Original subtitles

Беше страхотно с Ребека, нали? - Скъсай с нея, Оскар.

Или тя, или аз.

Не, Оскар, не мога.

Не понесе, че имам дори една клиентка.

Мисля, че трябва да се разделим.

Ще има пикник на брега на езерото.

Каниш ли ме? - Да.

Добре, може.

Ами ти и Занини? Има ли нещо?

Аз и Занини? Да не си луда?

Да тръгваме, късно е. Случило ли се е нещо?

Занини, върни се веднага! Не мога да плувам!

субтитри от YavkA.net

БИЗНЕС ПРЕГОВОРИ

Плаващи пясъци

Добро утро.

Какво правиш тук?

Карин правеше много безразсъдни неща.

Но най-безразсъдното беше да събере Ариел и Сезар в екип.

Карай, тъпако...

Мърдай, олигофрен под прикритие!

Съчетанието "добрият вкус на Сезар и вулгарността на Ариел"

според нея щеше да създаде идеалната атмосфера в клуба.

Само тя мислеше така.

Какъв е проблемът, Ариел?

Карин, това е клуб и публичен дом.

И?

Сезар е учител по фехтовка и педал.

А ти нямаш никакъв опит, за да управляваш клуба, и си идиот.

А той какво е завършил?

Балет в университета на Сан Франсиско?

Ариел е завършил хотелски мениджмънт в Лозана.

Говори няколко езика и е работил в петзвездни хотели.

И е станал учител по фехтовка? - Решила съм го.

Той ще ни помогне с клуба.

Ще обучи персонала и ще изгради ресторанта.

И ти ще работиш с него.

С парите, които му плащаш, можехме да довършим ремонта.

Защото наличните не стигат! - Говорих с Евандру Буену.

Знаеш ли кой е? - Банкерът.

Ще вечеря с мен, за да види клуба и да разбере как работи.

Със Сезар ще се постараете да му хареса,

за да купи членство като бонус за най-добрите си служители

и да имаме пари да довършим ремонта.

Гледайте да се сработите.

Няма да говоря лошо за Ариел. Няма да кажа, че е грубиян

или че проявява лош вкус.

Дори няма да споменавам, че е пълен идиот.

Знам, че Ариел е труден характер, но е наш партньор.

Трябва да се сработите. - Не знам.

Едва ли ще можем да работим заедно с онзи пещерен човек.

Изглежда като мисията невъзможна.

Докато Карин се мъчеше да събере Сезар и Ариел,

аз страдах от раздялата с Оскар.

Съжалявах, че го изгоних от къщи.

Но после се замислих и разбрах, че съм постъпила правилно.

После отново съжалих.

Тогава си помислих, че определено съм постъпила правилно.

Тогава осъзнах, че съм направила най-голямата грешка в живота си.

И отново съжалих.

Тогава съжалих, че съжалявам.

Тогава реших да направя нещо, което отдавна не бях правила.

Майка ми, разбира се, мислеше, че страдам по други причини.

Този Юри...

И повече не ти се обади? - Не.

Познай какво ще направя за вечеря. Вкусна пилешка супа.

Ще сготвиш любимата ми супа? - Да.

Скут, галене, супа... Започвам да дишам по-леко.

Защо не останеш няколко дни? Ще ти дойде добре.

Не, мамо, не мога. - Защо?

И къде ще спя? Стаята ми е станала килер.

В стаята на Фреди. Той е все на път.

Хайде, миличка. Откога не си прекарвала време с нас.

Хайде, моля те.

Ще провериш ли в колата за очилата? Не мога да повярвам, че ги изгубих!

Сигурно са там. Само да хапна и ще ги потърся.

Благодаря.

Магали?

Не мога да повярвам! - Какво?

Съседът ми пак започна. - Сериозно?

Не чуваш ли какъв шум вдига?

Колко забавно! - Сабрина, не е забавно!

Дразнещо е! - И забавно.

Добре, нека си довърша вечерята. - Не забравяй очилата ми.

Ще ги потърся. - Добре, чао.

Чао.

По дяволите!

Карин бе толкова отдадена на клуба, че пригоди стая и се нанесе там.

Но онази вечер реши да направи изключение

и да мисли за нещо друго, различно от клуба.

