те отново говорят за великолепието на Вавилон,

като на всички особено впечатление правят стените му, които често били наричани световно чудо.

Според Диодор Сицилийски под управлението на Навуходоносор II,

са построени и Висящите градини,

които днес се спрягат за може би най-голямото чудо от древността.

Висящите градини са описани много добре от Диодор в неговата „Bibliotheca Historica”:

“Там се намираха и така наречените Висящи градини, които били изградени не от асирийската царица Семирамида,

а от по-късния сирийски крал, за да може да угоди на една от любовниците си.

Казват, че тя била от персийската раса и понеже страдала за своите поля и планини,

помолила краля да озелени двора и да го накара да заприлича на пейзаж от Персия…“

Все пак и до днес тези градини са познати на историята като Висящите градини на Семирамида.

Те представлявали ръчно направени тераси от флора и фауна,

напоявани чрез механизъм, който сам по себе си бил считан за световно чудо.

Споделете ни в коментар, чували ли сте за тях?

Желаете ли да направим подробно видео за висящите градини,

в което да разгледаме тяхната история и устройство?

Стигаме до 556 – 539 пр.н.е., когато новият владетел Набонид живее далеч от Вавилон.

Това се налага поради факта, че той провежда военни операции в Арабия,

които продължават около десетина години.

Регентът му във Вавилон е Валтасар. Градът е нападнат от персите тогава управлявани от Кир II през 539 пр.н.е.

Най – странното е, че един от най – добре укрепените градове в света по онова време

почти не оказва съпротива.

Битува легендата, че Кир е отклонил река Ефрат, която преминава през града.

Така нивото на реката спаднало, а той заедно с войската си нахлул неочаквано през реката и превзел града отвътре.

Тази легенда обаче исторически не е потвърдена.

Това остава една от най-големите неразгадани загадки свързани с древен Вавилон и до днес.

Експанзията на Персийската империя от Ахеменидите през 539 г. пр.н.е. поглъща Вавилония,

наред с Мидийското царство, Сирия, Палестина и Лидия.

Вавилон се превръща в столица на най-богатата сатрапия.

Не след дълго обаче избухва въстание срещу Ксеркс I и неговите красиви фортификации и храмове

са разрушени, а златната статуя на Мардук е претопена.

През 331 пр.н.е. Александър Македонски завладява града след битка провела се при Гавгамела

и е приет като освободител от персите.

Македонски незабавно издава заповед за възстановяване на храмовете.

Той много бързо разбира търговското значение на Вавилон и казва на неговия сатрап

да сече монети и да започне изграждане на пристанище.

През 323 на 34 годишна възраст Александър умира в двореца на Навуходоносор.

Неговата мечта Вавилон да стане столица на собствената му империя така и не се осъществява.

Вместо това Вавилон навлиза в сферата на влияние на древногръцката култура

и става център за развитието на елинистическата наука, особено астрономията.

Именно в бъдеще ще бъдат разкрити много писания от този период,

които ще се окажат фундаментални относно познаването на света и космоса.

След подялбата на империята на Александър между диадохите,

Вавилон преминава към династията на Селевкидите през 312 пр.н.е.

Новите царе обаче имат друга визия за своята империя и изграждат своя столица – Селевкия,

като местят част от населението на Вавилон там през, 275 пр.н.е.

Вавилон остава под персийско управление девет века до около 650 г.

Той съхранява културата и жителите си, които говорят вариация на арамейския.

Следи от тяхната култура са оставени в еврейската библия Танах,

гностичната религия мандейство, източнохристиянските църкви и манихейството.

Християнството навлиза в Месопотамия през I и II век,

а Вавилон е седалище на епископа на Църквата на Изтока до идването на мюсюлманите.

Изсечените монети от времената на партите, персите и арабите доказват,

че това е било едно непрекъснато обитаемо селище.

Ислямизацията на района е пагубна за града. Значението му отслабва,

а арамейската и източнохристиянската църква се маргинализират.

През X век Ибн Хаукал и през XIII век арабският учен, ал-Казуини описват Вавилон като малко селце.

Последният описва кладенец, е известен като „тъмницата на Даниил“,

обект на поклонение от християни и евреи по празниците.

Мюсюлманите пък почитали гробницата на Амран ибн Али.

Писания за падението на една от най-процъфтяващите цивилизации и градът превърнал се в културен кошер

намираме в средновековните арабски писмени извори.

Там Вавилон е споменат като кариера за тухли, използвани в строежи от Багдад до Басра.

Европейските пътешественици в повечето случаите не могат да го открият,

или пък го бъркат с Фалуджа.

Вениамин Туделски, пътешественик от XII век, споменава Вавилон, но не е ясно дали е бил там.

Други посочват Багдад като Вавилон или Нов Вавилон

и описват редица структури в района като остатъци от Вавилонската кула.

В продължение на почти две хиляди години мястото, където се намира Вавилон, беше забравено.

Днес на няколко километра от Багдад - Ирак се намира най-големият музей на открито в света.

Единствената запазена от онова време сграда е театърът на Вавилон.

Археолозите обаче, не спират и до днес да откриват оставени наследства

от предците ни населявали тези ширини.

Още интересни знания може да откриете в канала ни.

Не забравяйте да ни подкрепите, като споделите това видео и се абонирате за канала.