Original subtitles

Благодаря.

Довиждане.

Довиждане. - Довиждане, мосю Apнo.

НЕЛИ И МОСЮ АРНО

Да? Не.

Вие как сте? Добре.

Майка ти. Ще ви я дам.

Дa? Добре.

Не мамо, сега не мога да говоря. Закъснявам.

Ще ти се обадя. Довиждане.

Харесвах обиците ти.

До довечера.

400 жълто и 400 зелено.

Два часа, понеделник, нищо вчера, днес три.

И събота. - Извинете, три в събота.

Моят пакет? - A за утре?

Още не знам. Обади се към осем.

Добре. Довиждане.

Не знам... Не иска да прави нищо.

Веднъж му помогнах да отиде на интервю.

Чака пет минути и си тръгна.

Мисли, че е не му е по силите ли? - Предполагам.

Това преди колко време беше? - Почти година.

Опитай да го насърчиш. - Няма да стане.

Той разваля всичко. Просто не го е грижа.

Какво прави по цял ден? - Нищо.

Рядко излиза. Само за вестника.

Стои си в къщи. Гледа телевизия.

Чака те. - Не съм сигурна.

Още кафе? - Още две, моля.

Кога си на работа? - След час.

Искам да ти покажа нещо в близкия магазин.

Това е Пиер Арно.

Пиер!

Какво правите в Париж? - Върнах се преди два дни.

Имах намерение да ви позвъня. Седнете.

Познавате се ли се? Пиер Арно, Нели.

Срещнахме се... - На вашия рожден ден.

Ha баржата. Това беше...

Преди две години. - Tpи.

Кафе? - Коняк.

Един коняк.

Как е Таеб? - Добре.

Трябва да му се обадя. Веднага се връщам. Трябва да вземе децата.

Преди две години косата ви бе по-къса... или по-светла.

И двете.

Тогава се видяхме доста отдалеч.

Заето ли е? - Не, забравих си портмонето.

Често ли се виждате с Жаклин? - Да, доста често.

A вие? - От време на време.

Познавах я от... Тя много ми харесва.

Радва ме това, че ми се доверява.

Тя е в добра форма. - Така мисля.

Това не е за нас.

Още ли сте омъжена? - Дa.

Името му беше... - Жером.

Жером, точно така!

Има чувство за хумор. Дързък, но в добрия смисъл.

Танцувахте, беше добра гледка. - И двамата бяхме пияни.

Щастлива ли сте?

Да нямате някакви проблеми? - Да.

Пари.

Дългове? - Дa.

Работехте в издателството с Жаклин.

Да, но... имаха проблеми. Наеха ме последна, така че...

Да, времената са тежки.

Всъщност те винаги са били, но се предполагаше вашето поколение

да се справи по-лесно. Ако мога...

Не, не. Намирам временна работа, тук-там.

Не е моя работа, но... заплащането добро ли е?

Наем за шест месеца плюс допълнително доплащане.

Благодаря.

Не го приемайте погрешно, но навярно бих могъл да ви бъда полезен.

Не, благодаря... - Но след като имате проблеми...

Нямам. Нямам причина да...

Вие не ме познавате. Не бих се опитвала да...

Знам. За мен ще е удоволствие.

Не. - Защо не?

Ще ми върнете парите когато и ако можете. Няма значение.

Благодаря, но не.

Да не ви разсърдих?

Предложението беше искрено. - Надявам се.

Свързахте ли се? - Дa.

Всичко наред ли е? - Дa.

Беше съдия преди време. После влезе в бизнеса.

Отдавна ли го познаваш? - Над 15 години.

Имах нещо с него.

Не бе нещо силно, просто кратко приятелство.

След това бях депресирана.

Чувствах се така, сякаш някой ме бе подслушвал.

Наблизо е. - Бързам.

Само за две минути. - Какво ти разправяше?

Говори малко знаеш. Но не досадно.

Той е особен тип. Деликатен, възпитан.

Но забеляза ли очите му? Не пропуска нищо.

Черната, какво мислиш? - Хубава е.

Не е ли много прилепната? Ела да видиш.

Здравей. - Добър вечер.

Рано ли свършихте?

Да, трябваше да затваряме. Хлябът свърши.

Обадиха се от "Топ Копи". - Трябва ли да им се обадя?

Казаха, че ще дойдат към девет.

Мога ли да ти помогна? - Ще се оправя.

Купих шунка, грозде и орехи.

Видях.

Познай какво ми се случи днес.

Бях на кафе с Жаклин.

Един тип, нейн познат седна при нас.

По едно време останахме сами.

Не знам как стана,

но той ми предложи 30 000 франка.

Предвид обстоятелствата, казах да.

Той ми написа чек, който занесох в банката.

Наемът е платен.

Нямам повече дългове нито превишени кредити.

Всичко е наред. - Кой е този тип?

Приятел на Жаклин. Всъщност бивш любовник.

Той е стар човек. Много добър.

Стар? - Възрастен.

Преди познавала ли си го? - Само визуално.

Това подарък ли бе или заем?

Ще му ги върна когато мога.

Но каза, че това няма значение. Не го интересува.

Добра новина, нали? - Да.

Не си ли гладен? - Гладен съм.

Жаклин много такива приятели ли има? Само се пошегувах.

Какво очакваш да кажа? - Нищо.

Твърде е късно да възразявам. - Дa.

А при теб нещо ново? - Нищо.

Дойде едно момче към четири.

От разносната търговия. Продаваше енциклопедии.

Изслушах го. Говореше му се.

Правил ти е компания. - Да.

Напускам те, Джеpoм.

Изчерпани сме.

Не мога да продължа така. Разбираш ли?

Наистина ли искаш точно това? - Дa.

Тогава остани тук, аз мога да...

По-добре да си тръгна. Ще се справя.

Ще свърши работа, нали? - Благодаря.

Някой ден ще ти върна парите. - Не, недей!

Дължа ти тези пари. - Не ставай глупава.

Щастлив съм, че го правя.

По-добре отколкото да ги проиграя на хазарт.

Не ми дължиш нищо. Държа да го разбереш.

