Original subtitles

Не сменяйте производителя Нека той винаги е Индустрия на обувки Белград...

Мишо, време е за ставане.

Мишо, събуди се! Хайде ставай!

Хайде, излизай!

Може ли поне веднъж да не закъснявам за училище заради него!

Излизай навън! Ще закъснее детето заради теб.

Не блъскайте. Много сте нахални!

След пиянска нощ се оправящ един час в банята!

Трябва да ходя на работа. Наред ли си?!

Снощи не съм пил изобщо! - Как ли пък не.

Обичам те глупашко малка, ако само, само знаеше...

...това не е шега работа, обичкам те глупашко малка...

Дали някога си шептял на някоя Обичкам те глупашко малка...

Наташа, побързай! Татко чака! (Наташа, быстрее! Папа ждёт!)

След училище веднага вкъщи! (После школы сразу домой!)

КАКВО СЕ СЛУЧВА КОГАТО СЕ РАЖДА ЛЮБОВТА ЛУДИ ГОДИНИ VI

Драгомир Боянич - Гидра в ролята на дядо Жика

Марко Тодорович в ролята на дядо Милан

Владимир Петрович - Боба Риалда Кадрич - Мария

Никола Койо - като Миша Гала Виденович - като Наташа

Йелена Жигон - сватя (прия) Йелена Лиляна Янкович - сватя Вука

Това е моя внук, целува го дядо.

Как така твоя внук. - Ами така хубаво, моя.

Не е ли и мой?

Метнал се е малко и на тебе. В походката.

Но е музикален на мен.

Моля ти се, крили са те в бъчва когато са раздавали музикален слух

Какво искаш да кажеш с това. - Искам да кажа че ти си глух за музиката.

Аз глух. Как се казваше онзи Бе.. Бе.. - Бриджид Бардо. - Не но..

Бетовен. - Е този. - Лудвиг Ван Бетовен.

Ето виждаш ли че нямаш понятие. - Аз нямам. - Нямаш.

Добре де, той не е ли бил глух като топ, а е написал толкова неща.

И какво му е. Все едно е важно. - Важно е, Живораде, Много Важно.

Трябва да си музикално образован за да говориш за музика.

На теб цялото ти образование изтича през брадата.

Какво ми тече от брадата?! Живораде, недей да започваш отново!

Какво да не започвам отново. - Млъкни! - Аз да млъкна?! Няма.

Хубаво ти казвам да млъкнеш, аз да не ти затварям устата!

Няма да млъкна! Да не ти обърна устата наопаки.

Ти на мен. - Аз, на теб. - Тогава, аз ще ти зашия един.

Тишина! Срам да ви е! - Прощавайте!

Възрастни хора, а не възпитани!

- Баба Яга! - Млъкни бе! Не започвай отново! Ще излезе пак.

Не ми пука! Няма да мога да заспа.

За днес стига толкова! До утре и без задържания!

Довиждане! - Досвидания!

И без задържания моля!

А да се видим довечера. - Невъзможно. Знаеш, че моите не ме пускат.

Кажи им, че трябва да се упражняваш тука.

Как? Следобед имам задължителни лекции.

Тогава след училище.

Задължително ме взимат с колата.

Тогава пак на ледената пързалка. - Аха.

Виж, виж! Целува го дядо! - Какво, виж, виж?

Сега виждам в кой храст се крие заека!

Какъв заек? - Не е заек, а зайка и това във "Волга"!

Не те разбирам нищо? - Щом ти не разбираш, моя Миша разбира.

Дядо недей да прекаляваш!

Недей да ми разказваш и аз съм минал през това.

Да ти си много образован. Завършил си официалната академия.

Недей да почваш отново! - Добре де, бъди парламентарен!

Ще ходим във вторник... Ще дойдеш ли с нас?

Не мога във вторник съм много зает!

Ти винаги си зает!

И в понеделник, и във вторник, сряда, четвъртък, петък, събота и неделя.

Ние с Наташа винаги сме сами.

Не се сърди! Много съм зает.

Наташа, тръгваме си! - Майко, още един кръг!

Сватьо, моите почитания! Не знаех какво да правя със себе си

и си казах да намина при тях!

- Заповядайте!

О, от къде накъде така ненадейно, сватьо?!

Тъкмо казвах причината за посещението ми.

Самотата ме убива.

Ще трябва аз, като вдовец, да те посещавам по-често!

Ти си голям хубавец. Идеален кандидат.

Какво ми е? Искам и аз малко да се еманципици...

Еманципицирам... или както там се казва!

Моля ти се свате, още това ми е притрябвало.

Струва ми се че аз съм първа точка от твоя дневен ред.

По-добре казано болна точка.

Заповядайте десерт! - Благодаря сватя.

Отдавна не бях дезертирал.

Но къде е моят внук Миша? - На училище.

Започнал да заглежда момичета. - Момичета?!

Какви момичета, татко Жика винаги си ги измисля.

Има богато въображение. Привиждат му се зайки във Волга.

Като че ли могат да плуват.

Наистина ли свате? - Ма сватьо, видях зайка във "Волга".

Кой му е виновен на свата, че е кьорав.

От горе на всичко, тази зайка може да свири на пиано.

Татко говориш все едно ти си в пубертет, а не Миша.

За Миша и става въпрос. Аз исках илюстративно да го опиша.

Зяпа по момичета.

Татко Жика малко прибързвате. Нека първо завърши с цигулката,

а момичетата и другите неща са лесна работа.

Какво? Да се усъвършенства само като музикант?

