Original subtitles

Не е достатъчно аз да успея. Трябва и другите да се провалят.

Чингис хан.

През 13-и век се надигна страховит и безмилостен мъж,

който стана най-великият създател на империи.

Чингис хан, наричан основателят на Монголската империя.

Създавайки история от седлото на конете си,

Чингис хан и конниците му се прочуват със стратегиите си,

както и с кланетата

на цивилното население, което стояло на пътя им.

Негово владение стават големи части от съвременен Китай,

Русия, Централна Азия, Близкия изток и Източна Европа.

Но през 1219 г., когато пак повежда войските си на запад,

се изправя срещу враг, който не може да победи -

растящия страх от собствената му смъртност.

КРАЙ НА КРЪВОПРОЛИТИЯТА

Дядо, при града на залеза ли сме?

Не, още е далече. - Като стигнем, ще съм пораснал.

Всеки монголец пораства по пътя.

Ние се движим цял живот, докато умрем.

Какво е да умреш? - Да спреш да се движиш.

Дядо, защо вървим все в тази посока?

Защото натам са враговете ни. Убили са търговските ни пратеници

и сега Създателят иска да ги накажем.

Като порасна, ще се бия с враговете ти.

Трябва да ги гониш и да събаряш градските им стени,

за да поникне там трева и конете ти да препускат волно.

Ная! Отвори очи! Погледни ме! - Велики хане, пази се от чумата.

Чумата мореше западната войска. Когато командир Ная умря,

великият хан започна да се бои и от своята смърт.

Велики хане, лекарството ти против чумата.

Докато съществуват враговете ми, аз няма да умра.

Йелю Чуцай ме помоли да ти кажа... Детето може да има чума.

Трябва да бъде далече от царицата. - Не!

Това дете се роди в неподходящо време. Плачът му ме смущава.

Намерете му добро семейство. С небесната благословия ще живее

и един ден ще стане велик мъж.

Царице...

Дълга брада, мислиш ли, че съм стар?

Стар съм, но имам още път да извървя.

Нищо не можеше да спре настъпването на великия хан на запад.

Нима чумата и морът трябва да са пречка?

Наредено ми беше да потърся великия даоистки монах

Циу Чудзи, мъдрецът на Вечния извор.

Казаха ми, че той знае тайната на безсмъртието.

Надявах се да го убедя да успокои страха на великия хан от смъртта.

Яздихме ден и нощ към изгряващото слънце.

Тринайсет коня издъхнаха от изтощение под мен.

И след като отминаха три сезона, най-сетне зърнах легендарния океан.

Кой идва? - Пратеници на Чингис хан.

Имам покана за учителя Циу да посвети хана в Пътя.

Къде е великият хан? - Воюва в Хорезмия.

Учителят е на възраст и не може да пътува. Почтително отказваме.

Стой!

По мъничко. Пести водата за хората надолу по планината.

Заведи ме при Циу Чудзи.

Чакай, това съм аз. Пуснете го.

Чуй ме добре, старче. Търся мъдреца на Вечния извор, Циу Чудзи.

Аз съм мъдрецът на Вечния извор - Циу Чудзи.

Учителю, смирено ти се извинявам.

"Обръщам се към учителя Циу, ти, който си въплъщение на Пътя,

ти, чиято мъдрост надхвърля познаваемото и прославя името му,

ти, който дълго си размишлявал в долините, скрити в сенките...

Изпратих генерал Лиу да помоли да отложиш диренето на безсмъртие

и да приемеш като основна задача да ме посветиш в Пътя.

Понеже това не нарушава морала, положението ти

или доброто управление, нареждам така. Чингис хан."

Да служа на великия хан, е голяма чест

за старец като мен.

Кога ще си готов за тръгване? Ще подготвя свитата ти.

Дали ще дойда, или не, зависи от волята на небето.

Учителю, аз съм глупав. Моля за разяснение.

Венден страда от най-голямата суша от век насам.

Дългът ми тук е да се моля за дъжд.

Когато небето се смили над жителите на Венден

и им изпрати дъжд, ще ви последвам на запад, без да се съпротивлявам.

Знаеш, че не може да не се подчиниш на повелята на великия хан.

Прекосили сте много планини и реки, за да дойдете. Починете си.

Учителю!

Пратеник на империята на Дзин моли да отидеш в столицата им.

Пратеник на Сун моли за напътствията ти в Луоян.

И двамата идват с пълни почести.

Кажете им, че сега посевите ни загиват от сушата.

Освен ако не ми докарат река, няма да се срещна с тях.

Владетелю, краката ти са студени.

Хулун, последните няколко дни сънувам само смърт.

Стар съм. Кръвообращението ми не е добро.

Мисля, че наистина остарявам.

Не си стар, велики хане. Никога няма да остарееш.

Дълго време си бил на път. Уморен си.

Независимо колко дълъг е пътят, не мога да спра.

Хулун, докато ти си до мен, никога няма да съм стар.

Жената на великия хан единствена го разбираше.

Тя щеше да е с него до края на безкрайното му пътуване.

Великият хан казваше, че това е съдбата й.

Храмът Тайсю

Дайте път!

Какво правите? - Виж небето.

Ако не даде дъжд, не може да вините учителя ми, че ще остане.

Моето единствено небе е Чингис хан. Заповедите му трябва да се изпълнят!

Аз мога да дойда с вас вместо учителя.

Мога да отговоря на всеки въпрос на хана.

Само учителят Циу е достоен за него.

Сушата ще ни убие. Защо не ни изколите още сега?

Точно така! Избийте всички ни!

Ако ядосате великия хан, точно това ще стане.

Велики хане, призори са видели странно животно да говори.

Казало, че трябва да се върнем на изток.

Ти видя ли го, Дълга брада?

Конярят ти Бату и стражът ти Хадахъй са го видели с очите си.

Не посмели да ти предадат, затова казаха на мен.

Ти вярваш ли?

Твърдят, че са го видели с очите си. Не посмях да не повярвам.

Доведете ги да ми го кажат лично. - Влезте!

Твое величество, ръцете ми знаят само да пишат.

Не мога да ги нашибам.

Ханът ги накара да му прошепнат на двете уши какво са видели.

Те описаха различни неща.

Велики хане, ако трябва да нашибат някого, нека съм аз.

Аз им казах да те излъжат, защото мислех, че нямам друг избор.

Чумата ни мори, войниците тъгуват за дома...

Великият хан най-много ненавижда лъжците.

В този ден аз препоръчах теб на великия хан и той им прости.

Начаса нареди на Йелю Чуцай да напише указ

и ми даде собствената си колесница, с която да те докарам.

Искате последните години от живота ми.

Не се приближавай, учителю.

Чувал съм легенди, че си на 300 години. Наистина си мъдрец.

Толкова отдавна живеем в планината Куню,

че сме постигнали разбирателство с вълците и тигрите.

Не се закачаме взаимно. Няма нищо чудотворно.

Трябва да питам пак. Кога ще си готов за тръгване?

Нека първо си допием. Утре ще го обсъдим.

Учителю, ако не дойдеш, това ще ми струва живота.

Волята на великия хан е закон.

А кръвта във вените ми тече само за него.

Уважението към Пътя е добродетел.

Той създава всички неща и ги дарява с достойнства.

Пътят е делим и неделим,

няма начало и край, съществува извън времето и минава през времето.

Не тъгувайте. Трябва да се радвате за мен.

Пътуването ми на запад е за разпространение на даоизма.

Лао Дзъ се е отправил на запад на 70 г. и аз следвам примера му.

Вземи ни с теб, учителю!

Пътуването ще е дълго и може да не стигна до края.

Дори да стигна, може да не съм жив. Аз съм стар. Вие сте млади.

Останете и се грижете за планината,

намерете своята пътека в Пътя.

Да тръгваме.

Който спира каретата на хана, се наказва със смърт!

Махни се от пътя!

Учителю!

За кого е този ковчег? - Пътят е дълъг, учителю.

Ако не го изминеш за година, ковчегът е за теб.

Ако не позволиш на ученика си да те последва, е за мен.

Жалко...

Престанете и си починете.

Връх Дива лисица

Добре дошли, гости. Моля, влезте.

Твоите желания са наш дълг, учителю Циу.

Момче! - Почитаеми госте?

Откъде знаеш, че Циу е с нас? - Аз му казах.

Приготви вана за краката на госта ни.

Разбирам кой идва още като е на половин километър оттук.

Пътници ми казаха, че Чингис искал среща с Циу Чудзи.

Той трябва да мине през Лисичия каньон по пътя си.

Учителю, ти дойде. Насам, моля.

Кои са тези хора? - Откъде да знам?

Не каза ли, че...

Всеки, който идва, е гост, независимо какъв е.

Ако аз не се боя от едър мъж като теб, ти от какво се боиш?

Защо си тук?

Дойдох да ти правя компания.

Последователите на Пътя виждаме отвъд плътските желания.

Учителят разбра, че си преживяла трудности.

Ако искаш нещо, може просто да помолиш.

Вземи ме със себе си! Искам да дойда с теб!

Небето да ми е свидетел, прости ми! Къде искаш да отидеш?

Да търся мъжа си.

Чух, че Циу Чудзи е поканен да гостува, и го чаках тук.

Учителят не пътува с жени. Мога да предам съобщение от теб.

Той ми писа миналата година. Искаше да ме види за последно.

Разбойници!

Старче, вихрения юмрук ли видях току-що?

Спрях лошите ти намерения. За бойни изкуства не си струва да говорим.

Бил ли си в планината Куню?

Живях там 46 години. - И познаваш мъдреца Дан Ян?

Имаш предвид Ма Данян, мъдрецът от Нефритената планина?

С него учихме при един учител.

Учителят Ма е от моето село.

Обстоятелствата ме принудиха да стана такъв.

Красотата на тази жена ме накара да поискам да се оженя за нея.

Нямах намерение да й сторя зло.

Чувал съм за способностите на мъдреца на Вечния извор.

За нас няма по-голяма чест от това да ги видим.

Прав си, аз съм Циу Чудзи, мъдрецът на Вечния извор.

Всеки, който минават оттук, знае за теб. Приеми поклон от мен.

Няма нужда от това. Достатъчно е да ги пуснете.

Пуснете ги!

Учителю, моля за спасение. Ако ти е угодно, вземи ме с теб.

Ще ти служа по време на пътя както ти прецениш за добре.

Да се правиш на майстор, се наказва със смърт.

Отдавна не бях работил, а и ръката ми не е оздравяла.

Да го преправи.

Не ти ли харесва?

Харесва ми всичко, което харесва на теб. Но ми е малко широко.

Отслабнала си, Хулун. Обичам да виждам лицето ти жизнерадостно,

обичам да те гледам в най-красивите одежди,

да се возиш в най-изящните карети.

Кажи ми какво искаш.

Ако може да те следвам, велики хане, нямам други желания.

Но ми е домъчняло за аромата на цветята в родния ни край.

Крачка по крачка, през сняг, дъжд и слънце

измина година.

Циу Чудзи ме помоли да му разказвам за великия хан по пътя.

Беше готов да слуша всичко,

освен разказите за война и смърт.

Откъде идва този плач?

Боя се, че от времето ти се причува, учителю.

Чух хлипане от тази посока.

Вашите войски са ги избили. Небето е ридаело!

Нареди на хората си да ги погребат.

Искам да видя, че са намерили покой.

Твърде много са. Невъзможно е!

Да погребеш човек, е по-лесно, отколкото да го убиеш.

Учителю...

Последователите на Пътя не оставяме непогребани.

Ще седя тук с вас

и ще чакам да погребете всички, иначе няма да продължа.

Къде е мъдрецът на Вечния извор?

Велики хане, Циу Чудзи е достигнал монголските равнини.

Продължим ли на запад, след 6 месеца няма да може да ни настигне.

Изпрати свита да го посрещне.

Почувствах тялото си леко като перце,

сякаш се носех в едно пълно спокойствие.

Мислех, че като отворя очи, вече няма да съм тук.

Не бих понесъл да те изгубя, учителю.

Ако небето ме държи тук, значи има задача за мен.

Плаши ме, че може да не ми е останала сила

или воля да я изпълня. Ще го разочаровам.

Ще ценя напътствията ти, докато можеш да ги даваш, учителю.

От колко време пътуваме? - Мисля, че повече от година.

Ако умра по пътя, ти ще продължиш ли?

Да. - Знаех си, че ще го направиш.

Великият хан нареди на бижутера да направи този пояс

с най-изящните скъпоценни камъни на света.

Каза, че си бижутер?

Бижутер съм, но ръката ми беше пострадала...

Отрязал си си пръста! Нямаш никакви умения!

Как смееш да се преструваш на бижутер?!

По-бързо!

Убийте ги!

Чакайте. Нося само един ковчег. Не може да събере толкова трупове.

Учителю, ти сам видя, че искаха да ни убият.

Ако ги пуснем, ще тръгнат след нас, за да си отмъстят за поражението.

Ако ги вземем за пленници, ще ни свърши храната.

Ако ги убиете, само създавате предпоставка за отмъщение.

Хората умират, враждата - не. Враждата остава в кръвта

и се предава на поколенията.

Ако искам да изпълнявам заповедите на хана,

няма друг начин. Убийте ги!

Убиваш, защото се страхуваш. - Не се страхувам от нищо!

Страхът си е страх и нищо не може да го скрие.

Зад отмъщението не стои нищо, освен страх.

Нищо не обижда небето повече от неоснователния страх.

Задачата ти от великия хан не е да убиваш.

Ако ги пуснеш, тя ще има небесната благословия.

Иначе няма да ти позволя да я довършиш.

Виж.

Чакай. Сега съм мъж.

Ако ме пощадиш, вземи ме със себе си. Ако не, ме убий.

Градът на Цънгха

Когато Чингис хан бе приклещен при реката Банджу,

му дадох за храна всички животни, които имах.

В онзи ден той обеща да ми подари град.

Великият хан спазва думата си. Ето го!

Може ли да попитам къде е сега?

Великият хан е покорил Самарканд и продължава на запад.

Доста носиш на алкохол.

Защо се чувствам сам дори когато съм с теб?

Ти ме мразиш.

Не искам да се разболееш от чума и да ме оставиш.

Искам да си с мен, докато достигнем градовете, където залязва слънцето.

Велики хане! Спешно писмо от Циу Чудзи.

Отрар трепери пред могъществото ти. Съгласиха се да се предадат.

Чумата още ни мори.

Загубите ни са големи. Трябва да отдъхнем тук.

Къде е Циу Чудзи? - В града на Цънгха.

Казва, че не иска да продължи. Моли да се срещнете там.

Дълга брада, напиши писмо, че няма да отида там,

но ще го чакам тук.

След като дойде вторият указ от великия хан,

беше трудно да убедя учителя да тръгне.

По пътя през снежните планини имаше много гладуващи бегълци.

Учителят гладуваше, но ги хранеше с провизиите ни

и изглеждаше, че скоро зърното ни ще свърши.

Не можем да раздаваме повече! Как ще прекосим планината?

Няма да ги гледам как измират край пътя.

Учителю!

Учителю, моля те, яж.

Той отказваше да хапне, дори не поглеждаше сушеното ни месо.

Казваше, че усеща мирис на кръв по храната,

и предпочита да умре, отколкото да яде. Виждах го да припада.

Учителю!

Ела на себе си, учителю! Накарай го да яде! Искам да живее!

Ти си причината да умира! Проклети да сте с великия ти хан!

Ако искаш учителят ти да живее, последвай ме.

Ето го. Снежен лотос.

Знам го. Това е планински снежен лотос.

Може да облекчи дишането. Ти спаси живота на учителя!

Загубих твърде много кръв. Не можеш да ми помогнеш.

Не хаби силите си. Ще те помоля нещо.

Ханът иска да се срещне с учителя заради легендарните хапчета.

Те са във...

Опитай се да не тъжиш.

Ще наредя на хората си да върнат ковчега му в планината Куню.

Той вече постигна безсмъртието си.

Може да го погребем тук.

Парауан, на запад

Славата ти върви пред теб, учителю. Най-сетне се срещаме.

На твоята възраст пътуването сигурно е било дълго и тежко.

Възхищавам се на смелостта ти да дойдеш.

И твоята слава предшества срещата ни.

А пътуването рядко е приятно.

Великият хан дълго чака идването ти. Заповядай.

Учителят даоист пристига!

Циу посещава великия хан. Той няма да приема други посетители!

Учителю, коленичи, ако обичаш.

Велики хане, възхищавам ти се, но се държа според вярванията си.

Ние даоистите коленичим само пред небето.

Да оставим формалностите. Донесете месо и вино за мъдреца.

С пожелания за здраве се поднасят

даровете на Създателя на синьото небе.

Вземете си колкото искате и да ви е сладко.

Прясно печено козе месо.

Великият хан ви благославя с богатствата на империята си.

Благодаря на великия хан за щедростта,

но ние, даоистите, не ядем плът.

Чувал съм, че си на триста години и знаеш всичко на света,

което може да се знае. Ще те наричам "Светец".

Твърде висока титла. Бях на 72 г., когато тръгнахме. Сега съм на 74 г.

Бих искал да попитам Светеца носи ли лекарството за безсмъртие?

Само даоизмът може да удължи живота.

Никога не е имало лекарство за безсмъртие.

Смиреният ти слуга се бои, че не е чул добре. Не смея да преведа.

Правилно си чул. Очите на Светеца ми казват всичко.

Каза, че никога не е имало лекарство за безсмъртие.

Учителят каза, че само даоизмът може да запази живота.

Никой не очакваше такъв отговор от Циу Чудзи.

Няма по-страшно нещо от мълчанието на великия хан.

Тръгнах след него, а вятърът шибаше листата като ножове в лицето ми.

Защо не му даде хапчетата? Той ще те обезглави.

Изхвърли ги. - Развържете ги! Пуснете ги!

Ханът казва, че си честен човек. Жив светец!

Великият хан нареди да се направи юрта за Светеца. Нека е до неговата!

Обяви, че ще приеме той да го посвети в даоизма.

Велики хане, ти си от необятните северни пустини,

земя с много слънце и малко вода,

което значи, че не си навикнал да се къпеш.

Стигнал си дотук със сеч и завоевание,

без да си имал време да се измиеш - чудесен начин да се разболееш.

А по пътя насам видях много незаровени, разлагащи се тела.

При тези условия чумата неминуемо се разпространява.

И как ни съветваш да я спрем, Светецо?

Нареди на войниците да изперат дрехите си и да се изкъпят.

Водата пречиства всичко.

Направете това, раздайте тези билки на хората си.

До пет дни чумата ще започне да намалява.

Водата е божествен дар от Създателя за монголците.

Поддържа и продължава живота. Не бива да бъде осквернявана.

Право казваш, велики хане. Водата е дар от небето.

Тя поддържа живота ни. Най-финото вещество на света.

Отмива и петна, и болести.

Най-голямата добродетел прилича на водата.

Всички знаят как цениш живота на войниците си,

така че със сигурност можеш да им позволиш вода.

Така ли запазвате живота? - И хигиената, велики хане.

Не губим нищо, като опитаме.

Очаквах, че нямаш отвари за безсмъртие.

Ако съществуваха, щях да ги пия

заедно с Цин Шъхуан и император Хан Уди.

Но след като знаеш, че е така, защо измина толкова път?

Не бих посмял да откажа покана от великия хан.

А и ако не ме лъже паметта,

в поканата ти не се споменаваше отвара за безсмъртие.

Вярно ли е, Дълга брада?

Писах както ми бе заповядано, така че - да.

Чух, че и владетелите на династии Дзин и Сун са те канили.

Не показваха загриженост за страданията на народа си.

Това е в разрез с даоизма и небето ми забрани.

Откъде знаеш каква е волята на небето?

Ако някой истински го почита,

никога, дори за миг, не забравя страхопочитанието си към него.

Владетелят на небето ме държи изправен

и ми праща знаци, за да ми каже кое трябва да бъде направено.

Бях поканен тук от теб, защото небето има задача за мен.

Приготви сребърната игла.

Дори да ме лекуваш, ще ме убият. Защо да си губиш времето?

Животът е като цъфтенето и увяхването. Винаги може да изчезне.

Дори да умреш утре,

мога да облекча болката ти днес.

Защо ме спаси? За да умра в самоубийствените им войски ли?

Не искам да живея! Остави ме да умра!

Спри да мислиш за детето. Утре ще те заведа на лов.

Знам, че обичаш.

След половин година

Циу Чудзи вече се чувстваше у дома си в стана.

Често говореше как всяко нещо има живот и душа.

Дори за тояжките си говореше така.

Отидох на лов с великия хан и му предадох думите на учителя.

Казаха ми, че си предрекъл днешното затъмнение.

Но познанията ми по астрономия са превъзхождани от тези на Чуцай.

Ти наистина си светец.

Казва, че си светец. - В думите ми нямаше присмех.

Ние, монголците, яздим от деца. Кон не може да ни хвърли и насън.

Това, което стана днес, беше странно.

Още по-странното е, че притиснатото животно обикновено убива човека.

А глиганът се приближи до мен и дори не ме докосна.

Царят на небето те е пазил. Не е позволил да пострадаш.

Защо царят на небето би направил това за мен?

Пощадата, това да не убиваш, е в същината на всичко.

Небето е искало да ти каже, велики хане,

че като отнемаш по-малко животи, можеш да удължиш своя.

И си даде толкова труд и дойде чак дотук да ми кажеш това?

Небето се радва на пощадата и ненавижда смъртта.

Ако следваш волята на небето, велики хане, то ще те възнагради.

И говориш за Тангра - Синьото небе?

Именно. Говоря за същото небе, което обитава Тангра.

Вярвам ти, Светецо, но враговете ми трябва да бъдат наказвани.

Готово. Няма счупени кости.

До три дни би трябвало пак да ходиш нормално.

Нарекох те "Светец", защото наистина си такъв.

Удължаваш небесния дар на живота и лекуваш раните ми.

Как да ти се отблагодаря?

Спри да убиваш.

Ще те измъкна. - Ще ме пратят във войската.

Те се хвърлят срещу градските стени. Живеят, ако ние оцелеем,

и им отсичат главите, ако отстъпят. Пленник съм, ще умра.

Стига ми, че те видях за последен път.

Ще отмъстя за смъртта ти. Ще умра с теб!

Отрар уж се съгласиха да се предадат,

но скъпоценностите и добитъкът, които обещаха, не дойдоха.

Според някои са казали, че ще се предадат,

за да наберат още войници срещу теб.

Не можем да чакаме повече. Разреши ни да нападнем града.

Чумата едва започна да отстъпва

и войниците тъгуват за дома. Може да прибързаме.

Заличете Отрар от лицето на земята!

Готови за битка!

Отрар

Готови за битка!

Синко!

Повикайте лечителя!

Великият хан не яде и не пие, не е излизал един ден и една нощ.

Никой не може да го безпокои. - Не се тревожи. Няма да вляза.

Дойдох да се сбогувам с хана. Не донесох хапчета за безсмъртие.

Изминах 19 500 км за нищо.

По-добре да си вървя.

Аз съм глупак. На 19 години започнах да се уча от Уан Чунян

и посветих 19 тежки години да постигна просветление.

Сега съм на 74 години - стар, безполезен човек.

Разочаровах великия хан.

Имаме кратък живот за дълги пътеки. Не може да искаме нищо.

Преди да тръгна, гадах за бъдещето си

и видях, че ми остават по-малко от триста дни живот.

Истината е, че не знаех дали ще завърша пътуването жив.

Не знаех дали ще се срещна с теб.

Ученикът ми ми направи ковчег.

Той загина по пътя, спасявайки мен.

Беше най-добрият ми ученик. Не искаше да идвам,

но не можеше да ме спре.

И аз не можах да се спра,

защото усещах, че някаква сила ме подтиква да дойда.

Мислех, че е небето. Че то ме запази жив, за да дойда при теб.

Но милостта му отиде напразно.

И ако не мога да убедя великия хан да спре да убива,

какво е още един спасен живот, ако не късмет?

Всичко под небето живее и умира, а Пътят е вечен.

Той носи сърцата на хората и, велики хане,

твоят създател Тангра и моят господар на небето са едно и също!

И двамата почитат живота и ненавиждат смъртта!

Генерал Лиу, изминахме дълъг път заедно.

Ти разбираш какво искам да кажа. Предай на великия хан от мен...

Предай на великия хан,

че разбирам болката и гнева в сърцето му.

Жалко, че съм твърде стар и безполезен да му помогна.

Не можах да оправдая милостта на небето.

Велики хане, и ти ли не можеш да спиш? Конят ли ти липсва?

Помниш ли, когато избяга черният кон, който обичаше?

Боях се, че ще ме обвиниш, че не съм го вързал добре.

Но беше прегризал повода.

Сигурно вече се е върнал в равнините.

Когато тръгнах с теб, велики хане,

мнозина от нас не бяхме пораснали. Бяхме си, кажи-речи, деца.

Но сега вече имам брада. Време е да се оженя и да имам син.

Тази нощ вятърът духа на изток.

Конете би трябвало да спят с главите на запад.

Но спят с главите на изток.

Дори на животните ни им е мъчно за дома.

Учителю, не може да си тръгнеш!

Учителю, не може да си тръгнеш.

Небето не иска да съм тук.

Великият хан ми нареди да не те пускам.

Учителю, ти си над 70-годишен

и си пребродил безброй планини, за да дойдеш при хана.

Никой досега не е правил такова нещо.

Великият хан оценява добрината, която показа, като дойде.

А Пътят, за който говориш, е здравият разум.

Както водата капе по камъка,

така и великият хан неминуемо се трогва от думите ти.

Следвал съм го много години и разбирам мъдростта му.

Той почита небето безусловно.

Само с още няколко думи, учителю, можем да променим хода на историята.

Великият хан нарежда да спрем да убиваме!

Великият хан нарежда да спрем да убиваме!

Великият хан нарежда да спрем да убиваме!

Чакай ме.

Спри!

Великият хан скоро ще дойде. Приготви вино.

Учителю!

Ако ги разтвориш в алкохол, нямат вкус и мирис.

Който ги изпие, заспива и не се събужда.

Велики хане, във виното има отрова.

Кой би посмял да ме отрови? Коя си ти? Коя е тя?

Това са хапчетата за безсмъртие. Дойдох дотук с Циу Чудзи.

Ученикът му Джао Дао'ан ми ги даде, преди да умре.

Отрова е.

Надявам се, че като Чингис хан умре, сечта ще спре.

Не бива, дете мое!

Отровено е, велики хане. - Защо тя ще иска да ме отрови?

Велики хане, моля те, прости на жена ми! Не знае, че още съм жив.

Не е чула, че си наредил край на убийствата.

Това е хапче за безсмъртие. Как ще е отрова?

Светецо, ако изпия това, ще живея вечно, нали?

Велики хане, ако не ми вярваш, дай на мен да го изпия.

След като умра, смили се над тези, които страдат.

Стигнахме твърде далече в търсене на града, където слънцето залязва.

Не мога повече. Върни тялото ми в родните ни равнини.

Светецо, дай годините, които жертвам, на великия хан.

Ти изпълни волята на небето със заповедта.

Този мъж е дошъл да изкаже благодарността си към теб.

Не ти разрешавам да умираш! Няма да умреш!

Татко, жена ти е мъртва. За кръвта трябва да се отмъсти с кръв!

Този демон даоист ни носи само лош късмет!

Чагатай, какво правиш? - Махнете се всички!

Престъпваш заповедта ми? - Ханът спря сечта.

Ще дръзнеш ли да потъпчеш повелята на великия хан?

Не се страхувай, велики хане. Ще направя всичко да ги излекувам.

Небето е чуло нареждането ти за край на сечта

и ще се смили над теб и жена ти.

Мъртвите не възкръсват.

Ако вярваш, велики хане, всичко е възможно.

От камъни поникват цветя, а от тояги израстват листа.

И мъртвите могат да се върнат към живот.

Татко, отмени заповедта си

и ни позволи да накараме всички да видят могъществото ти.

Ако се откажеш да убиваш, небето ще благослови теб и жена ти.

Когато от тази тояга поникнат листа, жена ти ще се събуди.

Монголците ловуваме, за да се храним. Как да не убиваме?

Сърцето ми кърви при тези думи. Татко, моля те, отмени заповедта.

Позволи да унищожа града и да отмъстя за смъртта на внука ти.

Не може да позволим на света да ти се присмива, татко!

Велики хане!

Чух зова на Създателя. Каза ми да се върна при теб.

Нека го изпия вместо теб. След като умра,

смили се над тези, които страдат, велики хане.

Твоят създател Тангра и моят господар на небето са едно и също!

Спри да убиваш.

Предайте заповедта на великия хан! Връщаме се на изток!

По милостта на Тангра синът на Чингис хан преживя заразата.

Докарах го и го върнах на царицата си.

Великият хан покани Светеца да се върне с него в равнините.

Но...

Учителю, къде си? Учителю!

Учителю, къде си?

В отминалите дни дървото ми цъфтеше с ален цвят.

Никой смъртен не е беден с идването си на този свят.

Векът на моя разцвет и разруха сега е отминаващ сън.

Тоягата му остана там, където я беше сложил,

пораснаха й корени и се разлисти.

Говори се, че след много години станала голямо дърво.

Превръщането на Чингис хан в миролюбец не трае дълго.

След няколко години войните започват отново.

Той остава воин до смъртта си през 1227 г.

След това наследниците му продължават битката,

разширявайки империята още на запад

в земите на съвременен Иран, Русия и Източна Европа.

На изток воюват с династията Сун. Внукът на Чингис хан,

монголският император Кубилай, става владетел на Китай

и основава династия Юан през 1279 г.

Превод КАЛИНА КИРИЛОВА

Филмът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО