Original subtitles

Ставай, ставай, ставай...

Ежко.

Какво, тате? - Татко, какво.?

Не мен, а натам гледайте.

Кой е тоя дето нашият хлебец, в земята е стъпкал.

Не е друго, а звяр някакъв. - Звяр е, не е друго.

Тате, а аз хванах таралеж. Ето там...

О-хо - А-ха.

Ще пазите през нощта.

Да, Ваня! - Ще пазиш, Ваня.

Е, ежко, добре е да си цар. Седиш си на трона, нищичко не правиш.

И всички те обичат просто ей така.

Там нашият цар-бащица, вероятно спи.

Как ми се ще някакъв подвиг за царя да извърша,

за да му стисне ръката и да ми рече...

"Ой, Ваня, отсега нататък ще ми бъдеш приятел.

Че няма с кого дори да поговоря, само глупаци наоколо. "

Тихо.

Виж ти кой нашия хлебец в земята е стъпквал.

Я постой. Стой, стой, така постой.

Отиде си.

А да видим кой-кого...

Ще те хвана.

Ще те заведа на пазара. Шапка злато за теб ще ми напълнят.

Но по-добре да те оседлая пред царя в двореца.

Ще му кажа: „Царю-бащице, ето такъв съм.“

Стой.

Стой, ще се разбием. Къде се втурна!?

Ух ти, каква красота.

Майчице.

Пак ли ти...

Как стана тъй, а? Налетя ли се?

Как ще те заведа на пазара сега...?

Помагай, помагай! С ръчички, крачета, с каквото имаш там.

С копитата, копитата... Давай помагай...

Сега... Ей сега, сега.

Давай. Хайде, давай...

Ето така.

Хайде.

Хайде, миличка...

Напред, напред.

Давай.

Давай, давай.

Хванах те вече, няма да тъпчеш нашия хляб.

Е, какво?

Ами всичко свърши...

Обещаваш ли да не тъпчеш житото ни?

Обещаваш?

Е добре, добре.

Сега. Ето така.

Върви, свободна си И помни, договорихме се.

Да, сега тате наистина ще ме пребие...

Опа, какъв е този цирк?

Цирк, Ваня! Така ли посрещаш приятели...

Кой е тук? Я излез!

Ама, ти си бил много гостоприемен.

Остави вилата. - Да бе, ей сега.

Внимавай, Ваня. Да не се нараниш.

Не ме плаши, аз от вас дяволите не се боя.

Хайде излизай. - Ой, майчице, благодаря...

Намери при кого да ме пратиш. Добре, да опитаме другояче.

Уплаши ли се?

Това е.

Поклон, храбрецо.

КОНЧЕ-ГЪРБОКОНЧЕ

Хей.

Ей, Ваня, ку-ку.

О, не.

И нямаше нужда да размахваш вили. - Какво си ти изобщо? Кон?

Аз съм...

...Кон.

Какво?

Кон? - Кон.

Конче. Да, да, Конче-Гърбоконче - Ами може и така.

Само не ме глади, не ми харесва.

Виж ти как стоят.. - Подарък са от майка ми, кобилата.

Ето как било

Ти също ли си подарък? - Не, Ваня, не съм.

Ами просто мама каза, че си малко...

В смисъл, нужен ти е приятел... наставник.

А нямаше ли по-голям наставник? Например като тези.

Да, ама не можеш да говориш с тях. Те са просто коне.

Затова пък какви.

Слушай, ама ти си гаден, неблагодарен тип.

Ванка... - Тате!?

Всичко пропадна, загинах. - Полето не опази...

Край.

Какво да правя сега, а?

Сядай! - Върху теб? Ама... Нищо...

Копитата прибери, главата към гривата. На три!

Какво беше това сега, а? - Ами, обикновен галоп.

Това между другото дори не бе бързо... но като за първи път.

Какво има ли и по-бързо? - Разбира се.

Например, ето така - кралски, с подскок.

Тогава хайде сега по-кралски, с подскок и обратно.

Защо? - Ще взема конете.

Ще ги отведа в града на пазара.

Да ора с тях няма да стане, но поне ще припечеля.

Ами за това, Ваня, не е нужно да ходим обратно. Виж.

Запуши уши.

Тате, почти надянахме хамута. - Надянахме почти.

Как свиркаш, че конете ти се подчиняват? Научи ме.

Лесно е.

