Original subtitles

- VVV -

Аз не съм крава, за да ям вегетарианска храна.

Не съм крава, та да ям трева и листа.

Шико, какво ти става, Шико! - Не искам повече да ям трева!

Ферщейн!

Варум, майне либе Шика! Варум!

Искам да ям месо, сланина, сърми, шкембе... Сръбски не разбираш ли!

Найн! Масно, луто, кисело - нихт!

Ще напълнееш, ще вдигнеш кръвно...

Шика, аз прочела в книга. Ядеш витамини, и дълго, дълго живееш.

Ама, жено, по-добре да умра сит, отколкото да живея гладен!

Трябва да ядеш това и точка! Спанак!

Аз да ям това? Е, Жика не иска повече!

Аз не съм ти моряка Попай. - Не знам, Шика, с какво разсърдила?

Аз разсърдила, че вече се изхождам, като патица.

Вас ис дас? - Като патица, ферщейн? Зелено...

Това трябва да ядеш! Няма мърдане! - Няма?

Няма! Никс! - Е, при мен има!

Още малко, ще почнеш и сено да ми даваш.

Халт! - У-у, ама ме уплаши!

Ти трябва ядеш мой спанак! - Твоят спанак е боклук.

Аз ще ям там, каквото се сетя.

Довиздане!

Наистина, Даро, откакто те няма, не съм се наял като човек.

Чак сега виждам, какво беше ти в живота ми.

А беше много работна! Много!

Хубаво ти казвах: не виси по прозорците.

Но ти обичаше всичко да блести.

Касетофона до дупка - и оп жица, жица!

Е, Даро, не си птица да полетиш от прозореца.

И ти казвах, да внимаваш, да не се подхлъзнеш.

А ти, на инат - оп, жица, жица!

Знаеш ли, Даро, не мога да забравя твоите сърми.

А като се сетя и твоята баница. Честен кръст, стомаха ми се свива.

Боже!

Ти нарочно ми го направи това,

да ми докажеш, колко си ценна. Много хубаво!

Сега видях и усетих. Но не трябваше чак толкова да го доказваш.

Знаеш ли, Даро,

че е тежък... живота на самотника.

Боба - на една страна. А аз...

Ха в къщи, ха в кръчмата.

А знаеш, Даро, че не обичам кръчмите.

И какво да правя, трябваше да доведа друга.

Знам... че не обичаш това да е Елза!

Даро, нима не ти е все едно коя е.

А-а, не те интересува какво ми е. Е, много ми е добре.

Превърнах се в крава. Чакам да почна мляко да давам.

Виждаш ли, Даро,

не е добре... Нито на теб, нито на мен.

А знаеш ли, нашия внук Михайло, направи пет годинки.

И прилича на мен, дедо да го изяде.

Е и на теб малко - веждите.

Ама не е добре, че е при сватята и приятеля.

Те не умеят с детето, ако аз не го възпитавам,

нищо няма да излезе от него.

Ако можеха, те щяха да си възпитат дъщерята.

Мария стана голяма госпожа. Докторка!

А нашия Боба си е Боба!

Метнал се е, Даро, умствено на теб!

Наистина не завърши висше,

но успях да му намеря работа.

И тази работа ми коства... милион.

Е, хайде сега, Даро... За здравето!

Наздраве!

Аз тръгвам сега, а това ти го оставям.

Ти това... да го прибереш.

Сбогом!

Драгомир Боянич във филма:

Дядо, искам аз.

Дядо-о!

КАКЪВ Е ДЯДОТО - ТАКЪВ И ВНУКА

Луди години - ІV част

Сценарий: Зоран Чалич Йован Маркович

В ролите: Риалда Кадрич Владимир Петрович

Елена Йованович Жигон Марко Тодорович

Режисьор: Зоран Чалич

Бобо?

Бобо, побързай! - Идвам!

Идвам, почакай.

Всъщност, ще тръгна сама, заради теб закъснявам.

Не се притеснявай! Само кафенцето... - Как изглеждам?

По-тихо! Ще събудите Мишо и Милан.

Мишо спи като топ, а новоизпечения пенсионер би могъл и да стане!

Защо? И така му е досадно цял ден. Станал е много нервен.

Медицината хубаво го обяснява. Прекъсването на активност при хората,

поражда психосоматични промени. От лека невроза,

до много сериозна психоза. - Докторке, моля, ще ви изстине кафето!

А с неврозата и психозата, моя татко Жика, бързо се справи.

Да, още в първата кръчма!

Днес ще се прибера късно, дежурна съм.

Мамо, внимавай Мишо да не яде каквото му падне.

Ти тръгвай, знам по-добре от теб, какво трябва на детето,

макар и да не съм лекар. - Чао, мамо!

Чао, бабо, и ми пазете дядото! - Не съм ти баба!

Заболяла ме и ръката, и крака. И ляво и дясно.

