Original subtitles

Спри. Спокойно, бе.

Стига си. Успокой се. Майор Кристов.

Майор Кристов. - Твойта...

Какво искате? - Портиерът ви издаде за парите.

Придобити са от престъпна дейност. - Намерих ги. Честно ви казвам.

Знаем. Тряба да задържим организатора Альохин Данаил Моратович. Помогнете ни.

Скузе, аз също съм надолу.

Защо сте толкова унили? Прекъснах ви цуни-гунито май.

Така да бъде. Заради любовта ще сляза на втория.

Но едно ще ви кажа. Любовта е коварна работа.

Даже бих казал, че любвта е пълно го...

"Даша, къде е милионът!?"

Даша, гледайте да не покривате микрофона, за да ви чуваме добре.

Запомнихте ли какво да говорите? - Мисля, че да.

Надявам се не трябва да ви напомням, че всичко е секретно. На никого нищо.

Върнете се на работа. Хората на Альохин сами ще ви намерят.

Познават ли ме? - Човекът им каза, че парите са у вас.

Браво на него. - Ето го и него.

Здравей. - Здрасти. Добре, ще вървя.

Даша, усмихвайте се. Нормален работен ден.

Виж каква красота.

С голяма тераса и само на 30км от Рим.

Наемът сигурно е много висок. - Баща ти купи тази къща.

Купил го е?

Кога заминавате? За дълго ли?

Сама ли да остана тук със Стьопка? - Мислехме да се преместим заедно.

Близо до морето, екологично, слънчево. - Ами работата, мамо?

Ще отворим ресторант и ти ще му бъдеш управител. Какво те задържа тук?

Не знам честно.

Стьопа, какво е това?

Това е знак. Ботуш - Италия.

Мамо, Стьопка се изпика вътре. - Правилно, нали има море.

Е-йо, братя. Обръщам се към вас, всичките ми 3 милиона подписчици.

Хотел "Елеон" не ще да ме регне. Тая мацка вика, че съм малък.

Бих й показал малкия си... Ами разбрахте ме.

Добър ден, аз съм дженеръл мениджърът на хотела, София. Как да ви помогна?

Още неква мацка се бута. Пусни ме в някой лукс.

Може ли да видя паспорта ви? - Дай й паспорта.

Видя ли фамилията. Досети ли се кой е баща ми?

Какво стоиш тогава, лелю? Действай, иначе излиташ на улицата.

Ето така се общува със зли лелки.

Сега ще повикам охраната. - И аз си имам охрана.

Кода, ела.

Любимецът ви. Хайде, Кода.

Хода. Хода.

Фьодър, оправи се. Я, клоуни.

Моля да ме извините заради този идиот, но трябва да решим въпроса някак.

Мога да запиша стаята на ваше име. - Добре, мерси.

Изплаши ме. - Знам всичко за теб.

Знам къде беше миналата нощ. - Коя е тази?

Приятелката й Юля. - В обятията на Павел Аркадиевич.

Павлик, колко си страстен. Знаеше ли, че мога да правя шпагат?

Стига. - Добре, кажи как мина?

Изтрезня в леглото.

Нищо не се случи. Реших да не избързвам.

Ето защо пие от сутринта. Ходи нервен и се заяжда с всички.

Внимавай да не изпуснеш своя Павлик, че вече рижав ястреб лети над него.

Къде е това пеленаче? - Настаниха го в 412-та.

Настанили?

Здравей, любов моя, несподелена.

Павел Аркадиевич, исках да дойда вчера, но ме взеха.

Кой?

Извинете. Даша, спешно елате в задния двор.

Кой те взе? - После ще ви обясня.

Валентина ме чака в пералнята.

Имаш ли си някого? - Не. После ще ви обясня всичко.

Йо, братя. Предава хотел "Елеон". Сега ще видим какво уиски предлагат.

Не са ли те учили да чукаш? Как така влизаш... Боли бе.

Не са те учили да разговаряш с жени. - Поне знаеш ли кой е баща ми?

Ако си като него - шибан неудачник. - Край, ще те закопаят жив в гората.

Не ми дреме. Управителката ни се казва София Яновна, а не зла лелка.

Ще ти откъсна ухото, ако я обидиш. - Разбрах, разбрах. Пусни ме.

Върна ли се? Ела ми.

Недей, недей, чакай! Не ме бий.

И се получава едно като колба.

Как върви с Валентина? - Отношенията ни са в задънена улица.

Картофът трябва да е... - Не сте се срещали, какви отношения?

Хипотетични.

Да речем, че сме на среща в ресторанта.

Хапваме столична салата, борш, по едно коняче, и после какво?

Ами после... - Трябва да минем към десерта.

Кой ще се съгласи да яде десерт в пропадналото ми общежитие.

Наеми си нормално жилище. Какво чакаш? - Ами да, може. Посъбрах някой лев.

Трябва да смениш и стила.

Мисля, че тези маратонки са виждали Тодор Живков жив.

Какво разбираш ти от мода, малкият?

Уважаема.

Добър ден. - Кои сте вие?

Не е важно. Къде са ни парите? - Не са у мен.

Но нали са у мен. - Покажете им, че не ви е страх.

Не разбрах, за идиоти ли ни мислиш? - Когато малкият започне да подскача,

му кажете, че не говорите с шестаци. - Само че бъдете уверена.

С шестаци... Не говоря с шестаци.

Да не обърка нещо, чистачке? На ква се правиш?

Те ще се объркат и тогава им кажете, че ще говорите само с главния.

Накратко, ще говоря с боса ви. - На разходка в гората ли ти се ходи?

Ако ме завлекат в гората? - Каква гора? Не сме в 90-те.

Даря, кажи ми как ходят младежите? Борис.

Носят ли такива маратонки сега? - На вашите години - да.

Ами сбогом приятели.

Пишете, че пищя като момиче, но вижте как ме подреди този негър.

Това злата лелка София Яновна го прати.

Ето така, мамка му, хотел "Елеон" посреща вип гостите си.

София Яновна, знаете ли кой е баща му? Оправете проблема.

Изинете, изплаших се и провалих всичко. - Даша, успокойте се.

Подслушваме ги, ще се върнат. - Мерси.

Италия, море, италианци.

Бих дошла с теб. Жалко, че се сдобрих със Сеня.

Кога ще те изпращаме? - Рано е да мислим за това.

Първо трябва да напусна.

Да извадя виза, да намеря детска за Стьопка.

И апартамента да пусна под наем.

Чичо Боря, какво правите тук? - Падна налягането, поправям го.

Ето, вече работи.

Анастасия Степановна, носят се слухоче, че давате апартамент под наем.

А аз тъкмо си търся.

За какво му е на сам човек грамаден тристаен?

Съгласен съм. Време е да създам семейство.

Много е тихо. Усили.

Тръгваш с нас. - Какво правиш?

Тъпи ли сте? Казах ви, ще говоря само с боса ви.

Нека дойда за парите си в ресторанта ни тази вечер в осем.

Да, мерси. - Викали сте ме?

Защо наби детето? - Никого не съм бил.

Разбира се, сякаш не знам методите ти. - Какви методи?

Тези, с които ме посрещна, още когато се запознахме. Пак старата песен?

Знаеш ли какво се случи. - Разбира се. Реши да ме изиграеш.

Отивай да се извиниш на госта. Няма да оправям твоите каши.

Знаеш ли, върви по кариерния си път на майната си. Напускам.

Ами добре, харесва ми.

Може би ще огледате апартамента?

Какво да го гледам? Входът е толкова чист, че направо в него може да се спи.

Така изглежда. Съседите са шумни. - Това не е нищо.

Да чуете моите в общежитието. - И водата често спира.

Не ми и трябва често.

Също така имаме и хлебарки.

И плъхове. - Стига бе.

Това е неприятно. - Да знаете само колко.

За 1500 лева да деля апартамент с тези гадини. Не ми се ще.

Не ти се ще, я. - 900 лева си стискаме ръцете.

Чичо Боря, вярвате ли в знаците?

Моля?

Апартаментът е ваш.

Подомиячката се оказа хитра. Нарочно иска в ресторанта да отидем,

за да има повече хора. - С кого не можете да се справите?

Да не е два метра висока?

Искам да видя лично тази твар.

Чия е тази кола? - Мисля, че Альохин имаше същата.

Когато ви се развика.

Каква е тази шапка? Като на маймуната от Аладин.

Вече си Абу, ясно? Братя, "Елеон" отново предава.

Същата зла лелка дойде да се извини заради своя Тайсън. Да те чуем.

Подписчиците ми чакат. - Хотелът ни ви се извинява.

Само? Скука. Хората ни гледат, искат шоу.

Какво искате? - Покажете си циците.

Какво се чудиш? Нямаш какво да покажеш ли?

Няма да го направя. - Сега ще убедя лелката и се връщам.

Не се ли сещаш, че ако не си покажеш циците, край с негъра ти.

