Original subtitles

Стоим тук цяла нощ. Кажи ни истината!

Според показанията ви в нощта на... - Пак ли?

Въпросната нощ се напих и спах в ареста.

Бил си пиян и си убил капитана, защото е спял с жена ти.

Лейтенантът е научил за връзката ви с кап. Коста, не е ли така?

Лейтенантът не го е приел добре, нали, Карола?

Знаеш ли какво смятаме, че се е случило?

Онази нощ лейтенантът се е уговорил с него в гората.

Затова кап. Коста излиза от къщи в два часа през нощта.

Когато е пристигнал, си насъскал кучетата срещу него.

Гонил си го като някакъв заек!

После си си го изкарал на трупа и си го хвърлил в кладенеца.

Какви ги говорите? Раул никога не би наранил никого!

Ти го познаваш, Начо. Знаеш, че не е такъв. Знаеш го!

Извършил е идеалното престъпление.

Никакви следи, никакви улики.

Никой не е знаел, че сте любовници.

Затова и не заподозират съпруга ви. Докато не се случва нещо.

На следващия ден след убийството съдия Крус намира в дома си кутия.

С неща на Коста. Казва на лейтенанта.

Тази кутия доказва, че капитанът е водел разследване.

Лейтенантът вади късмет. Тя не вижда,

че това са снимки на двама ви с кап. Коста.

Лейтенант! Ще ви звънна пак!

Той е знаел за тях и че може да са там.

Трябвало е да открадне кутията, за да не научат за престъплението.

Изчакал е да падне нощта и се е вмъкнал у съдийката.

Взел е кутията със снимките.

Мамо! В къщата има човек!

Откраднали ли са нещо?

Кутията! Взели са кутията!

Не. Това не е вярно.

Само че - лош късмет!

Съдийката намира кутията, която си взел,

със снимките на жена ти с капитана!

Видяла е мотива за действията ти и си решил да я убиеш.

Сара! Сара!

Подгонил си я в гората, повалил си я на земята...

Ако не са били дошли колегите, си щял да я убиеш!

Отговаряй! - Сержант!

Не съм я нападнал, Басилио. Просто исках да говоря с нея.

Сара! Съжалявам! Наистина много съжалявам.

Това сигурно е някакво недоразумение.

Раул е невинен! Сара!

Грешите.

Нито Раул е убиец, нито е откраднал въпросната кутия.

В нощта, когато са я взели от дома на съдийката,

съпругът ми беше с мен.

Цялата нощ. В болницата.

Защо в болницата? - Заради мен.

Защото направих аборт.

Защо лейтенантът не го е обяснил в показанията си?

Искахме да го скрием.

Детето не беше от съпруга ми.

Беше от Давид. От кап. Коста.

ЛУНА: МИСТЕРИЯТА НА КАЛЕНДА

КРЪВ

Побърках се да те търся навсякъде! Къде беше, по дяволите?

Не знам. - Не знаеш ли?

Събудих се в гората, но не знам как съм стигнал дотам.

Не си спомням!

Не знам какво се е случило. Съжалявам. Наистина.

Добре, успокой се. Няма проблеми. - Няма ли? Откачам, по дяволите!

Видях разни неща! - Така ли? Какви неща?

Беше нощ, в гората.

Имаше някакъв човек. Не го видях ясно.

Само че държеше нож. Тогава преряза...

Джоел, просто кошмар. Забрави! Пий хапчетата и ще си добре.

Течеше ми кръв... - Стига, Джоел! Достатъчно!

Разбирам, че си се изплашил малко, но всичко е в главата ти, сине.

Това са последствия от болестта ти. Разбираш ли?

Беше толкова истинско... - Повярвай ми, не е истина.

Така че си изпий лекарствата и престани да го мислиш. Ясно?

Хайде.

Ето. Вземи ги на училище.

Ако забележиш нещо странно, какво и да било, вземи едно.

Гледай! Излизат децата им.

УБИЕЦ

Здравей, миличък. Как се чувстваш?

Добре. Днес май ще мога да отида на училище.

Дума да не става! Вдигни се! Така.

Днес оставаш в леглото целия ден, Томас!

Как е чичо Раул?

Ами... Добре.

Всичко скоро ще се изясни. Ще видиш.

Ти се оправяй възможно най-скоро. - Добре.

Миличък, какво търсеше в гората вчера, когато те откриха?

Не ми казвай, че си бил на разходка! Не ми е до глупости днес.