И да се занимава по-активно със спорт, а не да мисли само за жени, като теб.

Хайде бръмбарче, и вие с Мария почнахте на тази възраст.

Да не би да си забравил?

Аз ли? Аз бях на 16 години.

Тогава е било друго време. Тогава от 16 сега се започва от 14.

Не бе от детската градина.

Милане, контролирай се! - Какво контролирай се!

По мое време не можеше в очи да погледнеш ако не се венчаеш.

Наташа... едва чакам да се видим!

И аз теб.

Искаш ли да ме питаш нещо?

Обичаш ли ме?

Как така изведнъж?

Въпросът е много прост. Обичаш ли ме?

Наташа, защо мълчиш?

Веднага ли трябва да ти отговоря?

Тогава ти кажи пръв.

Ами обичам те.

И аз теб.

Искаш ли да се срещнем утре.

Как когато ти винаги си с майка си.

А, така ли? Дадено. - Чао.

Имате ли излишен билет. - Имаме един. - Колко е? - 10000.

Быстрее, Наташа!

Свате, Миша е понижил оценките в училище.

Мария и Боба нямат време да се занимават с него.

Трябва да му обърна внимание на този проблем.

Дошло му е времето да мисли за други работи.

Какви други работи? Той има всички условия да бъде отличник.

Не е до условията. - Има всичко което му трябва.

Всички се грижим за него. Кои са другите неща?

Ами няма всичко, което му трябва. - Какво няма?

В неговите години, свате, той мисли единствено за онези неща.

Кои неща? - Добре бе, свате, все едно не съм те учил

10 години какво е най-важно в живота.

Него го интересуват единствено жените.

Рано му е, Жика. - Как ще е рано?

На него хляб не му трябва. Трябват му...

Това ни трябва на нас. Виж ги колко са готини.

Е виж, това му трябва на него.

Но както каза и на нас ни трябват.

Искаш ли да ходим по жени.

Пак ли? - Хайде.

Какво ви е хора? Защо ме бутате.

Как не ви е срам?

Какво ти е? Защо се буташ?

Каква брада носиш, не те е срам.

А пипаш честни момичета по трамваите.

Свате, на мен ли го казваш?

Г- жа, изобщо не го познавам, той е някакъв фантом.

Аз ли фантом, Жика? - Срам да ви е!

Пипате само млади жени, а не искате по-възрастните.

Свате, ще си платиш за това.

Всякакви хора има по обществения транспорт.

Тя свири прекрасно. Направо прекрасно.

В музикалното училище казват че е голям талант.

Наскоро ще има концерт. - Концерт?! Чуваш ли Альоша?

Да, за нас ще бъде чест да ни поканите на концерта.

Задължително ще бъдете поканени. - Благодаря.

Как върви работата?

Винаги едно и също. Винаги битови проблеми завършващи обикновено.

Още колко ще останете в Белград. - Някъде година, две.

Много дълго. - Много. - Какво да правиш. Работа.

Там в Москва си мислят че ние тука забогатяваме и че ни е весело.

Да... особено за децата. Ето например нашата Наташа.

Няма приятели и компания. Никъде не ходи.

Белград е голям град и не е възможно да пуснеш само момиче.

Возим я с колата. От вкъщи до училище и от училище до вкъщи.

Понякога на кино и театър. И това е всичко.

Добре, че нямате проблеми с Наташа. А с нашата Галя е много сложна.

Тя казва че била достатъчно голяма. И че не трябва да я следим.

Тя е доста самостоятелна. Има си някаква компания.

Късно се връща. Това на никой не му харесва.

Има си и гадже. - Така ли? Момчето наше ли е? Руснак?

Не... черногорец.

Нямало по-достоен.

Галя се готви да се омъжва за него.

И тогава започват проблемите.

Предполагам, че ще сме си заминали, докато започнат проблемите ни с Наташа.

Наташенка, браво, Наташенка!

Прекрасно го изсвири, чудесно.

Идва ми да те нацелувам. - Благодаря, леля Оля.

Майко, може ли да се разходя? - Не е ли късно, Наташа?

Добре, ходи. След това веднага вкъщи.

Мама, мама! - Мама целува татко, татко целува мама!

Жика, ще дойде ли?

Ще дойде, щом става въпрос за внука ми.

Пшъъът, идва. Не шумоли!

Слушай как пукат костите.

Нали ти казах. Това му трябва, целува го дядо.

Нито дума на някой! - Не трябва да знае, че сме го следили.

Шушка се шушка, някой обича Мишко...

Пусни ме, трябва да си ходя. - Наташа, още мъничко.

Сигурно са минали 20 минути. Мен ми позволиха само 15.

Минаха ли толкова? - Аха.

Съвършено.

Трябва да обърнеш повече внимание на ритъма.

Продължете!

Ще ви оставя за малко.

Трябва да бъдете като едно цяло.

Ще се постараем.

Чувате ли, другарю директор?

Това е направо невероятно.

Като че ли свири Яхудименин.

Това е Миша Павлович и онази малката рускиня Наташа.

Много са талантливи.

Узрели за първия си концерт.

Чувате ли? Като че ли са едно тяло.

Иска ми се да ги видя.

Здравей.

Прощавайте. Много съм изненадана.

Да, разбира се, ще си поговорим с него.

Ще ви посети мъжът ми.

Все пак са деца, не можете да знаете какво ще направят.

Да... Разбира се. Довиждане.

Кой беше? - Директорът на музикалното училище.

Какво иска. -Нещо във връзка с концерта на Миша.

Майко, приготви ли моите концертни дрехи?