знаеш ли, когато сме на сцената, прожекторите светят в очите ни

и понякога виждаме миражи в публиката.

Но ти си от плът и кръв.

Ако знаех, че ти свириш тук, не знам дали щях да дойда.

Радвам се, че не знаеше. Изглеждаш прекрасно.

Как си? - Добре.

А ти? - Също,

Забавно е. - Кое?

Онзи ден грабнах една книга от рафта и познай какво открих в нея.

Твоя снимка. Дори не знаех, че я имам.

А сега си тук, пред мен.

Бернарду, прибрах ти саксофона, да знаеш.

Това е Жан-Люк, най-добрият китарист на Капъу дъ Къноа.

И единственият. А това е Жоана, дъщеря ми.

Дъщеря ти? " да.

Не си ми казвал, че имаш дъщеря. - Много неща не съм ти казвал.

Май това е единственото хубаво нещо, което си направил в живота си.

Глупости! Веднъж направих великолепен кекс с марихуана.

Е, след това се събудих, все още пиян,

огледах се в леглото, беше пълно с кап,

аз бях целият в кръв, а на корема ми имаше пържено яйце.

Как така? Какво се случи?

Не помня. Така и не разбрах.

Знам само, че хвърлих яйцето, седнах в леглото и заплаках.

А веднъж Глен Милър пътувал с оркестъра си в снежна буря.

Но автобусът изведнъж се счупил

и трябвало да отидат пеша до мястото, където щели да свирят.

Представете си музикантите в елегантните им костюми

да мъкнат огромните инструменти, треперещи от студ.

Тогава забелязали малка къща с коледни лампички,

с бял пушек, който излизал от комина.

Те надникнали през прозореца и видели запалената камина,

Коледното дръвче, цялото семейство, което пеело, смеело се и похапвало.

Тогава един музикант се обърнал към друг и го попитал:

"Как могат да живеят така?"

Благодаря.

За дълго ли ще останеш в Сао Паулу? - Не знам. Познаваш ме.

Къде си отседнал? - Наблизо.

Ами ти? Какво става с твоя живот?

В преходен период съм. Сменям амплоато.

Промяната е хубаво нещо.

Коя снимка беше? - Снимка?

Която си намерил в книгата.

Една твоя снимка от дома на баба ти.

В хавайски костюм и с два сладоледа във всяка ръка.

От времето, когато правеше карнавални тържества, помниш ли?

Помня.

Само теб не помня там. - Отбивах се за малко.

За теб, Жоана. Записахме го миналата година.

Нищо особено. Парчета, които обичаме да свирим.

Благодаря.

Готово. Карин иска да е впечатляващо.

Ако зависи от това меню, банкерът ще коленичи пред нас.

Първо, сашими от червен тон с пресен елзаски гъши дроб

и леко пикантен сос мисо.

После, опашка от омар от Нова Скотия и хрупкава щипка

с великолепен доматен тартар с кориандър.

Колко интересно!

Казват, че Цезар, римският диктатор,

бил известен като Проститутката на Битиния.

Основни ястия. Много мислих върху тях.

Калифорнийски пъдпъдъци,

пълнени с мус от черен трюфел и гъби мацутаке.

Чу ли?

Да, събуди ме, като стигнеш до месото.

Това е месото. Пъдпъдък. - Пъдпъдък?

Сезар, приятелю, пъдпъдъкът не е месо.

Пъдпъдъкът е като ряпа или маниока. Нещо като салата, която лети.

Ако ми позволиш една забележка,

този банкер Евандру Буену... Познавам този тип мъже.

Външно изглежда добро момче, същински отличник.

Но дълбоко в себе си е женкар.

Такива мъже пращят от тестостерон.

А как мислиш, че го поддържат? Ядат месо! Трябва да има месо!

Ще помисля за алтернатива.

Може би прасе сукалче от Байрада или телешки ребърца уаги.

Казват, че Цезар е бил "мъж на всички жени..."

и "жена на всички мъже".

Знаеше ли това?

А за десерт - моят специалитет. Лимонов пай.

Лимонов пай? - Какъв е проблемът?

И преди да кажеш каквото и да било,

знаеш ли, че създателят на лимоновия пай стои пред теб?