Той напусна. - Чу ли какво каза за баща ми?

Ще го намерят и жив ще го закопаят.

Поне знаеш ли кой е баща ми? - Ако си като него - шибан неудачник.

Край, ще те закопаят жив в гората. - Не ми дреме.

Управителят ни се казва София Яновна, а не зла лелка. Ако пак я обидиш,

ще ти откъсна ухото, ясно? - Ясно.

Ако не ти дреме за него, можеш да не ги показваш, разбира се.

Какво се случи? Чух, че напускаш?

Да, само че не вдигай шум. Нямам настроение за изпращане.

Поне в скромна компания? Да отидем при чичо Боря?

Здравейте. - Никита Андреевич знае за операцията.

Имаме малък проблем. Альохин запази целия ресторант.

Вие сте главен. Кажете му, че има погребение или сватба.

Ще рискуваме да уплашим Альохин. - И мен също.

Сама ли ще бъда? - Не се тревожете, Даша.

Никита Андреевич ме уреди като сервитьор. Ще ви наглеждам.

И спецотряда ще чака отвън.

За малко да забравя. Някакъв здравеняк ме заплашваше.

Уплаших се и от страх му взех това. Трябва ли ви?

Даша, трябва лично да хванем Альохин. Затова ето ви парите, които ни дадохте.

Бъдете внимателна. Милион евро са. - Спокойно. Научих се да ги пазя вече.

Късмет.

Исках да питам защо Павел Аркадиевич не знае?

Павел Аркадиевич е несериозен човек. По-добре да си нямате работа с него.

Да си виждал Михаил Джакович? - С шефа са при чичо Боря.

Къде ви е багажът? Така ли тръгвате? - Ще живея при нашите, докато заминем.

Татко утре ще дойде за багажа. - Ясно.

А бях почнал да мисля за семейство. - Такъв е животът.

Интересно как стреля това чудо? - Добре, време ми е.

Мини през кухнята първо. Имам презънт за теб.

Ще я взема да пострелям на вилата.

Тя влиза. Операцията започва. - Прието.

Спецотряд? - В готовност.

Здравей, Даша.

Скрих малко. Това е за теб.

Прощалният подарък. Взимай го с буркана направо.

Трюфели? За какво са ми? - Изяж ги или ги продай. Как искаш.

Мерси. - Къде ще отидеш?

Възможно най-далеч.

Ало? - Миша, къде си?

Има ли значение? - Не си тръгвай, преди да поговорим.

В кухнята съм.

Не съм гладна.

Защо искаше да говориш точно с мен? - Искам да работя за вас.

Всичко върви по план. Чакаме предаването на парите.

Извинете. - Да не размислихте?

Забравих ключовете от дома на нашите. - Няма да ви притеснявам.

Колкото и да полудявахме.

Аз запълвам

твоята празнота.

Колкото и да полудявахме.

Ние сме една вселена.

Колкото и да полудявахме? - Добре, тръгвам си.

Добре, всичко добро. Заблуждавахме се, губехме се,

затваряхме се в себе си.

Колкото и да полудявахме. - Настя, прости ми.

Задръж ме.

Ако падна,

събери ме, събери ме ти.

По парчета. Ако падна...

Да разбирам, че проблемът ми с квартирата пак е актуален?

София Яновна, не можете да влизате там. Заповед от началника.

Аз съм ти началник и трябва да отида до кухнята.

Пак ще си говорим с вас.

Камериерка си имам. Охрана също.

Вярно, не много умна. Но като дама бих ви огледал.

Ще си помисля. Но днес имаме делова среща.

Нали каза, че си нямаш никого.

За парите ли се хвана? Не разбирам. Не съм толкова богат, но съм млад.

И красив. - Млъкни, момче.

Павел Аркадиевич, вървете си. - Или какво? Ще ме удариш, като дядото?

Павел Аркадиевич, починете си. - Гледай го пък тоя. Кой си ти?

Павел Аркадиевич... - Уволнен си.

Много са ти твърди гърдите. Какво е това? Да не си робокоп?

Какво става тука? - Хвърли пистолета!

Махни пистолета. - Това е капан, Моратович, полиция.

Спокойно, нямат нищо срещу мен.

И сега какво? - Готов си. Можеш да стреляш.

Ясно. - Само че не тук.

Разбрах.

Миша?

Здравей. Какво се случва тук?

Даша, къде за последно видяхте чантата?

Мисля, че под масата.

Спрели са камерите.

Даша, къде е милионът?

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