Отивай в стаята си!

Хало, докторе. Тука е Йелена Тодорович.

Търсих ви вече няколко пъти.

Зная че сте зает много. Ето какъв е проблема...

Нашия Миша в петък ще свири на първия си концерт.

Казват, че е изключителен талант.

Ще ни е мило, ако дойдете и вие.

Разбира се, ще ви чакаме пред музикалното училище в 18:00.

Довиждане. А сега да се уговорим.

Какво да облека? Всичките хубави рокли оставих в Нови Сад.

Късичко, сватьо. - Благодаря, свате. Но за този случай трябва по-официално.

Аз ще се облека в народна носия.

На краката шилести опинци, на главата шайкача.

Това ми е народната носия.

Ще изглеждаш като "Рокерите от Морава".

Щеше да е хубаво ако на официални случаи,

носехме дрехи с национални мотиви.

Пристигнаха.

Здравейте.

Конференцията е в разгара си.

Говорим си как ще се облечем за концерта на Миша.

Аз поканих всичките ни приятели.

Тогава ще бъде на високо равнище.

Подранихте.

Как така? Няма време. Концерта е след два дни.

Концерта е отказан.

Как така отказан? - Хубаво.

Внукът ви свири прекрасно, но на касетофон. -Как така?

Остави шегите. Нещата са по-сериозни.

Хванали го в училище, че се целува с някаква рускиня.

Тя го акомпанира на пиано.

Целува го дядо.

Това наистина не е хубаво.

Какво каза? С рускиня?

Могат да възникнат международни затруднения.

Децата си играли, а те отказали концерта.

Как да откажа на всички. Те са 30 души.

Ще го набия, със същия колан с който ти ме биеше.

Да не го закачаш. Тука боя не помага. Само дипломация.

Сватьо, само дипломация.

Не разбирам как след всичкото това внимание

Наташа можа да ни причини такова нещо.

Как нищо не забеляза?

Винаги казваш че сте близки... - Винаги аз съм виновна за всичко.

Не съм я оставала нито за миг.

Какво да направя повече? С нея се разхождам, учим и говоря.

Ти никога не си вкъщи. Днеска видя!

Не обвинявам теб! - Благодаря.

Не казвам че си виновна. Тя се отдалечава все повече от нас.

И нужно е да намериш подход, за да ти разкаже всичко.

Ако я махнем от музикалното училище,

ще спре да се вижда с това момче.

Не можем да допуснем да бъде с него, рано и е.

И то в чужда страна.

Ако е необходимо, ще настоявам да се върнем в Москва.

Ало, Миша ти ли си?

Да ти кажа че моите знаят всичко.

Сигурно няма да ме пускат повече сама.

Наташа, с кой приказваш?

Със съученичка. Диктувам и стихотворение на Пушкин.

Няма книга, а трябва да го научи наизуст.

Закусвай.

Наташа, какво приказваш?

Майка беше в стаята. А ти си приятелката ми Варя.

Миша, какво ще правим?

Имай търпение, ще измислим нещо.

...на мен ми се иска да заспа в гърдите ти...

И аз на твоите... мила моя.

Довиждане, Варя!

Наташа, ела тука.

Чуй... извинявай, че вчера бях толкова груба с теб.

Много ме разгневи и обиди.

Не бяхме ли като приятелки?

Живяхме.

А приятелите си споделят всичко.

Какви тайни?

Ето например, че си се влюбила. - Но, майко!

Ако ми беше споделила нямаше да стане скандала.

Има неща, за които не се приказва.

Защо? - Аз не зная, кога и как се случи.

В началото беше игра. - А след това?

А след това ни вълнуваше точно тази тайна.

Имаше нещо за което не искахме да узнае никой.

Даже и майка о татко?

Майко, аз бях заточена в един тесен кръг.

Не ме пускахте никъде. Нямах приятели.

Вкъщи сме винаги самички.

Каквото и да направя трябва да го знаете.

Всичко. Училището. Вкъщи. С кой се виждам, къде съм.

Искам да се виждам с всичките си връстници,

без значение чужденци ли са или наши.

И за това се влюби в момче от Белград.

Не поради това.

За това го пазех в тайна. - Даже от приятелката си Варя.

От всички. - Наташа, ти си още малка за влюбване.

На колко години е била Жулиета?

А Миша е просто прекрасно момче. Необикновен е.

Наташа ти си дете все още.

Веднага спри с тези глупости.

Смятам че ще ни послушаш или ще сменим подхода си към теб.

Може ли да си отида в стаята.

Ходи. И още веднъж обмисли всичко.

Целува го дядо.

Настанявай се.

Какво правиш?

Уча. - Руски ли?

Недей и ти да ме бъзикаш.

Аз просто така.

С какво да те почерпя? Ракия или виняк? - Не искам нищо.

Няма да те безпокоя.

Имаш ли някакви проблеми?

Не зная какво имаш в предвид?

Ами мисля че... ако имаш нужда от нещо аз съм насреща.

По конкретно? - Конкретно, ако...

трябва да занеса някое писъмце да пусна в пощенската и кутия.

Какви са тези застарели методи?

Всъщност, за какво говориш изобщо?

Зная всичко, не се крий от мен.

С мен можеш да споделиш всичко, аз съм световен човек.

Не съм като онзи закъсалия дядо Милан.

Нямам какво да ти казвам.

Колко си упорит.

Зная всичко от самото начало.

Виж това... Досвидание. Какво ще кажеш?

От къде знаеш?

Кажи ми всичко.

Много ли си влюбен?

Да и какво? - Така те обичам, целува те дядо.