Създателят на лимоновия пай? - Кажи-речи.

Разбира се, и преди мен имаше лимонов пай.

Но беше само тесто и лимонов крем.

Казах си: защо не го покрия с меренг и не го обгоря с горелка?

С горелка?

Беше през 80-те, в ресторанта на чичо ми.

Сега всички ме имитират. - Чуй това.

Друг Цезар,

виждайки генерала си да се завръща победоносно от битка, извикал:

"Обезкосмете се! Обезкосмете се сега!"

После ще ти обясня как ще стане...

Карин, знаеше ли, че Сезар е измислил лимоновия пай?

Бил измислил лимоновия пай! - Имай малко търпение с него.

Трябва да работим всички в екип. - Как пък не е измислил и лимоните!

Погледнал портокала и си казал: "Защо не жълта? Защо не кисела?"

Престани! - И дума няма да кажа повече.

Все пак аз не съм учил в Швейцария.

Учих тук, в едно обикновено училище на ул. "Сантана", зад пазара.

Останах на поправителен по всичко, освен по морал и общество.

Защото преписах. Но добре, ще си мълча.

В крайна сметка трябва да работим в екип, нали?

Правилно.

Ако на Ариел му беше трудно да работи със Сезар,

то на Занини му беше трудно да забрави Магали.

Но беше решен да я забрави.

Моята природна дарба са средностатистическите жени.

Може да не вярваш, но с тях много ме бива.

С жените, които не са нито красиви, нито грозни, а симпатични.

Но аз сгреших. Като боксьор, който се опитва да качи категория.

Изправих се на ринга срещу по-тежък играч и загубих.

Нанесоха ми много удари в лицето, в стомаха, кроше в челюстта.

Време е да се върна в моята категория.

И да забравя, че бях нокаутиран.

Напей един пръст грапа.

И ако Занини се опитваше да забрави Магали,

то Магали се опитваше да забрави съседа си.

Но съседът й не беше човек, който се забравя лесно.

Остави й тапи за уши. С бележка.

ВЗЕМЕТЕ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ. ТАЗИ НОЩ ЩЕ БЪДЕ ЗАБАВНО

Какво е това?

"Недосегаемите"

Бандата на баща ми. Снощи отидох да ги слушам.

В Сао Паулу ли живее сега? - Не, само свири тук.

Мисля да го поканя на турнира по фехтовка.

Какво ще кажеш? - Чудесно. Но внимавай.

Ревнуваш ли?

Бъди спокоен, той ми е баща, но ти си оставаш моето рамо.

Тогава внимавай да не опреш до рамото ми.

Същия ден Занини се върна да се състезава в своята категория.

Започна да атакува една стажантка от кантората на чичо си.

Най-сетне чичо ми взе умна стажантка.

Стига... - Така си е!

Вършиш чудесна работа. - Благодаря.

Знам, че не е приятно да го чуеш, но си родена за адвокат.

Ужасно е! Де да бях родена за писателка.

Писателка? - Всъщност поетеса.

Обичам да пиша поезия.

Искаш да си поетеса, а учиш право? Не виждам смисъл.

Трябва да си плащам сметките, нали? - Да.

По-добре да имаш с какво да плащаш.

А ти? - Какво аз?

Искаше ли да станеш адвокат? - От дете.

Сериозно?

Знаеш ли защо? - Защо?

Не, срам ме...

Ще ти се стори глупаво. - Няма! Кажи ми.

Ще ми се смееш, няма да ти кажа... - Няма да се смея, кажи..

Но няма да се смееш. - Няма.

Заклеваш ли се? - Заклевам се.

За да сложа край на всичко лошо, нередно и несправедливо.

За да направя света по-хубаво място. И за да си плащам сметките.

Видя ли, засмя се! Казах ти!

Онази вечер Карин отново излезе с баща си.

По онова време нямах пукната пара.

Тогава Жан-Люк ме научи как да се измъкна от мизерията.

Как?

Излизахме по улиците и искахме пари назаем от просяците.

От просяците? - И аз не знаех,

но ти се кълна, че просяците винаги дават пари.

Не мога да повярвам. - Сериозно!

Татко... - Кажи.

