Original subtitles

Фиксирани и синхронизирани от bozxphd. Насладете се на филма .

- Хей, приятелю, какво става?

Добре.

Какво казвате, че се връщаме? който се намръщи нагоре?

- Малко е рано за това, нали?

- Шегуваш ли се?

Тук никога не е така рано за студено.

Добре, да се разхождаме.

Можеш ли да направиш нещо добро.

Хайде.

Изглеждаш като лайна.

- Благодаря.

- Моля.

Наспи се?

- Тежка вечер.

- Кошмарите отново?

- Никога не си тръгвал.

Това беше малко по-различно,

но те винаги свършват същото с нея в ...

Виж човек, ние нямаме за да продължите да правите това.

- Да, ние го правим, затова съм тук.

Човек, трябва да направиш нещо за сънищата ви.

- Опитах.

Те просто получават по-трудно и по-трудно да се разклаща.

- После продължи.

- Не мога да направя това, Алекс, знаеш това.

Дървото е там За първи път срещнах Анна.

Тук е до водата където имахме първата ни целувка.

Това е нейният дом, нашият дом.

Опитах се да напусна, но не мога.

Това е просто,

Не мога.

- Ти винаги обичаше залезите.

- Всеки залез е красив.

- Не забравяйте, че ден след езерото?

Беше много забавно, добро време.

- Да, разбира се.

По-просто време, кога бяхме щастливи.

- Какво имаш предвид?

Сега сме щастливи, нали?

Имах мечта за това снощи.

Сънувахте много напоследък.

Какво мислите, че това означава?

Бяхте навън в езерото сам, гребане.

Аз виках и викайки за вас,

но не бихте отговорили.

Не знам, може би не можеш да ме чуеш

по целия път.

Искам да кажа, че беше сън, в края на краищата.

И тогава се обърнахте за мен и махнахте.

И по този начин си изчезнал.

Трудно е да се повярва колко бързо

тъмнината се промъква вътре по целия път тук.

- Нощта ще падне.

- Какво каза?

Ана.

Не не!

- Хей, приятелю, всичко е наред?

- Съжалявам викайки толкова късно.

- Добре е човек, Още работя.

Какво става?

Брет, нали?

- Тук съм.

Ти беше права.

трябва да се махна от това място.

- Искаш аз да направете обаждането или не?

- Наистина си мислиш, че аз трябва да отиде в София?

- Правя го.

Това е един невероятен град и с вашия произход

ти си перфектен подходящ за концерта.

Опитайте го няколко седмици.

Ако не ви харесва тя, се върни тук

и ще се върнем да пие бира,

измислете нещо друго.

Благодаря.

- Добре? - Кой е клиентът?

- Да направим обадете се и разберете.

- Направете обаждането.

- Готова ли си? - Готов съм, ще ви се обадя, когато дойда.

- Сигурен съм и си спомням,

не ти харесва, отиваме в план Б.

- Какво е план Б?

- Няма план Б сега Махни се оттук.

- Грижи се за нея за мен, нали?

- Да.

- А, американец?

- Да, Лос Анджелис.

- Аз, аз говоря американски.

Искам да кажа, говоря английски, но знаете какво имам предвид.

Къде се учиш? да говоря български?

- Моята съпруга.

Живял съм във Варна за през последните три години.

Малко ръждясан.

Не, наистина не Говорете много повече.

- Издържи бомбардировките.

- Извинете ме?

- Сградата.

Чудехте се защо това изглежда толкова неуместно

- на улица като тази. - Добре.

- Това беше единственото който оцеля.

- Ракетната ракета обратно в '99 ударен тук?

- О, не, това беше по-далеч.

По-близо до сръбската всъщност.

Тази сграда е много по-старо от това.

- Съжалявам.

Кои сте вие?

- Съжалявам.

Моля те, прости ми навика.

Аз съм Мартин Баркър и тук

е моят съдружник, Горан Стоичков.

Очаквахме вие, господин Андерсън.

Или да ви нарека Брет?

- Брет е добър.

Значи вие двамата притежавате това място?

- Не, добре, Мартин тича той и аз му помагаме,

но всъщност собственост принадлежи на фирма в САЩ.

- Да влезем вътре.

Да интервюто в кабинета ми, Мога да ви покажа наоколо.

- Еха.

Впечатляващо.

- Да.

Това наистина е нещо Иначе, нали?

Хайде вътре.

- Кажи ми, Брет.

Колко години сте били

в Лос Анджелис Полицейско управление?

- 15, пенсионери четири.

- Колко години има живееш във Варна?

- Три години и някои промени.

- Ако не го направите ум ме питаш, защо Варна?

Искам да кажа, че е странно избор за американец.

- Отидох там почивка и никога не са напуснали.

- Варна е мястото срещна жена си, нали?

- Моята съпруга?

Да, срещнах я при езеро там.

Какво трябва да направи това с интервюто?

- Трябва да се извиня, Брет, но Сигурен съм, че можете да разберете

като се има предвид предлаганата позиция,

това е важно за нас да знаем колкото можем

за всеки потенциален кандидат.

