Original subtitles

АНГЕЛ МОЙ

Ангел Мой...

Трябва да ти разкажа за времето, преди да се родиш.

Баща ти беше магьосник.

Специалният му номер беше да кара нещата да изчезват.

Много се обичахме.

Бебчето ми...

Прекрасен си, Ангел Мой.

Искам винаги да бъдеш до мен.

Никой няма да може да те вземе.

Трябва да се научиш да се храниш. Вече си голямо момче.

Много добре, Ангел Мой.

Трябва хубаво да отвориш уста, за да изговориш този звук - "о".

Трябва устните ти да оформят кръг.

Като в думата "то".

Сега напиши буквата.

Кръгче, като това, което правиш с устните.

Много добре, Ангел Мой.

Много хубаво написа буквата "о".

Сега буквата "с".

Като в думата "скрит".

Като теб, Ангел Мой.

Никой не бива да знае, че те има.

"С"...

"Скрит"...

Браво. Много добре.

"Скрит"...

"Скрит"...

Мамо, виж.

Мамиш!

Когато бях малка,

родителите ми ме водеха в една колиба.

Пътувахме по един път, който влизаше в гората.

В началото се страхувах от дърветата.

Струваше ми се, че в дъното на гората се крият хора,

в сенките, зад дърветата.

После пристигахме на една поляна.

Там имаше малка колиба.

А зад колибата

имаше малко езеро.

Често пристигахме късно,

на залез слънце.

Отивахме да плуваме заедно.

Водата беше много приятна. - Ще ме научиш ли?

Да плуваш, е прекрасно.

Носиш се във водата, а сякаш летиш във въздуха.

Духай.

Браво! Честит рожден ден, Ангел Мой.

Какво правиш?

Там има хора. - Да, това са нормални хора.

Ти никога няма да можеш... Не бива никога да говориш с тях.

Защо? - Защото ще се уплашат.

Защо?

Ти можеш да ги видиш, но те теб - не.

Ще ги уплашиш.

Мамо, какво е да се виждаш в огледалото?

Не знам...

Трудно е.

Все едно виждаш друг човек.

Разкажи ми пак за колибата край езерото.

После, Ангел Мой. Мама е уморена.

Мамо, момиченцето пак е тук. Гледа насам.

Мамо?

Слънце. Сянка.

Слънце. Сянка.

Слънце. Студено. Топло...

Здравей.

Не е възпитано да не се поздравява.

Здравей. - Не съм те виждала досега.

Виждаш ли ме?! - Не с очите,

но те чувам и усещам миризмата ти.

Харесва ми, когато свириш на пиано.

Аз не умея да свиря. Натискам един и същи клавиш.

Обичам тази нота.

Казвам се Мадлен. А ти? - Ангел Мой.

Това истинското ти име ли е? - Да.

Да, така ме нарича мама.

Хубаво име. - Да.

Можеш ли да дойдеш по-близо?

Ела по-близо.

Страх ли те е? Дай ми ръка!

Имаш много нежна кожа. - Ти също.

Трябва да се прибирам. Майка ми ще се притеснява.

Обещаваш ли, че пак ще дойдеш?

Нямам приятели. - Аз също.

Искаш ли да бъдеш мой приятел? - Да!

Миришеш много хубаво, Ангел Мой. Ще те чакам.

Мамо...

Имам приятелка.

Казва се Мадлен.

Какво ще стане с теб, когато аз си отида?

Преди да видя другите,

не си бях задавал въпроса дали наистина съществувам.

Дали мама съществува...

И Мадлен не си вижда ръката.

Но аз знам, че съществува, защото я виждам.

Дали, като усещаш, че те има, наистина съществуваш?

Мадлен...

Аз съм.

Боях се, че повече няма да дойдеш.

Всеки ден те гледах през прозореца.

Може ли да помилвам лицето ти?

Добре.

Хубав ли си?

Не знам.

Имаш много хубав глас. Сигурно си хубав.

Ти си хубава, Мадлен. Много хубава.

Едно, две, три...

Четири, пет...

Шест, седем, осем...

Девет, десет!

Хитър си, но аз пак ще те намеря.

Бих разпознала миризмата ти навсякъде.

Шест, седем, осем...

Девет, десет!

Четири, пет, шест...

Седем, осем...

Девет, десет!

Намерих те!

Хвани ме.

Целуни ме пак.