Мога ли да ти отправя една покана? - Само ако мога да откажа.

Можеш. Винаги отказваш.

Беше ни толкова хубаво! - Добре, шегувам се.

Не е нищо особено... - Кажи ми, моля те.

Още не сме избрали момичетата за вечерята с Евандру.

Аз избирам момичетата.

Да, но аз избирам дрехите им. Трябва да са елегантни.

Това е елитен клуб, ще са елегантни, но донякъде.

Донякъде?

За 20 години в бранша не съм чул клиент да крещи, докато се празни:

"Колко си елегантна! Елегантна!"

Мислех да покажа на момичетата сцени от филми с Одри Хепбърн.

За да им служи като модел на поведение, на обличане...

Сезар, приятелю! - Какво?

Не мислиш ли, че Одри Хепбърн е красива?

Не, прекрасна е.

Но никой мъж с надървен чеп не мисли за Одри Хепбърн.

Дори мъжът й! Би било кощунство!

Все едно да получиш ерекция,

като гледаш снимка на малко коте с мляко по мустачките.

Трябва да си чудовище.

Виж, бъди спокоен, аз разбирам от момичета.

Само не забравяй нивото на изтънченост на клуба.

Спокойно, ще облекат нещо класно. Остави на мен.

"Класно", той казва "класно".

Карин, харесва ми да мисля, че съм отворен към всякакъв тип хора.

Но той руши представата ми, че съм толерантен човек.

Всички сме минали през това с Ариел.

Идва ми в повече, Карин. Той е брутален и се гордее с това.

Приеми го така: Той е като онези италиански напитки,

които в началото ти горчат, но после ти харесва вкусът им.

Не, Карин, Ариел няма вкус. Но ще го изтърпя още малко.

Обещаваш ли? - Да.

А баща ти? Покани ли го на състезанието?

Да. - И?

Ще дойде.

Не, не! - Какво има?

Летисия, още една папка на бюрото ми?

Нали искаше да се пребориш с несправедливостта по света?

Ето ти цял куп.

Но има една несправедливост, по-голяма от всички тези,

и само ти можеш да ми помогнеш с нея.

Така ли? Коя?

Да вечерям сам, докато милиони двойки вечерят заедно.

Най-много на този свят мразя несправедливостта.

"Вземете предпазни мерки, тази вечер ще е забавно."

Сигурна ли си, че е от него? - Нищо чудно, той е задник.

Може, но трябва да се съгласиш с едно.

С какво? - Че задника си го бива в леглото.

При шума, който вдигат, явно много си го бива.

Не, жената е прекалено шумна, симулира оргазъм.

Но трябва да се съгласиш и с друго.

С какво? - Че има чувство за хумор.

И аз имам!

Мисля да му оставя бележка:

"Може ли да се забавлявате, без да вдигате шум?"

Заедно с това.

Какво е това? - Топка за уста.

Първия ден в дома на родителите ми беше страхотно.

Втория беше добре.

А на третия Бог създаде скуката.

Обади се на братовчедките ти. - На братовчедките?

Мина много време, ще се радват да те видят.

Да...

Колебаех се дали да им се обадя.

Бяхме много близки като малки.

Но не знаех дали все още имахме нещо общо.

Все пак им се обадих. И се видяхме.

Всички изглеждаха, че обичат съпрузите си.

Всички правеха голяма кариера.

Всички имаха малки деца, кое от кое по-хубаво.

Колко е пораснал само! Прилича на дядо.

Животът им не можеше да е по-различен от моя.

Ще ходим в Орландо за Нова година.

Колко хубаво!

И заедно ще отвори бизнесконсултантска фирма.

И те се опитаха да ме придърпат в живота си.

И ще ни трябва партньор. Човек, на когото вярваме,

който е учил бизнес администрация...

Някой, който е малко тъжен в Сао Паулу.

Момичета, трогната съм от поканата, но съм отдадена на работата си.

Благодаря ви, че помислихте за мен.

Ако си промениш мнението, ни се обади.

Кога ще ми покажеш нещо, което си написала?

Вече ти показах. - Не си.

Днес прочете едно заявление, което написах.

Заявленията не се броят, искам стихотворение.

Стихотворенията ми не струват. Наистина, не са добри.