Ферщейн нихт. - Казах, че можех да ти помогна.

А найн, това мой утринна гимнастика.

Трябва малко поостарея. - Като поостарееш,

ще станеш жена и половина. Какво си купила?

А-а, много, много...

Внимавай сега, кренвирш за моя мъш, Шика!

Слушай, не съм мъш като мушкато. А мъж, като мъжага, ферщейн?

Мъжага като Шика.

Мъж - мъжага.

Жика като мъжага.

Мен учиш - аз всичко ще науча.

А това е за моя мъничък Мишо! Луфт балон.

Бързо обръщаш езика! - Шика!

А какво означава: "Йеби га!"

Този израз го няма в речника. - Учудва ме, че го няма!

Защо те интересува, като си омъжена жена?

Където и да отида, все чувам: "Йеби га!" В супермаркета...

Не знам, какво означава? - Еми това означава така:

Наздраве, но само в тесен кръг от хора.

Йеби га!

Според мен, ти ще научиш сръбски, по-добре от Вук Караджич!

Шика, как се казва на луфт балон? - Същото си е - балон.

Да го надуя ли?

Спука ми луфт балона! - Спука се, защото имаше дупка.

По-лош си и от малкия Мишо!

Шика!

Докторке, пак за вас!

Извинете.

Моля!

Е, това би трябвало да го знаеш. - Ама искам още веднъж да го чуя.

Не съм сама, имам работа.

Добре тогава, кажи с "да" или "не".

Е, въпроса е прост: обичаш ли ме!

Да, да, да! Хайде стига толкова! Чао!

Мишо, бъди сериозен!

Не гледай настрани, внимавай в такта.

Нищо няма да излезе от него. - Не приемай нещата така.

Какво искаш от 5-годишно дете. - И как иначе, като има такъв дядо!

Приятелю, вие ли сте? - Позволете, сватьо, моите уважения!

Заповядайте! - Благодаря!

Милане! Приятелят Жика.

Дойдох за Михайло. - Моите уважения!

Ето моя подарък за пенсионирането.

Това е отлично средство... за нервните ви нерви.

Искате да кажете, за нервната система. - Точно това исках да кажа.

Заповядайте!

Их, че е хубаво...

Ученото на дядо...

Всички казват, че има голям талант!

И Милан е учил цигулка, като малък.

Да! Госпожица Виолета?

Да, тук е. Момент.

Госпожице Виолета, търсят Ви по телефона.

Дядо, деденце! - Дядовото!

Целуни дядо.

Още колко имаш от часа? - Тъкмо започнахме.

Не се притеснявай, сега ще го скъсим.

Дръж това.

Внимавай сега. Едно, две, три...

Едно, две, три-и...

Дръж...

Добър ден! - Добър ден!

Познавате ли внука ми Мишо? - Вашия внук?

Да, той е мой внук! Метнал се е на мен по талант.

Е, докъде ли щях да стигна, ако имах такава учителка.

Никога не е късно! - "Никога не е късно-о...

да се люби страстно-о".

Приятелю, вие сте неоткрит талант!

Да, да, гений на ниво.

Благодаря! - Мишо, защо не свириш?

Аз свиря! - Аз нищо не чувам!

Аз свиря на ум. - Айде, бе!

Какво пък сега?

За какво става въпрос?

Нещо се развали. - Дай, да видя!

Развалило се!

Какво е това?

Госпожице Виолета, това въобще не свири.

Не разбирам. - Знаете ли, сватьо,

преди всеки час, Михайло трябва хубаво да си измие ръцете със сапун.

За да не се омазни лъка.

Не се притеснявай, дядо Жика всичко ще те научи.

Слушай, отиваме да свършим една работа.

За половин час, ще изкараме 200 хиляди, става ли?

Става! А къде са ти инструментите? - На работното място, казах им,

че трябва да доведа съдружника си. - ОК, тръгваме да приберем кинтите!

Дай ми тръбния ключ.

Така, дядо да те изяде. Да учиш за истински майстор,

а не за музикант.

Дай кълчищата. Слушай...

бягай при стопанина и искай парите. Аз ще оправя това тук.

Кажи, че е готово! Побързай!

Наздраве, съдружнико! - Наздраве!

Заповядайте, моля!

Вземи хляб!

Хубаво да се наядем, пък каквото ще да става.

Така е!

Найн, хер Милане!

Никъде ги няма! Кой знае, твоят приятел къде го влачи!

Ако се държи така неотговорно, повече няма да му даваме детето.

Мен ако питаш, детето не трябва да е с него, и това е.

Той прилича на дядо Жика. Не слуша какво му се говори!

Ние се мъчим за възпитанието му, а приятеля всичко разрушава!

Добър ден!

Мишо спи ли?

Спи, но не знаем къде спи!

Как не знаете, къде спи! - Бобо, наистина това няма смисъл.

Баща ти го взе още преди обяд, а сега е 4, и никакви ги няма!