Какво ще пиеш, ликьор? - Дa.

Коняк? - Дa.

Още един.

Всеки ден ли идваш тук? - Понякога.

Обичам да се разхождам. Сменям маршрута и наблюдавам хората.

Никога ли не се разхождаш край Париж?

Нямаш свободно време. - Не ми е до това.

Времето е лукс. - Дa.

Трябва да пътуваш доста? - Правех го преди, но беше отдавна.

Винаги ли си навъсена? - Hе.

Понякога съм изнервена, но... - Това е нормално. Част от живота е.

Скуката е унизителна. Когато разбереш, че тя идва е неприятно.

Значи нямаш време?

Чувствам, че си губя времето.

Още ти е позволено. Още едно нещо.

Можеш ли да използваш текстови редактор?

Разбира се, това беше първата ми работа.

Опитвам се да напиша книга. Не съм писател.

Моите мемоари. Екзотика.

Някога бях съдия в Исландия.

По случайност го споменах на един редактор. Млад тип, динамичен.

За моя изненада той се заинтересува.

Така започнах да се съсипвам от работа.

Сега имам първите чернови, които имат нужда от подреждане.

Дa? - Наех много добра жена.

Много способна, истински педант. Но и беше скучно докато пишехме.

Така че се разделихме. Стана по-рано от очакваното.

И искаш аз да заема мястото и? - Няма да бъде по цял ден.

Ако може да ми отделяш по два часа от време на време.

Иска ми се да помогна, за да... - Не започвай с това отново.

Не това е причината. Ще ти плащам като на другата жена.

И ако и на теб ти стане скучно просто ми кажи.

Винаги може да опитаме.

Добре.

Дайте ми възглавницата, Люк.

Загаси си лампата.

Остави вратата отворена.

Имаш ли нещо против това тук? - Не, всичко е наред.

Оправи я преди да си легнеш.

Кога трябва да се обадя за ателието?

Утре рано. Дава се под наем. Бързат. Не е скъпо.

Позвъни ти. Познаваш ги.

Вече го направих. Остава да потвърдиш. Спи добре.

Ти също.

Добре ли си? - Както виждаш.

Била съм в твоето положение много пъти.

Но ако решиш нищо не може да те спре.

Кога започваш? - Утре.

Това е чудесно, нали? - Дa.

Сам ли живее? - Да, той и жена му са разделени.

Живее в голям апартамент. Имат две деца, но той не ги вижда.

Извинете. Не мога да си намеря чантата.

Къде е? - B шкaфа.

Не, не е. Ти какво правиш тук?

Да кажа лека нощ на Нели.

Имаш 30 секунди. Лека нощ.

А на лавицата? - Погледнах, никъде я няма.

Дълго ли ще останеш? - Не, не много дълго.

Много лошо.

Ще се развеждаш ли? - Ще видим.

Мога ли да спя с теб?

Би ми харесало, но ще можеш ли да спиш?

Бенедикт, казах 30 секунди.

Остави Нели сама!

Лека нощ. - Лека нощ, скъпа.

Ще се справя, Мадалене.

Това е забележително.

Трябва да се отърва от тях. Твърде много са. Запълват цялата стая.

Мляко или лимон? - Нищо.

Какво мислиш?

Исках да го използвам веднъж и изтрих всичко.

Лесно е.

Искаш ли да видиш? - Това е пишеща машина с памет.

Точно това ме плаши. Памет без спомени.

Не, ще ти се доверя. Това е едната част.

Виждам...

Нещо е печатано, нещо е писано на ръка.

Пиша четливо, но променяхме и добавяхме неща.

Предпочитам да диктувам. Знам, че трябва още доста работа.

Неща, които да се махнат.

Искам твоите съвети и твоята критика.

Няма да се обидя. - Може ли да ми кажеш за какво...

Написах резюме за издателя.

Най-добре ще е да го прочетеш.

Подветрените острови в Полинезия ли са?

Дa. - Кога си бил там?

Първата ми служба след войната.

Там пращат млади съдии и нещастни старчоци

със съмнително поведение.

Нещо като тропическо заточение.

Много опитен съдия...

Това не значи нищо.

Това е мит: млад глупак, пълен с възвишени идеали,

мислещ се за въплъщение на справедливостта,

спуснат с парашут в земния рай, където никой не дава пет пари за нищо.

Нещо като история за пътуване. - Нещо като инициатива.

Начин за грубо изразяване.

Ще започваме ли? - Да, да.

Светлината дразни ли те?

Има ли отражател на екрана? - Добре ми е.

Стане ли тъмно светлината трябва да има достатъчно силна.

Можеш да започваш.

Изведнъж ми се видя толкова... прилежна.

Никога не бях напускал Франция. Точка.

Изкуфелият ми баща мърмореше срещу желанието ми да пътувам.

Отхвърлих неговата мимолетност, майчиното проклятие,

приемайки съдбата на съдия, запетайка,

уседнал сред природата.

Тя ще вдигне. Нов параграф.

Когато научих за моята първа служба, запетайка,

потърсих името Муруроа на атласа,

но не бе възможно да се открие.

Как се казваше? - Mypypoa.

C апостроф Mypypoa.

Потърсих името Муруроа на атласа, но не бе възможно да се открие.

Mоcю. - Казах никой да не ни безпокои.

Мадам е, моcю.

Да, добър ден. Как си?

Аз съм добре. Не, просто съм малко...

Ще ти пратя документите. Просто ги подпиши.

Не, не мога да ги подпиша вместо теб.

Люси, казах ти.

Разбира се, че ти казах. Обади се на Вагнер.

Не, искам да му се обаждам повече.

Ако трябва да идваш, идвай.

Аз също. Довиждане

Жена ми.

Жаклин трябва да ти е казала. Разделени сме от 20 години.

Общият ни бизнес интерес и позволява

да продължава да се заяжда с мен.

Тя живее в Женева с един очарователен мъж,

когото великодушно уважавам. И който знае как да я гледа и слуша.

Женева е прекрасна. С банките си, с ненарушимото си темпо.

Ще продължим ли? - Да, до къде бяхме стигнали?

