Original subtitles

Филма се посвещава на войниците от рота С ІІ батальон на 502 полк, 82 - ра

въздушно-десантна дивизия и 173 - та въздушно-десантна бригада.

А също на учебния център на военните репортери във Виетнам.

Където вие не сте били.

1 август 69-та година. Документална снимка. Наблюдаващ офицер

лейтенант Дроули.

ХРОНИКИ НА ВИЕТНАМСКАТА ВОЙНА

- Готово? - Да, сър.

- Кажи, кога започваме. - Може да започвате, сър.

Дроули Ричад Б., лейтенант. Щаб и щабната рота 173 ВДБ, Виетнам.

"Подбран урок". Управление, фотографиране.

- Какво забрави? - Задачата, сър.

Разузнавателна. Събиране на информация за нетипични явления за дадената

бойна обстановка.

Малък, имаш сопол.

Кой тук е сержант Донегън?

- Аз, сър. - Радостен съм да работя с Вас, сержант.

Аз съм новият Ви наблюдаващ офицер.

Мойор Ноуън ме проинструктира, можем да излизаме.

Ще видим.

- Телевизия? - Не, армия.

Хайде сега на вечерна проверка.

Редник Малкия, скоро ще ме повишат до ГЯ - гражданските ясли.

- 20 дни и край на мъките. - А после какво?

А след това мога да се разхождам с всичките 4, сър.

Специалист 4-ти клас Болдуин, Калифорния.

Не гледай в мен, а в камерата.

Кажи нещо.

- Нещо... - А сега трябва да попееш.

"Коледа, миномет, виетнамци вън. Изстрелът ще ви настигне,

"спете вечен сън."

- Торп Уилям, картечар. - Тотално психо.

- Ти ще съжаляваш за това. - Ще те изчукам в ушите. Ела тук.

- Върви на майната си. - Те се обичат. Сгодени са.

- Отлично, а ти какво? Защо стоиш? - Той си има Меридит.

Фрай, специалист пети клас по въоражение. Имам заешка устна,

гърбица на гръбнака и параноя. Не отговарям за себе си.

Всички, събирайте си нещата, тръгваме.

А ти как се казваш?.

Разкарай камерата.

Снишаваме се.

Хайде! По-живо, по-живо! Давай, давай! Не изоставай!

Бягай, войниче.

Не се плаши.

Не забравяй да издадеш оръжието. Тръгвай!

Приемам, приемам. Говори "Артраудър 2". Приземихме се успешно. Повтарям,

приземихме се успешно. Обстановката е нормална. Приемам.

"Артраудър 2", Разбрах, чувам ви високо и ясно. Приземихме се

успешно. Обстановката е нормална Приемам.

- Това е всичко. Край на връзката. - Край на връзката.

Теб учили ли са те на звукова маскировка? Хубавецо, Малкия, помогнете им.

Хубавецо, дай скоч.

Какво, страшно ли ви е? Такъв шум вдигате, все едно два скелета се чукат.

- Да, с тенджери. - Или с хлопки.

Или с виетнамци.

Ще ви помогнем с екипировката и си тръгваме.

Извинете, просто всичко се реши с такава бързина, че успях да взема само

формата и оръжието си. - Никога ли не сте били на фронта, сър?

Странно, дадоха ни лейтенант, но защо пък зелен.

БН, само тоова ни липсваше Нищо лично, сър.

- БН? - Безмозъчен новак, сър.

Може с клончето да достигнете клона, Не сте каубой.

Излишни взривове не са необходими. Това е грубо и неинтересно.

Искаха да ви изпратят фронтовак, но вертолета му се разби.

- Отдавна ли сте в страната? - 48 дни. Останаха 308.

Може да считате, че даже още не сте се родил.

- Аз почти съм си тръгнал. - А след това какво?

Мога да си се разхождам с всичките 4.

- А какъв си по специалност? - Военен оператор.

Сериозно? Военен оператор - почти войник.

- А какво снимаш? - Снимам хроника.

- Опасна работа, май. - До сега повече снимах церемонии,

връчване на медали, и други такива.

Какво е станало?

- Навярно това са нашите, ах вие, кучи синове. - Тръгнахме, най-накрая.

- Върви напред, аз ще съм ти ариергард. - Хайде де.

Казвам го пред камерата, повече това няма да го търпя. Ако още веднъж гръмнеш

по мен, ще те дам на трибунала. - Лейтенант, това не ти е тила.

Един офицер никой не може да го пусне на трибунала. А всички останали

тук мъже, и ние, сме на война. - Аз също не съм дошъл от улицата.

- Минал съм подготовката. - Там е Дисниленд, а това е война.

Търсим врага и играем по правилата му. Научихме се,

а ти още не си. - Аз също се уча. И той - също.

На всички ни е нужно това.

Готов съм да се уча, но да не ме целиш.

Добре, ще го научиш. Последен път те предупреждавам, още една забележка

и с теб е свършено.

Деца на цветята.

- Какво знаете за задачата си? - Все същите лайна: врагът да се намери,

да се сдобием с информация, да се застрелят дръпнатите очи. Всичко както обикновено.

- Пластичен взрив. - Също ли е някаква ебавка?

Струва ми се, вие не уважавате нито себе си, нито мен.

Не се ежи. Ти още ли му се сърдиш на него?

Той ме заплаши, каза, че ще ме убие.. Това не мога да понеса..

С нас недей да спориш. Думите си той не хвърля на вятъра. Ако си самоубиец,

тогава, разбира се, давай напред. И дръж знамето в ръка.

