Original subtitles

- VVV -

Клетия, какво ли му се е случило?

Дишайте дълбоко!

Докторе, елате в залата. Спешен случай!

Наред си.

Заповядайте! - Доктор Мария, черпи за жилище.

Е не може така, колежке, на крак!

Е, колега, това е само за начало.

А кога ще видим, как сте подредили това гнезденце?

Добре сте дошли по всяко време, само че няма какво да се види.

Още нищо не сме подредили. Имаме само най-необходимото.

Знаете ли, колежке, грешите. Всичко поскъпва,

а парите трябва да се влагат в истински неща.

Знаем, но в едно жилище трябва да има всичко необходимо.

Да е удобно, и естетически подредено.

Подреждането на жилище е истинско раздвижване.

Полека, едно по едно. - Е, като се почне, няма свършване.

Кредити, заеми, тичане, това има, онова няма...

Хайде наздраве! - Наздраве.

Добре, какво да купим на Боба за жилището?

Знаеш ли какво, вие съберете парите, да не се дублират подаръците.

Ето, аз съм ти приготвил каталог с комбинации, за подреждане на жилище.

"Домус" - моят дом.

Какъв каталог! Ела у нас, та да видиш подредба.

Една приятелка си подреди жилището, супер - всичко от чужбина.

Е, за мен сега това не е най-важното. - А-а, колега, това е много важно!

Човекът, по-голяма част от живота прекарва в жилището си.

Ние на Боба ще направим чертежи, нали сме проектанти.

Е, тогава върни ми това.

Е, деца, да ви е честито ново жилище! - Да е щастливо и богато! Наздраве!

ИДИ МИ - ДОЙДИ МИ

Луди години - V част

Сценарий: Зоран Чалич Йован Маркович

В ролите: Драгомир Боянич

Марко Тодорович

Риалда Кадрич Владимир Петрович

Елена Йованович Жигон Лиляна Янкович

Весна Чипчич Велимир Бата Живоинович

Режисьор: Зоран Чалич

Аз мисля, всяка стая да бъде в различен стил,

за да се избегне монотонност. - И без никакво ПДЧ, само чисто дърво!

Чиста дървесина, без чворове.

Е, тази стая трябва да се нареди в истински стил.

Да речем, барок, или стил "Луи ХІV".

Стига бе, приятелю, та да бъде като в народния музей.

Аз деца, ще ви подаря онази, голямата гарнитура от Нови сад,

оригинален "Бидермайер". Това сега е на мода.

Ама недейте така, какъв "Луи ХІV", какъв бидер-мидер!

Това са пропаднали династии. Трябва да се подреди в природен стил.

Никога не бях чувала за такъв стил. - Нито пък аз!

Па да речем... ловджийски стил.

Като влезеш вкъщи, още от прага да ти къркорят червата.

Ама какъв ловджийски стил, ти приятелю, нямаш понятие.

Аз нямам! - Това не е кръчма.

Аз ли нямам? Та аз съм обиколил половин Европа.

Разбира се, и три села отгоре.

На мен не ми е ясно, защо толкова се препирате.

Подреждането на жилището е само наша работа.

Как така ваша работа! - Много просто,

всичко, което наговорихте, на нас въобще не ни трябва.

Всъщност, искаме да бъде нещо просто. - Искаме повече пространство...

Като на летището!

Ама не е това, татко, не искаме да робуваме на нещата.

Всички така мислят от начало.

Не може да не се съобразявате с другите.

Ама какви други, моя къщичка - моя свобода.

Бобо, това жилище не го е получила Мария, а...

Татко, какво значение има. - Има значение!

Ха, стига сега, ако не е Мария, щеше да е Боба.

Те за нас са едно и също. - Да приятелю,

щяха да получат, но не знам кога. - Какъв е смисъла, като, татко,

ти цял живот само мърмориш!

Мишо, спри се, това не е футболно игрище.

А е изкомунициран, дядо да го изяде.

Добре ли го казах? - Перфектно!

А тук има много работа, докато се оправи всичко това.

Не се притеснявай, сватьо Вуко. Това ще го оправя, докато кажеш, секс.

Не е ли кекс? - Добре де, приятелю, може ли да си...

Аз съм бре, световен шампион.

Имам толко професии, колкото пръсти на ръцете.

Вие наистина имате златни ръце! - А-а, това без мен не може!

Става, приемам те като чирак.

Мен за чирак? Па Жико, аз съм висшист, бре.

А ти какво искаш, да си директор? Не става, приятелче, тук ще се работи!

Погледни тези стени. Това трябва отново да се шпаклова,

след това да се боядиса. Тези кранове да се сменят,

а прозореца да се премести. Така ще бъде... фотогенично за окото.

Що се касае за акустиката, не е лошо!

"Жената е невярна...

малко или много...

било като плаче

или се смее..."

Браво!

Вие приятелю, имате не само златни ръце, но и златен глас.

Да, като развален контрабас.

Ама, сватьо, аз пея като Елвис Притисни.

Всъщност, дайте ми ключовете. Докато утре вие сте на работа,

ние двамата, това ще го оправим. - Какво ви става?

Та вие вече рушите, бушите, като че нас ни няма.

Не можете двамата, при толкова задължения, да мислите за това.

Разбира се, батко и приятеля Жика, и без това нямат работа и им е досадно.

Няма ни батко, ни татко, никакви адаптации, стилове и край.

Ако трябва нещо, аз ще го направя! - Ти... олеле...

Зете, значи ние ви пречим, така ли! - Щом е така, ние тръгваме, приятелю,

е повече няма да се връщаме.

Какво ви е! Само търсите за какво да се разсърдите.

Правят се на важни, деца, всичко ще е наред. Довиждане!

Чао, ще се чуем! - Довиждане на всички!

Бобо!

Умори се от емоции.

Най-после и ние да сме сами.

И повече нищо не ни трябва.

Е, приятелю, сега ще те изям!

Внимавай, че съм малко жилав. Сега ще те острижа до кожа.

Едно, две, три.

Спри! И коня, мамо, ми изтрий.

Е, сега...

ще те одера като яре.

Ме-ее!

Едно, две... - А-а, приятелю, не е тук.

Как не е тук! - Еми не е тук, ами там!

Бегай бе, ти ме правиш на сляп. Е, точно тук е.

Живораде, Жико, недей да крадеш!

Кой краде? - Ти крадеш!

Няма повече да играя с теб. - Значи, не искаш?

Е, недей тогава! - Малко по-тихо,

детето не може да учи от вас.

Не се сърди, приятелю, по-добър съм от теб.

Да, по-добър си, като мамиш.

Добре де, това не е причина, да не пийнем по едно,

за да успокоим нервите. - Да, разбира се.

Хайде, наздраве! - Наздраве!

Виждаш ли, приятелю, когато човек излезе в пенсия,

просто не знае какво да прави.

Боба и Мария на една страна, Мишо ходи на училище

Всеки с проблемите си. А можехме да оправим това жилище,

та да се разкършим. - А като нямаш какво да правиш,

защо не ми напишеш домашните! - Домашните трябва да си ги пишеш сам.

Аз, моето училище отдавна завърших. - А как сам, като са толкова трудни.

Не са трудни. Те са пригодени за твоята възраст.

Хайде, дай да видя, какво не ти е ясно.

Слушай това.

За 8 килограма ябълки и 9 килограма картофи,

е платено 49 нови динара.

Изчислете колко струва килограм картофи, и колко, килограм ябълки,

ако ябълките са 5 пъти по-скъпи от картофите.

Ха, та това е лесно! - Хайде, па ти!

Дай тетрадката.

Мишо, първо трябва да се изравнят.

Значи така.

Няма ли да чакаме Мишо, а? - Не, днес ще яде при баба си и дядо си.

Ето и студената бира! - Добре ще ми дойде!

Ех, знам какво обича моето кутренце.

Знаеш ли, мисля, че прекаляваме с нареждането на жилището.

Колегите от работата искат да ни посетят, а право да ти кажа,

неудобно ми е да ги поканя. Ще ни помислят за ненормални.

Да, и аз мисля, че много неща ни липсват.

Трябва да направим нещо, но не знам откъде да започнем.

Знаеш ли откъде? От началото.

Не се притеснявай, донесъл съм няколко проспекта и каталога.

Знаеш ли какво има. Всичко е на ниво, както казва татко Жика.

Хайде! - Наздраве!

Ух, мамицата му...

Боже мой, наистина мъчат децата.

Щом Милан не може да я реши, как тогава Мишо.

Когато аз учех, за математиката ми трябваше само шепа фасул,

и всичко се решаваше със зрънца, просто като фасул.

Ти затова си толкова образован. - Е да, ти си завършил висше.

Знаеш ли кога ще решиш тази негова задача?

Когато получа награда. - Коя награда?

Ноблесовата.

Я, виж това, харесва ми.

Не, не, това е по-хубаво. С осветление отстрани.

За какво ти е осветление? Това не е практично.

Тази комбинация е по-добра. - Не, Мария, така ще го направим!

Какво говориш, тази комбинация е най-добра, и няма да бъде само твоето.

Аз, моята стая ще подредя ето така. - Е, ти твоята си я подреди както искаш.

А аз моята по мой вкус, па ще видим кой е прав.

Чакай бре, женска главо, откъде пари за всичко това.

Прав си!

Караме се, без да има за какво.

За парите ще се оправим някак си. Мисля, че татко и мама ще ни помогнат.

А моя татко Жика, няма нали! - Отлично, още по-добре.

Татко Жика може всичките майсторски работи да направи. А това не е малко.

Значи започваме отначало. - Отначало!

"На репетиция съм" Леле, Жико. Иди-бегай!

Вие, съседе, моля ви се! - Аз?

Вие, вие, не така, освободете си гласа.

Задуши ме този тютюн!

Внимавайте: ми, ми, ми... започваме!

Три - четири.

Моля ви, какво търсите тук?

Простете ми, не можах да се въздържа.

Търся вашия солист и мой приятел Жика.

Е, не мога сега, приятелю. Виждаш, че съм ангажиран.

А не, не, просто си идете, свободни сте.

И без това с гърлото не съм добре.

Заповядайте, маестро! - Благодаря.

Довиждане!

Значи, ти не казваш, че си станал солист!

Исках да ви изненадам, като ви изпратя покана за концерт.

Ти с пеенето далече ще стигнеш. - Иди-бегай, бе.

Ти защо си тук? - Ситуацията се промени.

Какво, кафе ли пуснаха или месото поевтиня.

За това ще има да почакаш. Боба и Мария, ни ангажират за

адаптацията и ремонта на жилището. - Охо, дойде им до главата.

Кога почваме работа? - Когато "световния шампион" каже.

Добре, хайде за материали.

Жико, докога ще държа тази кофа?

Докато не научиш занаята. - И това ми е един занаят...

Като че ли не бих могъл да мацам и аз този таван.

Ти? - Аз!

Хайде, тогава да видим.

Тук ли трябваше да оставиш кофата?

Това ти е за... това.

Дръж стълбата!

Хайде сега... хайде.

Олеле, приятелю... ощипа ме за...

Така... така е по-добре.

Казах ли ти, че не го разбираш този занаят.

Ало?

А-а, вие ли сте, сватьо? - Как напредва ремонта?

Отлично, сватьо, тъкмо сме в почивка. - А какво прави Милан?

Тъкмо сега си е сложил студено на яйцата.

Добре, хубаво, само да не се напиете!

Не се притеснявай, сватьо, няма.

Ти си твърдоглав, както винаги. Това, което го искаш, не струва.

Остави ме аз да избера, по ги разбирам. - Мария, аз теглих кредита,

и ще купя това, което съм намислил. - Добре, поне за банята аз ще избера.

Та тя да прилича на нещо. - Да заприлича на болница!

Милане!

Не може да влезе!

Не чувам! - Не може да влезе!

Какво не може да влезе, сватьо? - Прекалено е голям!

Добре де, какво правят тези момчета. За какво им плащаме?

Бутаха, но си отидоха. - Приятелю, я да видим

какво става горе. Дръж!

Какво ти става? - Не можах да издържа.

А аз как мога? - На теб ти е лесно. Вървиш напред,

а аз назад. - Ела тогава от моята страна,

па го хвани как ти е удобно. - Добре...

Мини отгоре.

Хайде сега.

Полека!

Полека!

Пускай!

Така е приятелю, като правят такива сгради, а малки асансьори!

Какво, сватьо, не може да влезе? - Не виждате ли колко е голям!

И ти казваш, че си взел мерките в милиметри!

Мамка му, аз измерих височината на стаята, а нямах в предвид вратата.

Добре тогава, как мислиш да влезе, математико.

Какъв математик, вчера получи двойка!

Жико, трябва да намерим решение. - Хей, дай да опитаме напреко.

Ама виждаш, че не може, малко е разстоянието.

Тогава какво да правим, сега стената ли да развалим.

Нима за толко малко да рушим стена. - От това малкото, когато не достига,

на девойката, щастието разбива. Приятелю, донеси чука и триона.

А-а, няма да стане! Такъв хубав и скъп гардероб.

Няма начин, донеси инструментите! - Защо се сърдиш, като си виновен.

Сега, това всичкото ще го оправя,

а вие отидете да донесете останалото.

Бъди нежен!

Приятелю!

Не го ли оправихте? - Да.

На парам парчета, "световен шампионе".

Аз само веднаж го чукнах с чукчето, и той се разпадна целия.

Но не се притеснявайте, всичко това ще го сглобя, както е било.

Е, тогава побързайте, докато не са се прибрали децата.

Момчета, ето тук, носете на третия етаж.

Па къде си бе, приятелю? - В гардероба!

А какво правиш там? - Монтирам, а ти внимавай как влизаш.

Слушай, остави това на Елена и сватя Вука. Ела да ми помогнеш. Хайде!

Чакай бе, какво правиш тук? - Внасям неща.

Какви неща? - Мебели. Това номер 10 ли е?

Да. Но нашите неща вече пристигнаха.

Защо не внасяте тези неща? - Този господин казва, че е грешка.

Нещата са били пристигнали вече. - Каква грешка?

Добре бе хора, какво правите! - Мебелираме!

Искахме да те изненадаме!

Само да видиш какви хубави неща сме ти купили!

Виж!

Хайде, приятелю, да си довършим работата.

Спри се малко, да си отдъхна.

За бога, защо не питахте. Знаете, че взех кредит.

Добре, ще сместим и твоите неща. - Къде ще ги сложим!

Взела съм за всичките три стаи. - Тъкмо ще стане като в магазин.

Хей, идват мебелите! - Ха, наздраве!

Мишо, какво правиш. Можеше да счупиш лампата,

знаеш ли колко струва! - Искам да си играя!

Улицата е за игра, а не вкъщи. - Какво става тук?

Ти ако си баща, ще го заведеш да си играе в парка, а не тук.

Съсипа ми всичко! - А аз от твоите неща, не мога да дишам.

Гледай, всичко е пълно с кич.

А ти имаш добър вкус. Наследил си го като малък, от татко ти Жика!

Ето твоя стил, като в зоологическа градина.

Тук доведи женски муфлон, а не мен. Не мога да спя от този ужас.

Да, това нарочно го сложих, за да не влизаш там.

Защо го счупи? Говори, защо? - Не съм виновен, има неща навсякъде.

Добре, защо сега биеш детето? - Защото ми счупи кристалната чиния.

Какво прави тази чиния тук? - Какво те засяга, така искам и край!

Олеле, не мога да мръдна!

Кой те кара да мъкнеш тежки неща. Искал си да спестиш, търпи сега.

Изпий това, което ти даде Мария. - Лесно ви е на вас!

Вас да ви беше така схванало...

Ако това не ти помогне, Мария каза, че ще ти бие инжекции.

Не, не... само инжекции, не! - Ще ти изпрати физиотерапевт.

Нека праща, който иска, само без инжекции.

Обадихте ли се на моя приятел Жика?

Па ти не можеш без него и в леглото.

Ало?

Сватьо, аз съм.

Какво?

Схванал се е? Къде?

В гърба? Иди-бегай, бе!

Жалко, че не се е схванал там, където трябва!

Ето, сватьо, идвам веднага! Ето ме веднага!

Мишо много е талантлив. Всичко, което му задам,

той овладява без грешка. - Метнал се е на баща си!

Днес му дадох два урока, защото следващ час няма да имаме.

Защо? - Няма да съм в Белград.

Е-е, тежко ще бъде без вас! - Мислите, на Мишо?

Не! На таткото на Мишо!

Не прекалявайте! - Не, не! Не прекалявам!

Всеки час на Мишо, аз очаквам с голямо нетърпение.

Учителко, ако не успея да направя тези уроци.

Ще успееш, ти си трудолюбиво момче.

Може ли да ви се обадя по телефона? - Но защо?

Макар само гласа ви да чуя.

Не разбирам, какво искате!

Вие имате хубаво жилище, хубави неща, хубава жена.

Авантюра? - Не!

Малко топлина! - Защо точно на мен го казвате?

Това усещам във вашите очи!

Сигурни ли сте? - Да! Във вашите очи, нещо гори!

Да ви звънна ли? - Опитайте!

Довиждане! - Довиждане!

Татко, какво гори в очите на госпожица Виолета?

Я, изчезвай в стаята си!

Аз мисля, че това е от оня гардероб, като го носехме по стълбите.

Така ме прободе.

От какъв гардероб, това беше преди 10 дена.

Сега ме застигна.

На него като му липсва нещо, това е краят на света.

Ти приятелю, да не си прекалил в други работи.

Е, приятелю мой, нима това още се прави.

Ама сте невъзможни!

Какво е това? - Сега ще видиш!

Ето, приятелю, донесох ти нещо да ти мине...

Дай, да видя.

Уха-а, каква котка.

Това не е нищо, я гледай това.

Олеле, ще ми се вдигне кръвното.

Виж каква брада - като твоята!

Батко, трябва ли ти нещо?

Какво ви става на вас? - Нищо, политически работи.

Какво каза? - Батко и Жика правят някаква политика.

Добър ден! - Добър ден?

Тук ли е болният? - Тук е.

Имам поръчка, аз съм физиотерапевт.

А-а, заповядайте! - Благодаря.

Милане, физиотерапевта дойде за теб.

Е, много ми е мило, ем драго.

А къде ви боли? - Мен всъщност, ме боли...

Аз съм болния, сестро, мен ме боли. - Той е сестро, изнемощял.

А аз съм здрав като... кон.

Първа лига, повярвайте! - Мен ме боли, мен.

Нищо, нищо, сега ще ви излекувам.

Сестро, искате ли кафе първо? - Може, но по-късно.

Ще можете ли да се съблечете сам, или да ви помогна.

Ще ви помоля, да ми помогнете.

Приятелю, Жико, нека да излезем, за да не пречим.

Не, не, не мога да оставя приятеля си сам.

Вие вървете, вървете.

А! Какво е това?

А-а, забавна литература.

Сватьо, тази физиотерапевтка би го вдигнала и мъртъв.

Кого? - Милан, разбира се.

Отивам да видя, да не му се случи нещо.

По-добре ли е така?

Аха, само така, само така.

Само така, само така, сестро.

Ето, кафето е готово.

Батко, по-добре ли ти е? - Много по-добре.

Леле, сестро, така вещо работите.

Е, това ми е специалността!

А колко дни, моят приятел ще го...

Докато не се изправи напълно.

Ако може да дойдете след обяд, тъкмо няма да има никой.

И никой няма да ни пречи. - А, не, аз обезателно ще дойда.

А не, не, не трябва да идваш, ти си имаш своя работа.

Тренирай пеене.

Тогава утре в 8, може ли? - Може!

Олеле, утре, ух!

Довиждане! - Довиждане, сестро.

Довиждане и благодаря.

Приятелю, това не е хубаво. Аз искам да ти помогна, а ти се дърпаш.

Знам аз, защо ти искаш да дойдеш.

А, сине, това е станало, когато мама е била на дежурство?

Интересно, Мишо има часове по цигулка, само когато съм дежурна.

А какво искаш да кажеш с това? - Аз, нищо.

Може би ти имаш нещо да кажеш. - Нямам какво да кажа,

ти отдавна не ме чуваш.

Ама защо се карате. Татко целуна на леля Виолета само ръката?

Ама ме прободе приятелю, че не може повече.

Схвана ме тотално.

Едва се домъкнах до телефона. - Какво говориш!

Но това е много сериозно.

Хей, ще ти донеса онези списания, които ми донесе, та се лекувай.

Недей приятелю, моля те, имам ги на килограм.

Ами, помоли Мария, да ми прати оная сестра.

Да ме тя малко... изфизио... терапевтира.

Мислиш, това да ти помогне? - Е, и на теб, братко, ти помогна.

Добре, а кога ще е най-удобно да дойде?

Колкото по-бързо, толкова по-добре! - Договорено, приятелю,

аз всичко ще ти организирам.

"Винаги е стоял изправен..."

Ама е точна!

Я, битте, момент!

Заповядай, сестро сладка. - Жика Павлович?

Зависи! - Аз съм физиотерапевт.

Ама, аз не съм Жика Павлович. - Но аз имам поръчка.

Но това е грешка, побратиме! Това е някаква грешка!

Млъкни, бе!

Шика! Шика, какво ти правят?

С мъже! Ти направо пропаднала. - Помагай, сестро, сладка.

Какво му правила?

Аз него масажирала.

За днес толкоз, утре по същото време.

Недей, побратиме, като бог те моля. Сега всичко ми е наред.

Както кажете. Госпожо, довиждане.

Откъде се па ти взе?

Рязала си вените! Къде рязала вени?

Защо искала да се обеси на криво дърво.

Какво да обеси? - Клети мой Шика, клетия.

Ти искала да умре за мен. Защо не си повикала,

аз с първи самолет да дойда. - Кой е искал да умре?

Е, хер Шика, Шика. Знам, че ти твърдоглава,

и нищо не отстъпва, и нищо не признава.

Но на мен, хер Милан всичко казва.

Казва, че ти искала да убиеш живота си, три пъти.

И това, хер Милан ти го казала? - Да, по международния телефон.

Мамицата му козя...

Недей да се сърдиш Шика, недей.

Той ти желае всичко зер гут.

Ние сега просто се женим. Па хубаво живеем.

А аз ще те пазя, като малко бебе.

Нима вие приемате хората на женени и неженени.

Значи ние женените сме нисша раса.

Не! Не правя такава разлика, по принцип.

Принципа е един, другото са само нюанси.

Не бих казала, че са само нюанси.

Аз имам неприятен опит.

Разбирате ли, винаги са възможни неприятности.

Женените мъже гледат на това, като на авантюра, забавление.

Не бих искала да съм в такава ситуация.

Позволете ми, да ви разубедя.

Ще видите, че вие за мен сте съвсем различно.

Аз постоянно мисля за вас!

А тази среща очаквах с голяма възбуда.

Надявам се, че и вие не сте равнодушна към мен.

О-о, кого виждаме. Добър ден, как сте?

Как са Мария и Мишо? - Точно сега обсъждаме

музикалното образование на Мишо. Винаги има някакви проблеми.

Проблемите трябва да се решават бързо и навреме.

Ефикасно! - Желязото се кове, докато е горещо!

Докато е горещо! - Извинете, ако сме ви прекъснали.

Поздравете Мария и Мишо.

Добре, благодаря! - Довиждане!

Довиждане!

Харесва ли ти физиотерапевта, приятелю?

Такова нещо ми направи, че няма да забравя, докато съм жив.

Много ти благодаря! - Няма защо.

Кой на кого, ако не свой на свой!

Само ми се обади, ако нещо ти потрябва.

А за Елза, където пак ми я обеси на врата, специално ще ти благодаря.

Какво за Елза. А ти все едно нищо не знаеш.

А-а, пристигнала е Елза!

Е, честито приятелю, честито.

Ама какво ти липсва, толкова. Не си сам.

Добра жена, добра домакиня...

Е, като толкова е добра, защо не я заведеш у вас?

С кого говорила, Шика?

С хер Милан. Тъкмо му благодаря дълбоко,

че отново те доведе. - Поздрави хер Милан!

Ето, Елза ти праща много целувки.

Да, а иначе, ти как си приятелю?

Като петел! Здрав и прав.

Иди-бегай, бе. Ако е така, имам и аз нещо за теб.

Жени, бре!

Ама, потърпи до утре, какво даваш зор.

Среща в "Златното буренце", по същото време.

Става? Договорено! Чао!

Здравей, приятелю! - Мълчи и гледай!

Каква снага! Като контрабас!

Това не е нищо, аз имам по-добро! - По-добро, нима има по-добро!

Има! - А къде има?

Е, чрез "запознайте се"! - О-о, намерил си кой!

Отворим "Новини", и си избера, каквото ми харесва.

Набера телефона или занеса бележката с шифъра.

И работата е готова! - А идват ли?

Като мухи на... такова, на мед.

А ти приятелю, нагласи ме с Елза! - Ама ще видиш, ще ти бъде по-добре.

Ама как по-добре. Утре имам среща с една хубава жена,

а аз трябва да съм с Елза. - А коя е жената?

Не знам, не съм я виждал. - А как я намери?

Нали ти казах, чрез обявите. - А какви са... нали разбираш.

Иди-бегай, да си избереш.

Разбираш ли, аз харесвам малко... по-пълнички.

Ето, гледай!

Чернокоса, 33 години, разведена, стройна.

Тази е някак си плоска. А, я виж това!

Блондинка с дълги коси, привлекателна външност.

И тази е някаква... - Чети по нататък, чети!

А виж това.

Като че ли е за теб.

Самотна интелектуалка, много хубава и запазена,

желае да се запознае със самотен интелектуалец.

Харесва мъже с брадичка!

Шифър: без ангажименти, гарантирана дискретност.

Това, приятелю, ти е шанс на живота! - Добре, а как... как да я намеря?

Много просто, написваме предложение. Определяме знак за разпознаване.

Да речем... червен карамфил.

Уговаряме времето и мястото.

Тогава аз ще занеса личното предложение във вестника.

И щом тя се обади, аз ще ти известя и... туп.

Приятелю, ти си истински другар. Какво щях да съм без теб...

Дете, по кило и сифон!

Вие ли сте без ангажименти. - Да, така е, защо питате?

Такова е условието - без ангажименти! - Какво условие?

Шифъра, "без... ангажименти".

Я се разкарай, пенсийо изкуфяла! - Моля?

Леле, ама сте прости!

Заповядайте, моля, заповядайте нов сорт.

Подаряваме безплатно, заповядайте моля.

Заповядайте, госпожо. Безплатни мостри, нов сорт.

Заповядайте, заповядайте, госпожо!

Нов сорт, подаряваме безплатно. Само за дамите.

Заповядайте, моля ви се, нов сорт.

Приятелю, какво стана горе? - Мислиш, че си духовит!

Е, това ти е за Елза и оня, физиотерапевта.

Сега сме квит. - Хайде, вземи кутията.

Аз много Ви благодаря, за досегашния труд.

Знаете ли, Мишо го записахме в редовно музикално училище.

Така, че повече не е необходимо да идвате.

Ако нещо не е наред... - Не, не, всичко беше наред.

Но задълженията, които имаме към вас, ще уреди моя съпруг.

Довиждане!

Хайде бе, какво се плашиш. Дай това на Елза.

Моя сладък Шика, толкова корамфили!

Всички за твоята Елза?

А какво трябва означава това?

Това ми остана.

Той с това ви иска ръката!

Вие ще бъдете фрау Павлович.

Па, приятелю, не се договорихме така.

Разбирате ли, Елза, той се срамува.

А по пътя ми каза, че няма търпение, да ви поиска ръката.

Ако не бях го спрял, щеше да купи целия цветарски магазин.

Сладка Шика.

Аз знам, че ти мене обича. Ти си мой истински мъж като мъжага.

Ние трябва се женим веднага! - Е, па, не може веднага!

Защо? - Защото трябва

да се приготви сватбата. - Няма да има никакъв проблем,

аз ще приготвя моите специалитети. - Да бе, сватовете да се наядат

със сено като говеда! За да стане сватбата,

трябва много месо. А да се набави много месо,

приятеля и аз трябва да отидем на лов. - Какъв лов?

Дипломатически! - Да убия някой дипломат!

Не се притеснявай, всичко съм подсигурил.

А защо ти на лов за сватба?

Па... да уловим дивеч,

ще приготвим ястия, само от диви зверове.

Не е необходимо убеждаване, Бобо.

Преди няколко дена, като бях с жена ви

се чувствах много неприятно, и това ми е достатъчно.

Все още съвестта ме гризе!

За какво все пак, като нищо не се е случило!

Можеше и да се случи, а това не ме устройва.

Мисля, че е по-добре да останем само приятели.

Наздраве! - Наздраве!

Аз ще си взема още малко от това, много е вкусно.

Заповядайте, вземете си. - Благодаря!

Мамо, защо партизаните, не е трябвало да берат сливи от градината?

Това е бъдещия цигулар на мама! - Охо, браво!

Мишо сине, отиди си в стаята, не пречи, когато възрастните си говорят.

Понякога е трудно да се обясни на децата, някои неща от нашето минало.

Много хубаво би било да се събираме по-често.

Да, ако даваха жилища по-често. - Е, ще има и други поводи,

не само за жилище. - Права сте колежке,

ето, толкоз години работим заедно, а аз чак сега виждам,

че сте толкова привлекателна. - Това си е ваша грешка, колега.

Аз сега съм в най-хубавата възраст. - В лудите години!

От медицинска гледна точка, най-добрата възраст за любов,

при жените е около 40-те години.

Значи на нас ни е дошло времето, да се изпита любовта.

Но внимавайте - люби, люби, но глава си не губи.

Добър ден! - Добър ден!

Това е моят съпруг! - Много ни е приятно, седнете при нас.

Моят мъж винаги е уморен, като се прибира от работа.

Заповядайте, вземете си.

Колега, кога заминавате на специализация?

А-а, няма вече специализации. Всички специализации,

завършихме преди стабилизацията.

Какво правиш в моята стая? - Чета комикс.

Татко,

кои са по-добри, каубоите или индианците?

Остави ме, не виждаш ли, че съм ядосан.

Но татко, с кой да разговарям в тази къща.

Иди, разговаряй с майка си. - Но мама постоянно е заета.

Е, и аз съм зает. Отивай си в стаята!

Аз какво ще вечерям? - Не знам, оправяй се сам.

Значи, за твоята компания можеш да приготвяш, а за мен не можеш, а!

Не искам за теб, не съм ти прислужница!

Значи аз трябва да ходя на друго място да ям?

Можеш, в Белград ресторанти колкото искаш.

И си намери някоя Виолета, да ти свири по желание.

Виолета ли каза? - Да, Виолета.

Защо си отказала нейните часове, без аз да знам.

А какво, да ви позволя да правите любов в моята къща?

Това е само твоя къща? - Да, моя!

Мария, значи аз тук съм излишен. Ти имаш своя компания,

свой кръг от приятели.

И не само си забравила мен, но и детето си забравила.

А ти като баща, какво направи за него? Кога последно бяхте на разходка,

кога писахте домашни. Тичаш по неговите учителки!

Ти си глупаво ревнива. - Аз към теб, отвратителен си ми!

Да, да, нападението е най-добрата отбрана.

И ти си мислиш, че не те видях как флиртуваш с твоя колега.

И тези твои чести нощни дежурства. - Така ли?

Виж, това аз повече няма да търпя! - Ако не можеш, вратите са отворени.

Аз работя сериозна работа. Лекувам хора.

Не се прозявам, като ти по цял ден. Сваляш Виолета пред детето!

Ти ме подценяваш!

Ти ще си като твоя луд баща - женкар. - Какво каза?

Това, което чу. - Ако още веднъж го кажеш,

ще те удуша! - Какво крещиш, като мокро бебе.

Хей, малкия!

Ела.

Кой беше ти? - Аз съм внука на Жика.

Съдружника на Жика. Как не се сетих веднага.

А къде си тръгнал толкова късно?

Не знам... мама и татко са излязли някъде, а нямам ключ от вкъщи.

Я седни малко, седни...

Нямаш ключ значи... на мен нещо не ми е ясно.

Трябва да почакам мама и татко, ето точно тук.

А тук... а как тук, като не знаеш къде са.

Няма значение, ще дойде дядо Жика.

А какво ще кажеш, да отидем двамата у нас.

Слушай, да телефонираме от там, а? Става ли?

Защо не. - Сигурно, това е най-добре. Хайде.

Мишо, първо хапни, и след това си напиши домашните.

Навих ти будилника, кога да тръгнеш на училище. Мама.

И казваш, че не искаш повече да се върнеш вкъщи.

Добре! А при дядо Жика?

При никой не искам, те пак ще ме върнат вкъщи.

Как си представяш да живееш сам? - Намери ми някаква работа.

Лесно ще ти намеря работа, само че...

Аз мисля, ти още веднъж да помислиш за това.

Това е сериозно решение!

А и татко ти, и майка ти, ще се притесняват.

Те мен не ме обичат, постоянно се карат.

Е, всички се карат.

А откъде знаеш, че не те обичат! - Всичко чух, всичко.

А какво ще правим с училището? - Няма да ходя на училище,

искам да ми намериш работа. - Става! Разбрахме се!

Ти остани тук, ще ме чакаш. - Добре.

А аз отивам, да ти намеря някаква работа.

Ето тук, има нещо да похапнеш.

Тук са и тези кученца, поиграй си с тях, а.

Хайде, аз да тръгвам.

Мишо!

Мама не обича татко, татко не обича мама.

И мен никой не ме обича, затова си тръгвам от тази къща.

Какво става? Какво се е случило?

Успокой се, сигурно е на училище. Отивам да го прибера.

Ало, мамо! Мишо да е при вас?

Мишо! Не е.

Не е ли на училище? - А татко къде е?

Отишъл е някъде с Жика.

Та ти плачеш! Нещо не е наред ли?

Не знаем къде е Мишо!

Добре, мамо, ще ти се обадя по-късно.

И на училище не е ходил!

Бобо, къде ни е детето!

Заповядайте, чичо Миге. - Добър ден!

Добър ден! - Всичко е наред, Мишо е при чичо Миге.

И той не знае, че аз сега съм тук.

Заповядайте, седнете! - Благодаря.

Ще пийнете ли ракийка? - Може, но само една!

Добре, една.

Налей ти, че аз не мога.

Хубаво, кажете, как така той е при вас.

Виждате ли, с децата трябва по-внимателно, и те са личности.

Децата, никога не трябва да забравяме, каквито и проблеми да имаме.

Значи, всичко се договорихме.

Само ще ви помоля, това да се получи като случайност.

Да не стане така, че аз съм предател. - Не се притеснявайте!

Довиждане! - Довиждане, и много ви благодаря!

Много ти благодаря, чичо Миге!

И вие двамата, за в бъдеще...

Довиждане! - Довиждане!

Успокой се! Сега всичко е наред! - Ти си мислиш, че всичко е наред!

Забравихме детето, Бобо! Занимаваме се с глупости.

Сега, след като толкова много постигнахме, се държим като непознати.

Мен много ме боли.

Знаеш, аз колко те обичам! - И аз теб, Мария!

А Виолета?

Забрави, това беше глупост!

Да забравим всичко грозно. Нали?

Много хубаво... вие тук се мляскате, а Мишо къде е?

Добре, ние на какво ви приличаме? - Успокойте се, всичко ще ви се изясни!

Седнете, да се разберем. Заповядайте!

Намери ли ми работа?

Слаба работа!

В тази стабилизация, трудно се намира работа.

Но аз имам друго решение.

Искаш ли да ми станеш съдружник? - Как да ти стана съдружник?

Еми така, заедно да продаваме лотарийни билети.

Аз и ти, 50 на 50, става ли? - Става!

Еми тогава... договора е сключен, дай си ръката!

Видя ли как се работи това? - Да.

Добре! Сега ти ще отидеш в онази кръчма,

а аз от другата страна. Не трябва да сме си конкуренция, нали!

О кей! - И внимавай, добре смятай.

Да няма после липси. - Добре, съдружнико!

Хайде сега, на добър път!

Заповядайте, моля, утре е тегленето.

Който рискува, той и печели. Нов тираж, нов късмет.

Днес малък, утре по-голям. - Малкия, дай от тези билети.

Заповядайте, съседе.

Дай на всички по един билет, дядо да го изяде.

Първо дай парите!

Нямам дребни, за да ти върна.

Как си се изменил, откакто започна работа.

Та не щеш дори да ни поздравиш!

Хайде, ти и аз да изпием по едно за нервите.

Може, но само по едно!

Наздраве! - Наздраве!

Мишо, сине, защо си сърдит на мама?

И на татко! - Добре де, защо си ни сърдит?

За това няма да говорим в кръчмата!

Хайде, ти и аз да се поразходим, и да поговорим, а.

А татко? - И татко!

Но как ще се оправя с чичо Миге, аз съм му съдружник?

Не се притеснявай, аз ще уредя всичко.

Хайде.

Заповядайте, утре е тегленето.

Сега е последния шанс. Нов тираж, нов късмет.

Здравей, Миге! - Добре го направи.

Миге, сядай да пийнем по нещо! - Може, но само едно!

Кой би рекъл, че ти не си завършил педагогика.

Колко симпатичен беше с тези билети!

Не иска човека, да разговаря в кръчмата!

Е, блазе ми, не обича кръчмите, както и дядо му Жика!

Е, а сега да обявим сватбата!

Каква сватба, Мишо е още малък за женене.

Ами вашата сватба! - Ние всичко договорили.

Жика ще се ожени за мен, само че не тази неделя.

Ще ходи на лов за подивяло месо. - Какъв лов?

На лов, като всеки друг! И аз отивам с него.

Аз ще приготвя дивашка сватба!

Е, нека е щастливо завръщането на Мишо в къщи!

Така Миге, който му е до сватба, да се жени веднага. Наздраве!

Мишо, сине, как можа да ни напишеш това!

Кажи на мама.

Ти наистина ли мислиш, че не обичам баща ти?

И че аз не обичам майка ти. Ето виж.

Хайде, още един път!

Е, хайде още веднъж! - Още веднъж?

Всичко е наред.

А защо мислиш, че ние не те обичаме?

А защо ме би, когато се счупи онази кристална чиния?

Не знам какво ми стана.

Сгреших Мишо!

Вие не разбирате, че аз не мога да живея тук, защото не мога

да премина спокойно през тази стая. Ако ме обичахте,

нямаше да натрупате всичко това.

Добре, кажи кое най-много ти пречи.

Ето, тази китайска скъпоценност.

Винаги се плаша, когато минавам покрай нея.

Сине!

Тази синята, а!

Ха така, браво татко!

И това ли ти пречи?

Този венецианския...? - Какво ще го правим?

Ура-а! - Продължаваме нататък.

Ето ви, заповядайте! - Благодаря.

За бога, какво правите! - Хвърляме всичко, което ни разделя!

Аз за това съм дал пари. - Е, като си дал само ти пари.

Затова, тогава...

Ама хора... вие нормални ли сте!

Пропаднахме, ако изпее целия си репертоар.

Ще осъмнем тук. Аз операта, органически не понасям!

Ще я удуша някой ден.

Варум, хер доктор, варум? - 30 години слушам една и съща песен.

Леле, вие, хер доктор, правите Луцифер.

Браво! - Наздраве!

Как прекрасно вие пеете!

Драга моя, да бяхте ме чули някога...

Пеех всички главни арии в операта.

Татко ще съжалява, че не е с нас. - От кога Милан ходи на лов?

Та той никога не е виждал лов, ами приятеля Жика го заведе.

А-а, Жика е добър ловец!

Но не знам какво ще хване в тъмното. - Той казва, че на лов

трябва да се ходи нощем, когато дивеча спи.

А нашите си мислят, че сме на лов!

Еми да... виждаш ли колко дивеч има.

Диви патици, яребици, гургулици...

Ще искате ли да ми завържете това?

Моят приятел е специалист по отвързването. Позволете на мен.

Ще можете ли и на мен, моля ви се! - О-о, разбира се, яребице моя.

Дай и на мен малко. - Иди-бегай, бе!

Благодаря! - Добре бе, каква е тази врява,

чувате се чак в публиката. Всичко ли е готово?

Ако режисьора ви види тук, ще стане напечено.

И къде ще се скрием, приятелю? - Не се притеснявай,

вече съм измислил номера.

Момичета, внимавайте, започваме с дефилиране.

Както се разбрахме, една по една, знаете си реда.

Тръгвай, сега! Хайде, усмихнете се.

Мишо, гаси телевизора, да не ни пречи!

Защо, искам да видя модното ревю. - Да видим какви новости ни предлагат.

Най-вече за нас пълничките, да не кажа дебелите.

Побързайте, започва второто излизане! Какво правите вие двете тук?

Гримираме се. - Какво гримиране, добре ли сте,

я бягайте на сцената.

Какво става там? Кой е това сега?

Разбирате ли, това е моят приятел Милан.

Какъв Милан, кои сте вие, какво правите тук?

Ние сме тръгнали на лов. - На лов - такива?

Вие сте ненормални, викнете този Милан, иначе ще ви откъсна главите.

Милане!

Ела, ела-а!

Знаеш ли, че това се предава по телевизията.

Знам! - Какво знаеш! Изчезвай!

Не се притеснявай, приятелче. Аз ще го оправя, ще видиш.

Да видя как ще го оправите.

Как ръкопляскат!

Наздраве!

Драги зрители, драги посетители, току що видяхте най-новите модели

от модната колекция на "Титекс". А и нашите комици,

неоткрити таланти, пред които е хубавото бъдеще.

Малко хумор не е излишен, нали?

Вие двамата, какво чакате, публиката ви вика, хайде!

А-а, това няма да стане, аз съм лектор.

Ама вие двете сте супер.

Не бях виждал по-хубав тандем.

Ама моля ви се, как така...

Няма как така, веднага на сцената, докато не съм ви откъснал главите!

И все пак, защо ми се карате!

Ето ги дядовците!

На лов!?

Невероятно!

Ах, Шика, Шика!

Аз три години чакала този момент!

Ще почакаме още малко. - За бога, къде е този Жика?

Отиде до шивача, да си вземе костюма. - Той винаги нещо ще обърка!

Трябваше отдавна да пристигне. - Може човека да се притеснява,

не се жени всеки ден. - Сметката, моля!

Не! Този път аз плащам!

А, не става! Днес аз черпя!

Защо пак ти да черпиш? - Имам важна причина.

И коя е тази важна причина?

Знам ли, коя е тази причина! Хайде, наздраве!

Наздраве!

Хора, никъде го няма! - Ходи ли при шивача?

Да! - И какво каза?

Че въобще не е ходил! - Как, не е ходил?

Еми просто не е ходил!

Шика, Шика!

Дай ми два динара, аз ще го викна.

Жико! - Моля!

Търсят ви на телефона.

Днес не работя! - Но моля ви се, казват, че е спешно!

"Щом е спешно, трябва да е важно".

Ало? Тук е лично Жика Павлович.

О-о, това ти ли си приятелю, хайде идвай бързо в "Златното буренце".

Днес аз черпя!

А... черква! Иди-бегай, аз в бога не вярвам.

Венчавка! Хей, Миге!

Сетих се защо черпя. - За какво?

Аз днес се женя!

Мили боже!

Слушай, приятелю, аз днес въобще не мога да дойда.

Как не е хубаво?

Щом не е хубаво, венчай се ти за нея. Ти отново я доведе тук.

Но Живораде, ти трябва да дойдеш.

Макар и заради мен.

Да не се излагаме, бре! - Ама аз бих дошъл, приятелю,

заради теб. Но и да искам, не мога!

Счупих си краката!

И левия и десния!

Ето, държа ги в ръце.

Наздраве!

Аз това повече не търпя!

Аз се съгласих... да променя вярата си...

Да се венчая в ортодоксална църква.

О, майн гот!

Сега отивам право във Франкфурт, и няма повече "дойди ми". Няма!

- VVV - 2011

КРАЙ