- Може би ми липсваше нещо от описанието на длъжността,

но какво ми е мъртвата жена трябва да направи

с мен да съм нает или не?

- Съжалявам, Брет.

I,

Не искахме да обиждаме.

Това е просто, че компания, за която работим

е малко специално

за кого работят като сигурността тук в Захари.

Моля те.

Прости ми.

И съжалявам за съпругата ти.

- Благодаря ти.

- Имате ли намерение да се върнете? в САЩ, господин Андерсън?

- Обади ми се Брет.

И не, мисля Варна моя дом сега.

- Кафе? - Не благодаря.

- Вие не говорите Български, нали?

- Ах, малко.

Достатъчно, за да стана разбирате, знаете.

- Във всеки случай, езикът не е наистина

е от съществено значение изискване за работата.

Но, мисля, че е така добре е да се знае.

- И така, какво е основно изискване?

- Е, макар че няма нищо

особено взискателни за вашата позиция,

Горан и аз и още важното е управлението,

очакват сигурен вид дискретност.

- Виждам.

И така, какъв бизнес прави вие изчезвате от това място

различни от четири апартамента в триетажна сграда?

Съжалявам за въпросите, вие знаете, старите навици умират здраво.

- Добре е.

Ние съхраняваме нашите собствени продукти мазето на сградата

и управляваме недвижим имот компания извън офиса.

Знаеш, че генерира а малко повече пари,

доход през цялата година.

- Какъв вид продукти?

- Идвам.

Нека ви покажа нещо.

Този асансьор е почти като стар като самата сграда.

- Съдейки по този ключ мога да кажа.

- Стар, но това е определено работи.

- Може би ние трябва да тръгне по стълбите?

- Искам да покажа подземието.

И единственият път към мазета е с този асансьор.

Какво ще стане, ако има прекъсване на захранването?

Той автоматично превключва към хидравлична система.

Има бутон за паника който е свързан директно

до нашия офис като нашите мобилни телефони.

Във всеки случай, това е никога не се е случвало.

- Надявам се да остане така.

- Очарователно.

- Разбира се.

- Какво има на последния етаж?

- Пентхаусът.

Собственикът на компанията остава в сградата

от време на време.

- Значи трябва да използваш ключа

всеки път използвате асансьора?

- Всеки път.

Няма да работи по друг начин.

- Има два клавиша.

Имам един за мен всички времена.

Вие имате останалите.

Мазето е дълбоко под земята.

Отнема малко.

- Ще ти трябва ключа

за да влезе в мазето също.

- От тук, моля.

Тук започвате най-много важна част от вашата рутина.

8:00 сутринта остра, всяка сутрин.

- Някаква хубава реколта оборудването, което имаш тук.

- Всичко това има някаква цел.

- За какво са всички монитори?

- Следвай ме.

- Еха.

Какво спираш там, крал Конг?

- Това е нашият хангар за съхранение.

Рядко го използваме и няма да го направите никога не трябва да се осмелявате вътре.

- Какво означават тези символи?

- Какво открихме това са всъщност букви

от енохийската азбука.

За съжаление, ние просто не знам какво означават те.

- Това е доста стабилно както виждаш.

- Да, те кара да се чудите за какво е построена.

- Така или иначе.

Мониторите в друга стая са свързани

към камерите за сигурност вътре в хангара.

Идвам.

Всички камери са свързан към този компютър

който записва 24 часа a ден, седем дни в седмицата.

- Как виждате нещо? с осветлението там?

- Имахме сградата преди няколко години.

Просто нямаше време да направи хангара.

Така че, докато не го направим, това е всичко, което имаме.

- Има ли пясък на пода?

- Вътрешността на хангарът никога не е бил завършен.

Така че, да, какво сте вие гледането е пясък и пясък.

- Така че, кажи, че приемам тази работа.

Какво точно е това, което аз когато дойда тук?

- Добре.

Вие използвате този компютър проверявайте записите всеки ден,

два пъти дневно.

Това е просто едно парче софтуер, който е проектиран

да сигнализираш за нищо необичаен.

Всичко, което трябва да направите, е да кликнете

на един от записаните записи

и го носи на екрана.

Там има дневник.

Трябва да подпишете и го попълнете

всеки път, когато слезеш.

- Кога беше последната време нещо дойде?

- Никога.

- От какво имате нужда от всичко камерите за тогава?

- За да защитим нашия интерес.

- Колко голямо е това пространство?

- Камерите са били поставени навсякъде

така че можем да видим какво трябва да видим.

- Това е, ако можеш виж всичко.

Искам да кажа, никога не влизам там?

- Не.

Просто слез, проверете записите

и се уверете, че сте напълнили тази регистрационна книга.

- Но ако забележите нещо необичаен,

и имаме предвид ...

- Горан се опитва дори и да получите

най-малкото впечатление на нещо странно,

трябва да ни уведомите възможно най-скоро.

- Като например?

- Няма да се притеснявам за това.

Искам да кажа, виждал си размера на вратата, нали?

- Това е добър момент.

- Ако обаче виждате нещо странно да използва това.

Натискате бързото набиране едно

и някой ще отговори и да ви инструктира какво да правите.