Във всичкото това ще се намеся аз.

Недей, дядо, моля ти се! Трябва да реша всичко.

Както искаш. Но ако ти притрябва нещо аз съм на среща.

За малко да забравя.

Виж какво купих. - "Руски в 100 урока".

Руски в 100 урока

За какво ти е това? - За всеки случай ако опре до преговори.

Продължавай с уроците си. Няма да ти преча.

Но внимавай, само руски. Тръгвам си.

Какво? Баща и я закара до училището.

Да, да.

Благодаря, много благодаря. Когато узнаем ще ви звънна. Довиждане.

Какво? Не, не е възможно Катя.

Аз лично я закарах на училище.

Хубаво, хубаво. Успокой се!

Да, тръгвам веднага.

Какво се е случило Николай? - Нищо.

Здравей, татко! Здравей, майко!

Ти малък мошенико, защо не си отишъл на училище?

Как така не съм? - Ти ми кажи защо не си?

Имах упражнения извън училище.

А къде се случват тези упражнения извън училище.

На терена.

Защо другите не са ходили, а ти си?

От къде да зная? - Не знаеш ли!?

Аз ще ти покажа на теб... - Майко, виж го!

Няма да го възпитаваме с методите на баща ти.

Как така няма?! -Успокой се и приказвайте като баща и син.

Безпокоя се за Миша. Не яде.

Забеляза ли че все по-малко излиза.

Как по-малко? Виж колко е часът а още го няма.

Да, заповядайте.

Ало, не чувам.

Грешен номер! Сгрешили сте.

Кой е това? -Не зная. Цял ден звънят грешно от чужбина.

Здравей сине. - Здравейте.

Как прекара в училище?

Получих 6. - По какво? - По руски.

На теб руския ти се отдава.

Вечерята е на масата. Ние заминаваме на театър,

Ще гледате "Лебедово езеро"? - От къде знаеш?

Взе ли билетите? - При тебе са. - Ах, да.

Ало.

Ало, Миша. Аз съм, Наташа.

Наташа! Какво става с теб?

Не те чувам хубаво.

Не мога да говоря по високо. Моите са в другата стая.

Търсих те на всякъде.

Кога ще се видим?

Не зная, за сега е невъзможно.

Аз съм в Москва. - В Москва?

Как така в Москва?

Защо?

Как така няма да се връщаш повече?

Чакай, дай ми номера на телефона си.

Кой е това? - Моята нова приятелка.

Запиши! 70683077

Обади ми се. Утре. И аз теб. Довиждане.

Кой ли е сега, мамка му?

Това ти ли си свате? Влизай!

Как ме намери? - Попитах един съсед.

Аз си мислих, че моята работилница е тайно място.

Да бе, долу в мазето.

Какво правиш сега? - Уча руски.

Как напредваш? - Трудно.

Слушай свате! Гуляе.. Не, не.

Много е трудно. Виж какво пише тук.

"Руски без мъки".

Ще черпиш ли по една в "Златното буренце"?

Става но за какво? - Намерих ти учителка!

Така ли? - Ще говориш руски като Танас Бульба.

Целува те сват ти, като брат. Ще те черпя в "Буренцето".

Пожалуйста. - О, спасибо, научил си се.

Хубава ли е? - Кой?

Учителката. - Като за теб е.

Трябва да обърнеш внимание на поведението си.

За какво мислиш? Две стомаклии.

Слушай, тя е велика дама, графиня.

Девето коляно от царската фамилия.

Тя сигурно е 100 годишна, като камила. - Не.

Нейните са емигрирали по време на октомврийската революция.

Тя е родена по-късно.

А, така ли? Тогава наздраве.

За какво те интересува външният и вид? Нали ще учиш руски.

За езика няма проблем. Но си помислих да се 'отъркам' малко.

Щом така искаш. Има две дъщери, коя от коя по хубава.

Трябва да бъдеш фин и на ниво.

За теб съм говорил само най-хубавото. Препоръчан си.

По отношение на нивото не се притеснявай.

Но си помислих да се набутам и да се отъркаш и ти малко.

Не смея. Г-жа Ниночка се познава с Йелена. Оставам всичко на теб.

За кога записа първия урок?

Ще те чака днес, след два часа.

Не може така да ходиш като Распутин. Трябва да се докараш малко.

Не се безпокой! Първо отивам при бръснаря... а после при онзи педал...

Педикюра! - Педикюра, за да си оправя ноктите.

Взе ли адресът и?

Отивам да се "пицна", колекторе (лектор) мой!

Графиня Ниночка Николаевна Романова. Приемно време - вторник и петък в 12 ч.

Простете, графинята не приема днес.

Но аз имам среща. Аз съм Жика Павлович.

Идвам с препоръката на моят приятел Милан, който е висш колектор,

т. е. лектор, прощавайте. - Така ли?

Изчакайте тук докато занеса на графинята вашата визитна картичка.

Вие сте г-н Павлавич? - Да аз съм.

Заповядайте! - Заповядайте.

Заповядайте, седнете! - Благодаря.

Вие граф ли сте? - Да, аз съм граф от Милутовец.

Ще си паснем. Аз обичам прекрасните балове, ах тези балове в двореца.

Като млад обичах баловете под маски.

Правихме маски от тикви - 'дулвеци", а около нас трещи музиката.

Какво да се прави - луди млади. Но да караме по същество.

Аз съм много нетърпелива, 60 години чакам този момент.

60 години, а така хубаво изглеждате.

Ласкател такъв.