Муруроа на атласа, но не бе възможно да се открие.

Пътуването с товарен кораб отнемаше 45 дни.

Toчкa.

Жаклин каза, че не живееш...

Защото, ако се нуждаеш от място, където да отседнеш...

Благодаря, намерих. - Добре.

Всъщност, ти си млада, хубава, свободна...

Осигурена. Не искам да се възползвам.

Не виждам как.

Някой желания никога не умират.

Благодарен съм на бога, че надраснах това.

Имах каюта първа класа.

Платих за това от моите лични пари. Toчкa.

На палубата отпивах странни коктейли,

приготвени от стюардите от Марсилия.

Нов параграф.

Бях на 25, но ми казаха, че изглеждам на 20.

Ела тук. - Какво стана?

Тя е глътнала вода. - Бебето плаче ли?

Защо трябва да дразниш сестра си? - Тя е божие наказание.

Не може ли да я оставиш на мира? - Тя се е лепнала за мен!

Не, просто искам да играя със Сандрин.

Не плуваш ли? - Трите ми обиколки ме изтощиха.

А и момчето продължава да ми създава грижи.

Виж, това е Кристоф!

Кога се върна? - Преди три седмици.

Това е Мариан. Нели.

Срещнахме се в Лисабон. - Слушала съм доста за теб.

В Париж ли оставаш? А работата?

Ще бъда пак в Националната библиотеката.

Отивам да плувам. Ще се видим по-късно.

Колко време мина?

Откакто не сме се виждали ли? Четири години.

Кристоф, ще дойдеш ли за вечеря? - Дa, дa.

Това прави 6, 7, 8, 9. - Дa, дeвет.

Ще се обадя на Жером.

Ако искаш още някой неща...

Ще се обадя. - Имаш ключ.

Да, мамо.

Жаклин ли ти каза?

Щях да ти се обадя. Взех под наем студио, не е лошо.

Както си е.

Отдавна, мaмо.

Беше за малко, но не съм споменавала.

Ако не разбираш няма да ти обяснявам.

Тогава му кажи. И аз те целувам.

До скоро.

При счупени вентилатори беше непоносимо горещо в съдебната зала.

Джони, съдебният пристав, разпитваше свидетелят от Моари.

Безпомощен аз председателствах тези хора,

чиито постоянни усмивки ми казваха,

че не съм желан. Toчкa.

Стана ли? Идвам.

Мисля, че е много четливо.

На коя страница сме? - 82.

Редакторът ме питаше за началото.

Искаш ли да продължим? - Добре.

Ще ти дам ключ. Може да идваш, когато ти е удобно.

Разгледахте ли?

Всички тези книги... - Може да се направи каталог.

Трябва да се подредят. Някой трябва да се номерират.

Някои трябва да се подвържат.

Имате оригиналните издания на редки книги.

Много редки. - Дa.

Можете ли да се погрижите и за каталога?

Да, бихте ли желал да ги продадете? - Дa.

Познавам някой специализирани книжарници.

Ще се заинтересуват доста. - Защо не?

Нищо ли няма да задържите? - Не.

Минал съм годините, когато някой книги се препрочитат, отново и отново.

Можете ли да го направите бързо? - Ще ми отнеме няколко седмици.

Довиждане, Нели. - Довиждане.

Кога мога да започна? - Когато поискате.

Ако бързате тогава утре.

Добре, тогава до утре. Благодаря.

Вижда ми се добро момче. Отдавна ли го познаваш?

Приятел ли ти е? - Да.

Близък ли? - Достатъчно... дa.

Това е всичко което ще кажеш! - Какво мога да...

Можеш да разкажеш за себе си.

Но аз го правя.

Вярно е. Тези изповеди имат висока цена.

Чете ли го? Какво мислиш?

Силно е, нали? - Дa.

Да, какво? - Намирам, че малко се повтаря.

Не, доста по-различно е.

Познаваме атмосферата в съдебната зала.

Бих го отрязала. - Да отрежеш, какво?

Ще бъде по-кратко. Би било.

Намирам го по-скоро за пикантно.

Прекарах часове над този параграф. Нищо забавно ли не намираш?

Hе.

Съдържанието... или стилът те отегчава?

И двете. - Поне си честна.

Но какво не ти харесва?

Самодоволно ли е? Старомодно? И двете?

Дa. И описанието ти на хората е...

Колониалистко? Кажи си. Да, навярно.

Тяхната невинност и лукавство... Това са изтъркани клишета.

Понякога човек попада в капан.

Няма ли да бъде много сухо така? - Hе.

Добре. Махни го. Но го премести тук.

Извини ме, забравих.

Добър вечер, Пиер. - Добър вечер.

Добър вечер, мадмоазел. - Добър вечер.

Прекъснах ви. - Не, ела оттук.

Не искаш да ги прегледаш, но те съществуват.

Имам право да дойда.

Идваш защото ти позволявам. Ядосваш ме!

Пиер, не се разстройвай.

Каквото и да кажа все се ядосваш.

Прегледай тези документи.

Опитай се да разбереш...

Довиждане, мадмоазел. - Довиждане.

Благодаря, Пиep. - Довиждане.

Добре ли е?

Щастлива ли си, че оряза текста ми?

Превръщаш моя том в брошура.

Помислих, че би могъл да понесеш малко критика. Искаше го.

Под твоята мнима сговорчивост се крие страховит цензор.

Може ли пуританската ти строгост, в действителност

да граничи с нетолерантност?

Забелязал си го.

За мен това е знак за интерес.

Това е за Винсент Границ.

Да, кой го праща? - Пиер Арно.

Безпокоя ли ви?

Съвсем не.

Искате ли кафе?

Смятах, че се е предал.

Няма да го чета сега.

Чух, че това е ваша работа.

Благодаря.

Ще го видя до минута.

Нещо хубаво ли е?

Не мога да го видя отстрани, но ми харесва.

Странен човек с два живота.

Първо отдаден на закона, после на бизнеса.

И кога ще имаме... - Може да свършим до месец, но...

Той не бърза. - Не.

Вашата компания... Той е очарован от вас.

Да, аз също.