- Някой?

- Служител.

Консултант, ако можеш.

- Значи това е?

- Това е.

- Е, Милан каза нещо за апартамент.

- Да.

Има две спални апартамент на първия етаж.

Искам да кажа, това е малко, но това е уютно.

Има кабелна телевизия и всички камбаните и свирките.

Така че, но това е само ако се интересувате.

- Аз се интересувам.

- Страхотна новина.

Добре дошли на борда.

- Трябва да подпишем някои документи горе.

Тогава можем да ви покажем където пребивавате.

- Добре.

- Добре дошли в новия си дом.

- Трябва да намерите всичко, от което се нуждаете тук.

- Това е страхотно.

Благодаря.

- Ето моите данни за връзка.

Ние не сме тук всеки ден,

така че ако имате нужда от нещо всички просто се обадете.

- Кога да започна?

- Утре.

Последно нещо.

Моля, помнете винаги заключете предния главен вход

- всяка вечер, 11:00 часа. - 00 ч.

Това е.

- Ще отпадна по-късно да напуснете клавишите

до главния вход.

- Страхотен. - Къде мога да хапна тук?

- Има ресторант другата страна на улицата

или можете да опитате Зад ъгъла.

- Добре.

Благодаря ти.

- О, и Брет.

- Да?

- Чувствайте се като у дома си.

- Здравейте?

Здравейте?

Извинете.

Изчакайте!

Да, тези момчета, те са малко странни.

И мисля, че аз почти даде на чистачката

сърдечен удар, когато Ударих се в нея.

Да, просто се уплаших излишък от нея е всичко.

Но вие сте прав за това работата е разходка в парка,

няма нищо за него.

Да, не наистина правя всичко.

Току-що ми се плаща, предполагам,

гледай куп празни стаи.

Да, да, аз съм тук.

Мерси човече.

Е, може би трябва помисли си да ме посетиш.

Може би всъщност бихте били вдъхновен да напише нещо

че хората биха искали да четат.

Просто казвам, човече,

Четох книги за оцветяване с по-добро развитие на характера.

Добре, чао.

Американско кафе, моля.

- Ти не искаш това глупости.

Мога ли да ви предложа a истинско кафе вместо това?

- Е, обичам се това глупости, но сигурно,

Ще продължа и ще опитам вашите т. нар. кафета, със сигурност.

- Седнете.

Видях те вчера.

В кабината, докато аз беше почистване навън.

Посещение на някого?

- Всъщност току-що взех работа зад ъгъла.

- В Захари?

Мислех, че това място е малко нещо като дом за пенсиониране.

- Да, не съм точно сигурен какво е това.

- Не е зле.

- Казах ти.

- Брет.

- Добре дошли в София, Брет.

Аз съм Зара.

А, какъв вид на работа правите

там в Захари?

- Сигурност.

- Сигурност?

За какво?

Никога не виждам никой да ходи или идващи от това място.

- Когато го разбера Ще те уведомя.

Това ли е вашето място?

- Не, просто аз работя тук.

Това плаща сметките Аз уча за моите господари.

- В какво се занимаваш?

- История на изкуството.

Така че, удоволствие да се срещнем с вас.

- Удоволствието е изцяло мое.

Христос, Брет.

- Кафе?

- Моля те.

- Хванахте ли? че бурята през нощта?

- Да.

- Заведе ме през цялата нощ.

- Краят на света, казвам ви.

- Видях премахване ван паркира навън.

Всички се преместиха?

- Шпионираш ли ме, Зара?

- Не, аз съм нищо друго, което трябва да направите

около тези части с изключение на гледане на хора.

Кажи ми, Брет,

как прави един американец човек в България

работейки като охранител?

- Това е дълга история, но кратката версия е

е веднъж аз беше ченге в Лос Анджелис.

Така че работата по сигурността изглеждаше съвпадаща.

- И ти какво, дойде в България

само за да гледаш други хората?

- Не точно.

Влязох от Варна.

Това е мястото, където живея.

Е, живял.

- Жив ли е, живял ли си?

- Това е дълга история, както казах.

Оттеглих се там.

- Малко млад да бъде пенсиониран, нали?

- Ще взема това като комплимент, благодаря ви.

- Знаеше ли че вашата сграда

е доста известен около тези части?

Има много история зад тези стени.

- Да, така че хората продължавай да ми казваш.

- Винаги съм чел само за това,

никога всъщност не беше вътре,

това място е помрачено много през годините.

- Никога ли не беше вътре?

- Не, не.

- Е, може би понякога можете да дойдете,

Мога да ви покажа наоколо.

Искам да кажа, че е хубаво грандиозно вътре.

Това би оживило и това обикновено е много скучен ден.

Обади ми се и ще го направим поставете нещо нагоре.

- Бих искал, ако имах твоя номер.

- Нека да видя телефона ви.

Е, сега го правите.

Какво...

У а?

Да, ми казаха да се обадя този номер, ако нещо ...

- Какво е проблем, господин Андерсън?

- Е, добре, всъщност не съм сигурен.

Дори не съм положителен Видях нещо,

това е просто ...

