Original subtitles

Благодаря, че ни предоставихте кабинета си.

Колко време ще отнеме разпита?

В хотела ви е извършено тежко престъпление. Жертвата е в кома.

Не мога да дам никакви прогнози.

Ще разпитваме целия персонал. - Ясно.

Кажете, къде бяхте в понеделник от 19:00 до 21:00?

И по-подробно, ако обичате.

Бях във фоайето, нямаше нищо необичайно.

Само в 18:30 влезе някакъв подозрителен...

Банан. И йогурт. И като хапнах, слязох за срещата.

Мога ли да вървя? Ще изпусна полета. След два часа трябва да съм...

... в най-големия ад.

Разкрих й душата си... - А там лежи Альохин. А около него...

Черен дроб, бъбреци, всякаква карантия.

Разтоварихме и се върнахме в кухнята.

Нали разбирате, че сте основният ни заподозрян?

Роднини

Ще усетят, че лъжем. Те са профита.

Ще кажем, че сме били в пералнята и толкова.

Хайде по-спокойно, че цялата пребледня.

Какво е това? Откъде ти е?

Сигурна ли си, че той те е одрал? - Защо?

Бях труп в един сериал

и за да открият убиеца, ми вземаха ДНК проби под ноктите.

Точно! - Какво?

Трябва да идем в болницата при Альохин,

докато не са ни извикали на разпит.

Защо? - Ще му режем ноктите.

Да помолим Никита, ще помогне. - Махни го този галеник.

Ако го притиснат, ще се измъкне. А ние нямаме богато татенце.

Валентина Ивановна, здравейте.

С Канаева изглежда нещо сме се натровили.

Ако има нещо - обръщайте се.

Соня, трябва да поговорим.

Познай кой е.

Здравей.

Къде изчезна вчера?

Един приятел имаше проблеми, трябваше да му помогна.

Браво. Довечера ще помогнеш ли и на мен?

Проблеми ли имате? - И то какви!

Няма кой да ме изслуша, да ме прегърне,

да ме заведе в леглото.

Разчитам... на теб.

Заповядайте на тази маса, идвам. - Настя, ще ме тикнат.

На коя маса? - Ще ме тикнат в затвора.

Действително е странно.

Два пъти спираха камерите, и двата пъти малшанс!

Настя, аз съм юрист, знам как става.

Ще лепнат всичко на мен. - Костик, да не са те урочасали?

Ти пък. Нали знаеш, че не вярвам в това.

Аз съм глупак. - Стига. Спокойно.

Всичко ще е наред. Да.

Костик...

Трябва да се обадя на баща ти.

Да питам как да се държа в затвора.

Нали е лежал.

Или на моя?

Как ще се промъкнем? Просто ще влезем? - Именно.

Вдигаш глава и пердашиш напред. Гаранция, че ще стане.

Защо спря? Нали се разбрахме как ще действаме?

Попитаха ме при кого отиваме.

Не можа ли да се направиш на глуха? Аз нали минах!

И сега как ще влезем?

Госпожице, добре ли сте? - Не виждате ли?

Ще извикам полиция.

Недейте. Да ви откарам в някоя болница, където кажете.

Няма нужда, наблизо има болница.

По-внимателно. Не носиш чувал с картофи.

И какво мислиш? - Мисля, че си прав. Ще те опандизят.

Затова моля да ми помогнеш. Ще проведем разследване...

И ще опандизят и мен. Жестоко. Благодаря, не искам!

Я опитай?

А? Вкуснотия, нали?

Мисля, че близката година надали ще опиташ такова.

Сеня, трябва ми помощта на умен, квалифициран човек.

Сам няма да се справя.

Иначе ако вляза в затвора, няма да си видиш двайсетачката.

Едновременно ласкаеш и шантажираш. Страхотно.

Добре, какво си намислил?

Искам да притисна Анжелика. Тя откри Альохин, може да крие нещо.

Може, може. Но запомни, Костян:

Разследването започва с внимателен оглед на местопрестъплението.

Следва присъда и затвор.

И Стьопа, облян в сълзи.

Ходи на свиждане, после по-рядко, а накрая го отписва от живота си.

Настя напуска страната, за да избегне позора.

След 20 години от затвора излиза човек.

Човек, който няма абсолютно нищо,

освен жаждата за мъст и убеждението, че за всичко е виновна Света,

защото не е дала ключа от стаята на Альохин.

Ако има нещо - нищо не знам.

Е, късмет.

А ти? - Какво аз?

Аз съм мозъкът в нашата организация, ти - ръцете.

А и толкова работа имам.

Момичето го удари кола.

Това е сестра ми, и нея малко я закачи.

Стой, стой! Благодаря.

Нататък ще продължим сами.

Толкова рано ли трябваше да правите разпити?

