Original subtitles

Може би в началото имаше един момент,

в който можехме да откажем. Но някак си го изпуснахме.

Какво? - Другия път ще сме по-умни.

С теб повече нищо няма да гледам.

Все заспиваш. - Как свърши филмът?

Всички умряха. Да си ми виждал телефона?

Не си ли? Кажи ми просто. Наистина ще закъснея.

В ръката ти е.

Мацката ти е не само грозна, но и тъпа.

Така е.

По-полека, с очила съм.

И ти ли нямаш обхват? - Не.

Как ще ти се обадя, ако тръгнат да ме убиват?

Тръгвай вече, че наистина ще закъснееш.

Къде ще спиш, у Марк ли?

Още вчера ти казах. - Каза, че не искаш у тях.

Не искам. Но ако отида на хотел, ще изглежда зле.

Все едно не искам да стоя с тях, нали знаеш?

Дръж. За какво да я мъкна?

Нали ще трябва да вечеряш с онзи...

Ще си купя нова. Тази е твърде курвенска.

Прибирай се, ще настинеш. Не искам да те погребвам.

Защо не дойдеш с мен? Да вбесим всички.

Имам работа. - Добре.

С Т У Д Е Н Ф Р О Н Т

Неделя, 28 декември

Изключи си камерата. - Чуваш ли ме сега?

Телефонът ти не работи. - Имаме повреда.

Клетката я отнесе морето. От вчера нямаме обхват.

Не съм получила нищо. - Днес ще получиш.

Как върви еврото? - Срокът изтича, наистина.

Трябва да съставя бюджета. - Защо не се водят по плана?

Това е вече прекалено. Кога ще си в Москва?

Може би през февруари.

Не исках да ти казвам, но тук може да стане мазало.

Видяхте ли онова на брега? Нещо като голямо животно.

Двама се опитваха да го вдигнат.

Ей! Извинете!

Тия на луда ли ме правят?

Ей, французи!

Няма никого. Ще се върнат чак напролет.

Здрасти. Руснак ли си? - Как ви хрумна?

Тук откъде може да се купи алкохол?

Нощем ли? Има денонощен на 20 минути оттук с такси.

Мамка му! Влакът ми тръгва след 20 минути.

Слязох, за да купя нещо. Ама че дупка, от час обикалям.

Какво е това? - Случва се.

С влака от 23 ч. ли си? - Сигурно. Онзи бързия.

Той не спира тук. - Как така?

Ей така. По разписание уж спира, ама не спира.

И мен неведнъж ме подлъга.

Мамка му.

Това бутилка ли е?

Във влака сервираха едни малки шишенца.

Как ме изгледаха само, когато поисках трето.

Багажът ти на гарата ли е?

Александра. - Иля.

Насам.

По-пряко е. - Всички така казват.

Сериал ли пишеш?

Сериал за пълни дебили.

Какъв?

За група комици, отишли на далечен остров.

Срещат трудности. И се майтапят.

Шегите ли им пишеш? - Не. Иначе да съм полудял.

Пиша къде отиват. За какво, с каква цел.

Пълен боклук, а? - Да.

Поне плащат ли добре? - Не.

Какво е това? - Сутринта тук лежеше нещо голямо.

Някакво животно. Местните го бяха наобиколили.

Годеницата ти да не побеснее? - Ще видим. Идва си утре по обяд.

По обяд... По обяд трябва да бъда в Париж.

А каза, че не плащали добре. - Къщата е на мои приятели.

Това какво е?

Да не снимате порно тук?

И аз не знам, някакви говорещи глави с музика.

От две години го монтира. Отиде да търси място,

където да сложи големи екрани и говорители.

Какво? - Говориш, сякаш тя няма име.

Тя се казва Саша. - Какво съвпадение.

И какво, тя голям художник ли е?

Аз нищо не разбирам от това. - И аз.

Пушиш ли?

Какво? Не, опитвам се да ги спра.

А кутията защо е тук? Тренираш си волята ли?

