Original subtitles

ЖЕНАТА НА АНАРХИСТА

17 юли 1936 г. Ген. Франко извършва държавен преврат в Испания

и сваля демократичното републиканско правителство.

Започва продължителна и жестока гражданска война.

До нейния край през 1939 г. загиват над 1 млн. души,

2 млн. са осъдени на затвор, а над 500000 бягат в изгнаничество.

Бях на 4 г., когато Франко ни прати страшните немски бомбардировачи.

Научих се да различавам тътена на "Хейнкел" и този на "Юнкерс 52".

Знаех къде точно ще паднат бомбите,

както щастливите деца познават по гръмотевицата къде пада мълнията.

Ужасът е пред портите на града и сърцата ни.

По улиците ни ще забушува битка между свободата и тиранията.

Днес Мадрид не е обикновен град, а е символ на съпротивата.

Ние сме последната барикада и истината е на наша страна.

Другари, Хитлер и Мусолини няма да сломят надеждата ни.

Пушките ни са заредени със справедливост!

Бързо! - Не знам къде е Маноло.

Не се борим само заради себе си и децата си,

а заради духа на всички свободолюбиви хора по света.

Мадрид се съпротивлява вече 18 месеца и няма да се огъне!

Мадрид ще погребе фашизма! Няма да минат през нас!

На живо от Мадрид чухте Хусто Калдерон.

Мануела!

Хусто!

Моментът не е подходящ за прегръдки!

Много си е подходящ даже. Имаме годишнина от сватбата.

Мръсни нацисти!

Петият отряд ще се опита да спре бунтовниците тук...

Лошите нападат Мадрид, а ние го браним, за да те спасим.

Къде ще ходиш, татко? - Къде...

В северната част, да укрепим защитата на университета.

И ако всичко е наред... Но това е друга тема.

Вземи тези документи, прибери ги в сейфа в кабинета ми.

Ръка за ръка ще вървим напред, стъпка по стъпка.

Ще прекосим щастливото бойно поле.

Тихичко й пей на любовта, с цяло гърло викай "Свобода!"

Другарите няма да гинат напразно. Бъдещето ще е наше.

Добър ден, г-н Муньос. - Вие дойдохте?!

Мислех, че... Извинете ме. Добър ден, г-жо Калдерон.

Ще се местите ли? - Изгубих всичко.

Бум, и край. Вече съм на улицата.

Искам да ви помоля...

...да оставя някои неща в кабинета си.

Само за няколко дни. - Разбира се, няма проблеми.

Елате да живеете тук, има място.

Много ви благодаря.

Нищо няма да пипаме. Имайте ни пълно доверие.

Бъди спокоен, Педро.

Нагоре, по-бързо!

Здравей, Хайме.

Позициите ни в Брунете са укрепени

и утре ще пратим подкрепление на 46-а дивизия в Листер.

Теруел отново ще е наш.

Ръка за ръка ще вървим напред, стъпка по стъпка.

Хусто, ти ли си?

На танци ли отиваш? - Не.

Защо си с тази рокля? - За да ми я свалиш.

Аз ли?

Не си намирам вълнените ризи. - Както винаги.

В скрина на баба ти. - В скрина...

Това са юридическите ми книги, Мануела!

Брат ти ми изнесе половината, а ти ми гориш останалите.

Да умра от студ ли? - Гори столовете, в излишък са.

Това се пише с много труд. Само фашистите горят книги!

Може, но ми е все тая. Студено ми е.

Искаш ли круша?

Понякога се държиш като луда и ми иде да те убия.

А ти, от толкова воюване за идеали, си изгубил чувството си за хумор.

Чуй ме...

Националистите пак са превзели Теруел

и скоро ще се върнат да тъпчат Мадрид.

Искам с Палома да заминете, докато шосето още е отворено.

Ще ви намеря кола. - По-добре намери въглища.

Чуй ме, мила, важно е... - Утре ще си дойдеш ли?

Здравей, сестрице. - Пази го.

Шегуваш ли се? Той е героят, който пази всички нас.

Влизай, студено е. Ръка за ръка, нали?

Да... Тихичко й пей на любовта, с цяло гърло викай: "Свобода!"

Прибирай се, ще замръзнеш.

Ще успеете ли за ден да стигнете до Гуадалахара и да се върнете?

Тъй вярно.

Да видим с какво разполагаме. Мунициите ще дойдат по-късно.

Това имаме.

Аз не съм убеден. - Щом трябва, ще действаме.

Готови ли сте? Да тръгваме.

Мамицата ви, убийци!

Пей, галисиецо!

Пращат куче! - Фашистко псе!

Да го гръмна ли?

Носи съобщение.

Бъзливци! Да пращат куче!

Какво искат, копелетата?

Тютюн.

Бомби за вас, педали!

Ние си имаме вирджински тютюн, подарък от американците.

И вино от Ла Риоха! - И ядене на корем!

Елате, изверги! Няма да съжалявате!

Готов ли си? - Да. Мартин пристигна ли?

Кажи на сестра ми да ми напълни ваната.

Мануела много ще ти се зарадва.

Успех, кутре!

Подарих чорапи на сестра ти и цяла нощ ми е благодарила.

Да ви го начукам, убийци!

До идната сряда. Не се омъжих, за да живея като монахиня.

Франсиско ужасно ми липсва. Ще отида при него.

Луда ли си? Опасно е. Стреля се и от двете страни.

Чу ли се с Франсиско?

В Бургос е, с Франко. Заминавам, Мануела.

В Мадрид е същински ад... - Пилар, за бога!

Не можеш ли да чакаш? - Какво? Да си намери друга ли?

Мъжете са слаби, да не предизвикваме съдбата.

Коя съдба, лельо Пилар? Тръгваш ли си?

Да, малко бързам. Колко си пораснала!

Виж колко съм силна, като татко.

Добър ден, доня Пилар. - Добър ден, Конча.

Хляб имало чак в центъра. За малката е далече, ще ида сама.

Добре, не забравяй да купиш халва. - Да, довиждане.

Палома, ставаш все по-сладка. - Много е миличка.

Одрала ти е кожата. Утре ще те чакам за обяд.

След 2 минути сме готови.

Много си хубава. - Ти си по-хубава.

Мамо, отивам у Кармен. - Добре, само не се бави.

Все по-ясно си спомням войната.

А страха - не. Не помня да съм се страхувала.

Дъще!

Фашистките оръдия "Круп" свистяха остро, като спринцовка.

Мъртва е.

Такава музика слушаха децата в нашия скован от ужас Мадрид.

По радиото татко говореше за победи,

а мама пееше, за да не чува бомбите.

Сама в Париж? - Ще бъдеш в безопасност.

Не знам френски. - Ще пееш. Всеки разбира песните.

Няма да се отървеш лесно от мен. - Полека.

Целият ми живот е тук.

В Испания.

Всичко е организирано, не може да се отказваш.

Мартин ще ви закара до Франция. Вече ви е намерил квартира.

Не е за изпускане. Положението тук се влошава...

Именно. - Палома гладува, за Бога.

"За Бога" ли? Не! Вече съм решила - оставам.

Чуй ме... А ако Мадрид падне? Ти си жена на анархист и ще...

Ако умреш, ще умра с теб.

Скъпа... Не говоря за смърт, а за живот.

Не мога да живея без теб.

Моля те.

Искам да живееш.

Пилар!

Ако ме докоснат, ще ги убия! Ще ги убия!

Полудя ли? - Тогава вече няма да рушат нищо!

Ще ми съсипят къщата! Само за това мислят, Мануела!

Не бива да стоиш тук. Ще говоря с Хусто.

И ще помогне на жената на брат си, който е фалангист?!

Франсиско е мъртъв за него. Аз също.

Имай ми доверие.

Кой е шефът тук? - Няма шефове, госпожо.

Алфредо, дошла е една мадама!

Имам пропуск. Можете ли да четете?

Жена си на Хусто Калдерон - гласът на революцията?!

Защо идваш в дома на фашистката? - За да я отведа.

Народът ще съди шпионката, той решава. Или ти си против?

Тя е чиста душа, не го заслужава. - А другарите ни, които умират?

Онзи убиец, мъжът й, така ли мисли? - Аз отговарям за нея.

Другарите ще я съдят. Останете, докато я отведем.

Нищо не е сторила! - Пуснете ме да мина.

Какво става?

Пилар!

Убийци!

Отрядите "Зора" са безмилостни. - Какви ги вършите?!

Те водят друга война и са обсебени от дявола.

Пилар!

Фашизмът е наш общ враг,

но ние мразим и онези, които петнят революцията ни,

зад която крият пъклените си действия.

Нас ни води почтеността, не го забравяйте.

Лъжите си остават монопол на Франко и поддръжниците му.

Няма да минат през нас.

Това беше последното обръщение на нашия другар Хусто Калдерон.

Утре той ще се присъедини към другарите на фронта при р. Ебро.

Победата е близо.

До утре.

Здравей, братко.

Постигна ли целта си? Поредната невинна жертва лежи на съвестта ти.

Защо си дошъл, предател такъв?

За да погреба жена си. Пилар не бе виновна за нищо.

Отне ми и нея! - Слушай...

Не ние започнахме тази лудост и всички даваме свидни жертви.

На нас и сълзи не ни останаха! Върви плачи на рамото на Франко!

Ще те убия!

Стреляй. Какво чакаш?

Ако не ти, друг фашист ще ме убие.

Братя сме...

А ти уби жена ми!

Ще се срещнем на бойното поле, братко.

Хусто!

Баща ми замина уж за 3 дни, а минаха 4 месеца.

Не го чувахме и по радиото. Теруел отново бе превзет.

Обсадата на Мадрид се затягаше.

Интернационалистите воюваха храбро, но Франко раздели страната на две.

Моралът умираше по-бързо от хората.

"Всички да браним Мадрид!"

Браво! Ти си най-добрата ми ученичка.

По-тихо, нищо не чувам.

Къде тръгна? - После, после...

Урокът не е свършил. - Не й пълни главата с глупости...

Татко!

Заловиха 4000 пленници. Ръка за ръка ще вървим напред...

Нищо не му разбирам. - Заловили са 4000 пленници.

Изпълнени сме с надежда. Няма да минат през нас!

Няма да минат през нас. - Хусто Калдерон, на живо от Лерида.

Браво, Хусто! Трябва да го отпразнуваме.

Малко винце? - Бременна си, сестрице.

Ще го изпием. Днес не искам да съм разумна.

Жени и вино... Какво повече мога да искам?

Изгладняла си като зверче, Паломита.

Имай милост към вуйчо си Луис.

Нека да си пийна и аз. - Не, не може.

Искаш ли да отидем на кино? - Вървете, а ние с Конча ще учим.

Кой иска да пътува?

Извикайте лекар! - Вуйчо Луис!

Откъде лекари? Всичките са на фронта!

Нищо не чух, а сигурно се е вдигнал голям шум.

Госпожо Мартинес?

Нищо ми няма. Малко кръв, ще се измие.

Виждали ли сте Луис и Конча?

Г-н Мартинес, да сте виждали вуйчо Луис?

Може да са в убежището.

Луис! Конча!

Дръпнете се, сградата ще се срути! - Палома!

Ще потърся вуйчо.

Палома!

Не влизайте, госпожо!

Какво ви става? От генерал Ягуе ли се уплашихте?

Да, там е новата му батарея. Има и изтребители на "Кондор".

Не ви е срам! - Какво става?

Марк Лепранс?

Хусто Калдерон! Братко мой!

Какво правиш тук? До Мадрид ли искаш да стигнеш?

Не мога да се свържа с близките си.

Имаме самолет. Мога да те закарам.

Пилот ли си? - Това е жена ми Магдалена - Лени.

Ленин? Комунистка ли е?

Какво чакате? Подгответе самолета за излитане.

Господи!

Загинало е цяло семейство. - Не моето...

Не моето!

Татко! - Дъще! Миличка!

Г-н Хусто? Нямате ли ключове?

Мама къде е?

С татко ще спечелим войната и всеки ден ще ядем шоколад.

Ще те водим на цирк да гледаш фокуси.

Работи! Как го поправи?

Ще те схрускам!

Ще наречем малкия Рафаел - име на поет.

И на ангел.

Ех, Рафаел... Да бяхме повече, да бяхме по-добри,

или поне по-добре въоръжени...

Ти си най-смелият, татко. Сам ще победиш Франко и Хитлер.

Точно тях - да. И двамата са дребосъци.

Г-н Санс идва два пъти миналата седмица.

- Не знаех какво да му кажа. - Адвокат Борел ще поеме случая му.

Останалите ще ги прекратим.

Окончателно ли затваряте кантората? - Да.

Спокойно, банката ще продължи да ви превежда заплатата.

Много благодаря, дон Хусто. Помислили сте за всичко.

Вижте, аз съм само скромен секретар,

Но колкото до жена ви и дъщеря ви,

ще полагам всички грижи за тях. Имайте ми доверие.

Много благодаря.

Трябва да правиш изложби в Париж, не да лежиш из окопите.

Много си талантлив, братко.

Трябваше да настоявам Мануела да напусне Мадрид.

Вече е късно, обсадата се затяга.

В това състояние не може да се евакуира.

