Original subtitles

На това му викам голям размер.

Представи си какви са му гащите. - Не, не искам.

Като се замисля и аз. - Комисарова,

309-та и 310 теб чакат.

Стаите на Канаева днес също за теб. - А аз какво да правя?

Преобличай се. Уволнена си. Павел Аркадиевич лично заповяда.

Наигра ли се?

"Къде да се дяна?"

Миша, какво ти е? - Падни на колене пред Цезар.

По-тихо, ще ни чуят хората. - Не разбирам, защо не изпълняваш?

Съблечи се, Клеопатра. Сега Цезар ще прави с теб няколко неща едновремено.

Миша или Цезар, или който си там, забрави. Клеопатра е на работа.

Тогава Цезар ще си вземе насила.

Стига, трябва да се приготвя за важна среща.

Но обещавам, че довечера Клеопатра ще се отдаде на Цезар, ако...

...ако има свободни стаи.

Клеопатра, мислех си нали съм Цезар,

какво се натискаме като децата? Време е Клеопатра да се пренесе при Цезар.

Или наобратно, ако при Клеопатра условията са по-добри.

Клеопатра?

Не ми харесва тази пауза.

Миша, и така сме си добре.

Защо да бързаме?

Сега ще ти направя коня на луканка.

Пратиха ти нещо. "Да не забравиш".

Какво да не забравя? - Това е само.

Остава да се сетя какво да не забравя.

Трябва да помислим логично. Явно не е рожденият ми ден,

Не съм идиот да го забравя. Нито на Маринка, нейният е зимата.

Искаше палто за последния. Какво да не забравя тогава?

Сто процента е забравил. - Как ще забрави? Имате годишнина.

Веднъж забрави, че е откраднал яйце и му се излюпи пиле в джоба на сакото.

Такова жълтичко? - Много си наивна. Какво пиле?

Развали се и омириса целия шкаф. Със сигурност ще забрави годишнината.

Много съм тъп, всяка година забравям. Нищо де, какво толкова.

Даже ми е по-добре сам. - Липсва ли ти?

Мислиш, че трябва да се върна при нея? - Мисли се на шах,

в любовта се действа. Нали сам ми каза, че трябва да се боря. Или само си лаеш?

Може да я поканя на помирителна вечеря. - Мислиш, че ще ти прости?

Отдавна му простих. - Тогава му кажи.

Ще станеш като мен иначе.

Настя. - Никому не съм нужна.

Тогава я покани. - Само да доиграем.

Доиграхме. И кралят ти става на луканка.

Вървели си две костенурки. Едната отпред, другата отзад.

Тази отзад постоянно опитвала да изпревари предната, но безуспешно.

В един момент тази, която била първа, спряла

и тази отзад я изпреварила.

И паднала в пропаста.

И за какво ми го разказа? - Обърках го и смисълът се промени.

Но... чуй го сега на сръбски.

Паша, просто исках да се извиня.

Това беше смисълът на притчата, че не съм злопаметен

и се отнасям добре към всички хора. - Павел Аркадиевич, защо ме уволнихте?

Първо трябва да спазваме някаква субординация. Не съм Павел Аркадиевич,

а Паша, Павлик.

Пашинка. И второ:

Моето момиче не може да работи като камериерка.

Не съм против, разбира се, да обличаш тази униформа,

но само, за да я съблечеш много бързо след това.

Павел... - Паша.

Викали сте ме? - Да.

Смени си името. Свободен си.

Защо решихте, че съм ваше момиче? - Нали се целувахме вчера.

Първо: това нищо не значи и второ: не може просто така да ме уволните.

Добре, коте, щом искаш да работиш тук, ще работиш тук.

Благодаря.

Прохар. - Какво прохар?

Реших да си сменя името на Прохар. - Ще смениш работата. Изчезвай.

Нося писмо за Арсений Джуганин. Подпишете.

А тя се облече и си тръгна. Каза, че и така сме си добре.

Разбирам. - Може да не иска да живее с мен.

Може и да не иска. - Но не е малка, щеше да си каже.

Може би не трябва да я притискам. - Да, не трябва.

Даже нормална среща не сме имали. Толкова бързо стана.

И веднага да живеем заедно. Разбира се, че ще се уплаши.

Трябва да я поухажвам. Цветя, бонбони. - Точно така.

Трябва да я ухажваш. - Благодаря ти, чичо Боря.

Имаш уиски от мен.

Трябваше да стана психолог. Много ми се отдава.

Здравей. За празника. - За кой точно?

За годишнината. Пак забрави, нали? Така си и мислех.

Защо да съм забравила? Ти си записа "припомняне".

Имам нещо, което да ми припомня. Точно тук е.

Благодаря, че ме поздрави. Това ли е? - Не. Не е само това.

Исках още да те поканя на вечеря. - Какво стоиш? Покани ме.

Ами каня те. На вечеря. Довечера. В лукса. Ще дойдеш ли?

