Original subtitles

Много ще ти хареса, миличка.

Има младежи на твоята възраст. Ще се сприятелите.

Има хора на твоята възраст, казвам. Ще си намериш много приятели.

Мамо!

Господи!

Няма ти нищо, нали? Сигурна ли си? - Да.

Май че беше някакво животно.

Сигурно сме го ранили, защото избяга.

Добре си, нали? Сигурна ли си? - Да. Как се стреснах! Ти?

Да. Едва не ми изскочи сърцето!

Боже! Добре че се движехме бавно.

Майко мила! Било е нещо огромно! Нанесло ни е доста поражения.

Лейре! Какво правиш там?

Имаше нещо.

Да вървим... Да се махаме, момичето ми.

Качвай се.

Не пали. Това беше.

Поне ни докара дотук. Направо на магия.

Чудесно! Сега пък Давид не вдига.

Добър вечер. - Здравейте.

Имате ли нужда от помощ? - Да. Колата ни се развали.

Прощавайте.

Здравей, скъпа! Моля?

Има ли ви нещо?

По дяволите! Обясни ми къде сте. Идвам да ви взема.

Кой ще ви докара? А! Оливия.

Аз съм секретарката в съдилището.

Добре че се срещаме извън офиса. Утре няма да ми е толкова нервно.

Благодаря за превоза. Изтощени сме.

Не се учудвам.

Съдът далече ли се намира? - От другата страна.

Какво ти се е случило? - Нищо. Болен съм.

Какво животно блъснахте? - Не знам.

Първо си помислихме, че е човек.

Трябва да е било нещо огромно. Изчезна в гората.

Какво? - Тук се носят много легенди.

Томас! Да вървим. - Хубаво тогава...

Добре дошли в Календа. Ще се видим в църквата.

Да тръгваме.

Стой! Долу!

После ще прибера колата ти.

Утре може да отидеш на работа с моята.

Искаш да се появя на работа с това?

Здравей, Лейре. Лейре!

Не й е никак лесно. Ще трябва да свикне.

Да й дадем време, нали?

Благодаря. - Удоволствието беше мое.

Тъкмо да се подмажа на новата си шефка.

Благодаря, Оливия. Лека нощ. - Довиждане.

Идвай! Влизай!

Да не си посмял да ги плашиш с историите си повече!

Най-малко тях! Ясна ли съм?

Колко хубаво ухае! - Готово е.

Лейре! Лейре?

Сега ще слезем.

Недей.

Хората тъжат, че родителите им се разделят.

Забавно е, че ти се сърдиш, че твоите се събират.

Не се прави на готиния баща!

Човек не може винаги да прави каквото иска, Лейре.

Нещата често са сложни. - Да... Ясно.

По-добре си бяхме, докато убиваше терористи и не се сещаше за нас.

Знаеш ли защо се казваш Лейре?

Майка ти не ти ли е разказвала?

Няколко дни преди да се родиш

ме изпратиха на тайна операция в Страната на баските, на север.

Беше много рискована. Разкриха ме и се наложи да избягам.

Дни наред вървях през планината.

Мислех, че ще умра и няма да успея да те видя.

Нямаше начин да се чуя с майка ти, нито да разбера как сте.

Точно бях на път да се предам, когато намерих къде да се подслоня.

Беше в манастир.

Манастирът "Лейре".

Вълшебно, прекрасно място.

Като теб.

Много съжалявам. че не бях до теб толкова години.

Позволи ми да ти се реванширам.

Обещавам ти, че тук ще ни бъде много добре.

Може.

Това току-виж помогнало.

Обхватът тук е много слаб, а ще искаш да говориш с Мадрид.

Никак не е зле.

Какво? Ще вечеряме ли, или не?

Не мога да повярвам, че си свикнал с живота тук.

Сигурно умираш от скука. Ти си алергичен към растения!

Само към мащерката. А и слушай какво!

Инфилтрирането в това семейство е по-сложно от мисия в Афганистан.

Няма да имам време да скучая. - Не знам.

Това село е голяма дупка. От скука ще умреш ти.

Ще ти дойде до гуша от разводи и спорове за имотни граници и овце.

Не ми ли вярваш?

Твърде хубаво е, за да е истина.

Ти си твърде хубава, за да си истина.

Ще свикнеш ли с това, г-жо съдия?

Още нещо. - Как ме стресна!

Случай "Лейре".

Няма да я купиш с подаръци. Лейре е много умна.

Телефонът? - Знаеш ли откога ме моли за такъв?

Откога? - А аз постоянно й отказвам.

Чиста прищявка! - Как преценявам нещата само!

