Original subtitles

Легендата гласи, че много отдавна,

когато географските карти още не са били пълни,

са се случили необичайни събития.

Събития, които са променили завинаги хода на историята,

и са държали в тайна стотици години един рицарски орден.

Ето я тази история.

Светите земи, 1191 година.

Милосърдие, господине, милосърдие!

Изглежда, че Слънцето е спряло,

и Луната се приближава към него.

В Писанието е казано, че Бог ще слезе на Земята

и ще покрие всичко в мрак.

Татко! Християните са на лагер в земите на Абас Салим.

Армия, каквато не сме виждали досега. Хиляди войници.

Не може повече да задържите крепостта. Няма да ги измамим.

Скоро ще разберат, че сме беззащитни.

Да убият всички пленени християни.

А после да изгорят всичко.

Нищо не трябва да остане.

Няма да позволим на варварите да осквернят паметта ни.

Така да е. Но трябва незабавно да тръгнете.

Семейството ми е построило тази крепост в пясъците на пустинята

и векове наред е охранявала нашите граници.

А сега светът ни се разрушава.

Аллах ни е обърнал гръб.

Писанието казва, че силна буря ще донесе спасение,

а мълнии и гръм ще предотвратят връщането на злото.

Доверете се на това пророчество.

Ще дойда при вас, преди да настъпи тъмнината.

Побързайте, татко.

Това е недоразумение! Искам да говоря с емира!

Не ме блъскайте, моля. - Давай, напред!

Ставай! - Престанете...

Какво каза? - Пуснете ме...

Пуснете ме!

Размърдай се, проклет християнин!

Напред! Давай!

По-бързо! - Тук сме по твоя вина.

По моя? Вси светии, защо по моя вина?

Защо изяде телето на емира? - На него не пишеше, на кого е.

Живее ли се с дажбите, които ни дават по време на походите?

Не трябваше да се отдалечаваме от лагера.

Не съм те карал да идваш с мен. - Млъквай вече, край!

Шибан християнин! - Ти си виновен за всичко!

Както винаги.

Главата на дръвника.

Давай!

Ти беше добър приятел, малкия. - Ти също, великане.

Ще се видим на другия свят. - А, не. На този ми беше достатъчно.

Надявам се, че ще успеят от първия път.

Няма да го разберем, нали?

Откъде стреляха? - Това е капитанът!

Хванете го!

Ще ми обясните ли, какво правите двамата тук?

Исках да ям, капитане, защото в лагера не мога да си

напълня и една трета от стомаха.

Следващият път ще ви оставя да се оправяте сами.

Напред! Да вървим!

Ще ги вземеш ли, Голиат? - Не ще питане, капитане.

Криспин! Криспин, щита!

Тук има още пленени християни. - Трябва да ги освободим.

Отзад!

Отвори югоизточната врата! - Югоизточната.

Ето ги! Давай по-бързо!

Наричат ме Главо трошач!

Обкръжете го!

Коя гад ме ухапа?

Тук съм! Тук!

Криспин, погрижи се за другите. - Да.

Моля ви, тук! - Можете да излизате.

Тук! Тук!

Давайте, по-бързо, по-бързо! - Излизайте, по-бързо!

Излизай! Давай, давай!

Излизайте, свободни сте!

Върви, върви!

Върви, по-бързо!

Елате с мен. Вече може да излезете от тук.

Кой си ти? - Християнин, като теб. Да вървим.

Не, аз не мога. Много години прекарах в това подземие.

Как се казваш? - Хуан де Ривера. А ти?

Капитан Гръм, кръстоносец на крал Ричард.

Ще се погрижа, да те заведат в лагера. - Не, не.

Послушай ме. Никой не трябва да знае, че съм тук.

Никой. Защо си дошъл?

Вече ти казах. Дойдохме да ви освободим.

Всички вас.

Ти имаш знак. - Знак?

Какво означава? - Това?

Означава, че съм се родил в бурна нощ.

Затова ме наричат Гръм, - Капитане!

Трябва да освободя останалите. - Не, не си тръгвай.

Слушай. Приближи се до светлината към вратата.

Там има тайник. Отвори го.

Развържи го.

Това е чаша. - Тази чаша е специална.

Тогава я скрий и ме чакай, докато не се върна за теб.

Не! Трябва да я вземеш, нямаме повече време.

Добре, не се тревожи. - Трябва да я върнеш на рицар пазител.

Рицар пазител? - Моргано.

Не познавам такъв. - Той ще те намери.

Закълни се, че ще занесеш чашата в Испания.

Не зная, кога ще се върна в Испания. - Закълни се, нямаме време.