- Аз съм на път, господин Андерсън.

Погледни ме отпред на сградата,

ще кажем, 15 минути?

- Сигурен.

С кого говоря?

Здравейте?

Здравейте?

- Моля изчакайте.

Господин Андерсън?

- Да, да.

Съжалявам, не разбрах ...

- Не се безпокойте, господин Андерсън, не сте първият.

И ти със сигурност няма да бъде последната.

Яков.

- Радвам се да се срещна с теб, Якоб.

- Той е бил платен, господин Андерсън.

- Това е Брет.

- Ах.

Добре тогава, господин Брет, би ли бил така добър

за да ме придружи долу до мазето?

- Абсолютно.

Насам.

Гледайте стъпката си.

- Не бях винаги сляп по време на моето време тук.

А, спомням си го на гърба на ръката ми.

- Съжалявам, работехте ли тук?

- От известно време, да.

Какво записва камерата?

И отново, аз ви напомням, Брет, моля, в детайли.

- Това е просто размазване.

Исках да кажа, изглеждаше като сянката

на нещо, което се движи много бързо.

Опитах се да я възпроизведа бавно

и не можех правете нищо.

- Ще ми трябват да го възпроизведете.

Кадър по кадър.

И ме преведе през всичко виждате на екрана.

- Това е двойка на рамки е всичко.

Искам да кажа, че е по-малко от секунда.

- Можеш ли да направиш нещо друго?

Казахте, че изглежда като сянка.

Сянката на какво?

- Честно казано, Джейкъб, Нямам идея.

Може да е всичко.

- Има ли някакви белези на земята?

- Какви марки?

- Като отпечатъци.

- Не, нищо.

Аз трябваше да бъда търсене на отпечатъци?

- Играйте отново, моля.

- Е, може би ако осветлението беше по-добро там

Можех да видя нещо.

Но честно казано, не знам какво, по дяволите, гледам.

И аз наистина мисля трябва да влезем там

- и погледнете наоколо. - Абсолютно не.

- Знаеш ли какво, Джейкъб?

Аз играя заедно, защото ти изглежда като достатъчно хубав човек.

Но честно казано, получавам малко болен и уморен

на това наметало и Смъртоносни глупости.

Кой си ти?

Защо взехте такси тук

в средата на нощ да дойде поглед

при малко размазване, което вероятно не е нищо,

Но няма да разберем това, защото няма да го направите

позволи ми да вляза там и огледай се наоколо.

- Моя, моя, моя.

Мартин каза, че си любознателен тип.

Той определено не греши.

Но,

Вярвам, че е избрал правилния човек за тази работа.

- Не отговорихте въпросът ми, Джейкъб.

Кой си ти?

- Много добре.

Работя за Мартин, Горан,

и компанията като консултант, Брет.

Удовлетворен?

- Консултант?

Е, те споменаха нещо за това

в интервюто.

Току-що си го казал.

- Да, бих могъл има, но не го направих.

И преди да работя за Мартин и Горан,

Направих това, което правите сега.

- От колко време си работа за тези хора?

- До зрението ми беше взет от мен.

Каква полза е нощта който е сляп?

Отговорете ми, Брет.

- Трябва ли ние обадете се на Мартин и Горан

така че те могат да кажат на някого компанията какво се е случило?

- Няма нужда от това.

Ще ги информирам сутринта.

- Какво правиш?

- Слушай, господин Андерсън.

Слушам.

- Зара.

- Брет, здрасти.

Какво става?

- Съжалявам, че виках толкова късно.

Просто се чудех дали ти може да ми помогне с нещо.

- Мога да опитам, да.

- Какво си ти да ми кажете днес,

тъй като тази сграда е така известен около тези части,

Опитвах се да намеря нещо онлайн, но аз всички

биха могли да намерят двойка от доста светли предмети.

- Е, няма наистина за нещата

като онлайн.

Историите най-вече идва от местните жители

и хората, които живеят наблизо, знаеш ли.

- Да, предполагам това обяснява.

- Защо питаш?

Гледаш ли в убийствата?

- Убийства?

- О, не ми казаха ли? ти за близначките

които бяха намерени мъртви там когато си взел работата?

- Не.

Не, те не го направиха.

- О, господи.

Преди известно време

този човек се опита проникване в сградата

посред нощ.

Когато полицията беше позвънена,

те провериха багажника на колата му

и намери телата на две осемгодишни момичета,

близнаци, вътре в него.

- Христос.

- Всъщност се получава много по-весело.

Излиза, че е техният баща.

Той твърди техните майка ги уби,

но когато полицията отиде да я търси,

те не можаха да я намерят.

- Какво се е случило с нея?

- Тя изчезна.

Никой не знае къде.

- Каза ли нещо друго?

- Няма да говори с него ченгетата или някой друг.

Няколко дни по-късно и той беше намерен мъртъв.

Той се окачи.

- Слушай, ако имаш такива утре, можем ли да се срещнем?

- Мога да те посрещна Завършвам в кафенето.

- Перфектно.

- Г-н Андерсън, Брет, ти си буден.

- Да, Мартин, слушай, съжалявам.