Вече е един и половина. - Аз по-рано 16 сутринта не ставам.

Какви са отношенията ви с Кристина Семьоновна Альохина?

Сигурно знаете, казали са ви всичко.

Как стана така, че се заинтересувахте от съпругата на потърпевшия,

омъжена жена?

Чували ли сте за сукубите?

Сукубите са демони на сладострастието,

които подчиняват волята на мъжа, използвайки...

Разбирате какво използват.

Тоест...

Тоест, тя ви е съблазнила? - Да, и нямах против.

Доколкото помня, имахте връзка с Даря Канаева, камериерката.

Заради която преди три месеца ни провалихте операцията.

Не, Даша е... друго нещо.

Аз съм си виновен, че прецаках всичко.

Вземи талисмана ми, предпазва ме от уроки,

може и на теб да помогне. - Настя, ти си моят талисман.

София Изходящо повикване

София, трябва да ти кажа нещо.

Извинявай, че се налага да говоря при такива обстоятелства,

но ти ме принуди.

Между нас с Елеонора няма нищо.

Не знам какво ти е казала, но не е вярно.

Да, не ти казах, че имах чувства към нея, но беше преди.

Искам само теб.

Миша, чух те. Ако обичаш, излез от тоалетната.

Тук е!

Да му оправим маникюра набързо и да изчезваме!

Добър ден. Какво правите тук?

Ние... - Дойдохме да видим татко.

Вие сте дъщерите му? - Да, аз съм Саша, а това е Дуня.

Евдокия.

Идвате точно навреме. Баща ви има нужда от кръвопреливане.

Има АВ отрицателна, много рядка кръвна група.

Вашите какви са? - Не знам.

И аз.

Сега ще разберем. Елате с мен.

Елате, елате.

Всичко хубаво. Довиждане.

Марина, дадоха ми бакшиш!

Изгуби корупционната си девственост? - Стана някак случайно.

Направих им отстъпка за банкета, а те...

Дори не успях да възразя. - Поздравления!

Защо ме поздравяваш, това е лошо.

Първо виж колко са, а после ще кажеш дали е лошо.

Онази вечер Альохин се заяждаше с Настя в ресторанта, сега се сетих.

Тогава всичко си пасва.

Непростимо е да обиждаш жена!

Альохин е ударен по главата, не изкарвай жена ми чудовище.

Трябва да има друго обяснение.

Не знам, гадно ми е.

Ще си купиш рокля. Или три.

Марина, дали...

Марина, викат ви със Сеня на разпит.

Една от нас трябва да върви да реже ноктите,

че ще откараме тук до второ пришествие.

Аз ще ида.

Евдокия? По-добре седнете.

Неприятно е да ви го съобщя, особено в такъв тежък момент, но...

според резултатите от изследванията, на сто процента мога да кажа,

че Даниил Маратович не ви е баща.

Как така?

Той е АВ. Вие бихте могли да сте А, В, АВ,

само не и нулева.

Излиза, че майка ни е мърсувала. - Има и добри новини.

Александра, вие сте същата кръвна група, можете да станете донор.

Мога ли да отида при баща ми?

Не сега. Трябва да го подготвим. - Що за хора сте?

Тя е потресена. Оставете я да види баща си.

Добре, но за малко.

Чичо Боря?

1,5 промила.

Какво правиш? - Поставям рекорд, това правя.

Какво искаш? - Да споделя радостта си.

Говорих със София. Тя ме изслуша, нарече ме Миша.

Май е добър знак, какво мислиш? - Искаш да знаеш какво мисля?

Поема.

"Скри се сърцето ми под хитина

от обида към Валентина.

Като замина за Палестина,

ще забравя Валентина. Валентина!

Валентина, няма да станеш балерина!

Както и бюста да подлагаш..."

Тук не съм довършил. Трябва да го измисля за римата "избягаш".

Колко още, нещо ми е... замаяно.

Още малко, потърпете.

Вече спасявате живота на баща си. - Да, да, всичко за татенцето.

Може ли още минутка? Толкова неща имам да му казвам.

Трябва да го подготвя за кръвопреливането.

Е, добре.

А защо са му черни пръстите?

Сутринта идваха полицаи, вземаха отпечатъци,

разни проби, трябва да се измие.

Готово ли е? - Закъсняхме.

Полицията е идвала сутринта, взели са всички проби.

Дявол да го вземе! Да става каквото ще става.

Да вървим в хотела, че Валентинка звъня на пожар.

Търсят ни за разпит.

Онзи ден си тръгнах рано. Ходих в бебешки магазин "Дундьо".

Мисля, че продавачът ме запомни.

Дори ми даде визитка. Ако искате, ще я намеря.

Марина!

Марина. - Не знам къде е.

Мариночка, всичко ще бъде наред.

Тя не бива да се тревожи. - Марина Антоновна, не се безпокойте.