Искам да се опитам да усетя погледа ти.

Погледни ме в очите.

Сега погледни в друга посока.

Сега гледаш ли ме? - Да.

А сега? - Да.

Пак ме погледни в очите.

Усещаш ли? - Мисля, че да.

Обичам да те гледам.

Кажи ми какво виждаш.

На слънце косата ти е червена.

Червена...

Но на места е по-тъмно червена.

Няколко вида червено ли има? - Да.

Защо наричаме червеното "червено"?

Кое определя два отделни цвята като червени?

Не знам. Може би просто думата "червен".

Какво друго има в косата ми?

На места прозира.

Как прозира? - Вижда се през нея.

През нея...

Както когато прокарам ръка през косата ти.

Разказвай.

Веждите ти са тънки.

Бузите - леко розови.

Розови...

По бузите ти има златен мъх.

Харесва ми да ме гледаш.

Като лека милувка е.

Усещам и слаба топлина.

А ти какво чувстваш?

Гърдите ми се изпълват с топлина, а в корема усещам нещо като топка.

А какво изпитваш, когато видиш отражението си в огледалото?

Трудно е да се опише.

Все едно виждаш друг човек.

И тогава ли усещаш топлина?

Не.

Когато гледаш себе си, е по-хладно.

Мамо?

Мамо?

Здравей.

Каза ли ми нещо?

Ти ли си? Върнал си се?

Аз съм, мамо - Ангел Мой.

Имало едно време, много отдавна,

един млад принц, който живеел сам в дъното на една гора.

Живеел сам, защото никой не помнел,

че някога е бил принц.

Дори самият той бил забравил.

Веднъж настанала ужасна зима.

Толкова студена, че щом отминела нощта,

хората намирали замръзнали птички,

нападали по земята.

Като ябълки, само че с пера.

Насред тази зима

той срещнал момиче, което се било изгубило.

Някога момичето било принцеса,

но и то било забравило за това.

Харесват ми звуците, когато дъждът е спрял,

а земята е мокра.

Чуваш ли колко е различна тишината след дъжд?

Някога заслушвал ли си се истински в тишината?

Затвори очи.

Слушай.

Имам добра новина.

Ще ми оперират очите.

Според лекарите има голям шанс пак да прогледна.

Най-после ще мога да те видя.

Плачеш ли, Ангел мой?

Колко дълго няма да те има? - Ще се върна бързо.

След няколко месеца.

Ще ме чакаш ли? - Ще те чакам.

Цял живот.

Това ще ми даде сили. Ще мислиш ли за мен?

Всеки ден, всяка минута, всяка секунда.

Не плачи. Имаме още цяла седмица.

Малко ме е страх.

А ако не ме харесаш, като ме видиш?

В теб харесвам всичко -

гласа ти, кожата ти...

Аромата...

Вкуса ти.

Сигурна съм, че ще харесам и лицето, и тялото ти.

Искам да постоим така.

Без да говорим.

Съгласен ли си? - Добре.

Сега затвори очи.

Обичам те.

Обичам те.

Луиз...

Имате писмо.

7 декември. Скъпи Ангел, много ми липсваш.

Още не мога да пиша.

Помолих една мила сестра да пише вместо мен.

Мисля за теб и това ми дава сили.

Операциите отнемат повече време от очакваното.

Имаше усложнения.

Не мога да получа новини от теб

и предпочитам да мисля, че си добре.

Мисълта, че ще видя хубавото ти лице, ми дава сили да издържа.

Ти си добър, Ангел Мой.

Ела до мен.

Сещаш ли се за колибата?

Там трябва да се скриеш, когато си отида.

Затвори очи.

Ще поспим един до друг.

Мамо?

Мамо?

Мамо?

Така минаха дни.

После седмици.

После месеци.

После години.

Най-после Мадлен се върна.

Ангел Мой, върнах се.

Не знам къде да те търся.

Ако видиш тази бележка, покажи се.

22 февруари.

Започвам да сънувам цветни сънища.

Онази нощ сънувах теб.

Беше много хубав.

Пожелах те много силно.

Скъпа Мадлен,

толкова дълго те чаках, че сега ме е страх.

Ангел Мой!

Искам да се виждаме както преди.

Ще се съгласиш ли да постоиш със затворени очи?

Поне веднъж?

Ангел Мой?

Тук ли си? - Да.

Със затворени очи ли си? - Да.