По дяволите!

Кога каза, че има влак? - В 8 ч., сигурно е заминал.

Следващият е в 11 ч. - Как да стигна до гарата?

Към морето, вляво и направо. Кафе ще пиеш ли?

Имаш ли нещо за ядене? - Не.

Понеделник, 29 декември

Всичко направих, но спряха интернета.

И очакваш да ти повярвам? Няма време вече, Иля.

Довечера ще ти го пратя. - Нищо няма да пратиш.

Ще пътуваш ли по празниците? - Как пък не!

Тя май съвсем те е побъркала? - Какво?

Онази с гнусния глас.

Тя замина по работа. - Добре, много ти здраве, бързам.

Ти вчера какво тръгна да ми казваш?

Това как да го разбирам? - Просто така.

Няма да се целуваме. - Щом казваш.

Бизнес, а? - От сутринта. Тежко беше.

Донесох храна. Как си? Пуснаха ли телефона?

Не, и Интернет още няма. Ходих до града.

Казаха, че ще го оправят чак след Нова година.

Маша, Иля. Иля, Маша.

Здрасти. - Здравей.

Какво е това? - Маша Лозинска.

Колежка от университета. Срещнах я у Шнейдерова

за пръв път от 5 години. Какво, не ти ли харесва?

Нищо й няма. - Не може да ви угоди човек.

Вземи плика, там има миди. Сигурно са се размразили.

Александра, а?

Мамка му, жив е! - Ти да не полудя?

Ущипа ме! - Кой?

Тук долу е. - Защо го купи изобщо?

Много трудно се белят. - Направи нещо.

Какво? - Убий го.

Защо да го убивам?

Там ли ще живее занапред? - Не знам, може временно...

Лозинска, ти си убийца.

Лъжеш. Виждам, че лъжеш. - Не.

Ще ги отнеса. - Оставете ги в мивката.

Исках да го снимам, но местните го отнесоха.

Сигурно е било куче. - 2 метра дълго черно куче?

Ето, донесох ти вестника. - Кажи ми, че лъжеш.

Иначе няма да мога да заспя! Не искам.

На страница 18. - Няма да го гледам.

Ама че гадост!

Че какво не си разбрал? Ето, труп на животно...

С размера на овца, но не е овца. Дрън-дрън... намерен от местните.

Шефът на ветеринарната служба предполага, че е криптид.

"Ле пти криптид". Виж какво чудовище!

Това перки ли са? - Нямам представа, махни това.

Няма да мога да заспя.

Явно се е удавило, защото никой не го харесва.

Виж го колко е сантиментален, като всички жестоки хора.

За това чудо му е жал, а за мен не.

Защото не ти, а то е е удавило.

А замисли ли се, че е живяло някъде тук?

Аз ходя да тичам там сутрин.

Ами ако ми беше скочило от храстите?

Щях да взема всичките ти пари. - Знаех си.

Маша, какво е това на врата ти? Неудобно ми бе да те питам.

Да ти сипя ли още? - На мен сипи. Заслужих си го.

Прекарах цял ден с тия изроди.

Лозинска се появи чак към края на срещата.

Впрочем, как мина всичко? - Как ли? Добре мина.

Но трябваше да ги видиш как го представиха.

Те са самата доброта, прощават ми за предателството.

Марк дори пита за теб и книгата ти.

Не знаех какво да кажа. Кажи ми честно,

аз същото арогантно лайно ли бях?

А сега? - Сега си много по-добра.

Добре ми влияеш.

Та какво е станало с врата ти, Маша?

Ще ви разкажа друг път, че ще ти разваля съня.

Мислех, че си приключила с това още във втори курс.

Не че те осъждам. Даже донякъде ти завиждам.

Да не си пушил тук без мен? - Два пъти, вечерта и сутринта.

От мъка. - Не и в леглото, нали?

Това май прозвуча ужасно?

Всъщност аз спирам цигарите.

Иля ги отказва с мен, за да ми бъде по-леко.