Капитане! Кръстоносците са вътре. Има много килии, крепостта е огромна!

И отвсякъде излизат войници. Извинете.

И помни, на никого не се доверявай!

Да вървим! - Моргано!

Почакай. Погрижи се, този човек да го заведат в лагера.

Добре, капитане. - И му върни това.

Голиат, да отворим другите килии.

Да вървим.

Махни се от пътя ми!

Дръпни се! - Спокойно, момче.

Така ли се отнасяш с тези, които те освобождават?

Вси светии. - Отзад, великане!

Откъде се взеха?

Вземи меча! - Благодаря!

Можеше да изпратите някой по-разумен за спасението ми.

За спасението ти?

Никого не са изпращали да те спасява, за кого се взимаш?

Аз съм Сигрид, принцеса на Туле, дъщеря на Рагнар.

Отзад!

Ей! Мечът ми!

Давай, свободни сме. Ставай!

Аз ще се погрижа за него.

Ти си Хуан де Ривера. - А ти кой си?

Къде е Граалът? - Не зная, за какво говориш.

Не е трудно да позная предателя.

Той ли те изпрати?

Джонатан Блейк? - Кажи ми, къде е чашата,

и ще те спася.

Ще бъда спасен,

когато Граалът попадне в ръцете на рицар пазител.

Ако не ми кажеш, смъртта ти ще бъде дълга и мъчителна.

Това е само една чаша, тя не струва толкова.

Тази чаша ще спаси човешкия род от неминуема гибел!

Къде е тя? Кажи ми, и аз ще ти я върна.

Закъснял си.

Какво си направил? На кого даде Граалът, проклето старче?

Да се провалиш в ада!

Там ще се срещнем.

Да бягаме!

Натам, натам!

Умри, християнино!

Капитан Гръм! Тук сме! - Ние сме тук!

Капитане! Капитан Гръм!

Горе сме, капитане! Тук сме.

Гледай, къде вървиш.

Крепостта е изцяло под наш контрол.

Сан-Хуан-де-Акре. Тази крепост е следващата ни цел.

Ако тя падне, ще сломим съпротивата на Саладин и армията му.

Трябват ни повече кръстоносци, пари, оръжия.

И повече хора, като капитан Гръм. Хайде, Гръм, влизай!

Ваше величество. - Чудесна победа над емир Абдел Азиз.

Той и синът му бяха принудени да отстъпят.

Новината се носи из целия Изток. - Изпълних дълга си, като всички.

Извиках те за не по-малко важна работа.

Ще направя, каквото каже кралят. - Трябва да се върнеш в Испания.

В Испания?

Верни дворяни ни изпратиха съобщение. Обезпокоени са.

Нещо става в Арагонската низина, прочети сам.

''Смъртоносна чума унищожава села и посеви, разрушава всичко...''

Няма закон и ред.

Молят за помощ, а ние не можем да им дадем.

Защото вниманието ни е насочено в Светите земи.

Искам да воювам, Ваше Величество, и хората ми също.

Зная. Тръгвате сутринта. Просто разберете, какво става там.

Едва ли докато се върнете ще победим Саладин.

Ще имаш време да се сражаваш.

Нещо друго? - Да, но това е лична молба.

Ще те съпровожда ескорт.

Вече избирам хората, господарю.

И те моля да вземеш със себе си Сигрид от Туле,

дъщеря на Рагнар, крал на викингите,

кралство, което беше покорено. Мисля, че вече се познавате.

Така е, Ваше Величество. - Както чух, тя ти е спасила живота.

Какво?

Ние много ценим дружбата с народа на Рагнар.

И бихме искали, дъщеря му да се върне невредима в родните земи.

А до тогава поверявам сигурността й в твоите ръце.

Много сте любезен, Ричард.

Това ще е достатъчно, докато съм в християнските земи.

За моята безопасност, баща ми ме е научил да не разчитам на други.

Зная, че кръвта на викингите, тече във вените ти.

Капитан Гръм ще се постарае, да не загубиш нито една капка от нея.

Капитане. - Ваше Величество.

Капитане! Трябва да видите нещо.

Когато дойдохме за него, вече беше мъртъв.

Ако хвана този, който го е направил, ще го одера и ще направя ветропоказател.

На кого е било нужно да убива стареца? И защо?

Търсели са това, което е било у него.

Тази купа?

Не е купа, а чаша.

Прилича на всички други. - Не, тя има особен блясък.

Помоли ме да я предам на рицарския орден.

Къде? - В Испания.

Отиваме в Испания? - Връщаме се в къщи?