Ние сами ще открием информацията, ще проверим.

Арсений Андреевич, а вие къде бяхте в посоченото време?

Аз ли? Дано се сетя.

Не помня. Аз съм главен готвач.

Все съм на крак, сами разбирате.

Разбирам. Леонид Маркович, началник охрана, заяви,

че сте били с него при системния администратор

и сте играли на танкове.

Идвах в 5 часа,

ти каза, че вечерта имаш важно съвещание.

Щом съм казал, значи е било така.

Тоест, Леонид Маркович е излъгал.

Не съм казвал това. - Та къде бяхте?

За даване на лъжливи показания - наказателна отговорност.

Бях с Льоня.

Жалък нещастник! - Марина...

Избирах сама количка на детето, а ти си играл на танкове!

Марина! Марина, почакай...

Ето, ядосахте жената, доволни ли сте?

Почакай!

Марина!

Така, ще ни питат, заплашват - ние държим на своето.

Има ли смисъл? Все ще ни разкрият.

И какво, влизаме и горе ръцете?

Хайде, Канаева, овладей се!

Значи сте били в пералнята? - Да.

Нямаме повече въпроси.

Настя? - Костик,

направих нещо ужасно. Не знам как стана, беше случайно.

И Сена така каза. - Без да искам.

Така, мълчи

и не казвай нищо на никого, ясно? - Анастасия Степановна,

на осма искат да говорят с вас за банкета.

Добре.

Какво, призна ли си?

Сеня,

погрижи се за Настя.

В началото ще й е трудно. - Костян...

Вече реших, ще поема цялата вина.

Стьопка има нужда от майка.

През цялото време бях в същия този кабинет.

София Яновна може да потвърди, беше с мен.

И никъде не сте излизали?

Не. Бяхме тук през цялото време.

Какво точно правехте?

Извинете, че влизаме в интимни подробности,

но всяка информация е важна за следствието.

Имаме романтични отношения със София Яновна,

но те нямат връзка със случилото се.

Тогава още веднъж извинете и благодаря за помощта.

По дяволите. - Внимателно.

Благодаря. Ще се отбия в тоалетната.

А стига, бе!

Приключихте ли вече?

Още няколко въпроса към вас и край.

Знам въпросите, вече ми казаха.

По време на престъплението

имах съвещание с моя заместник в този кабинет.

Нещо смешно ли казах?

Извинете, Михаил Джекович вече ни каза какво е било съвещанието.

Не знам какво ви е наговорил Михаил Джекович,

но наистина имахме съвещание.

Не се безпокойте, в протокола ще бъде отбелязано като съвещание.

Какво означава "в протокола"?

Между нас с моя заместник няма и не може да има нищо!

Вижте мен, и вижте този дребосък.

Свободна ли съм? - Разбира се.

Аз съм...

готов да си призная.

Надвечер става все по-интересно.

Сеня,

постарай се да направиш и бадемови пастички. Любимите ми.

Ще ми опаковаш ли 5 броя?

Беше тежък ден, искам да се поглезя.

Разбира се, защо не? Прати Альохин в кома,

вкара мъжа си в затвора, може и пастичка да хапнеш!

Какво ти става? - Нищо, знам всичко.

Костян откри талисмана ти на местопрестъплението.

Можеш да не отричаш. - Ама ти...

Да не мислиш, че съм аз?

Къде е Костя? - Отиде да пише самопризнание.

"Аз, Константин Анисимов, бих потърпевшия,

докато не изгуби съзнание".

Константин, ако може с подробности.

Вие сами знаете как е станало. Пишете, аз ще подпиша.

Костик, стой! - Настя, излез.

Извинете, не съм го направила аз.

Естествено, че не си, аз го направих.

Ако искате подробности - влязох в стаята,

и отидох при този потърпевш...

И излязох.

Не съм го убил аз. Беше шега.

Просто недоразумение. Извинете ни. - Извинете.

Да, простете. Обезпокоихме ви.

Всичко хубаво.

Разбра ли нещо?

Не.

Викам да приключваме за днес. Дойде ни в повече.

Не се коси толкова. Може да не намерят нищо под ноктите му.

Но ако намерят, помни:

заради теб ме блъсна кола.

И дадох половин литър кръв. Така че не ме предавай, а?

Майната ти.

Трябва ни мъж в къщи. Вече ми писна от този пирон.

Честито!

Мислиш ли, че Анисимов е в сговор с престъпника?

Да, бе. Той не е в сговор дори с главата си.

Явно трябва да го наглеждаме.

Костик, а ако бях закъсняла няколко минути?

Тогава няколко пъти в месеца щеше да ми носиш колети.

Тоест, щеше да влезеш в затвора заради мен?

Че как иначе? Нали сме семейство?

Роднини.

Превод: kia1964