Престани с това. Рецитирай ми нещо.

Само едно.

Само едно! - Супер.

"Недей да ми предлагаш твоята любов.

Аз моля те само да приемеш моята.

И не ще ми дадеш по-голям благослов

от туй да вземеш любовта ми сякаш е твоята."

Видя ли? Казах ти, не струва.

Напротив, впечатлен съм .

Едно малко стихче! - Голяма поема!

Опитвала ли си да ги издадеш? - Не, нямам връзки.

Каня се да посещавам едни сбирки, но ме е срам да рецитирам мои неща.

Разбира се, че те е срам.

Добрите винаги се срамуват, лошите - не.

Може ли един съвет? Пребори срама си.

Иди на тези сбирки, ще си струва.

Да, кой знае? Може би си прав.

Ами ти? - Какво аз?

Писал ли си поезия?

Е, за да бъда честен...

Да. - Наистина ли? Рецитирай нещо.

Просто така? Тук и сега?

Добре.

Звучи така...

Само малка поема. - Прекрасна е, впечатлена съм.

Знаеш ли какво си мислех? - Какво?

Да поискаме сметката и да идем у нас. Какво ще кажеш?

Какво има?

Трябва да призная нещо. - Кажи.

Девствена съм.

Сериозно ли говориш?

Може да прозвучи банално, но чаках някой специален.

Аз не съм този някой. Напротив, ти си.

Не, Летисия, аз не съм специален.

Добрите не се мислят за такива.

Извинявай, изведнъж се сетих, утре рано съм на среща с клиент.

Трябва да си легна по-рано тази вечер.

Нещо против да поискам сметката? - Не.

Сметката, моля.

Животът на братовчедките ми неочаквано ме разтърси.

Замислих се дали аз не правя всичко погрешно.

Дали не пропилявах живота си.

Дали да не сграбча шанса да стана партньор в дружеството им.

Защо да не започна нов живот? Истински, без лъжи.

Замислих се сериозно да не се връщам към стария си начин на живот.

Какво? - Ще остана още няколко дни.

Ще кажеш ли на Карин? - Кога се връщаш?

Не знам. - Добре, приятна ваканция.

Благодаря.

Луна! - да?

Случайно да съм си забравила у вас очилата?

Не, не съм ги виждала. Ще ги потърся, когато се върна.

Добре, благодаря. - Чао.

НЕ ОБИЧАШ ЛИ СЕКСА? ЩЕ ТИ ХАРЕСА, АКО ОПИТАШ

Моля ви, елате насам!

Бих искал да благодаря на всички за присъствието. Благодаря ви.

Бащата на Карин не отиде да я гледа, когато дебютира в училищната пиеса.

Не се появи и на концерта по случай деня на бащата,

когато беше солистка на балета.

Нито й се обади по телефона, когато се дипломира в университета.

Преди всичко този турнир

е годишна среща на фехтовачите, но си остава състезание...

Но този път той се появи.

Както се казва от две хиляди години: "Нека победи най-добрият".

И тя се фехтува по-добре от всякога.

Но от две хиляди години се казва и "никой не е идеален".

Тя е девствена! Правя ли секс с нея, ще ми се лепне.

Особено защото, както ти казах, имам харизматична пишка.

Ще се вкопчи в нея. Отговорно е да отнемеш девственост.

Сладка е, но просто не мога да легна с нея.

Не си ли съгласен?

По дяволите...

Летисия, Занини е. Как си?

Същата вечер Карин излезе на вечеря със Сезар и приятеля му.

И не спря да се оплаква от баща си.

Той дори не видя, че победих. Тръгна си, без да каже дума.

За какво дойде изобщо? За да ме пренебрегва?

По-добре да не беше идвал!

Карин, може ли един въпрос? - Разбира се.

Ако стъпиш върху плаващи пясъци, затъваш, нали?

Разбира се.

Ако стъпиш отново, какво става? Отново затъваш, нали?

Не може да влизаш в плаващи пясъци, надявайки се да левитираш.

Това няма да се случи, ще затънеш. Такава е природата им.

Малко съм пиян, но той сравнява баща ти с пясъците.

Схванах.

Има само един начин да общуваш с баща ти.

Какъв? - Да го приемеш такъв.