Нещо подобно. Тръгваме на разсъмване.

Пригответе всичко.

Най-после в къщи, малкия! - Пусни ме! - В Испания!

Какво ще каже за това приятелката ти?

Аз нямам приятелка! - Ами онова момиче?

Дъщерята на братовчеда? - Не зная, за кого говориш.

Кълна се, че те видях с нея в една купа сено.

И кога е било това? - Няма значение.

Мъжете, които ще са с вас, са от различни страни, и са тук

за да предложат меча си на крал Ричард.

Хадор. Името му изпреварва брадвата,

безпогрешно летяща към гърдите на противника.

Адалберт. Може да ви научи да боравите с арбалет.

Жентян де Арбес. Усеща противника от разстояние.

Диего. Има най-острият меч сред кръстоносците,

и е испанец, като вас.

Руфо. Произходът му е неизвестен, но не и боравенето му с копие.

И Черан. Няма ръка, която да е повалила повече врагове от него.

Всичките са непримирими и верни и ще влязат във всяка битка за вас.

На брега ви чака Албатрос. Успех, капитане.

Бог да ви благослови.

Някой от вас знае ли целта на мисията ни?

Не е нужно, капитане. - Добре...

По конете.

Спокойно...

Бъдете готови.

Не зная, защо ни е ескорт.

Винаги сме се оправяли сами.

Кралят е на друго мнение.

Това е за теб.

Какво е това? Няма ли кон за мен?

Много си тежък. Ще яздиш магаре.

Шегуваш ли се? Няма да се кача на него.

По-добре да вървя пеш.

Хайде де, кон с гърбица.

Камилите ще вървят последни.

Готови ли сме, капитане. - Не, още не.

Чакаме ли някой? - Да.

Нея ли? - Да.

Зная, че не ти харесва, да пътувам с вас.

Не се притеснявайте за мен.

Ще се грижа за себе си. Отнасяйте се към мен, като към всеки друг войник.

Като към още един войник.

Спокойно, така ще направим.

Между другото, този меч е мой, войнико.

И запомни, тук има само един капитан!

Да тръгваме!

Напред!

Спокойно...

Спокойно. - Дай ми това.

Вземи.

Какво е това? Труден ли е преходът?

Стомахът ми е пълен с риба, която продължава да плува там.

Това е твоята земя.

Може ли да те попитам, защо си я напуснал?

Като всички други, заради кръстоносните походи.

Отиваме там, където ни изпратят.

Някой чака ли те?

Семейство, роднини. - Не.

Много отдавна съм тръгнал.

Те са моето семейство.

Нямам кралство, което да защитавам.

Какво е това? - Прилича на глави.

Боже, кой може да го е направил? - Тук сме, за да разберем.

Помогнете ми! Насам! Той още е жив!

Спокойно, дръж се. - Не мога да дишам.

Проверете дали има и други живи. Диего, ти натам.

Вървете си, иначе ще се върнат.

Кой направи всичко това? - Демоните. Черните демони.

Черните демони са само в приказките.

Просто не сте ги виждали. - Голиат! Измъкни го от там.

Ще го направя, капитане.

Точно така.

Не сме сами. - Не. Откакто сме в гората.

Хванах те! - Пусни ме, пусни ме!

Защо ни следиш? - Пусни ме!

Не. Не ме хапи! Не ме хапи!

По-бързо, да бягаме! - Тя те ухапа!

Всичко е наред, нищо опасно.

Това е сестра ми.

Слизайте!

Татко, намерих Сатурн! Жив е!

Синко! - Сатурн се върна!

Синът ми! Мислех, че повече няма да те видя!

Благодаря, сеньор, благодаря, че ми върнахте сина.

Какво става тук? Какви са тези черни демони?

Елате, ще ви покажа нещо.

Зад тези планини са земите на Алкесар.

Преди господаря даваше работа на много селяни.

Но преди три години се появиха чужденци, казват, от северна Англия...

Варвари... които тормозеха владетеля

и накрая го изгониха от земята и замъка му.

От тогава обитателите на равнината живеят в постоянен страх.

Дават всичко, което имат на тези демони. Пари, добитък, реколтата си.

Младежите ги наричат така, защото са облечени в черно.

И защото се занимават с магия. - Синко!

Казах ти да не излизаш от къщи.

Хората казват, че Слънцето и Луната ще се съберат в черната събота.

Повечето селяни избягаха в други земи.

А тези, които останаха, живеят като роби.

Никой не смее да пресече тези планини.

Бихме могли да отидем да разузнаем, капитане.

Като авангард. - Там има ли път, Мартин?

