Original subtitles

Превод по слух и субтитри kotaraka_eek

Приятно гледане!

Добър ден, Светлана. - Здравейте, Виктор Олегович.

Добре дошли. - Може ли ключа от стаята?

Да, секунда. Така.

Коя искате? Да, имате си своя. - Виктор Олегович,

добре дошли, четох последната ви книга.

Игор, кой е този? - Чела ли си "Синя пустота"?

Не. - Известен руски писател,

от две години плаща 209-та, а идва веднъж на шест месеца за няколко дни.

Всеки ден я чистя, винаги е кочина. - Защото е заета.

От кого? - Сеня?

Сеня, ставай, псиателят дойде, ставай. Сеня? Сеня?

Да се маха, предплатих на Валентина за месец напред с хайвер.

Как ставай? Защо ставай?

Здравейте, Виктор Олегович. Аз съм шеф готвачът на ресторанта.

Реших лично да ви поздравя.

От целия колектив, макар че защо да скромнича, от цялата страна.

Нисък поклон. - Няма нужда.

"Все пак успях да си те спомня"

Почистване на стаята!

Да, заповядайте, моля. Няма да ви преча.

Може да не е подходящото време? - Не, започвайте спокойно.

Не, ще мина по-късно.

Сега сама ще се убедите.

Здравсти, Виктор Олегович, добре дошли. - Добър ден.

Здравейте. - Извинете, че...

Няма проблем, даже е приятно. - Как сте?

По-добре, откакто дойдохте. А вие как сте?

Как да съм. Търся музата. Дойдох в щастливата си стая.

Това място излъчва сила и вдъхновение. Имам идея за нов роман.

Нима? Мислете над романа си,

а Дашенка ще дойде по-късно и ще почисти стаята.

Да не прогоним музата. Няма да пречим. Да вървим.

Благодаря. - Ходи айде.

Канаева, какво се оплакваш? - Та той е гол.

На първо място е творчески човек, гений и красив мъж.

Има какво да покаже. Ще ходи, както си иска.

Нека поработи няколко часа и после прахосмукачката в зъби и смело напред.

Освен това другата седмица ни очаква непланирана проверка,

затова пригответе документите и задължително...

Ще ти звънна, нали? Трябва да работя сега.

Чао, ще ти звънна.

Павел Аркадиевич, мога ли да продължа? - София, голяма сте вече, решавайте.

Значи от вас се иска договор за провеждане на дезинфекция,

за утализация на отпадъците, дератизация...

Така, до къде бях стигнала? - Дератизация.

Точно така, значи считано от утре...

Така, добре, мислех си,

че трябва да освежим някак хотела. Влизам сега, гледам го мрачен и сив.

Такъв като теб. А аз искам да е сочен и ярък.

Да ти се иска да влезеш в него, като в хърватска...

Като тази вратовръзка, да, такъв цвят.

Ще сложим мацки по монокини отпред да посрещат гостите.

Аркадиевич, мисля, че е прекалено. - Да, прекалих с мацките.

Така, мечетата, фасадата

и боядисваме. Мацките вече е прекалено.

Лека нощ, момчета и момичета.

На къде да ходя? Не намерих. - Павел, много ми е приятно.

Сега ще ви покажа лукса си.

Това е някакъв идиотизъм. - Не се ядосвайте.

Собственикът иска червено, значи ще го направим червен.

Потърпете, остава ви половин година.

Разбрах защо сте гол. Искате да ме съблазните? Съгласна съм.

За какъв ме мислите? Така работя, така ми е удобно.

Ако искате ще се облека, че кой го знае.

Юля, това е най-странната идея да се съблека, за да се облече той.

Пошегувах се. А как му е това, таланта?

Вярна ли е приказката, че руския поет е повече от поет?

Всъщност е писател. И как ще чистя стаята му сега?

Бързо и постоянно бъди нащрек. - Включи климатика докрай.

И ще се облече. - Наистина, мерси.

Костян, това е за теб. Лично го приготвих.

Мерси. Защо така изведнъж? - Не мога да поглезя приятел ли?

Яж.

Живееш в тристаен, нали?

Вкусно ли е?

Всеки ден бих ял такова. - Може да поостана у вас?

Докато писателят не ми освободи стаята. Ще ви готвя с мои продукти.

За какъв дявол сложихте червена вратовръзка?