- Страх го е, че ще пречиш. - Толкова е луд, че и буболечките

са му вражески. - Хамър (Чук), върви при доктора.

И защото е прав, помоли малко да млъкнеш. Искаше да каже: "тссс".

Често се отърват от нас. Тук всички сме братя.

- Истина е. Семейство. - Да не би да сте дошли на пикник тук?

Човек не може без да яде, сър. Трябва да се яде, защото не знаеш, какво те очаква.

Да хапнем, сър.

Какво си намерих. Тревицата ми. Ще си я пазя, да не мия чопне никой.

- Опазил си я! Даже ти и повярвах. - Мълчи там, никой не говори с теб.

А ако си радиотелеграфист, защо ти е карабина? Мисля, че

ти се полага "Колт". - Трябва също да стрелям по жълтурите.

- Какво е това там? - Дажбата, все още е топла.

Слушай, Сухар, дръж.

Или ще бачкаме, или ще пушим трева.

- Е, добре де. - Искаш да ме убият ли?

Сержант, това аз го донесох.

По дяволите! След половин година ще дойда за реколтата.

Простете, сър, но тук е забранено пушенето.

- Вие да не сте се наговорили, или какво? - Не трябва да крещите, сър.

Пушенето е опасен навик. Някоя нощ ще издадете всички ни.

При добро време димът се надушва от половин километър.

- Дайте му таблетка сол. - Не се обиждайте, сър.

И оператора също.

Благодаря.

В 6-ти има по-големи проблеми.

Батальон 616 е от южновиетнамци. Тези са добри жълтури, приятелчета.

Започват да евакуират ранените.

Далеч ли са? Можем ли да им помогнем?

Даже и да успеем, огневата ни мощ е никаква, задачата ни е разузнавателна.

Да тръгваме.

Да вървим, операторе.

- Обичам виетнамските залези. - Да, красиво е.

По дяволите тази красота. Главното е, че денят свърши и службата намаля.

Страшно място. Трябва всичките да ги преметнем, нека сами се оправят.

И да кажем на небесния генерал: "Знай, кучи сине, тук повече не се меси".

Жалко, че те нямаше още от самото начало.

По пътеката на Хошимин ходеха тигри и слонове. Огромни слонове.

А пък нощуваха встрани от пътя.

Врагът ходеше по пътя, и можеше да ни забележи.

Ей, такива ми ти работи.

Горещичко стана, не ви ли се струва?

- Вземи си дажбата. - Храна - какво повече.

Първа смяна караул сме с Хамъра и Сухара. След тях са

Хубавеца и Дребния. - Аз също мога.

Теб не те познавам. Ти трябва да се поодялаш, да привикнеш.

А аз може ли?

Операторът носи плодовите консерви. Дадох му да ги поноси.

Ах, ти, говедо. Какво си накарал да мъкне нещастното момче,

консервите ти ли? - Върви по дяволите, Хубавецо.

Трябват му тренировки.

Рота Е. Обстрелват ги.

Обстрелват ги с миномети.

Раненените така и не ги откараха.

Много лошо време. вертолетите не могат да се вдигнат.

Чу ли?

Казват, че може би ще излетят утре. При това, може би.

Операторе, да беше хапнал.

Ей, а това какво е?

Тетрациклин. Гепих си сифилис тук.

Ето, моля. Това е Виетнам. Къде ли още можеш да се заразиш с това

само за 5 долара?

Добре де, сифилис е по-добре, отколкото срамни въшки.

Въшките не са проблем. Купуваш си щик и и бутилка гореща течност,

Обръсваш си космите. А когато малките гадове вече излизат

на пениса, ги заливаш.

Изключвай, омръзна ни.

Сержант, трябва да вземем от всеки по няколко интервюта.

- Реших да започна с Вас. - А за какво ще е интервюто

От къде сте, какво правехте на войната, всякакви такива.

Това си е моят личен живот. Армията е до фенерите.

- Е добре, а Вие как сте, сержант Фрей? - Спец от 5-ти клас.

По-добре по-късно, ако нямате против, сър.

- Вземи от Малкия. - Отдавна ли си на фронта?

Много отдавна. Имам 4 пурпурни сърца, 2 бронзови звезди.

за раняване и за храброст. Антената е като мишена на гърба ми.

Вземаш храната в супера, а на оня на касата казваш: " Не се вълнувай,

аз те черпя". И си тръгваш.

Какво ще правиш в къщи?

Не знам. Ще пуша трева, ще се друсам.

- Ще си лягам с жената. - Защо тръгна да воюваш?

Съдията ме записа доброволец. Чакаше ме затвор.

С какво е лоша войната?

С многото насилие.

- Съдията да не те е шантажирал? - Не, благодарен съм му.

Армията ме спаси от затвора. Ако, обаче не ме затворят военните.

Когато ме наказаха по член 15-ти, ми отнеха званието и заплатата.

Войната ме спаси от затвора. А разузнаването ще ме спаси от войната.

Единственото, което не обичам - е нощта.

Някак си е кофти. Защото нищо не ми остана.

А когато ти остане малко, ставаш параноик.

Тук всички са параноици. И всички са готови да убиват.

И ти ли си готов?

А къде да ида?

Да заебеш приятелите? Струва ми се, им нося късмет.

Къде да се денеш?

Почувствай разликата.

Военно радио.

Каква каша. Хората ми стрелят в тъмнината по своите.