Ще ти кажа, но обещай да не се ядосваш.

Обещавам.

Значи преди много години, през Средновековието,

в Календа е имало напаст, която е покосила куп народ.

Напаст от какво?

От върколаци...

От върколаци? Да! Какво друго... - Каза, че няма да се ядосваш.

Така. В гората открихме нещо невероятно.

Намерихме това. Погледни.

По време на напастта жителите правели там жертвоприношения.

За да не изяждат върколаците хората, а животните.

Полагали са телата върху скалата с някакъв ритуал, още не знам какъв.

И камъкът привличал върколаците. - Ритуал значи?

Убеден съм, че ще го открия в тази книга.

Вече прекали, Томас! Край! Чуваш ли ме?

Тези истории са навредили ужасно! А в нашето семейство най-много!

Като малка страдах достатъчно! Сега и синът ми да се трепе с това!

Край! Повече да не съм чула да се споменават върколаците!

Забранено е в този дом! - Мамо, каза, че няма да се ядосаш.

Нарушавам обещанията си когато искам.

Лягай да си почиваш! Тези книги отиват на боклука.

Не! Мамо, как ще... Не ги хвърляй! Не и на боклука! По дяволите!

Ето я. Ако ми се случи на мен, ще умра.

Представи си да живееш с убиец! - Може и днес да не дойдат.

Чист пияница! Всички го знаят.

Хора!

Пабло, имаш висока оценка на контролното.

Учи повечко или майка ти е спала и с учителя по математика?

Пабло! По дяволите, Пабло!

Какво става тук? - Полека! Спри се, казах!

Какво правите? Хайде, навън!

Какво беше това за майка му? - Да не би да не си чула?

Колеги, всичко сочи, че лейт. Пандо е виновен.

Има мотив и няма алиби. Сержант!

Положението е следното.

Той твърди, че в нощта на убийството на кап. Коста

бил останал да спи в ареста пиян.

Някой видял ли го е? - Не, никой.

Тогава дойде съдия Крус. Ние го будихме сутринта.

Беше в ареста и спеше пиянски сън.

Разполагал е с цялата нощ, за да извърши престъплението.

Проверихте ли камерата на входа дали е записано влизането му?

Кастро, вече знаеш задачата си. - Г-н съдия, нещо не се връзва.

В нощта на кражбата на кутията лейтенантът е бил в болницата.

Проверихме, има алиби. - Е, и?

Познава местните престъпници, всеки може да му е помогнал.

Праща човек за уличаващите вещи, а ги оставя в колата да се виждат?

Може да е смятал да ги унищожи. - И качва съдията...

Твърде интелигентен е, че да направи толкова глупости.

Момент. Да, разполагаме с факти, които зависят от обстоятелствата.

Лейт. Пандо обаче е имал мотив

и в нощта на убийството не са го видели в ареста.

Трябва ни само една улика, че е бил на местопрестъплението.

Останалото ще се обясни само.

Нали чухте? Захващайте се за работа.

Нужно ни е оръжието на убийството, косъм, следа, нещичко! Живо!

Значи е вярно? Татко ти е изневерил ли?

Как може да не ми кажеш, мамо?

Истината е, че не можех да повярвам.

Щяхме да сме голямо щастливо семейство!

Съжалявам. Наистина, Лейре. - Казах ти да не идваме.

Никога не се е интересувал от нас! - Исках най-после да сме семейство!

Да имаме мечтания живот! Само това! Не го ли разбираш?

Откъде да знам, че баща ти ми изневерява!

Как...

Господи! Как можа да се случи това? Как така го допуснах?

Сега какво? Прибираме се обратно, все едно не се е случило нищо ли?

Какво предлагаш да правим?

Кажи ми ти! Ти си по гениалните идеи.

Господи!

Сара, моля те! Моля те!

Как смееш да идваш в дома ми? - Трябва да говоря с теб. Важно е.

Отвори ми и ме пусни да мина!

Казах да ме пуснеш да видя брат си! Моля те!

Чакай малко! Какви са тези крясъци? Какво става?

Ще сляза да видя брат си. - Правилата са пределно ясни...

Басилио, долу е брат ми, чуваш ли ме!

Най-лошият ден в живота му. Има нужда от подкрепата ми!

Знам, но не е позволено. - Басилио...

Или ме пусни, или ще те цапна, за да ме арестуваш.

Ти си избери! - Добре!

Само две минути. Без никакъв физически контакт!