Каква любов само...

Май ти стига за днес.

Извинявай. Отнеси ме, моля те.

Тя докога ще остане у нас?

Всъщност не съм пияна. Просто съм много уморена.

Ей сега се връщам.

Някой е нарисувал свастика на колата ми.

На предното стъкло. Видях я на излизане от гарата.

Много се уплаших.

Някое хлапе е било. - Сигурно...

Да не мислиш, че е нарочно?

Че съм искала да се върна след случилото се вчера?

Разбрах къде сме, чак като наближихме къщата.

Да скоча от колата ли?

Наистина ли сте колежки? - Да.

Срещнали сте се у приятели,

а не сте се виждали от пет години?

Не се притеснявай. Голямо момиче съм, разбирам.

Утре си тръгвам. Ще си измисля някакъв повод.

Разбрахме се.

Защо излъга за името си?

Саша или Маша, все тая. - Така си е.

Извинявай за... - Няма нищо.

Искаш ли?

Вторник, 30 декември

Защо не ме събудихте? - Дебел си и спиш сладко.

Къде отиваш? - Искам да се разходя.

Ти носи ли ме снощи? - Не, разбира се, сънувала си.

Първо, глупаво е. Ще пристигнеш посред нощ.

И второ, къде ще спиш там?

Тя сякаш не ти се зарадва много предния път.

А и ти ми обеща.

Иля, кажи й! - Какво да й кажа?

Тя иска да си върви. - Защо?

Питай нея, измисля си разни глупости.

Обещах на човека да се видим тази година.

"Човекът" да те беше чакал на гарата с букет цветя.

Или да вдигаше, като му звъниш половин ден.

Лозинска, нали не си малко дете?

Виждала съм го твоя Майкъл. - Някой знае ли как се готви?

Кое? - Това. Да го изядем, че ни гледа.

Както и да е, Лозинска иска да си върви.

Мисли, че ни пречи.

Ама че глупост. - Чу ли, Маруся?

От 2 месеца живеем сами тук. Вече не можем да се понасяме.

Да, вече се замислям да отровя Саша.

Добра идея. Иля!

Кажи й, че е тъпо на Нова година в Париж.

В Париж е тъпо на Нова година.

Студено е и е пълно с французи.

Наистина ли няма да ви преча? - Виж я само!

Трябва всички да дойдат да я убеждават.

Да се въртят около нея.

Честно казано, не ми се тръгваше.

Чувствах се чудесно с вас.

Отдавна не ми е било толкова хубаво.

Ще се държа добре, честно.

Защо ги цепиш толкова ситно? Ще изгорят за секунди.

Не мога да те гледам. Ще ти дам нормално яке.

Откъде я взе тази гадост? - Откраднах я.

Тук други хора живеят ли? - Не.

Като минавахме снощи през града, не видях жив човек.

Тук няма никого тук. По-полека!

Идва един мълчалив градинар,

дето не го знам човек ли е.

През зимата тук е като в Рая.

Насаме с животните и птиците. - Разкъсали са някого.

Къде?

На хълма. Видях кървави останки сутринта.

Лъжеш. - Сериозно.

Може да е куче или лисица. - Или чудовището ти.

Не, то се удави.

Значи са били две.

Мъжкото се е удавило, а женското върлува наоколо.

Тук департаментите са пълни с чудовища.

Нали имахме атлас с картинки? - Май го забрави в Париж.

Да. Лозинска!

Иля ми подари справочник на чудовищата за годишнината.

А там какво има? - Гараж.

Супер!

Охраната вече буквално ни изхвърля.

Излизам боса да хвана такси,

Иля си стои на тротоара, много плах.

Държи ми обувките, във всяка ръка по една.

И се появява Марк. Нали го видя - висок, с шал.

Не знам как ни е намерил.

Бил ми звънял от три часа, а аз съм на вибрация.

Та той излиза от колата, аз си стоя там в локвата.

Иля е до мен с обувките ми. И ти какво му каза?