Има тесен проход. Каньонът на хвърчилото.

Ще се срещнем там, Диего. Черан ще дойде с теб.

Да вървим. - Бъдете внимателни!

Мога да дойда с вас. - Не, не и ти.

Защо? - За да защитаваш семейството си.

Мартин, познаваш ли рицар на име Моргано?

Не, не познавам човек с такова име.

Не си струва да се безпокоите, сеньора.

От козунак и морска риба в стомаха ми ще се получи рибен пай.

Хайде, взимай, не бъди скромен.

Добре де, нима може да се откаже на такава прекрасна готвачка?

Черан! Диего!

Убили са се един друг. - Това е невъзможно!

Капитане!

Ще те защитя! - Обещаваш ли?

Пригответе се!

Дръжте се един до друг!

Това момче е здраво!

Капитане! - Капитан Гръм!

Той изчезна! - Какво значи "изчезна"?

Капитане! - Капитане!

Капитане! Капитане...

На твое място не бих го направил. - Пусни ме от тук!

Ако клетката падне долу,

крал Ричард ще загуби един от най-добрите си кръстоносци.

Кои сте вие? И какво направихте с хората ми?

Имаш предвид дебелия и момчето?

Е, капитане, аз не съм убиец...

Нито ти, нито аз, макар да сме убили мнозина.

Аз съм войник, който воюва за правата вяра.

Ти си наемник, който вярва в приказката за кръстоносните походи.

Главата ми.

Кой сте вие?

Наричат ме Джонатан Блейк, но можеш да ме наричаш "сеньор"!

Не е ли странно, че сме тук заради един и същ предмет.

Ал Катар? Ти?

Виждам, че започваш да разбираш. - Ти си убил стареца!

Да, Хуан де Ривера. Проклетият Хуан де Ривера!

Ако не беше изпреварил хората ми, нямаше да е мъртъв сега,

а ти нямаше да висиш тук. Но, както винаги, намери се най-бързият,

най-смелият, най-преданият слуга...

И всичко, заради една обикновена купа. - Обикновена купа?

Това е чашата, от която е пил Исус от Назарет.

Метал, изкован безкрайно отдавна,

ключ между два свята. Светът на живите и този на мъртвите!

Обикновена купа?

Защо не ме убиеш? - Сега ще разбереш, капитан Гръм.

Тук е имало камък, рубин.

Гледай, гледай. Изчезнал е.

''Камъкът на Луцифер''. Нямаме много време.

Кажи, къде е камъкът, и ще умреш леко. - Нямам представа, къде е камъкът.

Дори и да знаех, нямаше да ти кажа.

Чашата трябва да се върне на законния й владетел.

На рицаря пазител. - Рицар пазител?

Рицарите пазители не съществуват! Мъртви са! Същото чака и теб!

Ако беше така, нямаше толкова да се вълнуваш.

Моргано.

Има много начини да те накарам да говориш.

Ти, разбира се си виждал много такива,

но този... ще ти хареса повече от другите.

Ариадна, твой е!

Предател.

Ариадна? Красиво име.

Къде си?

Колко си голяма!

Нямах търпение да се срещнем, капитан Гръм.

Жалко, че не си подхождаме.

Заради размера ли?

Къде е камъкът?

Миришеш на сяра. Това ли е всичко, което можеш?

Магия?

Ти си здрав, капитане.

До сега никой не е понесъл отварата ми.

Красиво тяло, капитане.

Знаеш ли, не обичам да причинявам болка. Предпочитам удоволствието.

Какво е това?

Откъде имаш този знак?

Кой си ти? Откъде го имаш?

Кой си ти?

Това не е възможно! Не може да бъде!

Къде е тя? Къде е тя?

Къде е тя?!

Къде е сатанинската Библия?

Кой я премести тук?

Ти, госпожо.

Ето го...

"И ще се затвори небето, за да попречи

на демоните на ада да превземат земята.

Роден по време на буря...''

Гръм!

Капитан Гръм не е просто кръстоносец. - Ах, не.

Какво му е специалното? Да не би да си го харесала?

Той е рицар пазител. - Глупости!

Рицарите пазители са мъртви!

На шията си има този знак.

И ти си го довел тук!

Той не трябва да е тук, ще се наложи да го убия!

Да.

Но само той знае, къде е камъкът на Луцифер.

Ако знаеше, отдавна щеше да каже.

Трябва да свършим две неща: да вземем рубинът

и да го убием.

Ей, старче! Тук не може! - Сигурно си глух.

Стой!

Имате ли чували със зърно? - Да, господине.

Сигурен ли си? - Да, господине.

Моля ви, господине.