Ще дойда. - Ще готвя бъбреци.

Бъбреци. Да не се надяваш на нещо?

Ще видя дали си се научил да ги готвиш. - Не съм готвил бъбреци.

От половин година някъде. Сепециално за теб ги взимам.

Представяш ли си какво те чака днес. До довечера, нали?

Здравей. Паша, здравей.

Аз съм Прохар. Наредиха отгоре. - Моля?

Шеф, имате писмо. - Ето имам писмо.

Значи Павлик те е уволнил, за да те гледа, да ти купува дрешки,

чанти и всякакви шуротии, а ти си му отказала,

защото искаш да чистиш тоалетни? - Обичаш да опростяваш всичко.

Защо да усложнявам? Харесваш ли го? - Не знам, изглежда умен и добър,

но е женкар и се държи като глезено дете.

Твойта мишка, Дашка, представи си, че при всички московчанки избра теб.

Не тая или оная, а теб някак си.

Искам да поговоря с Игор, но не вдига. - За какво? Със заплата като неговата,

трябва да забранят да се размножават. - Е, кучко тънкокркака, доволна ли си?

Коя? - Боклук си ти, Канаева, не го очаквах.

Ти. - Защо така грубо? Какво направих?

Ти ми кажи какво си направила на Павел? Назначи те на моята длъжност.

Само го помолих да ме върне на работа. - Само си помолила?

Доста качествено си го помолила. - Валентина, Дашка не е такава.

Направи ме нейна асистентка. - Пак добре, че не ви уволни.

По-добре да напусна.

Представи си каква змия е, чичо Боря. - Какво стана? Не прие вечерята ли?

Съгласи се и още как. Но е дала молба за развод. Ето призовка. Коза.

Жена. - А исках да й приготвя бъбреци,

нищо, ще види сега бъбреци тая. Овца.

Змия, коза, овца, обичаш я.

Настя, Сеня ме покани на вечеря.

Ще приготви бъбреци. - Поздравявам те. Ще се сдобрите?

Вероятно. Жалко, че дадох молба за развод.

Дала си молба за развод? - Отдавна. Моментна лудост.

Трябва да оттегля молбата.

Щастливи.

5 пропуснати повиквания от Даша

Идвам, идвам. Опа, заповядай.

Защо трябваше да ме правите хаус кипинг мениджър, а?

Сега всички си мислят, че спя с вас. - И на теб ти е обидно, че не сме?

Добре, ще кажа на всички да не бързат с изводите. Искала си работа и аз...

Ами Валентина Ивановна? Добре се справяше, сега напуска.

Майната й. Ще ти намерим друга Валентина.

Лесно ти е, кеф ти - уволняваш, не ти е кеф - намираш друга. Ясно.

Какво ти е ясно?

Тази година ви гостувах в Прага. Забележителен град.

Надявам се да се договорим и да пия на откриването на чешкия "Елеон".

Тук никой няма да ни пречи.

Заповядайте.

По-добре да почакаме в ресторанта. София ще ни донесе документите.

Да, разбира се.

Виж само колко романтично. Кой ли ти направи тази изненада?

Някой идиот. - Идиотът искаше да ти е приятно.

Явно на идиота му е приятно всички около него да изглеждат идиотски.

Бъдете така добър занапред да съгласувате романтичните изблици с мен.

Не ме молете, не мисля да оставам тук.

Можете да й благодарите.

Нямам нищо общо, Валентина Ивановна. Ако искате останете - аз ще напусна.

Напусни, на всички ще ни олекне.

Кретен, идиот, тъпанар.

Кой? - Сам за себе си говоря.

Как можах да ви обидя. На такива жени, като вас, се крепи хотелът ни.

защо хотелът - цялата страна. - Добре, довършете прав.

Няма да стана, докато не ми простите.

Добре, прощавам ви. - Оставате ли?

Разбира се, че оставам.

Благодаря ви, Елена Ивановна.

Валентина Ивановна. - Красива сте като троянската Елена.

Стига вече. - Тръгвам.

И ми се развика. А аз стоя и я гледам като напикано дете майка си.

Направих го за добро. Да поживеем, докато не е заминала за Лондон.

Да не би да заминава? Ясна работа тогава.

Кое е ясно? - И аз нещо не разбрах.

Жената е сездадена, за да бъде обичана. Не е длъжна да взима важни решения.

Ти или Лондон. Моля да ме извините за сексзима, но избора

трябва да прави мъжът. - Ходи ги разбери. Идват на вечеря,

иначе молба за развод дават. Кучки.

Опозори ме пред всички и не се извини. - София Яновна,

не стига, че мъжът ви предложи да да живеете заедно, надувал е балоните,

а вие се правите на ощипана. Опозори ме пред всички и не се извини.

Харесвате ли го? И той ви харесва. Защо губите време тогава?