Сега ще оправя въпроса. Дали спи? - Едва ли. Недей! Утре!

Не! Не утре! Днес. Ние екип ли сме, или не сме?

Искаш да кажеш "семейство"? - Семейство.

Къде отиваш?

Ще изляза с Кабул. Покрай идването ти, забравих.

Как ще разхождаш кучето сега?

Ела обратно в леглото. - Веднага се връщам.

Давид?

Лейре! Какво правиш там? Ела! Ще измръзнеш!

Рано си станал, Фернандо. - Оливия!

Виж какво ти нося. Лимонов сладкиш.

Нямаше нужда да си правиш труда.

Не знам откъде намираш време за всичко.

С толкова работа в съдилището и с болно дете...

Жената намира време за нещата, които я интересуват.

Останах закована в двора ти. - Добре пасваш.

Шегаджия! - Няма да купувам джуджета.

Помогни ми!

Благодаря, че ме спаси.

Аз ти благодаря за сладкиша. - За мен е удоволствие.

Довиждане. - Довиждане.

Миличка, ставай! Приготвих ти закуската.

Не закъснявай за училище. Оливия ме чака.

Татко не може ли да ме закара? - Излезе рано за работа.

Спомняш ли си как да стигнеш? - Да, не съм на 2 г.!

Ела да те целуна.

Не заспивай отново!

Работата се натрупа последните седмици.

Има няколко висящи дела от селищата в района.

И много процедури изпълнени наполовина.

Занимаваме се с проблемите на куп селца.

Повечето са много мънички. но създават големи грижи.

Да ви запозная ли с положението? - Дай на "ти". Ще сме доста заедно.

Добре. Мислех, че няма да го кажеш.

Пресях нещата, за да започнем с най-спешното.

Ще продължим после. Ще потърся Давид.

Тъкмо да се запозная с екипа. - Давид ли?

Кап. Коста. - Да дойда ли с теб?

Лъжете ме.

Знам го и сте наясно с това.

Виждам го в очите ви, усещам по гласа ви.

Обучен съм да познавам кога ме лъжат, а вие го правите.

Сержант, нямате дори чифт валета!

Три попа! Аз печеля!

Вие плащате обяда. Ех, момченцето ми!

Не рискувай храната си с чичо си Басилио. Винаги ще губиш!

Добро утро. - Добро утро.

Искам реванш.

Съжалявам, че ви прекъсвам, но моля за вниманието ви.

Ако желаете да подадете жалба, попълнете този формуляр.

Няма да подавам никаква жалба.

Младежо, що за отношение към госпожата?

Или може би госпожица...

С какво да ви помогна, красавице? - А вие сте?

Сержант Лорка, но за вас - Басилио. А вашето име е?

Съдия Сара Крус, но за вас съм "г-жо съдия".

Аз съм новият титуляр в този съд.

Искам да говоря с началниците ви на момента!

Лейтенант! - Разкарай се, по дяволите!

Това ли е лейт. Пандо? - Видяхте го...

Може да се качим да ви разведа. - Сержант!

Защо е под арест лейтенантът на съдебната ми полиция?

Не е под арест, г-жо съдия. Има проблеми със съпругата си.

Когато си пийне. предпочита да дойде да спи тук.

Не е под арест значи? Само е пиян и в безсъзнание по време на служба.

Не е в безсъзнание. Нали така, лейтенант?

Лейтенант! - Върви по дяволите, Кастро!

Изкрещи ми пак и ще те смажа! - Ето! Не е в безсъзнание.

Взема един душ и след пет минути е готов.

За престрелка, ако е нужно!

Човек не може да спи тук, така ли? - Не искате да огледате горе значи?

Кап. Коста позволява това? Е, вече край!

Лейтенантът ви да ходи на хотел или в "Анонимни алкохолици", ясно?

Като бял ден, г-жо съдия.

"Г-жо съдия" ли?

Явно си се запознала с брат ми - Раул.

Не е в най-добрия си момент.

Извини ме.

Ало? Какво?

Идвам веднага! Да! Тръгвам!

Лейре! - Чакайте!

Там е! - Миличка...

Скъпа, ела тук!

Не! - Какви ги вършиш? Прибери това!

Не трябва ли да повикаме кучкарите, лейтенант?

Ела тук, красавецо! Какво има, сладурче?

Какво му е? Защо е така? - Сигурно се е сдавило с друго куче.

На кап. Коста е, нали?

Къде е татко?

В съседното село, по работа.

Как си? - Добре.

Някой би ли закарал дъщеря ми? - Начо.

Да вървим.

Няма ти нищо, нали? - Да.