Дадохме ви всичкото си зърно. Оставете един чувал за децата, моля ви.

Моля ви.

Давай, минавай!

Пусни ги. - Да вървим, кончета.

Да вървим!

Ето ги! - По-бързо.

Как е той? - Вземете го. По-бързо, ранен е.

Внимателно.

Дай на мен. - Внесете го в къщата.

Побързайте.

Само да ми падне този, който го е направил...

Донеси гореща вода. Сложи го на леглото.

Спокойно.

Спокойно. В безопасност си.

Той гори, раните му не са смъртоносни.

Има и по-опасни неща от желязото.

Ариадна.

Коя е Ариадна? - Една жена.

Ще умре ли?

Зависи от него. Всичко зависи от него.

Капитанът ще умре ли? - Надявам се, че не.

Отдавна ли го познаваш? - Цял живот.

Родителите ми умряха рано, и той ме взе при себе си.

Той ти е баща, приятел и командир. - Повече или по-малко.

Винаги ли го следваш? - Повече или по-малко.

Имал ли си много приятелки? - Да. Да, в крайна сметка, да.

Повече или по-малко.

Не искаш ли приятелка и тук? - Не... Защо пък не?

Харесвам ли ти? - Не! Да! Може би.

Ти на мен също. Не се притеснявай.

Капитанът ще се оправи, ще видиш.

Този твой знак...

Кой си ти? Откъде го имаш? Кой си?

Моргано. И помни, на никого не се доверявай!

Дай и я, не се карайте.

Ти ми го счупи!

Не можем да допуснем, силата да тържествува над разума.

Но единственият начин да се защитим от нея, също е сила.

Ако убиват роднините ви, разрушават домовете ви,

изпълват ви със страх, опустошават земите ви,

то е защото, никой не им се противопоставя.

Нямаме повече време.

Даже, за да избягаме.

Но ние не сме войници.

Ние само селяни, които никога не са държали оръжие в ръце.

Ще отидем в друга земя, и ще започнем отначало.

Няма такава земя, Мартин.

Не го ли разбирате?

Когато започне затъмнението и сър Блейк призове силите на злото,

светът, който познаваме, няма да го има.

Послушайте ме. Колко войници има в крепостта?

Колко защитници? 50? 100 войника?

А колко селяни се крият в планините?

И колко, които се подчиняват на Блейк, заради живота си?

Хиляди, хиляди! Хиляди ръце, хиляди сърца,

които ако се присъединят към нас, ще победим.

Ще победим! Трябва да кажем на всички,

че събираме армия! - Но с какво?

Със сопи и мотики? - С това, каквото имаме!

С каквото имаме, Мартин. С каквото имаме.

А кой ще ни поведе? Ти ли? - Не.

Той ще го направи.

Гръм! - Той е здрав! Да живее капитана!

Да живее! - Великане! - Капитане, как си?

Да, добре съм. - Бояхме се, че няма да оживеете.

Момичето викинг се грижи за вас...

Капитане.

Моргано. - Капитан Гръм.

Най-накрая ме намери. - Елате с мен, капитане.

Мартин, оповести на всички.

И помни, че имаме два дни. И две нощи.

Сега или никога!

Ей, почакайте. Къде отивате? - Чакай, малкия. Не са ни поканили.

Така няма да чуем нищо. - Не е задължително.

По-важна е добрата закуска.

Светият Граал трябва да се държи далеч от тези,

които искат да го използват за лични цели.

Отговорността за този безценен предмет

беше възложена на група рицари,

които започнаха да се наричат рицари пазители.

Заклеха се да защитават Граала с цената на живота си, и загинаха.

Но Великият магистър имаше син.

За да запази живота на момчето, го даде на селянин,

който работеше в земите му.

Момчето порасна, без да знае,

че е наследил от баща си званието рицар пазител.

Единствения начин да го познае беше знакът.

Знак във вид на мълния на шията.

Хуан де Ривера го видя, затова ти даде и чашата.

Родителите ми не са ми казвали. - Това беше начинът да те запазят.

Това беше тяхната задача.

Баща ти го измъкна от чашата

и ми го даде с надеждата, че този ден ще настъпи.

Камъкът!

Той знаеше, че сър Блейк и Хуан де Ривера ще го предадат.

Не е случайност, че ти намери Светия Граал

и го донесе тук. Сега ти си последният рицар пазител.

Всичко ли е предрешено? - Трябва да върнем чашата преди,

сър Блейк да се опита да ни отнеме камъкът на Луцифер.

Едното без другото е нищо. Какво знае сър Блейк?