Моята тревога, снощи, аз не съм наистина сигурен какво се е случило.

- Всичко е наред случват се неща.

Ти срещна с Джейкъб снощи.

- Направих го, да.

- Нарича го, нали?

- Не трябваше ли?

- Не не не.

Направихте правилното нещо, направил си правилното нещо.

Аз съм тук, правя копие на записите.

Трябва да стигна до компания, искат да я прегледат.

- Е, не трябва ли да влезем там и да проверите нещата?

- Не.

Всичко, от което се нуждая, точно тук.

Виж, продължавай какво правиш.

И си вземи тази аларма часовник фиксиран, да?

- Разбира се, да. - Добре, сбогом, Брет.

- Чао.

- Еха!

Това място е толкова готино.

- Изчакайте до теб виж апартамента.

- Накрая.

Това е мястото на Захари.

Тя е много красива.

Коя е тя?

- Това е моята съпруга.

Моята покойна съпруга.

- О, съжалявам.

Не исках да кажа ...

- Всичко е наред.

Не се притеснявайте.

- Изглеждаш добре в униформа.

- Това беше направено много отдавна.

- И кой е този?

- Франк, старият ми партньор.

Това всъщност беше последното ден, когато някога нося тази униформа.

- Защо?

- Престанах две седмици по-късно.

- Какво направи?

Застреляй някой?

- Дете.

Член на бандата.

Той беше на 15 години. Току-що беше убил Франк пред мен,

и щях да съм следващ ако не съм направил нещо.

- Исусе, съжалявам.

Исус.

Съжалявам.

Наистина, аз ...

- Къде отиваш?

- Трябва да тръгвам, Знаеш ли, трябва да го направя

защото не искам да го поставям кракът ми в устата ми отново.

- Чакай, не, не, не, не.

Не тръгвайте.

Остани, остани.

Искам да останеш.

- Хей.

- Хей.

Мислех, че си отишла.

- Няма да ходя никъде.

Не мога да спя?

- Лош сън.

- Мога да го оправя.

- Какво...

- И не си докоснал нищо? - Не.

- Сигурен ли си?

- Мартин, моля те.

- Виж, проверих монитора,

Видях каквото по дяволите това беше това

и ви повиках.

В този точен ред.

- Добре, добре.

Той последва процедурите, Мартин.

Точно както се изисква.

Сега, нека разгледаме кадри, нали?

- Вижте точно там Знаеш ли какво ми изглежда това?

Това изглежда точно като ...

- Сигурен ли си те са отпечатъци?

- Търся точно в него, Джейкъб.

И какво е това с вас трима разпитвайки всичко, което казвам?

- Виждам и тях.

Трябва да тръгваме вътре в хангара.

Погледни отблизо.

Джейк, имам нужда от теб Чакайте тук, моля.

- Ще влезем вътре?

- Сега говорим.

Да тръгваме.

Очаквайте или не?

- Вратата работи на таймер.

Докато имаме ключ, можем да излезем.

- Какво ще стане, ако не го направите?

- Моля те.

- Какво мислиш направиха тези песни?

- Нямам идея.

Очевидно е животно влезе тук.

Трябва да се огледате наоколо.

Намерете как се е получила и го запечатайте.

- Не.

Не би трябвало.

Имам всичко, от което се нуждаем.

Отиваме.

Сега!

- Ако не го запечатаме,

ще свършим тук

всеки път нещо изключва системата.

Следите свършват тук.

Мартин?

Сериозно?

- Никога не съм виждал нищо както и преди, Мартин.

Не можем просто да го пренебрегнем.

- Не го игнорирам,

Просто не знам какво да го направя, докато не ги види.

- Знам, но трябва да ...

- Какво, по дяволите, става?

- Нищо.

Всичко е под контрол.

- Мартин.

- Трябва да се обадя.

Ще говорим по-късно.

- Какво става?

Какво става с вас двамата?

Какво те е толкова страшно за това, че сте там?

- Утре.

Нека говорим утре.

Обещавам, първо нещо сутрин.

- О, Господи, Джейкъб.

- Толкова съжалявам.

Бихте ли да ме качиш горе?

Мартин и Горан остана в такава бърза,

изглежда, че имат ме изостави.

И Брет,

не влизайте само в хангара.

- Здравейте?

Здравейте?

Здравейте?

Здравейте?

- Аз съм.

Може ли да вляза?

- Ще бъда долу.

- Защо не си бил да отговаряте на моите повиквания?

- Какво?

- Моите повиквания.

Защо не сте? отговорили ли им?

- За какво говориш?

- Направи ли нещо нередно?

- Изчакайте.

Зара, не!

За какво говориш?

Разговори?

Не съм правил нищо,

Аз не съм бил Игнорирайки ви изобщо.

- Просто млъкни.

- Какво ... по дяволите, Брет!

Добре ли си?

- Съжалявам.

Съжалявам.

- Не го виждаш.

- Добре съм.

Главата ми.

Мислех че си...

- Анна? - Да.

- Брет.

Говори с мен.

Говори с мен, кажи ми какво става.

Били ли сте в терапия?