Добро утро, Павел Аркадиевич, как се чувствате?

По-добре, отколкото изглеждам. Ами вие? Печете ли се?

Контролираме боядисването на фасадата.

Какво е това? - Пребоядисахме го червен.

Виждам, за чий? Това да не е селска вила?

Нали вие казахте. - Моля!?

Бързо върнете стария цвят, докато не са закървяли очите на хората.

Пълен идиотизъм.

Извинете, много е прохладно. Да сте виждали дистанционното?

Не съм.

Свърши ли? - Недей, Сеня.

Нищо, няма да ги мия.

Настя, изобщо забравих да ти кажа,

че Сеня, при нас за малко ще... - Много ти благодаря, беше вкусно.

Да, наситина, не съм ял такава вкусотия никога в живота си.

От готвеното на Сеня де. Настя е готвач и половина иначе.

Нищо, ще я науча, ще живееш като в приказките.

Но това ще е другия път. - Да де.

Стана късно вече, време за лягане, нали?

Съгласен съм. Утре рано ще ставаме. Щом казвате да лягаме - лягаме.

Сеня ще поживее у нас. Малко.

Рижавко, намери ми одеяло и възглавница.

Ще ходя да си измия зъбите дотогава.

Стига де, Настя, само за няколко дни.

Най-много седмица. Максимум две.

Не можа ли да се посъветваш с мен? - Исках, но ти само работиш.

Това е.

Заето е, приятели. Явно рибата е била развалена, извинете ме.

Сеня, гадино, побързай. - Старая се. Правя, каквото мога.

Прави го по-бързо.

Добро утро. - Кому как.

Не те разбрах. Вземи, току що взех кафе.

Извинявай. Не искам, мерси.

Вчера включих климатика на онзи нудист и сама се разболях.

Извинявай, исках да помогна. Може да ти купя хапчета?

Не, мерси, имам си хапчета.

Добро утро. Приготвих ви закуска.

Мерси, не искаме. - Яйцата са пресни. От вашия хладилник.

Сеня, извинявай, но ще трябва да се изнесеш. Ще е по-добре за всички.

И ти извинявай, Настя, но се разбрахме с мъжа ти. Той ще решава. Не ти.

Извинявай, Сеня.

Слушай, нали още сте женени с Маринка?

По закон можеш да живееш във вашия апартамент. Казвам ти го като юрист.

Добра идея? - Мерси, юрист.

Сам ще се оправя някак си.

Стига де, Сеня. - Мъж под чехъл.

Повече ми харесваше червен. Имаше нещо в него такова...

...революционно.

Махайте се, бегайте.

Виж какви гномове си имам.

Не стоят залудо, посрещат собственика. Вървете да работите бързо.

Стой! Защо не пребоядисахте фасадата в червено?

Павел Аркадиевич, нали сам казахте да върнем стария цвят.

София, не ме обърквайте.

Тя си мисли, че ако съм пийнал, занчи нищо не помня.

А аз всичко помня. Казах ви на опративката да пребоядисате в червено.

Като вратовръзката. Само че червената.

Значи до довечера всичко да е пребоядисано в червено,

иначе, както казват на сръбски: "Я че ви вам яя отсечем".

А вас, София, ще уволня. Да вървим, красавице.

Младежта се забавлява. Аз на неговите години се запознах със Софи Лорен.

Напих се зверски и ми се привидя Софи Лорен, оказа се Галина Сергеевна.

От партията една. Много уфатна жена.

Много развлекателна история. Благодаря, можете да вървите.

Какво ще правим?

Павел Аркадиевич е напълно неадекватен. - Мисля, че чичо Боря

даде отлична идея.

Студеничко е при вас. Да затопля малко?

Къде ли е дистанционното? А, ето го.

Не пипайте, оставете го както е. Написах половин роман на тоя студ.

Това е, свободна сте.

Ето къде си. Ела, ще те лекуваме.

Къде? - Ела.

Ето, пий. След няколко часа ще си като краставичка.

Без благодарности. - Това уиски ли е?

Отдавна нямам уиски тук, това е натурална напитка.

Какво има? - Лечебни треви. Най-полезното е

бобърската съставка. - Бобърско какво?

Съставка. Секрет от бобър. - Тоест бобъра няма да каже нищо.

Добре, пий, чичо Боря вдига всички на крак за ден.

Защо дойде? - Защото така искам.

Защо не предупреди? - Защото така искам.

Прекъснах те, нали? - Здравей, Сеня.

Дойдох да си взема нещо. Ето, обувалката.

Приятна вечер.

И аз ще си вървя.

Мерси, Марина, че с този ремонт от седмица не съм се къпал. Чао.

Хотел "Елеон" Игор е. Здравейте, с какво да помогна?

Даша, спокойно, сега ще ти донеса всичко.

Ето ти хапчета против алергия. За какво са ти?

Мед ли събира?

Да. Имам алергия към твоята съставка.

Първо - не е моя, а бобърска, второ - исках да помогна.

Сигурно трябва да се прибереш. - Остана ми още една стая.

Добре, че нудистът си тръгна да не ме гледа такава.

Добре, поне настинката ти мина.

Сега усмихваш ли се или се ядосваш?

Ясно.

Викнете линейка, май се разболях.

Павел Аркадиевич, по повод вашата поръчка.

Само че бързичко, нямам много време скоро ще се отрежа.

Имаме конкретно предложение. - Слушам.

Мисля, че трябва да направим...

Какво?

Да направим.

Гавриш ли се сега? София, кажете му да говори нормално.

Павел Аркадиевич, Михаил Джакович предложи само...

Добре ли сте? - Аз да, вие май не сте.

Трябва му горещ чай. Настя? - Да.

Може ли.

Би ли донесла на Павел Аркадиевич...

Мога да ви предложа...

Костя?

Моля? - И ти не ги разбираш, нали?

Как ще ги разбереш, като... - Слава Богу!

Здравейте, в 209-та, насам, моля.

Какво се случи? - Виктор Олегович се разболя.

И съседа излиза от банята.

Стига бе! - Да.

Центрова ли го? - Да ме болят ръцете само.

Як ли е? - Много як.

Нямам шанс срещу него.

Ако ти беше с мен, така само за уверност,

то тогава... леле.

Да отскочим тогава? - Да вървим.

Даша, ти ли си? - Аз съм.

Ще вървя вече. - Не си тръгвай, умолявам те.

Защо си сменихте дрехите?

Павел Аркадиевич, добре ли сте? - Мислите ме за пълен идиот.

Само аз ли виждам това?

Даша, погледни ги. Виждаш ли...

Какво ти е? Какво ти е на лицето? Виждате ли? Какво ти е на лицето?

Павел Аркадиевич, тя си е напълно нормална. Какво виждате вие?

Да извикаме ли лекар?

Давай го тоя съсед. Сега ще му нашокам репата. Костян, ела с мен.

Тук съм, спокойно. - Ония, ела тук.

Какво врещиш? Не е тук. И за какво ще му шокаш репата?

Какво ми залита насам натам. Още не сме се развели, ти вече мъже водиш.

Има ремонт у тях и дойде да се изкъпе. - Ама разбира се.

Твърдиш, че нищо не е имало между вас? - Разбира се, че не, идиот!

И с боеца нищо нямаше, нали? Нищо, че той каза, че е имало.

Нищо с никого съм нямала, малоумник, за разлика от теб.

Никога с никоя нищо не съм имал! - Стига си лъгал.

Никога не съм те лъгал. Никога! - Постоянно го правиш. Винаги.

Прегърни ме по-силно. Мълчи

и ме прегръщай по-силно.

Мълчи и ме прегръщай по-силно.

Само мълчи, само мълчи.

Мили мой, и този ден отлетя.

Аз аз падам в шепите на лятото.

Само, за да запазя името ти в болните клетки.

Марина? - Да?

Ще тръгвам вече. - Върви.

Иска ти се да остана? - Нищо не искам, изчезвай.

Не ми заповядвай, сам ще реша. - Изчезвай оттук, сам ще ми решава.

Не ми викай. Научи се нашта.

Здравей, имам добри новини. - Здравей.

Писателят е с бронхопневмония. - И какво?

Той е в болницата, стаята е свободна. - Господ здраве да му дава.

Ало, седянката, хайде на работа.

Какво, Игорчо, разучи ли камериерките?

Не, още съм в процес. - Гледай да не спъваш процеса.

Да, че кой го знае, ше те хванат с нещо незаконно и от условна - реална.

Сещаш ли се? - Все пак успях да си те спомня.