И нито дума на Кортасар, за бога!

Как си? - Добре. А децата?

А Карола? - И по-добре е била, Раул.

Ще те измъкнем от тук, чуваш ли? Ще докажем, че си невинен.

Дай една прегръдка и изчезвай.

Слушай... Трябва да ми помогнеш.

Не съм мигнал цяла нощ. Голям кошмар!

Казвай каквото ще казваш и напусни. Не искам дъщеря ми да те вижда.

Аз...

Искам да те помоля за прошка.

За прошка ли?

Да прощавам на теб не значи нищо. Предал ме е Давид.

Не. Той беше сам, когато пристигна тук.

Мислеше, че никога няма да си ви върне.

Мъртъв е и не може да се защити, но аз мога да го сторя.

Дошла си да го защитаваш? Карола, това е нелепо.

Съветвам те да искаш прошка от семейството си.

Може тях да ги интересува какво имаш да казваш.

Знаеш ли какво? Права си.

Не беше добра идея да идвам. - Не беше. Никак даже.

Не го направих заради теб. Сторих го заради него. Обичах го.

Ще ми се и той да ме беше обичал.

Само че беше влюбен в теб. Искаше да е с теб и с дъщеря ви.

Не вярвам. Направил ти е дете.

Адори не се осмели да ми каже. - Той не знаеше. Това е.

Бяхме скъсали, когато разбрах.

Случи се, преди да решите да дойдете тук.

Да! Естествено!

Затова сте се видели в хотела в деня, когато го убиха.

Да. Аз го повиках.

Щях да му кажа, че съм бременна.

Само че той беше толкова щастлив!

Двете с Лейре идвахте насам и не спираше да говори за вас.

Умираше от желание да започне начисто.

Не събрах сили да му кажа. Същата нощ го убиха.

На другия ден изгубих детето.

Това не е ли Медина с надуваема кукла?

Да... - Начо, би ли се концентрирал!

Ако не видим лейтенантът да влиза, алибито му гори.

Да, давай. - Обвиняват го в убийство!

Вече ще съм концентриран. Извинявай.

Мислех си за някаква глупост. - Знам какво те тревожи теб!

Не, умнице, не мислех за Вера! Нито за брат й.

Не съм казала, че мислиш за нея. Нито за брат й.

Добре, притеснявам се за Вера. И за онова хлапе. Гузно ми е. Точка.

Така. Щом толкова се тревожиш, защо не говориш с нея? И с брат й.

После се връщаш, концентрираш се и си свършваме работата.

Нали? Разбира се! Би трябвало да й кажа нещо.

Да й обясня, че нямах друг избор. Ще отида да говорим и ще й кажа:

"Съжалявам, но следвам заповеди. Полицай съм все пак!

Колкото и да ме е грижа за теб, за брат ти и всичките ти близки...".

Не може да бъде! Не ми казвай, че оттук нататък записът е повреден!

Часът е 21,36.

Кога каза лейтенантът, че е дошъл в нощта на убийството на Коста?

Сега ще проверя. Ето го. В 10 без 15.

А от 21,36 ч. записът е повреден.

Нещата стават все по-странни.

Смръщиш ли вежди така, става страшно!

Затворя ли очи и съм дотам. - Защо така?

Едва станах. Ужасно ми се спи.

Да не беше чатил цяла нощ! - Доста се посмяхме с тази история.

Джоел, какво ти е? Джоел!

Соня, стой!

Сигурна ли си за това? Дали да не подготвим стратегия?

Да кажем на съдия, че греши... Не е ли обида към властта?

Ако не искаш, не идвай. - Идвам.

Да знаеш, че мен не ме слуша.

Не знам дали не може да ме търпи... Или може би е глух!

Г-н кмете. Г-н съдия, може ли да поговорим с вас за момент?

Насаме, моля. - Важно ли е?

Не е на живот и смърт. - Да, важно е.

Няма проблеми, Хосе-Антонио. - Прощавай, Франсиско.

С Кастро преглеждахме записа от входа.

Повреден е. - Моля?

Повреден е. Изтрит. - Чух.

Това е единственият начин да проверим алибито на лейтенанта.

А изведнъж се поврежда. Смятам, че е умишлено и че е натопен.

Моля? - Натопен. Умишлено!

Това е само хипотеза. Не сме сигурни.

Мисля, че сте права да смятате, че някой е манипулирал записа.

Аз съм на същото мнение, абсолютно.

