Original subtitles

Румсървис.

Добро утро, Мишенка.

Добро утро, Елеонора Андреевна.

Добро утро. Закуската ви.

Благодаря.

Какво има? - Нищо.

Просто не исках да те... да ви дискредитирам.

Все пак сте омъжена. - Да, ясно.

Здравей. - Здрасти.

Аз вече работя.

Миша, вчера нямах предвид това, което казах.

Не мисля така.

Получи се глупаво. Не бях права. - Няма нищо.

Е...

А, и още нещо.

Това, че между вас с Елеонора няма нищо, вярно ли е?

Да.

Добре.

Извинявай. Да? Идвам.

"Дойдат оттук-оттам и те поучават"

Морозова, в 212-та. Сокорова, в 214-та.

Куценко, пак ли ядеш, стига вече!

Не съм закусила. - Нищо, полезно ти е. Вземаш 309-та.

Комисарова? - Тя ще закъснее.

Боли я корем.

Яде някакви кренвирши и ето. - Лигла!

Канаева, 307-ма. Обаче внимателно, там е господин Литъл.

Хайде, на работа!

Анджелика, кой е господин Литъл?

Не знаеш ли? Много странен тип.

По-внимателно с него. Успех!

О, чистачката.

Да чисти хубаво - никакъв прах, микроби. Подът идеално чист.

Чисто -

дава още. Не чисто - не дава, ясно? - Ясно.

Нищо да не пипа. Да не пипа шкафа.

Този да не пипа. - Да не пипам.

Да не пипа документи на масата. - Да не пипам.

Свестен човек.

Та значи, скрих ги и забравих къде.

Направо се притесних. Втресе ме.

Ударих 5-6 успокоителни и готово.

Прибирам се, събувам се и се сещам, че ги скрих под стелката в обувката.

А Маринка вика: "Сеня, хайде да се любим".

На бременните винаги им се иска.

А успокоителните вече започват да действат, разбираш ли?

В резултат - Маринка е бясна, аз съм спокоен,

а той е спящият красавец.

Така и не го събудихме.

Какво, не е ли смешно? - А, не, смешно е.

Повече нищо няма да ти кажа.

Еха, кой е тук! Айнура!

Сеня, скъпи Сеня!

Щом разбрах, че си главен готвач, веднага дойдох.

Да не идваш пеша от Бишкек? Аз от една година съм такъв.

Толкова си забавен.

Казвай защо идваш?

Да вземеш племенника на работа.

Можеш ли да готвиш? - Бешбармак, манти...

Нищо не може.

Но е много добър като човек.

Това е най-важното. - А може ли да говори изобщо?

Разбира се. - Просто се срамувам.

Вижте, чичо Боря май търсеше помощник.

Но ще е трудна работа. Трябва да бутнем нещо.

Ето, бутни. Колкото имаме.

Така, но ако питат какво умееш,

кажи: "Всичко". - Добре.

Откъде се взе тази мишка?

Чисто ли е? - Чисто.

Представи си, един приятел загази. - Пак ли?

Колко е щур и непредсказуем. - Нямам думи.

Вчера съвсем случайно...

Изобщо, има връзка с една дама.

За мен би било проблем. - Или едното, или другото.

Пита какво да прави. Не знам какво да го посъветвам.

Може да ме наречеш старомоден,

но аз смятам, че трябва да спиш с тази, която обичаш.

А да изневеряваш, Джекович, вече е долно.

Свали си якето, горещо е. Като в Ташкент или откъдето идваш.

О, чичо Боря, теб търсим.

Какво криеш там? Запаси ли? Нали ти казвам, запасите под стелката.

Това е за Валентина Ивановна. - Разбрах. Добре, чичо Боря.

Това е новият ти помощник - Айбек Семес.

Още го няма, а ти вече го имаш.

Ай бек - схващаш ли шегичката?

Не ми трябва помощник.

Чичо Боря, нали търсеше?

Реших, че и сам се оправям, така че...

Какво сте се струпали тук? Няма безплатна бира. Махайте се.

Доведох помощник на чичо Боря,

може да се каже, ученик. Той не го иска.

Така е. На какво ще го научи? Той за себе си не може да се погрижи.

Кой не може? Аз ли не може?

Как само може.

Разбира се. Дори мисълта си не можете да формулирате.

Не сте права.

Ще ви докажа. Момче, как те викаха?

Приет си! - Ето това е истински мъж!

Е, чичо Боря, поеми човека.

Хайде, Айбек, ще ми разкажеш

какво умееш. - Всичко!

Дяволско място.

Канаева, 307-ма твоя ли е?

Да. - Мишката е изчезнала.

Не е мишка, а господин Литъл.

Прегризал е дупка в къщичката си и да бяга.

Това е звезда. 15 роли в киното!

Утре нови снимки при Кончаловски.

Безруков да не е отказал да играе мишка?

Канаева, не видя ли мишка в стаята?

Бързо да намери господин Литъл!

Аз изисква да го намери!

Не се тревожете. Задължително ще открием вашият господин Литъл.

Може да си оставила отворена вратата? - Не.

Моля да ме извините.

Не знаех, че е нечия мишка.

И случайно я убих със стирката.

Ама че убийца! - По-добре извикай този дребосък.

Вижте, да вземем да му купим друга мишка.

Същата, но друга, и да му я подхвърлим в стаята?

Чувал съм, че мишките не се поддават на дресура,

затова тази едва ли е имала някакви свръхспособности.

Извинете, трябва да вдигна. Да?

Що за митинг?

Камериерката е убила гост на хотела.

Не се притеснявай, не е човек.

Даже изобщо не се притеснявай, аз ще се оправя.

Както казват в Сърбия:

Ловката мравка може да си оближе дори дупето.

Няма значение. София, може ли за момент?

Да се разотиваме. - Разбира се.

Михаил Джекович?

Как сте? Не сте ли уморен?

Елеонора Андреевна. - Да?

Мисля, че снощи направихме грешка. Все пак сте омъжена.

Преуспяла заможна лейди, а аз само заместник-управител.

Стига, достатъчно. Разбрах.

Мило, не искам да пътувам сама. - Вече ти казах.

Ще си довърша нещата и ще пристигна след 2-3 дни.

Какво ще правя там без теб?

Каквото обичаш и можеш, не знам.

Хващай тен, прави си селфи... Хайде, хайде.

До скоро.

По дяволите!

Помолих да оправите кранчето.

Водата се лее! - Да, разбира се.

Ето, вземете. Открих вашия господин Литъл.

О, мой малък господин Литъл!

Искаш да прикриеш още едно престъпление?

Убийца!

Извинете, това не е господин Литъл. Купих го от зоомагазина.

А къде е моят Литъл? - Убих го случайно със стирката.

Моля да ме извините.

Донесете ми... го...

Ще го по...греба.

Айбек, колкото и добре да се отнасяш с една жена,

рано или късно ще ти плюе на чувствата.

Искам да доставя удоволствие на Валентина,

а тя какво направи! - Изплю се, а?

Дори и ти го разбираш.

Жалко.

Няма нужда от съжаление. Няма, няма.

Тичай сега в 307-ма,

трябва да се оправи смесителя.

Не знаеш ли какво е смесител? - Смесител?

В кранчето! - Да, разбирам. Знам какво е.

Ами върви, какво чакаш!

Целта на събранието е следната:

Ние се посъветвахме, и аз реших... Какво реших?

Да, реших да направя рокада.

Джекович, сега сте управител, а вие, София Яновна, заместник.

Тоест, вие ме понижавате? - Не! Или да?

Сами ще се оправите.

Що се отнася до заплатата, не се тревожете, няма да се промени.

Добре, благодаря. - За нищо.

Разбрах.

А Никита Андреевич? И неговата дума е важна.

Ще се разбера с Никита.

Поздравления, Джекович.

Да, ти го заслужи.

Не спя с разни заместник-управители.

Чакам те след половин час.

Къде се дяна?

Пст!

Сега откъде да намеря мъртва мишка?

Може би ти знаеш?

Убий още една. Убийца! Давай.

Това го можеш.

Живей.

Ало, лельо Айнура, моля те, дай телефона на Сеня?

Тече и тече.

Сеня, брат, помогни да оправим смесителя.

Виж какво, Айл би бек,

уредих те на работа, а ти ще ме занимаваш.

Сам си оправяй смесителя.

Ако не помогнеш, ще кажа на леля, че не даде парите на чичо Боря.

И на него ще кажа, че не му даде парите.

Какво има да го оправиш? Учи се.

Как се оправя смесител?

Ето.

Способният човек е способен във всичко.

Да, благодаря. - А аз на себе си.

Готово, оправихме го.

Канаева, викат те в 307-ма.

Гледай да не убиеш госта със стирката.

Телефонът на абоната е изключен

или е извън обхват.

Да, Елеонора Андреевна?

В леглото съм и имам нужда от някого.

Познай от кого?

Не мога в момента. - Не можеш ли?

Миша, твърде млад си за тези думи. Чакам.

Успокоително

Това е за теб. Спокойно! - Добре ли си?

Извинявай, не исках да те уплаша.

Исках просто да ти направя изненада.

А къде е гостът? - Не бери грижа.

Оправих нещата.

Дадох му пари и ключ за лукс.

Сега ще празнува доволен

погребението на котето си. Тоест, на мишката си.

Да, трябва да върнем тялото на мишката, много държи.

Няма нужда от благодарности, предлагам да пием.

Трябва да тръгвам. - Почакай!

Защо си толкова неблагодарна?

Направих ти изненада. Разбрах се с единия, разкарах другата,

само за да останем насаме и да ти обясня всичко.

Изненада!

Вярваш ли, не ми дадоха да напусна страната.

Казват, че имам неплатени дългове.

Аз викам: не може да бъде! И пари им предлагах. Не става.

Госпожице, свободна сте.

Не разбрах, защо си тук, а не в лукса?

А, искал си да ми направиш изненада?

Откъде разбра?

Шофьорът ти е казал, нали? - Ксюша, трябва да ти кажа нещо.

Слушай внимателно, а после ще поговорим.

Какво? Какво има? - Мишка!

Къде? Не виждам никаква мишка.

Успокой се, няма я.

Окей, ще се отървем от мишката.

Ще започнем с тази на главата ти.

Махни я! - Спокойно, спокойно.

Михаил Джекович?

Може ли за момент?

Важно е.

Звъних ти.

Да, паднала е батерията и не съм забелязала.

Взех важно решение.

Няма да напускам, ще работя като твой заместник.

Благодаря, но... няма да се наложи.

Аз отказах.

Чакам те след половин час.

Чакайте.

Не мисля, че е добра идея.

София Яновна даде голям принос в работата на хотела.

Аз още не съм готов.

По здравословни причини. Да си остане постарому.

Лельо Еля, чичо Миша не иска.

Не иска? Ами ако ще.

Така че, не се притеснявай. Продължавай да работиш.

Може да си се превъзбудил?

Случва се.

Да, сигурно.

Търся мъртвата мишка, а там онази дебела котка. Сигурно я е изяла.

А като пуснах другата, глупачка, сигурно я е изплюскала.

Ти си страшилище за мишки.

Чакай, а откъде се взе другата мишка?

Купих я от зоомагазина. - Стига, бе!

И аз. Подхвърлих я в 307-ма. - Всъщност и аз.

А защо не ми казахте?

Ние сме идеалният престъпен синдикат.

Каква е тази веселба?

Нищо особено.

Какво направи със смесителя? - Направих го.

Нищо не си направил.

Заради теб отнесох толкова благословии.

Пак да го оправя? - Не, край. Довиждане.

А утре? - Уволнен си.

Такова, забравих.

Намерих го в тоалетната.

Като си вадех телефона, извадих и пръстена.

Защо не го взе?

Ами е ако е ценен? - За какво ми е? Не е мой. Ето.

Стой!

Давам ти още един шанс.

Пак да поправя смесителя? - Не!

Знаеш ли, всеки може да се научи да поправя смесители.

Важното е да си добър човек, нали? Това е важното.

Благодаря, чичо Боря.

Браво. - Свободен си.

Чичо Боря, брат,

харесва ли ти този... Валентина?

Какво те засяга? - Значи ти харесва.

Веднага забелязах. - Знаеш ли какво, брат,

в 306-та

ще можеш ли поне лампата да смениш сам?

Това ще мога.

Даша, имам изненада за теб.

Благодаря. Какво е това?

Сладкиш? - Отвори го.

На ти сладкиш. Дай я на единствения гост да я погребе.

Къде я намери? - Къде трепем мишки? В 307-ма.

Попадна ми хубава кутийка. Не ми благодари.

Канаева! Веднага в 315-та.

Валентина, това е за теб от чичо Боря. Изненада.

Той го изхвърли, но първо искаше да ти го подари.

Ти много му харесваш.

Боря, идиот такъв! - Съгласен съм.

Аз ще го изхвърля.

Елеонора Андреевна, трябва да поговорим сериозно.

Много ви харесвах, не можех и да си мечтая за това.

Но сега...

Елеонора Андреевна, плачете ли?

Какъв ми е проблемът? Миша?

Нямате проблем. - Миша!

Докога ще греша, а?

Защо нищо не ми е като хората?

Като мазохистка.

Винаги правя едни и същи грешки. Винаги.

Нали виждам,

вече не ти трябвам.

Нима няма да срещна своята половинка в този живот?

Защо?

Ще я срещнете.

Наистина?

Чичо Боря, май наистина не можеш да правиш подаръци на жените, а?

Нищо, аз ще те науча.

Дойдат оттук-оттам и те поучават.

Превод: kia1964