Кучето не е ранено.

Кръвта по него не е негова. Освен това е уплашено.

Адът бива изобразяван като чудовище.

Създадено, в този случай, от средновековните художници,

които си служат с тези, нека кажем, фантастични елементи, за да...

Гледай! Това е той! Не е ли ужасно сладък?

А тази мръсница коя е?

Просто ще го схрускам! - Най-некадърният полицай в света.

Здравей. Заповядай. Ти трябва да си Лейре Коста.

Очаквахме те. Ученици, Лейре Коста.

Лейре Коста, класът. Новата ученичка.

Седни, където искаш. - Махай се!

Добре дошла.

Заповядай. Може тук.

Няма как да съдим за изкуството на Средновековието, без да...

Ти си гаджето на Начо, нали? - Кой е Начо?

Не се казва Начо ли? - За кого говориш?

За готиния полицай, който те докара.

Ами! Току-що се запознахме. Почти не сме си говорили.

Това е бил най-големият страх на обществото по онова време.

Вера. Приятно ми е.

Говорех ти за Начо, защото дойде тук преди месец

и оттогава насам между нас сякаш има нещо специално.

Вера! Би ли млъкнала малко? - Да. Съжалявам.

Готическият художник...

Кое е момчето, което седи в дъното?

Включила си радара за готини момчета, а?

Казва се Джоел. Сладък е, но е странен - не говори с никого.

Обгърнати в огън, всявали ужас у вярващите

от подпорите на корнизите, архиволтите и гредите на църквите.

Може кап. Коста да е катастрофирал.

Питай в управлението дали има злополука с джип.

Кажи, че става въпрос за колега. Да претърсят.

Пробата от кръвта по кучето.

Пращам я да кажат, че не е на капитана.

Г-н лейтенант! Капитанът е оставил телефона си.

Чудесно. Ще проверим последните обаждания за насоки.

Г-жо съдия...

Вие с него...

Дали има някаква причина капитанът да замине?

Ако питате дали сме се карали - не сме. Нямало е скандал.

Няма никаква причина той да си отиде.

Не се тревожете. Излязъл е да подиша въздух,

спрял се е да пие едно питие и се е отнесъл.

С дъщеря му току-що пристигнахме.

Той излиза в два часа с безумно оправдание

и кучето му се връща цялото в кръв.

А теорията ви е, че капитанът е излязъл да пийне?

Кучето най-вероятно се е сбило с друго.

Няма да се хващаме за най-лошото.

Г-жо съдия, ако капитанът се върне, обадете ни се незабавно.

Г-н лейтенант!

По какъв случай работите?

Няма такъв, заради който да излезе скришом в 2 ч. посред нощ.

Днес е първият ни ден тук.

Давид не би ни оставил сами, ако не е заради нещо много важно.

Познавам го. - Тук не е като в Мадрид.

При нас важните случаи са пиянски сбивания и кражби на овце.

Г-жо съдия...

Ще го открием. Той е нашият капитан!

Ако трябва, вдигаме всички на крак, но със сигурност ще го намерим.

Благодаря.

Търсиш ли някого?

Ти си Джоел, нали?

Благодаря ти, че ми върна шала.

Сутринта, когато слязох, ти вече си беше отишъл.

Къде го откри? - Пред вратата на дома ни.

Невъзможно. Изгубих го далече от къщи, в гората.

Не знам. Може би вятърът го е довял до вратата ни.

Шегуваш ли се с мен? - Не.

Не намирам по-добро обяснение.

Ти имаш ли такова? - Не знам. Не си ли ходил в гората?

Не.

Отива ти.

Търсех те.

Да те питам. Ти си момиче със стил.

Къде предпочиташ пиърсинг - на трагуса или на хрущяла?

Какво? Чудакът ти каза нещо ли? - Не, нищо.

Просто имам усещането, че съм го виждала преди.

Сякаш го познавам. - Не ми се вярва.

От две години е тук и никой не знае нищо за него.

Обвит е в някаква тайнственост. - Ясно.

На мен най-много ми допада на пъпа.

Мъж, тъмен, на четиридесет и няколко, с атлетично телосложение.

Белег от огнестрелна рана на дясно рамо.

Нищо ли? Добре, благодаря.

В моргата не е, по болниците също. При теб?

Не. Претърсих целия район, но няма ни следа от него.

Тази задача я пое ти, така ли? - Да.

Значи си огледал хубаво край насипи, канавки, опасни завои?

Разбира се, да... - Браво, Начо! Чудесно!

Защото ако колата на капитана е около пътя, а не си я видял,

ще имаш наистина сериозен проблем.