"Вълк 1", трябва още един осветителен изстрел за артилерията.

"Пес 6", тук "Вълк". Изстреляхме още снаряди.

И колко ви останаха? Докладвайте статуса.

Даже не знам колко са ми хората. О, по дяволите! Струва ми се, настъпват.

"Вълк", тук е "Пес". Нападнаха ни. Дайте подкрепления. Спешно!

Раниха лейтенанта! Спешно лекар!

Полковник, врагът проби по передния край. На помощ!

Искате да замоля артилерията да удари по нашите.

Нещастници.

Трябваше да им помогнем.

И ние можеше да сме там.

Докладвайте за състоянието си.

За да ни избият и нас ли?

Моля няко жив. Докладвайте, накрая, за състоянието.

Върви да спиш веднага. Току-що загинаха 120 човека.

Загинаха много повече. Не се прави на глупак, или с теб е свършено.

войната стига на всички ни. С лихвите.

Ти там познаваше ли някого?

Да, познавах двама.

Разбираш ли... Повече не мога да гледам това.

Все повече ме е страх, страх ме е.

Последен път.

- Последен ли? - Това е последна операция.

След това Малкият си отива в къщи.

Разбира се, и тялото също е изморено.

Не знам, ще оживея ли и този последен път.

За последен път тази пътека, гущерите, тези блестящи виетнамски очи.

Трябво да си изтръскваш обувките, защото иначе цяла нощ какви ли не гадости влизат вътре.

Искаш ли кафе, какао? Кипнах вода.

- Да не би ти да си сега главния готвач? - А какво ми остава.

А аз не. Остават ми 26 дена, а след тавя... Както ви е известно, с всичките 4.

Лейтенант, преброй патроните. Повече от 18 да не се зареждат.

- Знам. - И що не го правиш?

За ден трябва да изсъхнат. Някои могат и без чорапи.

Така не мога. В сезона на дъждовете чорапите са по-важни от секса.

Отдавна ли си на война?

Да, три адски месеца. Виждал съм всичко, което можеш да си представиш и това,

което не трябва. Три пъти ме евакуираха като мъртвец.

Веднъж даже ме пъхнаха и в чувала.

Както си седяхме четирима в окопа, ни уцелиха с миномет.

Останалите трима станаха на кайма. А мен само ме контузиха.

От ушите и носа ми течеше кръв. Целият бях в кръв, в своята и тяхната.

Лекарите решиха, че съм мъртъв, и ме прибраха във вертолета с мъртъвците.

И там аз... Там аз се събудих.

Просто дяволски ми провървя, разбира се.

Като бягахме веднъж през едно оризово поле, стреляха по нас

от голямокалибрена картечница. Уцелиха момчетата в ляво и дясно, а на мен - нищо.

И колко такива истории има, страшно е.

Веднъж куршумът ми проби каската, но се заплете в косата ми.

- Странни шегички. - Просто късмет.

Късмет, Бог, карма.

Кармата ми е по-силна, отколкото догмата.

Не, е, в смисъл... това си е удивително.

Момчетата също не разбират. Абе нещо като шаман съм.

На война хората стават странни, започват да вярват в странни неща.

Търсят амулети.

Носят Библията до сърцето си, а сами нито веднъж не са ходили на църква.

Късметът ми. Цялата рота, цялата бригада все за това говореше.

Когато ни обстрелваха, момчетата се притискаха към мен като деца.

Даже взех, че си повярвах сам. Не, сериозно.

Като че ли Бог те е набелязал по особен начин.

Особено добре, или особено лошо?

Пий само течаща вода. В застоялата има какво ли не.

Слагай табленка "халацион" и пий спокойно.

Веднъж напълнихме манерките, а след това видяхме по течението 5 мъртви

жълтури. Бяха изгнили до кости. Около тях плаваха и месата им.

- А вече бяхме изпили половината. - И какво направихте?

Плюхме и продължихме. Каква е разликата. Нарекохме я "супа".

- На война, като на война. - Точно.

Може ли да побеседваме?

По дяволите, а защо не?

- Сам ли се записа? - Не. Там всичко беше сложно.

Работех във фермата на баща ми, и не издържах цялата тази тъпотия от 9 до 5.

Почнах да кръшкам. От малко градче съм, и с приятелите ми там сме крале.

Никой не ни закача. С шерифа имаме проблми, но дребни.

След това баща ми каза на комисията, че нямам постоянна работа.

"Направете" - им каза. "от него мъж".

И те го направиха. Все пак, нали си бях глупак. Приятелите ми така, тихичко

се предаваха. Лари се ожени, Ед - замина в колеж, а аз поправях в къщи, режех линолеум.

- Всичко по малко. - Сам ли реши да отидеш в това подразделение?

Да. Случиха ми се лоши работи.

Много наркотици. Страх ме беше да мина на тежки. Гълтах ЛСД, пушех хашиш.

И ми писна от всичко. Там имаше постояни проверки, за да блестят

обувките ти и т.н. А тук е малко по-спокойно.

Никой не ни закача.

Никакви инспектори и доклади. На никого не сме нужни, даже на офицерите.

А те смятат, че всички ние сме луди.

- Паднали от въртележката убийци. - А по същество?

Сержанта казва, че ние сме единствените разумни хора в армията.

- Страхотна компания си имате. - Да, наемниците убиват за пари.

Садистите за кеф, десантчиците за това и за другото. Ей-така, братче.

