Original subtitles

Хотел "Елеон" Игор на телефона?

Превод по слух и субтитри kotaraka_eek

Приятно гледане!

Михаил Джакович, имаме проблемче.

Извинете, че прекъснах почивката ви. Бихте ли ме последвали?

Какво има? - Нищо особено, само...

Бомба! В хотела има бомба! Бягайте натам! Бягайте, без паника!

В хотела има бомба! - Без паника! Излизайте спокойно!

Излезте навън, без паника, благодаря. Благо...

Покемон ли намериха!? Здравей.

Имаш ли планове за довечера? - Моля?

Мислех да разпуснем след работа. Знам някои добри ресторанти.

Само че облечи вчерашната рокля. - Сериозно ли? В хотела има бомба.

Бих казал сексбомба. Ще носиш ли роклята?

Ама какво? Наистина ли има бомба?

"Не се прави на глупачка, връщай се"

И точно в деня, в който пристига инвеститорът.

Сега ще се върна. Само да видя добре ли са гостите.

Да отидем в колата да се стоплим?

Да, да вървим.

И защо се дърпа толкова време? - Нямам много време, така че...

Какво правиш? - Нали казахте да се стоплим?

Не така. Говори с каратистката. - За какво?

За мен, кажи й... Не, не, остави го разкопчано.

Убеди я, че ще има голяма полза от връзката си с мен, и че...

...аз съм единственият й шанс, какъвто, между другото,

не всеки получава. Ще говориш ли с нея? - Не ми го пише в трудовия договор.

За толкова мога Валентина да убедя. Искам три бона.

Не я купувам за органи. - Както искате.

Извини. - Стой!

Добре, съглсен съм. - Парите в аванс.

Намерихте ли бомба? - Не, вероятно фалшиво обаждане.

Значи можем да върнем гостите. - Да.

Робърт Иванович. Добро утро. Разбира се, чакаме ви.

Това е, инвеститорът идва. - Лелю Ел, не се тревожи.

Ако не намерим съдружник скоро, ние, или по-точно ти,

ще имаш сериозни проблеми. Така че ако тази сделка се провали,

както се случи с Альохин, можете да си търсите нова работа.

А ти нова леля. - Къде ще намеря такава красива?

След като те заряза този Майкъл, гледаш на мъжете като на врагове.

Не всички са козли. И си помислих, защо не пробваш с Павлик Аркадиевич?

И от къде тези мисли? - Нали каза, че сутринта те е задявал.

Ако си умна, това е твоят билет. - А с твоя билет какво се случи?

Възползва се само от теб. - Ето, ревнуваш.

Значи не ти е безразличен. - Глупости. Изобщо не ми харесва.

Предлагам ти да опиташ. Може да не е за теб, а може и да е.

И аз не обичах суши. - По негова поръчка ли го рекламираш?

Моля!? - Игор ми каза, че те е видял

сутринта да излизаш от колата му. - И? Преди това излязох от метрото.

Но не съм се наговаряла с влака.

Откъде са парите? Сутринта ти заех за метрото.

Павел ти ги е дал.

Отлично, сега си и мой сутеньор. - Подкрепи ме малко, Дашка.

Излез с него на вечеря, после му кажи, че те боли главата, и край.

Правила съм го хиляди пъти с мъже. - Но аз няма. Върни му парите

или наистина ще те заболи главата.

Какво е това безумие? Лежа си в стаята, тихо и спокойно,

а тук евакуация. Защо не ме събудихте? - Чукахме ви на вратата.

Моля? - Чукахме ви на вратата.

Елате, сега ще ви компенсираме. - Всичко наред ли е в хотела?

Разбира се. Заповядайте ключа ви. - Благодаря.

Позволете да ви представя, новия собственик на хотела,

съдружник на моя племеник Павел Аркадиевич.

Павел Аркадиевич много ми е приятно. - Робърт Иванович.

Също така и новия ни управител София Яновна.

Ключ. Позволете ми да ви изпратя до стаята ви.

Оттук. - Хотелът ви е уютен.

Благодаря, Робърт, разполагайте се и съберете сили.

А довечера ще обсъдим плановете за нашето сътрудничество.

Чакам с нетърпение.

Това ли е? - Да, да, тази е.

Благодаря. - Така, аз излизам за малко,

вие подгответе всички документи.

Къде е Павел!?

Говори ли с нея? - Да.

Като че ли няма против. - Какво значи "като че ли"?

Много ви харесва, но не може да приеме толкова бързо.

Тя "не е такава". - И какво сега?

Нека мине малко време... - А, не. Така не става.

Бързо я направи от "не такава" в "такава". Имаме договор.

Добре, ще го уредя. - Браво.

Всичко е ясно. Един кабел се е оголил.

Случва се, фабричен дефект. - Робърт Иванович,

позволете да ви предложа друга стая. - Не се тревожете, София.

Сами ще се оправим. Вървете си.

Защо използвате стари методи за изолация, като изолирбанд,

а не термосививаем шнур?

Повече вярвам на изолирбанда. Както казваше преподавателят ми:

Две неща са спасили човечеството пенецилинът и точно изолирбандът.

Кой точно? Матвеев Валери Сергеевич?

Същият. - И аз учих при него.

Випуск 98-ма. - Аз пък съм 88-ма.

Робърт. - Борис.

Борис, трябва да го отбележим. - Не, не! На работа съм.

Не всеки ден срещам съученици. - Но аз съм на работа.

Но от друга страна не всеки ден срещам съвипусници.

Без паника. Пак ли искаш да евакуираме всички? Два пъти за един ден?

После поне година няма да имаме гости. Тихо и спокойно.

Какво има? - Всичко е наред.

Игор?

Отново обаждане за бомба. - Незабавно евакуираме всички.

Викайте полицията. - Не викайте никого.

Пак е фалшиво обаждане. - Ами ако не е?

Ами ако е? Помислете какво ще каже Елеонора Андреевна,

ако притесним важния й гост. - Ток е ударил госта в президенстския.

Как се случи изобщо това!?

Обичайното, обърка фазата. - Къде намери фаза в стаята?

В контакта, как къде?

Той ли го е поправял? - Каза, че му липсва тази работа

и че тази документация го убива. - И решихте да ускорите процеса?

Боря не е виновен, че съм вързан. - Ето, виждате ли.

Как сте? - Нищо сериозно.

Леко високо кръвно. Трябва само да полежи. Всичко хубаво.

Всичко хубаво. - Разбира се. Ние също си тръгваме.

Боря нека остане.

Как ни изплаши само.

Извинете ни.

Ще се качиш на следващия. Ще е много яко, повярвай ми.

Защо го направихте? - Нищо, проверявам изправността.

Вижте, вече казах всичко на Юля. - Знам.

Предаде ми. Но си помислих...

...защо да губим време да тичам по теб?

Хайде да го губим за нещо много по-полезно.

Какво правиш? - Опитвам се да ви втълпя,

че не мисля да си губя времето с вас. - Добре, добре.

Как го правиш?

Заповядай, това е пералнята.

В това чистилище изпират всички пороци - Здравейте.

на нашите хора. - Ти си поет.

Здрасти. Много ли електричество използват тези железа?

Всичко е енергоспестяващо. Всичко!

Остана ли ти още желание да работиш с ръцете си?

Не ще и дума. - Ами трябва да поправим това чудо.

Добре. Добре. - Ало? Да, да?

Идвам. Ти виж какво му е.

Да, идвам, идвам.

Къде е Борис Леонидович?

Е сега излезе.

Ти да не си нов? - Ами да речем.

Ела с мен. - Малко съм зает.

Ще работиш, където ти кажа. На третия етаж в коридора лампите са изгорели.

Ако новият съсобственик види, ще излетиш оттук на мига.

Здравей. - Здрасти.

Чух, че е имало екшън тук? - Да.

Химикалът ти изпуска.

Ще отида да се преоблека. - Добре.

Бъдете добра, имам проблем с картата. - Разбира се.

Хотел "Елеон" Светлана на телефона.

Бомба!? - Пак ли бомба?

Тук ги няма. - Търсите ли някого?

Да. - Дай списъка.

Забравих го в колата.

Не забрави да ядеш обаче.

Какво се случва? - Обадиха се, че има бомба в хотела.

Пак ли? Тъпи шегаджии. Кой може да е? - Продължавайте да евакуирате хората.

Вие къде? - При Робърт, не трябва да разбира.

Трябва да поговрим.

Здравей, красавице. - Здравейте.

Как се казваш? - Анжелика, защо?

Анжелика Куценка, нали? - Да, защо?

Слушай, пухкавелке, тук ние питаме, а ти изслушваш и тогава отговаряш.

Какво искате? Ще викна охраната. - Виж, ако се наложи,

ще отнесем хотела барабар с охраната. Разбра ли?

Да.

А после племеникът й домъкна от Брюксел тази и я назначи вместо Джакович.

И стана още по-зле положението. - Какво правиш? Вързан ли си?

Ще си платиш за всичко. Свършваме вече. - Валентина Ивановна!

Извинете. - Няма нищо.

Ще отида да си взема душ. - Робърт Иванович, не сме ви показали

нашия СПА, той е гордостта ни. - Така ли? Звучи прималиво.

Елате с мен. - По-бързо ще е със служебния асънсьор.

Вярно, елате. - Тук наляво.

Спомням си, че най-хубавия масаж са ми правили в Бали.

Повярвайте, нашият по нищо не отстъпва. - Може да проверим.

Между другото къде е целият персонал?

Провървя ви, София Яновна е била професионален масажист преди.

Усеща се да ви кажа.

Няма да ви преча тогава.

И по колко такива обаждания има на ден? - Искате всичко да рухне ли?

Извънредна ситуация. - С Робърт Иванович?

Той е добре в стаята си. Разкажи. - Нападнаха ме по време на евакуацията.

Кой? - Двама мъже в задния двор.

Елате.

Ето ги.

Наздраве!

Това са същите, които наскоро ме нападнаха.

Чакайте, те и мен заплашваха.

И казаха, че ще отнесат хотела.

Внимание, отряд.

Бързо влизай.

Върнах му парите и ме уволни.

Сама си си виновна. - Знам.

Прости ми.

Защо изобщо се бърках, глупачка? Сега нито работа, нито приятелка.

Стига, не плачи. Още не си загубила приятелката.

А работа ще си намерим нова заедно.

Ние? И теб ли уволни?

Не, сама напускам. - Твоята мишка, наемът ни чака.

И изобщо с какво ще живеем? - Ще намерим пари.

Къде? - Ще намерим.

Нали? - Добре.

От трите заплахи за бомби направени от мен, персоналът реагира само на две.

Може да допуснем, че заради вас. - Добре.

Като цяло мога да кажа, че хотелът добре се справи с кризисната ситуация.

Успяхте ли да опознаете персонала? - Да, но главното е това,

че този хотел се нуждае от парите ми. Елеонора е подготвила всичко.

Подготвихте ли финансовата справка? - Да.

Коля, ела тук. - Робърт!

Здрасти. - Кой ви разреши да сядате?

Пак ли ток те удари?

Много ви моля, ако искате да останете на работа в хотела, да си тръгнете.

Разбрахте ли ме?

И още как.

Ами добре, да се сбогуваме с Павлик Аркадиевич?

Робърт Иванович, добър вечер.

Михаил Джакович, отново заплаха. Да започнем ли евакуация?

Нито дума, вероятно пак е фалшива. Ще прекъснеш преговорите.

Ами ако е истинска? - Ето го козела.

Здравей, Павленце. Здравейте.

Да потанцуваме? - Михаил, какво се случва?

Тези гости явно са... - Сега ще се оправя с тях.

Да вървим. - Къде? В леглото?

Елате, елате. - Долу ръцете, ще ти счупя пръст.

Мисля, че това е бомбата! - Що за глупости? Каква бомба?

Игор каза, че е имало заплаха. - Спокойно, всички излизаме навън.

Спокойно, но бързо. - Дашка, бий го!

Мисля, че не е бомба. - А какво е?

Пожарен датчик. - Извинете.

Извинете, Борис...

Робърт Иванович, какво ви е?

Викнете линейка, бързо!

Това беше лоша шега.

За бомбата, не трябваше. Заради нас човекът отиде в болница.

Кой да знае, че така ще стане? Искахме да изплашим този изрод.

Нищо, после ще я накисна.

Да? - Здравей, може да не напускаш.

Кажи и на приятелката ти да се върне. - Защо е този жест на добра воля?

Не знам, може да съм разбрал, че не бях прав.

А може да съм се променил. - Хората не се променят.

Добре, тогава официално ти разрешавам да ми счупиш пръст,

ако пак започна да те свалям.

Не се прави на глупачка, върни се.