По-добре да хвърля още един поглед.

Днес пак ли няма да си дойдеш?

Имам много работа. Вечерта не е ясна.

Трябва да поговорим, Раул. - Не сега.

Раул! Раул...

Бременна съм.

Ало? Г-н лейтенант?

Г-н лейтенант, не ви чувам.

Г-н лейтенант!

Сега вече ви чувам. Кажете.

Тревожа се, че е катастрофирал и лежи някъде в някоя канавка.

Добре. Ако откриете нещо, обадете ми се.

Благодаря.

Вера, възлюбеният ти ще плати ремонта на мотора ми.

Няма шанс, тя не е говорила с него.

Слушай, приятели сме от сто години.

А защо още си не го забила? - Не съм мръсница като някои хора.

Моля те! Онзи не би те погледнал изобщо.

Мога да го сваля, когато реша. - Иска ми се да го видя.

Мамо? - Тук съм, миличка.

Какво правиш там? - Нищо.

Открих това място - някаква маза, изба или нещо подобно.

Полека!

Как си. Томас? - Здравейте.

Какво правиш, Томас? - Това е...

Има ли таванско помещение тук? - Да, така мисля, но...

Къде тръгна?

Внимавай, момичето ми.

Откъде идваш, малкия? Замалко да тръгнем да търсим и теб.

По-добре не питай. Знае ли се нещо за капитана?

Нищо. Лейтенантът не позволи да звъним по мъжките клубове.

По мъжките клубове ли?

Зрял мъж оставя жена си в леглото в 2 ч. и изчезва.

Къде може да е? Спи на дивана в някой публичен дом.

От мен да го знаеш! - Това е една от теориите.

Има само един малък недостатък.

Госпожа съдийката не е за оставяне сама в леглото.

Огледът се падна на теб, нали? - Да! И какво?

Цяла сутрин обикалям наоколо. Замалко да ме блъсне камион.

Изкълчих си глезена в една канавка, настъпих барабонки на коза или лос!

Освен това е кучи студ. А аз лесно настивам.

Заслужаваш бонус за опасен труд. - Ами да!

Поне сигурно си претърсил добре.

Във всички канавки, под мостовете, дори се качих на стълб да огледам.

Достатъчно ли е? - Напълно, синко.

Сигурно си и разпитал също съседите по вилите, нали?

По дяволите!

Баба ми каза, че още ги има в някои от по-старите къщи.

Аз обаче не съм виждал досега. - За какво говориш?

Какво търсим? - Ако ти кажа, няма да ми повярваш.

Майка ти е открила "вълкопазилище". - "Вълкопазилище" ли?

Затваряли са ги там при пълнолуние, за да не нападат хората.

Затваряли са кого? - Кого мислиш? Върколаците!

Моля? "Върколаци" ли каза?

Стига. Томас! Вече си големичък да вярваш в такива работи.

Тук всички са наясно, че съществуват.

Дядо ми е бил убит от един от тях.

Може ти самата да си ги виждала. - Боже!

Вчера сте го ударили. Не знаеш дали е било човек, или животно.

А снощи беше пълнолуние. Съществото е бродело преобразено.

С изгрева възвръщат човешкия си образ и са нормални.

Всеки би могъл да бъде върколак. Пощальонът, магазинерът.

Дори аз... - Стига. Томас!

А от вида на колата става ясно, че удареният има сериозна травма.

Гледай! Веригите от вълкопазилището!

Трябвало е да бъдат много дебели.

Стига. Томас! Най-обикновени вериги са си.

Имам книга, пълна с илюстрации. Ще ти я покажа.

Идвай! - Сега.

Г-н лейтенант... Неудобно ми е от това, което ще ви споделя.

Тази кутия доказва, че капитанът е водел разследване зад гърба ви.

Да.

Казвам ви го, защото...

Може би изчезването му има връзка с това, което търси.

Да.

След малко ще ви звънна.

Какво стана? Томас! Господи!

Лейре! Томас, кажи нещо!

Лейре! - Какво има?

Томас, отговори ми! Томас!

Падна! Повикай линейка! Живо! Тичай!

Томас, отговори ми!

Лейтенант, къде се намирате?

По горския път към резервата. Защо? Открихте нещо ли?

По-добре обърнете. Станала е злополука.

Прибирам се.

Благодаря. - Съжалявам. Оливия!

Не знам как можа да се случи това. - Стига, Сара. Вината не е твоя.

Нещата с Томас може да стават единствено по-зле.

Какво имаш предвид? - Страда от много рядка болест.

Няма единно мнение сред лекарите.