Не е лесно да го направя. - Бащите са сложна работа.

Само при мисълта, че съм излязъл от члена му, откачам.

Каква е тази история с цветните аранжировки?

Обадиха се от "Кики декорации".

Поръчах да декорират клуба за посещението на Евандру.

Някакъв проблем?

Не, но аз отмених поръчката. - Как така си я отменил?

Цветята са за погребения или сватби. Не че има голяма разлика.

Говориш глупости, Ариел.

Всяко що-годе изискано място има цветна декорация.

Аз ли говоря глупости? - С цялото ми уважение, да.

Прощавай, кой съм аз, за да споря със създателя на лимоновия пай?

Какво още си измислил? Сьомгата с каперси?

Биволската моцарела със сушени домати?

"Да, защото преди всички ядяха или моцарела, или домати."

"И един ден си помислих: Защо да не ги комбинирам?"

Не ме предизвиквай, Ариел.

"Момичета, знаете ли, че аз, Сезар, съм измислил скоковете крикове?"

Защото, когато бях малък,

хората отваряха само краката или само ръцете.

Тогава попитах учителя по физическо: "Защо не ги комбинирате?"

И оттогава всички скачат така!"

Поне аз нямам обноските на хамалин И морала на наемник.

Не съм кучи син.

Не казвам "класен" и не удрям жени.

Слушай, Сезар, аз удрям жена само в краен случай.

Като сега!

Шибан педал!

Не, убиха ме! Как да започна отначало?

Благодаря.

Боже, какво е това?

Не. Тичай да си играеш с брат ти. - Добре.

НЕ МОЖАХ ДА ИЗДЪРЖА, РАКЕЛ

ДА СЕ ВИДИМ СЛЕД БАРБЕКЮТО?

И така открих, че животът на братовчедките ми...

Ракел!

... не е толкова спокоен.

Не знам какво да кажа. - Не се притеснявай.

Просто ако не бях тук, синът ти щеше да го види.

Не ми говори. Луди сме един по друг.

Не че не обичам мъжа си, но е съвсем различно.

Не е нужно да ми обясняваш. - Пък и какво лошо има в това?

Такъв е животът.

Случва се и в най-добрите семейства, както има една дума.

Селио например дори не подозира, че Артур не е негов син.

Истинският му баща е съпруг на най-добрата приятелка на Бия,

С когото имаше авантюра.

Миличка, телефонът ти! - Какво има, мамо?

Нищо, нищо!

Не мога да повярвам, че имаш наглостта да се обаждаш!

Дона Нейди... - Изчезни, Юри!

Поне това можеш да направиш след всичко случило се!

Моля ви, изслушайте ме, не съм имал намерение, кълна се!

Не ме интересува, Юри, Непростимо е.

Кълна се, че не исках! - Не я търси повече.

Разбра ли? Никога повече!

Кълна се, че не исках да убия Оскар! Повярвайте ми, моля ви...

Ало? Дона Нейди?

Да му се не види!

Да видим дали съм разбрала. Ударил си Сезар?

Да речем, че се посдърпахме на фона на крясъците на Елин и Малу.

Извини му се.

Говоря сериозно.

Чуй какво ти казвам. Ако не заради мен, заради джоба ти.

Ти си съдружник на клуба.

В твой интерес е вечерята да е перфектна.

Ще е перфектна. - Не и ако не си говорите.

Аз какво да направя?

Знаеш ли какъв е оборотът на банката му за миналата година?

Голям? - Повече от голям.

Удвои го или го утрои. - Е, значи е доста голям.

Това доста е достатъчно.

Добре, Карин.

Да видите, че преди всичко съм професионалист.

Чашите на масата... - Сезар?

Сезар!

Чакай.

Какво искаш?

Искам да ти дам нещо. Вземи.

Не, благодаря. - Моля те, Сезар.

Нека да пийнем заедно.

Исках да ти кажа нещо. Седни.

Е, поразгорещихме се, нали?

Наздраве!

Добро е, нали?

Беше смешно, когато се сбихме.

Не бях виждал Елин и Малу да крещят така.

Извън леглото, искам да кажа.

Имаш ли нещо да ми кажеш, или просто ще ми губиш времето?

