Original subtitles

ПОДОЛСКИТЕ КУРСАНТИ /2020/

ФИЛМЪТ Е ПО РЕАЛНИ СЪБИТИЯ

В НАЧАЛОТО НА ОКТОМВРИ 1941 г. НЕМЦИТЕ СА НА 200 КИЛОМЕТРА ОТ МОСКВА

Оръдие - за бой!

Виждам целта!

Бързо, бързо!

Бронебоен!

По-бързо!

По-бързо! - Този е бронебоен.

Бронебоен зареден!

Има цел! - Огън!

Ткаченко е ранен.

Николай!

Има цел!

Огън! - Изстрел!

Аз съм ранен или убит.

Ако е ранен, карайте го бързо в лазарета. Ако е убит, го зарежете.

ПОДОЛСК - УЧЕБЕН ПОЛИГОН НА АРТИЛЕРИЙСКОТО И ПЕХОТНОТО УЧИЛИЩА

Не е зле. - Трябва да уцелят директно със снаряд.

Кой е мерач там? - Курсант Лавров.

Лавров! Юнак! Спрете поливането на разчета!

Вдигнете третия макет!

Има цел! - Огън!

Изстрел!

Лавров, казвате…

Какво правиш? Пак си знаеш твоята…

Е, Лавров, както винаги.

Да. Пак е най-добър от всички.

Защо ли ми се стори, че не е както винаги?

Нещо май е нервен сега.

Какво си говорите, нищо не чувам? - Курсант Ткаченко,

не може да слушате какво си говорим, контузен сте.

Получете боеприпаси и се подгответе,

за изпълнение на учебните стрелби. - Слушам!

Взвод, мирно! Равнение надясно! - Свободно.

Кой е мерач на първо оръдие? - Аз съм, г-н полковник.

Докладвай по устав! - Младши сержант Лавров.

Как да разбирам това, Лавров? - Виновен, другарю полковник!

Не разбирам? Три попадения с 3 изстрела. И по време се включихме!

Вярно е, че случайно счупихме опората на оръдието…

Да допуснем, че е случайно. Колко цели поразихте?

Три, другарю полковник! - Две! Две цели са поразени, курсант.

Това означава, че третият танк е направил вашето оръдие на трески,

и сега вие всички сте мъртви.

Той вече е преминал и се е насочил към Москва.

На това му казвам лошо, много лошо!

Не разбирам, другарю полковник. - Кой може да обясни?

Сержант Шчемякин! Третото попадение беше

в горната част на купола на танка,

където снарядът среща целта под малък ъгъл,

снарядът рикошира и целта не е поразена.

След три месеца всички отивате на фронта,

и ще командвате по-възрастни от вас,

и от това как ще правите това,

ще зависи изходът на войната ни с фашистите.

Детството приключи, момчета.

Сега всяка ваша грешка може да струва десетки животи.

Запомнете го!

Моля.

Майка, взимай.

Сега разбираш ли, че боят не е цирк,

където около теб се въртят зверчета?

И няма момичетата, които само с мен искат да се целуват.

Е как да няма?

Саня, не закачай Маша, а? Тя е добро момиче. Не е каква да е.

А каква е? Такава, правилна, като теб?

С мен не може, но с теб може?

Не казах това. - А какво?

Излиза, че като съм от дом за юноши, за мене става всякаква…

Нека се разберем така:

Нито ти, нито аз да правим нещо.

Когото тя избере, той ще е.

Бил ли си се заради момиче?

Големи хора сме, не ни отива да се бием.

Е, разбираме ли се? - Разбрахме се.

ПОДОЛСКО АРТИЛЕРИЙСКО УЧИЛИЩЕ

Извинете, другарю доктор трети ранг,

заспала съм. - Нищо, нищо.

Всичко наред ли е? - Да.

Стори ми се, че някой влезе тук.

Наистина, как да знаеш, като си спала?

От кого е букета?

Не знам.

Ех, момичета, момичета.

Жал ми е за вас, горките.

Дори няма да можете да се влюбите, преди да ги изпратят на фронта.

Чух, че скоро може да ни бомбардират.

Провери входната врата и си лягай!

Лавров… Ти… даваш ли си сметка…

Ти… какво си позволяваш?

Не… видях, че свети и…

Нали се бяхме разбрали? - Разбрахме се.

А ти ме излъга. - Митя.

Аз не исках - Не си искал, обаче ме измами.

Нали?

Знам, че съм виновен, но нищо не можех да направя.

Прости ми като на приятел!

Прости ми и край.

Защо се усмихваш?

Представяш ли си, тя ме целуна. Сама!

Копеле от дом за изоставени…

Какво става тук?

Другарю командир на батарея…

Така…

Красиво.

Какво е станало?

Ясно. Тогава аз ще ви кажа.

Шемякин както спи, се е обърнал и паднал от леглото,

и при падането си е наранил устната.

А Лавров, помагайки на приятеля си да стане

си е разбил веждата в рамката на леглото.

Само при този вариант, можем да продължим занятието утре.

Ясно ли е? - Тъй вярно.

Оправете реда и по леглата!

Другарю лейтенант,

не стана така. Имаше сбиване между мен

и младши сержант Лавров. И по устав ние,

трябва да бъдем наказани по дисциплинарен ред.

Тихо!

Ето какво, по устав,

по пет дни арест на двамата. - Слушам!

И това няма да е всичко…

Младши сержант Лавров, като се имат предвид

всички ваши подвизи, включително вчерашният на полигона,

ви заплашва изключване от училището.

"Въздух" до "Земя":

Потвърждавам за колона бронетехника

от направление Варшавско шосе в района на Юхново.

Колко машини? - Не мога да кажа точно, но са много.

Преди два дни в резултат на ожесточени боеве

е пробита отбраната на два фронта. В мястото на пробива

са влезли големи механизирани части на противника.

Днес са завзели село Юхново. Пътят към Москва е открит за врага.

Получих заповед да бъдат вдигнати по тревога военни училища.

Други сили в това направление просто нямаме.

Трябва да се мобилизира всичко налично

и да се задържи противникът до пристигането на резервни сили.

Това са 5-6 дни.

Другарю генерал-лейтенант, това са утрешните командири,

златният фонд на армията и след месец - два,

ще се пръснат по частите и ще защитават…

Полковник Стрелбицки!

Какво ще защитават след месец-два, ако утре немците влязат в Москва?

Иван Семьонович, повярвайте, трудно е да се направи такъв избор,

но друго решение просто няма.

Вие трябва незабавно да заемете позиция на Илински рубеж.

Слушам, другарю генерал-лейтенант!

Бойната група ще командва,

началника на пехотното училище генерал-майор Смирнов.

Той ще отиде направо на рубежа.

Вие сте назначен за негов заместник. Задача: да се заеме позиция за отбрана

до село Илинское. Шосето, реката, мостът.

20 артилерийски точки, толкова и картечни.

Противникът има около триста танка,

без артилерия не можем да ги спрем.

Другарю генерал-лейтенант,

ние почти нямаме оръдия, всички са изпратени на фронта.

Останали са не повече от 30, от които надеждни са 12.

Останалите могат да дадат по пет-шест изстрела, не повече.

Ще ви изпратим оръдия.

Тръгвайте!

Пет-шест дни. Дайте ни това време.

Задръжте врага на всяка цена.

Началникът на училището. Отвори вратата.

Приятелски поздрав от пехотното училище.

Какво е толкова важно? - Има повод. Махай се!

Отдавна се се каня да питам, когато правиш изкуствено дишане,

така ли трябва да са устните,

или така? - Зависи на кого ще го правиш.

Всички имат различни устни. - Така каза и нашият санит. инструктор

и е прав.

Преди да загубиш съзнание, затвори устата си.

При теб гласовият апарат е нестандартен.

Маша! Маша!

Сашка ме помоли да ви предам, че няма да може да дойде.

Какво е станало? - В ареста е заради сбиване.

Защо си такъв мълчалив?

Определи ми среща, а ни вопъл, ни стон.

Шишкина… Лена! - Какво, какво?

Шишкина!

Правя ти предложение.

Ти съгласна ли си?

Другари курсанти и командири,

фашистките орди се промъкват към Москва.

Нашите бащи и братя, без да жалят живота си,

са застанали на пътя им. Днес е наш ред.

Пред нас е поставена извънредно важна задача.

Ние трябва до утре да заемем рубеж и да осигурим отбрана,

и да задържим врага най-малко 5 дни,

на всяка цена, до пристигане на подкрепленията.

Каквото и да предприеме коварният враг,

каквито и сили да стовари върху нас,

ние трябва да устоим. Може би именно от нас

сега зависи изходът на войната с фашистката сган.

И аз ви казвам,

ако трябва да се умира, умрете като герои!

Не се предавайте!

Нашите с фашистите ще се бият, а ние… Нямам намерение да седя тук!

Сафронов! Отвори, чуваш ли? Сафронов!

Слушай Митя, искаш ли да избягаме, а…

караулния като ни донесе храната, ще го хванем и завържем…

Нищо няма да стане, само ще ни дадат по още 10 денонощия.

Ще стане Митя, ще стане! Там е Сафронов.

Точно защото е Сафронов! Ти за него помисли ли?

Знаеш ли какво ще стане с него? - А ти за мене помисли ли?

Ти в казармата можеш ли поне веднъж

да направиш нещо не по устав?

Давай, давай! Страхливец, просто страхливец.

И се криеш се зад устава.

Саша! Лавров!

Саша, а вие с Митя защо сте тук?

Ами, така, сбихме се. - Той добре ли е?

Какво да му има… ударихме се по един-два пъти.

Маша! Григориева! - Маша!

След 5 дни ще ме пуснат. Само пет дни.

Аз не знам къде ще бъда след пет дни.

Аз ще те намеря. Задължително ще те намеря!

И да се пазиш, чуваш ли!

Прехвърлянето на курсантите до височината, ще отнеме най-малко денонощие.

Ако противникът премине през това място,

и продължи нататък, вече няма да можем да го спрем.

Затова ще го пресрещне преден отряд.

Задача - през нощта да се премине рубежа и да се присъединят

към десантния батальон по пътя.

Няма ли по-точна информация? - Командирът е преподавал

в разузнавателното у-ще и е създал диверсионен отряд,

числеността на който е тайна. - Защо?

За да не се разбере колко хора има в тила на немците.

Предният отряд заедно с десантчиците,

с бой да задържи немците и да ни осигури време до полунощ.

Взимайте хората и техниката и тръгвайте незабавно!

Изберете най-добрите курсанти! - Тъй вярно.

Альошкин, този вашия вчерашния

как се казваше… Лавров? - Тъй вярно.

Командировайте го в предния отряд! Там такива като него са злато.

Изпълнявайте! - Слушам.

Другари курсанти, по-бързо, по-бързо.

Не трябва, не ме карай да се срамувам.

Топли дрехи взе ли си? - Мамо!

През нощта ще е студено. - Мамо, отиваме само за пет дни.

След седмица имаме изпит по топография.

Сине… моля те, пази се, не прави глупости!

Знаеш, че освен теб никого си нямам.

Добре, мамо.

Другарю главен военен лекар трети ранг,

разрешете да напусна!

Вървете, курсант Никитин.

Маша!

Сашка също тръгва. Стрелбицки го избра за предния отряд.

Те точно сега тръгват, преди всички.

Провървя им, дали са им нови мерни прибори.

Няма го.

Саша!

Шчемякин, не спи! Бързо! Бързо!

Стой! Махни машината! Махни я ти казвам!

Граждани и роднини, моля ви! Дръпнете се!

Десет крачки назад! Моля ви!

Музиканти, свирете, щом сте дошли!

Лиза!

Лиза, какво правите тук? - Чакахме те.

Супа съм направила. Обядвал ли си?

Татко, ти на фронта ли отиваш? - Не.

Не сине, на учение. - Всички на фронта, а ти на учение.

Вовка!

Да слушаш! Разбра ли?

Да помагаш на майка си!

Аз ще се върна. Обещавам.

Альошкин, тръгвай вече!

Давай, давай!

Вовка! Бъди герой!

Винаги, винаги ще бъда, татко!

Граждани и гражданки на Съветския съюз, днес фашистките войски…

Льоха, прочети нещо, а?

Аз мислех как трудно се живее на света,

с болка и плач се раждат децата,

после израстват и искат да полетят, И защо?

… за да умрат след това? В това аз не вярвам.

Всяко раждане има цел - и твоето, и моето.

Ние трябва да минем смело през открехнатата врата,

без да държим бащите си за ръка,

а ако се наложи да се срещнем с врага,

пред него до небето ще се издигна с меча…

Като кървав конник ще се хвърля в огъня…

Неслучайно съм тука роден,

в Съветския съюз.

Всички в гората! - Бързо!

Излез от машините!

Какво чакате? - Излизайте!

Боеприпасите горят! - Спасявайте имуществото от огъня!

Дръпни се. Ще го махна оттук.

Ще гръмне! Ткаченко, скачай!

Ткаченко! Жив е!

По машините!

Санитарите - тука!

Превързочен пакет, бързо. Бързо!

Колко глупаво стана.

Дори не успях да стигна.

Отиде си…

"ВАРШАВСКО ШОСЕ"

Яхин - при мен!

Слушам. - Слушам.

Останете по местата си. - Стоим, стоим.

И Лавров - с мене!

Не се бойте, свои сме. От Подолск. - Кой ви знае какви сте?

Вчера едни дойдоха… убиха четирима, и един отведоха с тях.

Той сам се предаде. Върза се на приказките им.

Възрастен човек.

А какво карате?

Нашия багаж…

Вие сте командирът на подразделението? - Така е.

Командир на предния отряд курсанти,

от пехотното и артилерийско училище старши лейтенант Малчиш.

Преподавател от разузнавателната школа капитан Старчак, с възпитаници.

Документи… диверсанти… - А вие?

Санка! Лавруха!

Извинете, другарю капитан!

Яроха, ти ли си? - Ярохин, познавате ли курсанта?

Заедно бяхме в сиропиталището. Сашка Лавров.

Това е добре. Остави, за всички.

Радвам се, че се запознахме.

Иракин, Сатева, така не може.

Един си показва обувките, другата си освети автомата!

Виновна, другарю капитан. - Изложихте на риск отряда.

Нашите приятели просто ни съжалиха.

Разузнавачи.

Основните сили са след тях.

Моторите ги пропускате, ние ще ги посрещнем.

Бронираната техника е за вас.

Смело вървят. - Не знаят, че има артилерия.

Успех!

Първо оръдие - картеч по пехотата!

Второ и трето - бронебоен по техниката!

Има цел! - Огън!

След мен!

Лавров, къде? Стой при оръдието!

Лавров, къде? Остани на позицията си!

В артилерията ли си? Върви след мен! След мен, боец!

Павленко, Синицин…

Сержант Осипов. Ваш ли е боецът?

Това е младши сержант Лавров.

Обяснете ми, защо толкова много уважавате мерачите при вас?!

Все пак тръгна в атака, не в отстъпление.

Весело е при вас. Прииска ти се герой да станеш?

Чу "УРА" и тръгна с другите в атака?

Мислиш, че за теб правила не важат. Виж ги, лежат и повече няма да станат.

Но те загинаха изпълнявайки своята работа.

А твоята работа и твоето място е оръдието.

Ти си мерач специалист, а без специалисти няма артилерия.

А без артилерия, оставаме без прикритие.

Всички ще лежим мъртви ей така.

Лавров, за нарушаване на устава,

от мерач, ставаш подавач! - Слушам!

Курсантите ще защитават родината, като всички нас.

Офицерска им работа.

Напразно са дошли тука.

Другарю полковник, от тази страна на шосето…

(сдава обекта)

… по-нататък има втора и трета линия…

Работим по 20 часа на ден!

Даже през нощта копаем.

Това според теб линия на отбрана ли е? Защо нищо не си направил?

Как да не съм направил, другарю полковник?

Знаете ли колко бетон сме налели…

Това е бетонен гроб, защо няма бронирани листове на амбразурите?

Едно попадение вътре, и от осколките - всички са трупове.

Дето е вратата, ако хвърлят граната не можем бързо да напуснем.

Маскировка - никаква. Нито отгоре, нито отстрани.

Като мишки в капан сме.

Юхххххххооооооохххххххххххнннннннннннн ннннннннннннххххххххоооооооххххххххххЧ

Направихме каквото можахме. Сам виждате, жените,

старците работят, почти не спят, другарю полковник!

Ти не ми се прикривай зад това…

Ето тук изпълнявай…

ХхххххххооооооохххххххххххнннннннннннН

Какво, искаш да им помогнеш да умрат ли?

Няма бронирани листове, и врати също няма.

Срокът за завършване на обекта е след два месеца.

Никой не вярваше, че немците ще стигнат дотук.

Машината на Смирнов.

Пристигналите курсанти,

заедно с гражданското население работят по изграждането

на противотанкови ровове и противопехотни заграждения.

Два батальона от пехотното училище ще пристигнат тази вечер,

и един утре. - Все още половината от тях пътуват.

Обещаните оръдия не пристигнаха.

Предният отряд ще издържи максимум ден-два.

Какви са забележките по отбраната на рубежа?

Немците няма да могат да заобиколят моста.

Ако се опитат, ще нагазят в блатата.

Там с малки сили ще ги неутрализираме.

Ако насочат всичките си сили през моста, няма да издържим.

Затова предлагам да взривим моста.

Забранявам!

Мостът трябва да се запази за контраатака.

Когато ще дойдат нашите танкове.

Смятам, че трябва да се усили поддръжката на предния отряд.

Ще трябва да удържат два пъти повече, отколкото смятахме.

Да им се осигури доставка на подкрепление и боеприпаси.

Да се осигури медицинска помощ и евакуация на ранените.

Що се отнася до рубежа,

Иван Семьонович, в организацията на противотанковия огън,

ви предоставям пълна свобода на действие.

Бежанци вече втори ден не се виждат.

Значи немците са близо и скоро ще ги видим.

Защо не работите, пиленца? - Не знаем какво да правим.

Поне по една лопата да ни дадат. Срам ни е, честна дума.

Защо са ви лопати?

Музикантите за какво живеят? За да има музика.

Свирете, момчета, свирете.

За да бъдат всички малко по-радостни.

Първият изстрел давате от огневия пункт.

След втория изстрел вадите оръдието от пункта.

Другарю полк. не може…

Знам, уставът забранява оръдието да напуска пункта.

Това го знаете не само вие, но и немците.

Пристрелващите се, рано или късно, ще уцелят пункта.

В този момент вие не трябва да сте вътре.

След това вкарвате оръдието обратно, и отново в боя!

ВАРШАВСКО ШОСЕ - позиция на предния отряд

Така, ето че се приготвихме.

Имаме цел. - Огън!

Пропусна.

Бързо, насочи го.

Огън! Бързо!

Браво. Ако не го бях видял с очите си, нямаше да повярвам.

Копайте, другари, копайте, малко остана.

Три дни издържахме, добре, но трябва да издържим още.

Докато рубежа не стане готов.

Ще стоим!

Лавров, бронебоен!

Един картеч и после отстъпваме.

Подгответе ранените!

От предния отряд е, подгответе се за операция.

Изстрел!

Давай!

Танкове! Наши танкове!

Отрядът е обезсилен, удържа на натиска на врага вече пет денонощия.

Ако не беше 17-та танкова… - Танковете ги прехвърлят в Боровск.

Също трябва да ви съобщя, че пристигането на резервите се забавя.

Значи е дошло времето да посрещнем врага на рубежа.

Предлагам да се разформироват остатъците от предния отряд,

и до сутринта да прехвърлим курсантите по батальоните им.

Благодаря, другарю.

Още осем.

Момчета, мл. сержант Лавров не сте ли виждали?

Саша… такова…

Той с капитан Старчиков,

близо до Алексеевка…

По-бързо, др. капитан! Патроните свършват!

Няма да се дам на гадовете!

По-бързо, давайте. По-бързо!

Давай, капитане, давай.

Има ли немци?

Вървете по-бързо!

Маша? - Лежи, не ставай.

А къде сме?

Предният отряд е получил заповед

да се приберат по батареите.

А ти как се озова тук?

Ти какво…

Удари ме осколка.

Мнозина от вас загинаха… Копахме вчера цяла нощ.

Копахме, а не можахме да погребем всичките.

Лавров, отлично изглеждаш!

Белезите разкрасяват мъжете. Оздравявай бързо.

Помниш ли си мястото? - Помня.

Намерихме те до оръдието. Красива жена ще имаш, Лавров.

И най-важното - вярна.

"Докато не го намеря, не тръгвам никъде."

Целия окръг трябваше да претърсим.

Провървяло ти е, Лавров. Пази я.

Невеста…?

Давай, давай, минавай.

ИЛИНСКИЙ РУБЕЖ - първа линия на отбраната

Похомов, защо не спиш?

Гладен съм, затова. Няма нищо за ядене.

Вземи.

Ти си добра душичка, Василков.

Какво прави средното образование с хората…

Аз ям малко, а ти си голям. Нужно ти е, давай, яж.

Като изгоним фашистите зад границата, ще те поканя при мен в Херсон.

Ще те нахраня пребогато, Василков.

Майка ми знаеш ли какъв борш готви?

Нещо се чува…

Другари, поставете каските.

Слагайте каските!

Залегнете всички!

Това май са варели. Празни варели.

Лежете!

Витка…

Притискай с ръката. Дръж се.

ВТОРА ЛИНИЯ НА ОТБРАНА - точка на лейтенант Альошкин

Останете по местата си!

Старшината ще ме убие!

Изгубих покривките!

Старшината ще ме убие!

Старшината ще ме убие!

Слушайте моята заповед!

Приведете оръжието в ред!

Слушайте моята заповед! Приведете оръжието в ред!

Похомов!

Митка! Това е Митя!

Как така, Похомов? Как така?

А борша… борша, Митя!

Тихо. Тихо де, Василков. Тихо.

Нищо не е станало.

Аз преживях… и това ще преживея.

Юнак си ти. Юнак…

А това къде е? - Кой?

Другарю командир, танкове! На другия бряг. Много!

Виждам, виждам.

Приготви се за бой!

Бронебойни!

По първия танк!

Има цел!

Огън! - Изстрел!

Огън!

Стреляхме, сега изтегляй!

Извадете оръдието от пункта!

Саша!

Витя!

Жив! Да, жив си!

Мен Льошкин ме пусна от медпункта! Да те потърся.

Никой не знаеше нищо за тебе.

Във втората линия сме.

През цялото време чакаме нещо. Рубежа отби три атаки.

А сега има затишие. И не знаем какво ще става след това.

Ами ти…

Много фашисти ли уби?

Много, Митя! Много.

Но и те много убиха от нашите.

Синицин, Льоха, Рустамов, Васка Осев…

В памет на загиналите! Залп!

В памет на загиналите! Залп!

Шшшт! - Тихо!

Гладен съм, другарю капитан. Глад ме мъчи нощем.

Да отидем да разберем!

Какво?

Тук има най-малко 4 дивизиона.

Това е той, сборният пункт за бронирана техника.

Занеси го в щаба. - Ярохин, ще го съпровождаш!

По данни от разузнаването, в района на езерото

немците събират мощен юмрук бронирана техника и пехота.

Удар с такава сила няма да издържим! За изминалите дни загубихме

в предния край, повече от половината личен състав.

Убити и тежко ранени. Сериозни загуби на техника.

За попълване на силите и предислокация ни трябва време.

Другарю майор, ясно е, че без вас няма да минем.

Другари, майор Дементиев,

командир на реактивен артилерийски дивизион.

Донесъл е ново оръжие, изискващо голяма секретност.

Какво ще кажете, майоре?

Разстоянието до техниката позволява стрелбата.

Но трябва да излезем на открито в полето.

На 500 метра от предния край.

Вашата помощ ни е жизненоважна.

Нужен ни е поне ден почивка, за да възстановим отбраната на рубежа

Ще осигурим вашата безопасност.

Трябваше да попиташ, а не да излизаш от медицинския пункт без разрешение.

Добре де, добре.

На земята, легни, с лице към земята! - Бързо, бързо!

Не си вдигайте главите! Покажете си документите!

Was machst du hier? Какво правите тук? - Какво?

Можете да станете. Всичко е наред.

На никого не казвайте за срещата ни!

Дори на полковник Стрелбински ли?

Той знае за нашето движение.

Струва ми се, че видяхме не каквото трябва.

Защо така се движат? И фарове не е включил.

Другарю, не видяхте ли колоната?

Не мога да разбера къде изчезнаха!

Имаше колона. Дойдоха насам, в Зайцево.

Огънче ще се намери ли? - Ще намерим огънче.

Запалете си сам, че вчера си навехнах ръката…

Ще трябва да ходя в медицинския пункт.

Откъде са дошли? - Оттук. И тръгнаха натам.

Трябва да се отцепи това поле и този горски път.

Вземете курсантите от резерва,

и мишка да не може да премине. - Слушам!

Даже не закусва.

А това на масата пред него какво е?

Ананас.

Добре ще е да го вземем и да почерпим момчетата с него.

Ще го взимаме ли? - Да.

Немци!

Готов ли си?

Действаме!

Курсант Лавров, защо си вън от лазарета?

Моли да не го разстрелвате! Ще каже каквото знае.

Началството иска колкото може по-скоро да стигне Москва.

Готви се удар по Голяма Шубинка.

Боевете за моста ще продължат.

При Шубинка затова събират големи сили.

Казва, че Русия е изостанала страна.

Например в Полша, войниците постъпват цивилизовано и се предават в плен.

а руснаците предпочитат да умрат, но не и да се предадат.

Неотдавна направили засада на руснаци,

можели да ги разстрелят,

но им предложили почетен плен.

А какво направиха червеноармейците?

И какво са направили?

Засипаха нашата рота с гранати!

Нима така може да се воюва?

Казва, че… - Преведи, преведи!

Казва, че сме диваци.

Диваци…

Почерпете се, другарю капитан!

Заедно го взехме! - Яж, ти яж.

Бъди здрав, редник Похомов!

Какво е това?

Това е ананас.

Дръж!

Приемете патроните и се почерпете!

Напълниха ли гащите немците? Цяла сутрин без нито един изстрел!

Казват, че се разбягали като плъхове.

Винтовките ще свършат работа.

Да хвърлят бомба баш в окопа е трудно. - Ако взривът е наблизо,

осколките отиват над бруствера, и не нараняват никого.

Затова на работа.

Стойте тук, ако ви е мил животът.

Постави противогаза!

Момчета, това е просто дим!

Сега ще превземат моста.

Огън по пехотата!

Защо стоим без работа тука? На втора линия, най-добрите батареи от училището?

Защото сте най-добрите. Взеха ми гаубиците,

реактивната артилерия, танковете ги пратиха другаде.

Вашата батарея, Льошкин, е последният резерв.

В атака, момчета!

За нашата родина, за Москва!

Дреболия, Серьога, в болницата ще се оправиш!

Ти си воювала вече, нали?

Къде?

В Испания.

Красиво ли е там?

Жив ли си? - Събуди се!

Събуди се, Яхин! - Аз съм съгласна! Съгласна съм!

Той е жив! Стойте, не го погребвайте! - Той е жив!

Снежинките се топят върху него.

Жив е! Бързо в медицинския пункт! Бързо!

Ако има удар по Голяма Шубинка, прехвърлете още оръдия!

Останали са само стари, учебни. - Докарайте всичко, което имате!

Бинокъл!

Немците ще хвърлят тук колкото може повече сили,

и дори да се оттеглят в блатата, тук атаките няма да спрат.

Затова през нощта ще минирате моста,

и бъдете готови по моя заповед да го взривите.

А ако дойдат нашите танкове?

За нашите не знам, но от другата страна

има поне 200 танка на противника.

Силите ни намаляват, а ние държим вратата отворена.

ТРЕТА ЛИНИЯ НА ОТБРАНАТА - позиция на лейтенант Шаповалов.

Ти!

Ето, отбранявам Голяма Шубинка с подкрепленията.

Най-после и за нас нещо по-спокойно.

Аз ще те чакам.

Наистина ли? - Да.

Какво четеш?

Устава.

Привет на всички! - И ти скоро да се оправиш!

Явно с теб отделно ще воюваме.

Отдавна вече съм здрав. Драскотина някаква.

Вземете малко сухари. Донесох ги за вас.

Вземи, ще ти трябват сили.

Не си мисли нищо.

Саня. От три години се познаваме.

Както казват, в един пясък сме играли.

Цялото училище - на един чин. Винаги ни казваха жених и невеста.

Саня, извинявай. Нашата договорка беше нечестна.

Страхувах се да не загубя Маша, и постъпих подло. Извинявай.

Добре. Днес ще има прошка.

Ако те изостави, или я напуснеш, ще поговорим.

Околностите на село Голяма Шубинка

Немци отляво!

Огън!

Вашият Славка е герой,

Раиса Игоровна.

Шишкина познавате ли?

Познавам я, как да не я познавам. - Тя на предната линия ли е?

Отдавна е там. Пий чай, пий.

Тя за чая билки събираше.

И униформата ти изпра.

Убих го!

Той уби… - Браво!

Наистина ли? - Да!

Само на мама нищо не казвайте! - Няма да кажем.

И на никого не казвайте, на никого, докато съм жив.

Моят приятел също замина за Голяма Шубинка

с него ходехме заедно на училище,

за риба, навсякъде заедно.

Мама ни прегърна двамата и каза:

Пазете се един друг. - Какво да й напиша сега?

Важно съобщение за Шубин!

Той периодично губи съзнание. Умира, господин полковник.

Политическият ръководител Филипов.

Немците превзеха Голяма Шубинка.

Простете, не издържахме!

Живи останаха по-малко от 40 пехотинци.

Иван!

Какво става, Иван? - Какво да става?

Война! - Да, война!

А защо в тази война се бият момчета?

Защо за тях няма и дума в сводките? - Как всички са забравили за тях?

Те още нищо не са видели!

Те живота не са видели!

А бомбите ги разкъсват на парчета и живи ги изгарят.

Нима това е война?

Това е скотобойна, Иван!

Защо мълчиш?

Скоро никой няма да остане,

от 3500- никой!

Не са ли напразни тези резерви, заради които те умират?

Те не умират заради резервите!

Да! - Те пазят Москва!

За родината!

Но защо родината не може да се погрижи за тях?

За тези, които още не са загинали.

Какво искаш да ти отговоря?

Имам заповед!

Да се бием докрай!

Там в Шубинка, оцелелите продължават да се бият,

не мога да им пратя помощ, не мога да дам и заповед за отстъпление.

Какво друго мога да ти кажа?

Но там е моят син!

Значи така трябва!

Това е война!

Къде е Шишкина? - Какво?

Защо всички повтаряте какво, какво…

Защо вие всички сте тук, а нея я няма?

Ето пак! - Ще свърши работа за тоалетната.

Ако ги сложим в обувките, ще е по-топло.

За какво говорите, момчета?

Позиви от небето паднаха.

Доблестни червени курсанти!

Вие мъжествено се сражавахте, но вашата съпротива вече изгуби смисъл.

Варшавското шосе е наше почти до Москва.

Опа-а! Виж ти.

След ден-два ще влезем в нея. Вие сте истински войници,

и ние уважаваме вашия героизъм. - Виж ги ти. Уважават.

Преминете на наша страна, ще получите другарско посрещане,

вкусна храна и топли дрехи.

Момчета! - Дали е истина?

За какво да седим? - Да умираме от глад!

Ето, истински живот.

И топло и вкусно.

Тези листовки ще ви служат за пропуск.

Аз повече не мога да търпя,

и ще се възползвам от пропуска.

Серьога, ти какво?

Той тръгна за тоалетната. - В тоалетната отиде с този пропуск?

Нали не уцелих, нали! - Не уцелих, нали!

Серьога, какво ти става? - Едва не се насрах!

За връщане на първа линия, дори не си и помисляй!

Ще ви изпратим в тила.

Нямам работа в тила. - Здрав съм.

Какво, по дяволите?

Взривовете са… Ясна е работата.

Трябва ли ти нещо?

Митя!

Жив си. - Митя!

Ранен ли си?

Митя! Митя! - Ранен ли си?

Нито една драскотина! - Представяш ли си?!

Като безсмъртен.

Освен тебе други има ли?

Никой друг не остана.

Защо пак ни събират?

Защо се отказвате да отидете в болница?

Вие сте войници. А да отидете в Подолск, е моя заповед.

Другарю полковник, проведено е комсомолско събрание и е решено,

ранените, които могат да държат оръжие, да останат на рубежа.

Ето протокола.

Ние още можем да се бием.

Ако немците решат да минат реката, поне снаряди можем да подаваме.

А в болницата няма полза от нас.

Ако трябва, ще умрем така, че фашистите да ни запомнят завинаги.

Правилно! Няма да заминем!

Кучки!

Аз още сега съм готов да тръгна с вас в атака на нож!

И да разкъсам на части, първия гад изпречил се пред мен.

Но нашата задача не е да загинем геройски,

а да устоим, колкото може повече.

А за това трябва да останете живи.

И това не е всичко.

Вие трябва да се изучите, а аз съм длъжен да изкарам випуск,

за да отидете командири в армията ни! Да може начело на взводове и батареи

да побеждавате фашистите!

Трябва да отидете, момчета.

Саша, моля те, не прави това. - Няма да ида в болница Маша. Няма!

Къде съм ранен?

Саша, ти си ми нужен жив!

Като гълъбчета са. - Виж ги, нарадвай им се!

Курсант Лавров, оправете си превръзката и отивайте по машините.

Без разговори!

Григориева, помогнете на курсанта.

Дайте. - Вземи.

Другари курсанти, по машините.

Митя, помогни ми да остана!

Прикрий ме, моля те!

Знам, че това не е по устав, като приятел те моля.

Давай, Митя!

Гледат ни, почакай.

Давай! - Изчезвай!

ТРЕТА ЛИНИЯ НА ОТБРАНАТА - точка на лейтенант Мусеридзе

Нося превързочни пакети.

Григориева какво се разхождаш? - Бързо в укритието!

Днес си някак различна. - Каква?

Някак друга.

Защото това, което искаш, аз не харесвам.

Ето какво било.

Саша. Всички заминаваме.

Кои всички?

Всички ние. 30 нови ранени веднага ги пращат в Подолск.

Всички ли получиха превързочни пакети? - Тъй вярно.

Трябва да отида и до точката на Льошкин. Трябва да успея.

Танкове. Наши танкове!

Това са немци! - По оръдията!

Немци!

Батарея! - За бой!

Юнаци!

Откъде се появиха тези немци?

Дали не идват от Голяма Шубинка?

Заяде лошо.

Не успявам!

Благодаря, приятелю!

Бронебоен - по първия танк!

Изстрел!

Всички - вън от окопа!

Огън!

За седем минути - 9 танка.

Незабавно изпратете съобщение. - Резервите пристигнаха!

Нашата задача е изпълнена. Има заповед да отстъпим.

Връщаме оръдието в точката!

Другарю лейтенант,

заповядано е да се изтеглим в укрепените райони. Сбор при КП.

Трябва да предадем на Льошкин, заповедта за изтегляне.

Другарю лейтенант, разрешете на мен!

Давай, Лавров!

Шемякин - при оръдието!

По дяволите.

Митя, всичко ще бъде наред.

Няма нужда, Маша. - Потърпи! Сега ще те превържа!

Маша! - Не се движи.

Аз също те обичам. - Трябва.

Не ми пречете, курсант Шемякин!

Винаги си била упорита.

Помниш ли, тогава - на реката, когато скочих и едва не се удавих?

Ти ме влачеше по пясъка… и плачеше.

Аз сега умирам…

… аз те гледах и се усмихвах.

Усмихвай се, моля те.

На колко години беше тогава?

Седем.

Аз тогава се влюбих в тебе.

Маша, ти Сашка наистина ли сама ли го целуна?

Да.

Добре.

Ти винаги сама си решавала.

Това е добре.

Митя!

Ти какво?

Погледни ме!

Митя!

Саня!

Сашка,

… приятелю!

Митя!

Направи нещо!

Лавров, при оръдието!

Другарю лейтенант, изпратиха ме да ви кажа, че е заповядано да отстъпим.

Правилно, изнесете се от точката, аз ще се забавя.

Ще ви прикрия.

Другарю лейтенант, тук само аз съм останал.

Вървете, Лавров! - Това е заповед!

Давай, Лавров!

По веригите!

Огън! - Бързо!

Добър мерач си, Лавров! - Благодаря, другарю лейтенант.

Виждаш ли тия на пътя? - Първият?

Него просто така няма да пробиеш.

Има 30 милиметра броня. Цели се във втория!

Бронята му е слаба. - Цели се в кулата.

Докато ни търси, рано или късно ще се нагласи на мерника.

Бил ли си някога на Червения площад?

Не. - Жалко!

Аз съм от Тула. Ние също си имаме Кремъл.

Наистина ли целият площад е червен?

Не. Защо?

Стените са бели. Кулите черни.

Червени? - Всичко е много красиво.

Вовка все още не съм го водил там. - Ще го водиш, но след войната.

Има цел!

Немците са наблизо. - Патроните свършиха.

Вземи!

Почнахме ли?

Това беше.

Сега сме като на длан.

Имаме малко време докато ни видят и се прицелят.

Прицели се добре, Лавров. - Друг шанс няма да имаме!

Картеч по противника, до точката на Альошкин.

Ребезов, какво става? Бързо!

Другарю лейтенант, затворът заклини.

Другарю лейтенант, повторно ви заповядаха да отстъпите!

Дръпни се!

Сега, сега ще си тръгнем.

Цели се право в дулото на оръдието!

Изчакай докато се нагласи.

Всички други са уцелени, само този е останал.

Давай, давай… - Прицели се.

Внимание, внимание,

говори Москва!

Нашите войски водиха ожесточени отбранителни боеве.

В хода на тези боеве, противникът понесе значителни загуби.

ПРЕВОД ПО СЛУХ - G R N R специално за Л. Стоянов

Подобрения и добавки Веселин Каменов