- Моят приятел Алекс се опита да се закачи с мен, но не.

Това е това място.

Виденията, мечтите са по-силни тук.

Има нещо за тази сграда.

Нещо лошо.

- Брет, това не е сградата.

Трябва да отидеш на лекар.

- Не, тези хора се криеха

нещо от мен откакто дойдох тук.

- Нещо като това, Брет?

- Трудно е за обяснение.

Точно там.

Просто се губи в задника на ума ми

и колкото и да е трудно опитайте, не мога да го игнорирате.

Тези хора се крият нещо от мен.

Имам лошо усещане за това място.

- Здравейте?

- Брет?

Това е Джейкъб Кийтън.

Трябва да говоря Вие веднага.

- Джейкъб, как си получи ... няма значение.

Аз ще бъда долу.

Как дойдохте тук?

- Карах.

Аз съм сляп, Брет, Аз не съм в кома.

Взех такси.

- Това са четири на сутринта, Яков.

- Нямаме време.

Мисля, че е започнало.

- Какво стартира?

Яков, какво е започнало?

- О Здравей!

По-добре да сложа дрехи.

- Не отивайте при никого проблеми в моя профил.

И вие сте?

- Зара.

- Поздрави, мис Зара.

Джейкъб Кийтън, на ваше разположение.

- Удоволствие.

Просто ще, добре.

- За какво става въпрос?

- О. Ще изискам от вас ме придружи до мезонета.

- Няма никой там, Джейкъб.

Всъщност ние сме единствените хора в цялата сграда.

Проверих всички апартаменти

че Мартин и Горан казали, че хората живеят там

и там нямаше никой.

Те са празни.

Защо са празни, Джейкъб?

Какво е това? Мартин и Горан

така изплашени по-рано днес?

- Ако дойдеш с мен, аз ще обясни всичко.

- Къде отиваш?

- Отвори го.

- Нямам ключ.

- Да, да.

Насам.

Няма нищо за това Страх от тук.

Той умира.

- Джейкъб, кой е този човек?

- Захари.

Казва се Захари.

- Архитектът?

Ако това е Захари това ще го накара ...

- 150 години, дайте или вземете.

- Ти наистина не очакваш да повярвам това е човекът, който построи сградата, нали?

Хайде, Джейкъб!

- Млад мъж, аз съм ще ви потрябва

да ми помогне да спра това, от което се страхувам е на път да се случи тук.

- Как мога да помогна спираш нещо

когато дори не разбирам какво казваш?

- Вярваш ли? отвъдния живот, Брет?

- Вярвам ли в отвъдния живот?

Какъв е въпросът?

Не, не.

- Това място,

тази сграда,

тя заема а пространство директно над

една от седемте порти, всеки един, всяка порта

един вид, как да кажа,

врата към другата страна.

- Друга страна?

- Нощният свят.

Земята на мъртвите.

- Добре, аз съм тук.

- Трябва да слушаш.

Останалите шест порти са разпръснати по целия свят,

само местоположението известен на пазителя

натоварени със защитата вратата му, вратата му.

Сега, ако,

Пази Боже,

мъртвите, те по някакъв начин намери портал

от друга страна,

тогава те могат да се движат свободно между този свят

и техните Nightworld.

Захари и другите, те се страхували, че нещо,

нещо друго, нещо отпреди времето на човека

ще намери пътя си и в нашия свят,

така че те се опитаха да предотвратят че от всякога се случва.

- Всъщност не Повярвай на тези глупости, нали?

- Знаеш ли какво звучиш ли като?

Този човек, този добър човек, той беше натоварен с,

отговорни за създаването, проектиране, изработване на печатите

които предотвратяват всичко от пресичане.

Той се съгласи да остане тук, в тази сграда

да служи като последния пазител,

пазителят на седмата и крайния портал.

- Ако той е настойникът от последния печат,

кои са другите?

- А, това не знам.

Но всеки от седемте пазители

отговори на човек, на име Причард, Исак Причард.

Той е единственият който знае местоположението

от всички входове.

- Този човек, как може той все още е тук?

Искам да кажа, как може още да бъде жив след този път?

- Захари, той беше алхимик.

Той успя да удължи живота си живот чрез неестествени средства.

- Мария.

- Кой?

- Чистачката.

Тя се разхождаше с а пълна с медицински консумативи

в деня, когато дойдох тук.

Какво прави с него?

- Това не е загриженост нашата, Брет.

Какво трябва да разберете това е: Захари умира.

Което означава, че вратата под нас е уязвим.

Какво видяхте на камери на другия ден,

Подозирам, че е най-вероятно означава, че някой

или нещо се опитва да си пробие пътя

и в нашия свят.

Те знаят порталът е изложен.

Затова трябва да действаме, за да ги спрем

или ще бъде нарушен и никога няма да можем.

- Спрете кой?

Кой трябва да спрем?

- Трябва да се добера мазето сега!

Не мога да направя това сам.

- Няма да ходим никъде в близост до мазето.

- Трябва да ме слушаш!

- Чувам да слушам на теб, Якоб.

Ще се обадя Мартин и Горан

и после те отвеждам у дома.