Какви прекрасни мустаци имате. Аз много обичам офицери с мустаци.

Вие капитан ли сте? - Аз съм капитан, казак, атаман.

А къде е конят ви?

Коня ли, паркирах го пред портата.

Как ще се возим, по снежната тайга, каруцата препуска...

Докато свирят балалайките. - Ах, балалайките.

Да мине по същество. - Не толкова бързо, аз съм "целка".

Цевка ли? От колко цола? Аз съм водопроводчик. Специалист.

А не. Аз съм девствена, както казвате вие.

Толкова дълго чаках този миг.

Г- н Милан ми каза, че вие сте самотен и тъжен рицар.

И че мога да разчитам на вашето мъжко достойнство.

Този кървав акт, в моя живот не може да се случи без церемония.

Първо да изпием по един английски чай. Изпратиха ми го директно от двореца.

Вижте госпожо, аз никога не съм пил чай от пор.

С колко "цукер". - Благодаря, "кайне цукер".

Моят мъжага!... Аз слагам две кубчета за линията. Колко съм стройна само!

Какво още ви е разказал за мен, приятелят ми Милан?

Каза че от години сте влюбен в мен. - Мамка му козелска.

И че не сте имали смелостта да ми се обясните в любов. Сега е момента!

Аз съм ваша, ваша! Сега има кой да се грижи за мен и дъщерите ми.

Къде са дъщерите ви. - Дъщерите ми сега си имат баща.

Дъщери мои сега си имате баща!

Чиба, чиба!

Господин граф! Господин граф, чакайте!

Ало... Миша ти ли си?

Здравей!

Какво прави днес?

Мислих си за теб. - И какво още?

Постоянно си мислех за теб.

А аз вчера бях на кино

и гледах един стар Югославски филм

"Станало е време за любов".

И много ми хареса.

И преди са се случвали подобни неща... Как какви?

Младите се обичат а възрастните им пречат.

Стари номера. Слушай имам едно суперско нещо. Искаш ли да го чуеш?

Искам. - Слушай!

Пред театъра Бальшой, аз те чаках с часове...

...твоята бяла хрътка, лаеше пред вратата...

...на -26 Москва потъваше в съня си...

...аз се топях като сняг, когато го сложиш на дланта си...

Тамара, чакането ме страшно изтощава... цяла нощ вятърът удря шамари...

...а теб те няма...

Тамара, никога не е било по-тъжно...

да отидем някъде по-на юг, някъде надолу южно.

Добър ден. - За телефона и телевизията. - Един момент.

Колко съм длъжен. - 2683000 стари динари. - Какво 2 милиона?

За телефон и телевизия.

Станала е грешка. - Винаги казват че е грешка! Четете бележката.

Добър ден. Какво е това? - 2 милиона телефон.

Трябва първо да го проверя в пощата.

Кой знае, с кого си приказваш, докато съм на смяна.

Аз звъня само от предприятието. - Сега предприятието да ти плати сметката.

Заповядайте! Вижте в пощата! - Благодаря, довиждане.

Това е невъзможно.

Какво стана? - Платих. - Какво?

Платих.

Казвам че проверих, изтеглих пари и платих.

Това трябва да са международни. - Да, така ми и казаха.

Миша в стаята ли си е? - Не го ли чуваш, че свири?!

Кажи къде е онази твоята, заради която те изхвърлиха от музикалното?

Защо питаш? - Ето защо! - 2 милиони!

...683 стари хиляди!

Ало, Наташа, здравей!

Аз съм... слушай...

...чакай ме около 15 часа по ваше време на летището!

Да, да... утре! Със сигурност ще дойда!

Ще бъдете ли така добри, има ли още самолети от Белград?

Да в 20 ч и 15 мин. - Благодаря!

Почакай, аз ще отида!

Добър вечер, това вашият син ли е?

Не е.

Чакай малко.

Да той е! Какво е направил?

Хванахме го на летището, опита се да влезе на самолет за Москва.

С чужд паспорт.

Извинете, има ли други самолети от Белград?

Днес няма повече. Утре. - Благодаря, довиждане.

Мило, питай графа от Милутовец, какво иска за пиене.

Не знаехме, че свата има потекло.

Това е най-новото разкритие.

Ще ми платиш скъпо за онази графиня.

Това ти е за онзи фантом в трамвая. Сега сме на чисто.

Какво шушукате вие двамата?

Нищо, ние просто така сватски.

Добре, татко, защо го направихте? - Какво? - Много добре знаеш.

На кой ако не на внука си. - Вие го подтиквате към престъпление.

Аз. - За какво става въпрос?

Миша беше доведен от полицаи, като престъпник.

За бога, казвай какво е станало? - Искал е да избяга със самолет за Москва.

И това с паспорта на дядо си Жика!

Естествено. Няма с този на Милан, след като не прилича на него.

Успокой се! -Ако бяхте истински родители, щяхте да заведете детето в Москва.

А за какво да го водим там? - Влюбен ли е? Да...

...Това международна любов ли е? Да.

Свате не трябваше да го правиш, в никакъв случай... без мен.

Ако ти бях казал работата щяхме да се издъним.

А така излезе супер.

Втори етаж, стая 16.

Здравей леля Ниночка. - Наташа!

Колко отдавна не те бях виждала. Колко си се разхубавила.

Как се чувстваш? - Добре, но трябва да лежа.

Много издържа. Издръж още един месец!

А как е Боля? Пише ли? - Само писмата му ме радват.

От колко време си тука? - 3 месеца и нещо!

Когато дойдем пак ще си родила вече. - Донесе ли ми книга?