Ние обаче знаем какво следва. Баща му почина от това преди 2 г.

За каква болест става въпрос?

Нещо подобно на множествената склероза.

Изхарчих каквото имах за прегледи при най-добрите специалисти, но...

Никой не знае как да го лекува.

Безнадеждно е. - Не се отчайвай.

Добре че Томас все още се оправя с патериците.

Живеем на третия етаж без асансьор,

а не мога да искам нов кредит, за да се местя.

Как е? - Не знам...

Падането не е било сериозно. Само леко натъртване.

Болестта обаче напредва по-бързо, отколкото очаквахме.

Влошил се е много. - Много ли? Какво ще рече това?

Отсега нататък ще трябва да бъде в инвалидна количка.

Всичко ще е наред...

Как се стреснах! Реших, че Томас се е убил.

Ходи като луд с патериците.

Явно се мисли за човека паяк с тези четири крака.

Ти като живееш в Мадрид, сигурно имаш много готини дрехи, а?

Тук няма откъде да си купиш. - Виж вътре.

Дрехите за излизане са от тази страна.

Танцуваш балет ли?

Вече не. Къде искаш да танцувам тук?

Наистина би ти било трудно. Освен ако не си в някоя конюшня.

Искам секси дреха, за да сваля Начо.

Би ли ми заела нещо? - Нали го беше свалила?

Да съм го свалила в този смисъл... Честно казано, не ме е поглеждал.

Изобщо не знае, че съществувам. - Шегуваш се!

Знам, че съм жената на живота му, просто той още не го е разбрал.

Много е отнесен горкият! - Да.

Защо не опиташ да говориш с него? Може така да му стане ясно.

Откачи ли? Само като го погледна и ми се разтреперват краката!

Не знам дали е нормално.

Случвало ли ти се е някога? - А? Не... Мисля, че не.

Освен това работи много. Едва ли има време за момичета.

Не ми ли задигнат някоя овца, няма изобщо да ме погледне.

А може и да има вариант. Даваш ли ми да пробвам това?

Благодаря.

Капитанът не е пипал картите си последните 24 ч.

Не знам защо го очаквах. - На летището също не е бил. Нищо.

Липсата на Коста става все по-странна.

Поел е нанякъде с джипа с някоя мадама, от мен да го знаете.

Спести ни грубите си шеги и действайте.

Да продължат с обиколките по пътя. Капитанът може да...

Кажи. - Раул, трябва да си дойдеш днес.

Ела си, моля те!

Как мина първият ти ден? - Ами... Странно.

Къде е татко?

Има много работа. Не знам кога ще се прибере.

Не, за мен... Не знам. Питах заради вас.

Нали дойдохме тук, за да бъдем тримката заедно!

Съжалявам. Първи ден е. Всичко още е объркано.

Дай ни време обаче. - Добре. Колкото си искате.

Танцуваш все по-добре. Обожавам да те гледам.

Татко май никога не ме е виждал.

Всъщност веднъж. - Да, сещам се!

На колко годинки беше? На седем. Спомняш ли си?

Беше на тържеството в края на учебния срок.

Как само се зарадва, когато го видя да идва!

Не го очаквах. - Каза на всички, че това е баща ти.

Обясняваше, че е най-силният и смелят в целия свят.

Май никога не съм те виждала по-щастлива.

От онзи момент нататък. когато танцувах на сцена,

все го търсех сред публиката.

Само че той така и не дойде повече.

Всички заслужаваме втори шанс, не мислиш ли, момичето ми?

Затова сме тук.

Мамо, наистина ли този път нещата ще бъдат различни?

Да.

Естествено. Разбира се...

Мамо, какво има? - Нищо. Просто съм смазана.

Денят беше тежък. Много тежък!

Мамо!

Нали не се е случило нещо с татко? - Не, нищо!

Баща ти умее да се грижи за себе си.

Отивам да се преоблека и ще вечеряме.

Мамо? - Лейре! Лейре!

Мамо, в къщата има човек! - Как си?

Мамо! Мамо!

Ще те измъкна! - Мамо!

Лейре! - Мамо!

Мамо!

Не можех да изляза! - Всичко е наред. Мина.

Стой тук!

Не!

Спокойно! Какво стана? Няма ви нищо, нали?

Да. Някой влезе в къщата.

Нараниха ли ви? Ограбиха ли ви?

Кутията! - Мамо, какво има?

Откраднали са кутията.

Защо си тук? - Преспах у тях.

На дивана.

Тази нощ влязоха крадци. Бяха малко уплашени.

А кап. Коста още го няма. - Влезли са крадци ли?

