Original subtitles

Внимание.

Дашка! - Това беше любимата ми дъска.

Да не се беше обзалагал. Изпадай стотачка. Браво на теб.

Добре, да вървим вече. - Да им покажем номера с ябълката?

Добре. - Приятели, внимание, ябълка.

Само се отдалечете малко. Така. Едно, две, три.

Извинявай. Така ти се пада.

Виж я ти.

Много съм зле.

Кой е тук? - Не гледам. Не гледам.

Изобщо даже не гледам. Не гледам.

Борис Леонидович, с вашето не гледам ще ми отнесете пералнята.

Заяжда ли нещо? - Добре е заяло.

Валентина Ивановна, може би ние с вас такова...

Да отидем на кафе, да разтопим леда, така да се каже.

Борис Леонидович, да не ви удари прахът за пране по главата?

Трябва да ухажвате една жена, а не отведнъж "да топите леда".

Погледни само.

Ранихте ме право в сърцето.

После ще дооправя контакта.

Превод по слух и субтитри kotaraka_eek

Приятно гледане!

"Сам си вечеряйте"

Изпратете ми го. И какво?

Аз съм джием и трябва да знам.

Извинете ме. Извинете.

Мисля, че това е собственост на хотела? - Ами на баба ми...

...краката много я болят. Само с тези чехли може да ходи.

Да не се повтаря повече. - Разбира се.

Ще си върна всичко на мястото. Още един подарък за баба ви

и няма да има къде да го върнете. Няма да търпя крадци в хотела си.

Задължително ли трябваше да ме будите? - Гостът от 401-ва

отказва да плати за минибара. Казва, че е ваш приятел.

Така е, приятел ми е. Вчера се запознахме. Тук. Популярен актьор.

Фамилията... Не помня. Както и да е, аз ще се разбера с него.

Добър ден. - Имаме запазена стая.

Гостът си забрави часовника.

Майкъл!?

Извинете ме? - Това си ти.

Извинете, не ви разбирам. - Със сигурност си ти.

Правиш се на чужденец, така ли? - Момиче, какъв Майкъл ви гони?

Ще разбереш, като те изиграе. - Глупости, за пръв път я виждам.

Кълна се, това е годеникът ми. Той ми открадна парите и избяга.

Паоло е в Москва за пръв път. - Толкова е Паоло, колкото и Майкъл.

Даже мустаци си е залепил. - Луда ли сте? Боли.

Истински са.

Може да му проверим паспорта. - Извинете, бихте ли показали паспорт?

Паоло де Малдини. - Ужасен хотел, да се махаме.

Ще си вървим. - Стига, стига. Хайде без обиди.

А ние добре ще се погрижим за вас. - Павел Аркадиеивич иска да каже лукс,

посещение на СПА и вечеря, всичко за наша сметка.

Мисля че перфекто? - Нека останем, много съм изморена.

Тайърд.

Само ако ни избавят от тази камериерка. - Ще останем, но да не сме я видели.

Някой си затваря устата и не говори повече пред гостите.

Валентина Ивановна, имам лични билети за операта. Само 100 лева.

Колко? За толкова по-добре сама да пея. Отивай да работиш, спекулантка.

А вие какво? Имате роза в повече?

Не, защо? Тя е за вас.

Както искахте, ухажвам ви както си му е редът.

Ами почти както си му е редът. Какво мислите за вечеря?

Борис Леонидович, има опера с любимата ми певица.

И в момента тя е тук, в 207-ма. - И нея ли трябва да поканя с нас?

Донесете ми автограф от Жана Василевна и току виж повод за вечеря изникне.

Вярно е, че казват, че не дава автографи.

Ще даде и песни ще пее.

Ако не вървиш напред, значи вървиш назад.

Може ли по-бързичко, гаджето ме чака?

Това какво е? - Шампоан. За теб.

Ами аз? Да не съм призрак? Защо не ме претърсихте?

Но вие не бихте откраднали нищо. - Вече го направих.

Уволнен сте? - Няма да крадат по-малко без охрана.

Колкото и с такава. Още днес ще сменя цялата охрана в хотела.