Дa.

Не се чувствайте притиснати, но е планирано за март.

Това е първата му книга.

Вземете я. - Благодаря.

Виждали ли сме се преди? - Не съм сигурна.

Просто имам такова чувство.

Дa... Дайте ми я.

Добър ден. Как си?

Да, видях я.

Изглежда добре.

Може ли да ми дадете телефона си?

Дa... Дa.

Дa.

Благодаря.

Съжалявам, идва ми много.

Hе... Hе.

Hе.

Нели, ела тук. Дъщеря ми Изабел, съпругът и.

Нели, моят търпелив помощник в литературните ми усилия.

Браво, мадмоазел.

Видя ли се с Границ? - Да.

Ще видиш, ще бъда по-кратък.

Имам още някой корекции. - Ще те оставя да работиш.

Смаяна съм. Каква промяна.

Този човек... - Дa.

Всичко ли разчистваш? - Това е болезнено, но необходимо.

Превръщат се в ужасно психологическо бреме.

Трудно ми е да дишам. Разбираш ли, Жан Марк?

Но библията на Колмар... ще я задържиш ли?

Не знам, съмнявам се. Зависи от цената.

И от пазара.

Как сте, Маделин? - Добре, мадaм.

Жaн-Mapк, искаш ли уиски? - Трябва да се откажа заради здравето.

Забравих. Имам нещо за сина ти.

В стаята ми е.

Никога не съм го виждала толкова работлив.

Напредвате ли? - Напредваме.

Иска да го прави на неговите години. Това са стари мераци.

Никога не е късно! - При това има публика.

Защо не? Такива книги се продават.

А и се занимава с нещо.

Виждате го всеки ден.

Лесно ли се уморява? - Hе.

Взима ли си лекарствата редовно? - Не знам.

Може да не ви е казал, но миналата година имаше...

Проблеми със сърцето. Нищо сериозно.

На мен ми изглежда добре.

Ето. Илюстрираната история на Франция.

Навярно си спомняш? Това е шовинизъм с хубави картинки.

Благодаря. Добре, татко...

Ще ви оставим да си работите. - Добре, деца.

Довиждане... Нели. - Довиждане, мадмоазел.

Ела някой път на вечеря. - Разбира се.

Обади ни се. Разчитаме на теб.

Колко странно. Дъщеря ми е заинтересувана от моите книги.

Тя винаги е предпочитала списанията. - Ти я провокира, нали?

Отдавам го на това, че се е метнала на мен.

Как я намираш? - Хубава е.

Дa, спортуват много. Знаеш, тенис, гребане...

Лятна къща на атлантическия бряг.

Ходиш ли там? - Не ги виждам често.

Това бе тяхната есенна визита.

А синът ти? - Никога.

Той живее в Сиатъл, има две деца

и работи за Майкрософт.

Ще тръгвам, забавих се. - Довиждане.

Утре ще докарам комбито за пакетите.

Супер.

В осем рано ли е? - Не, добре е.

Дo утре. - Дo утре.

За какво говорех? - За сина си.

Пълна противоположност на Изабел. Той е инат.

Спорим за нищо. Не можем да разговаряме.

Не обръщаме внимание един на друг.

Той е по-близък с майка си.

Как се раздели с нея? - Днес си любопитна.

Тя ме остави.

Сигурно разбираш. Люси и аз си прекарвахме добре до едно време,

след това един ден станах чудовище.

Трябва да съм бил на върха

на моето нормално женомразство.

Напредвам. - Браво.

Да се оттам на мемоарите си бе въпрос на оцеляване.

Да. А, Винсент, здравей.

Границ е.

Дa... Наистина?

Благодаря, това е окуражаващо. Това е благодарение на...

Да, тя е тук.

Добре, ще ти я дам.

Здравейте. Не, нищо специално.

Да, добре. По кое време?

Ще се видим по-късно.

Той ме покани на вечеря. - Да, разбрах.

Дълго ли си говорихте с него преди? - Не.

Той действа бързо. Но това е добре.

Трябваше ли да откажа? - Не, защо.

Наистина ми харесва.

Парадоксите на свят изчезнал едва наскоро.

И е забавно.

Запознахте ли се с втората му книга? Не ви е казал нищо?

Памфлет по международно право.

Много забавно.

Преведен е на седем езика. Продаде се много добре.

Имах намерение да изчакам няколко дни,

но трябваше да поговоря с него, така че...

Изненадан. Аз също.

Аз също. Не знаех, че ще искате да дойдете.

Да, исках го. - Чувствах, че ще дойдете.

Toгава?

Винаги ни се иска да вярваме, че това е взаимно.

Не мислете, че го правя често.

Не би имало значение. - Да, би имало.

Сакото ви.

Напрегнат съм.

Странно. Сигурен съм, че съм ви виждал преди.

He знaм.

Може би сме се срещали на някое издателско мероприятие.

Нещо такова. Би трябвало да си спомня.

Къде живеете? - Точно над офиса ми.

Благодаря, че пак ми се обади. Очаквах те.

Не, не си. - Тогава това е недоразумение.

Може би. Ще се обадиш ли?

До скоро. - Довиждане.

Често ли идвате тук? - Да, близо е.

Хубаво е, нали? - Много.

Нека вземем още едно. Може ли?

В пекарната.

Видели сте ме в пекарната близо до офиса ви.

Купувал сте хляб. - Дa.

Значи живеете сама. - Да.

Тогава. Ще се видим скоро.

Срещал съм го само няколко пъти,

но той изглежда привлекателен, дързък...

Какво направихте после? - Той ме придружи.

И прекарахте нощта заедно.

Дa.

И? - Беше хубаво, дори много хубаво.

Не питам за подробности.

Много съжалявам, но няма да се поддам на ревност.

Нека поработим малко... За него, съвършения любовник.

До къде бяхме стигнали? - Където китайския търговец ви

предлага дъщеря си и вие сте се съгласили.

Приехте ли? - Имай търпение.

Бяха безспорно възбуждащи неща.

Всичко е обяснено тук. Къде са ми очилата?

На масата зад теб.

Добре ли си?

Не съвсем. Извини ме.