Само че може би е бил самият лейт. Пандо.

Ако не е спал в ареста, то е трябвало да изтрие записа,

за да покрие алибито си.

Лейт. Пандо е много хитър.

Толкова, че добър полицай като вас да се усъмни във вината му.

Накара и двамата ни да се усъмним. Нас двамата.

Не се оставяйте да ви манипулират, полицай Мурильо.

Този господин е много умен. Само дето е глух като пън.

Хей! Трябва да отида до тоалетната.

Лейтенант, знаете, че е запушена.

Стига, Валехо! Заведи ме в тази горе тогава.

Пет минути.

Недей да крещиш! Не викай, Сара!

Чуй ме! Не целя да те нараня.

Искам само да поговорим. Единствено това. Става ли?

Повярвала си им! И теб ли са успели да излъжат?

Сара, не съм убил съпруга ти. Невинен съм. Това е капан.

Пусни ме да изляза, моля те! - Чуй ме!

Беше права. Убили са Давид заради това, което е разследвал.

Сега искат да натопят мен, за да приключат случая грешно.

Не от мен трябва да се страхуваш! - Лейтенант?

Смяташ, че като дойдеш и ми кажеш това, ще промениш нещо?

Мислиш ли, че ще повярвам и на една твоя дума?

Не. Само че ми направи услуга. - Аз?

Само ти можеш. - Ти луд ли си?

Чуй ме! Кутията с документи... Сигурно са пипали съдържанието й.

Искам да провериш. - Отворете!

Само ти знаеш какво е имало в нея, преди да я открият у мен.

Отворете вратата! - Убеден съм, че са взели нещо.

Това, което липсва, ще ни отведе до убиеца.

Убиецът на Давид стои пред мен!

Г-жо съдия, наред ли е всичко? - Наред е.

Не можех да стискам повече. Не знаех, че е заето. Съжалявам.

Прощавайте, г-жо съдия.

По дяволите!

Благодаря ви за разбирането. Уверявам ви, че няма да се повтори.

Изключиха ли те? - Този път ще му се размине.

Къде ти беше главата, момчето ми?

Ману беше виновен. И голямата му уста. Прекали.

Все едно. Прииска ли ти се пак да удряш някого, ще се сдържаш!

Да... Както ти си се сдържала да не преспиш с друг!

Съжалявам, момчето ми... - Остави ме на мира!

Наред ли е всичко? - Да, нищо ми няма.

Изскочи така бързо. - Просто малко ме болеше глава.

Изглеждаш доста зле. - Добре съм. Наистина.

Връщам се в клас.

"ХЛЗ"...

Късно е станало! Хапнете и ще продължим после.

Добре.

СКЛАД ЗА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Какво правиш навън? - Нищо.

Излязох да хвърля боклука и забравих ключовете.

Да хвърлиш боклука ли?

Откога седиш тук? Целият гориш!

Не знам. Час и половина...

Господи, Томас! Как може? Ставай! Веднага ще повикам лекаря.

Добре. Помогни ми.

Готово.

Моля те, не казвай на майка ми. - Томас, прекаляваш вече!

Моля те, Лейре! Не й казвай, ще ме убие!

ЗАПЕЧАТАНО

Какво правите, г-жо съдия?

Съжалявам. Знам, че не е редно да го върша.

Ако смятате за нужно да уведомите началниците си, ще ви разбера.

И аз искам да знам какво има вътре. Някои неща в този случай не пасват.

Побързайте! Може да влезе някой.

Какво е това? Паспорт на капитана с име Андер Йерена.

Да. Фалшива самоличност,

която му дадоха, като се инфилтрира в Страната на баските на север.

Не съм сигурна, но не мисля, че тези документи бяха тук преди.

Някои дори изобщо не са ми познати.

Най-вече определено липсва нещо, което ми направи впечатление.

Малко устройство. Не знам какво беше, но го няма. Не е тук.

Някой е пипал съдържанието.

Лейтенантът беше прав. Натопили са го.

Предписах му антипиретици и по-силен антибиотик.

И да не мърда от леглото!

Да видим дали ще го излекуваме най-после. Да се пазиш!

Благодаря, че не ме изпя.

Какво излезе да търсиш в боклука? - Книга.

От онези, които майка ти ти взе тази сутрин, нали?

Стига вече с тази история!

Помогни ми да я намеря, моля те! - Няма да стане, Томас!

Как ще разбереш къде я е скрила? Сигурно е на най-странното място!