Знае, че съм капитан, и че Ривера ми е дал чашата. Нищо повече.

Видя ли знакът ти на шията? Знае ли, че си рицар пазител?

Аз съм никой! Никой! Аз съм войник, прост войник!

Тук съм, защото крал Ричард ме изпрати. И ми омръзна от легенди и приказки.

Но пророчеството гласи... - Няма никакви пророчества!

Не вярвам в пророчества!

Не вярвам в съдбата, в демони и вещици.

Не ми казвай, че не съм такъв, какъвто съм!

Че вярата ми е без значение. Че родителите ми не са ми родители.

И всичко, което съм правил, означава съвсем друго нещо.

Блейк е прав, аз съм само един наемник.

Живея заради приключенията, нищо повече.

Разбирам реакцията ти, но сега мястото ти е тук.

Не! Това не е моят избор.

Във водата ли търсиш отговори на въпросите си?

Провървя ти.

Защото откакто баща ми умря, от ръката на брат си,

сме изгнаници, осъдени да плават по моретата,

и да живеем, за да нападаме кораби,

мислех, че живея в настоящето.

Но след това разбрах, че миналото ни е част от нас,

а бъдещето ще ме заведе у дома.

Вие, викингите вярвате ли в съдбата?

Ние вярваме в Тор, син на Один, бог на гръмотевиците.

Той ни защитава, както ти защитаваш тези, които обичаш.

Просто ще оставиш чашата на Блейк?

Защо не? - Защото ще е смъртна присъда за нас.

И за мен също.

Забрави ли, какво обеща на крал Ричард?

Ти каза, че сама ще се грижиш за себе си.

Ами, това зависи от... - Пази се!

Бягай, чакай ме в пещерата!

Бягай! Шибани лакеи!

Прекъснахте ме на най-хубавото място!

Ще си платите за това!

Като заспали мухи сте! Изглежда, пак искате да ме хванете жив.

За това ще трябва здраво да се потрудите!

Който и да си, съм ти длъжник.

Два пъти.

Бях учуден, че в крепостта ме пощади.

А сега съм учуден още повече.

Или искаш да поправиш грешката си? - Тук съм, да се бия на твоя страна.

"Гръм ще попречи злото да се завърне".

Заплахата, с която се борите, не признава произход и религия.

Тя може да унищожи всичко. Това е абсолютното зло.

Врагът е прекалено силен за един човек. - Не, ако той е избраният.

Изнесоха ли всичко от къщата? Продължавайте.

Явно са избягали в планината! - Тогава ще запалим къщата!

Радваме се на всяка помощ.

А майка ти, брат ти и сестрите ти? - Те са в безопасност.

Баща ми ги заведе при другите селяни. - Много добре.

Утре ще имаме армия, с която да си върнем Светия Граал.

А къде е Сигрид?

Не е с нас. Мислехме, че е с вас, капитане.

Да, да, беше с мен.

Сигрид...

Ал Катара, мой верен слуга.

Не знаех, че капитан Гръм може да се движи с нещо толкова красиво.

Не ми ли донесе и рубина?

Тя ще бъде примамка за него.

Изглежда, че намерихме слабото място на капитан Гръм.

Ти грешиш, ако си мислиш, че ще прояви слабост.

Всеки има слабости, скъпа.

Той ще дойде за нея, господарю. - Ах, така ли?

И ще дойде за нея с рубина в ръка? - Почакай!

Не мога да чакам. Остана само един ден до затъмнението.

Може, да се превърне в нашия добър съюзник.

Гледай, колко мило. Тя се съпротивлява.

Ще пълзиш в краката ми след минута.

Доведи я при мен. - Давай.

Пусни ме!

Мъжете винаги правят грешки, когато са влюбени.

Никой няма да се влюби в теб! - Ах, така ли?

Мисля, че ще използуваш оръжията си в мой интерес.

Само се приближи, и ще те накарам да изпиеш тази гадост!

Това е за теб, скъпа. Дръжте я.

Пуснете ме, мерзавци!

Спокойно. Само ще променя личността ти. А следващия път и лицето ти.

Пуснете я.

Но... - Пуснете я!

Дай и оръжие.

Умри!

Убий се! Убий се, проклетнице! - Не!

Тя ще направи за нас нещо по-добро.

Нещо много по-жестоко.

Добре ли си? - Вси светии. Беше много лесно!

Прекалено лесно! - Дръпни се, капитане.

Махни се от нея, капитане!

Какво правиш? - Не, Моргано!

Боже мой, Моргано! - Камъкът!

Аз съм добре. Камъкът на Луцифер е у нея!

Капитане! - Капитане!