Забравих я в колата. Сега ще я донеса, докато си побъбрите двете.

Лельо Ниночка, защо лежиш толкова дълго?

Дълго не можах да забременея. Защото съм възрастна.

И трябва да се пазя. - И аз ли ще трябва да лежа така?

Не, не е нужно. Всичко зависи.

Как ще узная дали съм бременна. - Още си малка.

Ще го учите в училище.

Искам да го зная сега.

Виж.. тук е написано всичко.

Ето я книгата. Много е интересна.

Къде е Миша? - Не зная, на някъде е излязъл.

Виж какво намерих на бюрото му.

Трябва да е от онази малката рускиня. - Защо го разпечата, не е хубаво.

Не съм. беше отворено. - Странно, обикновено ги крие.

Да видим. - Добре. - Но няма да му казваме.

Да видим какво му пише. - I love you.

J'te aime! Люблю тебя!

Волим те! Te cuero!

Детска му работа!

Не са детски работи!

Знаеш че не зная руски. - Малката Наташа е бременна.

И пита ка да кръстят детето.

Дорагой Миша, кое обичаш повече, момче или момиче.

Аз предпочитам момиченце. И ако е момиче ще я наречем Анна.

А ако е момче Саша.

Милото на мама.

Доведох фамилията. - Пресно кафе, контрабанда от Италия.

Тъкмо и вие ни трябвахте.

Хубава работа, пристига баща ти, а ти така.

Почакай. Имаме да си поговорим нещо... Но на саме.

Няма нищо тайно... в колектива ни всичко е обществено, нали е демокрация!

Свате, защо не купи кафе и на нас? - Дават да пренасяме само килограм.

Какво си правил? - Остави ме! - Няма.

Ще видиш ти! Отваряй!

Пак комплицират нещата. - Защо малтретираш детето?

Какво дете? Детето направило дете!

Ще имате пра внуче.

По скоро правнук. Ние Павловичи правим само мъжки деца.

Какво пра внуче, какви деца? За какво говорите?

Пристигна писмо от Москва, че малката Наташа е бременна.

Дорагой Миша...

Хубава работа, историята се повтаря.

Целува го дядо. Дай писмото!

Аз ще отворя.

Как си? - Здрасти сине, както винаги.

Здравей, снахо!

Все по-хубава ставаш. - За какво сте донесли тези плодове.

Всичко това е от градината ми.

Всичкото го има и в Москва. Защо ги мъкнеш и това със самолет?

В Москва няма такива. Това е специален сорт от Югославия.

А къде е моята внучка? Моето мъниче, моето гълъбче.

Дядо! - Гълъбче мое!

Защо плачеш?

Майка и татко изобщо не ме обичат.

Успокой се, безусловно преди всичко те обича дядо ти.

Какво е станало?

Наташа, остави ни! Трябва да говорим с дядо.

Казвайте, целият съм слух!

Възникнаха затруднения.

Имаме такива неприятности с Наташа. Направо са ужасни.

Какви са тези неприятности?

За какво да ти обясняваме. Ти не знаеше нищо.

Зная за всичко. Наташа ми написа всичко.

Няма какво да се направи. Такъв е живота.

Но татко тя е още малка. - Малка?!

Когато беше млада, майка ти, лека и пръст, роди на 15 години.

Глей, какъв си пораснал.

Днешните жени раждат по веднъж на 25, 30 години и толкова...

Внучката ми ще роди много деца.

Страната ни е голяма. Искам много правнуци.

Дядо ще ги облече и гледа. Само да ръстът на дядо гълъбчетата.

За правнуците ми!

Кажи на дядо, гълъбче мое,

този твой момък от порядъчно семейство ли е?

Това изобщо не е важно. Той е прекрасен.

Не, много е важно. Трябва да знаем добри хора ли са?

Аз имам само една внучка, не я давам на всеки.

Добри са. - Слава Богу, това е хубаво.

Баща ти и майка ти са прави че ти се сърдят, ти ще се учиш тепърва...

Дядо, обвиняваш ли ме?

Не, не те обвинявам. Но ми се струва че е малко раничко.

Но какво да се прави! Такъв е животът.

Дядо ако ми разрешите да обичам Миша, ще направя всичко...

...ще бъда пълна отличничка, ще бъда най-добрата.

Ти ще се гордееш със своята Наташа.

Гълъбче мое, гълъбче.

Направо съм удивена от баща ти.

Подкрепя Наташа във всичко.

Да и мен ме удивява.

Може защото Наташа му е единствената внучка,

а може защото дълго време живее сам.

Става още по-сложно, защото това момче е от чужбина.

Всичко е решено. - Какво е решено? - Отиваме в Белград!

Отиваме в Белград? - Със самолет.

Защо? - За да се запознаем с това хлапе и семейството му.

Аз съм длъжен да зная, кои са, какви са?

Татко, ние искаме да защитим честта си.

Вие както искате. Наташа и аз ще летим без вас.

А кога планирате да летите? - Утре! - Утре?

Това не е толкова лесно.

Няма да летите за Одеса. Белград се намира в Югославия.

Ти ли ще ме учиш къде се намира Белград?

Аз на собствените си крака съм ходил от Сталинград до Белград

след това до Сремска Митровица.

Там ме раниха, ако не ти е известно.

Тази твоя военна история зная наизуст...

Но за да заминеш в друга страна

има затруднения от административно естество.

Какви затруднения, за кого?

Съществуват някакви закони. - Закони за кого? За мен ли?

Ало, ало, другар Шевченко? Здравей!

Тук Григорий Григориевич Козлов.

Мое старо военно приятелче.

Живота поднася ли изненади? Как живееш старините си?

Аз си живея както си искам.

Завишено кръвно. Идвай при мен на Крим.

Свеж въздух, хубаво вино, даже и момиче ще ти намерим.

Слушай другарче, една услуга, трябват ми за утре 4 самолетни билета.

Ще летим за Белград. Да, да чу ме добре Белград.

Искам да видя Белград след толкова години.

Как, какви закони?

Охо, слушай ме внимателно, първо на първо това не ме интересува...

...второ аз не отивам в чужбина като някои.

Трето, след 40 години искам да видя Белград за който съм воювал.

Когато се върна ще разкажа на по чашка.

Договорихме ли се? Здраве желая, стари мой Ваня.

Ето така се първи.

Свате какво мъкнете? - Сватьо, много тежи тази дипломация.

Каква дипломация? - Мислех на ракията.

За какво ви е тази ракия? - Това е моята дипломация.

Да нося за Москва, за да подаря на сватята, защото и руснаците обичат да пийват като нас.

Чии роднини? - На Наташа. Кой знае колко са.

С Миша решихме, че отиваме за Москва.

Да измъкнем някакъв чеиз от руснаците, но така дипломатически ако можем.

Вие сте луди. - Ние заминаваме, а вие ако искате.

Утре. - Нали няма да ходите без нас?

Искам да видя Москва.

Всичко е уредено от велемайстора Жика, купени са билети и за вас, от Юготурс.

Пожалуйста! - Защо не казахте по-рано за да купим дънки и там да ги препродадем.

Всяка рубла добре ни е дошла. - Не ходим там за контрабанда.

Не сватьо, това трябва да е на ниво,

да не излезе някакво международно усложнение.

Роден дипломат си. - Какво казаха Боба и Мария?

Не казват нищо. - Как така нищо?

Така хубаво, не сме ги питали.

Милане, пак ще направим някаква бъркотия.

Не се безпокойте, всичко ще оправя по дипломатичен начин. Вижте сега!

Ало, това моят уважаван син ли е, пропадналия инженер?

Да, да. - Говорит Жика Павлавич!

Милутовски.

Ние утре заминаваме за Москва.

Разбираш ли руски? - Не сте наред.

Ние заминаваме, а вие ако искате.

Ти ще ми солиш акъл. Ако аз не се бях намесил когато направи онова с Мария

нищо нямаше да стане.

Ти ли ще ме учиш какво да правя? Знаеш ли какво си за мен...

Ти си за мен "один дурак" (глупак). Довиждане.

Тези са се побъркали. - Кои? - Баща ми, твоя баща и всички останали.

Отиват за Москва. - Да пази Господ.

За Москва ли?

Голяма е тази Москва, мамка му.

Москва голяма ли е? Велика? - Голяма е.

Това е онова което гледаме по телевизията. Парад, гвардейци, салдати (войници)...

Не разбирам. - Тези изобщо не разбират руски.

Вижда се че си ходил на уроци при графинята.

Миша, на кой етаж живее тази, твоята Наташа?

На единадесети. - Наздраве!

Сега да те видя на дело. - Какво да ме видиш? Мога и тебе да занеса.

Свате, на кой етаж сме? - На пети.

Асансьора не работи. - Ще ходим пеша. - На кой етаж са?

На трети. - Представете си да бяха дошли при нас, трябва да се качват до 11-ти.

Хайде, свате, още малко. - Как така, още малко?

Хайде. - Сигурен ли си, че асансьора не работи?

Долу пише че не работи.

Квартира 84. Тука е.

НИЕ СМЕ В БЕЛГРАД

Ние сме в Белград. - Как така в Белград?

Сигурно са заминали при нас.

Заминахме за Москва

Те са в Москва.

Можехме да им звъннем. - Искахме да ги изненадаме.

Нищо не може да се направи, такава е съдбата.

Видя ли какво направи? - Исках да ги изненадам.

Наистина успяхте, шокирани сме.

Мислех ние да изненадаме тях.

Хубаво си го измислил. Не ни остава нищо друго

освен с първия самолет да се върнем.

И няма да опозная Москва, братко?

Те сигурно са отишли при нас. - Няма да се прибираме веднага.

Много ще е неудобно, когато не ни заварят вкъщи.

В 12 има самолет за Москва, да тръгваме.

Наташа! - Мишо!

Дядо, това е Миша. - А значи това е този хлапак?!

Здравей, гълъбче.

Какво правим в този самолет? - Отиваме за Белград.

Аз съм дядото на Миша. - Хубаво, аз съм дядото на Наташа.

Да пийнем по една, пък каквото ще да става.

Ние бяхме при вас. - И ние бяхме при вас.

Хубава среща. - Което си е вярно, вярно си е.

Това са синът ми и снаха ми Катюша.

Кои са тези? - Те не са важни.

Как така не сме важни?

Аз съм главния. Миша ми е внук. Целия се е метнал на мен.

Във ваше здраве.

Къде пристигнахме?

Ние не идвахме тук. С Наташа бяхме на друго място.

Това е къщата на сватя ми Милан. Той е предвоенен буржоа.

Виж колко голяма къща има. - Не товариш Козлов. Не съм буржоа.

Аз съм комунист. От левицата.

Какво каза? - Казва че е "левичар" (несръчен).

Казва че е червен буржоа. Красен буржоа.

Заповядайте!

Щом доживях това, няма да ми е жал да умра.

Наздраве! - За вашето здраве!

Хайде де! - За вашето здраве!

Баща ти си е намерил истински партньор.

Моята съпруга разказва че баща ви и родителите ни бързо са се сдружили.

Говорете на сръбски, всичко ви разбираме. Живели сме две години в Белград.

Но, всичкото това не е много забавно.

Прави сте. Проблемите са по-големи от колкото те могат да ги осъзнаят.

За моята гълъбица Наташа и нашият Миша. - По руски. - Не, по сръбски.

Като майка и като лекар, смятам че не трябва да предприемаме нищо.

Около прекъсването на бременността. - За това не може да става дума.

Не можем да нарушим здравето и. - Трябва да намерим някое решение...

Но не зная как да кръстим внука.

А ако е момиче? - Езика да си ухапеш!

Нали се уговорихме че ще е момче.

Не трябва ли първо да се уговорим за сватбата.

Сватьо Вука, сватбата вече започна. Нали така свате? - Така е!

Предлагам да се вика Алекс.

Алексей. - Не, не Алексей! Алекс, като героя Алекс Дундич.

Добре тогава да вдигнем наздравица за Алек.

Какъв чин имаш? - Артилерия.

И аз също съм артилерист.

Седни ти малко до него! - А няма, аз не съм артилерист.

Какво казва? - Каза, че четвъртия път е ранен тук в Срем.

Занеси хляба!

В Срем ли? - Три месеца в болницата, а след това юруш на Берлин.

И всичкото това ли си заслужил из път?

Войната започнах като младши лейтенант...

...а завърших като полковник.

Какво каза? - Войната е започнал като лейтенант

а завършил като полковник.

Как превеждаш... - Жика, аз съм интелектуалец!

‘Алал да ти е! - В коя болница бяхте в Срем?

В Сремска митровица. - В Сремска митровица ли?

И аз участвах във войната. Бях сестра в Сремска митровица.

Там се влюбих. Как се казва на сръбски? - Залюблен!

Залюбих се с една красива млада санитарка.

Какво казва? - Каза, че е бил влюбен в една хубава млада санитарка.

Ето, имам нейна снимка!

За бога! - Защо се изплаши?

Вука, това си ти! - Да!

Това е тя. Моята сестра. - Това съм аз!

Вие ли? - Да.

Невъзможно.

Как се срещнахме след толкова години?

Позволете...

да ви целуна, мила!

Какво се случва? - Товариша намери старата си любов от войната.

Това е просто невъзможно. - Светът е малък.

Още една причина да празнуваме. Наздраве! - Наздраве!

Вдигам чаша за тази жена! - Искате ли да си поговорим за малко?

Пушите ли? - Не, благодаря!

Ходихте ли с Наташа при доктор? - Не, тя сама е ходила.

Тя сама донесе резултатите.

Ако нямате нищо против искам да си поговоря с нея, като доктор.

Разбира се. - Боба, къде са Миша и Наташа?

Къде сте вие двамата цяла вечер? - Какво да правим с дъртаците?

Ще ти кажа аз на тебе дъртаци!

Може ли да си поговорим с теб, насаме? - Нека остане и Миша.

Бяхте голям дявол. Всичко си спомням, все едно беше вчера.

Войнишка душа.

Стана ли работата?

Не, аз тогава бях влюбена в друг.

А мен от там направо на фронта.

Фантастично!

Често в тежки моменти аз ти се оплаквах. Мислех си за теб.

Татко, остави това. Войната приключи преди 40 години.

Аз не говоря за войната, а за любовта.

Какво ще правим с тези, дето са се залюбили в мир.

Наистина, за Наташа и Миша не си приказвахме изобщо.

Те са оправили работата. - Да продължим с веселбата! Наздраве!

Представяте ли си? Те са измислили всичко!

Какво са измислили? - Резултатите от теста.

Аз четох теста.

Това е теста на някаква ваша роднина. - Сигурно са на сестра ми.

Тя умело е подправила резултатите.

Защо ни причини толкова неприятности?

Кажи ни защо забърка това всичко?

За да се видим с Миша. - Не можеше ли просто да споделиш?

Не искахте да чуете за това.

Правехте всичко за да ни попречите да се срещаме.

Това е доказателство, че за любовта няма граници.

Което си е вярно, си е вярно.

Смятам че всичко се получи добре.

Хубаво, станахме приятели. Опознахме се. - Така е.

А за сватба има време. - Е няма време.

Сватба ще има утре. - Как така утре?

Така хубаво, да оженим полковника за Вука.

Това ми харесва.

Казах, че днес ще има сватба, пък каквото ще да става.

Защо се шегувате с мене?

Спри се Вука. Милане, кажи и да се ожени за полковника!

Не се бъркам в нейните неща.

Вука, реши!

Не се дърпай като селска булка!

Товариш полковник, искаш ли за съпруга, сватя ми Вука?

Искам! - Готово! Идвай насам!

Готова работа! - Не е! - Как така? - Не са се целунали. - Нека се целуват.

Най-накрая, свършихме работа.

Не сме свършили всичко. - Как така?

Ако имаш в предвид Миша и Наташа, там тепърва ще става джумбюса.

Нямам в предвид тях, а теб!

Мен ли? - Виж сега, точна е като швейцарски часовник.

Какво да видя сега?

Сладък мой Шика! Аз получила твоя телеграма.

Елза, каква телеграма?

Не се преструвала. Ние хубаво се вземем, и шивеем, шивеем.

Ох, Шика. - Елза.

К Р А Й

Превод: Рангел Чипев 10/02/07 /subs. unacs. bg/ /torrents. bol. bg/