Original subtitles

Нали ви казах? Не биваше да взимаме таз девица-хубавица с нас на обход.

Ти виждаш девица като се погледнеш в огледалото.

За какво се домъкнахме толкова рано?

Сякаш след закуска злодеите ви ще драснат нанякъде.

Даже не успях да си изпия кафето. - По-добре се върни в покоите си.

Иначе ще удавиш гората в сълзи. - Мустакатко, бих се върнал,

ама няма да се справите без мен. - Беда! Беда!

Помогнете, закрилници! - Недей така, бащице!

Говори! Къде е потребна богатирска сила?

Невиждано чудовище се появи - ни човек, ни звяр, незнайно какво е.

Граби хората по селата, погубва добитъка.

Защо не казахте, че ще пада въргал?

Щях поне да си взема пистолета.

Не сте ли малко?

Малко? Седем богатири малко ли са ти?

Шест и половина.

Гънките в мозъка ти са шест и половина, смешник!

Човече, кажи къде е чудовището.

Аз съм син на Иля Муромец, ще оправим нещата.

Там е.

Къде сте?

Мустакатко, ти ли си? - Защо си дошъл тук, човеченце?

Мен ли търсиш? - Кой, аз? Не!

Просто минавам оттук. Това е, вече си тръгвам.

Къде отиваш?

А вие къде бяхте? Аз намерих чудовището.

Така че ще заобиколя откъм тила, а вие давайте от тази страна.

Ти не си сам, гледам. Отдавна не съм ял бранници.

Сега ще ти сипем да ядеш.

Ще ви направя на кайма!

Каква е тая летяща кратуна? - Питката.

Питката.

Питката?! - Щитове!

Готов ли си?

Отваряй!

Какво? Избяга ли тестото?

Сритай го още веднъж отзад!

Видя ли какво става като се отваряш на богатири, Самун?

Връщаме се в града.

Как се озова тук, клето дете? Ти чия си?

Къде са родителите ти? Не плачи, не плачи!

Не плачи! Аз ще те измъкна.

Ама че гадина! Да се махаме оттук!

ПОСЛЕДНИЯ БОГАТИР 2 КОРЕНЪТ НА ЗЛОТО

Добро утро. Отдавна ли се прибра?

Току-що влязох. - Как мина обходът? Изморен ли си?

Селяните са пропищели от някакъв звяр.

Представяш ли си, оказа се Питката.

Щураво създание.

Опердаши здравата всичките ни богатири.

Ако не бях аз, не се знае как щеше да завърши всичко.

Донесох ти палачинки.

Само че малко поизстинаха. - Хич не се коси.

Палачинки!

Убих чудовище! - А стига бе!

Сериозно? Пак ли?!

Ти си чудовище!

Какъв е тоя богатирски навик да ръгате копия наляво и надясно?!

Ваня, успокой се! - Как да се успокоя?

Трети генератор губя тази седмица.

Край! Гътна се. - Да го полеем с жива вода?

Краят му не се вижда! Сега всеки ден ще се мъкнат тук от всички краища

на тоя ваш "богатирски мондиал". - Ваня!

Сеирът свърши! Разотивайте се!

Върви си, драги. Взимай си...

Ваня!

Ваня! Защо си изкара яда на него?

Той ни спасяваше. И аз потроших първата ти пърполетката.

Също така кафеварката, телевизора... - Не бива да мъкнеш тук тия проклетии.

За теб го правя. За да свикваш с комфорта.

Като отидем в моя свят, ще се оженим и...

Иначе няма да се оженим, така ли? - Не казах това.

Ваня, не искам да се местя. Моят дом е тук.

Там всичко е страшно и неразбираемо. - Да бе.

Страшен е безжичният интернет, капучиното, кинотеатърът.

Искам поне веднъж да видиш откъде идвам.

Виж какво съм ти донесъл. - Пак ли прескочи до твоя свят?

Мирише на горски ягоди. - Яко ли е?

Аз убих говорещ камък!

Влез! Влизай, влизай, не се бой!

Капнах.

Искаш ли вода?

Татко!

Татко, тук ли си?

Галя, всичко чувам. Пак ли потроши нещо?

Иван Илич, забърсвах етажерката, то само си падна.

М-да. Предишната Галя беше по-внимателна.

Ама че кутсуз!

Желаете ли плодове на промоция? - Не, там си имаме достатъчно.

Абе я ми дайте няколко.

Това ли е всичко?

Ами ето.

Отивам при тате на село.

Гургулице! Подай ми пелина!

Здравей, бабо.

Какво искаш? - Намерих това сираче.

Но май е болна. Виж!