А полиция? - Сара не пожела да викне.

Добро утро, Оливия. - Г-жо съдия!

Звънни на Пандо. Да събере всички, ще говорим.

Отивам да взема нещата си. - Добре.

Мама изглежда доволна. - Сенките й са като на панда.

Не е вярно, гледай! Сдобряват се. - Дали са спали заедно?

Нищо не разбираш. Раул спа на дивана.

Голямо сдобряване, няма що! - Поне се прибра вкъщи.

Слава богу! Че разведени родители...

Глезят те и ти позволяват пиърсинги, но - не, благодаря.

Може би са му се скарали, че спи в ареста.

Голям глупак си! Да му се карат? Той е лейтенант!

Може да прави каквото си поиска. - Добре, щом казваш.

Как сте, деца? - Днес вкъщи ли ще вечеряш?

Не знам. Имам много грижи в службата.

Да се държите прилично!

Добре.

Според мен пак ще се съберат. Убедена съм.

Носиш ли ключовете?

Пипнат ли те обаче, не знам нищо. - Добре, досаднико!

Така. Ботите на мама, червилото и подплънките за сутиена.

Ключовете!

Днес ще бъде велик ден, Пабло!

Вчера открих в дома си кутия с документи,

разкриващи, че кап. Коста е водел разследване зад гърба на полицията.

Разказах за това само на вас. лейтенант.

А тази нощ влязоха в дома ми и са я откраднали.

Друг знаеше ли за кутията? - Всички, г-жо съдия.

Споделяме информацията, чрез която бихме открили капитана.

Ясно.

Оказва се обаче. че той не ви е имал доверие.

Иначе кутията щеше да е тук, а не в къщата ми.

И никой нямаше да я открадне.

"Крадци" ли ни наричате? - Не.

Не! Отивам много по-далече.

Смятам, че кап. Коста е изчезнал заради въпросното разследване.

Както и че някой от вас е замесен в това.

Така че - или ми кажете какво става. или ще разбера сама.

Така да бъде.

Ще стигна до дъното на тази работа. Нищо няма да ме спре.

Какво търсиш тук, по дяволите?

Пусни ме! Остави ме!

Тихо!

Държи се с нас като с престъпници. Много ме нервира!

Да се заемаме с откриването на капитана.

Нареди да огледат отново пътищата към гората.

Остана сам.

Много си ми задължена, досаднице. - Да, братчето ми. Благодаря ти!

Ало? Полицията ли е? - Как да помогна?

Имам нужда от помощта ви. - Забравих си телефона.

Влязох в канавка на горския път, който отива към резервата.

Да, госпожице. Веднага идваме.

Къде тръгна? - Излезе ми задачка.

Защо си дошла в дома ми?

Знам защо шалът ми беше у теб. - Моля?

Беше там. когато го изгубих в гората...

Когато блъснахме онова нещо.

Откачена ли си? Всичко това е заради тъпия шал?

Да... И заради синината, която имаш на гърба си.

Откъде ти е? - Не е твоя работа.

Баща ми! Трябва да изчезваш! - Защо?

Махай се! През прозореца! Да не те види!

Не споменавай пред никого, че си била тук!

Какво правиш?

Трябва да поговорим.

Благодаря, че се отзовахте, докторе. Ще карам по същество.

Интересува ме дали кап. Коста е искал нечии медицински досиета.

Медицински досиета ли? Не.

Моли ви, помислете. Може да е през последните месеци.

Не, убеден съм, че не ми е искал нищо такова.

Видях въпросните досиета в дома си.

Единствено вие може да сте му ги дали.

Не, госпожо. Едва познавам кап. Коста.

Дойде в кабинета ми само веднъж, за да ми иска антихистамини.

Антихистамини значи?

Това просто не е възможно.

Не може да не ги е искал. Трябва да има обяснение, Оливия!

Трябва да ми помогнете да го открия. Моля ви, докторе!

Съжалявам. - Моля ви!

Благодаря ви. Простете за безпокойството.

Сара! Налага се да се успокоиш.

Разбирам, че това, което преживяваш, е тежко, но...

Никой тук не крие нищо от теб. - Аз пък мисля, че е така.

Някой от тях е взел кутията. Никой не знаеше за нея.

Сара, това е малко селище. Хората си разказват всичко.

Дъщеря ти знаеше ли за кутията? Казала е на някого в училище.

Няма значение на кого. Тук новините направо летят.

Така е.

Права си, но просто се побърквам.

Познавам Давид. Убедена съм, че му се е случило нещо.

Възможно е.

Ако настроиш всички срещу себе си, няма да го откриеш.