Може ли? Къде те боли?

Тук ли? - Не, по-нагоре.

Тук ли? - Отдясно.

Тук. - Дa.

Да ти направя ли масаж?

Знаеш ли как? - Казах ти, че съм добра.

Свали си ризата и сакото и легни нa дивана.

Нямаш ли остеопатист? - Да, но почина преди три месеца.

Намерих акупунктурист, но той е на почивка.

Тръгва от тук? - Дa.

Тук продължава да боли.

Ето така.

Нека дамата да го пробва. - Дa, мосю.

По-старо е от теб. - От 1961, мадам.

Тук има повече сервитьори отколкото клиенти.

Това обяснява цените.

Ти ми спаси живота, така че това изключва Макдоналдс.

Ти ме излъга.

Относно прекарването на нощта с Винсент.

Така ли? - Ако беше така нямаше да ми го кажеш.

Ти го каза, искаше само потвърждение.

Прави с момчета на твоята възраст каквото си искаш.

Благодаря. - Той и аз ставаме за различни цели.

Нямам причина да те лъжа. Нито желание.

Чувствам се свободна с теб. - Внимавай.

Знам, че не си светец.

Но никога не съм си представяла, че ще срещна някой като теб.

Това излиза извън работата. Ти си част от моя живот сега.

Стига.

Добър вечер. - Добър вечер.

Ще поговорим после.

Този е банкер. Връзката Париж-Тайван. Още и европейски хардлайнер.

Това е странно. За мен ти си млад, наивен съдия.

Не мога да си те представя като бизнесмен.

Ти си заинтригувана. Но аз бях бизнесмен.

Казват, че си бил страхотен.

Страхотен ли? Не повече от останалите. Нито по-малко.

Но си направил пари. - Mнoгo.

Не съжаляваш ли?

Никак.

Дразнят ли те моите въпроси? - Не.

Веднъж обратно във Франция, приех едно дело, после второ.

Но вече нямах вид на истински човек.

Така, докато не осъзнах колко важен бях аз самия.

Отначало бизнеса беше бягство. После стана игра.

Тогава беше ли женен?

Люси нямаше нищо против.

Не че критикувам Люси,

но тя нямаше нищо против материалните изгоди.

Харесваше ми като игра макар,

че понякога беше отвратително.

Наистина се държахме като канибали.

Имаше си своята поезия,

но не те прави по-добър човек.

Твоето присъствие тук влияе на хората над средна възраст.

Изглежда нашият дует ги обърква.

Те са отвратени. - Сигурно си мислят...

Предполагам. - Че съм някаква курва.

Или по-скоро разкошна, смела професионалистка.

Чакахте ли ме? Не можах да намеря такси.

Цялата сте мокра. - Харесвам дъжда, но съм леко пийнала.

Вечерях с Арно. Пихме Сотерн.

Иначе не бихте се обадили, нали?

Може би не толкова бързо.

Няма да мога да заспя.

Вие живеете... - Ето тук.

Можеше да не сте сам. - Винаги има такъв риск.

Коя година беше? - 1961, Шато Икуем.

Сетих се за един човек. Работеше върху фото композиции.

Ще му се обадя.

Книгите на Арно няма да са за дълго.

Знам.

Пази се. Ще ти се обадя.

Това къде отива? - В Бесанон. Само историческите книги.

Утре започваме с предградията.

Как мислиш? Добре ли е? Няма ли нещо за махане?

Не, нищо. Напротив. Различно е. По-сериозно.

Да, просто това се е случвало.

Не може винаги да стоиш настрана.

Надявам се нашия редактор да е съгласен.

Може да му го обясниш.

Дa?

Добър ден, мадам. Да, да.

Майка ти.

Дa, ало.

Какво има? Кога?

Кой ти каза?

Къде е той? Taм ли?

Разбира се, ще го направя. Ще ти се обадя пак.

Какво има? - Жером.

Здравей.

Здравей... Здравейте, мосю.

Кой ти каза? - Майка ми се обади.

Предполагам, че портиера и е казал.

Ще се разхождате ли?

Отивам да пуша. Препоръчват ми да се разхождам по малко.

Седни.

Как се чувстваш? - Добре.

Всичко е толкова глупаво. Бях на парти. Пих твърде много.

Не можах да спя.

Взех хапче, нищо не стана.

Взех още две. С алкохола се сринах.

Портиерът ме намерил на етажа.

После веселбата започнала: уста в уста, линейка. Сега съм добре.

Какво ти е? Изглеждаш...

Когато тя се обади си помислих...

Какво?

Че съм поискал да свърша със себе си?

Стига. Харесвам майка ти, но тя има навика да преиграва.

Това ли си помисли?

Благодаря ти, че дойде бързо.

Но сега да не започнеш да се чувстваш виновна?

Всичко наред ли е? - Да.

Започнах отново да работя. Компютърно-генерирани картини.

Забавно е. - Това е добре.

Дa... Здравей, Лopaнc.

Лоранс. Това е жена ми.

Здравейте. - Здравейте.

Как си? - Аз трябва да те питам.

Надявам се да не си я чел.

Чудесно! Исках да я купя.

Супер е.

Пет години заедно и сега е вече друг.

Човек, когото не познавам.

Той ми разказа някаква история. Може и да е вярна.

Бях там и нямаше какво да кажа.

Не беше отмъщение. Той не е дребнав.

Не можеш да му забраниш... - Не.

Но не разбрах какво изпитваше.

Мисля, че е бил щастлив да те види.

Но след като си го оставила, не започвай отново.

Искаш ли да си вървим?

Напуснах преди да започне церемонията. Точка.

На брега видях убежище на изгнаници, примамващо, безмълвно.

Това е пълен боклук! Гадост! Да работим.

Изглежда убежището на изгнаниците не функционираше.

Какво ще кажеш? Помогни ми.

Функционира.

Не знам. - Трябва да има френска дума!

Точна дума!

Нямаш ли идея? - Не.

Не те и интересува. - Мен да. Какво искаш?

Така казано, не е ясно.

Това е всичко.

Дa? Добър ден.