Сгъваш устни те така.

Откъде у мен такива устни, като животно, че да ги сгъвам така.

Работата не е в устните, Ваня. Тук е нужен талант.

Всичко това са глупости.

Какъв талант има царят, но всички го обичат.

Защото той е... цар.

Това е, Ваня, да тръгваме.

Дръж се уверено не слушай никого... освен мен.

Придай си по-умен вид. Не си отваряй широко устата.

Колко струват конете, момче?

Хей, момко, продаваш ли конете? - Заменям ги.

Ей, докарай конете си тук, да се спазарим.

Няма да ти стигнат катеричите кожи.

Стой.

Натам не ходи. - Но там е истинският пазар.

Ти и така ще ги продадеш. Да идем там.

Защо пък там?

Интуиция. Между другото това е рядко качество.

Слушай, лошо няма да те посъветвам. Прави, както казвам, моля те.

Хайде, да вървим.

Ето къде живее той.

Царят наш бащица.

Вероятно е зает с важно дело.

Царска кръв ти се прищя, кръвопиец.

Убийте го.

Господарю.

Тихо.

Как го казахте "прищя"?

Наказах го. - Наказа го. Той го наказа.

Наказа го.

Слава, мой Цезаре.

Ех народе, мой народе.

Ще ми се да съм по-близо до теб.

Е, с какво ще ме зарадвате днес, а?

Така.

Така.

А какво е това, а?

Давам рубла.

Сам ще ти дам рубла, само за да се откажеш.

Да, да, четири давам. - Хайде?

Пред такива коне трябва да се стои мирно и бе шапки.

Ето това е.

Ти с конете, ела насам.

Откъде такъв просяк има такива коне?

Откраднал ги е. А конят си е направо царски, мой Цезаре.

Точно.

Конете са мои. Водете ги в конюшнята.

Мой Цезаре, моля в каляската.

Добър подарък направи на царя. Даром му даде конете.

Съвсем забравих за парите.

Царю-бащице, почакай.

Позволи ми да попитам.

Добре. - Трудно ли е да си цар?

Много.

Гърбатко, какво стана? Ти видя ли?

Да, Ваня, всичко е наред.

Сега ще им сложат хамути, ще ги впрегнат.

И в новата каляска ще се поразходят,

а ние само ще им махаме с ръчичка.

Красота. - Какво да правим сега?

Подсвирни им, може би ще дотичат? - Да подсвирна... но не умея.

А казах ли ти, да идем на оня край на пазара?

Казах. Добре, че мен не ме взеха.

Изплашиха се. - Следващият път

непременно ще те послушам, приятелю, а сега ми помогни.

Добре, но за последен път.

Стой.

Къде ме мъкнете, глупаци? Дръжте конете.

А мен оставете.

Стой, стой... Ах вие, юнаци.

Напънахте се.

Забравих малко законите...

Какво се полагаше за подиграване на господаря?

Екзекуция? - Отменихте я, господарю.

И го заменихте. - С какво?

С глоба, мой Цезаре.

Нищо свято не остана, всичко с пари измерваме.

Екзекуцията да се върне, глобата впрочем също да остане.

Царю-бащице, извинявай.

Забрави за парите. - Аз?

Ами, да. - Аз никога не забравям нищо.

Тъкмо щях да го направя. Касиер. - Вече е тук.

Чу ли... - Е, и колко пари искаш?

Две шапки сребро.

Пари няма - както винаги.

Ще платим... а конете ще избягат отново при него.

А не желаеш ли ти, Иван,

да постъпиш при мен на служба?

Главен... Царски...

Свирчо.

Коняр.

А ще имам ли червен кафтан и нови ботуши?

Съгласен съм. - Ама че глупак.

Тоя е с мен.

Път, дайте път!

Тоя е с мен.

Виж, виж, гърбаво конче, но ходи като на парад.

Учено е.

Ой, не е добро сънят, мой Цезаре, не е на добро.

Конярят ни е глупак на глупаците, но хората го харесват.

Ех, да го екзекутираме, но няма за какво...

Честно. Все повече го ненавиждам. Ами виж...

Млад, силен, пакостлив. Ще закове и някоя друга птица.

Мой Цезаре, това е Жар-птица. Чувал съм от старинни сказания.

Божествени. Добре го измисли. Нека Иван намери тази Жар-птица.

И тъй като птицата не съществува, той никога няма да я намери.