Нещо като "Салю, мосю". - Марк го цапардоса.

Видях как главата му се замята настрани,

но запази каменно изражение. Погледна Марк, протегна обувките

и супер спокойно го попита на английски:

"Бихте ли ги подържали, моля?"

Имах предвид, че ръцете ми са заети

и че няма как да се бия в момента.

Никой не ти разбра мисълта. Марк се сащиса.

Гледаше ту мен, ту Иля.

После се качи в колата и си тръгна.

Естествено на сутринта имах махмурлук.

Иля слезе да вземе кафе. И намери куфара

с всичките ми вещи - дрехи, лаптоп, бижута.

Марк ги беше събрал и докарал.

Оттогава сме заедно.

А откога се познавахте? - Откога?

Не помни. От един ден.

Марк не ми проговори около една година.

През ноември за пръв път ми честити рождения ден.

Като за философ има добър ляв удар.

Да, така е.

Не ми сипвай повече, че ще ме носиш пак.

Нали ти помага за галерията? - Помагаше ми.

Ние сме неблагодарни животни. Нали?

А той е философ, на него му е позволено.

Мери, исках да те питам рисуваш ли още?

Не.

Защо? Какво прави две години в Барселона?

Михайлова ми изпя всичко.

Планирала си изложба. Поели са те агенти.

То така стана там... Общо взето...

Извинявай, ще те прекъсна. Може ли да ти покажа проекта си?

Ама веднага, иначе ще ме хване срам.

И на мен не го е показвала.

Теб това не те интересува, не разбираш от тези неща.

А тя има око за тези неща. Може пък да не струва?

Вземи виното, то винаги помага. Момчетата също са поканени.

Не гледай още. Откъм пространство не е така.

Ще има коридор с 12 екрана, за да минават и... Гледай.

Какво й стана?

Поласкана съм. Не знаех, че ще реагираш така.

Маруся? Добре ли си? Какво ти става?

Погледни ме.

Не е заради теб. Заради звука. Ниските честоти.

Случвало ми се е да ми причернява.

Вече свърши, ела.

Извинявай. Ама че нелепа случка.

Ще го гледам пак, непременно.

Обещавам ти.

Разбира се.

Какво ти е? Това съм аз, помниш ли ме?

Винаги ли е била такава? - Лозинска ли?

Не, как ти хрумна?

Когато влязох във втори курс, тя беше същинска звезда.

Спуквахме се от друсане, аз едва мърдах,

а тя излизаше в 6 ч., омазана с миризлива боя.

Рисуваше страхотно.

Големи женски лица и деца с хубави очи.

Казаха ми, че е имала срив, но аз вече бях в Лондон.

Нищо чудно след цялата тази дрога. И в тези количества.

Ясно. Мисля, че е влюбена в теб.

Опа! Стана интересно.

С мен не беше нещо сериозно. Но с Лиза живя две години.

Коя Лиза? - Шилер.

Чакай, ти не ходеше ли с нея?

И ти.

Всички ходихме с всички. - Така е.

Сряда, 31 декември

Още малко само... - Хайде, ставай!

Ставай! Вчера сам ме помоли да те събудя!

Наигра ли се? - Да.

По-полека, гол съм. - Какъв шок!

Чакаме те след две минути долу.

Какво бучи постоянно? - Знам ли?

Иля вика, че е ферибот, но никога не сме го виждали.

Не бях те виждала толкова щастлива отдавна.

Като цяло отдавна не си ме виждала.

Толкова ли ми личи?

То е едно тъпо женско чувство, нали знаеш?

Понякога се будя нощем, гледам го и плача от щастие.

Търся у него кусури - няма. Чак се плаша. Нали разбираш?

Всъщност не. - Как така не?

Ако човекът е идеален, не като цяло, а за теб,

няма накъде да е по-добре. И какво следва? Деца?

Може и да не раждаш. - Може, разбира се.

Но да се влюбиш до уши, е като присъда.

Свършено е с теб.