Древният мрак се е вселил в нея.

Ще ти дам съвет.

Удави я. - Съвсем ли си изгуби ума, старице?!

Топли патици, право от пещта.

Перо от жар-птица. Всичко лекува, вечна младост дарува.

Стрижем ви брадите, разкрасяваме ви главите.

Риба, риба! Прясна риба! Идвайте, купувайте, не се срамувайте!

Раците са съвсем пресни, драги. - Защо намирисват?

Как ще намирисват?! Гледай! Мърда!

Мърдал бил! Като го тресеш ще мърда я.

Гълъбче, разкарай се оттук!

Господине, проявявате ли интерес? Мека брезова кора, 40 рула.

Мирише - кеф ти на борова гора, кеф ти - на морски дълбини или ягоди.

Следващият път ще донеса пишещи пръчки.

Вземи да пробваш. Довиждане!

Ванюша! - Татко!

Аз тука такова... набелязвам си копие.

Да не си решил да си премериш силите на богатирските игри?

Не. Как да меря сили? Аз нямам вашата богатирска сила.

Не мога да повалям дървета, нито да троша камъни.

И тогава Иван не се побоял.

Предизвикал омагьосания Добриня на смъртоносен двубой.

Предизвиквам те на двубой като мъж - мъж.

Не се коси! Силата ще дойда в нужното време.

Аз самият 33 години се излежавах на печката.

Кога ще стане това? - Когато му дойде времето,

Майката Земя ще ти помогне. Силата извира от нея.

Виж, татко, може би изобщо не съм богатир.

Може би не съм се метнал на теб, а на мама.

Тя каква беше? Никога не си ми разказвал.

Какво да ти разказвам...

Не я опазих.

Ваня! - Твоята Василиса идва насам.

Няма да ви преча. - Ваня!

Финист-ясен сокол е хванал Чудо Юдо. Ела да го видим!

Гледай, народе какво диво създание улови с голи ръце Финист-ясен сокол!

Вече няма да броди из горите и да яде хора.

Ако знаех, че такава красавица ще ме посрещне,

още вчера щях да докарам това чудовище.

Слушай бе, Финист-ясен щраус,

наясно ли си, че си хванал безобидна лелка?

Схванах! Това е първата ти любов.

Ще ти дам се разбереш! - Ама разбира се!

Голямо геройство е да оскърбиш жена. - Ваня, недей!

Момент, Василиса. - Иначе какво? Ще ме удариш ли?

Давай, Ваня! Удряй!

Или напълни гащите?

Е? Как ти се видя силата на феминизма?

Спокойно, миличка! Сега ще ми мине.

Елате при мен!

Призовавам ви!

Подчинете ми се!

Елате при мен!

Мракът ви очаква.

Надушвам ви.

Усещам ви.

Кой си ти? - Този, който ви изпълни с мрак.

Името ми е Роголеб.

Здрави да сте, добри хора и богатири на Белогорие.

Виждам, че сте готови да покажете вашата храброст и сила.

Затова няма да ви карам да чакате.

Нека богатирските игри да започнат!

Е, славно юначе, ще можеш ли да стигнеш до кладенеца?

Това се вика юначага!

Още пет години ще мята, ами после? Чака го протрузия, дископатия.

Сега е ред на Финист! - Финист! Финист! Финист!

Давай, Финист!

Покажи що е храброст, Финист!

Заповядай, сладкишче!

Бъди мой гост!

Давайте насам следващия богатир! Този се оказа хилав.

Трябва да го проверят за допинг.

Ванюшка Муромец, защо стоиш там? Слез при нас!

Покажи храбростта си!

Давай, Иване! - Или се уплаши?

Вашето забавно съревнование може ли да почака пет минути?

Сега ще се преоблека и се връщам.

"Ванюша"! Ще ти покажа аз на теб, паун проскубан!

Често ли прескачаш до там?

Ама не, аз...

Реших да се преоблека, да си взема такъмите, маратонките.

Удобни са.

Ами два-три пъти месечно.

Пет.

Добре де, добре! Всеки ден.

Не мога без интернет.

Какво му стана на меча? Защо не действа?

Пресъхнал е. - В какъв смисъл е "пресъхнал"?

Силата го е напуснала.

И кога ще се върне? Може би има зарядно устройство?

Откак се помня ни веднъж не е пресъхвал.

Повреди ли го?

Ваня!

Не отивай, това е лоша идея! Като ти дойде силата, ще им покажеш.

Ето каква била работата! Ванюшка е слабак, няма да се справи.

Ваня, какво ти става? - Нищо. Виждам, че не вярваш в мен.

Слушай, може би не искаш да идваш в моя свят заради мен?