Изобщо не очаквах, че французите ще затворят границата.

Премиерът им Даладие е страхливец!

Пак ли заминаваш?

Да. Във вторник трябва да съм в Барселона.

Тя знае ли?

Мисля да й кажа довечера.

Дай й това писмо, като замина.

Може да не се върна.

Бъдещето е на наша страна, Хусто.

Ще се видим отново.

Ако загубим войната, за такива като нас няма бъдеще.

Като иконостас насред гората.

И като загубило се вълшебно килимче.

Хусто, всичко е толкова по-лесно, когато сме заедно.

Знаеш, че залогът е голям, скъпа.

Нашият живот и този на децата ни.

Кога заминаваш?

Отвсякъде прииждат хора,

за да се опитаме да спрем тези кръвожадни зверове.

Войната вече не е само наша.

Само още ден, един кратичък ден, моля те.

Не мога да ги оставя, скъпа.

Разбираш ли ме? Трябва да се боря до края.

Моля те!

Тук ли живее другарят Калдерон? - Кой пита?

Другарите му... Идвам да го взема. Негов съратник съм.

Стойте тук!

Само минутка, слизам веднага.

Как се казваш?

Ти си пример.

Истински пример.

Говориш само благородни неща, и все истини.

Но аз не издържам повече.

Не съм войник, Хусто, а твоя жена.

Трябва да почакаш, скъпа. - Да чакам?

Та аз само си чакам!

Коя е моята война?

Ако сега заминеш, ще те забравя.

В такъв случай...

...наистина е по-добре да ме забравиш.

Мануела, помни, че нищо не свършва.

Мисля за нежната ти кожа, за извивката на ханша ти

и за пръстчето на левия ти крак, което се мърда само.

Приближи се, за да те целуна по тила.

Искам да стоя гол и обезоръжен и да си върна невинността.

С целувки слизам от бузата до ухото ти, заспало на сърцето ми.

Побързайте малко!

Търпението ми си има граници! - Моето също!

Всеки ден е така! Стоите с часове в банята, сякаш сте си сама тук!

Какво й е? - Ти не се бъркай!

Източва вода с часове! - А ние се лишаваме от всичко!

Аз не се ли лишавам? Разположили сте се навсякъде,

а знаете отлично, че апартаментът си е лично мой!

Ще излизаш ли? - Рано си станала, съкровище.

Мама има мъничко работа. Наглеждай бебето, няма да се бавя.

Идвам при генерал Посас.

Пропускът ми.

Офицер? Заведете я при генерал Посас.

Интересува ме къде е мъжът ми. Някой може ли да ми каже?

Питахте ли във Вътрешното министерство? - Бях там и няма никого.

Франко е в Барселона, а правителството ни вече бяга.

Хиляди войници край френската граница захвърлят оръжие.

Пълен погром!

Мъжът ви може би е предусетил и вече отдъхва в Париж.

Никога! Хусто по-скоро би се убил, отколкото да дезертира.

На ваше място бих си уредил паспорт и бих заминал веднага.

Имате ли паспорт? - Благодаря ви, генерале.

Ваши ли са вехториите в коридора?

То за нас няма място... - Какво готвиш? Мирише лошо.

Вие не заминахте ли? - Не, още търсим възможност.

Искате ли? Пресни са. - Не, благодаря. Има ли кафе?

Да, и то хубаво... 5 песети.

Това си е обир. - Човек им помага, а те...

Вие да помагате?!

На шут ли се правите сега и ни залъгвате с шегички?

Не желаем повече лъжлива пропаганда. Ще се борим...

Президентът Негрин!

...ще противостоим на опасността, която разделя страната ни...

Научи се да губиш, глупако!

Националистите всеки момент ще влязат в Мадрид.

Бях убеден, че подкрепяш Франко.

Поне вече открито... - Ще има световна война.

И световна война няма да отслаби Франко.

Падне ли Мадрид, всичко свършва. Тоя фашист има право...

За мира трябва да се преговаря.

Ще има ужасни репресии, а вече се проля много кръв.

Бъди реалист. Франко няма да приеме условия и ще ни смаже.

Преговорите вече са в ход.

Ген. Миаха сформира Съвет по отбраната без Негрин.

Изяждате се помежду си. Чудесно, Франко ще потрива ръце.

Знаете ли къде са сега най-крайните ви идеолози?

Тичат да си теглят париците от швейцарските банки.

Хусто ще се бори докрай. - Това не се издържа!

Ставайте! Кармен, ела... - Прав си.

Ще ядем в коридора. - Най-после!

Страхливец! - На вас къде ви е униформата?

Продадохте ли я?

Лампата! - Токът струва пари!

Плъховете не напускат кораба, изяждат го.

Мерете си приказките, да не съжалявате!

Да беше татко тук...

След като разгромиха и обезоръжиха "червените",

войските на националистите достигнаха крайната цел.

Войната свърши.

Победихме "червената угроза", застрашила цялото християнство.

Религия, семейство, родина!

Няма да позволим повече да мърсят свещената ни родина!

Да живее Испания! - Да живее!

Това списъци на загиналите ли са? - Името на сина ми го няма.

Бихте ли проверили вместо мен?

Хусто Калдерон.

Няма го... Съпруг ли ви е?

Вуйчо Луис?

Луис Алварес къде е? - Върви!

Луис!

Мануела!

Ето ме!

Невинен съм! Пуснете ме!

Биха ли те? - Донеси ми ампулите...

Ампулите с морфин. Страх ме е от мъченията.

Ще те измъкна оттук. - Много се пази от подлия Муньос.

Той ме е предал, убеден съм. Този лицемерен кучи син!

Муньос? - Педро Муньос! Чу ли ме, Мануела?

Влизането тук е забранено. - В какво си обвинен?

Мануела, пази се!

Синът на Муньос се върна. И той е без една ръка, като Лили.

Мама е много тъжна.

Скъпи татко, чакаме те да си дойдеш. Моля те!

Ако си останал без ръце и крака, няма страшно.

Ще ги поправим и пак ще ти израстат.

Как е възможно? - Много е просто.

Новата власт експроприира имотите на съпруга ви и аз ги откупих.

Апартаментът вече е мой. - А ако мъжът ми се върне?

Вече няма права, но вие бъдете спокойна.

Помагахте на родителите ми и не смятам да ви гоня.

Ако си плащате наема, стойте колкото искате.

Наем? - Ще взема по 80 песети на стая.

Ако освободите големия кабинет на мъжа си за по-малката стая...

Колко? - 50. Струва ми се разумна цена.

Откъде да взема толкова пари?

Надявах се да ми обменят старите песети, но просто ги взеха.

Ще ви намеря работа.

Разбрахте ли се?

Такова щедро предложение не е за пренебрегване.

Синът ми много изстрада, но сега наистина ще се замогне.

Много ви благодаря за добрините.

Бащата праща брат ми в затвора, а синът ме лишава от дом.

Неблагодарница! - Ела.

Госпожо?

Кажете?

Поне кошницата да оставя? - Няма смисъл.

Не разбрахте ли, че цялата група е прехвърлена в Алкала де Енарес?

Коя група? - Вървете си и се молете за него.

Бог ще ви помогне.

Извинете, знаете ли къде ги отвеждат?

Кажи ми... Какво виждаш? - Виждам мъж на плажа...

Да, на плажа е. - Кой е този мъж?

Твоят.

А брат ми?

Бог е с теб.

Хусто...

И татко ли е мъртъв, като вуйчо Луис?

Жандармерията и нас ли ще арестува?

Ела, съкровище. Татко ти никога няма да умре.

Докато мислим за него, той ще живее.

Г-жо Калдерон... Моля, седнете.

Кога видяхте мъжа си за последно?

На 10 юни 1938 г.

И оттогава не сте били във връзка с него?

Не, за жалост.

Извикахме ви, за да ви уведомим, че на 2 май 1939 г.

Военният съд в Мадрид е издал смъртна присъда срещу мъжа ви.

Обвинен е в шпионаж и подпомагане на въоръжения метеж.

Трябва да ни уведомите за контактите си с него,

иначе и вие ще бъдете репресирана.

Повтарям въпроса си - кога за последно видяхте мъжа си?

Значи и вие мислите, че е жив?

Казах ти, че това място не е за игра, а за работа!

Утре да не съм те видял тук!

Г-жа Калдерон тук ли е? - Да, господине.

Палома?

Татко!

Хусто, ти ли си?

Мануела! Добре ли си?

Никой не можеше да спаси Пилар.

И между нас имаше чудовища.

Хусто я уби. - Франсиско! Защо мразиш брат си?

Нито той, нито някой друг можеше да спре тази касапница.

И аз много обичах брат си,

но приятелите ти го екзекутираха без съд и присъда.

Луис е мъртъв?! - Да, и не знам къде е погребан.

Озлобените победители му приписаха престъпления, които не бе извършил.

А той не можеше и муха да убие.

Това е пълна лудост! - Войната свърши, Мануела.

За Хусто не е. - За теб свърши.

Не и докато не разбера къде е той.

И ти ли си в някой от френските бежански лагери?

Иска ми се да узная, че си в Париж или в Русия,

при Ибарури и Достоевски.

Вижте какви хубави илици, въпреки некачествените ви конци.

Ръкавите не са скроени добре. - Кройките ви са сбъркани.

Кой ви позволява да променяте кройките?!

Тези са точни бе, човек! - О, моля ви.

Пробвайте я. - Тук правият винаги съм аз!

Аз съм професионалистка. - Доня Мануела?

Красива и храбра - както винаги.

Избождам си очите тук за мизерната ви заплата!

А вие ми се карате... - Дължите ми наема.

Има много кандидати за наематели.

Още не съм ви изхвърлил само защото сте ми слабост.

Да, възползвате се от чуждото нещастие. Доходоносен бизнес, а?

Само се опитвам да ви помогна. От вас си зависи...

Добре го знаете... - Не ме докосвайте!

Добре.

А кондензирано мляко? - Няма повече. Другата седмица.

Списанията колко струват?

Не, тези са от забранените и доставката им е много скъпа.

13 плюс 50...

Плюс 6... Мамо, губят се още пари.

Муньос ни вдигна наема.

Не го ли вдигна миналия месец?

Само това ми липсваше.

Как е малкият? - Добре е.

Силен е като баща си, ще се справи.

Работиш в Министерство на информацията. Не можеш ли да помогнеш?

Франко няма да помилва осъден на смърт.

Казва се Лили, американска е.

Давам ти 5 песети. - По-скъпа е.

Мисли за себе си. И аз много скърбя за Пилар,

но ние още сме живи.

Какво прави това дете? Палома, ела тук!

Продадох Лили. Виж колко много пари изкарах.

Върни ги веднага. Аз нали работя?

Защо излагаш майка си? - Когато гладуваш, не се излагаш.

Какво му правят на моя Рафаелито? Много се бавят.

Свалят му температурата и ще го излекуват.

Вече има нови лечения, намериха ми и немски лекарства.

Скоро ще оздравее съвсем. Да вечеряме хляб и олио, а?

Госпожа Калдерон? - Аз съм. Къде е Рафаел?

Ела с мен, моля. Ти изчакай тук.

Искам си детето. Къде е? - Елате, моля ви.

Не!

Мамо...

Увеличих й дозата морфин и ще спи до утре.

Днес й слагате трета доза. Не е ли много?

Не. Беше много разстроена, морфинът ще я успокои.

Благодаря ви.

Най-после си дойде...

Чудесно!

Много хубаво.

Децата постоянно питат за теб.

Рафаел сигурно вече е гладен.

Напоследък само за ядене мисли.

Приближи се...

Хусто, толкова ми липсваше!

Не можем още да те погребем. Умрелите били страшно много.

Но ти не се тревожи, в гробището има много място.

Трябва да изчакаме. Тъкмо ще бъдем по-дълго заедно.

Най-хубавото в рая е, че там няма фашисти.

Има слончета, жирафи, полярни мечки... Все красиви неща.

Има също и много шоколад.

Палома не бива да живее в онази дупка. У нас ще е по-добре.

Вече й намерих и шахматна дъска.

Играе отлично, страшно е напреднала.

За какво говориш?

Приготвих стая за теб и Палома. Ще се чувствате като у дома си.

И ти ли ще си там?

Каквото и да си въобразяваш, избий си го от главата.

Закарай ме у дома, моля те.

Искам да съм до дъщеря си.

Аз все още имам съпруг.

Доня Мануела!

Искам две визи за Париж. - За Париж във Франция ли?

Не знам в Испания да има Париж.

Франция е във война, госпожо. - Не питам за това...

Защо никой не ме чува?! - Франция е окупирана от немците.

Затворили са границите.

Какво става? - Една фашистка обиди майка ми.

Оставете ми още една ампула. - Знаете, че не мога.

Само едничка. Главата ми се разцепва от болка.

Поспете. В понеделник ще дойда пак.

Добър ден.

Падна ли? - Нищо ми няма. До понеделник.

Изкупиха ми всички ризи и ми дадоха малка премия.

Не може ли да не вдигаш шум? Боли ме главата.

Искам да спя, Хусто... Поне една цяла нощ.

Да можех да прекарам една нощ в обятията ти и да сънувам.

Понякога те мразя, защото не си до мен.

Мразя и себе си, защото съм егоистка и ми липсваш.

Защото без теб съм нищо.

Представям си те уморен на безлюден плаж...

Не заспивай още, любов моя. Не давай на морето да те погълне...

Хусто, внимавай!

Внимавай, Хусто! Полека!

Независимо дали ще стане на пара, или на сняг,

каквото и да правиш, все ще е вода. Докъде да те следвам, Хусто?

Има ли още място за мен сред мълчанието ти?

Мамо!

Забравил ме е.

И да не го видя повече...

...все ми е едно.

Не ме пипай!

Опитах се да я вразумя, но седи така вече цял час.

Иска да я закарам до Франция, но този трамвай е до Южен Мадрид.

Палома, ела.

Почакай тук.

И на мен ми се ходи във Франция.

Мануела?

Какво правиш тук?

Къде отиваш?

Да търся Хусто.

Хусто го няма и няма да се върне! Сънуваш друг свят,

но се будиш в този. Хусто го няма, а ние сме тук!

Не, остави я... - Отвори кутията!

Спри да се самоунищожаваш и ми позволи да се грижа за теб!

Не може да живееш в миналото.

Дъщеря ти се нуждае от теб! Дружи с лоши хора.

Не мислиш ли, че има право на по-добър живот?

Мануела... - Винаги се провалям.

Правя всичко наопаки.

Ставай, народе! Съюзниците спечелиха войната.

Мирът дойде. Горе главата!

Приличам на плашило. - Да, на бабичка.

Шегувам се, много си хубава.

Трябва да напиша 100 пъти "Франко е наш спасител..."

Пак ли те наказаха? - Не, станах франкистка.

Какви глупости говориш?! - Изкрещях: "Да живее свободата!",

и не видях, че директорката е зад мен.

Баща ти би се гордял с теб.

Франсиско, той е жив!

Във Франция е, погледни.

Жив и здрав! В лагера в Аржеле е.

Писмото е дошло с международния Червен кръст.

Отпреди 6 години е и не значи, че...

За мен всичко се променя. Да идем във Франция да го търсим.

Бил е в Аржеле през 1940-а. Бежанците са разпръснати.

Не е достатъчно доказателство.

Знам, но може да е в концлагер в Германия.

От Франция по-лесно ще го издиря.

Хитлер не обичаше бунтовниците. - Както и приятелят ти Франко.

Франко върна мира в озверялата ни страна,

но не е наш приятел - предаде фалангистите.

Ние мечтаехме за друга Испания! И аз имах мечти, Мануела!

И докато мечтаехте, се избивахте.

Не ме вълнува вашата война и вашият мир.

Интересуват ме само Хусто и моят живот.

Жив е и ще го намеря и без теб. - Почакай.

Ще пробваме със снимката, но имигрантите във Франция са много.

Стотици хиляди са.

Немците бяха започнали да въвеждат някакъв ред,

но ето че няма полза.

А хората от френските концлагери през 1939-а?

400000 испанци избягаха натам. Не се знае кои са били в концлагери.

Много ли се записаха във френската армия?

Да, надяваха се да унищожат Хитлер, като не успяха с Франко.

Но си останаха с надеждата.

Испанските танкове от дивизия "Льоклер" първи влязоха в Париж.

А дали не е в Мексико - както много други републиканци?

Не! Не би допуснал да ни дели цял океан.

Откъде е това?

Това е статия за републиканците, избягали във Франция.

Единият от мъжете на снимката прилича на баща ти.

Кой може да ни даде повече информация?

Хайме... Помниш ли Хайме? - Не.

С баща ти бяха неразделни.

Дали и той е бил осъден на смърт.

Рита Хейуърт... Много е красива.

Погледни я, мамо.

Да, мъжете я харесват. - Да влизаме.

Американците наистина имат вкус. Ясно е защо спечелиха войната.

Спорт

Провежда се колоездачната обиколка на Испания.

Зрителите тръпнат да разберат кой ще е победителят.

7-а дивизия на съюзническите сили

освободи 6500 души от немски концлагер.

В него имаше хора от 15 държави.

Затворниците вдигат ръце в знак на победа...

Той е! Онзи отляво, с брадата.

Ето го, виж!

Стига, мамо! - Той е, сигурна съм.

Вече ти се привиждат призраци.

Палома е права.

Искаш ли после да вечеряме в "Харди"?

Ела бързо, открих го!

Къде?

Това войници ли са? - Не, затворници.

Оцелели от лагера в Маутаузен.

Позна ли го? С номер 5602.

Татко? - И ти ли го позна?

Очите му гледат страшно и е много стар.

Не е той.

Той е... Сигурна съм.

Проучих за Маутаузен. Не е имало затворник Хусто Калдерон

Тогава номер 5602 кой е? - Някой си Антонио Модесто.

През 1945-а е отишъл в санаториум в Швейцария, после не се знае.

В Швейцария ще знаят повече.

Да предположим, че е Хусто. Но дали иска да бъде намерен?

Може да има причина да не се свързва с теб.

Откъде знаеш, че не е? Аз заминавам.

Изчакай, след броени месеци ще отворят границите.

Чуй ме...

Ако изчакаш, ще ти помогна, кълна се.

Ще ти уредя легални документи.

Не искам да прекъсваш всякаква връзка с Испания.

Ако го няма,

ако не го откриеш и се наложи да се върнеш,

аз ще те чакам.

Благодаря за всичко.

Слънце през октомври. - През декември - сняг.

Хайме, ти ли си?

Имам среща с мъж на име Сехисмундо.

Движиш се в странна компания. Не знаех мога ли да ти вярвам.

Говори се, че живееш с фалангист.

Живея, вкопчена в Хусто, както е било винаги.

И никому не дължа обяснение.

Извинявай... Да вървим.

Как си? Къде е Хусто? - Не бях с него, когато го хванаха.

Беше в немски лагер, Мануела,

но не успяха да го пречупят.

Видяхме се, добре е.

Рискувам живота и на двама ни с идването си дотук.

Хусто отдавна се мъчи да се свърже с теб, но се пази.

Няма да спрат, докато не избият всички ни.

Падаме като мухи - и тук, и в чужбина.

Жив е! - Да, и е на сигурно място засега.

Ето... Праща ти писмо.

Бъди здрава, Мануела. Желая ти късмет.

Дано се видим пак

и дано някой ден се събудим от този кошмар.

Писмото на татко бе кратко. Явно и преди ни е писал такива:

"Ще ви чакам всеки ден на гарата в Сербер в продължение на 2 месеца.

От деня, в който отворят границата,

и както съм ви чакал на други гари, посрещайки други влакове.

Знам, че някой ден ще се съберем, че това ще бъде възможно. "

На 2 януари 1949 г. отвориха границите.

Чичо Франсиско ни извади паспорти. Сега разбирам какво му е коствало.

Оттогава вече не мразя хората заради цвета на униформата им.

Дали ще е там?

Колко си хубава, дъще!

Висока и стройна като мама.

На 4 януари поехме към Франция като към Обетованата земя.

Тихичко й пей на любовта, с цяло гърло викай: "Свобода!"

Добър ден.

Паспортите ви?

Търсите ли някого? - Не, господине.

Познавам някои другари тук, вероятно ще ви помогна.

Другари ли? Не знам за какво говорите.

Не се бойте. Тук има много от нашите, но не се откриват лесно.

Оставете ни на мира, не се нуждаем от помощ.

Дошли сме да търсим работа.

Ако ви потрябвам, търсете ме тук. Помогнал съм на много от нашите.

Ясно е защо баща ти не припарва до перона. Пълно е с шпиони.

Ти дойде... най-после.

Палома?

Това ти ли си?

А брат ти Рафаел къде е?

Крие ли се? Да не го е страх от мен?

Рафаел!

Няма я онази Испания, която познаваш.

Франко ненавижда живота и за 10 г. унищожи всичко.

Аз приключих с политиката, Мануела.

Най-после пристигнахте. Как пътувахте?

Дълго и уморително. Това е Мануела.

Аз съм Лени, но той ме нарича Ленин. Повече ми отивало.

Тя държи страноприемница на площада.

Там ли ще отседнем? - Не.

Дойдох, за да ви бъда такси. Да тръгваме.

Нека ти помогна, Палома. Тежки са за теб.

Не ме ли позна? - Рускиня ли си?

Не, немкиня е. Чуй я как говори. - Вие нали изгубихте войната?

Мъжът й беше оттук. Той се жертва за Франция, а тя реши да остане.

Всичките ми тайни ли ще разкриеш?

Смята, че всичко му е позволено,

след като сме делили радости и неволи.

В почтения смисъл, разбира се.

Довиждане. - Благодаря ти, Ленин.

Добър вечер, госпожице.

Само една стая ли е? - Да.

А аз къде ще спя?

Ето там става. Ще ти дам дюшек.

Ще се справя.

Ако сте гладни, има ядене. - Аз искам само да спя.

Лека нощ, миличка.

Ела... Масата е сервирана, мадам.

Заповядайте.

Не съм виждала по-хубава трапеза.

Благодаря...

Добре дошла.

Така и не видя баща си.

Една част от нас си отива завинаги,

но останалата никога не умира.

Мануела...

Наистина ли ме обичаш още?

Да, вземам го. - Да...

Вземам я.

Моралес няма ли го? Обеща да си изкара нещата от мазето ми.

Не желая в къщата си испански боклуци.

Всичко вони, не искам проблеми.

Да ми разчисти мазето, иначе ще го изхвърля.

Пари ли искате? Наема ли не си е платил?

Не говорите ли френски? Коя сте? - Моа - мадам Моралес.

Не може да бъде!

Довиждане.

Моралес? - Добре звучи - Палома Моралес.

Не е достатъчно, Пиер. - Ще осигуря още, не се тревожи.

Как парят, да им се не види!

Приятелю, да говориш за народа, не е като да си от народа.

Майната ти.

Да запалим свещ. - Не! Аз вече не стъпвам в църква.

Дала съм обет. - Ще почака.

Не може. - Ти стой тук.

Това дъщеря ти ли е? Не можеш да се оплачеш.

Казвам се Мари. А ти? - Палома.

Здравей, Палома. Костюмът ти е прекрасен.

Сама си го уших, но изгубих едно копче.

И ти ли си шивачка като мен?

Вземи, купи си цветя.

Букетче ли?

Истински ли е? - Съвсем. От гражданската авиация.

Благодаря.

Твоят анархист е в добра компания. Много елегантни жени.

Но са дръпнати. Външността лъже.

Ако кметицата й види палтото от визон, ще се пукне от завист.

Отивам да си правя пюрето, усойнице.

Добър ден, Люсиен. - Здравей.

Добър ден! - Да седнем тук.

Ролан, Ив? - Здравей, Моралес.

Нося ти торта от многолистно тесто, съвсем прясна.

Оправи си малко косата.

Люти!

Горчица.

Вкъщи нямам нито капка. Имаш ли от онова вино?

Още не са го доставили. Не пипай!

Хубавото ти пюре.

Добре ти идвах аз, като нямаше друго.

Знаеш ли чия е къщата на ул. "Веноз"?

Отесня ли ти твоята бърлога, господинчо?

Старият Туше ми вдига скандали за мазето.

Казах ти да внимаваш. Не можем да си позволим...

Палома, добре ли си?

За твое здраве, г-жо Моралес. - За новия ни живот.

Наздраве.

Какво има? - Гледам те.

Постоянно си те представях как спиш до мен.

Чувах дори дишането ти и то ме успокояваше.

Но понякога стихваше и много се плашех.

Искаше ми се да захъркаш, за да се успокоя отново.

Глупости! Няма да хъркам сега само за да ти доставя удоволствие.

Хайде да спим.

Класовете са препълнени. Няма да ми позволят да приема

още една ученичка, която дори не говори френски.

Имам право на образование! Искам и мога да науча езика!

Стига, Палома, мълчи! Извинете я.

По-добре да чиракува някъде, докато се омъжи.

Такова хубаво момиче сигурно бързо ще си намери годеник.

Можеше да ме защитиш. - Да го заплаша с нож ли?

Нали беше адвокат? Думите не са ли вече твое оръжие?

Не се учудвам, че загубихте войната.

"Обща стачка! За независимостта и свободата на Испания..."

Палома, какво става?

Какво се е случило?

Мамо!

Здравейте! Всичко ли е наред?

Минал е през планината и са го простреляли.

Изобщо не ме видяха. Стреляха напосоки, мръсниците.

Изоставих колата в една гора край Барселона.

Повреди се, още на отиване загряваше.

Срещна ли се с нашите в Барселона? - Вече никой не е останал.

Няма куршум, само драскотина е. Няма да умреш, приятелю.

Трябва бързо да ти приберем бричката.

Твоите жени пристигнаха ли? - Да, тук са.

Но нямат идея за всичко това и така трябва да е.

Тихо!

По дяволите!

Внимание! - И сега какво?

Внимание, господа! - Да бе, внимание.

Колко си елегантна и наперена! - Извинявай, не те видях.

Намерих ти копчета за блузката.

Всичко ли е наред, Палома?

Добър ден!Госпожата каза да говорим с вас за багажа.