Хубавецо, що за пиринчена гривна? Всички имате такива. Защо?

- Защото сме братя. - И само за това ли?

А малко ли е?

А вторият? Какво би трябвало да означава той?

- Този ли? - Да, откъде си го взел?

Подариха ми го.

Винаги ми се е искало куче. Виж, колко е миличък.

Добричкият ми, добричият ми.

Понякога ги плашат до смърт. Има такива малки гущери, казваме им:

ах, вие, кучи синове. Те обичат да го правят. Правят го така, че

все едно казват: "Ах, вие, кучи синове".

Но това, според мен е наш човек. Умен, добър, добър.

Аз съм от Южна Каролина.

Северняците ни казват "дървенякът Били от хълмовете", но това не е така.

По-рано това означаваше фермер от Мичиган. А ние сме по-низши, голтаци.

Имаме огромни семейства. Само аз имам четири деца.

2 момчета, 2 момичета. За сега.

А това ми го подари старшият.

В армията - не е толкова лошо. Осигурават ти добра пенсия.

Дават образование. И диплома даже ми дадоха.

Тук има и черни и латиноамериканци, и всички говорят на английски.

Армията е най-честният работодател в света.

А може и да стана първо сержант, а след това и младши офицер.

Парите се добри.

Мислиш ли, че това, което правим тук е правилно?

За това въобще не мисля. Правилно или не. Хора като мен живеят ден за

ден само с една мисъл, как да осигурят насъщния.

Баща ми беше най-добрия дърводелец на света. Но не можа много да работи.

Защото артритът направи нещо ужасно с ръцете му.

Ако се захванеше с нещо, с шкаф, с табуретка, то тя ставаше най-добрата

табуретка, каято е възможно да се направи. И мен ме научи на това.

"Вложи всички усилия, даже ако работата не ти е по сърце"

Веднъж направи бюфет от черен дъб.

И когато мама му каза, че трябва да се боядиса бял, защото

не пасва на цвета на пода,

той го боядиса, макар че беше прекрасен черный дъб с шарки на вълни.

Боядиса го в бял, ясен, бял цвят. Млякото и то не е толкова бяло.

"Ти си върши работата и прави пари, а остави другите да мислят"

Сержанта също мисли така, затова сме приятели с него.

Аз, разбира се съм по-старшия.

Израсъл си Южна Каролина, Нещо напротив, че те командват чернокожи?

Не задавай тук такива въпроси. Това е въпрос за цивилния живот. Като се върна

в Каролина, тогава ме питай. А сега ме попитай, може ли сержантът

да е най-добрия приятел в живота ми? Най-добрият, който войната можеше да ми подари.

Може, обичам го като брат, и съм готов да убивам за него.

Да, и това го имаше.

И, готов ли съм да умра с него в един и същ бой? Да, готов съм.

И, може би и той също е така?

Стига, вероятно. Махни шибаната си камера.

Да вървим, ще ти покажа това-онова.

Мина-капан.

Обтегната жица. Виждаш ли как е прикрита?

- Китайска комунистическа граната. - Можеш ли да я разминираш?

Човек докосва жицата, и гранатата се взривява. Който е наблизо,

даже не можеш го позна. Който е по-далеч, също загива от осколките.

Чарли знае какво прави. Цялата пътека е пълна с такива.

И той е близко. По-добре да не ходиш по пътеката.

Тръгвам напред, бъди пределно предпазлив.

Боли, боли. Господи.

Не гледай, обърни се. Ето така.

Сега бързо се изнасяме.

Добре, ще говоря пак, когато се скрием. Разбра ли?

- Разбрах, разбрах. - Тече и тече. Ще получиш пурпурно

сърце, старче. - Не, пичове, това не ми харесва.

Вчера изклаха южновиетнамците, днес започва с тези мини, а сега

и тези хошиминовци. Само дето по гърбовете ни не са се заразхождали още.

- Инфектирана ли е? - Всичко е нормално.

Малкия, успокой се.

Всичко е наред. Главното е да пиеш тетрациклин на три часа веднъж.

Сам се успокой, Хамър. Имам усещането, что тези дръпнати очи ни преследват.

- Аз я докарах почти до уволнение. - Мамйка ми ми изпраща лепенки,

по-добри са от бинтовете. - Целият съм обхванат от фактора страх.

Фактора страх, това е, когато целият се изпотяваш.

Когато ти стане страшно. И като че ли нещо става със задника ти, той

като че ли започва да диша. - Да, например, при засада. Той е 10 от 10.

Когато чуеш, звука на миномета и и чакаш снаряда да удари. Това е 6.

- А всички снайпери са 10. - Там на пътеката беше около 8.

- 7. - 9.

- 3, заспах. - Шибан каубой.

Лейтенант, ти си първият ранен при нас, още не сме имали такъв.

По-нататък - повече. Всичко това вече спря да ми харесва. Просто не си струва.

Блато. Треска.

Жълтурите са много. Трябва да сме нащрек.

Проклетото радио.

По дяволите, затънах.

Дявол. да го вземе.

Както обикновено, не разузнаване, а боклук.

Казвал съм ви, имам стар Мустанг 351, 4 цилиндъра, 4 скорости.

Ръчна спирачка, купе в червено. Поръчах го чрез военен магазин,

скоро ще го докарат. - Що се касае за придвижването на врага,

наблюдвахме го тук.

А ти май имаше старичък Форд от 1954 година.

И сега го имам, само дето го подарих на брат ми.