А ти? Не, не съм им се обаждал.

Казах ти да го приемеш такова каквото е.

Това беше преди пет години, Люси. Най-доброто, което можеш да получиш.

Той взел ли е направените тестове?

Майната ти. До къде бяхме стигнали?

Ти си намерил убежище на изгнаници... - Написах го на лист хартия.

Объркваш нещата.

Не ги обърквам, просто капката преля.

Ако не искаш и ако ти е досадно...

Започвам да чувствам, че вече си далеч от тази работа. Ти си мудна.

Не мисля така.

Не мога да работя с някой, който се прозява и закъснява.

Обясних ти защо. - Не напредваме!

Не стоварвай вината върху мен. - Ние сме отегчени.

Не го отричай.

Пет пари не давам за тази книга. Само ако знаеш!

Никой даже няма и да я чете.

Нека просто спрем и да седнеш, ако си уморен.

Да не мислиш, че си моя бавачка? Не съм уморен!

Ако това е всичко, което можеш да кажеш, тогава замълчи.

Ти си някъде надалеч. Някога разговаряше и изказваше мнение.

Цепеше косъма на две заради запетайките, дори спореше с мен.

Сега пак си тиха. Непроницаема.

Бързаш да видиш твоя грачещ съпруг.

Какво ли става с него?

Умрял ли е или е жив? Пълна мистерия.

Добре е. Благодаря.

Най-после. Иначе тя си мълчи. Остави малкия си живот.

Веднъж бе задлъжняла. Прекали.

Това приключи. Съвсем на чисто.

Ставаш ужасен.

Виж се! Посята тук като зарзават.

Стига! За кой се мислиш?

Плащаш ми, за да работя, не за да разказвам житейските си истории.

Трябваше да ми го кажеш.

Само се оплакваш. От мен, от книгата...

От жена ти, която те е зарязала.

Сега разбирам защо си е отишла. От децата ти, които не те искат.

Не съм тук, за да слушам старчески ридания.

Чудесно, върви да се нафиркваш!

Утре не мога да дойда. А в вдругиден?

Дa.

Добре ли сте? - Дa.

Вижте и това. - Добре, благодаря.

Идеята да има контури е добра. Харесва ми, оригинално е.

Но цветът не е... - Може да го оправим.

Опитвам се да разредя срещите ни доколкото мога.

Просто пътищата ни се пресякоха.

Давам и работа, а после си тръгвам. Но като не я видя става по-лошо.

Тя е тук, вътре, през цялото време.

Така че, това ме занимава.

Те се измъчваш. - Дa.

Най-после да изпитваш нещо.

По-добре късно, отколкото никога.

Никога не съм те карала да се чувстваш така.

Това не би трябвало да те радва.

Тя се е привързала към теб. - Така ли мислиш?

Сега не ме е грижа дали се среща с някой друг.

Познаваш ли го? - Веднъж вечерях с него. Намирам го...

Пpивлeкaтелeн. Идва твоята по-добра половинка.

Как ме намери? - Трябваше да те проследя.

Значи това сте вие. - Но не позволявай това да те срути.

Никога!

Добър ден, госпожице. - Добър ден.

Той не е тук. - Няма проблеми.

Той не ме е очаквал. Минавах случайно.

Кажете му, че Донатело се е отбил.

Ако нямате нищо против ще му оставя бележка.

Добър ден. Чувствам, че има някаква промяна.

Моля, не спирайте заради мен.

Ще може ли скоро да го прочетем? - Не знам.

Пиер има късмет.

Украсили сте неговите стари стени.

Той беше свикнал със самотата.

Щастлив съм, че пак е ентусиазиран.

Вие също сте късметлийка. - Дa.

Той е забележителен човек. Истински хуманист.

Може да ви научи на много.

Отдавна ли го познавате? - Той ми е стар приятел.

По-добре да си му приятел, отколкото враг.

Но всички имаме своята тъмна страна.

Това прави нещата по-интересни.

Може ли плик?

Моля, предайте му това

и няма да го безпокоя повече.

Довиждане. И кураж.

Останете си такава, каквато сте си... така млада.

Кой беше този? - Не знам. Идва и си отива.

Намерих няколко снимки в книгата. Това трябва да е жена му.

Дa. - Не е изглеждала зле.

Мога ли да ти помогна? - Не, ще се оправя.

Това малко ми омръзна.

Как мина интервюто ти? - Започвам до два месеца.

Видях отново Жером. Той харесва работата си.

Каза, че се развеждате... - Дa.

Не знаех, че е толкова сериозно. - Дa.

Спомняш ли си, когато те представих? - Дa...

Това къде? - В онзи кашон там.

Благодаря.

Как я карате с Мариан? Добре ли? - Справяме се добре.

Тя промени живота ми.

Това ли искаше? - Аз съм на изпитателен срок.

Заплащането не е голямо. - Не ме интересува. Не го ли притисна?

Той не е филантроп. Обади се пак.

Съжалявам, обещах на Жаклин. - Нищо.

Познаваш ли Винсент? - Дa.

Здравей.

Всъщност не сме се срещали. Bенсан, Кpистoф, Mapиaн.

Пришпорваш Пиер за книгата му. - Негова книга ли публикуваш?

Живеехте в Лисабон, нали? - Дa.

Току-що бях там. Красиво е.

Къде е Жаклин? - Има проблем.

Къде е мама? - В банята.

Ще се върна.

Дa?

Добър вечер. - Влез и затвори.

Добър вечер. - Добър вечер.

Какво не е наред? - Всичко е наред.

Какво има?

Бившата жена на Таеб. Вижда го два пъти в годината.

Има друго дете на три месеца.

От нeгo? - От римския папа.

Той твърди, че тя го е хванала в капан. Колко лесно...

Може би. Какво ли знаем? - O, моля те.

Каза ми, когато ми даваше обиците. Тези.

Намираш го смешно? - Не. Постъпил е почтено.

Казал ти е. - Какво доверие!

Представи си как изглежда това. Чувствам се като онемяла.

Той те обича. Доказал го е.

Аз съм на 43 години, той на 37.

Няма да има за нас сватба в бяло.

Ако се омъжи за стар човек като мен

ще има свобода, сигурност и... лишения.

Жаклин, хайде излез. - Идвам.

На мен ми е по-тежко.

Изглеждаш добре. - Още е рано.

Нямам забележки по последната партида.

Успокояваш ме. - Но аз не те виждам.

Имаме посредник. - Да.

Никога не ти благодарих. Ти ми я изпрати.

Не с това намерение. - Не съжаляваш ли?

Тя би могла да постъпи по-лошо.

Но си мислех, че си заклет ерген.

Да, както и аз. - Още едно питие, Пиер?

Не, благодаря.

Целият ти живот се промени.

Искаш ли да знаеш намеренията ми?

Това не е моя работа. - Няма нищо. Не сме обсъждали нищо.

Това е авантюра.

Това му е хубавото.

Имате ли още нужда от мен, мосю? - Не, благодаря, Маделин.

Мадам се обади да потвърди... - Знам...

Ще се видим в понеделник. - Довиждане.

Какво ми казваше?

Пасажът с писмата ти за оставката.

Стоят на бюрото ми от няколко дни.

Един ден ще ги препрочета и ще ги накъсам.

Дa. - Добре е, но става твърде бързо.

Може би... да.

Не си тук. Сякаш си някъде другаде.

Да, извини ме. - Искаш ли да спрем?

Не, малко съм...

Разказвал съм ти за мъжа,

който живееше с жена ми в Женева. - Дa.

Не исках, да те занимавам с това...

Умрял е преди няколко дни. Току-що бил погребан.

Те не ходи ли? - Какво бих правил там?

Не храня злоба. Над това съм.

Но се чувствам много особено.

Разбираш ли? - Мисля, че да.

Люси си идва утре за няколко дни.

Какво ми каза одеве? Какво се случва твърде бързо?

Да. Би било интересно, ако...

Извини ме.

Имам работа.

Получи ли бележката ми? - Съжалявам, не можах да се обадя.

Както и да е, бях в Хотфльор.

Не можах да стигна до банката. Може ли да дойдеш пак утре?

По кое време? - Преди обед.

Малко по-рано ли? - Както предпочиташ.

Ще се видим утре. - До утре.

Кой е той? Г-н Дола... - Долабела.

Да, спря при... Наложи се да го изтърпиш. Как го намираш?

Много странен. Значи го познаваш от години?

Точно така. Той е нещо като... оцелял.

От какво е оцелял?

От годините, в които правих бизнес.

Забавлението и игрите бяха добрата страна.

Приятна, но понякога...

беше като капан.

Това може да го направи друг човек. Някога работих с Долабела.

Той ме въведе в света на бизнеса. Работеше като адвокат.

Беше честен и очарователен. Също много естествен.

Забогатяхме изведнъж с имоти, правейки Париж отвратителен.

Наистина си вярвахме един на друг. После всичко се срина.

Чрез компанията и зад гърба ми

той бе злоупотребил с фондове.

Стана голям скандал.

Всички ни съдеха, от държавата до малките инвеститори.

Снимката ми бе на първите страници.

Защитаваше ли се? - Дa...

И бях бързо оправдан. Беше най-добре той да изчезне бързо.

Хората правят лоши неща.

Но нека завърша. Ще видиш на какво съм способен.

Аз бях оправдан. Би трябвало да се съвзема.

Но не. Трябваше да го унищожа, да го довърша окончателно.

Скрито, методично, настройвах банките и съдиите срещу него.

Аз бях настървен, страстен.

Скоро, не остана място, където да отиде. Бе лишен от права,

банкрутирал и изпратен за три години в затвора.

Той повече не съществуваше.

А аз не изпитвах нищо.

Това не е ли отвратително?

Дa...

Защо ми разказваш това?

Има още нещо за мен, което не знаеш.

Лош баща, лош съпруг...

интересуваш се от другите едва напоследък.

Сега и това. Тази гадост.

Казвал ли си го на жена си?

На никого не съм го казвал.

Може би си се чувствал унизен. - Може би или може би ми е притъмняло.

След затвора той напусна Франция. Според слуховете бе умрял.

Преди две години пак изскочи.

Звънна на вратата ми. Беше човешка развалина.

Гледаше ме втренчено.

Помислих си, че идва да ме убие.

Беше дошъл за пари.

Играел комар. Това го държало жив. И аз му дадох пари.

Затова дойде. За неговото седмично залагане.

Изнудваше ли те? - Не, но той мислеше, че да.

Показа ми компрометиращи документи.

Бяха наивни фалшификати.

И в края на краищата с него установихме

странно приятелство.

До преди теб мислех, че неговите посещения ме забавляват.

Да спрем работа за днес.

Да се порадваме на деня. Навън е хубаво.

Книгите на Бароли вървят добре. Чакам още книги.

Доволен съм. - Във всички книжарници е.

Мога ли да напиша чек?

Посетих един апартамент днес.

Хубав е. На Рю Винтимил.

Три стаи. Една голяма.

Трябва да се постегне, но...

Трябва да отидеш да го видиш.

Не знаех, че търсиш. - Не е алчност. Просто, добра сделка.

Не изглеждаш...

Винсент, не знам... Добре сме си така.

Не искаш ли да живеем заедно?

Hе.

Грешката е моя. Извинявай.

Не искам това сега. Не мога да лъжа.

Харесва ми, че се виждаме един друг...

Откраднати мигове.

Откраднати от кого?

Може би още обичаш съпруга си? А аз се опитвам...

Винсент, да живеем заедно като двойка,

може би, не е добре... - Не е добре за мен?

Добре ми е така.

Остани си така сама. По-удобно е.

Наречи го както искаш. - Или го наречи страх.

От какво се страхуваш? - Стига, моля те!

Да продължим да се отнасяме един с друг както досега.

Не.

Аз също ще съм честен с теб. Да го наречем бягство.

По-добре да спрем тук.

Искам да повървя.

Ти не искаш ли?

Не, ти върви.

Върви.

Благодаря.

Дa? - Нели е.

Извини ме. Късно е.

Не, влез! Четях.

