Original subtitles

"Кой собственикн ви е нужен?"

Елеонора така му викаше по телефона, че се чуваше добре отдалеч.

Така трябва, тоя Павлик само пие. - Да, живее си охолно цял живот.

Какво знаеш ти за него?

В смисъл не запали той етажа и не е взимал кредити за хотела.

Няма значение, къде да намерим работа? - Спокойно. Намерили са инвеститор,

който ще купи половината хотел и ще погаси дълговете.

Лелю Ел, може ли да подправя подписа ти. Правил съм го вече?

Не викай. Не викай, добре, чао.

Полетът на Елеонора Андреевна закъснява. Ще дойде скоро.

Няма нищо, новият ви партньор също закъснява.

Мислех, че вие сте новият съсобственик? - Не, нямам време.

А Кристина точно време има колкото искаш.

Превод и субтитри kotaraka_eek

Приятно гледане!

Павел Аркадиевич.

Поздравявам за изгодната сделка. Ще се радвам да си сътрудничим.

И аз ви... поздравявам за сделката. - Моля?

Чакай, ние към коя половина на хотела ще сме? Към тази на Павлик или...

Пак повтарям, хотелът е един с двама собственици. Не е сложно.

Ще е весело или бардак с двама началиници, или ще затворят хотела.

Какво мърмориш? - Даша, взех си почивка днес.

Ще отскоча до един познат в друг хотел, може да има работа при тях за нас.

Благодаря.

Канаева?

Да. - Дойде един твой стар познат.

Альохин, помниш ли го?

Мисли, че отдавана си излетяла, затова ще стоиш в пералнята, докато си тръгне.

Ами ако е дошъл за седмица? - Значи ще се криеш цяла седмица.

Не трябва да замеряш хората с тоалетни. - Ако Альохин ви види - край с хотела.

Добре, ще отида на вилата. Доста е далеч, едва ли ще се засечем.

Къде? Трябва да смениш инсталацията на изгорелия етаж и гръмоотвода.

Малко ли пожари имахме в хотела. - Гръмоотвод няма да спаси този Содом.

Борис Леонидович. - Ясно, тръгвам.

Изпрати ли заявка за нови мебели? - Още даже инсталацията не е готова.

Като я направят, вече ще е късно. - Добре, разбрах.

Чуваш ли? - Какво?

Жужене някакво противно. Сутринта пак го чух.

Нищо не чувам. - Ето го пак. Чуваш ли?

Не. - Как не? Жужи нещо.

Може да е в главата ти жуженето? Сама каза, че имаш проблеми.

Какво искаш да кажеш? - Нищо.

Мислиш, че съм ненормална? - Пошегувах се.

Много смешно. - Соня, какво ти е? Стига си жужала.

Край.

Излез!

Наистина ли се обиди!? - Излез!

Соня, какво ти става? - София Яновна.

Ако Валентина разбере, че сме ровили в компютъра й, ще ни обеси.

Виж, има папка "Резюме на гласа". - Юля, спри.

Даша, има и видео, ела.

Уважаемо жури, изпреварвайки събитията, казвам, че мечтая да пея в хора.

Заради моите зелени очи,

наричаш ме вещица ти.

Но има истина в твоите слова...

Юля. Само не казвай на никого. - На кого да кажа?

Погледни ме в честните, зелени очи.

Как ти върви само. Какъв голям пръстен намери.

Намери милион, омая Павлик, а сега и пръстен.

Трябва да го върнем. Сваляй го. - Да, в заложната къща.

Защо си толкова честна?

Нещо не иска.

Даша, моля те, поне едно камъче да си отчупим?

Не!

Добре, дай да го върна на госта.

Ти не можеш да излизаш от пералнята. Коя стая?

313-та.

Сама ще го върна.

С какви глупости се занимаваш? Оправи ли гръмоотвода?

Джакович, удари една уста. Защо си толкова нервен?

Сджафкахме се със София. При това за глупости.