Някой ще ми подаде ли ръка, или само ще ме гледате?

А, какво виждам!

Ариадна, щом можеш да контролираш съзнанието на хората,

защо ти е по-голямо могъщество?

Защото това няма да е за дълго.

Само се приближи, и ще те накарам да изпиеш тая гадост!

Каква гадост?

Какво се е случило?

Какво сте направили? - Попитай, какво си направила ти?

Ти, ти, ти! Толкова добра принцеса!

Ти уби Моргано. - Какво говориш?

Лъжеш! - Но това не е най-лошото.

Лошото е, че уби още някой...

Капитан Гръм. - Твоят капитан Гръм.

Лъжеш. Всички лъжете!

Погледни се, ръцете ти са в кръв.

Не, не!

Това е лъжа!

Ал Катара, как го е направила?

Моргано умря от удар с нож в сърцето.

А Гръм падна от скалите в пропастта.

Ще те убия! - Махнете я!

Бъдете проклети! - Пригответе всичко за Церемонията.

Затворете крепостта! И дръжте в готовност Черните Рицари.

Защо се страхувате? Никой няма да се осмели да ни нападне.

Те не смеят даже да се защитават.

Това е вярно, така е.

Ето я крепостта. Тя е на няколко нива.

По-точно пет. На върха е куполът.

Под него ще е церемонията. - Церемония?

Призоваване на злото. Трябва да не го допускаме, капитане.

Това са всички галерии.

Можем ли да влезем отнякъде? - Да, през този вход.

Но той е затворен преди много години. - Няма проблем, ще го отворим.

След вечеря, разбира се.

Да, но проходът е много тесен. Мъж няма да може да мине през него.

Да, да, аз ще мога. Но не ме гледай така.

Как те гледам?

Сякаш не съм мъж. - Гледам те, като малък мъж.

Всеки от вас ще вземе група селяни.

Какво оръжие имат? - Тояги, ножове, мотики, брадви...

Селяни, жени и деца против войници.

Против мечове, стрели и щитове.

Те не очакват нападение. - Мислят си, че сме мъртви,

а Светият Граал е у тях. Няма от какво да се страхуват.

Така и трябва да е.

Утре ще поведем в бой хиляди хора.

Малкият, взе ли всичко? - Всичко, което мога да нося.

Чакай сигнал. - Разбира се.

Какво правиш? - Бъди внимателен.

Ти също.

Като вляза вътре, затворете прохода,

за да не забележат. - Ще дойда с теб.

Малък съм и може да помогна.

Въздухът е малко там, няма да можем да дишаме. Опасно е, Сатурн.

Бях закопан, но оцелях. - Ако Венера разбере, ще ме убие.

Тя ми даде идеята! - Добре, ще те взема с мен.

Давай, побързай.

Насам, да вървим.

Какво е това?

Мечтата, над която работя много години.

Летателен апарат. - Летателен? Как? Магия?

Има ли значение как, щом ще лети?

Трябва да си починеш.

Защо тук, Моргано?

Защо в тази крепост?

Според легендата, при падането си Луцифер е загубил камъкът,

и се е отворил кратер, през който ангел го е затворил дълбоко в земята.

За да затворят кратера,

построили Церемониалната зала,

за да чакат връщането му там, а наоколо построили крепостта.

Добре ли си? - Да! Старая се да дишам рядко,

за да не губим въздух. - По-добре е да правиш обратното.

Да вдишвам повече и по-рядко? - Да.

Не прави така. - Не съм аз.

Какво е това? - Не зная.

Може да е и пред нас и зад нас.

По-бързо, ела тук! По-бързо, давай!

Хайде де!

Да вървим!

Какво беше това?

Трябва да вземем решение. - Аз ли да съм отпред? - Не.

Какво ще правим? - Ще се разделим.

Така поне един ще влезе в крепостта. Ето, вземи лампата.

Успех.

Най-добрата армия в света.

Капитане, мисля, че трябва да сменим стратегията.

Да, така изглежда.

Сатурн! - Криспин!

Как се оказа тук? - Това беше най-прекия път.

А аз обикалях в кръг. Да отидем до северната стена.

Там е пълно с войници. - Ще намерим начин.

Тази дреха е малка е за мен. Приличам на салам.

Трябва да се радваме, че няма толкова лакоми войници.

Лакоми!

И не е нужно. Ти струваш колкото десет от тях.

Стой!

Пак ли ти? - Карам поръчка на сеньората.

Погледни.

Тези глави са нужни за Церемонията.

Давай, минавай!

Давай, бързо! - Вътре сме.