София Яновна, ако ви харесва някой мъж, трябва да го държите.

Може би не искате да живеете с него? - Защо веднага не искам?

Изглежда, че го обидих. Какво да правя?

Паша. - Ти да видиш.

Сутринта бях Павел Аркадиевич, вече съм Паша. Бързо расте връзката ни.

Не трябваше да ти се нахвърлям днес. - Не се извинявай. Даже ми хареса.

Можеш ли да бъдеш сериозен? - Мога.

Искаш ли довечера в девет на моста до хотела ни,

ще бъда сериозен. Ще дойдеш ли?

Даша, ако дойдеш,

обещавам ти, че всичко ще бъде истинско.

А ако не, то тогава някой друг ще вземе този

неразгадан, сръбски красавец.

Боже, Сеня, много е вкусно. - Така ли? Харесва ли ти?

Много.

Много се старах, за да разбереш какво изпусна.

Не разбрах. - Не разбра!?

А когато писа тази молба, също ли не разбираше?

Първо - не ми викай, и второ...

Недей, моля те, всичко е прясно. Всичко е прясно.

Ах ти, гадино, отрови ли ме? - Аз да съм те отровил?

Аз теб? Никога в живота си никого не съм тровил, нарочно.

Браво, каква актриса, супер си.

Браво. Нарочно си изпила просрочен кефир, нали?

Идиот, вече разводът е в кърпа вързан. - Моля ти се, ще се видим в съда.

Къде отиваш? - Някъде.

Сеня, не сме свършили!

Ето, почти приключихме. Можете да викате своя Ромео.

Ох, не, Ромео не става. Накрая се отравят и умират.

И Отело не става. Добре, викнете Михаил Джакович.

Какво да му кажа? - Измислете нещо.

Например, че трябва да премести шкаф.

Да бе, шкаф на покрива. Добре, ще измсиля нещо.

Как мислиш, да отида ли? - Разбира се, че не.

Нали всеки ден те канят богати красавци на среща. Ако искаш, аз ще отида.

Просто не съм говорила с Игор още. - Може да му разкажеш после всичко.

С подробности, как вие с Павлик... А сега дупето под мишка и бегом.

Добре. - Канаева, стой.

Ето. Отиди с това. Мисля, че ще ти стане.

Благодаря. - Сякаш съм ти го подарила.

Ще я върнеш утре. - Тогава аз взимам тази.

Комисарова, не наглей, работи.

От опит глава не боли.

Тогава Никита Андреевич предложи да напрвим площадката на покрива.

Добре. Всъщност исках да се извиня за поведението си.

Бях твърде напорист. Помислих и реших, че наистина ни е рано да живеем заедно.

Ами... Да, разбира се.

Забравих, че трябваше да отида до касата. После ще видим площадката.

Е, какво? Нещо ново?

Даша Канаева. Парите са у нея.

Тъкмо отворих виното.

Къде е?

Отказа се.

От вечерята? - И от вечерята, и от съвместния живот.

Ама че козел.

Сама съм си винонва.

Я, Игор. Къде беше, търсих те? - Бях зает.

Къде толкова красива? - Също по работа.

Всъщност исках да ти кажа, че си много добро момче,

но... като цяло...

Извинявай, че ти дадох надежда и те мъчех.

Какви сте ги наговорили на София Яновна?

Не разбрах? - Имаше изненада на покрива.

Вино, свещи. Нашия не иска да се мести. - Аз ли не искам? Тя не иска.

Сутринта й предложих. - Защо се отказахте?

Нищо не знаеш. Заминава за Лондон на по-добра работа. Не искам да й преча.

Знаете ли? Никъде няма да ходи.

Измисли си го, за да не й пречите на работата.

Така че тичайте бързо при нея. Прегърнете я, целунете я, утешете я.

Край, вече гаранция се развеждам. - Какво е това?

Ами вечерята ви? - Излезе през входа вечерята ни.

Джуганин, не довършихме. - Няма и да довършим, истеричка.

Спокойно.

Какво стана? - Каква игра само. Не вярвам!

Казвай?

Знаех си, нали ти казах. - После ще ми платиш теста.

Сеня, поздравявам те.

Скоро ставаш баща. Сеня ли е бащата? - Разбира се.

Как разбра, че съм тук? - Настя ми каза.

Браво на нея. - Да. Каза ми всичко.

За изненадата, за Лондон.

Как всъщност никъде няма да заминаваш. Докога мислеше да го криеш от мен?

Чаках подходящия момент да ти кажа. - Имаше предостатъчно моменти.

Трябваше да те усмиря някак си. - Усмири ме. Доволна?

Не знаех, че всичко ще се задълбочи толкова.

Тогава не можех даже да си помисля, че може да има нещо между нас.

Марина.

Моля те да ми простиш. Ще останеш ли моя жена?

Разбира се, Сеня. Къде да се дяна?

Браво на вас. Добра двойка.