Малкият не умее да лъже. Винаги му личи, устните му мърдат.

- А аз искам Ягуар с радар на багажника. - Лейтенант, какво мислиш за

пренощуването? - Съвсем нагъл стана.

- Ей сега ще ти разбия сурата. - Ако юмруците те сърбят, ела при мен.

- Ще ти откъсна яйцата и ще ги изсуша. - Ще ти откъсна главата и ще я набия на кол.

- Лейтенант, ти каква кола имаш? - Фолксваген Жук 1965-та година.

- Автомат? - Механика.

Отлична работа, добър избор. Хубава визия. Ето, виж.

Отлично, да се устройваме за нощувката.

- Красиво, това на Чарли ли го остави? - Остави.

Фолксваген Жук, механика. Лейтенант, не си глупав.

Знаеш на какво да се возиш.

- Подариха ми го родителите ми. - Тихо там.

По дяволите, ето ти и цялото разузнаване.

Ето ги, снимаш ли?

Вижда ли се "1969"-та година?

Ще ги ударим от тук. На сутринта слънцето ще е зад нас.

Какво може да се каже? Те са свежа, редовна армия, 20 човека.

Нова униформа. Оръжие: карабина Симонов, няколко АК, гранатомет.

Миномет, калибър 60 милиметра. Трима виетконгски войници. Казвам ви всичко това,

защото дори да стане нещо, тази информация трябва

да стигне до нашите. - И откъде реши, че те ще ни

чакат точно тук? - Окопаваха се.

Едва ли само за голямата си нужда.

Точно за нея няма нужда да копаеш. Каламбур.

Винтовка с удължена цев стреля примерно на 450 метра.

Абе защо ни е въобще да стреляме, ако им пуснат артелерията ни?

За да предизвикаме паника.

Ако центърът попадне в засада, ще трябва да поразчистим.

Ако ние попаднем, просто ще си отидат. Сега поетапно.

Първо: Малкият звъни в щаба. Засега да не откриват огън.

Второ: ние със Сухара прострелваме основните цели внезапно.

Трето: Малкият иска огън. Те започват. Ние се изтегляме.

- И махаме с опашки. - Връщаме се в лагера, свързваме се

с щаба, разбираме се за евакуация, разгръщаме се.

Изтегляме се в Ледибърд. В направление по компаса - 132 градуса. Запомни ли?

132, да, запомних.

- Въпроси има ли? - Да, аз какво да правя?

Да не пречиш.

Оператор, не пикай върху ми, пикай върху камерата. Давай, зарадвай всички.

Изтръскай го, покажи какво значи истински войник.

Това е оръжието ми, моя пищов. С него убивам, с него се и кефя.

Дай камерата, стой.

Разкажи, как попадна тук.

Работех тиловак в една лаборатория, монтирах филми. Често идваха

филмови ленти без оператора, само лентите.

Значи, операторите са загинали тук. И най-ужасното е да проявяваш такива

ленти и да гледаш какво се е получило. Понякога нищо не се получава.

А понякога е просто страшно.

И това не е най-страшното.

- Какво е станало? - Свърши ти лентата.

С него е винаги така.

Да си сменим местата, лейтенант?

Може. Измъчих ви, сега вие трябва да вземете реванш.

И така, лейтенант, от кога си на фронта? Не, за това няма да говорим.

Да кажем така - от кога си в тази страна? Извинявай, извинявай. От кога си в армията?

В армията ли? От около две години. В колежа постъпих в националната гвардия.

Исках да уча в Уестпойнт, но не ме допуснаха. Политика.

И така - в редовната армия? Трябваше, нали.

Лейтенант, защо си винаги толкова строг с нас? Ние сме само едни

обикновени момчета, захванали се с мръсна работа.

Стига, Малък.

Не, това е добър въпрос.

Струва ми се, че се отнасяте като към игра с тази война.

Преоблекли сте се на войници и сержанти. Някакъв маскарад.

- Пълни глупости. - Не съм уверен.

- А какво ще кажеш за войната, лейтенант? - Бизнес, голям бизнес.

Армията си е един вид корпорация "Купи-продай", "Убий-запази".

- Ние сме колелцата на огромен механизъм. - Е, ако искате, правилно го казва

Сухара. Тук може да се направи кариера. Може да си останеш колелце,

а при желание може да растеш до самия връх.

Тоест, ти си нещо като младши администратор?

Именно. За година мога да получа звание старши лейтенант, и ако всичко

върви нормално, ще се махна от Виетнам като капитан, или майор.

- Затова дойдох и при вас. - Значи сам си дошъл?

Издигнах се, може да се каже. На фронта щях да си остана младши

лейтенант. Единственната възможност е, ако ме бяха ранили тежко и бях

оживял. Все едно - над теб има твърде много хора, които

командват и получават всички почести. - Разбира се.

При вас мога да съм сам себе си. А в тила затова не става,

защото времето ти е запълнено с висшестоящите. Връзките решават всичко.

- Това не е красиво. - Мога и на Вас да помогна.

Повишения, медали. Всичко това го мога. Ще ви напиша препоръка,

след това момичета, отпуска. - Решил си да пораснеш за сметка на Виетнам?

Войните са рядко. Кадровият офицер не изпуска такъв шанс.

Бойната служба е основа за успешната кариера. Уверявам ви.

Заради такива губим войните.

Точно.

През нощта, когато заемаш позиция, трябва да провериш полосата на обстрел, а главно

да запомниш участъка от местността пред теб. Понякога се налага да се рисува

в калта общата картина. Това, за да се знае кои са те точно - сенки, или

лоши момчета?