Може би не съм подходящ за теб? - Ти глупак ли си?

Отгоре на всичко съм глупак. Иванушка глупака!

Иван! Иван! Иван!

Покажи ни силицата си! - Ванюшка, по-смело!

Покажи на какво си способен, Ваня!

Какво да правя сега?

Въжето ли искаш? Сегичка.

Какво е това?

Дарявам ви велика сила,

за да ми служите така, както аз служа на Мрака.

Какво ще ни заповядаш? - Чакайте!

Чакайте да настъпи часът, в който ще укрепна,

за да се съживя.

Галя?! Не разбирам. Ти какво правиш тук?

Знаеш ли, Ванечка, изникна ми една работа тук.

Каква работа? Взе аванс и духна. Каква е тая премяна?

Пак ли гледаш "Битка на маговете"? А тая откъде се взе?

Не може да бъде! - Къде е вълшебният меч?

Заловете ги!

Ох, време е да си ходя.

Трябва да тръгвам. Спешно се налага. - Донеси вълшебния меч!

Мечът е в кулата. - Да не го изпуснеш като миналия път!

Благодаря.

Ей!

Мечът! Вълшебният меч е у нея!

Финист, Финист!

Няма да удържа дълго.

Татко, дръж!

Няма я Силата у меча. Омагьосали са го.

Ваня! Вървете! Трябва да опазите вълшебния меч.

Финист, тръгваш с тях! - Ами ти?

Ще се видим после.

Сега ще се разкисна. Гадни сухари!

Ненавиждам ви!

Какво ми се кокориш?

Ама моля ти се!

Настигнете ги!

Пак не се справи. Трябваше само да донесеш меча.

Към реката!

Какво правиш, диване? Всички ни ли искаш да погубиш?

Извинете, че кихнах. - Ами не кихай!

Какво изобщо стана там?

Какви са тия живи корени, които плъзнаха?

Защо Варвара и чистачката ми Галя са заедно?

Познаваш ли я?

Чистеше у дома.

Какви са тия шмекерлъци?

Древното зло се пробуди. - Що така сън не ги лови всички.

Варвара и тази твоята, дето е яхнала вълк, му служат.

На кого?

Това се случило отдавна. Живял в Белогорие велик магьосник.

Мало и голямо го почитали.

Бил много добър и великодушен.

Всичко, до което се докоснел, оживявало.

Веднъж той осъзнал, че може да умре.

И решил да стане безсмъртен.

Когато магьосникът бил на косъм от безсмъртието...

Нататък е ясно. Той имал млад ученик - Кашчей.

Внимание - спойлер. Ученикът убива учителя си.

Така ли е?

Край! Вече ще си мълча.

Решил Кашчей да мине на тъмната страна.

И пуснал Мрака в сърцето си.

И убил Учителя си.

Така Кашчей станал безсмъртен.

А магьосникът дни и нощи лежал дълбоко под земята.

Хиляда години той пропивал в себе си Мрака

и започнал да прораства.

Идваха при мен хора, омагьосани от него.

Много хора идваха.

Никой не оцеля.

Тогава предусетих, че се задава беда. - Да бе, да. Ясно.

Не е ли по-добре да си чешем езиците на брега?

Гургулицата ти избяга.

Безоките идват насам. - Ти къде беше?

Кой? - Ти!

Отвличах им вниманието. - Да бе!

Трябва да изчезваме.

Също като в Сочи на банан.

Няма никого. - Добре ли видя?

Можеш да провериш сама. - Подпали я!

Благодаря, шишко! Бързо ни докара.

Нататък ще се справим сами. - Пази се, рибке моя!

Какво стоите? След мен, недорасляци!

Ей, никой ли не иска да ме свали от тук?

Цялото ми тесто отече да вися на тази пръчка.

"Чупа Чупс XXL".

Тук някъде трябва да е.

Какво търсим?

Силицата ти богатирска.

Ела за малко.

Значи си му казала. - Какво?

Че чакам да ми дойде силата. - Ваня, какво ти става?

Казал съм го само на теб. Тази безмозъчна горила откъде знае?

Безмозъчно какво?

Горила, маймуна.

Има такова животно. - Животно като говедото ли?

Да, нещо такова. - Ваня, защо се гневиш?

"Аз съм много силен и тъп човек". - "Не, Финист, ти си страхотен"!

"Нищо, че си толкова тъп, имаш си богатирска силица".

"Не като Ванка, дето има само интелект и чувство за хумор".

Ваня, ти сега заприлича на говедо.

Намерих! Ох, намерих го!

Давай! Ти дърпай това, а ти - това.

Ех и ти! Богатир нескопосан!

Всичко трябва да върша сама.

Какво седиш като пън! Опъни твоята верига!

И раз!

Събуди се, добричкият ми той!

Дърпай!

Риба-кит! Мислех, че вече не са останали.

Извадихме късмет. Този е заспал в Белогорие преди 20 години.

Всичко е яко - летим си, гледката е прекрасна.

Обаче татко как ще ни намери? - Ние защо се крием от тоя магьосник?

Трябва да вършим подвизи, за да съчиняват легенди за нас.

Кашчей ни трябва. Само мършавият знаеше как да унищожи магьосника.

Не е ли проблем, че е мъртъв? - Заточен е в Царството на мъртвите.

В Северния край. Но съм чувала, че мъртвец може да бъде върнат от там.

За хиляда години колко хорица са отишли там, а никой не се е върнал.

Това е сигурна смърт. - Щом е толкова опасно,

защо отиваме там? - Ти може и да не идваш.

И без теб ще се справим. Нали, Василиса?

Ако се боиш да отидеш в Царството на мъртвите и да спасиш отечеството,

кажи си, ще те свалим. Стой и чакай. - Чакай, чакай!

Исках да кажа... - Всички чухме какво каза.

Хвана те шубето, признай си.

Ние трябва да вървим да си рискуваме живота. Не казвай нищо повече.

Ясен си ни.

Да не се поддаваме на страхливите му увещания.

Бабке, води ни в Царството на гушналите босилека.

Бабке! - А? Да?

Какво изяде, когато повдигна тези железни джунджурии?

Защо питаш? - Просто така, за обща култура.

Ех, ти! Ех, ти! Има си такъв плод.

Усилина. - Как?

Има ли къпина? - Е, и?

Има ли малина? - Да.

Има си и усилина. Какво сложно има за разбиране?

Нещо ме напускат силите.

Финист, помогни! - Нека аз ти помогна, бабке.

Не ни се пречкай в краката, празноглав мискинин!

Дръж!

По-нежно! Риба-кит обича ласката.

Справи се, мърльо!

Как иначе. Аз съм Финист.

Богатир.

Ти не си богатир, а горила. - Какво?

Горила, маймуна някаква. Абе дълго е за обяснение.

Говедо такова!

Хиляда години събирах сили,

за да извърша намисленото.

Бях на крачка да го постигна, а вие изпуснахте меча.

Трябваше да ни помогнеш.

Как смееш да ми възразяваш?

Върнете ми меча!

Какви ги вършиш, изверг?! Нали ти казах да не ръчкаш рибата?

Не съм я ръчкал. - Може ли да я успокоите?

Бездруго ме е страх да летя.

Дърпай към теб! - Възропта рибешкият род.

Не завива накъдето трябва.

Трябва да слизаме.

Хайде, бабке!

Не, не, не! Аз сам!

Както искаш.

Ей! Забравихте ли за мен?

Ваня!

Ваня! Скачай!

Ваня!

Ваня! Как успя да повдигнеш халките?

Не знам. Някак си внезапно почувствах, че богатирската сила...

... прелива в мен.

Ето, гледай!

Ето! Сега съм Хълк. - Серсем!

Какво, бе, Финист-ясен пингвин?!

Сега и аз съм богатир.

Знаеш ли какво...

Да си направим почивка, а? Сядаме на софрата и на път.

Хлебец ми се прияде. - Смучи ледена висулка!

Измъкнете ме от тук!

Да вървим, богатирю!

Накъде да вървим сега, бабке? - Как накъде?

Натам.

Много ли има още, бабке?

Аз да не съм Белия бродник, че да се тътря по снега.

Бабке, много път ли има още? - Какво си се разкудкудякал?

Близо сме.

Усещам гробовен студ. - Всички го усещаме.

Комай докретахме.

И къде е входът?

Сезам, отвори се!

Бабке!

Кой е тук?

Драги! Трябва да влезем в Царството на мъртвите

и да измъкнем един човечец оттам. - За живите затворен е пътят

в Царството на мъртвите.

Мнозина са желали да го сторят,

но всички са намерили гибелта си.

Ние не сме страхливци.

Ако искаш да се сражаваме... - С кого смяташ да се сражаваш?

С планината ли? - Три въпроса ще задам.

Отговорите ако получа,

ще ви отворя дверите в Царството на мъртвите.

А не отговорите ли, всички ще погинете.

Момент! Ако не дам точен отговор, но в общи линии правилен,

ще се смята ли за верен отговор? Какви са правилата тук?

Например в "Какво, къде, кога" има водещ.

Той решава кой отговор е правилен, кой - не.

При вас как е? И още една подробност.

Може ли да се съветваме? Колко време?

Една минута? Две? - Готови ли сте да отговаряте?

Готови сме, естествено, но както казах, има един нюанс.

Трябва ли да решим кой да отговаря или може всички вкупом?

Какви са правилата в това отношение? - Отговаря само един.

Ето! За това говоря.

Ние сме четирима. - Кой ще отговаря?

Аз! Аз! Аз!

Слушай тогава...

Извинявам се, но може ли едно мъничко уточненийце?

Who is on duty today?

Какво?

Попитах кой е дежурен на английски.

Финист е дежурен днес.

Теб пръв ще замразя! - Край! Разбрах. Млъквам.

Слушай първия въпрос! - Стоп, господин водещ!

На първия въпрос - дали сме готови да отговаряме,

аз отговорих. Нали така? - Да.

Отговорих. На втория въпрос - кой ще отговаря,

също отговорих. Нали така? - Да.

Отговорих. И на третия въпрос: "Какво" - също отговорих.

Излиза, че следва четвърти въпрос, а ние се разбрахме само за три.

И така, съгласно вашите правила, предполагам, утвърдени през вековете,

зададени са три въпроса, получени са три отговора.

Ами ето! Сезам отвори се, пусни ни при гушналите босилека.

Изигра ме ти.

В този кристал се крие смъртта на онзи,

когото пожелаеш с теб да отведеш.

Благодаря за сътрудничеството! - Угасне ли на камъка светлика,

в света на живите не ще можеш да се върнеш.

Тръгвам.

Ако загина, съчинете легенда за това.

Какво се разкомандва пак? Който спечели кристала, той ще отиде.

Тук има бездна. Какво да правя?

Може би трябва да се хвърлиш в нея? - Бабке, ти в ред ли си?

К'во? К'во? - Излизай, аз ще се хвърля.

Аз, та аз! Вечно ти с твоето "аз".

Така! Спокойно! Дишай!

Няма нищо сложно. Давам камъка, взимам Кашчей, и се връщам.

Аха, така... за всеки случай.

Е, колко още ще се бавиш?

Абе вие какво взехте да ръсите акъли?

Първо трябва да се ориентираме в ситуацията.

Татко! - Ваня!

Не слизай от лодката! Слезеш ли на брега,

ще останеш тук завинаги. - Ти какво правиш тук?

Нали се разбрахме, че ще се срещнем по-късно?

Ето, че се срещаме.

Сега, татко! Сега! - Да не си посмял да прекрачиш!

Виж какво, татко...

Имам джаджа, с чиято помощ мога да измъкна от тук един човек.

По-бързо! Ела при мен на лодката!

Трябва да побързаме, докато не е угаснал.

Не, Ваня. Аз вече извървях пътя си.

Удари твоят час. Извърви пътя си достойно!

Ти си богатир, ще се справиш с всичко. - Какво говориш, татко?

Хайде, скачай! Двамата трябва да спасим Белогорие.

За да спасиш Белогорие не ти трябвам аз,

а Качшей. - Не!

Татко, давай по-бързо, докато не е угаснал.

Татко, скачай! Все ще измислим нещо. Не ме изоставяй!

Хайде!

Пази се, Ваня!

Тате!

Дай ми го! Тате, сега! Сега!

Прости ми, Ваня! Много неща не успях да ти кажа.

Ваня!

Ваня!

Чакай! - Ваня!

Чакай! Ей, ти!

Тъпа главо, отвори! Ще отговоря на всичките ти въпроси.

Отваряй!

Ваня!

Не е ли по-добре да търсим бегълците, вместо да ловим парцалите им?

Щом искаш да ги търсиш, търси ги.

Намерете Иван!

Мълчи ли, мълчи! Да не му е замръзнал езикът?

Мършав, що мълчиш сякаш сме си чужди?

Не ме ли позна? - Не. Коя си ти, майко?

Каква майка съм ти аз бе, прогнил чвор?! Аз съм Яга.

Това е Иван, а това - Василиса.

Аз кой съм? Прогнил чвор, ли? - Ти си Кашчей.

Ти разсече кристала с твоята Смърт и спаси Иван.

Спомни си, глупако!

Точно така! Аз съм Кашчей.

Сдобихте се с помощник, няма що.

Кашчей, трябва да разберем как си успял да надвиеш магьосника,

твоя Учител.

Не помня никакъв магьосник.

Хиляда версти прелетяхме, за да те намерим.

Замръзнах до последната троха заради теб. Спомни си!

Спомних си! Спомних си магьосника.

Спомни си нататък, торба с кости!

Е? Как го надви?

Надвих го... надвих го...

... с омагьосания камък. - Какъв е този камък?

Къде да го търсим?

В Белоград е този камък.

Нали ви казах, че не бива да ходим никъде.

Трябваше да спася татко. - Значи се връщаме.

Ами да! Хърбав!

Помниш ли, че си ми слуга, или и това си забравил?

Слуга ли? Не си спомням такова нещо.

Лапнишаран! Аз обаче помня.

Ще ме понесеш на гръб. Давай, давай! Сили не ми останаха.

Гургулицата ми!

Какво ли прави без мен свидната ми колибка. Сигурно страда.

Вземи го, Кашчей! В него е Смъртта ти.

Не го губи!

Хайде, къш, слаботелесни!

Ето че сме си у дома.

И? Сега накъде?

Кашчей, къде да търсим това омагьосано паве?

А? - Не помня.

В града някъде. - Не го усуквай, клетнико!

Къде в града? Хайде, спомни си, торба с кости!

Под кулата е този камък.

Забеляза ли, че си спомня, когато го удряш по главата?

Имаш право. Ей сега ще си спомниш всичко.

Под коя кула?

А?

Под кулата, дето беше там преди хиляда години.

От тая кула хвърлих омагьосания камък и надвих магьосника.

Нататък?

В този камък е животът му. - Какво правиш?

Не съм ти слуга, дъртофелнице.

Спомних си. - Счупи ми лъжицата!

Слушайте! В Белоград има камък на площада.

Значи е този. - Щом животът на магьосника е в него,

разсичаме го и приключваме.

Ех, славна легенда ще се получи!

И влезе Финист в Белоград,

и вдигна боздугана си над омагьосания камък и...

Само вълшебният меч може да разсече този камък.

Амчи той е у Иван.

Време е да тръгваме да спасяваме Белогорие.

Това е то подвиг. - Ти бе, торба с кости,

защо ми счупи лъжицата? Кой ще ми я поправи сега?

Какво? - Работата е такава.

Мечът не действа, пресъхна.

Как така е пресъхнал? - Ами така.

Проправях проход към моя свят и той спря да действа.

Защо? - Не знам защо.

Работеше си нормално и изведнъж - хоп и засечка.

Значи е пресъхнал заради теб. Защото си бягал в твоя свят.

Откъде да знам, че ще се счупи.

Сигурно трябва да почакаме и ще се оправи.

Колко? - Не знам.

Да изчакаме падането на нощта.

По тъмно по-лесно ще се промъкнем в града.

Чудничко! Може да похапнем.

Огън си, негоднико!

И кога падна мъгла над земята Руска,

кога се сгъстиха облаците над Белоград,

те излязоха от непроходимата гора, и се промъкнаха в града,

завладян от Мрака. - На кого му се пие капучино?

На мен, на мен, на мен!

Ох, капучино!

И Финист-ясен сокол с лекота разсече...

Всичко е наред, мечът заработи. - И ти веднага се втурна за капучино.

Какво толкова? Исках да се ободря.

... спаси от насилието.

С вълшебния меч можем да влезем в града и на юруш.

Или подмокри памперса?

Памперс! Звучи вкусно.

Някаква птица ли е? - На мен! На мен! На мен!

Победи той нечистата сила, срази враговете на Белогорие.

Оттогава се носят легенди за Финист,

славния герой на Земята си.

Може да се поизлежаваме, докато мръкне.

Убийте всички!

Ще ви направя на кайма! Папер няма да остане от вас.

Ваня, вади вълшебния меч! По-бързо!

Не загинах геройски някак си.

Ах, ти!

Ах, ти, богатир нескопосан! Ето откъде се е вземала силата ти.

Задигнал си моята усилина.

Няма да ги отблъснем, трябва да се махаме.

Оставете ги!

Вълшебният меч е тук.

Е, какво? Измъкнахме ли се? - Май да.

Какви ги свърши, мърльо такъв?!

Никой ли не ти е казал, че не бива да пипаш чуждото?

В смисъл? - В смисъла!

Не беше нарочно, исках да помогна. - И помогна ли?

Какво постигна? Сдоби се с богатирска сила ли?

Как да ти вярвам? - Какво те прихвана пак?

Ваня, не знам какво да чакам от теб.

Може утре пак да избягаш в своя свят и да не се върнеш.

Това какво общо има? - Защото веднъж вече избяга.

Богатирю!

Ясно.

Кой би се усъмнил. Богатир ти дай на тебе.

Какво? - Такова!

Мислиш, че не виждам как го гледаш? Така де! Нито съм толкова силен,

нито толкова способен, че да въртиш опашка пред мен.

Така му се пада!

Аз щях да го фрасна по-силно.

После ще се дърлите.

Този няма да устиска дълго.

В града има жива вода. - Тогава какво стоим, серсеми?

Грабвайте го! - Може би е по-добре...

Ти вече каза всичко. Кашчей, хайде!

Връщайте се в града!

Хей!

Да тръгваме!

Хей, чакайте ме! - Хайде!

Решила си да избягаш. - Върни ми меча!

М-да, ама че работа!

Защо не тръгна с тях?

Можеше да офейкаш. - Моя си работа. Теб какво те засяга?

Бабката като ме изпече, ме забрави на прозореца.

После дядото ме изпусна на земята.

Никой не ме искаше. Скитах се самичък по белия свят.

Закоравях, започнах да правя зулуми, да крада добитък.

Хората ме намразиха.

Само ти ми протегна ръка.

И аз отраснах сам.

Все исках да те питам за лисицата.

Значи е лъжа. Явно не те е изяла.

Два дни търчах подир тая рижа муцуна, докато не огладнях.

Аз оплесках всичко, значи аз трябва да го оправя.

Трябва да си върна вълшебния меч.

Глупачка! Той ще те унищожи. - По-добре да умра,

отколкото да стана като теб. - Аз не служа на него, а на Мрака.

Продължавай да служиш. - Трябваше да те удавя тогава.

Не намерихме меча, търсихме го навсякъде.

Търсете! По-старателно търсете!

Планът е следният - връщаме си меча, разсичаме омагьосания камък,

Хотабич умира, намираме другите, извинявам се и всичко се оправя.

Да де, ама как ще го направим?

Вълшебният меч от небето ли ще ни падне?

Хубавицата ми тя!

Дай ми го! Хвърли го!

Моля те!

В живота си аз имам само теб,

единствена любов и болка моя

Съдбата срещна ни със теб,

любима моя...

Чук-чук, има ли някой тук?

С кокошката се озорих повече.

За теб са изгревите и мъглите,

за теб са моретата и океаните,

за теб са обсипаните с цветя поляни.

За теб!

Само за теб звездите на небето греят.

Безумният ни свят създаден е за теб.

И аз под слънцето се скитам, единствено заради теб.

За теб!

Лежи, юначе, слаб си още.

Ето го камъкът!

Май не е този камък. Кашчей, спомни си къде е омагьосаният!

Как да си спомня?

Иване, омагьосаният камък е ей там. Животът на магьосника е в него.

Къде? Посочи с ръка! - Сега не мога.

Кофти тръпка, а? Аз цял живот съм на тоя хал.

Добър апетит, кравай.

Ти къде се вреш пак?

Добре си летеше. Бях го изчислил да отскочи от покрива и...

Спомних си!

Не бива да разсичаме камъка.

Стой! - Аста ла виста, бейби!

Камъкът го държи под земята, разсечеш ли го, ще го освободиш.

Закъснях.

Колко дълго чаках това!

Ти не грешеше за него.

Ей, кочан!

Извинявай, че прекъсвам злодейското ви съвещание с тази Горгонзола,

но имам един аргумент в лицето на ето това устройство.

Как посмя да обърнеш вълшебния меч срещу мен?!

Аз го изковах, аз му дадох силата.

Аз съм неговият господар.

Кашчей, каква е пак тая шмекерия? И с тези ли си в сговор?

Не, Иване. Късно си спомних. - Кашчей! Така ли се казваш сега?

С ново име ли се нарече, Микула?

Значи не си Кашчей, а Микула безсмъртни.

Белогор, прости ми! Млад бях...

Спомни си предишното ми име.

Няма го вече Белогор.

За хилядата години под земята, на които ти го обрече,

той се превърна в прах, забравен от хората.

Не си спомниха добрините, които им сторих.

Сега остана само Роголеб.

Не си прав! В теб има Белогор.

Както и в мен остана Микула.

Той, а не Кашчей, ти дава живота си.

Можеш да ме убиеш, ако това ще утоли злобата ти.

Но тях - пусни!

Смъртта е освобождение.

Хората са глухи за простата истина, че вечното забвение...

... е къде по-страшно.

Наслаждавай се на своето безсмъртие!

Вечно ще лежиш под земята.

Ето че започва историята за това как Финист-ясен сокол надви Мрака.

Заловете я!

Ей, Белохърбел!

Я си разкарай коренищата от нея!

Покори ми се! - Ах ти, мутирала съчко!

Сега като грабна моторната резачка, ще видим кой - кого.

Недей, Ваня! Не можеш да надвиеш Роголеб.

Пък и той не ти е враг. - Не ми е враг?!

Да бе! Чудо голямо, че сега ще удуши годеницата ми. Галя, дим да те няма!

Убий го!

Не!

Казаха ми, че в тебе има Мрак.

Но глупостта в теб е къде повече.

Здравей, синко!

Ама аз какво...

Мъртъв ли съм? - Това го решава Майката Земя.

В нея е цялата сила на живота и смъртта.

От нея извира и доброто и злото и за всичко държи сметка.

Ако се появи Мрак, появява се и Светъл богатир.

За да има равновесие.

И какво излиза? Че силите ги дава Земята.

Защо не я получих, когато толкова имах нужда от нея?

Това не знам. Може би ти е било рано.

Не си бил готов да я приемеш. - Сега това е без значение.

Щом съм мъртъв. - Не е важно дали си жив или мъртъв.

Важното е за какво си струва да живееш.

Помисли!

Василиса! Със сигурност си струва да живея за нея.

И за нашата "нелепа шесторка", за Питката, Баба Яга, Кашчей,

за Белогорие.

И заради паметта за теб, татко.

Щом Земята ми дава сила, значи и ти черпиш своята от там.

Този бурен се захранва от земята.

Трябва да му изтръгнем корените. - Това може да се уреди.

Финист, освободи Питката!

Що се забави толкова, мустакатко? Ей, къде ме хвърляш?

Ей, Роголеб!

Разбра ли? - Разбрах. Давай, мятай ме!

На вкус е като развалено пилешко. - Какво е това?

Какво е това магьосничество? - Ама че провинциални възгледи.

Какво магьосничество?

Това е Москва, пич. Само асфалт и бетон.

Тук Земята не дава сили.

Хич не се напъвай, надолу са пет подземни етажа.

Да знаеш само колко е далече Майката Земя в Москва.

Ето какво правят паветата и животворящият асфалт.

Глупак! Мракът - това съм аз.

Той е навсякъде, даже в теб.

Морковчето изсъхна.

Пак ли са празнували Деня на града. Леле!

Къде е Иван?

Хвърли се в бездната заедно с Роголеб.

Храбър богатир беше! Завидна гибел!

Ваня!

Сега ще изтупам от нея всички сажди.

Всичко свърши, Галя. Твоят кореноплод е вън от играта.

Затова - или се връщаш към чистенето, или не отговарям за себе си.

Много неща не знаеш, Ваня.

Прости ми! Аз...

Не се държах като богатир.

Ваня, как не можеш да разбереш, че не ми трябва богатир.

Не са ми притрябвали твоите подвизи и храброст.

Имам нужда от теб - такъв, какъвто си.

Знаеш ли, щом е такава работата,

с радост ще се откажа от своята суперсила.

Ами това е.

Сега вече съм богатир.

Омъжи се за мен.

Е, хърбав, пак отърва кожата.

Бабке, аз къде съм?

Кой съм аз? Май съм си ударил главата. Нищичко не помня.

Какво има за помнене. Ти си моят верен слуга.

Ах, ти, дърта бърборано! Сега ти ще ме носиш на гръб.

Я стой тук! Къде хукна?

Повелителят на морета и океани идва на помощ!

Ще ви избия до крак!

Иване, бях на обход в гората и се натъкнах на нещо невиждано.

Може би Мракът се е възродил. Трябва да хвърлиш едно око.

Ей там, зад дървото - белите камъни.

Какви сте такива... невежи.

Трябва да ви покажа някой-друг екшън.

Ама това са яйца.

Колибка.

ИВАН - Виктор Хориняк ВАСИЛИСА - Мила Сивацкая

ГАЛИНА - Елена Валюшкина БАБА ЯГА - Елена Яковлева

КАШЧЕЙ - Константин Лавроненко ФИНИСТ - Кирил Зайцев

ВАРВАРА - Екатерина Вилкова ВОДНИЯ ДУХ - Сергей Бурунов

Велики Мрак, помогни ми!

Преди много години...

Здрави да сте!

Варварушка, виж какво пръстенче ти измайстори Степан ковачът.

Благодаря, чичко! - Варюша, защо го наричаш чичко?

Той ти е баща, а аз - майка.

Благодаря, татенце!

Степан изкова този меч за Иван.

Илюша, още му е рано да се хваща за меча.

Нищо му няма! Муромовци трябва да свикват от пелените с меча.

режисьор ДМИТРИЙ ДЯЧЕНКО

Дисни представя: Любимите герои ще се завърнат...

Добре дошли в Москва!

...през декември 2021 година.

Превод и субтитри alexandrasim

http://subs.sab.bz Translator's Heaven® 2021