Детето дори млякото си не е изпило! Трябва сериозно да поговориш с Жика.

Добре, сега ще ги намеря.

Добър ден, драги гости!

Заповядайте, моля, билети. Утре е тегленето.

Нов тираж, нов късмет!

Заповядайте!

Който не купи, губи възможност за печалба.

А, не! - Не? Добре.

О-о, кого виждам.

Моят стар приятел! - Много ми приятно!

За малкия, една хубава картинка.

Подарявай на други, аз сам си заработвам.

Имам си и дневни, нали така дядо!

Така е.

Седни. - Извинявай, но аз си помислих,

че това е някакво детенце. - Нищо, нищо, ти само седни.

Няма грешка! - Миге, какво пиеш?

Знаеш ли, аз само по една...

Защо само по една? - Еми, на работното място малко пречи.

На всеки обект, по една. - Дете, дай ни по една.

А по колко обекта обикаляш на ден?

Знам ли, зависи...

някъде около 20-тина.

Добра бройка!

Къде ходиш, съдружнико! Наздраве!

Хайде наздраве!

Ох, че силна. Хайде, благодаря ти, отивам на друг обект.

Заповядайте, който не си е купил билет.

Този добре се намокри!

Ще ми платиш ти за това!

Келнер, плащаме!

Плати и да си ходим.

Колко? - Да видим какво ще каже сметката.

120 хиляди. Заповядай.

Мишо, внимавай!

Е, това не е хубаво, дедо да те изяде.

Еми да, знаех си! Мишо, тръгвай в къщи!

Не можа ли да кажеш на дядо Жика, че трябва да се прибереш.

Не можах. - Хубаво ли е така да се изцапаш.

Погледни се на какво приличаш! - Аз съм дядовия съдружник!

Ще видиш ти съдружник, по дупето! - Остави го, детето не е виновно.

Разбира се, че не е. Виновен е онзи, че го взе.

Сигурно нищо не е ял цял ден.

Ще обещаеш ли на мама, че повече няма да се повтори.

Не мога! - Взимай това.

В банята, и веднага в леглото. - Ела, ела.

Утре ще си поговорим.

Кога ще има разпределяне на жилища в твоето предприятие.

Нямам представа, постоянно изменят правилника, нещо мъдруват.

Защо питаш?

Нямаме никакво влияние върху възпитанието на Мишо.

Не виждаш ли какво прави твоят баща. - Само моят ли баща?

Да. Моите се мъчат да го образоват, и да го подготвят за училище.

А дядо Жика, само го разваля. - А какво му липсва на дядо Жика!

Искрено да ти кажа, много му липсва!

Е, не може всички да бъдем възпитани, като твоите родители.

Не, приятелю, не идвайте. Мишо има задължения.

В момента има час по английски, а после отива на солфеж.

Къде отива? А-а, при солфежа.

Така кажете, няма проблем.

Аз там ще го изчакам, при солфежа. - Не, не, не го чакайте.

Той няма да бъде повече с вас. Така, както го чухте.

Та вие само го разваляте. - Аз го развалям?

Какви ги говорите! Всъщност, кое ви дава това право!

Слушайте...

Мамицата ти брадата...

Не ми харесват... - Виж, Марадона играе хубаво за окото.

Но Роси решава срещата... - А Блохин?

О-о, здравейте момчета!

Изкривихте се от работа! - Ще пийнете ли кафенце?

Не, благодаря, продължете с Мондиала.

Имам да ти кажа нещо! Ела с мен!

Слушай бе, бръмбар.

Ако ти си се омъжил за Мария, и си се преселил в къщата им...

Чакай, как омъжил? Не е ли оженил?

Омъжил! И трябва да ги слушаш! Аз не трябва, разбра ли.

Не разбирам! - А-а, не разбираш!

Това, че тъста ти, тъщата ти и всички... не дават да виждам моя Михайло,

това не разбираш!

Тръгваме! - Защо вие бърза?

Сега ще обядваме. - Трябва да се видим с едни приятели.

Ще се върнем на време.

Мишо, бъди добър! И недей да притесняваш дядо си.

Ама не, само му дадох витамини, нали така, дядо да го изяде.

Само хапнахме и пийнахме в "Шарана".

Ще ви дам аз на вас един шаран! Татко недей, наистина ще се разсърдя.

Не се притеснявай!

Не притеснявай за Мишо, ще го пазя!

Ауфидерзейн! - Мишо, чао. Татко, чао.

Ще се върнем за обяда.

А сега, един сок за моя Мишо.

Метни се!

Ето витамините!

Миша! Шика!

Къде се скрили?

Сега ни чакат да обядваме. - Това са витамини...

Да ги почакаме още малко.

После пак кажи, че моите родители са виновни!

Прилича на твоя дядо Милан.

Не, не, не е така, не е така.

Дис ис ъ... дог,

енд... дис ис, а дак. - Дак.

И внимавай за ударението.

Какво смешно казах? - Дядо Жика казва,

че английски се говори най-добре, като се сложи горещ картоф в устата.

Ох, Мишо, като учим английски, избий този дядо - откачалник, от главата си.

Милане, остави детето. Не виждаш ли, че се умори вече.

Е, добре, за днес стига толкова.

Хайде, дядовото, изрецитирай онова...

"Хиляди и хиляди години и т. н." Как беше?

"Хиляди и хиляди години, не са достатъчни,

да се опише краткия миг на вечността,

в който ти ме целуна, в който аз те целунах."

"В едно зимно утро, в парка "Моншери", в Париж."

"В Париж - земята на звездите."

Браво! Дай да те целуна.

Я ми кажи, какво правите с дядо Жика, когато сте заедно.

Много хубаво си играем. - А как точно си играете?

Дядо Жика е моят кон. - Е, това му най-отива.

А говори ли нещо за мен? - Говори.

И какво казва? - Казва, че ти си брадата коза.

Как коза! - Еми такава, коза.

Твоя приятел казва, че съм коза. Приличам ли ти на коза?

Сигурно детето е сгрешило. Искал е да каже, козел.

Много хубаво, за него приличам на коза, а на теб, на козел.

А пък твоя дядо Жика, прилича на кон! - Милане!

А ти само се подсмихвай!

Здравей, сине! - Здравей, татос. Здравей, мамос.

Не мамос, а мамо! - А така, какво ли още ще чуем от него!

Детето не е нищо виновно. - Не, аз съм крив!

"Ти си крив, защото си жив!" - Мишо!

Ето, чуваш ли какво е научил от дядо си Жика.

Остави моя дядо Жика на мира. - Е, няма да го оставя!

Той е ненормалник. - Татко, не така пред детето!

Каза, да ти пишкам на козята брада. - Е стига толкова, няма да се правиш...

Не удряй детето! - Искам при моя дядо Жика!

Ела при твоя татко, хайде. - Който не е по-добър от баща си.

Ще ви помоля, в мое присъствие, да не говорите нищо лошо за баща ми.

В моята къща мога да говоря, каквото си искам!

А аз мога и да си тръгна. - По-добре да не беше идвал тук.

Едва чакам да се махна от тази лудница.

Престани да се държиш така към нас, засрами се!

Бобо, не взимай на сериозно, всичко което казва.

Знаеш колко е нервен.

Мамо, наистина ли трябва? - Ще видиш, че ще ти е добре.

Тук има много деца, ще си играеш с тях.

Ще завържеш нови познанства.

Мама лъгала ли те е някога! - Не е.

Е, тогава всичко ще е наред. - Добър ден.

Здравей, как се казваш?

Кажи й! Кажи, Мишо, как се казваш.

Михайло. - Винаги са така в началото.

Слушай учителката. Мама ще дойде веднага след работа.

Хайде да се запознаеш с новите си другарчета.

Деца! Имате ново другарче - Мишо.

Здравей, здравей. - Това е Мишо!

Ха, вие ли сте, приятелю! - Моите уважения, сватьо. Как сте?

Заповядайте! - Благодаря.

Не бих искал да ви задържам, отбих се само за момент.

Заповядайте, влезте! Милане! Приятеля ни дойде.

Да, чух вече. - Седнете, заповядайте!

Ни бих искал да ви досаждам.

Чувствайте се като у дома си. Аз отивам да направя кафе,

нали горчиво го обичахте? - Права сте - чисто, без захар!

Милане, забавлявай приятеля. Ей сега ще дойда.

Побързай мила!

Как сте, как сте, приятелю? - Еми как, просто като пенсионер.

Ако не бяха някои дребни емоции, нямаше да има нищо.

А при вас какво ново има? - Благодаря, нищо особено.

Тоталитарна монодрама.

Искам да кажа - монотоника. - Хубаво го казахте!

Всичко се свежда до звънене по телефона, телевизия, радио и т. н.

Ютия.

Каква ютия? - Забравих да купя ютия,

а Елза ми поръча.

Ето, кафенцето е готово.

Като в ресторант, екстра категория!

Благодаря ти, сватьо, благодаря!

Не виждам Михайло, а аз точно за него съм дошъл.

Дошли сте за Мишо? - Такъв е нашия договор.

А къде е този калпазанин, къде се е скрил?

Мария го заведе тук наблизо, до ъгъла. - Да му купи нещо?

Не. Мария нищо ли не ви е казала? - Не, нищо!

Мишо от днес е на детска градина. - Детска градина! Дедо да го изяде!

А защо в детската градина, при живи баби и дядовци?

Виждате ли, Мария смята, че ние не влияем добре на детето,

както вие казвате "на ниво".

И мисли, че най-добре е да се възпитава в детската градина.

Там ще бъде със своите връстници, имат възпитателки и пълен пансион.

И да речем, една седмица ще е при вас, а другата - при нас.

Значи, всяка втора - при нас. - Да.

Трябва му възпитателка, като ние не сме възпитани.

И не умеем да се грижим за едно дете. Та му трябва гувер... та-та.

Гуверирана възпитателка. Е, така няма да стане!

Но, приятелю, чакай малко. - Няма нищо да чакам! И довиждане!

Той е луд, ще ни вземе детето! - Какво ще правим!

Бързо, дай ми сакото...

Хей, Михайло... Михайло!

Пусни детето, ти казвам, пусни!

Пусни, бе!

Защо дърпате детето така, моля ви се. Вие кои сте?

Аз съм дядо му. - Извинете, и аз съм негов дядо.

Чакайте, хора, какво правите с детето. - Той тръгва с мен!

Не, взимам го при мен в къщи. - Чакайте.

Моля те миличко, кои са тези двамата! - Нямам представа.

Как нямаш, та аз съм твоя дядо Жика!

Шегува се малкия! - Моля ви се, аз отговарям за това дете,

докато не дойдат родителите му. - А, при мен не вървят тези.

Той тръгва с мен. - Ама какво правите с детето!

Ще извикам управителя.

Ало... да, един момент. Докторке, милицията ви търси.

Милицията - мен? Да?

Да, аз съм. Моля?

Цялата болница говори, че милицията е търсила Мария Павлович.

И представи си върхът на срама, съдията ги глобява с по 50 хиляди.

И никой от тях няма пукната стотинка. Ами аз трябва да вадя 100 хиляди,

да плащам за техните глупости. - Е достатъчно плащах за теб,

можеш и ти веднъж за баща си! - Не е там работата, татко!

Ти трябва да отидеш на психиатър.

Значи, за теб и твоята дъщеря аз съм луд, така ли?

Знаех, какво ще стане, като не гледаш за кого се омъжваш!

Татко! - Така ли?

Бобо, разбери, не ние сме в криза.

Като получим жилище, всичко ще си дойде на мястото.

Мария, работата не е до жилището. Твоят баща ме подценява.

А това по малко влияе и на теб. - Така ли, а как го виждаш това?

Е, не го виждам, но го усещам. Ти си доктор, а аз, никой и нищо,

и така можем всеки по своя път. - Знаеш ли какво си ти.

Ти си един комплексиран глупак.

Опа, много хубаво, сега поне знам какво съм.

И чуй, с това за мен разговора е завършен.

Завършен, защото следваш по-малкото съпротивление.

Разговора не е завършен, ще продължим утре.

Лека нощ!

Шика!

Майне либе, Елза-а!

Пак си се насмукал!

Ало?

Ало, кой е там?

Ало! Ти имаш ли език?

Шика...

Пиян си като задник.

Ало?

Шпрехе Жика Павлович.

Хайде бре, стара кобило, не те ли е срам!

Ето ви витамини.

Аз теб повече няма търпя...

Две години те уча как се държиш. И никс!

Вие да мълчите, когато тя говори! - Не обичам пияни мъжки хора.

Ако ти пак направиш това, ще си отида във Франкфурт!

Ферщейн! Я?

Затова ти сега на мен заколи, че това няма да правиш.

Шико, какво правиш?

Искам да си направя харакири като Куросава.

В Япония.

Шико, ти ненормален. - Не съм аз ненормален,

защото ти ми каза да се заколя.

Аз мислих да обещаеш. - Да обещая! Защо не каза веднага.

Сега ще ти се закълна по наш обичай.

Внимавай сега!

Аз повече няма да пия!

Ето, моя щрудел е готов.

А-а, майне мутте, данке шоон! - Битте!

А говориш швабски, мутте ти твоя!

Какво да се прави, татко, според ситуацията.

Ще приготвя щрудел за малкия Мишо. - Данке шоон.

Ето ти покана за рождения ден на Мишо.

За какво ми е, като че ли не знам кога е роден.

Това не е за теб, ами за фрау Елза, от хер Милан.

Какво има хер Милан да пише на моята Елза.

Не мога да чета без очила.

Фуфен! Той нарича моята Елза, фуфен?

Какво се смееш, вагабонтин такъв! - Е, па имаш немкиня в къщи,

нека да ти преведе! Така без очилата, немски не знаеш.

Искаш да кажеш, удари самара, да се сети магарето!

Фрау Елза! - Я, битте!

Комензи битте, айн момент.

Ти си учила в немско училище? - Я, натюрлих!

А си минала и през Жикиното училище. - Я, Шикиното училище!

Сербише ме е учил Шика.

Ето прочети това, но почтено. Ако не знаеш някоя дума, ще ме попиташ.

Шика! - Какво пише по-нататък?

По-бавно...

Какво пише тоя господин козел? Преведи!

Приятели драги и наши...

Как хубаво звучи!

За петия рожден ден на нашия внук.

Миша, ние вас поканихме от цяло сърце.

На 3-ти юли, от все сърце да дойде.

Боже, как хубаво го е написал!

Надява се, да може лично да поздрави вас.

Вие може да доведете вашия мъж,

при условие, че ще се държи като... култура.

Мамицата му козелска!

Защото ще бъдат и майне приятели, доктори.

Аз там малко ще кокетирам.

Какво има още? До къде стигна?

На края. - Тук няма нищо, само подпис.

Милан унд Елена Тодорович.

Този твой възпитан тъст, нарочно иска да се покаже пред Елза,

колко добре владее немски. А аз съм прост като фасул,

и нищо не мога да науча.

Е, тъкмо сега ще му покажеш своето ниво.

И то точно на рождения ден на Мишо.

Май мутте, ауфидерзейн!

Татко, чао!

Поздрави Мишо! - Я, данке!

А-а, ето изненада. Здравей Вуко. - Здравей, батко!

Здрасти, лельо. Какво си ми донесла?

Честит рожден ден. Колко си порасъл.

Добре дошла! - Здравей, снахо.

Заповядайте.

С вас не искам да се поздравя!

Шест месеца не сте идвали! - На работа сме, знаеш как е.

Това е моята сестра от Нови сад. - Добър ден!

Не се притеснявайте, сега ще седна.

Тъкмо пристигна на време.

Мишо! - Хубаво е възпитан.

През цялото време се държи добре. - Та той вече е голямо момче.

Това показва влиянието на средата.

Бабата и дядото го възпитават.

А кой дядо?

Дай ми малко винце за нервите.

Какво иска малкия Мишо?

Иска сок. Моля ви.

Ето.

Това го пий ти, аз искам вино.

А къде е приятеля Жика? Къде е?

Той все ще се запилее някъде.

Говорим за вълка...

Ура, ето го моя дядо Жика!

Това е подарък за моя талантлив внук, Михайло.

Да свири вечер на дядо си Милан, когато си ляга.

Защо точно тъпан, бе татко!

Оригинално! - Това е свекъра на Мария.

Това е моят приятел, д-р Неделкович.

Моят приятел, д-р Елич, и техните съпруги.

А това е моята по-добра половинка!

Добър ден.

О-о, сватьо Вуко, от кога не съм те виждал!

Много ми е мило, приятелю, сядай!

Това е госпожица Виолета, учителката по музика на Мишо.

С нея имах честа да се запозная.

Какво ще пиете, приятелю? - Първо ракия, а след това, вино.

А между тях, всичко останало.

Между другото, дали не сме ви прекъснали

някоя ваша дискутируема конференция.

О не, не, ние просто си приказвахме. - Е, и пийнахме...

Само колко калории вкарахме в организмите си.

Вие докторите, съветвате другите за предпазване

а вие самите не го правите.

Аз винаги имам проблем с моя Шика.

Аз му готвя витамини, а той иска в оргазъм

да сложи... винце и само винце. Много винце.

Моята Елза искаше да каже организъм. Тя наскоро пристигна от Франкфурт.

О-о, та вие много добре говорите сръбски.

Само че оргазъм звучи като организъм, за ухото.

Я... учила ме мой Шика, всичко учила.

Само че малко бъркам понятията.

По-важното е да се разбираме.

Еми тогава, наздраве! - Наздраве!

Йеби га!

Йеби га!

Вие вероятно сте искали да я научите всичко наведнъж, но сте я претоварили.

Не, лъжете се, моята Елза е много любопитна.

Когато бях в Париж, цял месец ядох едно и също ядене.

Защо? - Защото само това е знаел да поръчва!

А, харесва ли ви в Югославия? - Я, зер гут. Гут, гут... добро е.

Знаете ли, аз съм била в Германия, Швейцария, Австрия...

Но никъде не е така хубаво, като в Гармиш партенкирхен!

Там е толкова прекрасно! - А аз какъв кожух си купих в Гърция!

Просто върхът!

Гърция! Е, и аз съм светски човек.

Светски човек!

Пропътувал съм по всички страни на средна Европа.

И на границите, само ще чувате...

Хер Жика... хер Жика!

Бутна, я цигари, я запалка, и мина без мито.

Е, хайде, наздраве!

А "парлам" чужди езици... като преводач!

Да, да!

Ако така говорите езиците, както сте научили съпругата си,

трябва да е много забавно.

Как се справя Мишо с цигулката! - Той има прекрасен слух,

само че трябва повече да се упражнява.

Затова му купих тъпан, за да може да свири в оркестър.

Какво става? Тук не се пие нищо!

Нека внука ни Михайло, да е жив сто години.

А ние всички, заедно с него, така да се веселим.

Наздраве!

Като се чука, в очите се гледа. Заради отношението, а и правилата.

Давай, обърни това до дъно. Па каквото ще да става!

В нашето село се казва: "Още по едно, па да си лягаме".

Наздраве! - Торта, тортичка!

Хайде, дядовото, кажи ни едно стихотворение.

Кое? - Онова, малкото.

Най-малкото стихотворение. "Ето най-малкото стихче,

по-малко от маково семе." "В него е една усмивка,

и писмо за едно момченце."

"Ако знаеш кой го праща, какво да ти кажа друго."

"Ако не знаеш кой го праща, какво те интересува тогава."

Дай, дядо Жика да го целуне! Духни така,

че всички свещички да отхвръкнат... Аз, когато бях малък, като запявах,

всички лампи угасваха. Хайде, духни ги.

Да живее Михайло!

Сега ти и аз... ще запеем една, но музикална.

Извинете! Трябва да тръгвам.

Какво ви е, тъкмо започнахме! - Довиждане на всички!

Простете, моля ви се, той е пийнал малко повече.

Все пак, някои неща са недопустими.

Защо изведнъж всички си тръгвате? - Трябва вече да си ходим.

Довиждане, всичко хубаво!

Беше ни много приятно. - Съжалявам, довиждане!

Заедно с Жика, интересен човек.

Михайло, къде ти е тъпана?

Забий го, дядо да те изяде, за мен и леля ти Вука!

Аз съм луда и без тъпан.

Престани с това думкане! - Слушай, снахо.

Не викай на внука ми, докато весели дядо си.

Стига ми вече вашето веселие. - Татко бе, прекаляваш вече!

Аз? - Да, ти!

Искате ли кафе, приятелю? - Може.

Ама аз не знам... все пак бях културен.

Аз с теб повече не говоря!

Вие сте просто невъзможен, винаги разваляте всичко.

Затова, вие си вдигнете нивото. - Недейте да се ядосвате, сватьо.

Как да не ядосвам, не знам как търпях до сега!

Наистина, и аз се питам. - Така ли, вие подкопавате брака ми!

Вие си го подкопавате със своето държание.

Е, тогава си запишете, кога съм бил за последно в къщата ви.

А ти, фрау Елза... фръц... след мен!

Аз те оставям, отивам си във Франкфурт.

Море върви, където искаш!

Ето, носи си това на панаира...

Ще полудея от баща ти! - И аз от твоя!

Извинете, този тъпан е на моя приятел Милан.

Изпуснал го е случайно. Бъдете така любезен, да му го занесете.

Ето, тази врата, бъдете любезен. Заповядайте!

Добре!

Шика!

Ама не мога да съм глупак на ниво. - Върви заглава!

Отивам си завинаги! - Хич не ми пука!

Не се карайте, това са глупости! - Ти защо се месиш?

Този тъпан ваш ли е? - Да, благодаря!

Довиждане!

Елза!

А, това ти ли си?

Дойдох само да си оставя нещата. - Какво? Изгони ли те тъщата?

А къде са Мария и Михайло?

Не ме питай нищо!

Къде ти е Елза?

И ти не ме питай нищо!

Видя ли какво направи, батко!

Ти си караш посвоему, лудия Жика и той, а децата страдат.

Хич не ме интересува, Мария може да се омъжи за много по-добър.

Как за по-добър, след такава любов!

Какво ли не се случи, но те си останаха заедно.

Всичко това е смешно и тъжно, батко.

Никакви проблеми няма в техния брак.

Единствения проблем сте вие старите! - Не трябваше да обиждаш Бобо.

Трябва да го повикаш. - Аз да го повикам!

На какъв ти приличам! - Тогава повикай Жика!

Оня глупак?

И двамата сте еднакви. - Какво сте ме почнали?

Оставете ме да си прочета вестника.

Някой да ме е търсил по телефона? - Не, никой не ви е търсил.

Някой да ме е търсил по телефона? - Казах ви, никой не ви е търсил.

Бобо! - Хей, аз съм!

Как си? Мишо, как е?

Постоянно пита за теб.

Ще го доведеш ли на Луна парка?

Ще го доведа! Може ли и аз да дойда с него?

И аз обичам Луна парк. - Само да те пуснат майка ти и баща ти.

Ти не можеш без ирония!

А ти все още си дъщеричката на татко и мама.

Пак започваш! - Може вече да са ти намерили

по-добра възможност за омъжване. - Ти си невъзможен, повече не ме търси!

Мария!

Подала молбата: д-р Мария Тодорович Павлович.

Мария! - Моля.

Ела тук!

Подпиши това! - Какво да подпиша?

Твоята молба за разтрогване на брака. - Милане!

Кой ти позволи да пишеш молба от чуждо име?

На мен не ми трябва чуждо одобрение. Ще се разведе и точка!

А помисли ли за детето? - Какво детето?

То ще е под мой надзор. Какво ще му липсва?

Завинаги да приключим с тази фамилия Павлович.

Чети ред по ред, не съм изпуснал нищо.

Какво ще кажеш? Съдът ще те разведе за миг.

Всичко си предвидил, само едно не си.

Моето съгласие.

Добре би било, да повикаш приятеля да се помирите, докато не стане късно.

А ти бъди умен, никакъв развод!

Твоето място е до Мария и детето, дори ако трябва да ви отстъпя това жилище.

А на оня брадат козел, аз ще му покажа!

Е, приятелю, не знам какво искате повече от мен.

Аз все пак преглътнах, и първи се обадих да оправим нещата.

Ама човеко, повече от това не мога.

Изглежда съм полудял, щом аз те потърсих.

Добре, какво съм виновен, че Елза ви е напуснала?

Каква връзка има това с мен? - Ти я наговори да си тръгне.

Всичко това, ти го замеси по твоя фин начин. Всичко знам!

По-добре си оправи държанието, засрами се!

А не да ме малтретираш за това. - Аз да си го оправя!

Е чак сега ще почна да се държа "на ниво"!

Това няма да ти се размине, да знаеш! - Заплашваш ли ме?

Ти си мислиш, че ме е страх от теб.

Какво каза?

Ти на мен?

Е, и аз на теб!

Избирай време, място и оръжие, още сега!

Почакай ме, ако смееш, само почакай.

Милане, какво ти става? - Какво правиш?

Сега ще му покажа аз на него!

Той мен да псува, наред... до девето коляно!

И баща ми и майка ми! И баба ми и дядо ми - търговеца.

И сестра ми от Нови сад.

Милане, какво стана!

Къде тръгваш такъв! - Къде, батко!

Отивам да си разчистя сметките! - С кого?

С Жика! - Па ти си полудял!

Двойна водка.

Ще ме псува на дядо, баба и сестрата от Нови сад!

Знаете ли какво означават за мен, дядо и баба!

Ще го размажа!

Двойна водка!

Ще му покажа аз на него!

Само да ми се появи!

Ама къде е, да го в брадата козя...

О-о, приятелю! - А, тук си вече! Ела, ако смееш.

Какво викаш, бе! Ти си мислиш, че ме е страх.

Ела де, ела! - Хайде...

Олле!

Влизай вътре, ако смееш, да ти покажа аз.

Ресторант "Златното буренце"

Трябва... - Не мога!

Е, тогава не трябва! - Е, па, ще го направя!

Но до дъно! - До дъно!

Така... те обичам... приятелю!

Девойче... още един литър.

Приятелю, моля ти се, знаеш, че аз имам високо кръвно.

Приятелче, ти само тръгни с мен, и никакво кръвно няма да ти влияе.

Внимавай сега, наздраве! - Щом ти го казваш, значи е така.

Ти си, приятелю, голяма работа.

От днес няма да се делим, дори и като спим.

Приятелю, дай да те целуна!

Много съжалявам за Елза.

Вярвай ми, нямах лоши намерения. - Няма значение, че Елза е няма,

важно е приятелството.

Аз, приятелю, мога и друга да доведа. - Как друга, като си женен?

Аз, женен? Аз я доведох само за проба.

Каква проба, моля ти се. Две години, проба!

Аз, приятелю, дълго време пробвам, а и жена не се взима само за една нощ,

ами за цял живот! - А не, не, никаква друга.

Утре отиваш във Франкфурт, за Елза. - Аз във Франкфурт?

Заради мен, ще отидеш! - Е, щом е заради теб,

тогава отивам да ти я доведа. - Договорено!

Не, другарко, нищо не сме получили.

Ще съобщим на патрулките. Дайте ми техните данни.

Келнер... два литра вино.

Няма повече вино! Приключваме!

Как така няма! Как няма, я донеси два литра.

Приятелю, ще намерим вино на друго място.

Приятелю, ето пиене!

Дръж!

Наздраве! - Наздраве!

Добър ден. - Мария!

Какво се е случило? - Бързо тръгвай с мен, ще разбереш!

Хайде!

Гледай сега!

Тръгваме!

Оставете количката, стойте бре! - Жика Павлович и Милан Тодорович.

Вероятно притежават и оръжие. - Добре, прието, тръгваме!

Дръж спирачката.

Отвори още една.

Защо отново през града, трябва да проверим в парковете.

Трябваше да проверим всички кръчми. - Не, че се оплаквам,

но никога не съм виждала Милан в такова състояние.

Спирай... спирай!

Какво стана, май ни изпусна спирачката.

Ето ги дядовците!

Караш като ватман!

Ето сега, възседни другия кон.

Дядо, да ми донесеш играчка!

Добре, дядо да го изяде! А вие двамата, да ми пазите Михайло.

Приятно пътуване, приятелю! - Благодаря.

Довиждане, приятелю. - Не се бави много.

Не се притеснявай, приятелю.

Аз съм за Франкфурт, а вие? - Аз съм до Мюнхен.

Може и аз да отида до Мюнхен, заповядайте!

Всички съседи дойдоха да ме изпратят.

КРАЙ

- VVV - 2011