Искаш ли нещо за пиене?

Да, мога да те разбера.

Не го познавам добре. Той е приключил. Това е нормално.

Дa.

Насилва нещата. - Не, аз бях ужасната.

Можех да внимавам какво говоря, но...

Не исках да те занимавам с това. Но вече го направих.

Не знам какво да кажа. С моите записки.

Нямах голям опит до скоро.

Всички искаме любов, но когато я намерим се отказваме.

Това ни плаши.

Ти си уморена. - Да.

Не искам да си ходя у дома. Мога ли...

Да останеш тук? Разбира се. Има достатъчно стаи.

Благодаря.

Има една срещу банята.

Не можеш ли да заспиш? - Не.

Ще тръгвам. - Не, остани.

Само за малко.

Влез.

Не си ли твърде уморена? - Не, добре съм.

Много съжалявам. - Благодаря.

Каза ми, че той не е добре, но...

Да, стана изведнъж.

На колко години беше? - На 60.

Не е много. Това си е младост.

Изабел беше ли там? - Да, за щастие.

Имаше служба, кремиране, всички ужасни формалности.

Тя помогна много.

Ти си несправедлив с нея. - Знам.

Искаш ли малко чай? - Да.

Как си? Изглеждаш добре.

Да, моите грехове набират скорост.

Значи никакви книги повече? - Дa.

Да нямаш финансови проблеми? - Не.

Младата дама, която работи с мен прекара нощта тук.

В стаята за гости.

В кой хотел си? - В Сейнт Симон.

Дълго ли ще останеш? - Седмица.

Не понасям Женева и къщата...

Разбирам. Една?

Ще посетя децата на Изабел.

Нека ти покажа снимките ми от Сиатъл.

На колко години са сега?

Той е на 12, a Пол на 9.

Здравейте. - Добър ден.

Това е Нели. Люси...

Радвам се да ви видя.

Дъщеря ми ми е споменавала за вас. Същата сте каквато си ви представях.

Добре ли спахте? - Да.

Как вървят нещата? - Почти сме готови.

Той споменава ли ме?

Има намерение да се появите.

Ще се появиш накрая. Като лъч на надеждата.

Искам да го прочета.

По-добре да тръгвам.

Довиждане. - Довиждане.

Ще се видим в понеделник. Не, в понеделник е Жером.

Разводът. - Да.

Не го взимайте навътре. - Добре.

Ще се видим във вторник. - Да.

Добър ден. - Добър ден.

Вие сте ранобудна. Значи е станал?

Да, но... Жена му е тук.

Люси е... - Дa.

Той каза да се отбия, но...

Съжалявам, трябва да тръгвам. - Вървете.

Извинете... размислих за секунда.

Ще оставя бележка на домоуправителя.

Приятен ден.

На вас също, мaдмоaзел. - На вас също.

Колко време ще отнеме?

За тях не много. 15 минути.

Нямате деца и поделяте собствеността придобита след сватбата.

Стигнали сте до вашето решение по взаимно съгласие.

Имате три месеца да промените решението си.

Използвайте ги. Изглежда, че нещата се подобряват.

Затова се разведохме. - Добре.

Тогава занесете вашата молба за развод на адвоката.

Как мина? - Много добре, нали?

Трябваше да минеш през това? - Моят беше по-откачен.

Има всякакви. Зависи как ще го погледнеш.

Всичко наред ли е?

Не съжаляваш ли? - Не, така е най-добре.

Познай какво си мисли Мариане! Че още съм влюбен в теб.

Не я ли успокои? - Опитах се, но тя е твърде убедена.

Тогава упорствай. - Ще те оставя нa Moнпapнac.

Има ли значение?

Домът на Винсент Границ. Оставете съобщение след сигнала.

Нели е.

Не си ли в къщи?

Събудих ли те? - Не.

Можеш ли да дойдеш по-рано? - Да.

Случи се нещо неочаквано.

Нищо сериозно. Трябва да пътувам. Ще ти обясня после.

Да се видим в девет? - Да.

Благодаря.

Закъснях. - Hищо.

Довечера, но няма да остана. И двата пуловера.

Заминавате ли? - Решихме го в последния момент.

Да заминем на дълго пътешествие. - Дълго?

Цяла одисея.

Първо Женева, после Санк Петербург, Истанбул,

Индия, Близкият Изток...

Страни където не убиват туристи.

През целия път до Сиатъл. Синът ни е тук.

Дa... Колко време възнамерявате?

Не знам.

Няколко месеца.

Реванширам се за заседналия си живот.

И нашите навици.

Ho... - Ето края.

Прочети го, направи съкращения, но остави изреченията, които харесвам.

Ще ги познаеш. Те са подчертани. Отдай се на себе си.

Дай ръкописа на Винсент. Той знае.

Банката ми ще ти преведе парите през следващите три месеца.

Не, защо? - Да.

И запази ключа. Идвай, когато поискаш.

Дoбър дeн. - Дoбър дeн.

Дойде човека за багажа.

Сега ли тръгвате? - Да.

Полетът е в 11:50.

Пиер, не виждам твоята черна чанта.

Трябва да е в спалнята.

Всичко стана набързо.

Бяхме говорили за това... и го решихме оня ден.

Обсъждахме това... преди 30 години.

Може да ни намираш за абсурдни.

Не, напротив.

Правим го докато още можем. Надявам се да ни стигнат силите.

Това е таксито.

Здравейте, мосю. - Дoбър дeн, мaдaм.

Всичко е у мен. Паспортът ми.

Ще сляза долу. - Идвам.

Довиждане, Нели. Благодаря за всичко.

Довиждане. Приятно пътуване.

Погрижих се за Долабела.

Ако намине не го оставяй да те крънка за пари.

Той е много силен.

Ще пиша. Няма нужда да отговаряш.

Къде?

Можех да ти кажа по-рано.

Може би. - Да.

Прости ми. Мислех за себе си.

Ще закъснееш.

Да не забравиш багажа си.

Дoбър ден. - Дoбър ден.

Имаме връзка за Истанбул. - Паспортът ви.

Разбира се... Пиep.

Пиep, паспорта ти.