Кой багаж? - Цял ден разнасяме багаж.

Хусто!

Имам изненада за теб. Ето я, заповядай!

Луксозното ни легло си е при нас и новият живот започва.

Не може да бъде! Полудя ли?

Не виждаш ли, че се претрепвам от работа?

Знаеш ли с колко труд печеля пари и колко ще ни струва тази щуротия?

Извинявай.

Голям глупак съм. - Аз съм глупачката.

Извинявай.

Има и по-необходими неща. - Чуй ме.

Всичко, което правиш, е правилно.

Мислех, че ще се зарадваш.

И преди ли беше толкова меко? - Липсва ти сламеният дюшек ли?

Отвикнал съм и от меко легло, и от всичко по-хубаво.

Но пак ще привикна.

Шахът страшно ми липсваше през тези години.

И е напълно запазен.

Ще те науча да играеш.

Вече мога.

Научих се в Мадрид, на същата тази дъска.

Исках да играя с теб и затова се научих.

Да видим дали ще ме победиш.

На Арман му трябват 15 дни за новите макети.

Трябват ми 40000 за свръзките и укритието.

В Мадрид осигурих скривалище в дома на една вдовица.

Хубава ли е? - Мечът се огъва като Франко.

Другарите в Испания готвят обща стачка през март.

Предлагам да ги финансираме с един милион. Кой е съгласен?

Във война сме, Люсиен. Стачката няма да смути Франко.

Изглеждаш преуморен.

Ще започна работа, за да ти е по-леко.

Мога пак да шия. - Не!

Защо? - Стига ми да си до мен.

Никога не сме постигали съгласие. - Вярно е.

Виж...

Улових ти звезда.

Заповядай.

Звездата ти е много сладка.

Направи ми дете.

Можем да бъдем много щастливи.

С твоите уши и моя ум. - Дете?

Не искаш ли?

Хусто...

Мечтая си да нося пак бебе в утробата си.

Направи ми дете, което да прилича на теб.

Веднага ли?

Дано тези минават. Последните петдесетачки за нищо не ставаха.

С фалшиви пари няма да победим онзи мръсник, с това е по-добре.

Да ти помогна ли? - Не, твърде опасно е.

Палома!

Не може ли да пиша на чичо?

Нали вече му писа? - Да, аз изпълнявам обещанията си.

Дала си адреса ни на фашист? - Без помощта му нямаше да сме тук.

Сигурно... Забранявам ти да пишеш писма без мое съгласие, ясно?

Занапред... - Ще пиша на когото искам!

Франция е свободна страна.

Облечете новите дрехи и вдигнете чела...

Защо и аз не умрях, като Рафаел?!

Банкнотите няма да мърдат, но сакото стана тежко.

А ранената ти ръка? - Не ходя на ръце все пак.

Пиер може да отиде сам. - Французин ли?

И да намери колата в Каталуния? Стига, Хусто!

Там съм израснал и познавам всеки камък и всяка опасност.

И да кроиш ли можеш?

В Мадрид ни даваха дрехите скроени.

И под брой, за да не ги крадем.

Ще те науча да кроиш. Чиракувала съм в Париж, при Поаре.

Палома, седни да поговорим.

Не днес, ще ставам рано.

Лека нощ, мамо.

Не можеш да заспиш ли?

Гърбът боли ли те?

Не, само изглежда зле.

Какво правиш? - Мия се.

Посред нощ?

Не ми трябват светлина и огледало, за да се измия и избръсна.

Оттогава върша всичко на тъмно.

От кога тогава? От концлагера ли?

Разкажи ми за там. - Нищо не помня.

Аз помня.

Гледала съм снимки.

Всъщност във въображението ми...

...аз никога не съм бил там.

Да си лягаме.

Коприна за парашути...

На Мари й хрумна да шие рокли от нея,

а богаташките се изтрепваха за тях.

А после не си мръднаха пръста, когато се наложи да бягаме.

Ленин ни караше платовете. - Швабката?

Защо й имаш зъб? - Какво значи това?

Мразиш я. Не ти е направила нищо.

Просто не ми допада.

Ако не беше тя, баща ти нямаше да е жив.

Грижеше се за него след концлагера.

И след санаториума изглеждаше като жив труп.

По време на окупацията баща ти и мъжът на Ленин, Марко,

се биха заедно на страната на Съпротивата.

Баща ти оцеля, но мъжът й - не. - Моторът на Пиер.

След края на войната защо не се върнахте в Париж?

Докато голямата й любов не се върне на власт...

Голямата й любов? - Генерал Дьо Гол.

Той е нейният Бог.

Разрешителното за летене. - Чудесно, благодаря.

Какъв е моторът ти? - "Енфийлд", английски мотор.

Най-бързият, който съм виждал. Да те повозя ли?

Да! - Къде тръгна?

Не сме свършили. - Не може да излизаш така!

Добър ден. - Полиция. Г-н Моралес вкъщи ли е?

Няма никого, сама съм. - Сигурна ли сте?

Напълно.

Благодаря.

Търсят те. - Какво?

Търсят те! - Кой ме търси?

Франко не прощава. Ако те хванат, ще те екстрадират.

Няма за какво да се хванат. Тук съм прост работник.

Да се прибираме вкъщи. - Да.

Ясно. - Какво става?

Предупреди Ленин, че къщата не е сигурна.

Коя къща? - Прави каквото ти казвам.

Обискират ли? - Да, трябва да "почистим".

Хусто ще те убие, че намесваш малката.

Полицаите са идвали у нас, разпитвали са Мануела.

Докога смяташ, че ще издържи лъжата ти?

Твоите момичета не са глупави.

Каза ли й? - Тя току-що дойде.

От 2 месеца са тук. Колкото по-скоро, по-добре.

Тя заслужава истината. - Това ще я убие, Ленин!

Лъжата повече убива. - Много е изстрадала.

Няма да ме разбере.

Подценяваш я, Хусто.

Какво правиш? Полудя ли?

Остави ме и се махай! - Не ми крещи!

Ти си сляпа и глуха! За кого ли се бори мъжът ти?

Твой баща е и му вярвам. - Вече не ни обича, мамо!

Какво е станало, миличка? - Беше с швабката...

Полицията идва на летището и трябваше да импровизирам.

Трябва ми разрешителното. Защо никой не ме предупреди?

Трябва да отложим всичко. - Ленин, пратих малката.

Дъщеря му ли?

По дяволите! Много се забавихме.

Още през 1936-а трябваше да убием джуджето.

Ако още протакаме, ще си умре от старост в леглото.

Хайме е прав. Трябва бързо да изкараме самолета и експлозива.

Важна информация от Галисия.

Франко лови риба на две реки - Уля или Мандео.

