Original subtitles

Добро утро, Борис Леонидович.

Изглеждате чудесно. - И на вас... и вие...

Ще ми счупиш ръката, животно! - Какво става тук?

Папарак. Искаше да снима стаята, където пребиха Альохин.

Не стой така, върви на майната си.

Извинете, Константин наистина може да ви счупи ръката,

ще ви е неудобно да снимате.

Хубав ден! Добро утро!

Мадам Корие, ще ни липсвате.

Вие сте ласкател, Мишаня.

Добро утро. - Ще поухажвате ли още една дама?

Не мога в момента.

Имаме... оперативка.

Привет. Ще закусиш ли с мен?

Привет. Ами оперативката?

Отмених я.

Хайде по-късно. Отивам при следователя за Альохин и...

Извини ме.

"Оттам със сигурност няма да ни открие".

Какво? Като дойде да ни убива Альохин, може и да не ме познае.

Аха, ще дойде да ни убива в безсъзнание. Със системата.

Поздрави от Альохин!

Да не мислиш, че върши всичко сам?

Добро утро.

Ако никой не ме застреля, ще пукна от стрес.

Момичета, има новини. Альохин още е в безсъзнание в болницата,

но нашите приятели от полицията вече ровят. Видях ги долу.

Да им кажем, да ни защитят от Альохин? - Отдавна ги е подкупил всички.

Вижте, първо, никой не ни е видял.

По дяволите.

Камерата трябва да е заснела, как излизаме от 311-та.

Трябва да идем да си признаем. Докато не са го видели.

Или просто да изтрием записа.

Никита Андреевич, извинете, търсят ви.

Никита Андреевич?

Тук сме във връзка с Альохин.

Искаме да видим записите от видеокамерите.

Ходи ли ми с деколте? - Ако имаше гърди, щеше да ти ходи.

Така, стига сте мачкали роклята.

Струва повече, отколкото печелите за година.

Марш на работа.

Колко ви отива само! Бяла е, и пак не ви прави пълна.

Не е бяла. Трябва да чукате. Какво искате?

Какво ли? Май не помня вече.

Ошашавихте ме с дефилето си.

Да ви кажа, съпроматът е по-лесен за разбиране от Валентина Ивановна.

Че защо? Мерила е булчинска рокля, значи иска да се омъжва. Предложи й.

Дори не сме ходили на среща. - Срещите са за 20-годишните.

40-годишните веднага се женят.

Харесваш ли я изобщо? - Ами...

Няма "ами". Прави й предложение.

Добре си ти, чичо Боря. Поне си наясно с жената.

А аз се лутам. - Ами избери, не се лутай!

Ето. Да предположим - София е краставица,

а Елеонора е домат.

Кое обичаш повече?

Да извъртиш салатка, а? - Чичо Боря!

Не, искам краставицата, тоест София.

Не те разбирам. Толкова години съхна по Елеонора,

а когато ти се хвърля в обятията, се мръщиш. Как така?

Сърцето си знае.

Чичо Боря! - Добре.

Отивам да откажа на домата.

А аз отивам да предложа на моята краставица.

Купи ли пръстен?

Какъв? - Ами, не сегмент!

Скъпо ли вървят?

Мисля, че най-евтиния ще легне към 30 хиляди.

30 е прекалено много. - Вземи назаем.

Аз нямам, казвам ти веднага.

Знам кой има. - Ами, вземи, вземи.

30 хиляди и ти показвам къде пребиха олигарха.

Нека са 10, 30 е много. - 30!

За по-малко не мога.

Какво чакаме тук? - Никитка да проучи нещата.

Край, отивам да си призная! - Канаева! Никъде няма да ходиш.

По кое време искате? - Нека започнем от 7.

Исках да кажа... - Опа! Нататък няма запис.

Чакайте, значи камерите не са записали кой е влизал и излизал от стаята?

Не. - Та това е... ужасно.

Кой може да е изключил камерите?

Както изглежда, сигурно... аз.

Защо трябваше да изключваш апаратурата?

Ти така каза!

Че София Яновна дере за всяка копейка. И дръпнах шалтера.

Защо не са ви казали, че камерите не работят?

Защото е пълен хаос!

Искам да кажа... - Момичета, какво става?

Не виждате ли, че работим! - Аз не я пусках.

Константин, как можахте да изключите камерите?

Сега няма да разберем кой е бил в стаята. Уволнението ви е малко!

Момичета, искахте ли нещо? - Да измием пода, да забършем праха...

Един вече забърса всичко тук!

Господин Анисимов, не напускайте града.

Ще ни потрябвате. - Като свидетел ли?

Като заподозрян.

Останете, ще поговорим.

Извинете, сега няма ли да го откриете?

Защо, задължително ще го открием.

Престъпникът винаги оставя улики.

