Original subtitles

ТОПОР 1943

Втора част

Захарченко, стройте се!

Да се строим. - Хайде побързай.

Повтарям задачата.

Разкриваме и унищожаваме разузнавателната група на противника.

Те са седем души.

И още, най-важното: в един от тях... най-старият,

бръсне главата си до голо...

Заповядвам да не се стреля! Нужен ни е жив.

Ясно ли е всичко? - Ясно.

Напред. - Напред.

Не се притеснявай. Всеки може да сгреши.

Не беше грешка.

Къде са тогава? - Не знам.

Може би са ги подменили.

По каква причина?

Не, но ако немците са знаели, че си оцелял в блатото

и си се върнал в щаба, разказал си за танковете,

и втората група са изпратили... Или са знаели?

Хауптман, блокирайте пътя назад на диверсантите.

И не бързайте към мястото на боя.

Нека руснаците сами се изпозастрелят в тази мъгла.

Ясно? - Слушам!

Тогава изпълнявайте. Продължаваме.

Обкръжете ги!

Мини отляво! - Давай, давай!

На ви, гадове!

Пази се, граната!

И по кое време трябваше да бъдат до разрушения мост?

Преди четири часа.

Здраве желаем, другари старши офицери.

И времето днес е едно...

Не ти се ще да умираш.

Знаеш ли вече? - А как иначе.

Длъжността ми е такава.

Ами... Отивам на наблюдателния пункт.

Пред настъпление тревога те обхваща, нали др. комдив?

Въздухът стана някак кисел. Да беше проветрил тук.

Е и...

Не погребваш ли Альошин твърде рано?

С Альошин работата е ясна.

А ти доколко си затънал в тая каша?

Вече и дело си завел. - А ти помисли.

Разузнавачите не откриха танкове - едно..

Сега пропаднаха и не се свързват - две...

Значи групата е загинала или по-лошо, попаднала е в засада - три.

Дори и да е така.

Групата на Одинцов изпълни задачата. - Коя задача?

Не знаехме ли още вчера къде са истинските немски танкове?

Я, я накъде накланяш? - А ти помисли.

Ако групата на Одинцов е заловена, то немците могат да узнаят от него...

... че Одинцов е видял истинските им танкове край Брилево.

Съветското командване знае за това.

Тоест знаят, къде стоят наистина,

и ще ударят не по Анино с фазерните танкове, а именно по Брилево.

А това вече са сведения от стратегическо значение.

Разбирате ли, др. началник на разузнаването на дивизията,

какви козове сте предали на врага?

Погодин, Зимин?

А Родин?

Касимов.

Заповядах ти да го наглеждаш. - В мъглата побягна.

След това започна бой. Стрелях.

Много стрелях. И дядото тръгна.

В Родин ли стреля? - Защо в него? В немците.

А Родин по немците стреля ли?

Не стреля. - Ясно.

Отначало хвърли граната. И тръгна.

Касимов, можеш ли да ми обясниш ясно?

Родин с немците бой води или не? - Слушайте, стрелял - не стрелял,

след половин час с кучета ще ни намерят, обградили са всичко.

Радиостанция повече нямаме.

Стреляха целенасочено.

Беда, командир.

Аз ви вкарах в засада.

Е защо бързаш толкова? До своите първо ме заведи.

Не е задължително.

Имам заповед за този случай.

Ами давай, разстрелвай.

Само че назад не бива да се връщаш.

Говори.

Отвсякъде си прав, командире.

Мисля, че немците нарочно ме "пуснаха"...

...тогава там в блатото, когато стреляха.

В крайна сметка можеха да ме застрелят, а не го сториха.

Нарочно не ме застреляха.

Но защо? - Това ти ми обясни защо!

Да, и аз сега със закъснение разбирам - защо.

За да доведа нова група в Анино - вас.

За да може да видите тези дървени танкове.

Кога започна боят?

Когато Погодин изпрати радиограмата, веднага получи и първия куршум.

И вторият - в радиостанцията, за надеждност.

Щом знаят по кой път сме дошли

значи ще ни устроят засада точно на предната линия.

Не можем да се върнем по същия път.

Ще видим, Родин...

Господин полковник.

Къде е групата?

Къде са пленените? Труповете? Само двама убити.

Останалите се измъкнаха. - На пътеката имаше силна мъгла.

Трябваше да импровизирам, за да не се стреляме помежду си.

Своите хора ли пожали, майоре?

И колко немци ще загинат, ако руснаците разкрият танковете?!

Ликвидацията на групата е въпрос на време.

Радиостанцията им е унищожена. Пътеката е под контрол.

Те няма да излязат на пътеката. Може да чакате вечно!

Слушайте. Ще ви дам още две роти.

Вижте.

Блокирайте всички изходи от блатото. Тук и тук също.

Това е единственият път за доставка. Идете до гарата.

Пристигнала е разузнавателна рота "Panzergrenadier".

Задействайте моите заповеди.

До вечерта групата трябва да бъде унищожена.

Или вашите хора ще идат в лагер.

Заедно с вас.

Слушам.

Да, като че ли в блатата, беше по-тихо.

Да! Щях да седя там, в блатата, до самото настъпление.

Отново камиони с гориво тръгват.

Бензинец си източват.

А у нас веднага на трибунал щяха да ги изправят.

Така е то у нас.

Илюминатор. - И закъде точат този бензин?

Дървените танкове зареждат с гориво.

Тук има един път. Към Анино.

Върви по дяволите.

Давай да попитаме.

Не стреляйте!

Не стреляйте!

Не стреляйте, предавам се!

Лягай на земята! - Не стреляйте!

Легни. - Не стреляйте, предавам се!

Една минутка...

Проклятие!

Сомов, в твоята дивизия!

Виноват, не успях. Като вятър побягна.

Хайде по-бързо. Кола идва.

Това са руснаци, карай!

Карай бързо! Не забавяй!

Не стреляйте!

Не стреляйте...

Стой!

Хер Хауптман, чух изстрели. Там, в тази посока.

Разбрах. - Добре

Давай, да тръгваме.

Ще го разпитаме тоя тук.

Няма да стигне далеч оттук.

Голям човек.

Защо мислиш така?

Важна чанта.

Чиста кожа.

Сега ще видим.

Танкист? - Не.

Не, инженер съм.

Тук пише, че сте командир на рота от танкова дивизия.

Само на ремонтна рота.

Аз съм инженер. Ремонт и обслужване на танкове.

И къде е дислоцирана ротата ви? - Придвижва се.

Отивам до гарата, за да предам оборудването.

Крайна дестинация? - Село Анино.

Защо ремонтната рота е толкова близо до фронтовата линия?

Очаква се голяма руска офанзива.

Номер на танковата дивизия?

20-та танкова дивизия.

Дислокация?

Село Анино.

Анино, ли каза? - Така изглежда.

Имаш късмет, Родин. - Какво?

Казвам - късметлия си, дядо.

Късметлия е този, който има късмет.

По дяволите, а радиото все едно не работи.

Ще ви дам информация за новите танкове,

за 20-та танкова дивизия и не само...

Ето той...

Той също не е танкист.

Механик? - Не.

"Бранденбург".

Как?

Да, да. "Бранденбург-800".

Руснак. Там всички са руснаци.

Ах ти копеле немско.

От страх и майка си ще продадеш.

Кучка.

Е, какво се блещиш?

Добре си отпочинахте, славяни.

Родин.

Този... да се разстреля.

А смисъл?

А без смисъл...

По заповед.

След първата радиограма ще е необходим убедителен аргумент

че танковете са в Анино.

Ако цял "Бранденбург" им заведем, ще ни повярват повече.

Разбираш ли какво е правел тук?

Той няма да дойде.

Ще го принудим.

Няма да дойде.

Нека поговоря с него насаме.

Сега е смел и чака смъртта.

С теб - офицера, няма да разговаря.

А с теб?

Ще го стори.

Круглов, събирай вещите, и в колата.

Касимов, на пост, наглеждай пътя. Старшина, води лейтенанта.

Ставаме, битте-дритте.

Мислех, че не ме позна.

Ето значи, как се срещаме.

А в блатото преди три дни мои момчета ти ли застреля?

Беше работа.

А мен защо не уби?

А ти мен би ли могъл?

Дървените танкове - твое дело ли са?

Мое.

Не, Ваня... Никъде няма да ходя с вас.

Жив няма да се дам.

Дай да ти развържа ръцете.

Върви.

А ти?

Теб ще те разстрелят. - Значи, съдбата е такава.

Върви си, Николай.

Върви.

Къде ме водите? - Вървете.

Пеленгаторът, който обикаля тук, знаете ли го?

Неговия маршрут. - Разбира се, че не.

Това е Абвер. Но знам къде е разположен.

То е подразделение на контраразузнаването, в село Горки.

Наблизо има ферма. И щабът им.

Мога да го покажа на картата. - Покажи.

Не мога да чета на руски.

Шнеле? - Ето тук, да.

Село Горки.

Аз съм тук! Помогнете!

Диверсанти!

Разредете се!

Напред! Бъдете внимателни.

Пали, пали.!

Давай.

Веснин!

Влизай, комдив, не се стеснявай.

Влизай, влизай...

Тук с твоя началник на разузнаването си поговорихме.

Оказва се, че идеята е твоя, да изпратиш Одинцов с Родин.

Оказва се.

И какво?

Само Родин знае пътеките из блатото, за да проникне тайно в Анино.

Касимов, Круглов, след мен.

"Бранденбург" къде е?

А познаваш ли добре този Родин?

Това разпит ли е?

Засега беседа. Но е добре да отговорите, др. полковник, откровено.

Към вас се натрупаха много въпроси.

Аз, майоре... през 37-ма бях в Лубянка.

Всички въпроси бяха изяснени там.

Това е било в друго време. А въпросите възникват от момента

откакто Иван Родин се е оказал във вашата част.

Къде е пленникът?

Пуснах го.

Как го пусна?

Брат ми е той. Брат.

По малкия.

Казахте на щаба си, че го познавате още от първата световна

и се доверявате много на мнението му. И защо така изведнъж?

Той да не е командвал полк? Кадрови офицер ли е бил?

Той е подофицер. В ротните се отклони.

Има голям боен опит.

О и как! И какво направи с бойния си опит в Гражданската?

Той вече не е строеви, а вие в разузнаването го разпределяте. Защо?

За да ходи в тила на немците?

Е, за това са разузнавачите.

А защо го пусна?

А ти какво би направил на мое място?

Аз? Бих на място го...

Той застреля твоите другари.

Той те е съжалил в блатото. - Така се оказва.

Той е смятал, че ти ще доведеш и втора група.

Глупак си ти, Родин. Той не те е пожалил. Той те е използвал.

И сега ще те убие. И нас заедно с теб.

Не си пуснал брат си.

А враг.

Правилно правиш, че мълчиш, другар командир на дивизия.

Мислиш, че и друго знам за него?

Да. Много неща.

Че е приел фамилията Василиев...

Какво, не очакваше ли, комдив?

Ще ми разкажеш всичко.

Сомов, вземи му автомата.

А топора?

Остави.

Стани! Оръжието.

И не мислете, че като сте служили с маршал Жуков в Световната,

то държите Господ за брадата. По-скоро, обратно гражданино Альошин.

До настъплението има ден.

А без радиостанция, нищо не можем да предадем

Нужно е решение.

Вече веднъж предавахме на своя глава...

Това е така. Освен думи, трябват и доказателства.

Какво?

Голям човек. На гарата е отивал.

За танка масло трябва ли? Трябва.

Резервни части трябват ли? Трябват.

Къде? Анино.

Режийните разходи са аргументи, но малко.

И няма да успеем да се върнем.

И така и инак, нямаме радиостанция.

Има радиостанция. Само трябва да я вземем.

Е, има ли нещо?

Нищо. Фактури, списъци. За танковете - нищо.

Да вървим.

Още... Давай-давай.

Какво става с радиостанцията?

Свързочника се заключи. Ще го поопушим. Хайде, Круглов.

Касимов!

Касимов! Идвай.

Диверсанти. Всички вън от колата.

Разпръснете се.

Претърсете всичко тук.

Има граната! Залегни!

Внимание. Повтарям. Говори гвардейски капитан Одинцов.

Поради крайни обстоятелства говоря с открит текст

важна информация за командването на фронта.

Дислокация на 20-та танкова дивизия на противника в района

на село Анино - подтвърждавам.

Внимание. Повтарям.

Дислокация на 20-та танкова дивизия на противника в района

на село Анино - подтвърждавам. Ако ме чувате, приемам.

Казахте, че ще се върнат в Анино. И пратихме всичките си сили натам.

Вашият лейтенант им надрънка всичко. Трябва да се върнат.

Преди половин час те излязоха в ефир

с открит текст за дислокацията на танковете.

Няма ли ги?

Поискаха подкрепление на изхода до Белиничи.

Вземете хората си и блокирайте пътя на север до Заполие.

Това е последният ви шанс.

Внимание. Говори гвардейски капитан Одинцов.

Предвид крайните обстоятелства говоря с открит текст...

Говори "Полынь". - "Полынь". Да, "Полынь".

Вашата информация е приета.

Ало. - Повтарям...

Информацията ви е приета. Край на връзката.

Като се върна - ще намеря тая "Полынь" непременно.

Не ни повярваха.

Ако бяха ни повярвали щяха да уточнят място,

да проверяват личност...

Касимов го няма. Чантата с документи я няма.

И няма с какво да се върнем.

А радиограмата?

Не повярваха.

Круглов, намери място и спри.

Давай.

Трябва ни „Език“. И най-добре да е танкист.

Откъде да го вземем? - От селото.

От Анино? - Мисля, че там са разположени.

Труден човек си ти, Иван Илич. С теб няма миг покой.

Ти не си по-лесен.

Панцер?

Да. - Да вървим.

Какво става?

Как- какво? Краката си подби. Да беше се преобул.

Сега... И без това ще изчакаме нощта.

Давай.

Напред.

Давай.

Свали торбата от него, че ще се задуши.

С него далеч няма да стигнеш. Не е свикнал да тича.

Вече бях се изчакал

Но знаех, че ще дойдеш. Упорит си..

Ще те пусна.

Решавай, докато можеш.

Всички?

Не. Само ти.

Тук не бива. Ще ни засипят с гранати.

Ти ме пусна по-братски. Аз - теб.

Само че побързай.

Е... Мисли по-бързо.

Повярвай ми за последен път.

Е?

Поостарял си.

И ти не си станал по-млад.

Точно.

Лежа ли?

Не, избягах от конвоя.

После живях в тайгата.

Открили са те? Мобилизирали?

Сам до фронта се добрах. Доброволец.

Доброволец?

Чу ли за семейството?

Разстреляли са татко.

И мама.

Не, Ваня, не ги разстреляха.

Разпнаха ги на портата.

Как така?

Като господа бога наш... Иисус Христос.

Чу ли, че на Дон моряци и китайци се разбунтуваха?

А жена ми с децата, живи закопаха.

Кажи ми, Ваня... как?

С какво сърце стана доброволец при тия?

Ето с това.

Ти си чужд за тях. Чужд и враг ще останеш. Ела с нас.

С вас?

С извергите?

Не.

Е, значи няма да се разберем?

Ваня, тогава давай веднага да приключим с тая работа.

Все пак, не сме чужди.

Е...

Хайде, давай.

Давай, казах.

Залегни!

Капитане... Жив ли си?

Жив. Жив, капитане, жив.

Първи на нашия участък на настъплението ще тръгнат

...гвардейците на Сиренко,

...танковете на Кравченко

...и дивизията на Альошин.

Къде е комдив Альошин?

Повтарям въпроса.

Защо пет часа преди офанзивата

не виждам командира на фронтовата дивизия?

Другарю маршал на Съветския съюз, Нямах време да доложа. Альошин...

Разрешете да се обърна, др. армейски генерал?

Какво, Веснин, обезумя ли? Нахлуваш като у дома си.

Виноват. Виноват, др. маршал на Съветския съюз.

Казвам: по ваша заповед, на разположение на дивизията

на полковник Альошин е доставен "език",

танкист от 20-та танкова дивизия на Вермахта.

По мое разпореждане? Кой го е доставил?

Гвардейски капитан Одинцов, др. армейски генерал, и редник Родин.

Разрешете да влязат? Това е изключително важно.

Давай. - Слушам.

Чувате ли? Това е заради вас, Хартман.

Руснаците бомбардират в Анино най-новите ни танкове.

Сега пробивът им е въпрос на време.

Трябва да ви обесят. Точно сега.

Жив?

Жив засега.

Здраве желая, другарю маршал на Съветския Союз.

Елате тук и двамата.

Излиза, че беше прав тогава. А аз - не.

Вие си имате своя истина.

Това е вярно.

Истините ни са различни, войнико. Вземи. За спомен.

Представи го за награда. - Тъй вярно.

Другарю маршал.

Беда у нас. Вашият бивш ротен, полковник Альошин, бе арестуван.

Да вървим.

Не искаш да сътрудничиш, Альошин? А?

А напразно.

Ще стигна до дъното на всичко ваше с Родин.

Достатъчно!

Кой ви пусна?

Другарю маршал на Съветския съюз...

Здравей, полковник. - Здраве желая, другарю...

Какво ти е? Изглеждаш някак...

Одраскал ли си се..?

Ротен, нашето бойно минало ние обезателно с теб ще си спомним.

После.

А сега ти нареждам: да се върнеш на разположение

на поверената ти дивизия

и да продължиш командването.

Слушам, да се върна, др. маршал на Съветския Союз. Разрешете...

Върви.

Какво ти е, майоре? Какво? Лошо ли ти е? А?

Другарю маршал на Съветския съюз...

Млъкни.

Така ще те подредя, че родната ти майка няма да те познае.

На кого вдигна ръка, куче?

В навечерието на настъплението. Подлец.

Ти лиши фронтовата дивизия от управление,

ти практически я обезглави. Знаеш ли какво се полага за това?

Хайде, свържи ме с началника на "Смерш" на фронта.

Другарю маршал... - Живо!

Е, момчета, дочакахте ли писмата?

Идват.

Минометите ще се включат ли? - И те! От само себе си...

Ще започнем веднага след вас.

Тогава и тръгваме.

Къде е Родин?

Тук съм.

Превод: puzek ©

SUBTEAM - HIDDEN POWER ® .. subsunacs..