Няма да направиш нещо, което други не са правили.

Искахме да се оженим още първата седмица. Глупаци.

Звънях в посолството, имаше проблем с паспортите.

А Иля какво работи? Беше ми неудобно да го питам.

Добре че не попита. Болна тема му е.

Получи финансиране, за да пише за не написани книги.

Не недовършени, а така и не написани.

Знаеш ли, че Туве Янсон е смятала да напише

през 80-те години книга за Муминтрол и Мумрик в ада?

Егати.

Има много неща за Пушкин, Толстой, декабристите.

Борхес има към пет не написани книги.

Много яка история. Но!

В Москва не можел да пише. Че кой ли може?

В Париж всички го разсейваха. Ще ме извинява за това.

Висим тук сами от три месеца.

Но май дори не е почнал. Пише глупости за телевизията.

Не знам защо. - Сигурно заради парите.

Моля ти се. Не живеем от неговите доходи.

Искаш ли да те носим? - Добра идея.

По дяволите. Сладоледът се е разтопил.

Иля!

Иля! Ела, тук стана бедствие.

Горе също няма ток. Май са го спрели.

Телефонът работи ли? Звънни на управителя.

Лимоните можем да ги измием.

А това...

Да свалим виното в мазето. - Ще го свалим.

Ало? Аз съм Саша от 10 къща.

Нямаме ток, можете ли да направите нещо?

Ало?

Май са оставили дядото на телефона.

Онзи, глухонемия.

Виж. Има охлюви.

Ще ми светнеш ли, моля те?

Колко ще издържи? - Към седем часа.

Човекът победи техниката.

Същинско чудо.

Ще захрани ли печката? Ще замръзнем до сутринта.

Включих я вече. - Бебчо, страшен си.

А онази къде е?

Бях я забравил. Сигурно пуши навън.

Какво има?

Имаме храна, алкохол, топло е.

Скоро може и музика да пуснем. Ужасна.

Там май седи някой. Гледа ни.

Няма никого там.

Тук имаше едно чудовище, но и то се удави.

Сега ние сме най-страшните тук.

Хайде, ела.

Помниш ли й името? - Женя? Или не?

Не. Тя много искаше да станем приятели.

Ама ние не искахме. - Защото беше тъпа и грозна.

С мен не прекали, но Маша направо я ухажваше в първи курс.

Пазеше й стол в аудиторията...

Носеше ми кафета. Веднъж бяхме тотално размазани.

Аз фуча, Саша седи, облегната на вратата.

А тя чука на вратата отвън.

Момичета, аз съм, отворете! - Беше нейната стая.

Да. Но тогава изобщо не мислехме за това.

И тя чука пак. "Момичета, аз съм, имам пари".

И момичетата... - Нямахме пукната стотинка.

Месечната издръжка от нашите

я профуквахме за седмица, после просихме.

Та тя пак вика: "Отворете, имам пари!"

Дали пък да не я пуснем?

И в този момент двете спонтанно казваме:

"Пъхни ги под вратата и си върви!"

Какво ли прави тя?

Омъжила се е, като всички тъпи грозници.

Боже.

Никога повече не съм се забавлявала така.

Когато нашите ме пратиха в Лондон, ви завиждах.

Седях си в малката квартира под наем,

учех рисуване на английски, а моите момичета бяха в Москва.

Всъщност двете години без теб беше доста тъпо.

Как пък не. Шнейдерова идва на гости.

Каза, че и без мен сте се разцепвали.

Тази песен е хубава.

Ако се разтанцувам, със сигурност ще настина.

Когато замина, бях сигурна, че няма да се видим повече.

Така ли? Съжалявам.

Иля, ще идеш ли за още вино?

Как сте? - Французите ни пуснаха тока.

Изглежда и телефонът работи.

Имаш поздрави от Рона. - Кой? А, поздрави и на нея.

Колко е часът? - Четири.

Да не проспахме Нова година? - Така изглежда.

Отивам горе да спя. Ох, счупили сме чаша.

Мамо, здравей. Честита Нова година!

Какви ги приказваш, само двамата с Иля сме.

Стара съм вече да купонясвам като едно време.

Вие как изкарахте? Напихте ли се? Защо?

Четвъртък 1 януари

Да не се умори?

Ще пушиш ли? Не искам цяла.

Запалка имаш ли?

Честита Нова година!

Онова нещо спря да бучи. - Довечера пак ще почне.

Не, тази година няма. - Мислех, че ти харесва.

Харесваше ми, ама ще изплува от мъглата

и ще ни отнесе в Ада.

В Ада ли?

Там сигурно са същите физиономии, като в Москва.

Точно това е проблемът.

Не, стига.

Напомни ми да си пренасоча обажданията вкъщи.

Снощи пратих куп съобщения,

сигурно ще почнат да ми звънят.

Ще говориш ли с нея?

Не прави такива физиономии.

Имам работа. Както и ти, впрочем.

Ако не си напишеш книгата до пролетта, ще те зарежа.

Какво да й кажа? - Обичайното.

Да тръгваме?

Кафенце.

Лозинска, обичам те, да знаеш.

Тази тениска откъде я взе? - От гардероба горе.

Любима ми е. От едно австралийско гадже.

Не я лекьосвай.

Добре, вие закусете, отивам до супермаркета и аптеката.

Трябва ли ви нещо? Не? Не? Тръгвам.

Къде са ключовете? - В ръката ти.

Още кафе? - Не, благодаря.

Защо не ме вдигнахте да тичам? Уплаших се, като се събудих.

Помислих, че просто сте ме зарязали.

Защо миеш на ръка? Имаме миялна.

Кръговите движения ме успокояват.

Днес ще ходя до града. Да взема един кабел за Саша.

Искаш ли да те метна до гарата?

Не искам.

Спокойно. Разбрах, че се обичате.

Няма да ви се меся.

Изкарах много тежки шест месеца. А с вас се чувствам добре.

Може да си тръгна след седмица, не сега.

Саша няма нищо против. - Виж, разбирам те...

И аз теб.

Просто не го вземаш ти това решение.

Саша ме пита към пет пъти за синините.

Дали да не й кажа? - Вече минаха.

А тази?

Виж коя книга намерих на задната седалка!

Омарът едва не избяга снощи. - Какъв омар?

Този ли? Нали е умрял.

Госпожице! Кого търсите? Няма такива тук.

Тъпотии. Говори ли с нея?

Чудовището ми! - Какво е това?

Подарък за теб.

Книга за такива като теб.

Иля! Ела при нас.

"Бил голям като бик, със змийска глава,

лапи на костенурка,

кръгло тяло и зелена козина.

Местните му викали "Ла велю" - рунтавия звяр.

Звярът спял през четните месеци,

а през нечетните ядял добитък и хора,

но предпочитал бебета и девойки.

Жителите на Ла Ферте Бернар

излизали на лов за него с вили,

но той се крил във водите на Люин

и реката наводнявала долината на мили околовръст."

Далеч ли е оттук? - Люин ли?

На северозапад е.

Ако е наблизо, да идем дотам тази седмица.

Хора, аз нещо се отнесох.

Ще си лягам.

Ако не си чуя алармата, събуди ме към 10 ч., Иля.

Да свърша малко работа.

Видя ли?

Защо не си легнеш с нея?

Ако ще се чукате, кажи й да е по-тиха, че ми се спи.

Стреснах ли те? - Детинщини.

Петък, 2 януари

Студено е, сигурно са влажни. Трябваше да ги проснеш вътре.

Да не би да си тръгваш?

Аз просто... Ти нямаш вина, и той няма.

Аз съм глупачка, пак развалих всичко.

Спокойно, аз...

Като си тръгна, всичко ще се оправи, ще видиш.

Взех твои гащи. Моите изчезнаха. Нещо против?

Да те закарам ли до гарата?

Извинявай, че не те навивам да останеш.

Но нали вече си го решила.

А и празниците минаха, трябва да работя, няма как...

Защо ме докара тук?

Ама че въпрос... Мислех, че ще ни е забавно.

Не исках да ти казвам, но... Когато те нямаше в понеделник,

влакът ми спря и видях името на града на гарата.

Слязох. Напих се във влака. И ми се искаше да те видя.

Чак после осъзнах, че не ти знам адреса.

Само града. После...

Наистина стана абсолютно случайно...

Тихо, тихо, мълчи. - Знаеше ли?

Той ли ти каза? - Не.

Но когато те видя, той така смешно се сепна,

А и синините... Иля има такива моменти.

Не с мен, аз му казах, че не си падам по това.

Но стресът се натрупва, трябва да се разтовари някак си.

После сигурно сте пили и сте заспали?

Това е. - Съжалявам.

Маруся! Какво ти става? Какво има?

Недей.

Колкото повече говорим, толкова по-тъпо става.

Да сложим точката сега.

Какво те прихваща?!

Ей, това съм аз.

Помниш ли ме?

Дай да видя. - Къде беше?

Покажи ми.

Ухапа ме! - Кой?

Искаше да ме разкъса! - Кой?! Кажи ми!

Онази твоята. Заключих я в мазето.

Луда ли си? Там е студено. - Крещеше като луда.

Изгубих си телефона. Извикай полиция.

Какво е станало? - Нали ти казах да я разкараш!

Да я закараш на гарата, да я качиш на влака.

На добър ли се правиш? - Дай да видя ръката ти.

Играчка-плачка, а?

Моля? Какво? - Кой я докара тук?

Да ти кажа ли кой я докара?

Да не съм тъпа? Водиш си курви в дома ми, докато ме няма,

а аз да се правя на разсеяна? - В твоя дом?

Нашия, извинявай.

Нали през септември даде 200 долара, а сега плати нета.

Да не си си ударила главата? - Да, как пък не!

Добре си се уредил с богата неревнива мацка!

Извинявай, че си принуден да спиш с мен понякога.

Вземи го, ще настинеш. - Задръж си парцала за 10 Евро!

И се омитай оттук!

Понеделник, 5 януари

Изглежда ще вали. Небето над морето е черно.

Значи затова ме боли глава.

Вчерашния и днешния. - Мерси.

По-надолу.

Просто задръж така.

Направи кафе, моля те.

Благодаря.

Супер.

Малко захар си сложил. Не, остави.

Нищо ново? - Нищо.

Сигурно трябва да извикаме полиция?

Хайде. - След два дена ще е странно, а?

Ако й се беше случило нещо,

щеше да е на първа страница.

Нали имаше някакви пари?

Да не се е върнала в Москва? - Не знам, твоя дружка е.

А кой пръв я домъкна тук и я изчука?

Да не започваме. - Добре.

Хайде да заминем.

Да отидем у нашите в Комо или в Санкт Петербург.

В Петербург сега е ад. Студ и киша.

Да.

Но не мога да остана тук. - Добре.

Втора нощ сънувам кошмари. Ами ако тя се върне?

Защо ще се връща? - За да ме разкъса.

Какво лошо съм й сторила?

Да си потърсим билети. - Добре.

Веднага.

Виж, пишат за твоето чудовище.

"Човек от ветеринарния институт в Тулуза казва,

че са взели трупа и..." Изследвали са го.

Все пак била овца.

Плувала е дълго и се е развалила.

Ясно. - Да.

Защо ме боли така главата? - Казах ти, ще вали.

Влияя се от времето, като някоя стара баба.

Нали каза да не купувам? - И какво от това?

Лена се обади. - И?

Закрили са фирмата им. Уволнили ги преди Нова година.

Тя поне взела две заплати, другите и толкова нямат.

Добре че ми платиха аванса.

Иля! - Какво?

Ела насам.

TVRipped by 5rFF

Превод КСЕНИЯ СОБОЛЕВА