Две седмици по-рано решава къде ще ходи,

за да му зарибят и да блокират района.

Мой познат в министерството ще ми каже.

Този твой познат свой човек ли е?

Да, довери ми се. Помниш ли Галисиеца?

Дори ми препоръча скривалища.

"Аржеле - лагер, пълен с обезверени и отчаяни мъже. "

"Вие загубихте", казват. "Може да си изберете концлагер:

Бухенвалд, Маутаузен, Дахау... Вън! Марш! Вървете!"

Мога да ти предложа само страдание. Нямам право да се връщам при теб

и въпреки това не мога да те оставя.

Прости ми, любима.

Ти трябва да живееш, не бива да знаеш през какъв ад минах.

Любовта я има, Мануела, дори когато те изтезават.

Снижи още.

Готови...

Сега!

Корабът на Франко е още по-голям. Той не обича да си мокри краката.

Районът какъв е? - Като тук - долини и гори.

3 и 7 са попаднали в целта. Трябва да удължим цевта.

Трябва да се получи. - Имаме само месец и много работа.

Да не ликуваме все още.

Твърде дълго го чаках. Не мога да искам да е различен.

И аз чаках.

Чаках и чак душата ме болеше от чакане.

Когато разбрах, че Марко е мъртъв,

в първия момент дори ми олекна.

А когато Хусто се върна?

Вече не беше предишният мъж.

Върнаха се само остатъци от него.

Сега все още ми е трудно да разказвам за това.

Усмихнеше ли се, виждах непознат за мен човек.

Започна постепенно да се възстановява.

Малко по малко.

Благодаря ти. - За какво?

Че си ми го запазила.

Белият му дроб е пронизан от картечница.

Беше саботаж.

Не успях да го предотвратя.

Загубих своя мъж, но спасих друг,

който не бе за мен.

Жалко, че не ти го връщам здрав.

Не спиш ли? - Трябва да поговорите.

Твоя дъщеря е и се нуждае от теб. - Сякаш ме упреква, че съм й баща.

Видяла ви е с Ленин.

Не разбирам какво иска от мен.

За нея винаги си бил божество, но отсъстващо.

Мисля, че е започнала да те приема като човек.

Говори с нея, ще я изгубиш. - Тя постоянно е в църквата.

За да те дразни - нормално за възрастта й.

Защо ми нямаш доверие?

За мен винаги си бил нормален човек и мога да те разбера.

Животът ми не се стече както исках. - Не говоря за миналото, а за сега.

Не ме дръж в неведение.

Ето, това са всичките ми писма.

Адресирани са до теб.

От тях ще разбереш каква съм и защо съм такава.

Експлозивът на Пиер ще стигне за седем.

Ще говоря с Мартен, може да измисли друго.

Защо се доверяваш на страхлив бивш трафикант на оръжие?

Нали няма да ме изоставиш сега?

Какво ще правя без теб?

Ела тук, войниче.

Всичко ще бъде наред.

Полиция! Господине, качете се в колата.

Това беше Хайме! Къде ще го карат, за Бога!

Чакай ме при Мари и Люсиен.

Ще потърся баща ти. Бягай!

Палома, върна ли се вече? - Какво има, миличка?

Полицията хвана Хайме.

Не съм глупачка. Усещам, че тук нещо става.

Добре... Време е да разбереш.

Хусто каза... - Той не знае каква дъщеря има.

Хайде, не плачи.

Г-н Моралес?

Борил се е за твоята родина, за свободата на Франция.

И е пълен с шрапнели. - Има ли карта на ветеран?

Днес всички се представят за участници в Съпротивата.

Бил е в Маутаузен... Погледнете.

Не е доказателство. Там е имало и обикновени престъпници.

В Испания - Франко ще го убие. - Безсилен съм.

Франция не екстрадира никого без съд.

Изобщо не им вярвам. Ще го върнат в Испания, където тайно ще го убият.

Това ще направят.

Вчера мъжът ви бе откаран в болница.

В болница?

Толкова пъти вече съм умирал...

Спокойно, не смятам да умирам днес.

Татко...

Дай ми ръката си.

Пази ми халката. Ти си силно момиче, дъще.

Защо не споделяш с нас нищо за живота си?

Кой се интересува от живота ми? - Аз.

Целуни ме.

Ти си на ход.

Затворено поради отпуск

Самолетът е готов, аз също.

Какво е това, Палома? - Политика.

Добре горят.

Трима ветерани потвърдиха участието му в Съпротивата.

Но паспортът му не важи за Испания.

Другия месец да се яви в участъка. Ще ви се доверя.

Да си вървим, преди да са ме убили. - Изгорихме купища пари, жалко.

Ние не сме гангстери, Палома. Дай ми ключовете.

Аз ще карам.

Сигурна ли си? - Да.

Пиер, трябва да отида аз.

Луд ли си? Не бива да рискуваме да провалиш операцията.

Да погърмим малко, приятелю.

Самолетът на Ленин уцели само силната буря в Галисия.

Но тя продължава борбата.

Аз също.

Това е мястото.

Сякаш не се е случвало нищо.

Плажът е така пуст...

За мен не е.

Виждам лицата на всички ни, до един.

Зад телените мрежи бяхме хиляди.

Една неделима човешка маса.

Беше ужасен студ.

Нощем се заравяхме в пясъка, за да не умрем от студ.

След време си построихме колиби.

Там беше "Пуерта дел Сол".

А между хотел "Мексико" и "1001 нощи"...

...играехме шах, за да забравим за "пясъчната болест".

"Пясъчна болест" ли? - Ние я измислихме.

Смесица от глад, студ и отчаяние.

Държаха се с нас като с престъпници, а ние бяхме войници.

Да... Как беше?

"Тук нищо не остана.

Пробий отвор във вратата на изгнанието.

Засади дърво

и го поливай със сълзи..."

"По-бързо! Върви!

Научи се да оцеляваш и в други кръгове на ада.

Маутаузен!

Вън!"

"5602... Червен испанец!"

Бяхме най-низвергнатите в Маутаузен.

Мануела? Не искам да ме погребваш.

Няма да те погребвам, защото ти няма да умреш.

Палома, аз и останалите - всички се нуждаем от теб.

Остава ми да измина съвсем късо разстояние.

Кремирай ме...

За да стана на пепел, като другарите, които не се върнаха.

Помири се със себе си, Хусто.

Бих искал да забравя всичко, скъпа.

Всичко друго освен теб.

Мама не се върна повече в Испания.

Нейна родина е земята, където почива мъжът на живота й -

моят баща.

Хусто!

Трябва ни хляб за рибките.

Хляб за рибките, а за олигарсите - павета.

Subtitle DVBRip СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