Не... - След минута имам среща с готвача.

Разбира се, исках само да кажа, че е жалко...

Жалко е да се поддаваме на агресията.

И ти мислиш така, нали?

Всичко наред ли е тогава? Разбрахме ли се?

Само един въпрос. Това извинение ли беше?

Не стана ли ясно? - Не. Извинение ли е?

Съжалявам, че те набих... - Ти не ме наби.

Опита се да ме набиеш, което е различно.

Сезар, ако не бяха Елин и Малу, сега щеше да си без два предни зъба.

Слушай какво, ако исках, можех с един удар да те приспя.

Не ми казвай, че ти си измислил и смъртната хватка.

Не, не съм я измислил? - А ударът с лакът?

Всички са удряли с ръка, но ти си решил да подложиш лакът?

Смъртоносния удар от "Карате Кид" го измисли ти, нали?

Достатъчно! - В твоя стил е...

Махам се... - Но аз ти се извинявам.

Кажи на Карин, че вече не работя тук.

Летисия...

Ще ни хванат. - Страх ли те е?

Не.

Добре ли се прибра снощи? - Да.

Така ли?

Преди да забравя, прочетох всичко.

Много е хубаво. - Мислиш ли?

Да. - Честно?

Честно...

Ако мнението ми има значение, иди на онези сбирки, за бога.

Нямам смелост. - Пийни една чашка за кураж.

Ако можеше да дойдеш с мен... - Защо не?

Ще дойдеш ли? - Ще дойда.

Разбира се. Вече мислех, че няма да ме поканиш.

Ако Занини беше готов на всичко, за да угоди на новата си любима,

дори да отиде на поетична сбирка,

Магали беше готова на всичко, за да предизвика съседа си.

ПРАВЕТЕ СЕКС С НЯКОГО НА ВАШЕТО ИНТЕЛЕКТУАЛНО НИВО

Викала си ме.

Сезар си отиде. - Да, знам.

И главният готвач и целият персонал напуснаха в знак на солидарност.

Що за хора са това? - Сега какво ще правим?

Кажи ми как ще сервираме вечеря на Евандру Буену,

като няма никого в кухнята! Кажи ми!

Не знам, Карин, вината не е моя. Сезар е прекалено докачлив.

Вечерята ще е пълен провал.

Евандру няма да купи абонамент и ние няма да довършим ремонта.

Осъзнаваш ли колко е сериозно? - Да, Карин, осъзнавам.

Тогава отивай да се извиниш на Сезар и намери начин да го върнеш.

Ариел, няма да се върна. - Моля те, Сезар.

Умолявам ти се и ти се извинявам. За първи път правя това в живота си.

Съжалявам, но отговорът ми е "не". - Заради Карин, върни се заради нея.

Честно ли е тя да пострада заради мен?

Ако си отидеш, не нараняваш мен, а Карин.

Ще се върна при едно условие. - Какво?

Аз избирам всичко и аз решавам всичко.

Добре, ще ти помагам. - Не, дори няма да се показваш.

Какво ти става? Полудя ли?

Аз нямам нужда да се върна. Добре ми е в академията.

Добре, Сезар, ти решаваш всичко и аз няма да се вясвам на вечерята.

Доволен ли си?

Вечерта Занини отиваше на сбирката, за да гледа любимата си.

Беше почти пристигнал, когато съдбата се намеси.

А съдбата в случая си имаше име.

Кажи? - Занини, ще бъда кратка.

Слънчевите ми очила изчезнаха. Къде ли не ги търсих.

Аз какво общо имам?

Може да са останали в кошницата за пикник.

Би ли проверил? - Момент.

Тук са.

Олекна ми! Обожавам тези очила.

Ела да си ги вземеш. - Сега?

Не искам нищо твое тук, ще ги хвърля.

Какво? - Идваш или не?

Добре, идвам.

"Дали ме има - не знам, Дали съм аз - не чувствам.

Ако живея, то аз мисля, за да удвоя копнежите си,

пия, за да забравя, мечтая, за да помня.

Но аз още съм тук, нали? Ако ме има - не знам.

Ако съм аз - не чувствам."

Влизай.

Къде са очилата?

Ще ти ги върна, когато ми се извиниш.