Може наистина да не е той. А аз оврещях хотела.

Твойта мишка. Ким Кардашиян си е татуирала колибри на задника.

Трябаше да татуира бройлер на нейното Кардашиянище.

Точно. Майкъл имаше тату.

На Кардашияна? - Почти на задника.

А ти откъде знаеш? Вярно. Трябва да проверим.

Как? Сеньор Малдини, може ли да ви видим задника? Така ли?

Много ли ще се бавите? Искам да си взема вана.

А аз искам всичко да работи. Планирана проверка.

Подпишете, че нямате забележки и честита баня.

После ще го попълня. Вероятно бързате за операта.

Какво ли не правят хората за един автограф.

Да. Не, защо там сега го хвърлихте? - За да има и вие какво да правите.

Други въпроси? - Не. Няма въпроси.

Полудяхте ли? Пуснете ме веднага! - Дайте автограф и ви пускам.

Тук няма с какво и на какво.

Ако ще и на хавлията.

Мисля, че тоалетната чиния е запушена.

По-внимателно. Кожата ми е много нежна.

Валентина Ивановна, тия нови охранители пипат навсякъде. По-зле са от гостите.

Лична заповед от София Яновна. Нищо не мога да направя.

Къде е? - Тоалетната?

Не съм дал заповед да говориш глупости. Къде е началничката?

Валентина Ивановна излезе навън.

Навън?

Голи мъже ли ви интересуват?

Майкъл имаше татуировка ето тук. Йероглиф, ако този има същата...

Та ти вече му провери паспорта, дърпа мустаците. Спри се и работи вече.

Или се съблечи и идвай.

Това не стигаше само, за тази заплата и да ни обарват.

"Лична заповед на София Яновна. Нищо не мога да направя."

Аз не мога, но вие можете. - Така ли? Какво можем?

Чух, че в един хотел всички камериерки заплашили да напуснат.

Ръководството се принудило да ги разбере.

Ало, София Яновна?

Секунда. - Какво?

Какво искаш? - Остави хартията.

Да бе, е сега. - Казах да я оставите.

Стига, стига. Отдавна не съм виждал хора да се бият за тоалетна хартия.

Това не е само хартия. Има автограф на певицата от 207-ма за Валентина.

За да излезе с мен на вечеря. - 207-ма? Каква певица?

Тази е съученичка на Валентина. От Питер, редовен гост ни е.

Изглежда, Ромео Леонидович, си играят с теб.

Валя, извинявай, не можах да откажа на твоя техник. Изглежда е влюбен до уши.

Не е техник, а главен инжинер. И обича алкохола с целия си черен дроб.

Валентина Ивановна, може ли? - Това ли е Ромео?

Искам да чуя как ще ти подари моя автограф.

Влезте. - Може, нали?

Тук съм по повод нашето рандеву. - Нали се разбрахме първо автограф?

Точно за това. Няма автограф и между нас нищо няма да има.

Срещнах Жана Василевна моята съдба, така да се каже.

Така че отбой по нашите с вас амурни дела.

Борис Леонидович... - Моля ви, без истерии, недейте.

Големи хора сме. Среща и раздяла като кораби в морето, нали?

Валя, ще отида да обиколя магазините.

Влезте.

Ние сме против. - Раничко е. Изборите са след 2 години.

В смисъл против тези обиски сме и искаме да се уволним. Всички.

Ето молбите.

Агенция по заетоста? - Моля? Революцията ли започна?

Спешно ми трябват девет камериерки.

Мислите, че ще ги уплашите. - Разбира се, изпратете ги на интервю.

Ще помисля още малко.

И аз.

Всички ще помислим още.

Жана, може ли за две приказки?

За твоя техник ли? - Не е техник, а главен инжинер.

Извини ме, но не разбирам, даже ми е любопитно, за какво ти е?

Не ми трябва. - Тоест? Покани ме на вечеря,

видя се с теб и се върна влюбен в теб и ти нямаш нищо общо?

Казваш, че съм ти откраднала мъжа? - Не е мой и не ми дреме за него.

Така си и помислих.