- Ако не правите, както питам,

всичко, което познавате, всичко, което обичате, ще свърши.

- Никой не се качва.

- Плъховете винаги си тръгват потъващия кораб.

- Ще се върнеш ли във Варна?

- Не.

Не знам.

Не можем ли да направим това точно сега?

Просто мисля, че трябва излез от това място

докато не разбера какво да правя.

- Къде отиде?

- Упорито старо копеле.

Той има ключ.

- Какво по дяволите е това?

- Кажи ми.

Какво виждате там?

- Стъпки.

Стотици от тях.

Алекс?

Какво, по дяволите, прави тук?

Не го оставяйте да влезе вътре!

Алекс?

Какво правиш тук?

- Добре е да те видя, приятелю.

- Как взе през предната врата?

- Тази врата е отворена и Просто влязох.

А къде е дяволът бил ли си?

- Бях тук.

Влез.

Трябва да взема нещо.

- Добре, ако сте били тук цялото това време,

тогава как съм аз не са могли

за да се задържиш ти за пет дни?

- Ти се забиваш с мен, нали?

- Да, аз се забивам с теб.

Хайде, човече, ме познаваш.

Мислиш, че ще се кача на автобус и да предприеме шестчасово пътешествие

в София, само за да ви закарам?

- Да, но ти и ... Говорих вчера.

- О, не, не.

- Яков ще знае какво става.

Просто дойдете с мен.

- Какво става, човече?

Ти ме измъчваш.

Добре, искаш ме да отида да кажа така.

Брет?

Хей, за какво е пистолетът, човече?

Искаш да ми кажеш какво става

тези пет дни?

- Не са били пет дни.

Трябва първо да говоря с Якоб.

- Кой е този човек на Джейкъб продължаваш да се отглеждаш?

Хей!

Сигурна ли си, че това нещо е безопасно?

- Какво се случва?

- Зара, когато ти дойде по-рано

ти каза, че не съм бил отговор на телефона ми.

- Да защо?

- Защо ме питахте за това?

Кога за последен път бяхме се видяха или говореха?

- Преди четири, пет дни.

Мислех, че духаш мене, затова дойдох.

Не знам.

- Джейкъб, какво по дяволите става?

Как мога да загубя пет дни?

Как е възможно това?

Спомням си на Алекс вчера.

И тогава си спомням да виждам ти и Мартин и Горан.

И сега това.

Как можах да загубя пет дни?

Как може някой да загуби пет дни?

- В нощния свят, концепцията за времето,

няма място, няма смисъл.

- Просто престава да ... - За какво говори?

- Какво е?

- Какво беше това?

- Не мога да направя нищо.

- Трябва да влезем вътре.

- Сега! - Къде?

- Приятелю, вземи това.

Ще ви трябва там.

- Какво е?

- Работи там.

- Добре съм.

Какво правим, когато влизаме ли там?

Как да спрем това?

- Трябва да запечатаме нарушението. - Преди да стане

напълно нестабилна и е твърде късно.

- Твърде късно за какво? - Как да го запечатаме?

- Аз притежавам ключа.

Мога да ви напътствам.

- Добре.

Виж, вие останете тук.

- Някой, моля, кажи ми какво по дяволите става тук!

- Просто, моля те.

Остани тук с нея!

- Сега какво?

- Виж, вие двамата просто останете тук!

Якоб, хайде, да тръгваме.

- Не, човече, отивам с теб.

- И аз отивам.

- Глоба.

Ще отидем, но ние се придържаме заедно.

Хвани го.

Яков, тези символи, какво имат предвид?

- Това са печатите.

Глифове.

Символите за защита.

- Защита от какво? - Мъртвите.

Само тези от земя на живите

може да отключи тази врата от двете страни.

- Брет!

- Всичко е наред.

Трябва да го направи, не сме заключени.

Джейкъб, какво сме ние търсиш тук долу?

- Трябва да продължим в този хангар.

- Колко повече?

- По-нататък.

- Това място е огромно.

Как трябва да сме да намерят ли нещо тук?

- Джейкъб, имам нужда от теб направо с мен за нещо.

Имаше инцидент се случи няколко години назад.

С близначките сестри.

Вие работехте тук когато това стана, нали?

- Да аз помня.

- Защо това място?

Защо тук?

- Бащата на тези деца,

той вярваше абсолютно че тази сграда

задържаше силата върнете ги назад.

- Върнете ги откъде?

- Мъртвите, разбира се.

- Виждам.

Сър, ти си луд.

Но ти знаеш, нали?

- Виждам те.

- Какво не е наред?

- Да, какво не е наред, Джейкъб?

- Пазителят.

- Захари?

- Той си отиде.

- Давай давай давай.

Те идват.

- Кой идва?

- Мъртвите, идиот!

- Разбира се, кой друг би могъл да бъде?

Кажи ми, че не си купувайки това глупости.

Огледай се, няма никой тук.

Това е само аз, ти, нея

и зловещ сляп човек който пропуска няколко топчета.

- Шх.

- Какво?

- Чуваш ли това?

- Не чувам нищо.