Кой има най-добри идеи?

Моргано!

Скъпа, трябва ми малко от твоята кръв за Церемонията.

А останалата ще послужи като лакомство за съществата,

които ще излязат от огнения ад. - Не може да ме нараниш повече.

Така ли?

Ще се бия до последна капка кръв, за да те убия.

Слънцето и Луната почти се събраха.

Време е за Церемонията.

Отворете купола!

Не забравяй да отвориш вратата.

А ти къде? - Да разбера, къде е чашата.

Ал Катара ще се погрижи за нас. Ще ни разреши да останем в земите му.

Браво, Сатурн. Криспин къде е?

На разузнаване. - А другите?

Няма никой. Вие сте първите. - Да вървим.

Почакай тук. - Браво.

Прекалено е високо за мен. Ще потърся друг път.

Ще се видим горе.

Залата е на върха на крепостта.

Трябва да изкачиш още три нива. - Капитане. Успех.

Успех.

Никой да не напуска поста си. Наблюдавайте!

Проверих вратата, здраво е затворена...

Какво е това?

Малкия! - Радвам се да те видя, но няма време.

Дръж се!

Чакахме ви. - Къде е капитанът?

Надявам се, че е там.

Това е мое!

Ти! Хванете го!

Когато затъмнението свърши, ще загубим всичко!

Всичко! - Хванете го!

Вземете Граала от него!

Ти си жив!

Ако зависеше от теб, нямаше да е така.

Няма ли да ме освободиш? - Ти ли си това?

Остави глупавите си въпроси, и ме освободи!

Хванете го! - Без съмнение си ти.

Искаш ли помощ? - Достатъчно ми помогна, капитане!

Пусни го! Веднага го пусни!

Пусни го!

Не! Не го пускай! Не го пускай!

Не, не!

Ей! Криспин!

Мартин! Какво правиш тук? - Моргано ме накара да запаля сеното,

за да подам сигнал. - Сигнал, за кого? - Не каза.

Сатурн! - Татко!

Сатурн! - Криспин!

Махайте се! Бързо! - А ти?

Ще се върна горе. Мразя да започвам всичко отначало.

Трябва да отида, докато не е късно. А ти върви с баща си.

Вземи тази дреха. Моргано каза, че тя ще ви защити.

Качвай се!

Давай! Давай!

Така, така, така, така!

Става все по-интересно, капитане.

Трябваше да те довърша по-рано.

Как чаках този момент! - И аз чувствам същото!

Лоша работа.

Всички ще умрете.

Гръм, изправи се!

Вече нищо не можете да направите!

Какво е това? Там горе, гледайте!

В укритието!

Помогнете ми, аз горя!

Никой от семейството ми не се предава.

В укритието!

Ти си жив! - Ето, облечете го! - Криспин!

Обличайте по-бързо!

Сега, Гръм.

Сега!

Умри!

Какво е станало тук? Мирише на печени кокошки.

Моргано?

Успяхме. - Да, успяхме.

Апаратът ти, Моргано, той летеше.

Загубил е много кръв.

Не. Раната е много дълбока.

Капитане, трябва да намериш нови рицари, които да пазят Граала.

Ще го направя. - И помни,

ако мечовете ви служат на слабите и угнетените,

това ще е чест за името ви.

Почивай в мир, Моргано. Ще запомним заветите ти.

Принц Хасан, благодаря ти, че се сражава на наша страна.

И аз ти благодаря, капитане. Гръм спаси всички ни.

У дома ли се прибираш? - Ще продължа борбата, като теб.

Ще бъдеш добър владетел. Справедлив и великодушен.

Принцесо. Надявам се, че ще видиш отново кралството си.

Ще бъдеш желан гост там.

Криспин. - Принц Хасан.

Смел воин. - Сеньор.

Исках да се простя с Голиат, но не го виждам.

Сигурен съм, че яде някъде.

Какво? - Какво? Изяде ли паят?

Само го опитвам!

Тази история ще е записана със златни букви по цялата ми земя.

Аллах да е с вас, капитан Гръм.

Благодаря, капитане. От името на всички, които не посмяха да се борят.

Винаги ще има смелчаци, като теб, които да ги защитят.

Сатурн, ти си добър войник. - А ти, капитан.

Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че ще се върна?

Не. Но бих искала да го чуя. - Ще се върна.

Ще си спомням за теб. - И аз.

С вас Светият Граал ще е в безопасност, сигурен съм.

Не позволявайте да попадне в чужди ръце.

Нас ще ни пази силата на Гръм.

Следва продължение...

ПРЕВОД И СУБТИТРИ OSPAMOX