Ето че няма да успее да изпълни царска заповед.

Ой, колко умно измислено.

Да. Вие глупаците има да се учите и научите от царя-бащица.

Ще го хвана.

Приготви се, тръгваме. - Така, значи ще бием копита.

Царят ми повери задача. - И каква?

Да хвана Жар-птица. - Кого?

Работа от държавно значение ни повериха, разбираш ли?

Не се крий, не се крий. Приготви се за път.

Сдъвчи овес, пийни водица. Пътят ще бъде дълъг.

Представяш ли си, царят бащица ми каза:

„Ако до сутринта я намериш, кафтан ще ти подаря

червен, сатенен, бродиран със злато. "

А ако не я намериш?

„А ако не я намериш...“ - казва „Не се обиждай, Ванечка,

...главата от плещите...". И така ласкаво...

По-бащински, представяш ли си?

Е, накрая, дочакахме.

Да, Ваня, царят ти е поверил задача.. безнадеждна.

Всеки отправил се да търси Жар-птица,

пропаднаха без вест... Ни един не се върна.

Има и водни дракони.

И свирепи бури.

А тези, които са достигали до брега, ги очаквала Ваня...

...мъчителна гибел.

С голи ръце не би я хванал, тук хитрост е нужна.

Дървото трябва да намерим със сънливи-орехи

и с тези орехи да нахраним Жар-птица.

Как подсвиркваше така.

Ваня, добре е да подсвирнеш, но пречиш.

Извинявай. И тези орехи, които са за Жар-птица...

Сигурно са вкусни, нали? - Тихо, чуваш ли?

Не може да бъде.

Конче, виж. Това е то, за което дойдохме.

Орехи, орехи.

Ваня, ти съвсем ли си глупав? - В смисъл?

Това са за Жар-птица, сънливи-орехи.

Изяждаш... и готово.

На-ни-на... Разбираш ли?

Наистина ли е опасна? - Да не мислеше, че са лъжи?

Виж, Конче, пише нещо по нашему.

"Пазете се от живите пясъци!"

Какво е това?

Как какво? Пристъпиш и край, ще те засмуче.

Хвърляй.

Изсипвай всичко.

А, винаги съм си знаел, че пръстите само пречат.

Ами ако не се получи?

Скрий си ушите.

А така, сега чакаме. Скоро тя ще се натъпче...

...и ще заспи.

Тогава и мен ме събуди, разбра ли?

Само изчакай да изгасне напълно.

Заспа сякаш...

Конче, ставай, получи се. Хайде, птицата заспа.

Изгасна ти казвам. Хайде, ставай.

Да бягаме.

Е, пържено пиленце, ще потичаме ли?

Наистина ли се обиди? Само се пошегувах се.

И не си пиле, и съвсем не си пържено.

Ей ти, пържено пиле.

Сега ще разбереш силата на моя удар.

Намерих.

Хвърляй.

Гмуркай се... ще потъне.

Но как ще я завлечем в двореца?

Тя е сега изсъхва, а след това отново ще се загрее, като самовар.

Няма да се нагрее. За това на Жар-птица й е нужна воля.

Какво ти е? Какво, красавице?

Какво миличка...

Ето че съсипа подаръка на царя.

Страхувам се, че ще умре.

Ето, така.. Лети!

Лети, миличка... Лети!

Получи се.

Получи се, Конче.

Ех, че горещо. - Край, Ваня, пропаднахме ние с теб.

По-добре да не се връщаме при цар без птица.

Да бягаме, а? - Къде?

Отвъд морето, Ваня. Там никой няма да ни намери.

Там е добре.

Да бягаме, преди да е станало късно, а? - Никъде няма да бягам.

Хванах я, видя ли я?

И така... какво, Ванюша...

...ти попречи да изпълниш царската заповед?

Може би просто не ти провървя?

Провървя, царю-бащице, и още как...

Хванах я. - Нима?

Ами да. - Жар-птица?

А после? - А после я пуснах.

Пуснал я.

Ваня, Ванечка, да бягаме. Без Жар-птица едва ли ще ти повярват.

Не вярвате, нали?

Тя ми подари перо.

Сега, сега..

Хайде свети, свети, свети.

Сега, сега ви казвам.

Добре, глупако.

Царю-бащице, ние сме приятели, а? - Побързайте, с всичко.

Хайде, да не се бавете. - Ама вие сериозно ли, а?

Прощавай, Ваня, но трябва да те спасявам насила.

Долетя.

Вижте, вижте, Жар-птица.

Жар-птица.

Удивите се, какво чудо.

Наистина.

Какво става? - Народът се радва, мой Цезаре.

Наистина.

Не съм глух. Стой. Сваляйте.

За мен е чудо.

Цар-бащице, а за народа нещо, а?

Обявявам...

Вечерни тържества.

А медовина ще има ли?

И медовина.

Безплатно? - Безплатно.

Получи се, Конче, получи се, а ти не вярваше.

Имаше късмет.

Как само те обичат, господарю, много те обичат.

Страшно.

Само че не мен.

Доживях, в моето собствено царство-господарство,

коняр да управлява смяната на деня и нощта.

А не искате ли аз него... без съд и следствие?

Да го удушим ли...

Може би трябва вас да те накажа?

А ти това добре го измисли, божествени...

Мой Цезаре, ти си млад и свеж.

А какво смятате за сватба?

А конярят какво общо има с това?

Ще го изпратим като сватовник на край света

в облачното царство при Царицата-девица..

Няма да я намери. - Няма да я намери!

Няма да я намери - Няма ли да я намери?

Няма да я намери!

Заявяван на целия свой народ, за намерението си да се оженя

за особено високата кръвна линия по родословие - поднебесната цар-девица.

Успех, Ванечка, Бог да ти е на помощ.

Успех, Ванечка.

Ще пийнем ли, Ваня? Горещ липов чай, за из път.

Ще пием, когато доведа Цар-девица..

Герой.

Цар-девица, Ваня, не ти е Жар-птица!

Със сънливи-орехи няма да я подлъжеш.

Охраняват я... трима богатири, със сили преогромни.

Да ги победиш е невъзможно! Ни с хитрост, ни със смелост.

Така шансовете ти, Ваня... са никакви.

А и това не е най-страшното, Ваня.

Ако някой премине покрай тримата богатири

и влезе в Ледения дворец на Отраженията.

Никога няма да намери обратния път,

и ще се затрие там завинаги, разбираш ли?

Проклет инат...

Хей Ваня, чуваш ли какво ти казвам?

Може би ще се върнем, преди да е станало късно, а?

И това ли е всичко?

А къде са твоите свирепи герои? - Не знам.

Цял живот си стояха тук. Може да са отишли да обядват.

Тогава да вървим бързо, преди да са се върнали от обяд.

Спри.

Е убеди ли се? Казах ти, че това

е омагьосана страна. Всичко е заблуда и измама.

Тук не важат законите на физиката. - Ако си толкова умен...

Ще кажеш ли как да стигнем до там? - Е, може да свирнем.

Видя ли. - И още как.

Е, и? Сега какво?

Получи се, Конче. Конче...

Конче... Конче...

Дръж се, дръж се, дръж се...

Страхотно.

Крила сега, добре ми биха дошли сега.

Коя ли от тях е цар-девица? Всички те изглеждат еднакво.

Къш, махай се, заповядвам ти.

Цар-девица.

Цар-девица.

Здравей. - Кой си ти? Цар, принц?

Аз съм Иван.

Три крачки назад, рицарю. - Но аз не съм рицар...

Аз съм царски коняр. Царят ме изпрати за теб.

Искат да те оженят.

А твоят цар не можа ли да намери някой по-добър?

Коняр ли е изпратил за сватовник? - Аз не съм прост коняр,

а Главен.. Царски коняр.

Добре тогава, Ваня, разкажи ми, какъв е твоят цар.

Млад ли е, красив, умен? - Ами, как да ти кажа...

Та нали той е цар. - А... да.

Е, сама ще видиш всичко, ще разбереш. Ще се влюбиш.

Казваш да се оженим. - А-ха.

Тогава ми помогни. - А-ха.

Само че... не ме дръж мен. - А кого?

Ковчега. - Държа го...

Държиш ли? Здраво? - Да.

Сегичка. - Внимателно.

А ти си красива. Провървя му на царя.

Пусни ме.

Ръка.

Къде отиваш? - Да се приготвя за пътя.

Чакай ме тук, коняр Иван. - Тук?

Тук.

Цар-девица, почакай, аз ще помогна. Не така бързо.

Идвам с теб.

Ей, внимавай, красавице. Ще се пребиеш.

Правилно разбра намерението ми, конярю.

Реших за себе си много отдавна, че никога няма да се омъжа.

Защото няма за кого.

Всички рицари, принцове и крале са страхливци и слабаци.

Нито един, така и не успя да ме намери.

Аз те намерих. - Ти си коняр.

И какъв свят е това, в който рицарите са заменени от коняри?

Това е лош свят.

Момичета като мен нямат какво да правят в него.

Така че прощавай. - В смисъл?

В пряк смисъл. - Какво?

Хванах те.

Дай ръка, ръка подай.

Ти защо, защо скочи? - Заради теб.

Ами ако се пребиеш? - Ако е с теб, не е страшно.

Аз се пошегувах, не смятах да умирам.

Виждаш ли каква рокля имам. - Да, красива е.

Защо полетяхме по-бързо? - Какво?

Какво? Скъса ми полата.

Махни го. - Какво?

Кракът ти... Хайде. - Да, сега, сега.

Баба ми казваше да не се забърквам с момчета от народа.

Откъде ми се натресе на главата? Давай.

Не, не, не...

Ваня, аз летя. Ваняяя...

Съжалявам.

Щях да те хвана по-рано, но крилата ми бяха вцепенени.

Отдавна не съм летял.

Конче, ти си най-добрият кон на света.

Загря най-после.

Ваня, дръж здраво момичето, че е в несвяст по теб...според мен.

Конче, аз летя.

Аз летя... а ти ми седиш на врата.

Ваня, по-внимателно, на царя булка носим.

Каква е само тя...

Диша.

Ваня.

Иван. - А?

Да се отдалечим.

Какво? - Да не полудя?

Влюби се в царската невеста. - Аз ли?

Значи така, няма да я водим на царя и ние сами не отиваме при него.

Ще си почина малко и драсваме отвъд морето. Без нея, разбра ли?

Никъде не драсваме.

Какво бе, Ваня? Там такива момичета има.

Тая пред тях и за подметка не става.

Ваня.

Нима би открил такава другаде.

И това ли е всичко? - Да.

Преживява...

Намери я все пак мерзавецът.

Спомням си, че някой ми каза, че той никога няма да я намери.

Мой Цезаре, това е недоразумение, но всичко е за добро.

Каква булка само е довел конярът, очи не можеш да откъснеш.

Та това е цар-девица.

Наистина. Принцесата от задоблачното царство.

О, да, конярът на царя.

Бих се омъжила за такъв... - И аз, без да се замисля.

Вдигайте Иван, нагоре.

Мой Цезаре, трябва да се поблагодари на слугата.

Народът го обича. - А-ха, и цени...

Мой Цезаре, всяка друга награда е по-лоша от екзекуцията.

Ще има за тебе награда.

За проявената доблест при изпълнение на царската заповед

за доставяне в столицата на царската невеста, заповядвам:

да се награди Главния царски коняр Иван, селският син,

с почетното име - Йоан.

Царски орден от червено злато и

царски кафтан със скъпоценни камъни.

И златен пояс,

а също така със златно седло.

Господи... Ваня, ти ли си това?

Аз сега съм Йоан.

Това е за теб.

Да не ме бъркаш с цирково пони?

А, Йоан?

Пее, а съвсем скоро се хвърли в пропаст.

И сега, върви и разбери, иска ли да се омъжва за царя или не.

А ти сам как мислиш? - Мен пък какво ме касае, нека върви.

Съвети и любов, както се казва. Щастие в семейния живот.

Правилно и повече дечица.

Така, приготвяй се, отиваме в полето за цветя.

Ваня, за цветя по-добре утре сутринта.

Ще се наспиш, ще обмислиш както трябва.

Ти не разбра ли? - Ваня...

Букетът ще полети право в немитата ти муцуна.

Ами добре. Сам ще се справя.

Цар-девица, цар-девица.

Спиш ли?

Аз си отспах за 100 години предварително.

Ти какво забрави тук?

Реших да разбера дали не ти е скучно тук сама.

Слушай, тук има стражи, ако те видят, ще бъде много, много лошо.

Е, това ще бъде по-късно.

Сега ми е добре.

Това е за теб.

Това как да го разбирам, коняр Иван?

Наричай ме просто Иван.

Позволете ми да се представя, маестро Тряпкин-Тапкин моделиер

Очаква ви среща и вечеря с императора, моля.

Изберете тоалети и аксесоари.

Това го препоръчвам, грациозно е.

Така, така.

За любител. - Интересно.

От къде имате...

толкова красив камизол и такава хубава птица?

Извинете, какво правите?

Здрасти.

А кой е царят тук?

Вие?

Съвсем не.

Да продължим.

Ето, точно вие. Вие сте очевиден император.

Е, на някакво източно царство.

Не.

Какво е това? - Това е касата, но няма пари.

Бързам да разсея убеждения ви... - Разбира се, и успяхте. Вие?

Цар? Как не се досетих... С такова сандъче и пари

с такава златна верига може да е само държавният глава.

Скъпи мой, исках да задам един въпрос.

Как се изчислява всичко това...

Ама вие малоумен ли сте, Тряпкин-Тапкин?

И ти царска невеста, елате насам. - Подръж.

На кого каза това, ти нагъл, груб... невежа.

Аз съм царската невеста.

А кой според теб съм аз, а?

Цар.

Не ви познах веднага, Ваше величество. Моля да ми простите най-великодушно.

Просто си помислих, че вие...

...как да го кажа...

...сте отговарящия за забавлението.

Шут ли? - Разбира се, че не, а...

Разпоредител на балове.

И изглеждате така свежо, така привлекателно.

Съвременно.

О, чуваш ли фанфарите? Вече празнуват.

Да.

Закон на живота. Цар-девицата трябва омъжи за царя, всичко свърши, Ваня.

Така става..а и лайката няма нищо общо с това.

Тя е вкусна и здравословна.

Какъв упорит дявол.

Добре.

Красавице, моя ненагледна, харесваш ли ме?

Харесваш ли ме? - Без сили съм.

Е, ако ме харесваш,

тогава ще уредим сватба утре, за целия свят.

Не е толкова просто, годенико.

Сватбата трябва да се организира.

За мен нова рокля да се ушие, а и за теб също нещо

по-свежо трябва да се измисли.

А и важното условие. - Какво е?

Пръстенче.

Няма да се омъжа без пръстен.

Хей... Годежният сватбен пръстен в двореца. Бегом.

Чакайте, не годежен пръстен, а пръстенът на баба ми.

Без да искам го изпуснах в морето-океан,

Толкова съм разсеяна.

Така че без пръстен - НЕ.

Не? - Не.

Баба ми каза, че без нейния пръстен на ръка,

бракът ми щастие няма да има.

Цар-бащице, цар-бащице.

Дай ми задача, ама такава...

По-трудна, по-сложна...

Ами такава, като:

"иди там - незнайно къде", "донеси това - незнайно какво".

А ти навреме дойде, коняр Иван.

Какъв глупак.

Ех, мамо, мамо, хубава услуга ни направи..

Мамо, къде го откри тоя селски син.

Какво ще ми наредиш да правя с него,

и така се старая и инак, а главата му все за кол плаче.

Упорит и все посвоему,

Не мисли с глава, а само със сърцето си.

И така глупакът си е глупак, а на всичко отгоре се и влюби.

Пожела да намери пръстена, но къде да го търси, иди и разбери.

Къде...

В кита..

А това пък какво е? Хей, ти кой си?

Кой, кой... вятърът съм аз...

Вятърът?

А, вятър... Вятърко, слушай! Не знаеш ли къде е бабиният пръстен?

Него го погълна чудо-юдо,

Риба-кит,

а след това се превърна в остров.

В остров, а-ха, ясно.

Ветре, а накъде да летим?

Натам...

Докато ти страдаше, Ваня, аз облетях целия свят.

Говорих със слънцето, луната - без полза.

Само вятърът се съгласи да ни помогне.

Каза, че риба-китът, чудо-юдо знае за пръстена.

Не каза ли къде да търся тоя чудо-Юдо?

Ще го намерим, Ваня, само не се прозявай, гледай и за двама...

Най-сетне изплува, че вече щях да се гмурна след теб.

Той е тук, чудо-юдо риба-кит.

Каква красота.

Бързо, Ваня, излитаме. - Конче, ще ни отмие..

Няма - Излитай вече.

Не се суети, нека се приближи. - Колко по-близо?

Ето сега.

Чудя се, какво ли е направил китът, че са го оковали като разбойник.

Оплаква се. - Стене.

Сякаш ни дава знаци. Да, но как да ги разберем.

Превеждам от китски на конски.

„Глупак съм аз“ - казва „пълен глупак“.

„Погълнах сто кораба, а може и повече,

и за това сега съм наказан "

А как да ги пусне обратно - не знае.

Плаче.

Плаче.

Накратко казва, че не е виновен, но не знае какво да прави с тази беда.

И аз не знам, но трябва да му помогнем.

Наздраве, Ваня.

Измислих, трябва да кихнеш. - Какво?

Като кихне и... ще изкиха всичко.

А ние ще го погъделичкаме. Напред.

Къде напред? - В ноздрата на кита.

По-бързо, ако не успеем, ще се затвори.

Каква красота. - Ами миризмата...

По-близо до стената, Конче. Погъделичкай го с крилото си.

Не ми крещи! Пречиш.

Добре.

Конёк, започна се, забави. - Да, ама, как тук...

Назад давай, назад. - Дръж се, Ваня.

Напъни, давай нагоре. Сега ще кихне.

Само да не пръдне.

Сега вече го погъделичкахме. Дръж се, Ваня.

Получи се, Конче, получи се.

Провървя ни.

Знаеш ли защо не съм те изоставил досега?

И защо?

Защото само такъв глуповат като теб,

може да забрави за себе си заради някой друг.

Така и не го попита за пръстена.

Забравих за пръстена. - Забрави.

Като цяло, Ваня, не е чак толкова зле.

Превеждам от рачешки на конски,

чудо-юдо риба-кит ти праща пръстен, Ваня.

Нисък поклон пред него.

Ами откъде дойде ти на моята глава.

Не се ли радваш? - Радвам се, дори много се радвам.

Просто си мисля...

За какво?

Какво ще е по-нататък.

Тихо! Тихо ти казвам.

Виж ти, върнал се е. Нима е намерил пръстена.

Ваня, Ваня, събуди се.

Ти си коняр, а тя е цар-девица.

Не сте един за друг! Не сте...

Дръж. - Глупак.

А това не е кон... изобщо не е кон...

Как не съм забелязал по-рано, това е дяволче.

Цар-девица, Цар-девица, спиш ли?

Как така...

Как го откри?

Както го намерих, така друг няма да може.

Разбивайте.

Ще тръгнеш ли? С мен?

Край, пропадна нашия Ваня.

Ама дайте да се разберем.

Ваня, скачай върху мен! Бързо...

Ваня.

Конче...

Конче.

Наказах.

За опит за отвличане на царската невеста и за сделка със Сатаната,

проникнал в царските владения под вид на чифтокопитно...

Орден... царски...

... перо... желязно.

...да се лиши главния царски коняр Иван

от длъжност, съдебна защита и ...главата.

Мъниче, откъде се взе?

Ще ме водиш ли някъде?

Тук съм.

Благодаря жълтурче, поразходи се засега.

Конче, жив си.. - Как е Иван?

Нещата са зле. Ще екзекутират наш Ваня

и за всичко аз съм виновна.

Подсказах на царя рецепта за вечна младост,

аз исках да е за добро, а то както винаги, съвсем...

Не по моему излезе.

Моят Тутанкамон, Сънувах сън, че си умрял.

Толкова стар и немощен.

Хряс... и останах сама, а аз много се страхувам да остана сама.

Умолявам те.

Зигфрид мой, подмлади се.

Лесно е да се каже. Ама как?

Имам рецепта, от покойната ми баба.

Утре, точно по обяд, на площада ще поставят три котела.

Първият с вряла вода, вторият с ледена, третият с кипящо мляко.

И царят ще се изкъпе и в трите, ще се подмлади.

Ах, ти коварна, царят няма да стигне до втория котел.

Какво общо има царят? Ваня пръв ще скочи...

Ами ако фокусът не проработи, все пак в котлите ще има вряща вода.

Няма ли да го сториш?

Дори в името на любовта? Значи не ме обичаш?

Цезаре мой.

Не е моя вината, че имам такъв остър слух.

Моля за прошка. Аз по повод...

... целия процес на подмладяване, първо трябва да го изпитате.

На вашия коняр, на Иван.

Ух, ти умник такъв.

А аз тук си блъскам главата, кое да бъде по-рано,

първо сватбата и после екзекуцията

или първо екзекуцията, а после сватбата,

а той вече всичко измислил.

Няма да се дърпам.

Утре... в котлите.

Майчице моя той ще се свари... ще се свари.

Слушай, ако в първия котел хвърлим пръстена на баба,

във втория - перото на Жар-птица,

а в третия - цветето на живота и смъртта...

... Ваня, ще остане жив. - Откъде знаеш?

От баба ми. - От баба...

Така пръстен имаш.

Перото на Иван ще се чуе и отвъд морето и от тъмницата, но цветето...

Откъде да го взема. - От края на света.

Знаеш колко края има светът?!

Боя се, че няма да успея до обяд.

С крила като твоите ти си по-бърз и от вятъра.

Успех. - Давай.

Е, ще трябва да потичаме.

Ще помните този ден до края на живота си.

Главното събитие на годината.

Безпримерно и несравнимо с нищо

събитие от държавна важност.

Побързайте към дворцовия площад.

Какво е това? - Там има вряла вода, кипяща.

Давай върви.

Вижте, това е кралският коняр. - Това е Иван.

Безсрамник..

Говорят, че с нечиста сила си се свързал.

Той е пожелал невестата на царя. И щял да прави държавен преврат.

Да, и ни донесе светлината на Жар-птица.

За царя.

Мой народе, добротата е качество

което не е дадено на всеки владетел.

На мен ми е дадено.

Пред вас е държавен престъпник.

Този човек искаше да открадне.

Царската невеста, а мен - своя цар...

...да убие.

Всеки друг на мое място би го екзекутирал веднага,

но аз давам на човек...

Шанс.

Царю-бащице! Бихме искали да чуем виновника.

Трябва да му дадеш думата, мой Цезаре.

Разрешавам.

Какво да кажа...

Виновен съм, виновен навсякъде и пред братята и пред татко...

В това че се възгордях като Йоан,

в това че не послушах приятеля си, и той загина заради мен.

Затова че се влюбих... Влюбих се така...

.. силно е, че животът онемя.

Върви, Ванюша, върви. За много, както се казва, години.

И помни моята доброта, скачай..

Къде си? Конче, къде...

Значи ти си цветето на живота и смъртта.

А знаеш ли ти, какво е предначертано на този, който ме откъсне?

Да, да,.. ще умреш,

а животът е толкова хубав. Помисли си.

Мисленето е за тези, които имат време, а аз нямам.

Е, защо стоим, да си вървим.

Ех, нямаше късмет. - Изостави ни наш Ванка.

Свари се горкия...

Да, вярно казват: "Колкото по-тихо вървиш,

толкова по-далеч ще стигнеш."

Гледайте, гледайте!

Е, мой ред е!

Почакай ме, ще се върна.

Осемнадесетгодишен.

Хей, вие там?

Пуснете ме оттук, тъпаци.

По-бързо.

Измъкнете ме от тук.

Стой.

Е, нищо, аз пак ще се върна и всички ви ще накажа.

Хора, а какво ще правим без цар? - Нужен ни е нов цар.

Точно така, трябва ни нов цар. - Откъде да го вземем?

Иван... Иван е за цар.

По-добър цар и без това не може да намерим.

Тогава Иван ще бъде цар.

Иван.

Е, какво чакаш?

Три стъпки до мен, рицарю.

А къде е Кончето?

Сбогом живот, ти беше прекрасен.

Ето го.

Конче, ти къде пропадна?

Не съм все още, но се приготвях.

Отново си се преоблякъл, пак ли те повишиха?

Не ти дават спокойно да умреш..

И защо смяташ да умираш?

Предначертано ми е така, Ваня, цветето така каза.

Не може да се направи нищо.

Както да го усукваш, това е краят на приказката.

Ти, Ваня, прощавай, ако нещо съм сбъркал.

Ти живота си за мен..

Конче, друже, как така? Как сега без теб..?

Цветето ли? Та то на всички казва така.

Проверява и ако се бе изплашил и не го бе откъснал,

тогава определено би умрял, като всички останали.

Но ти не се уплаши, рискува живота си за приятел...

и затова сега няма да умреш. НИКОГА!

Проверявал ме е? Защо не каза веднага?

Конче, ти заради мен живота си...

Ваня, стига, задушаваш ме. - Не умирай.

Ваня, добре де... ...жив съм, чуваш ли?

Жив е.

Аз съм жив.

Превод: puzek ©

"HIDDEN POWER" ® =subsunacs=