Original subtitles

Здравей! Отдавна не сме се виждали.

Здравей, на баба момичето! Как си в твоя Лондон?

Бабче, това е Англия - всичко е спокойно и отмерено.

Намери ли си работа? По новините казват,

че в Европа било страшна криза.

Да, оправям се с документи. Работата е лека.

Дявол да го вземе!

Е, добре. Може да си намериш и приятелки.

Вече имам, казва се Юля. Много добро момиче.

Мирише на паралия!

А как е в личния живот? - Стабилно.

Хайде, бабче, трябва да бягам. - Целувам те, обаждай се по-често.

Чао.

Дявол да го вземе! Ама че гащи!

Дай да ги закачим в кухнята, та да не се тъпчем след 6.

Защо си такава вкисната? Заради шибания Павлик ли?

Едва не ме застреляха, мислех, че се тревожи за мен, а той...

Къде беше? Така се тревожех. Да не те отведоха в полицията?

Ела да идем да вечеряме, ще ми разкажеш всичко.

Ами панталона? - Изцапах го, ще си купя нов.

Павлуня? Къде отиваш?

Нищо, ще се потопиш в работата и ще го забравиш.

Виж как са освинили банята.

Знаеш ли, повече не искам да работя в хотела му.

Напускам. - Побърка ли се?

Тук са работата, приятелите ти.

Канаева? Стига се тутка, чакат те още два лукса.

Какво, чичо Боря? Не кълве ли на езерото на любовта с Валентина?

Рано е още за риболов, трябва първо да приготвя такъмите.

Ето. - Какво е това?

Какво. - "Да спра пиенето,

да наема квартира, да ида на зъболекар,

да оправя колата, да си купя вратовръзка".

Чичо Боря, просто спри пиенето, другото само ще дойде.

Почивка за кафе. Вече привършвам.

Виж, Крис, нали разбираш, че това беше само секс?

И между нас няма нищо? - Естествено, че разбирам.

София Яновна? Извини ме, имам работа, тук без мен всичко ще иде по дяволите.

Искахте ли нещо? - Да, аз... Нещо за пиене!

Костик?

Здрасти! - Костик, какво става? Понижиха ли те?

Не, сам го направих. София Яновна разреши.

Защо? - Не се сърди, Настя,

но не искам да съм ти подчинен.

Писна ми да се караме. - Ами кариерата? Ти си старши барман.

Това е таван за мен. А така днес съм пиколо,

след месец съм старши пиколо,

след два вече съм портиер,

а после току-виж и Константин Константинович Анисимов -

управител на хотел "Елеон"!

Ами, добре. Лек ден.

След 3 месеца

Костик, пак ли падна?

Настя, всичко е наред.

Костя, вземи моя талисман.

Предпазва ме от уроки, може и на теб да помогне.

Настя, ти си моят талисман.

Да вървим да работим.

Почивка за кафе. Сега започвам.

Чичо Боря, как върви със списъка?

Какво? - Списъка.

Ами лека-полека. Вече си взех вратовръзка.

Да, с тези темпове първата ви среща ще е на Ваганковското гробище.

Здравейте. - Здрасти.

Канаева, какво си се лепнала за тази тоалетна чиния?

Чакат те още три лукса.

Какво имаш против работата? - Тъпо. Криза.

Остани. Какво не ти харесва?

Пич, събуди се.

Събуди се!

Събуди се, събуди се.

Павлуня, миличък, време е за ставане.

Да не сме се оженили? Не, не, няма да стане.

Само от три месеца сме заедно. - Спокойно.

Имах фотосесия за едно списание и ми подариха тази рокля.

Помислих, че може да ми потрябва.

Да ти потрябва...

Извинявай, не бях аз. Беше... текилата.

"Кой е виновен?"

София Яновна?

Извинете, събудих ви. - Не, не, аз работя.

На лицето ви има... - Просто цяла нощ не съм спала.

Очаквате завръщането на Михаил Джекович?

Така и не успях да го помоля да ми прости,

все не намерих време. - София Яновна,

нито минута за три месеца?

Не знам. Първо беше в реанимацията, после го изпратиха в Германия.

Писах му есемеси, един изпратих, може да не съм го открила.

Как ще ида да го посрещна с такова лице?

Идете на спа, ще разпуснете.

Тъкмо ще си направите и маска за лице.

Здрасти, Сеня. Стъкми нещо набързо.

А, ето къде си.

Направих любимия ти пирог.

Благодаря.

Шефе, опитайте. - С удоволствие.

Черпете се, моят специалитет.

Готви ужасно.

Е, с тези... бюст има право.

Изяде ли го вече? - Да. Много е вкусно.

Ето, вземи моето парче.

Даша, минаха три месеца вече!

Стига си го мислила! - Отдавна го забравих.

А и защо трябва да си сменям работата заради някого?

Нали го вкараха в затвора? - Сигурно е купил всички.

А защо е тук? За отмъщение?

Кухнята ни е добра. Хайде по-спокойно.

Даша?

Пуснаха ли те вече?

Момченце, върви да играеш, възрастните имат разговор.

Никъде няма да ходя.

Ръцете...

Адвокатът ми подшушна, че се целиш в половината ми царство.

То си е по закон.

По закон може и да стане.

Няма да говоря без своя адвокат.

Обади му се, нека да дойде.

Извинете, наред ли е всичко?

Не! Някаква рижа анархистка ми пречи!

Извинете.

Къде е охраната? Охрана!

Страшно пиколо имам!

А ти къде се шляеш, докато се гаврят с боса ти?

Как се казваш? - Костя.

Сваляй тази позорна униформа!

Повишавам те. Ще работиш като охрана.

Благодаря.

Адвокатът може едва довечера.

Нищо, ще наема стая, да идва.

Моля да ме извините, цяла нощ не съм спала.

Ще направиш дупка, хайде. Или искаш цял ден да висиш тук?

Искам. Само да не се натъкна на Альохин.

Даша, ако искаше, отдавна щеше да те убие.

Успокои ме.

Хайде, отивам в пералнята.

И се изтарикати, че няма да говори без адвокат.

Виж каква кучка само!

Нямам намерение да се церемоня с нея.

За толкова мангизи е по-лесно да я удуша.

Знам, знам, че не бива да я заплашвам пред свидетели.

Знам!

Криска: 8 пропуснати.

Здравей. Защо си задъхана? Някой гони ли те?

Или си възбудена от срещата с мен? - Изобщо не съм възбудена.

Добре, де, спокойно.

Постоянно мисля за теб,

а ти не ме отразяваш, дори не искаш да говорим.

Затова се притеснявам и се шегувам като глупак.

С Кристина е най-успешната ти шега.

Благодарим, че сте жив!

София Яновна, време е да сваляме маската.

София Яновна?

Привет, Джек! - Привет.

Най-накрая! Най-накрая. - О, Сеня!

Липсваше ми!

Помня, дължа ти двайсетачка. - Стига, де.

Спокойно, утре ще ми я дадеш.

Чакай, дай да те целуна! Дай! Скъпи мой!

Благодаря ви, приятели! Но, в действителност,

дължа живота си на Елеонора Андреевна!

Миша, преувеличаваш. - Не, сериозно!

Благодаря, че ме закарахте в Германия!

Благодаря, че намерихте такъв хирург!

Да, добър хирург, мой познат. Нищо не ми костваше да му се обадя.

А и ме посещавахте почти всеки ден!

Леле, извинете ме.

Какво й е на лицето?

Оставих маската малко повече. Сигурно е алергия.

Трябва да я събудим.

Оплакваше се, че не е спала цяла нощ.

Нека поспи още, може и лицето й да се оправи.

Даша, може да не си чула добре. - Каза ясно: "удуша"!

И къде ще отидеш?

Първо при баба във Волчанск, а после на село.

Мислех, че Волчанск е село.

Ето къде сте били. Канаева, къде се стегна?

Напускам. - Побърка ли се?

В хотела е такава суматоха, няма да те пусна днес.

Юля, дай назаем пари за билет.

Извинявай, нямам стотинка.

Три месеца не сме се виждали и дори не дойде да ме посрещне.

Три месеца не е малко.

За толкова ме изритаха от института и ме изпратиха в казармата.

Стига толкова, а? Край. Нали вземаш лекарства.

Недей и ти да ме лекуваш. - Това е аргумент.

И пак не разбирам...

Как може цяла година да си седиш на село!

Родион Сергеевич е купил село? - Почти.

Пет хектара на Байкал.

Ходи бос из тревата, селска баня... С месеци не го виждам.

Мамо, всичко ще бъде наред. - Така ли?

Обаче аз не съм сигурна. Вече.

Ще тръгвам.

Обаждай се... по-често.

А ти ела да видиш внучката си.

Майната им на тия жени!

Дай по-добре да пием за нас!

Какво ти стана?

Езикът ми се вдърви. - Какво?

Викам, че езикът ми се вдърви.

Че той езикът ти се е вдървил.

Странна работа, никога не ми се е случвало подобно нещо.

Сигурно...

Сигурно е реакция от лекарствата.

Какво ломотиш, не мога да разбера?

Може да е реакция от лекарствата!

За всички произшествия съобщаваш първо на мен,

а после викаш полиция. Ясно? - Ясно.

А ако ме напъне, пак ли да докладвам?

Костя, работата ни е сериозна. Сядай.

Имаме чайче, кафенце...

Благодаря.

А това са камерите. Опитай да ги превключиш.

Я спри на съблекалнята.

Благодаря, Серьога.

Костян направо се подмокри.

Да не мислеше, че тук е пълна скука?

И такова, ако излизаш - гаси лампите.

София ни дере за всяка копейка. Всичко хубаво.

Представяш ли си, дори не ми зае някоя хилядарка.

Просто трябва да казваш, че заминаваш завинаги.

А ако ме беше послушала,

можеше да отпрашиш в Доминиканската република с милион евро.

Ей го хубостникът Егорка - изчезна с парите.

Благодаря, че ме подкрепи. - Успокой се.

Вече е шест и половина, а още си жива.

Може да не е искал теб... да удуши? Какво друго каза?

Каза, че не бива да заплашва пред свидетели.

Естествено, че не бива. Едва излезе от затвора.

Кой е излязъл от затвора? - Приятелят й.

Бившият. - Какво е направил?

Стреля в ресторанта.

Ясно, случва се. Момичета, имате ли оборотни ризи?

Костя, вземи решение какъв си - барман пиколо или охрана?

Всъщност съм юрист по образование.

Имаш ли представа дали заплахата е доказателство в съда?

Естествено. Защо?

Бившият се измъкна и започна да те заплашва?

Ами, запиши го и пак ще го вкараме.

Благодаря, ще помисля.

Аз не ви събудя, сваля маска.

Разбирам, че си обиден на София, но си подбирай изразите.

Не очаквай от жена да направи първата крачка.

Че ще стане като при мен с Валентина -

все не стигам доникъде. А можех...

Просто да отида...

и да я поканя на среща!

Точно така.

Миша,

извинявай, че не те посрещнах, имах сериозни причини.

Аз...

заспах на спа процедурата.

Това е от маската. - Не се тревожи.

Какво ти има? - Дреболия.

Езикът ми се поду.

Страхотна двойка сме.

Борис Леонидович, чаках ви.

Така ли? - Да.

Как разбрахте, че гладачния каландър се повреди?

Това е професионален усет.

Вие, Валентина Ивановна, ме смятате за лекомислен човек.

Но аз ще се опитам да ви докажа обратното.

Днес исках...

Наред ли е всичко? - Да, да.

Борис Леонидович...

Валентина Ивановна, викат ви в 207-ма.

Исках да ви поканя на...

Включи ли диктофона? - Включих го.

А ако Альохин не те заплашва? - Той винаги заплашва.

В тоалетната е.

Ще почакаме.

Вече ми поолекна.

А аз как съм? - Не сваляш скалпове на бледоликите.

Миша...

Така и не успях да те помоля за прошка последния път, когато се видяхме и...

Всичко е наред, нека просто забравим.

Миша, какво става?

Звъня ти, говориш, а аз нищо не разбирам.

Да не си пиян? - Не, алергия към лекарствата.

Имаш температура. - Добре съм.

Какво чакате? София Яновна, донесете лед, има температура.

Миша, умолявам те, пази се, става ли?

Я стига, ще си намерите друг заместник управител.

Не искам друг.

Какво толкова прави? - А ти как засядаш с телефона?

Ти ме следиш? Край, изпроси си го! - Даша, има пистолет!

Какво става тук?

Не диша. Май го убихте.

Защо? Просто отворих вратата. - Право в главата му.

Юля, ти го удари с вазата. - А ти първа го цапардоса.

Наред ли е всичко?

Ало, Светка?

В 311-та има мъж на пода.

Обади се на Бърза помощ!

Какво да правим? - Да изчезваме! Какво друго?

Може да има нужда от помощ. - Викат линейка, трябва да се махаме.

Момичета, вие вървете, оставих улики.

Настя...

ако някой е убит в хотела, чий проблем е?

На охраната или на администрацията?

Кой е виновен?

Превод: kia1964