Само че, ако наистина ви дреме за мен,

защо беше цялата тази спецопрецаия с автографа?

Искахте да се правя на клоун, нали?

Моля, позволете на клоуна Боря да се оттегли.

Не свиркай, няма да стане. - Казах ви,

и мен ме заряза така, докато се къпех. - Скъпа, какво искат тези хора?

И защо бяхте заедно в банята? - Паоло, ти си мошеник?

Полиглот, мини на руски вече. - Тази камериерка е луда.

Трябва да викна полиция. - Връщай се в стаята!

Здравей, Надя. - Кой е този?

Толик. Колега, с когото излизах. - Преди да избереш италианеца.

Когото сега ще убия. - Не съм против.

Аз също, само моля те, не в моя хотел. - Толик, ще лежиш в затвора.

Нека. Ще се самоубия. Извинете, не знам английски, но сега умирате.

Не, не, недейте.

Не стреляйте. Не исках да се женя за нея, исках само праите й.

Не стреляйте, нека викнем полиция. - Полицията си е полиция.

Чистосърдечното признание вече е записано.

Добра идея. - Сега идва още.

Павлик, разплатих ли се за минибара? - Жорик, ти си гений.

Ела да се снимаме. Като за Оскар.

Надя, благодаря ви, че се съгласихте да участвате в това.

За съжаление няма да има сватба, но пък парите са у вас.

Почистване на стаята.

Така, сега ще поговорим. Бързо вратата!

На дивана. - Не ме убивайте...

Спокойно, пситолетът не е истински. - Истински е.

Взех го от охраната.

Мислите, че е жестоко да искате персоналът да не краде?

Жестоко е да искате от персонала изобщо да не краде.

Искате всички да ви мразят? - Искам да има ред в хотела,

който управлявам. - Надинка,

парите.

Защо изобщо се домъкна? - Защо не отговори на есемеса?

Мислех, че ти е нужна помощ. - Мерси, помогна.

Сега ти, красавецо, телефона тук. Бързо! Назад.

Ето, даже този аферист забеляза, че съм красавец, а ти се правиш на ощипана.

Може ли да вървя, че съм на репетиция?

Още една крачка, и въпреки любовта ми към изкуството, ще те гръмна.

Това е, време да се сбогуваме. - Чака те топло посрещане на изхода.

Значи няма да излизам през изхода. Място!

На телефона? - Борис Леонидович?

Извинявам се и ви каня на вечеря. - Ами не знам.

За нещастие не съм гладен, но само заради вас.

Долу ръцете! - Спокойно, ще те претърсим.

Я се разкарайте. - Доволният персонал е по послушен.

На първо място доволни трябва да бъдат работодателите ми, нали?

Мисля, че не са много доволни. Спокойно.

Казах край. - Кажете му, че това е...

Още веднъж да видя тези портиери в хотела си и се разделяме.

Извинете, направих го за добро. - А стана както винаги.

Приятели, имаме ли фелдшер? Ударих някакъв тук лекичко.

Като излежиш присъдата ела на гости. Да ти дам и аз някой друг урок.

Благодаря, че ми повярвахте, и че ми помогнахте.

Първо: не обичам особено мъжете, които крадат от жени.

Второ: харесва ми да помагам на жени, които ми харесват.

Събрах ви тук, за да ви съобщя за отмяна на обиска.

Не бях права, моля да ме извините.

Внимание, пуснете ме. Пазете се.

Но и вие трябва да ми обещаете, че ще спрете да изнасяте хотела.

Разбира се. - Радвам се, че се разбрахме.

Ваша чест, това е заработката ви.

Разпределете кое на кого е. - Всички честно.

Обещахме да не изнасяме и не изнасяме. Изкарваме.

Това е за вас. - Благодаря.

Има и стих.

Отлетя младоста, като миг бе тя.

И няма да се върне тя, за нищо вече на света.

Но няма нищо, аз ще бъда винаги до вас.

И старостта ви ще сгрея винаги.

Тук два пъти се получи "винаги", но го писах от сърце.

Знаете ли, Борис Леонидович? - Какво?

Сам си вечеряйте.