А и това се среща, вместо храст, жълтур.

И едва се е преместил на една ръка разстояние.

Пред боя не го обичам това.

Виждаш ли оня малък храст? Е, точно, като виетнамец е, нали?

Вгледай се в него по-дълго и той ще се размърда.

Сериозно ти говоря.

Страшно е. От Виетнам душата ти се завира в петите, ако си го представиш.

- Искаш ли да хапнеш? - Не.

Малък, кой най-много от всички обича кенгуруто?

Не знам.

Дамските чанти.

Малък, дай няколко опаковки от дъвка.

Целта ни е: да създадем впечатление, че тук са минали 15 човека.

За да пуснат подире им повече дръпнати очи. Колкото повече тръгнат,

толкова по-малко ще останат. Защото ги чака сюрприз.

Обикновената граната се взривява на 3-та секунда от хвърлянето, а димната

- моментално. Идеална е за мина-капан. Затова им смених

и местата.

Ще се наложи да походиш малко без каска, На мен ще ми трябва.

- Така не сме се разбирали. - Можеш да изпревариш виетнамеца

и да го вдигнеш сега. Силното преживяване ти е гарантирано.

- И това не е всичко. - Дръж!

25 дни останаха. Не искам да се возя заедно с тези. Знаеш, като се върна,

ще направя паркинг. Виж сам, не струва нищо, и рушвет - също.

Плащаш си данъка 1 - 2 пъти в годината, това е. Кълна ви се, ще направя паркинг.

- И ще си почивам. - Нормално, ти си си и лентяй.

Въобще ето, това се нарича "малък виетнамски сюрприз".

Главното е, да не тръгнеш да се връщаш обратно. А ние и няма.

Трябва и да го маскираме. Само в началото трябва да се изпъне жицата.

При това, много внимателно. Ето така. А сега, хвани се рибке,

голяма и малка.

Очевидно през нощта им е дошло подкрепление.

- Да, сега са два пъти повече. - А ти какво? Вече се изплаши ли?

Като че ли - малко трева, а?

Ракетен център, говори "Артраудър 25". Как се чуваме?

- Добре, казвайте. - Чувам ви добре.

Има огнева задача. За артилерията. Съобщавам координатите,

числеността, подразделението, местонахождението му по азбучен ред.

Делта, Оскар, Лима, Ехо, Ноември, Голф, Фокстрот, Индия. Повторете.

Делта, Оскар, Лима, Ехо, Ноември, Голф, Фокстрот, Индия. Прието.

- Всичко е точно. - Там хората са съвсем други.

- Не виждам радиоточката. - Разбрано.

- Развява се някъде. - Да, търсят ни.

Няма да стреляме, Надяваме се на артилерията.

Както кажеш.

- Започвайте огъня. - Разбрах ви, огън.

- 50 снаряда, те бягат. - 50 снаряда, унищожителен огън.

Изнасяме се.

Ето ги.

Ето ги.

Дявол да го вземе, пак удариха по нашите. Командването е в паника.

- Трябва да превземем селото, разбираш ли? - Разбирам. Затова на тези дръпнати очи им

беше готено до тук. - Боже, пак ги обкръжават.

Ще съобщя за обстановката.

Приемам, говори "Артраудър 25", как ме чувате?

- "Артраудър 2", добре ви чувам. - Аз също.

Докладвам обстановката. Бойната задача е изпълнена, врагът е открит, сега е под

обстрела на артилерията и авиацията.

- Съобщението получено, край на връзката. - Край на връзката.

Сега не мога, когато не дават да се стреля.

А аз наобратно, инстинкт за самосъхранение.

Тези дръпнати очи така ме вбесяват, че бих ги разстрелял всичките.

Не е в това работата. Просто всеки от тях, когото пожалим, ще прати на оня свят

двама от нашите. - И това е истината.

Вдигаме се.

- Ти как си? - Наред съм.

- Отиваме по-нататък. - Разбрах.

На линията "Артраудър 2". Мястото на евакуация е пренесено на СБУ 3.

Прегладня ли? Сдъвчи от сухата смес, пийни вода.

Докато не се доберем до селото им, няма да има време за храна.

Жълтурите са на 50-тина метра пред нас на пътя. Шестима.

- Засада? - Не. Закуска.

- Ще ги заобиколим, или ще ги нападнем? - Ще ги нападнем, стига ги заобикаляхме.

- Може ли да ги заобиколим? - Ще е дълго и сложно.

Хайде да ги свършваме. Вие какво, момчета? Това е последнят ни ден,

трябват ни трофеи. Да ги обградим е фасулска работа. Лейтенант, искаш ли да си вечен?

Аз съм - "за", обичам майтапите.

Добре съм.

И така, при потока са. залягаме така. Аз, Малкия, лейтенанта, Хубавеца.

- Отстрани: Сухара и Хамъра. - Добре.

А оператора?

Остава тук.

Започвам аз, хвърлям граната, след това всички. Хамър, единият има РПГ.

Това копеле - първо.

- Да, и внимателно с прекръстването. - Да, така ще направим.

Прекратете огъня!

- Хамър, погледни в ляво. - Всички са мъртви. Никой не е избягал.

- А ето, един е жив. Умри, куче. - Войнико, това е ранен. Ще го вземем

със себе си. - За нищо на света, сега ще го убия.

- Успокой се, Хамър. - Трябва да го убием.