Причуват й се някакви звуци, а аз нищо не чух.

Приорадата обича равновесието.

Колкото по-красива е една жена, толкова повече бръмбари има в главата.

Какво да правя? - Няма какво да направиш.

Не можеш да й избиеш бръмбарите от главата. Трябва да ги обичаш.

Знаеш ли, имах една,

без нито един бръмбар, нито един. Идеална.

Но грозна, даже за градинско джудже.

Здравейте, вие ли оставихте червено сако на химическо?

Да, и ако сте го съсипали, няма да ви стигнат органите да го платите.

Не, намерих пръстен в джоба. - Чудесно. Мислех, че съм го загубила.

Удобно ли е да ви го донеса сега? - Разбира се.

"Удобно ли е да ви го донеса сега". - Мили, намерили са любимия ми пръстен.

А аз си помислих, че ти се е приискал нов.

Къде ми е копчето? - Виж в банята, сладур.

Ще отвориш ли, зайче? - Закъснявам.

Колко се радвам, че в хотела ми работи толкова честен персонал.

Във вашия? Ами Павел Аркадиевич? - Мила,

инвестирах куп пари в този хотел. Затова сега с Павел сме 50:50.

Ако имаш проблеми, обаждай се. - Благодаря.

Свободна ли съм? - Не.

Докато не пийнеш шампанско с мен.

Да?

София Яновна, може ли? - Стига, Миша, мина ми.

Прати ли заявката? - Точно това мислех. Само таблета.

Изпрати я от мойта поща.

И аз го чух. Онова жужене.

Аз нищо не чух.

Подиграваш се с ненормалната истеричка? - Честно, е сега го чух.

Не те мисля за ненормална истеричка. Имаш си свои бръмбари, разбирам те.

Даже ми харесват. - Излизай, любител на бръмбари.

Ето, пак жужи.

Соня!?

Наистина.

Благодаря ви, но трябва да се връщам на работа.

Ако намериш други скъпоценности, идвай.

Добре.

Довиждане.

Какво ти казах? Искаш да се натъкнеш на Альохин?

Извинете ме, моля. Трябва да върна... - Омръзна ми от теб!

Сама оправи цяла бутилка!? - Не аз, камериерката.

Сипах й чаша да й благодаря, а тя цялата бутилка пресуши.

Искаш ли, мили? - Имам работа.

"Имам работа".

Разбрах ви, но честна дума ви давам. Къде да намеря работа сега?

Добре. Марш в пералнята. - Благодаря.

Ти? - Не.

Не те ли уволниха? - Тъкмо го правеха. Събирай багажа.

Данаил Моратович, кълна ви се, че никога няма да я видите повече.

Дръжте, тук е точно половината.

Не разбирам физиономиите ви нещо, лайнари.

Бъдете благодарни и на това. Седят си тук и си пият чай.

А парите ми къде са? Милионът ми. Къде ми е милионът питам?

Данаил Моратович, всъщност седим тук от сутрин до вечер.

Седите, точна така - седите. Трябва да действате!

И после пак прави добро. Къде е справедливостта?

Ще ми се да зарежа всичко и да избягам. С милиона.

Юля, стига. - Не съм ли права?

В тази страна, който има пари и връзки, има и правда за него.

Този Альохин сам се закачаше и си го получи, но уволниха теб.

А ти даже няма на кого да се оплачеш.

Точно, отиди при Пвалик.

Какъв изрод е този Альохин.

Задължително ще оправя нещата.

Наистина? - Да.

Само че първо ми покажи с моята ръка, къде точно те опипа.

Няма да отида при Павел. - Ами София?

И предния път едвам ми се размина. - Даша, трябва да правим нещо.

Сега на мен нещо ми жужи, но тя не чува. Как става така?

Странно, не съм чувал шизофренията да се предава по полов път.

Мерси за подкрепата. Затова дойдох. - Дойде да донесеш лак и картофи.

Къде са? - Ето.

Какво си намислил? - На вилата ме нападнаха врани.