За какво ти беше дроба?

За убедителност. Кой ще повярва, че са го били тук,

ако няма кръв? - Че то беше в 311-та.

Там е заето, а ми трябват пари. Хайде, помагай.

Най-накрая. Младежо, причинявате безпокойство на дамата.

Миша? - Еля...

Елеонора...

Трябва да ти кажа, аз...

Какво? - Идваха от германската клиника,

където се лекуваше Михаил Джекович.

Платихме всичко, както казахте.

Чудесно.

Мога ли да погледна? - Нищо особено. Сметки като сметки.

Но това са сметките за моето лечение.

Нали каза, че лекарят ти е познат и всичко е безплатно?

Разбира се.

Е, почти безплатно.

Благодаря.

Дълго го чаках.

Искам те. - Стига, Еля.

И аз искам.

Ей там. - Къде?

Стой! - Веднага се връщам.

Момент.

Точно в тази стая на хотел "Елеон" е станала кървавата сеч

с участието на авторитетния бизнесмен Даниил Альохин.

Виждаме следи от борбата и кръв навсякъде.

Да? - Боря,

веднага ме измъкни от стаята на Елеонора!

Измисли предлог.

Арсений, покажи на другаря следите от кървавата сеч,

трябва да изляза.

А това какво е? Месо?

Да. И може да е от Альохин.

Дайте да го занеса в кухнята.

Ще го сложим в лед и в болницата - може да успеят да го пришият.

Елеонора Андреевна, имаме такова... инцидент.

Трябва ми спешно Михаил Джекович. - Какво има?

Нали ви казвам... стана инцидент.

Миша, там при... - Елеонора Андреевна, извинете,

но трябва да вървя.

Но ние... не сме свършили?

Миша, има инцидент!

Работата преди всичко.

Още веднъж извинявайте.

Но... - Извинете, ако обичате.

Благодаря. - Дощя ти се домата все пак.

Не е толкова просто. - Михаил Джекович,

София Яновна ви търси, каза спешно.

И краставиците се стегнаха.

Нищо особено.

Какво ще правим? Трябва да направим нещо.

Да, трябва да идем и да си признаем.

А ако не - ще лепнат всичко на Костя.

Поне няма да е на нас. Шегувам се.

Даша е права, жал ни е за Костя.

Мисля, че трябва да изчакаме Альохин да се съвземе, после ще решаваме.

Може дори да платим. - Точно! Да се откупим.

Нямаме пари. - Да, заплатата е чак другата седмица.

Аз имам. - Даша, излиза, че имаме пари.

А ако не се откупим? - Значи ще идем да си признаем.

Честно? - Лъгала ли съм те някога?

Сега не лъжа. И е време да се връщам на работа.

Даша, не се тревожи, всичко ще бъде наред.

Може да ми имаш доверие.

Как е навън? - Студено.

Е, гражданино папарак, време е да платиш за екскурзията,

така да се каже. - Няма проблем.

Парите са в колата, сега ще ги донеса, а?

Дете. Мен и в първи клас не са ме премятали така.

Май децата сме ние.

Соня,

станало ли е нещо?

Стана. Връзката ти е разхлабена.

Ще я оправя.

София, отворете. Отворете, казаха ми, че сте тук.

Момент.

Е?

Какво правите с Михаил Джекович? - А какво правя с него?

Така, в хотела има инцидент,

и докато вие си гледате кефа тук, той се оправя с всичко.

А впрочем, на него

още не му е заздравяла раната.

На никого не можеш да имаш доверие! Само аферисти!

Джекович: "У София съм! Измъкни ме, спешно!"

Джекич, писна ми с твоите жени!

Надявам се, че ме разбрахте. - Вас ли? Да!

Чудесно.

Май трябва...

някак да обясня този... маньовър.

Бих искала.

Става въпрос...

Дори не знам как да го обясня.

Много добре, че случайно ви открих.

Имаме инцидент. - Идвам.

Какъв инцидент, къде?

Ами... в хотела, къде?

Добре.

Да вървим.

Там търсят сега улики за нас. Да надникнем ли?

Защо? - А ако нещо сме оставили?

Нали каза, че всеки престъпник оставя улики?

Стига, Юля.

Ето го и инцидентът, както сами виждате.

Господи, какво е станало тук? - Знам ли?

Миша, малко се изложих, сега ти ме спасявай.

Аз бях.

Михаил Джекович, вие не бива да пиете. - Разбирам, но...

имах силни болки. Не издържах.

Паднах, ударих си носа,

текна кръв. - Боже, зле ли ви беше?

Беше, но вече всичко е наред.

Михаил Джекович,

нали не криете нещо? - Не.

Сега ще оправим всичко, София Яновна.

Съвсем се оплете в лъжите, гълъбче.

Не съм гълъб, а дърт циганин.