Вече не трябва. Ще го вземем да го разпитаме. Защото сме разузнавачи.

По дяволите, а кой ще го носи? С него далеч няма да стигнем.

Той ще се съпртивлява и все едно, ще умре. Да разкараме мъртъвците.

Тоя не може да ходи. Вече имахме такъв.

- Ти чуваш ли? На теб ти се говори. - Аз ще го нося.

- Аз ще помагам. - Те са се побъркали.

Той идва с нас.

Лейтенант, поздравления, медалът ти е гарантиран. От първия път.

Болшинството от нашите попадат на засади, а ти и военнопленници вземаш.

- Провървя му на момчето. - Млъквай и да вървим.

По-бързо, по-бързо, изнасяме се.

Дълго ли мислите да останете тук? Разкриха ни.

- На земята! - Снайпер!

- Раниха Хубавеца. - Прекратете огъня.

- Намерете мишената. - Прекратете огъня!

- Болдуин! - Снайпер!

Кой ще му помогне? Хамър, Хамър!

Видях го. Прикривайте ме.

- Готово. Раниха ме. - Пълзи, Хубавецо!

Не трябва, не пълзи! Дръпнете се от него! Наберете щаба, трябва ни огнева поддръжка.

- Радиото не работи. - Той е още жив.

- Хубавецо, не!!! - Той се опитва с гранатата.

- Ще се взриви сам. - Почакайте, момчета.

Стой, стой си на мястото. Не я взривявай, не трябва.

Стой! Хвани се, аз ще дръпна.

Протегни ръка.

Протегни.

По дяволите!

Сержант, моля те. Моля те!!!

- Не! - Моля те.

Не, сержант! Сержант, не!!!

Тихо.

Боже.

- Къде е снайпера? - Виждам го, ето го.

Ето ти, копеле. Двама са.

И двамата ги проснах. Готово.

Трябва да изберем. Или твоят виетнамец, или Хубавеца. Двамата няма да можем.

Той не е мъртъв.

Американците не изоставят мъртвите си.

- Не можеш да го убиеш. - Не, това ще го направиш ти.

- Не може да ме принудиш. - Оставим ли го,

като дойдат неговите, ако е още жив, ще изпее всичко за нас.

Че нямаме боеприпаси, че имаме ранен, всичко. Радиото не го брой вече.

Не, с ножа, лейтенант. Звукова маскировка.

Какво пък, така е честно.

Твоята първа кръв, лейтенант. Твоята първа жертва.

- Все едно, той ще умре. - Не е доказано.

Не се страхувай, лейтенант.

Чакай малко. Секунда.

Трябва да знаеш кого убиваш.

Казва се Труонг. Н. Х. Труонг.

На 19 е. Семеен.

Струва ми се, жена му. Красива жена.

Давай, лейтенант. Какво чакаш? Убий го!

По дяволите! Лейтенант, даже не можеш нормално да го свършиш.

Сержант, време е да вървим.

Трябва да се отървем от дългите винтовки.

От снаряжението на Хубавеца.

Хамър, дай ми фосфорен патрон.

Да, сержант.

И да не забравите радиото.

Сухар.

- Далеко ли е още селото? - Още 3-4 километра. На 79 градуса.

- Помни, Хамър, 79. - Помня, сержант. Помня.

Все още вървим след теб.

- Не бих отказал една бира сега. - А пък аз малко трева.

Не-не, хаши. Би ме отпуснало само хашито, от марихуната ми домъчнява.

- Ти си закоравял наркоман. - Почти съм свободен, останаха ми 25 дни само.

- А там ще си се разхождам с 4-те. - А пък аз ще се напия с бира.

Ето ти един съвет: по-малко мечтай, повече ще се сбъдне

Сержант, каква работа ще ни подсигуриш в тила?

Не знам, все нещо ще намерим. Главното е да е с климатик.

- И хладилник. - А вътре - бира.

- И кобилки, колкото искаш. - Вие ще си имате секретарки.

А Малкия ще го пратим в отпуск в Тайланд, за да свикне с реалността.

Ние с Хубавеца... А какво ще правим Хамъра?

- Много е брутален за тила. - Даже лайното ми е мускулесто.

Той ще изгори восъчните Санта-Клауси.

Когато за последно бях в тила, позвъних в къщи. Излезе жена ми и дълго

не можеше да повярва, че това съм аз.

Поговорихме за това, и след това нямаше какво да си кажем.

Просто мълчахме, нито дума.

Да вървим.

- Давай. - Ставам.

Благодаря.

Давай, ще те държа.

Огън!

Партизани, мамка им.

Ти си ранен, тече кръв.

Ти мозък имаш ли? Вас въобще на нищо ли не ви учат? В атака,

значи, в атака. - Аз охранявам тила. Така са ме учили.

В засада сме, по дяволите. Откъде да знам?

Боли. Боже, никога не ме е боляло толкова.

- Хубавец, морфин. - Сержант, раниха Сухара.

Сухар, не смей да умираш. Сухар, дръж се, ти си ми приятел.

Не се вълнувайте, момчета. Три куршума си е нищо работа.

Много по-лоши рани има и са оживявали. Виждал съм го с очите си.

Преброих куршумите. Един, два, три, Значи, три куршума.

- Калашник? - Да, струва ми се.

Господи, струва ми се, че е засегнал белия дроб. Притиснете раната!

Имам морфин.

Трябва да се движим, сержант. Виетнамците може да са чули стрелбата.