- Какво е?

Брет?

Брет, чакай!

Брет, чакай!

Брет.

Брет, къде си?

Брет, къде си?

Не мога да го видя.

- Здравейте?

Здравейте?

Здравейте?

Как стигнахте тук?

- Брет?

- Боже мой!

Не!

Не!

Не сте истински!

Вие не сте истински, не можеш да бъдеш истински!

Не!

- Аз съм.

Вашата Анна.

- Какво?

Не, това е невъзможно.

- Къде си!

Брет, къде си?

Не мога да го видя.

- Хей.

Това е ваша вина, човече!

Поставихте всичко това по дяволите

и сега ми е приятел губи проклетия си ум.

- Каза, че чу някой.

Трябва да тръгнем след него.

- От какво се нуждаем е да се махнете оттук.

Бързо!

- Анна?

Анна?

Ето, елате с мен.

Хайде хайде.

Хайде.

- Брет.

- Майната ми.

- Ела ела!

Изчакайте.

Изчакайте!

Аз, пуснах ключа.

- По дяволите!

По дяволите!

Разбрах!

- Зара!

- Брет!

- Зара!

Имате ли ключът?

- Тук.

- Къде са останалите?

- Боже мой!

Какво стана?

- Брет.

Е това?

- Да.

- Как е това, как Възможно ли е това?

Как е възможно?

- Не знам.

Тя намери пътя си назад.

Просто се дръж.

Анна?

- Уплашен съм.

- Как?

Как можеш да бъдеш

тук?

- Нищо от това няма значение.

Обърнах се към вас.

Тук съм.

Сега съм тук.

Сега съм тук.

- Брет.

- Трябва да стигнем от това място.

- Но не мога.

- Брет.

Това не е Анна.

- Шх. - За какво говориш?

- Анна е мъртва, Брет.

Тя е мъртва.

- Не, тя не е.

Тя е точно тук.

Тя се върна за мен, Зара, не виждаш ли това?

- Брет, моля те!

- Трябва да направиш нещо за мен, бейби.

Трябва да отворите тази врата за мен.

- Не, не.

- Да ме освободиш.

Да освободя душата си.

- Брет, не.

не!

- Не мога, не мога направете това, Анна.

Тези неща, тези нещата вървят ...

- Шх.

Да, можеш.

Можеш.

Това е единственият начин.

Можем да сме заедно завинаги.

Трябва да отворите вратата за мен, бейби.

- Защо?

Защо ме напусна?

Защо се отказахте от нас, Анна?

- Направих го за нас, скъпа.

- Не разбирам.

- Направих го, защото.

Исках да бъда заедно завинаги.

Никога не съм напускал.

Винаги съм бил с вас.

Донесох те тук.

Всичко, което някога сте имали направено, откакто бях изчезнал

водеща до този момент.

Не го ли усещаш?

- Брет, моля те.

- Знаеш, че е вярно, нали?

- Аз,

Аз ...

- Брет.

Къде е ключът?

Къде е ключът?

Сега отвори вратата.

Отвори вратата.

Отвори вратата!

- Брет!

Стойте далеч от него, кучко!

- Дай ми ключа, кучко!

- Майната ти!

- Никога няма да ме нараниш.

Аз съм.

Вашата Анна.

Ти ме обичаш.

Не тя.

Хайде.

Хайде.

Хайде.

Ела тук.

- Брет.

- Какво?

- Твърде късно е.

- Вратата... - Какво?

- Е отворено. - Какво?

Хей.

Хей!

Погледни ме!

Ти оставаш при мен, Зара!

- Съжалявам. - Не!

Всичко е наред. то няма значение, добре.

Ти оставаш с мен.

Хей, виж ме!

Зара, остани с мен, добре.

Погледни ме, нали? тук, нали?

- Добре? - Добре.

- Добре, супер. - Тук съм.

- Ще бъдем там, нали?

Ще бъдем там, нали?

- У а.

- Да. - Ще бъде добре.

- Добре. - Добре.

Погледни ме.

Така ли е?

Продължавай да ме гледаш.

Добре, добре, добре, ние го получаваме.

Бъди внимателен.

Добре.

Хайде хайде.

Да тръгваме.

Хайде.

Да.

Зара!

Зара, хайде.

Зара!

Погледни ме.

Погледни ме!

Ух, не.

- Брет.

- Хайде.

Не.

- Джейкъб?

Съжалявам, стар приятел.

- Кой си ти?

- Казвам се Исак Причард, господин Андерсън.

Някой друг ли успя да го направи на сградата с вас?

Има ли някого още жив вътре?

- Причард?

- Г-н Андерсън вие сте единствената

кой го е измъкнал от сградата?

- Те са мъртви.

Те всички са мъртви.

- Добре.

Искам да отидеш с мен сега, господин Андерсън.

Всичко ще бъде наред.

Обещавам ти.

Ще обясня всичко на пътя.

- Къде ме вземаш?

- Някъде в безопасност.

Ти си свършил работата сега, господин Андерсън.

Ще се погрижим всичко сега оттук.

Моля, просто отидете с моите хора.

Те ще ви видят.