Няма как да се справиш сама, Сара. Позволи ни да ти помогнем.

Мислех, че лекарят...

Ще може да ми даде някаква следа, а Давид бил искал антихистамини.

А той алергичен ли е към нещо?

Расте ли мащерка някъде наоколо? - Да.

В резервата и околностите му. Там винаги има.

Добре.

Какво ти се е случило, малката? - Басилио...

Ти имаш ли изобщо шофьорска книжка?

Май здравата си загазила.

Внимание, всички! Имаме новини!

Открихме капитана ли? - Не, но разполагаме с важна следа.

Смятаме, че може да се намира в зона, където расте мащерка.

Мащерка ли? Излязъл е в 2 ч. посред нощ да бере цветя?

По дяволите, Кастро! Страшен си! Този младеж заслужава орден.

Кап. Коста е алергичен към мащерка, а си е взел антихистамини.

Вероятно е в зона, където е знаел, че ще има от билката.

Това значи, че може да е в тази част на резервата, в тази,

а също така и тук - до шосето.

Кастро, ти обикаля из района, нали?

Да, огледах го от горе до долу и няма нищичко. Уверявам ви!

Забеляза ли дали има мащерка? - Мащерка...

Ами... Мащерка, казвате?

Не, не съм гледал за мащерка. Отивам пак.

Не, недей! Оставаш тук да вдигаш телефона.

Толкова си завеян, че и да срещнеш капитана, няма да го видиш.

Останалите - действайте! По един екип във всяка зона.

Нямаш грам мозък!

Бягаш от часове, мацаш се като маймуна, крадеш ми колата!

Моля те, не викай! - Къде отиваше?

Казах ти! На разходка. - Нима? За глупачка ли ме вземаш?

Не преувеличавай! - Ще работиш при мен всяка вечер!

Другия път ще се замислиш хубавичко!

Как прекаляваш само! - Да не си ми обула ботите повече!

Какво става? - Открихме го!

Това е джипът на Давид.

Претърсваме района. - Лейтенант! Насам!

Много кръв е. - Твърде много.

Има следи от борба.

Разкарай се и иди да пиеш един чай, че замърсяваш периметъра, глупако!

Същото като мен ли си мислите, лейтенант?

Къде е Давид? - Това търсим.

Засега открихме само кръв и парчета от дреха.

Какво е ставало тук?

Капитанът е влязъл в гората и е бил нападнат.

Това е диващина. Кой може да е сторил такова нещо?

Според мен са били вълците.

Вълците ли? - Точно така.

В този район има много агресивни глутници.

Вероятно са го видели сам, посред нощ, и са го нападнали.

Това не е първият подобен случай, Сара.

Давид е бил на войни, оцелявал е след атентати.

Уверявам ви, че не е убит от вълци. Трябва да продължите да търсите.

Кръвта е много. Едва ли...

Лейтенант!

Открихме кървава следа. Води до реката и после изчезва.

Сигурно е скрит ранен някъде там. Трябва да го откриете веднага!

Нали чухте? Да организираме група! Живо!

Той не беше ли на работа? А аз - в този вид!

Спокойно. Дори не знае, че съществуваш.

Вера, почисти там! - Мамо, не ми причинявай това!

Качвам се да полегна. Не ми е добре.

А и после ти ще затвориш бара.

Не. Изобщо не ме гледай. Наказаната си ти.

Съжалявам, беше без да искам. - Аз ще почистя.

Остави, ще ти помогна. - Стой, недей!

Поряза ли се? - Да, малко.

Дай да видя. - Дреболия. Не ме боли въобще.

Това е нищо за човек на действието като теб.

Откъде знаеш, че съм такъв? Познаваме ли се?

Не... Изобщо не съм те виждала. - Така ли?

Казах го. защото си личи по поведението ти.

Сякаш дебнеш вратата, сякаш си нащрек. Знам ли!

Бих казала, че си полицай. - Почти.

Нима? - Сигурно у нас има нещо специално.

Аз самият не го забелязвам. Казвам се Начо.

А аз Вера. - Вера. Приятно ми е.

На мен също. - Странна работа! Не съм те виждал.

А нали уж съм все нащрек.

Г-жо съдия!

Кучетата ни водят все до реката, но следата изчезва.

Смятаме. че вълците са влачили тялото...

Не, лейтенант! Не са влачили тяло! Давид е жив.

Ще го открием.

Ало? - Мамо?

Къде ходиш? Цял следобед ти звъня.

Татко върна ли се вече? - Още не е.

Имам работа, ще ти звънна. - Няма смисъл.