Ела.

Води ме.

Ела до мен.

Уханието ти се е променило.

Същото е, но се е променило.

От него още ми се замайва главата.

Може ли? - Да.

Приятно е.

Разкажи ми как беше, когато започна да виждаш.

Нищо не беше такова, каквото си го представях.

Преди мислех, че човек вижда около предметите.

Както когато докосваш лице или предмет.

Мислех, че виждаш само едната му страна.

Че ако искаш да видиш останалото, трябва да го заобиколиш.

Като малка, когато пусках балон,

щом се изплъзнеше от ръцете ми,

балонът изчезваше.

А щом се върнеше, беше като магия.

После видях, че балонът не изчезва.

Разбрах, че съществува извън мен.

Стори ми се странно.

Изведнъж се оказах заобиколена от прекалено много стени,

от предмети, които продължаваха да съществуват,

въпреки че вече не можех да ги докосна.

Отне ми време да свикна.

В стаята ми нямаше огледало.

Един ден тайно излязох в коридора

и отидох в тоалетната.

Едно младо момиче ме гледаше странно.

Щом се доближех, и тя се доближаваше.

Усмихнах й се - и тя ми се усмихна.

Чак тогава осъзнах, че това съм аз.

Не си се представях така.

Разбрах, че се случва нещо невероятно,

когато двама души се гледат в очите.

Помниш ли, като малки играехме на криеница?

Все ти печелеше.

После разбрах, че си ме оставял да печеля.

Ти винаги ме намираше.

Имаше невероятно обоняние.

Готова ли си? - Да.

Ще те водя.

Завий надясно.

Леко.

Седни на ръба.

Може да отвориш очи.

Колко е хубаво!

Погледни наляво - там е колибата на майка ми.

Ангел Мой...

Прегърни ме.

Искам да те погледна за първи път на това прекрасно място.

Не, не сега. Моля те, не тук.

Ти ми кажи кога ще те видя.

Довечера.

Седни до мен.

Мадлен...

Ще ме обичаш ли, ако съм рус?

Разбира се.

А ако съм... оранжев?

Разбира се.

А ако съм безцветен? - Да, ще те обичам.

Сега ще сложа ръката си в твоята.

Не поглеждай веднага.

Погледни сега.

О, не...

Мадлен...

Мадлен, моля те...

Като затворя очи, сякаш те виждам.

Ако трябва, ще живея със затворени очи.

Ангел Мой?

Тук ли си?

Ако си тук, кажи нещо.

Ангел мой?

Освен майка ми ти си единственият човек,

който ми е помогнал да почувствам, че съществувам.

Но знаех, че в деня, в който прогледнеш,

ще стана невидим, прозрачен.

Когато гледаш през мен, изпитвам болка.

Одеве, когато те видях нещастна,

така се намразих, че ми се прииска да не съм се раждал.

Искам нещо от теб -

да бъдеш щастлива без мен.

Това ще ми даде сили и аз да бъда щастлив без теб.

Аз никога няма да те забравя.

Но, моля те, ти ме забрави. Ангел Твой.

Две.

Три.

Четири.

Пет.

Шест.

Седем.

Осем.

Ангел Мой?

Знам, че си тук.

Нека дойда при теб.

Моля те.

Искам да те усетя с тялото си.

Край...

Ще бъдем заедно. Завинаги.

Ще те обичам такъв, какъвто си.

Погледни ме в очите.

Усещаш ли?

Усещаш ли погледа ми? - Да.

И аз усещам твоя.

Вътре в себе си усещам, че гледаш към мен.

Приятно е.

Усещам топлина.

Топлината на кожата ти.

И в корема ми се разлива топлина.

Обичам те.

Аз също.

Какво ще правим, Мадлен?

Ще свикна да не те виждам, когато съм с отворени очи,

вместо да не те виждам със затворени.

Ще измисляме нови начини, докато не се получи.

Може да те гримирам, за да виждам лицето ти.

Затвори очи.

Странно е...

Отново ще се науча да те усещам както преди.

Дано да не е невидимо.

Или невидимо и сляпо.

Може да направим спектакъл с фокуси и от това да живеем.

Но най-вече... Най-вече...

Ще те науча да плуваш.

Да плуваш, е прекрасно.

Носиш се във водата,

а сякаш летиш във въздуха...

TVRipped by 5rFF

Превод ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА