Original subtitles

УБИЙЦИТЕ НА МОЯ БАЩА 2

ВУК КОСТИЧ

МАРКО ЯНКЕТИЧ ТИХОМИР СТАНИЧ

НИНА ЯНКОВИЧ МИОДРАГ РАДОНИЧ

НАТАША НИНКОВИЧ СЛАВКО ШТИМАЦ, МИРЯНА КАРАНОВИЧ

МИЛЕНА ВАСИЧ ПРЕДРАГ БИЕЛАЦ, АНИЦА ДОБРА

ЕЛИЗАБЕТА ДЖОРЕВСКА СЛАВИША ЧУРОВИЧ, КАТАРИНА РАДИВОЕВИЧ

НЕБОЙША ГЛОГОВАЦ, ИСИДОРА СИМИОНОВИЧ ТАТЯНА КЕЦМАН, АНДРИЯ МИЛОШЕВИЧ

СЕРГЕЙ ТРИФУНОВИЧ МИХАЙЛО ЯНКЕТИЧ

Музика: Александра Ковач

Сценарий: Наташа Дракулич, Предраг Антониевич

Режисьори: Мирослав Лекич, Иван Живкович

Жико, братле! Жико!

Жико, братле, знаеш ли колко... - Ти пък отде се взе. Бягай от тук.

Кой стреля? - Махни се, бягай от тук!

Куче полицейско. - По-рано така не можеше да се говори.

Още повече на полицай! - Слушай, заставаш на вратата,

и всички да се легитимират, които влизат там. Разбираш ли?

И обслужващите? - Най-вече тях.

Анестезиолог, хирург, всички. Взимаш им телефоните.

И веднага се обаждаш за разпечатка. Още преди операцията.

Наблюдавай какво правят. Не се отделяй, докато не ти изпратя някой.

Слушам. - А, така.

Може да си лягаш, вече е късно. - Все се надявам, че ще си дойде.

Може би, все пак да си вървя вкъщи. - Нищо ли не разбра, какво ти казах.

Няма да си ходиш вкъщи. Оставаш тук.

Ти си майка на детето му, и твоето място е тук.

Сигурно не съм извадила ключа.

Добър вечер, г-жо Яковлевич. - Добър вечер.

Питах къде живеете. Не знам дали си ме спомняте.

Работехме с Миле. Станко Босанчич. - А, Станко. Заповядайте.

Какво е станало? - Имало е стрелба, долу в кафенето.

Проверяваме, дали някой от живущите не е чул нещо.

Не, не, от музиката нищо не се чува. Кафето е на комшията.

Какво е станало, дали някой е прострелян? - Да, има и мъртви.

И Александър е бил долу. Но той е добре, няма му нищо.

Всичко е наред, не е ранен, няма нищо. Извинете.

Отивам долу. - Долу не може. Тече разследване.

Никой не може. Добре, само исках, да видя дали не сте чули нещо.

За съжаление, не сме. - Добре.

А малкият Жара? - Не, не, той е добре.

Не се притеснявайте. И останете тук, моля ви.

Най-важното е, че Аца е добре.

Седни, успокой се, и не се притеснявай. Чу, добре е.

Добре, само... - На кого звъниш?

Искам да се обадя на Мишко.

Извинете, налага се да отида в болница, вижте това.

Нищо ти няма, драскотина.

Г-жо, трябва да изчакате, за да вземем показания.

Какво да чакам, моето лице е изобразено. Утре трябва да изляза пред публика.

Знаете ли аз коя съм? - Ти си очевидец на местопрестъплението.

Затова си чакай реда.

Какво е положението?

Двама мъртви, трима ранени, един тежко. Всички са откарани в болницата.

И Елена, моята.

Оперират я. - Не знам какво да мисля.

Мирко, той е бил тук.

Жаре, какво стана? - Не знам...

Аз бях тук, зад бара. Те започнаха да стрелят през прозореца,

и аз клекнах долу. Нищо не видях. Чух само куршумите, викове...

А Аца беше долу в тоалетната. Тогава излезе и започна да стреля.

И когато всичко свърши, аз излязох. Той отнесе Елена...

Кой е ранен? - Катарина Николич,

и Драгана Милосавлевич леко. Жика Савич е тежко.

Него добре го познавам.

Това е Луне, онзи, певецът.

А това момиче не сме я идентифицирали. Няма документи.

Вероятно е малолетна.

Саво, прибери всички телефони. И на Жара.

На кого звъниш? - Какво те интересува на кого звъня.

Дай телефона, да не те водя в участъка. - Пусни ме, иначе ще извикам шефа ти.

Хайде, викай го.

"Абонатът е недостъпен... "

Така си и мислех. Кукло, твоят шеф вече не е мой шеф.

Никола! - Какво не ти е ясно?

И без това звънях на охраната.

Значи не си видял нападателите. - Бяха с маски.

А колата? - И нея не съм.

Струва ми се, не съм сигурен, но като че ли Аца улучи единия.

Другият го придържаше, когато тръгваха.

Саво, проверете всички проби.

Може да има следи от кръв от нападателите.

Не се притеснявай, има още работа. - Имате ли нужда от подкрепа?

Ще трябва. - Ало, колега.

Звъни на граничните. Изглежда имаме ранен, който бяга.

Вероятно ще опита да напусне страната. Усилете границите.

Да, да, на Дрина, къде другаде.

Още нямаме описание, хайде.

Някой да е видял нещо от вън. - Не, нашите обиколиха навсякъде.

А живеещите? - Нищо не са чули. Казват, че музиката

е силна в кафенето. - Сега ще са щастливи като го затворим.

Извинете, бях заспал. Какво им става тази нощ, мама му стара.

Какво да бъде. Още една белградска нощ.

Отивам в болницата.

Идваш с мен. - Няма нужда, охраната идва, така че...

Кукло, тази вечер аз ще те охранявам и лекувам. Заповядай.

Хайде, тръгвай.

Лека нощ. - Обаждайте се.

Хайде, разказвай, какво видя.

Седяхме, говорехме си, и започна да се стреля.

Аз се скрих под масата и нищо не видях.

Разбира се, кой би те упрекнал, че свидетелстваш.

Как се казвате, инспекторе?

Мирко.

Защо си толкова възбуден, като си Мирко?

Мислиш, че като колежката ми е тежко ранена, и онези два трупа лежат,

трябва да съм непукист като теб? - Не съм непукист, аз съм...

Теб само те е грижа за фризурата ти, заради публиката, разбира се.

Не е така.

Аз само гледах...

неговата кръв.

Това е същото, като... Не разбираш, инспекторе.

А аз ще трябва да живея с това.

Постоянно ми се явява, дори насън.

Като видях това, не съм непукист, Бог ми е свидетел.

И сега трябва да намеря начин, да живея с това.

Иначе, ще полудея.

Бих се убила.

Извинявай.

Докторе, как е? - Кой сте вие?

Информация мога да дам само на най-близките.

Искаш ли с легитимация и пистолета да те вкарам в земята.

Спокойно, спокойно... Ранена е тежко.

Имахме много сложна операция. Сега ще я преместим в реанимацията.

Ще оцелее. Но ще е нужно много време, за да се възстанови.

Надявам се, да няма никакви проблеми. Първите часове са най-критични.

Може ли да я видим?

Под упойка е. Спи.

Добре, но само набързо. Като я преместим в стаята.

Благодаря, докторе.

Спри, моля те. Не мога така пред хората.

Леле, виждаш ли.

Добре ли е сега? - Имаш още малко там.

Къде? Пипни, спокойно.

Какво трепериш, аз не хапя.

Хайде.

Сладък си, Мирко.

Имам предвид, за инспектор.

Спи, щастие.

Аз ще те пазя.

Само чакам утре да се събудиш.

За да ме погледнеш с тези твои очи.

Сини...

Ще ти донеса очилата.

На никого не му стоят така, както на теб.

Ти го знаеш.

А аз малко те бъзиках заради тях.

Инспекторе, извинете.

Вашият колега Мирко, ви чака.

Виж го този. - Това е колегата Яковлевич.

Хайде, говори какво видя. - Казах всичко на Мирко.

Аз нямам нищо общо. - Хайде пак отначало.

Ти сериозно ли? - Нямам време.

Аха, лошият и добрият полицай. Какво правиш!?

Трябва да ви... - Извикай доктора, не искам да ме пипаш.

Вървете на майната си... - Къде тръгна?

В частна клиника. Имам концерт. - Сядай, има показания да даваш.

Защо ти не дадеш? И ти беше там. Кажи, че дойдоха за теб, но улучиха малката.

Ацо, какво ти става, Ацо? Успокой се.

Искаше да ме убие. - Заведи я в колата, сега идвам.

Няма в колата, трябва да даде показания. - Ацо, почакай, утре ще ти я доведа.

Утре имам концерт в Пожаревац. - Първо ще пееш на мен,

па тогава в Пожаревац. - Ти нямаш пари за моите песни, клошар.

Води я в колата, какво чакаш. - Моля те, успокой се...

Мамка му! Такава е, какво да ти кажа.

И нас ни убива, повярвай. Но има добра душа, наистина.

Тогава ти започвай да говориш. Отначало.

Настояваше да я оставим сама в кафето, и ще ни се обади кога да дойдем за нея.

И не е за първи път. Против правилата, но ние се съгласихме.

Какво да ти кажа? Случило се е, Ацо, какво да ти кажа?

Не ме гледай така, Ацо, и сам се... - Не ме лъжи!

Сам се обвинявам, че не бях там. А може би...

Добре, спокойно. Всичко ще се оправи.

Чух, че... твоята колежка... ще издържи.

Ще те привикам, когато утре я доведеш.

Само кажи. Довиждане, Мирко.

Довиждане.

И къде бяхте? - На кея в Земун, къде.

Излязохме на въздух, да се разходим. Цял ден седя в колата!

Тя все снима нещо, какво да правя.

Хей, хайде, успокой се.

И?

Ти какво мислиш?

Като добър полицай.

Добър вечер, тоест, добро утро, г-жо Наталия.

Кой си ти? - Добрило Животиевич, вашият адвокат.

Какъв адвокат? Къде е Томашевич? Ало! - Той е на круиз,

и ме помоли да взема вашия случай.

Момче, не исках студент стажант, а адвокат. Разбираш ли?

Аз, г-жо, имам диплома. И работя при г-н Томашевич като стажант.

И специализирам наказателно право. - И намери на кого да се упражняваш.

Хайде, върви си вкъщи. Когато достатъчно добре специализираш, тогава ела.

Добре, г-жо, тръгвам си. Няма проблем. Но да знаете, ще ви назначат служебен.

Ако въобще се намери някой до утре до обяд. Довиждане.

Охрана!

Чакайте. Може ли да направиш така, че да ме сложат на полиграф, веднага?

Чакайте, г-жо. Полека. Недейте веднага с полиграфа. Нали знаете...

Какво, знаете... Много добре знам! Мръсници, искат да ме натопят,

че съм убила собствената си дъщеря. - Срамно е това, което правят.

Но все пак... Да не избързваме. - Да не избързаме!

Виждате ли как ме държат като престъпник. Да не избързваме!

Нали искаш пари? Хайде, какво чакаш? Бягай горе, свърши това. Хайде, хайде.

Какво чакаш?

Добре ли мина операцията? - Да, трябва да изчакаме до утре.

Ще чакаме.

Как са повечето там, горе. - Луне и още едно момиче са на място.

Още не знаем коя е. Нямаше документи за самоличност.

Другите две са по-леко.

Пита ли за Жика? - Да.

Още го оперират. - Какво става, мой, Ацо?

Не знам, братле. Не знам...

бях най-щастливият човек на планетата. Исках да се оженим.

Отидох до тоалетната, чух изстрели, викове, излетях и почнах да стрелям.

Те срещу мен, избягаха, и нищо не видях. - Млада е, силна е, ще издържи.

Какво млада и силна, Мирко? Това не е шарка, получи куршум.

Жара казва, че си ранил единия. - Да.

А можех и по-добре. - Да, да.

Жара е видял как другият го е подкрепял.

Сава работи, ще намерим следи, със сигурност ще ги хванем, Ацо.

Водим идентифицирането, особено ти и аз. Нужно е първи да стигнем до тях.

Кръвчицата им ще изпия, Мирко. Сериозен съм.

Разбира се, никой нищо не е видял. Дори и живеещите там.

Кой държи кафето? Да не би да е рекет? - Някакъв тип от блока. Жара му работи.

Баба Мица е приятелка с майка ми, няма друго, обикновени хора. Губене на време.

И сега най-важния въпрос. Кой е целта?

Най-вероятно Жика. - Жика е 99% роб на Сърле.

И сега, за своя или чужда сметка? - Има доста да стърже наровете.

Или някой от тези на Сърле го е усетил. А дали не е престрелка между дилърите.

Трябва да питам нашите, от наркотиците, дали знаят нещо за новите играчи.

Остави нашите от наркотиците, не вярвам на никого от тях.

Много пари се въртят там. Не помниш ли, че някой от нашите

се обади на Лидия, че я следим.

Хаос! И като сме при нашите. Какво стана с охраната на Биба.

Същото, което ти каза колегата. - Колегата точно тази вечер е бил

на кея, на чист въздух. Но да видим, тя ли се разхождала, или и другите.

Нейният покойник е длъжен на много хора. А чувам и тя има редки пръсти.

Толкова, че да вдигнат кола във въздуха? - Щом шефовете са й отделили охрана,

като на заслужил гражданин. Ега ти държавата!

А когато исках да й взема телефона, звънеше на Никола Ковачевич.

Опа ла!

Слушай, аз нея, а ти вземи Луне.

Рекордно много, напудрен е по лицето 24/7.

Не би могъл да го покрива само от пеене. Нужно е да видим,

на кого дължи, колко, всичко. - Знаеш, че не убиват заради дълг.

Какво да вземеш от мъртвец.

Ех, добър певец беше!

На дъщерята ще й призлее. Само негови постери са по стените.

Прав си, Жика и той са целите. Тези хлапачки са само случайни.

Както и твоята Елена.

И ти ли мислиш, както аз? - Мисля.

Но аз имам контра аргумент. До колкото схващам,

те са стреляли право към масата на Жика. - А ето ти реконтра.

Когато са влезли, аз не съм бил там. Бях в тоалетната.

А Жика има същата фланелка като мен. - Да, мамка му!

Може Биба да е права. Може би са искали мен да очистят, а?

Никола, Обрадович, кой?

Не ти ли казах? - Какво?

Марянович е изчезнал от болницата. Звънях на всички, никъде го няма.

Казвай, работя.

Какво?

Добре, ето идвам веднага.

Трябва веднага да отида в участъка. Лудата Наталия твърди, че е невинна.

Иска на полиграфа. - Грешницата си мисли, че ще мине.

Вярва на вестниците. Хайде върви. Аз ще остана. Ще ти звънна.

А звънни и ти. Аз ще ти звъня, но и ти ми звъни.

Хайде.

Тук съм. Още ли са вътре?

Преди малко го прехвърлиха. Преди 15 минути.

Как мина операцията? - Казват добре, но...

Но още е с опасност за живота.

Сега е в индуктирана кома. - Какво?

Това ми показаха лекарите, преди да ги пусна да работят.

Кого си пуснал? - Па лекарите, както наредихте.

Дадоха ми това да го сложа. Събрах им телефоните, както казахте.

О, човече, исках да кажа, номерата.

Добре. Отлично изпълни задачата.

Ще се старая. Витко Белич, да знаете.

Да не си мислиш, че аз лично ще тръгна по болниците да потвърждавам.

Дойдох да поговорим. Ти и аз. Седни.

Не искам.

На твое място, аз бих седнала.

Върви си.

А къде ти е Марянович?

Не искам да бия жена, макар че тази вечер малко остана.

Може да не кажеш довиждане. Просто си върви.

Ти изглежда мислиш, че Марянович е наредил на Жика да убие Сърле.

Ето ти. Още много има да учиш.

ОК. Започваме полека.

Ще ви помоля да гледате напред.

Така. Ръката отпуснете на коляното. Дишате нормално, равномерно.

Нормално отговаряте на въпросите само с да или не.

Значи започваме. - Добре.

Вие ли се казвате Наталия Деспотович?

Господи опази. - Г-жо, моля ви. Само с да или не.

Извинявам се. Добре. - Още веднъж. Започваме пак. Може ли?

Без излишни разговори. Благодаря. Започваме.

Не.

Какво? - Не се казвам Деспотович, а Шаптович.

Взела съм моминското си име. Омръзна ми това презиме.

Извинявам се. Ето.

Изчакайте да задам въпроса. И тогава... - Да отговоря с да или не, разбрах...

Хайде, започваме. Ето, хайде.

И така. Започваме с лесни въпроси, просто да навлезете...

Ето например, дали сега е нощ?

Да.

Добре. Дали се намираме в Белград?

А да не би да сме в Чачак? Какво е това, какви са тези въпроси?

Подготвителни въпроси, г-жо. Нужно е. Отговаряйте и след това ще са истински.

Хайде... ето, готова съм.

Може ли да започваме? Значи ще ви помоля още веднъж.

Гледайте напред. Дишайте нормално, няма причина да нервничите.

Отговаряте само с да или не. Нали?

Дали сте родени в Долна Гърбица?

Аз трябва да кажа. Когато бях на две годинки, се преселихме в Крагуевац.

Вие се подигравате. Вдигате ме посред нощ!

Наталия, моля ви. - Съгласен съм с колега Ранкович.

Инспекторе, повикайте колегата да я върне в ареста.

Определям 48 часа задържане. Късно е вече.

Ако заподозряната отказва да сътрудничи, тогава...

Не отказвам, но се страхувам за живота си, докато той е тук.

Виждате ли това тук? Погледнете какво ми направи.

От него е, кръвопиец неден. Животно! Накара ме да призная, преби ме от бой.

Повярвайте ми. - Защо не ми го казахте по-рано?

Не мога, докато той е тук. Страх ме е.

Инспекторе, утре ще подам жалба за побой над моя клиент.

И, Мишко, искам всички доказателства взети под натиск да се премахнат.

Прави, каквото искаш.

Моля ви, нека продължим. Заради покойното ми дете, моля ви.

Ще правя всичко каквото кажете. Ще отговарям с да и не.

Добре, че този престъпник си отиде. Хайде.

Бранко, моля ви.

Това е само заради колегата.

Нека вземе две. - Не е на себе си. Важно е,

че на него му няма нищо. Нито на него, нито на Александър.

Александър не се обажда. - Отнесъл момичето на ръце в болницата.

Жара ми каза. Била е припаднала, кой знае дали ще оживее.

А минута преди това е черпел всички. Защото ще се жени.

Едно момиче е останало мъртво.

Как да пуснеш така децата в града. Леле, Боже...

Защо точно в нашето кафе? Кога сега ще проработи?

Дай ми още една, да го успокоя. - Вземи цялата кутия.

Ух, има доста. Хайде, тръгвам. - Чао.

Наталия премина полиграфа. - Няма значение.

Сега ще дойда.

Идвам.

Извинявайте.

Трябва спешно да вървя.

Ако има някакви промени, обадете ми се. Имате ми телефона.

Имам... инспекторе. - Значи, каквито и да са промените...

Също и за Жика...

Добре.

Е как така, бе хора! - Как. Погледни полиграфа.

При теб и Хитлер би бил като майка Тереза.

Какво трябва да означава това, Ацо? - Ти добре знаеш?

Аз ли знам какво означава, така ли? - Така.

Вече ми писна. Пусни този, пусни онзи. Хайде, моля те, това го обори.

До гуша ми дойде... - Това трябваше да го кажеш преди.

Ало, без нерви. Всички сме уморени. - Аз съм взел жилище?

А ти, Ацо, внимавай какво правиш.

Далече няма да стигнеш, ако караш така. - А ти не говори глупости.

Продължавай без мен. Взел е пари, краставият.

От кого през нощта, за Бога. От кого? - Някой отгоре е наредил.

И пак Марянович. - Къде е той?

Болницата пълна, моргата пълна, него го няма.

Спокойно. Още беше пияна, и дрогирана, докато правеше полиграфа.

Може и затова да е преминала. Може някой да я научил да стиска.

Сега аз ще я стисна... - Чакай, Ацо, чакай... Ще умра от теб!

Ацо!

Някой да е идвал да я види? - Никой, освен адвоката.

Събуди я.

Оставете ме. Какво искате?

Олеле, пак вие двамата. Какво искате, бре?

Искаме истината за Милица. - Горе, на полиграфа.

Оставете ме да спя. - Полиграфът не е доказателство за съда.

Не е за съда, но има вестници. Вече няма да пребивате невинни.

Хайде, оставете ме да спя.

Кой те убеди да изтеглиш признанието.

Извинявай, знаеш, че по закон не е позволено да говорят с мен без адвокат.

Хайде, изведи ги. Иначе и теб ще те привлека под отговорност.

Хайде, какво чакаш? Изведи ги. Ще си изгубиш работата.

Колеги, хайде, моля ви.

Хайде...

А къде ще ти отиде душата, Наталия? - Наталия спи.

Хърка, разбираш ли. Спи.

А ти бе, какво се изплаши?

Нищо не може да ти направи. Твоята дума срещу нейната.

Не съм, инспекторе. Но виждате какви са времената.

Достатъчно е да ме докладва и ще ме изхвърлят. Недейте.

А като гледам и тя се е напикала от страх.