Опасоха ми вишните. А аз без мойта домашарка

няма да изкарам дълго.

Затова се заемам с отбраната, Джакович.

Добре се получи.

Трябва да пробвам с моркови. Природно има по-добра аеродинамика.

Зае.и.

Това картоф ли е? - Може да сме спрели на нечие място.

Да, на Лукчо.

Ами ако уцелиш някого по главата? По-добре оправи гръмоотвода.

Какво правиш?

Да. - Даша е, камериерката.

Уволниха ме.

Започна да ме обарва и му отвърнах с крак по носа.

Днес този олигарх пак дойде тук, видя ме и заповяда да ме уволнят.

Мъжът ми познава много олигархи. Нека поговори с него. Как се казва?

Альохин.

Ама е изрод. Сами ми подари този хотел.

Да седя тук между тези четири стени, а той пътува по-всякакви командировки

и опипва всякакви чистачки. Сега ще види, нещастник.

Откъде да знам, че й е мъж? - Разбираш ли поне какво сътвори!?

Довечера имам преговори с Альохин. - Извинете ме, моля.

Може би да поговорите с Кристина и ще успеете да я успокоите.

Какво? Какво има? Кое е толкова спешно?

Жужи. - Какво жужи?

Като във вашите глави, само че в моята.

Виждаш ли, и той го чува. - На всички ли каза, ненормалник?

Не искам да те виждам. - Тихо.

Ето го пак.

Ето от къде е. - Дяволска играчка.

За малко да ни полуди. - Само да имах някоя тухла.

Залегни!

Стърчиме тук като свещи и още нищо не сме разбрали.

Само Моратович да не ни разпусне.

Що за ден, мамка му? На кого да счупя ръцете?

Не викай. Сега ще разберем откъде е долетял.

Тази щуротия записва целия полет на флашка. Ще видим откъде идва.

Някой местен воайор явно снима голи мацки.

Ти да видиш. Кристинка.

Нека си приказва, че нищо не можем да разберем.

Прати ми записа на телефона. Резервно копие.

Поздравявам ви. Прекрасна инвестиция за парите на Моратович.

Все някой трябва да ви спаси.

Нали, Паша?

Канаева, обади се новата собственичка.

Извини ме, разбираш, че не беше моя инициативата да те уволним.

Прекрасен работник, добър човек... - Всичко е наред.

Альохин се разбесня нещо. - Стотинка няма да видите от мен.

Нито ти, нито ти, нито хотелът ти. Мерси, за поредното топло посрещане.

Надявам се всички тук да пукнете в кредитна яма.

Всъщност не, и аз ще инвестирам тук, но не 50% а 100.

Ще ви купя, заедно с реката. И ще построя нещо по-прилично.

Публичен дом например. Кристинке, ще работиш ли в него?

Няма да продам хотела. - Няма ли? Стана самостоятелен.

А кой ще раздава кредити? Леля Еля? Или имаш излишни милион евро?

Нямаме друг изход.

Юристите ми подготвят документите, а всички вас ще помоля да изчезнете.

Павел Аркадиевич, извинете ме за случката с Кристина.

Голяма работа, мина вече. - Заради мен се случи всичко,

и искам да го оправя. Тук... - Къде си, партньор?

Как си?

Търни ли главата? - Надявам се, че беше сериозен вчера.

Работата е сериозна. - Всички сериозни дела се решават

на няколко чашки. Вчера случайно срещнах стар приятел

и нашия нов инвеститор. Нали? Нали?

Запознай се, нашият спасител и още един твой началник Никита Дягелев.

Много ми е приятно. - И на мен. Даша.

Сигурно сте управител. Павел много ми разказва за вас.

Камериерка.

Имаме работа. Хайде.

Добър ден.

Майор Кристов. - Здравейте.

Игор, вчера над вашия хотел свалиха квадрокоптер. Видяхте ли нещо?

Не. - Искаме да говорим със собственика.

Вече са двама. Кой собственик ви трябва?