Ти ме заряза насред езерото и аз трябва да ти се извиня?

Да, ти трябва да ми се извиниш.

Ти добре ли си? - Искаш ли си очилата, или не?

Добре. Извинявай.

Извинявам се.

Чакай да ги взема.

Не мога да повярвам! Пак ли? - Ще ми устоиш ли?

Ти си по-зле, отколкото си мислех.

Не ти ли липсваше харизматичната ми пишка?

Знаеш ли какво? Задръж очилата!

Магали! Магали, чакай малко!

"Защо те обичам.

Обичам те не защото имаш нежен поглед и щедър смях,

Който обсипва всичко с искри.

Обичам те не защото си добър,

благ и топъл като горещо кафе в зимна утрин,

одеяло и възглавница.

Обичам те не защото си красив, мил и гальовен.

Обичам те заради себе си. Обичам те от егоизъм.

Обичам те, защото, когато те обичам, аз съм по-добра от това, което съм.

Аз съм почти теб. Аз съм повече от любов."

Най-сетне банкерът дойде на вечеря.

Карин го разведе из целия клуб, представи му някои момичета

и му обясни как ще функционира.

Тук ще водите преговори с най-добрите бизнесмени

и ще си почивате от преговорите с най-хубавите момичета.

След това, благодарение на Сезар,

той ли едно от най-хубавите вина в живота си.

Лек плодов вкус... Превъзходно.

Яде най-вкусната лангуста...

И пуши от най-добрите пури.

Тогава той се прозя.

Всичко беше прекрасно. Но е време да си вървя.

Признавам, че виното леко ме приспа.

Колко жалко! Да ви предложа кафе?

Нашето кафе е от микропроизводител в Каконди и е великолепно.

Наистина трябва да си вървя.

Не тичай! Върни се!

Точно тогава Ариел наруши обещанието, което даде на Сезар.

Той се появи.

Ела при нас, Евандру!

Водата е супер! - Извинете ме.

Давай, Евандру, сваляй всичко!

"Не станаха на куклата, на теб ще ти стоят чудесно."

Нелепо е, но трябва да призная, че умее да се шегува.

А сега какво следва?

Нещо, което ще му достави повече удоволствие от куклата.

Какво? - Почакай.

Не мога да повярвам!

Знаех си, че някой ден ще ми послужи.

Чао.

До скоро.

Нека ви кажа нещо.

С обслужване и това качество

Този ще пожъне голям успех.

Благодаря.

Е, сега можем да поговорим за абонамента.

А сега ще приемете ли кафе? - Да.

Мисля, че мина добре. - Благодарение на теб.

И на теб.

Звучи ужасно, но май сме добър тандем.

Да, може би.

Приятели?

Да влизаме, преди да пипнеш пневмония.

Харесаха ли ти прашките?

Не са удобни. - Кой е казал, че са за носене?

Да не си помислил... - А ти не си ли?

Не, разбира се...

Жалко, че не можеш да си на две места едновременно.

Защо? - За да се чуеш от стаята си.

Спри да говориш.

Магали!

Вижте я само! Върна се от ваканция!

Да, върнах се. Но мога ли да ти призная нещо?

Обичам самопризнанията.

За малко да не се върна. За малко да променя живота си.

Сериозно? - Да.

Но там открих нещо. - Какво?

Нямам нерви да водя живот на почтена жена.

Животът ми на момиче на повикване е много по-честен и по-чист.

Къде е Карин?

Карин се беше обадила в бара, където свиреше баща й.

Оттам разбра къде е отседнал в Сао Паулу.

Беше готова да приеме природата на плаващите пясъци.

Значи ти спечели турнира по фехтовка?

Наложи се да си тръгна по-рано. - Забелязах.

Няма нищо, винаги така правиш.

Моля те, Жоана, не ми се сърди. - Не се сърдя, татко, сериозно.

Благодаря.

Откога живееш в Сао Паулу?

Е, няма ме по два-три месеца, когато сме на турне...

От около четири години, мисля.

Четири години? - Да, времето си минава.

Разкажи ми за плановете на бандата.

ТВ рип субтитри от JJD @ 2018 YavkA.net

Превод МАНУЕЛА ПАНАРЕТОВА