Приятелче, всичко ще бъде наред. В най-различни ситуации сме били.

Бивало е и по-лошо. Виждал съм и много по-лошо.

Остави морфина.

Вече не ме боли. Вече нищо не чувствам...

Ще пратим за тях вертолет.

Малък, скоч да ти се намира?

Благодаря.

Красив белег ще остане.

Знаеш ли какво си мисля. Струва ми се, че ме е застигнал късмета на Хубавеца.

Може пък и така да е станало.

Късмета идва при един, а след това - при друг.

Ако не стане, ако късмета си тръгне, кажете на моите...

особено на стареца, баща ми.

Че съм воювал нелошо. Герой може и да не съм станал,

но се стараех колкото мога.

Но на мен... на мен съвсем не ми пука. При мен дойде неговия късмет, разбирате ли?

Почти го почувствах, когато го...

Когато самият него го...

Сержант, знаеш ли, страх ме е.

Тука е много страшно.

А нима Стиви Уондър ще разбере това?

Сериозно ти казвам, сержант. Много ме е страх.

Дай ми да си почина, повече не мога така.

Не искам да умирам. Преди ми беше все тая, ама сега не е така.

Сержант, искам да остана жив! Нека да живея!

Таблетките свършиха ли?

Виждаш сам, сержант.

Не ме гледай така, кучи сине, ще те застрелям!

Извинявай, аз, ей Богу, не исках насила. Не се сърди.

Дръж се, момче! Ще ти помогна. Обещавам ти.

Излъгах ли те? Излъгах ли?

- Така е добре. - Всичко е наред, ти си прав.

Извинявай. Просто е тежко след Хубавеца и Сухара.

Каква е разликата между билярда и шахмата?

И каква е?

Джобният билярд можеш да си го играеш и сам.

Какъв майтап, копеле!

Малък, ако искаш, вземи го.

- Не вземай от това. - И няма да взема.

Мисля да поема командването. Ти си извън строя.

- Майната ти. - Не спори!

Ти с тази рана едва ще ходиш. Виждаш ли, даже не можеш да станеш.

И как ще го направиш? Не, във войската сме. Хамър, командвам аз. Трябва да вървим.

И при това бързо. Ще ни евакуират.

Не мога да повярвам на очите си, сержант. Ти си просто невероятно момче.

А ти си глупав каубой, Хамър.

Така си е.

- Както казва Сухара... - Казваше...

Ако си мечка, бъди Гризли. Наблюдавам тила ни.

- Отлично, тръгнахме. - Тръгваме. Внимателно!

Може да има мини-капани. Не вървете по пътечката.

Не бързайте! Спирайте, и се ослушвайте.

Хамър, Хамър!

К'во? Успокой се, сержант. Всичко е нормално. Не е за пръв път.

По дяволите!

Хамър, старче!

Съжалявам. Толкова съжалявам!

Мъртъв е, да вървим.

Да се махаме от тук.

По дяволите!

Върви на края!

Трябва всичко да се провери. Вертолета скоро ще дойде.

Внмавай за минни капани, лейтенант!

Не е ясно кой го е направил това. Ние, или те.

Толкова ли е важно според теб?

Остави камерата и ни помогни!

Не казвам, че всички те си приличат, но все едно се разхождам в Син Сити.

Там има много азиатци. Имам такова чувство, че вече съм ги убил. Разбираш ли?

Страшно е. Привидения.

А колко от нашите загинаха тук, човече?

Страшно е.

Тях не ги знаем.

- Сержант, искаш ли морфин? - Не трябва.

Той трябва да е в съзнание до идването на вертолета.

Трябва да дойде на себе си.

Не се безпокой за мен, лейтенант.

Ослушвайте се за вертолета, и се успокойте!

Сержант, мен ще ме убият ли?

За какво им е да убиват такъв изперкал тъпунгер?

Остава половин час. Жълтурите навярно ще нападнат.

- Имат още много патрони. - Трябва да се приготвим.

Полоса на обстрела. Да имаш "лисича опашка" (ракета)?

Не, остана ми само жълта.

Когато зоната за кацане е опасна, изстрелват червена, за да знаят от вертолета,

че врагът е наблизо. - Това го знаят, сержант.

Нали сме на война.

Изстрелвам жълта, а след това - в къщи.

Спокойно, лейтенант. Ти какво, да не си решил да живееш вечно, а?

- Готов ли си? - Да, всичко е чисто.

- Струва ми се, че съм по-добре. - Сержант.

Господи, помогни ни да се доберем живи. Помогни ни, Господи.

- Как е, сержант? - Не усещам крака си.

Е, не е болка за умиране, ако не трябва да тичаш бързо.

Скоро ще чуем вертолета.

Да, това му е хубавото на Виетнам: чуеш ли вертолет, значи са нашите.

Започна се.

Стрелят, ще искат и да убиват.

Лейтенант, пускай димките. Какво чакаш?!

Хвърляй ги, кретен!

Дигайте се, долетяха. Дигай се!

- Бягайте, бягайте към вертолета. - Хайде, хайде.

Вдигай се, най-накрая, хайде.

- Бързо! - Там има още двама! Бягай бързо!

- Качвай се. - Вземете камерата.

Аз за сержанта, ей-сегичка.

Операторе! Операторе!!!

О'кей, "Дракон" на линията. Вдигнахме се от земята. Един остана.

BG.SUB by: The PathoLoGiCal ® ~ subs.unacs.bg ~ 2008 ~