Скапаният телефон няма обхват и не го чувам.

Добре, Лейре... - Не, зле е! Нямам връзка с хората.

Като прати татко да вземе другия! - Не съм го пращала...

Баща ти ти взе блекберито ли? - Да.

Бил избързал с такъв подарък. Сигурно ти си му се скарала.

Къде е блекберито сега? - Прибра го в джоба си и го взе.

Защо? Какво има? - Нищо, миличка. После ще се чуем.

Целувки, момичето ми.

Г-н лейтенант!

Давид е оставил телефона си, защото го е сбъркал с на дъщеря си.

Блекбери, последен модел с всички екстри.

Може ли да го локализираме? - Да.

Ако е у капитана, ще успеем да го открием.

Готови сме.

А, не. Гледай - парче бутилка.

Това е. Хвърлям го и се прибирам. - Добре.

Радвам се, че се запознахме.

Ще се засичаме тук, нали? - Разбира се.

Начо! Не се притеснявай...

Имах предвид, заради бутилката. - А за нея ли? Извинявай!

Аз ще почистя утре. - Да...

Джоел!

Джоел, ти ли си?

Джоел, знам, че си там. Излез, моля те. Искам да поговорим.

Видях какво става. Баща ти те бие, но не се страхувай.

Джоел, покажи се, моля те!

Майка ми е съдийка.

Ще й кажем какво става и тя ще ти помогне.

Нищо такова няма да правиш. Няма да казваш на майка си, ясно?

Защо? Та тя би могла да ти помогне.

Нищо не знаеш.

Стой далече от мен, от дома ми и от баща ми.

Остави ме на мира!

Какво беше това? - Вълци. Тичай!

Извинявай! Съжалявам! - Нищо.

Готово. Ще видиш, че сега ще върви по-добре.

Утре ще намеря малко автомобилно масло.

Да, защото с краве масло... - Погледни от добрата страна.

Ако огладнееш, може да оближеш гумата.

Помогни ми.

Готово.

Паблито, вози като лодка. Каква скорост ще развивам само!

Това с инвалидната количка няма да се окаже толкова лошо.

Отивам да си взема якето и ще те изпратя.

Това място ще вземе да ми хареса. - Не ти харесваше?

Не! Да... Не бях видял чара му. - Хубаво, ясно.

Ще ти се обадя. Ще звъня постоянно.

Вера! Какво търсиш тук по това време?

Майка ти много се разтревожи. Прибирай се бързо!

Цяла вечер претърсваме гората. Къде обикаляш като идиот?

Качвай се в колата. трябва да тръгваме.

Това момиче не ви е дъщеря, нали? - Напротив. Защо?

Изглеждате млад за толкова голямо дете.

Всъщност ми е доведена дъщеря и е само на 16 години.

Качвай се в колата! Живо!

Какво е положението?

Според сигнала, блекберито е в радиус от 300 м от кариерата.

Има кървави петна на входа на кладенеца.

Смятаме, че капитанът е вътре. - Идваме натам.

Много е далече от реката. Как е стигнал до там?

Поставихме скеле около кладенеца.

Капитанът явно е паднал, но не отговаря.

Спускането е сложно.

Какво чакате, та не слизате. по дяволите? Давай!

Много е опасно. Кладенецът не се ползва от години.

Има риск от срутване. Не слизайте! - Как няма да сляза! Пази се!

Трябва да изчакаме пожарникарите. - Дай ми каската.

Раул! Не слизай!

Капитанът може да умира долу от кръвозагуба. Не бива да чакаме!

Бъди внимателен!

Пускай!

Продължавай сама! Ще се опитам да ги заблудя!

Не ме оставяй сама! - Тичай колкото можеш!

Бягай! Бързо!

Давайте!

Какво са му сторили?

Знаеш ли какво, бабо...

Откриха полицая, който изчезна предната нощ.

Обезглавили са го и са му изтръгнали сърцето, нали?

Да! Откъде знаеш?

Защото са били те. Върнали са се.

В СЛЕДВАЩИЯ ЕПИЗОД

Важното е да разберем...

Какво е търсил кап. Коста насред нищото в 2 ч.!

Отговорим ли на това, ще знаем защо са го убили.

Томас!

Нападнали са онзи човек в гората при пълнолуние!

Ти знаеш защо, нали?

Вера? - Брей! Помниш как се казвам!

Съжалявам, сега не мога говоря.

Чакам ли те, не идваш. Не те ли чакам, изникваш изведнъж.

Вече знаеш - на мен не може да се разчита.

На земята, казах!

Превод: Кристина Костадинова "Ес Ди Ай медия"