Как може да изключиш цялата система за сигурност?

Как ли? Ами така! Станах,

отидох...

и я изключих!

Защо пак спря всичко?!

Сега 15 минути ще се зарежда!

Май приключихме тук. Да идем да видим банята.

Накратко, предложението ми отпадна, като премерено с шублер.

Няма пръстен, а кой се жени без пръстен?

Имаш ли тирбушон? - Тирбушон, къде си?

Отвертка! Най-добрият тирбушон.

Какво е това?

Виж ти, а аз търсех отвертка.

Че аз с такава красота сам ще й измайсторя пръстен.

Изглежда ми познато това камъче.

Откъде го взе? - Трябва да знаеш откъде.

Край, поркането се отменя, имам да правя предложение.

Валентина здраво го е стегнала:

"Жени се, куче, давай пръстена с диаманта!"

Казват, че си е продал колата. - Откъде знаеш?

Лизка е чула от Настя,

а на нея й казала Марина от счетоводството. Сеня се раздрънкал.

А сватбата им ще е на Малдивите.

Коя сватба?

Що за пожар?

Приятелката ти е обрала криминалиста.

В смисъл? - Задигнах уликите.

Цял куфар. - Тъпа ли си?

Сега наистина сме престъпници. - Какви престъпници, щом няма улики?

Ще те убия! - Стой! Стига ни Альохин.

Никита? Андреевич... - Света, не сега, а?

Викат всички в съблекалнята.

Колеги, ще бъде извършен оглед на шкафчетата ви.

Моля да се отнесете с разбиране.

Отваряйте и показвайте какво има вътре.

Ще започнем с вас.

Дявол да го вземе!

Да не си го скрила в шкафчето си? - Не, в твоето.

Отворете вашето, моля.

Наистина ли са откраднали всички улики, които сте открили?

Нямаше нищо за крадене. Никакви улики.

Но щом са взели куфара, значи в хотела има някой, който крие нещо.

Сега вие вашето.

Достатъчно. Намерили са куфара.

Свободни сте. Засега.

Връщайте се на работа.

Къде са уликите? - Тук!

А куфарът? - Куфарът е там. Не съм тъпа.

Макар че някои не мислят така.

Как е? - Ти си ювелир, чичо Боря.

Направо Фелини. - Или Фаберже?

Или просто млъквай. Тичай при Валентина.

Мислиш, че ще приеме? - Ще ревне от щастие!

Така ли? - Разбира се.

Борис Леонидович? - Да?

Побъркахте ли се?

Защо всички в хотела говорят, че ще се женим?

Избързали са. Аз още дори не съм ви направил предложение.

Валентина Ивановна, станете моя жена!

И в радост, както казва, и в мъка, както се казва!

Наистина нещо ви хлопа. Защо решихте, че искам да се омъжа за вас?

Осмелих се да предположа. - Напразно сте се осмелили.

Господи, не знаете ли как е прието? - Как?

Цветя, бонбони, ухажване, срещи...

А вие направо с вашия... пръстен.

И така, прекратете слуховете - Да, да.

и ме оставете на мира. Ясно ли е?

Пределно.

Принципно е права за срещите и бонбоните.

Избърза, чичо Боря!

Е? Какво каза Валентина?

Добре, де. Ще изгрее слънце и на нашата улица.

Няма да има никакво слънце,

ако не престанеш да ходиш на пръсти около твоите жени.

Факт!

Край, чичо Боря! Вземам се в ръце.

Отивам да говоря със София. - На.

Вземи, може да ти потрябва при разговора.

Може и да потрябва.

София,

не ми се сърдете.

Знаете ли... напоследък съм много изнервена.

И аз.

Хайде да пием? - За какво?

За любовта. Имате ли любим мъж?

Имам. - И аз.

Вече. Да пием за любимите си мъже!

От колко години Миша все ме обича, обича,

а аз не го оценявах.

Докато не го раниха. - Миша?

Миша. Михаил Джекович.

Тези три месеца в болницата

някак ни промениха. Сближиха.

Излиза, че трябваше да се окаже между живота и смъртта,

за да разбера най-накрая, че той е моята половинка,

а аз неговата.

Започва се. Пак ревнах.

Соня,

трябва да ти кажа нещо важно и много лично.

Михаил Джекович, личните си неща може да обсъдите с Елеонора Андреевна.

Господине, мен ли търсите?

Вече не знам. - А къде е София?

Казах й за нас, нали няма проблем?

По-внимателно. О, звезда моя!

Вече рани сърцето ми, опази поне крайниците ми.

Извинете. Аз съм камериерката ви, не съм ваша звезда.

Обадиха се от болницата,

Альохин е изпаднал в кома.

Супер!

Оттам със сигурност няма да ни открие.

Превод: kia1964