Не знам какво да правя, Мануел. Пие всичко - температурата не пада.

Да видим как ще реагира на новите лекарства. Не се тревожи.

Оливия, Томас те вика. - Добре.

Извинявай. Благодаря. - Моля.

Прощавайте. Може ли да ви питам нещо?

Имам един въпрос по домашното си по химия в училище.

Знаете ли какво е ХЛЗ? - ХЛЗ?

Каква по-точна е тази домашна работа?

Карола, красавице! Как си? Няма накъде да си по-хубава!

Върви си у вас, майка ти да ти търпи пиянството!

Какво сега? На интересна ли ще ми се правиш?

Доста лесно си се дала на кап. Коста!

Спокойно, де!

Ако е заради мъжлето ти, той е в затвора няма и да разбере!

Виждаш ли надписа? Изчезваш от тук, противен глупако!

Карола, зарадвай ме с нещичко!

Хайде! Край на купона! Прибирай се да си лягаш!

За много готин ли се мислиш с пистолетчето си?

Вече не съм на работа, така че не съм полицай.

Да излезем навън да се разберем? Без пистолетчето.

Хайде! Изчезвай!

Ако пак те видя наоколо, голям бой ще ядеш!

Ако ще се правиш на герой - довиждане.

Моля! За нищо! Просто исках да помогна.

Нямаше да се налага, ако не беше прибрал баща ми.

Той обаче ще излезе и ще запуши устите на умниците.

Ще мине време. Обвинен е в тежко престъпление.

Баща ми е невинен. - По презумпцията за невинност...

Ако ти е нужно нещо... - Знаеш ли какво ми е нужно?

Да вървиш по дяволите!

Ти ли лицемер! Същият като останалите!

Така че изчезвай и не се връщай! - Добре.

Сара...

Знаеш, че брат ми е невинен, нали?

Наясно си? Не той е убил съпруга ти.

Не, Оливия, не съм наясно. Истината е, че не знам.

Ще направя лазаня за утре. Току-виж Томас е хапнал нещичко.

Утре няма да сме тук, Сара.

Говорим за брат ми и за твоя съпруг.

Няма смисъл. Не мога да живея тук с теб.

С Томас си отиваме. - Виж, Оливия...

Миличка!

Приключи ли с ученето?

Не желая да ходя повече на училище.

Какво има? - Всички са откачили.

Отвратително е. Вече не мога да говоря с никого.

Дори с Вера!

Миличка, нито ти, нито Вера имате вина за станалото.

И за двете ви е трудно.

Вера се чувства ужасно.

Не знам как да я погледна, какво да кажа!

Не знаеш какво ли? Кажи й истината.

Обясни й, че откакто си тук, тя бе твоя приятелка.

Беше до теб и те подкрепяше във всичко.

Трябва да се справите с това двете заедно.

В момента имате най-голяма нужда от добра приятелка.

И двете.

Ела тук!

Има ли кашкавал за лазанята за утре?

В хладилника.

Какво ще искаш? - Сок.

Нямаше ли друго място, където да отидеш да пиеш сок?

Има...

Само че на другите места има само сок.

Няма я единствената ми приятелка тук.

Вера, виждала ли си Пабло? - Не. Защо?

Няма го никъде, а леглото му е оправено.

Беше се уговорил с някого сутринта. Явно го е оправил, преди да излезе.

По дяволите! Къде ли е изчезнал този глупак брат ми пък сега?

Имам още 30 листа!

А сержантът иска доклада едва ли не за вчера!

Би могла да ми помогнеш, нали?

Чудесно!

Много благодаря. Много!

Ще опреш до мен да те замествам!

Здравей, Начо.

Имам нужда от помощта ти.

Е, аз съм лицемер и трябва да вървя по дяволите, затова ще викна друг.

Остави! Няма нужда да ми помагаш!

Майната ти! - Чакай, Ве...

Ще ти помогна, разбира се. Какво става? Проблем ли има?

Брат ми, Пабло, изчезна. Вчера се скара с майка ми и...

Ще го обявя за издирване! - Чакай!

Предпочитам майка ми да не разбира.

Реших, че може с теб да го открием, преди да е отишъл твърде далеч.

Не се притеснявай! Ще го намерим.

Някой знае ли кой е авторът на тази шегичка?

Никой нищо не е видял! Никой нищо не е разбрал, нали?

Не знам какво сте чули вкъщи и не ме интересува!