Ще ни разкатаят, заради този полиграф. - Остави полиграфа.

Имаме достатъчно доказателства. - Остави доказателствата,

какво ще правим с вестниците? Ще ни разкъсат!

Утре ще ме докладва, че съм я бил. - Трябва да продължим.

Длъжни сме на Милица.

Длъжен съм почивка на жена си, от три години. И нищо.

Хайде да си те водя вкъщи. Да починем. - Сава ви вика да видите нещо.

Какво, Сава тук ли е?

Хей, Саво.

Чух, че сте долу. Та да ви покажа.

Да не забравя. Ще й трябват, когато се събуди.

Това е диаграма.

Тук, ще я наречем група А, и огънят е концентриран към масата на Жика.

Изтеглих посоките от всички куршуми от стените и тапицерията, без тези в телата

защото са се движели тогава.

Значи тези двата са деветка.

Това са ъглите на проникване. И тук линиите се пресичат.

Това го наричаме, стрелец едно.

Добре ли си? Саво, какво ти е?

Нищо. Нищо, само... малко ми се зави свят.

Хайде, Саво. Утре ще продължим. Върви да спиш.

Не мога. Необходимо е да ви дам и мобилните.

А знаете сами, че времето е най-важно.

Ето, тези три куршума,

са също деветка, но от друг пистолет. Тук е бил стрелец две.

Саво, знам къде бяха. На прозореца.

Полека, Ацо, полека. И сега най-интересното.

Всичко е насочено към Биба.

Убитото момиче е седяло до нея. А Луне и Жика от другата страна.

Точно, директно зад нея, по посока на огъня.

Как пък не я закачи? - На мен в колата ми каза,

че е залегнала щом е чула изстрелите. Бърза е.

Тренирала. - Може би.

Ето, това е за сега.

А къде е куршумът, който улучи Елена?

Това е... тук...

от тази група Б, куршуми.

Мисля, че от стрелец едно към вратата на тоалетната.

А Елена е седяла... - Саво, знам къде е седяла.

Чакай... искаш да ми кажеш, че...

ако аз не съм стрелял, те не биха...

Ацо, те са стреляли на всички страни.

Ацо, ти не си виновен.

Ацо!

Остави го. Остави го, трябва да продължи сам.

Как да го пусна, виждаш, че ще се убие. - Ей, остави го.

Има причина. Говорих с хирурга, който оперира Елена.

Да, аз съм.

Идвам.

Пробуди се. - Как е?

Още е под упойка. Моля, набързо, има нужда от почивка. Сестро!

Ще има ли някакви последици? - Бързам. Сестро!

Ей.

Виж какво ти донесох.

Сава ги е намерил.

Добрият ми Сава!

Как се чувстваш?

Дрогирана.

Сега ги разбирам наркоманите.

Просто искаш това състояние да трае вечно.

Цял живот.

Остави наркоманите. Нас ни чакат много по-добри неща в живота.

Пътувания...

па сватба... Ще извикам отец Пера от църквата.

Когато моята любов ще може да отиде до там.

Чуваш ли? Какво ти е, скъпа?

Нищо, само ме изгаря. - Да повикам ли сестрата?

Не, не. - А?

Трябва да си почина малко.

Върви си. Казаха ми, че си бил тук цяла нощ.

Да си починеш. - Аз тук, на фотьойла.

Не. - Ще те пазя на фотьойла.

Какво има сега? Какво, скъпа?

Скъпа!

Вече е различно. - Какво е различно?

Долу. - Какво долу, скъпа?

Отдолу ми извадиха всичко.

Днес докторите правят чудеса.

Ще намерим по-добри. Ще намерим най-добрите.

Чуваш ли? - Вече не вярвам в чудеса.

Ти за мен си най-важната. - Моля те, върви си.

Нужна ми е почивка.

Ще извикам отец Пера. - Недей!

Остави това. Първо да видим как ще се оправя.

А и ти да видиш. Трябвам ли ти въобще такава.

Какво говориш, скъпа?

Какви се тези приказки?

Аз не мога да си представя живота без теб.

Моля те, върви си.

Моля те, само си върви.

Добро утро.

И вчера бях на това място. А времето е такова никакво.

Вятър! Не искаше и да клъвне.

А днес се усеща. Деверигата има да работи!

Като луда.

Ако съдим по сутринта, днес ще е Божи ден.

Господи...

~ VVV ~ 2021