Стига обаче сте тормозили тези хора!

Виновникът да се приготвя! Няма да оставя така нещата.

Може ли да изляза? Не ми е добре.

Сядай! Никой не мърда от тук, докато не изясним въпроса.

За последен път! Кой беше?

Ако някой знае, по-добре да каже.

Бил е Ману.

Затваряй си устата, смешнико! - Какво, Джоел?

Бил е Ману. - Видя го, докато го прави ли?

Не. Само че по единия му пръст има червена боя.

Вече може ли да изляза?

Ману, би ли ми показал ръцете си?

Новият антибиотик не му действа.

Клетият не спа цяла нощ.

Ти също, естествено. - Така...

Готово. Оливия, отиди до вкъщи да видиш как е Томас.

Не... - Оливия, прибирай се!

Благодаря ти.

Заключи. Не желая да забърквам Оливия в това.

Г-жо съдия, май открих нещо. Зачудих се защо това бе в кутията.

Ползвал го е за разследването. - Именно.

Проверих Андер Йерена - на името му няма сметки или имоти.

Пощенска кутия? - В Инохоса, съседното селище.

На какъв се правиш, глупако? - На никакъв. Остави ме на мира.

Да те оставя на мира ли?

За какъв се мислиш, че да издаваш хората, смешнико?

За последен път в живота си ми посягаш!

Нима? И защо така?

Защото се страхуваш. И то много!

От теб ли? Да се страхувам от теб? Що за глупост!

Усещам го. Подушвам страха ти, Мануел.

Жалък си.

Благодаря, мамо.

Томас!

Томас? Томас!

Томас!

Томас!

Заспал ли беше, момчето ми? Гориш, Томас!

Добре съм, мамо. Остави ме да спя.

Какво е това?

Изумително! Преследваш ме, промъкваш се в дома ми...

А сега и прибираш нещата, които хвърлям в боклука!

Май няма да е лошо да се прегледаш.

Да, определено.

Не знам защо се тревожа за теб. Явно съм глупачка!

Чакай! Стой.

Защо искаш да знаеш?

Каза, че понякога всички имаме нужда от някого.

Бих могла да ти помогна.

Трябва да пия тези хапчета, защото преди бях много болен.

Едва не умрях. Само че дойдохме на това място и се излекувах.

Баща ми твърди, че било чудо.

Само че ми останаха някои последствия.

Понякога губя съзнание, виждам странни неща.

С две думи - не се чувствам добре.

Затова избягвам хората и може да приличам на чудак.

Джоел, мен не е нужно да ме избягваш.

Но обещай вече да не вземаш наркотици!

Наркотици ли? Не са наркотици.

Казах ти, че трябва да се лекувам. - За глупачка ли ме вземаш?

Това е наркотик. - Какви ги приказваш?

Това е лекарство. Дава ми го баща ми.

Дава ти ветеринарен медикамент? - Какво...

Джоел, това е транквилант за коне.

Хората го вземат, за да се друсат по дискотеките.

Каза ми го лекарят на Томас. И е много опасен.

Може да те убие!

Нищо ли няма да кажеш?

Много бих искала да ти помогна.

Само че не и ако ме лъжеш. Това - не!

Добре, ако го срещнеш, обади ми се.

Ако видиш майка ми, не й казвай нищо!

Целувки.

На бензиностанцията не е бил. На автостоп също не е чакал.

Дали не е станало нещо? - Не, спокойно!

Сигурен? Ако му се е случило нещо...

Не, Вера! Голямо момче е, умее да се грижи за себе си.

Вера! Вера!

Не мога повече. Не издържам!

Баща ми - в затвора, майка ми - смазана, брат ми бяга от вкъщи.

Просто не издържам повече! - Хей!

Брат ти ще е у дома за вечеря,

ако ще да трябва да обърнем цялото градче и цялата гора!

Честна дума! Обещавам ти, че ще го открием.

На гарата и на автогарата не е бил? - Не е.

Не е спирал на автостоп. Няма пари, не е звънял на приятел.

Ти къде би отишла? - Не знам.

Мисли. - До водоема. Пием там, има колиба.

Прекалено очевидно е. Знае, че първо там бихме го потърсили.

Друго място?

Старата къщурка на дядо ми!

Изоставена е. Само баща ми държи нещата за лов там.

Да вървим!

Оливия! Извинявай, не те чух.

Как си? - Нормално.

Лейре, наясно съм, че не се познаваме много, но...

Искам да знаеш, че може да споделиш всичко с мен.

Каквото и да било. - Да...

Знам, че ти е тежко. - Оливия, наистина...

Много ти благодаря, но изобщо не ми се говори.

Чух се с лекаря на Томас.

Каза ми, че си го питала за някакъв наркотик.

Оливия, не е каквото си мислиш. - Надявам се.

На майка ти й е достатъчно трудно. Не мислиш ли?

Защо си го питала? - Оливия, няма да ти кажа нищо.

Сигурна ли си? Струва ми се, че нямаш избор.

Не настоявай. Не мога да ти кажа нищо.

Бих го спестила на майка ти, но не ми оставяш избор.

Ще говоря с нея, Лейре. Ти продължавай да слушаш музика.

Почакай, Оливия! Добре, ще ти споделя.

Само че трябва да обещаеш, че няма да й казваш нищо.

Благодаря ти, че ми помагаш да открия брат си.

Най-малкото, което бих могъл да сторя за теб.

И за всекиго другиго.

Аз съм полицай и работата ми е да помагам.

Спокойно! Стана ми ясно, че не съм специална за теб.

Въпреки това, което се случи в тази кола.

Или ще кажеш, че станалото не беше за запомняне?

Твърдиш, че си го забравил ли?

Спомням си, Вера! Помня го!

Само че няма да се повтори.

Дръпни се назад! Ще направим катастрофа.

Колко си неприятен само! Господи!

Фибата ми! Изгубих я, когато се забихме.

Не. - Как не? Разбира се, че е моя.

Да не кажеш сега, че ползваш фиби? - Да, твоя е.

Държиш я да ти напомня за мен? - Да не бъркаме нещата.

Щях да я върна, но покрай работата, забравих.

Разбира се. А ти е на сенника, точно пред очите.

Колко сладко! - Не е сладко! А отнесено!

Държа я там точно, за да се сещам... Да ти я върна! Ясно?

Тук е. - Благодаря.

Чакайте, г-жо съдия! Може ли?

Няма подател, клеймо - от Календа. Изпратил го е местен.

Местен ли? Кой?

Кутия от пури.

Същото устройство като в кутията на Давид.

Като онова, което е изчезнало? - Какво е обаче?

В този дом има врати! - Лейре вкъщи ли е?

Не. Виж какво открих. Помниш ли камъка, който открихме?

А къде е? - Знам кое привлича върколака.

Мислех, че е някакъв ритуал, но съм грешал.

Кръвта е! - Томас, питам те къде е Лейре.

Трябва да говоря с нея. - Погледни, де!

Какво е това? Камъкът, който открихме ли?

Какво е това? - Кръв.

Виждаш ли! Това привлича върколака.

Просто трябва да се пролее кръвта на жертвата отгоре.

Като й се пререже гърлото.

Щом кръвта докосне скалата, върколакът идва при нея.

Тя го зове. Той не може да устои.

Така че просто трябва да отида в гората по пълнолуние

и да направя разрез на гърлото си.

Тогава звярът ще дойде,

ще те ухапе...

Ще те превърне в един от тях и...

Ще си излекуван. - Да. Ще стана безсмъртен.

Ето я.

Студено ли ти е?

Благодаря.

Не, не! Стой! Недей!

Здравей, Фернандо. Една минутка? - Оливия! За теб - винаги.

Ако е заради Томас, не се притеснявай.

Вече го споменах на съвета. Ще повторим нужните контролни.

Благодаря ти, но не идвам заради Томас, а заради Джоел.

Фернандо, говорих с Лейре.

И... - Какво?

Как да ти го кажа...

Работата е там, че тя ми каза, че Джоел взема наркотици.

Ами, благодаря, че ми съобщаваш. Ще поговоря с него.

Наред ли е всичко? Имаш ли нужда да го обсъдиш?

Не. Всичко е наред, благодаря.

Не изглеждаш особено обезпокоен. - Виж, Оливия...

Не че не се притеснявам, но...

Това не е първият подобен случай със сина ми.

Джоел е специален младеж.

Действително напоследък имаме някои проблеми.

Само че ще ги преодолеем.

Фернандо, не искам да се бъркам в чуждите работи.

Само че проблемът на Джоел не е като да са го скъсали на два изпита.

Взема транквилант за коне. Лейре разбрала какво е и му казала.

Той обаче отрекъл и обяснил, че е лекарство, от което имал нужда.

Така ли? - Да.

Извини ме. - Ако имаш нужда от нещо...

Нямаме никакви нови улики.

Нито в дома на лейт. Пандо, нито в автомобила му, нито другаде.

Анализираха и колата на кап. Коста. Тя също е чиста.

Няма нито косми, нито кръв, нито отпечатъци. Само неговите.

Пуснете го.

Г-н съдия, не е ли прибързано? Още е възможно да се появи нещо.

Нямаме никакви уличаващи доказателства.

Без оръжие на убийството или друго, няма за какво да го задържим.

Пуснете на свобода лейт. Пандо, сержант.

Да, г-н съдия.

Чуй ме! Чакай ме тук! Спокойно!

Не мърдай!

Съжалявам, Начо! Съжалявам!

Дай го тук, по дяволите! - Помислих, че е някакво животно.

Сама гръмна.

Пабло!

Помислих, че ти се е случило нещо, че си си изгубил ума!

Голям глупак си! Какво ти става? - Извинявай.

Знаеш ли как ни изплаши само!

Знаеш ли какво ми беше? - Съжалявам, наистина.

Ужасно се ядосах. - Аз също, но не може да бягаме.

Обещай ми, че няма да го правиш повече!

Добре. Извинявай.

Какво е това?

На Раул е. Ловната му секира.

Всичко е тук.

Изчети документа за освобождаване и после го подпиши.

Раул!

Знаех си, че нещата ще се изяснят. Сигурна бях!

Как ще се зарадват децата само!

Не го пускайте! Сержант, сложете му белезниците!

Какви ги говорите, г-н съдия?

Имаме оръжието на убийството - секира в ловната ви къщурка.

Покрита е с кръв и с отпечатъците ви.

Раул! - Стойте! Не мърдайте!

Никой да не е помръднал!

Джоел, просто кошмар. Забрави!

Това са последствия от болестта ти. Всичко обаче е в главата ти, сине.

Нищо от това не е истина.

Татко...

Така че си изпий лекарствата и престани да го мислиш.

Това е наркотик - транквилант за коне.

Г-жо съдия. Как ще обясним на Кортасар как сме го открили?

Никак.

Поне докато не разбера какво е и защо са го пратили на мъжа ми.

Раул, пусни го, моля те! Раул!

Ще изляза на улицата и ще взема кола.

Ако някой помръдне, ще тегля куршума на сержанта!

Никъде няма да ходите, лейтенант! Хвърлете оръжието!

Чаках те.

Раул, моля те! Помисли за децата! Предай се, моля те!

Послушай я, Раул. Така само влошаваш положението.

Някой негодник иска аз да го отнеса!

Няма да го позволя!

Всичко свърши! Раул, моля те! Пусни го!

Стойте! Не мърдайте!

Не мърдайте!

Какво чакате? Живо! Ще избяга!

Хайде! Живо! Натам!

Внимание! До всички екипи!

Лейт. Раул Пандо, обвинен в убийство, току-що избяга!

Всички свободни полицаи да се присъединят към издирването!

Обектът е въоръжен и може да е опасен!

Повтарям. Въоръжен е и може да бъде много опасен!

Вече си спомням. Спомням си всичко.

Джоел, не са спомени. Всичко е в главата ти.

Стига лъжи! Престани вече.

Знам, че не е сън.

Онази нощ беше студено.

Помня звука от стъпките ти.

Носеше ме на ръце.

Спомням си пълната луна.

Гората, покрита с листа... - Джоел, чуй ме!

Камъкът беше леден.

Спомням си също... Горещата кръв.

Мириса на влажна пръст.

Ръмженето!

И онова нещо...

Видях го.

Дойде за мен!

А ти ме остави!

Съжалявам. Само че ти умираше, Джоел!

Направих го заради теб.

Заради теб... - А всичко останало?

Последствията от болестта ми?

Пристъпите, хапчетата? Халюцинациите?

Всичко е било лъжа.

Не съм болен.

Аз съм...

Върколак.

В СЛЕДВАЩИЯ ЕПИЗОД

Как си? - За пръв път стрелям по човек.

И трябваше да е точно по колега!

Съжалявам, Оливия. Трябва да обискираме къщата.

Защо сте тук? - Търсим Пандо.

В спалнята ми?

Всъщност, знаеш ли какво? Да ти го чисти майка ти!

Ще го изгубя, Оливия. Ще изгубя сина си!

Превод: Кристина Костадинова "Ес Ди Ай медия"