Original subtitles

ДЕЦАТА НА НОЩТА

Каква е тази физиономия? - Искам да се върна.

Ще видиш, ще се чувстваш добре. - Вкъщи си бях добре.

Непълнолетен си, Джулио. До Коледа ще бъда в чужбина.

Мина беше там. - Видях как те контролира.

Може да дойда с теб.

Виж, да направим така - ако до Коледа имаш добри оценки,

ще отидем за една седмица някъде на топло, на море.

Започвай да мислиш за някое място, което искаш да посетиш.

Ако нещата в Турция тръгнат на зле, ги прати на майната им.

Такова дете си. Ела тук.

Всичко ще бъде наред, ще видиш. И за двама ни.

Нямам обхват. - Може да говориш по график.

Може да звъниш между 13 и 15 ч. И от 19 до 21 ч.

През останалото време сме отрязани. - Това е лудост.

Но се свиква. - Откъде знаеш?

Брат ми беше тук преди няколко години.

И добре ли се чувстваше? - Не.

Първо искам да приветствам горещо новодошлите.

Надявам се, че ще се чувствате добре.

Както казвам всяка година,

това, което този колеж очаква от вас,

съвпада с това, което искат вашите близки -

един ден да можете да заемете тяхното място.

Ваши водачи по пътя, по който тръгвате днес,

ще бъдат отлични преподаватели, подпомагани от възпитателите ни.

Те ще бъдат вашите ангели хранители.

Изолираността на това място няма да бъде липса,

а възможност.

Възможност да се концентрирате върху себе си

и в края на пътя си да се дипломирате с отличен успех.

Ще дойде ден, в който ще си сътрудничите,

или кой знае, ще се конкурирате.

Не забравяйте, вие сте управляващата класа на бъдещето.

Благодаря на всички и приятна работа.

За тези от вас, които не ме познават, аз съм Матиас.

Аз съм възпитателят, който ще се занимава с вас.

Оставих си крилата в стаята, защото не подхождат на костюма ми.

И твоето облекло не подхожда на обстановката.

По-добре да го беше оставил в стаята.

С удоволствие, но трябваше да се появя гол.

Идвам направо от Берлин. Знаете ли "Бичес Кастрейтед"?

Родителите ти са се погрижили да изпратят

куфар с подходящо облекло.

Нашите умеят да стягат багаж, както никого другиго.

Всичко влиза в куфара, включително и децата.

От днес започва вашият път на познанието.

В края на месеца ще бъде изготвен списък с оценките ви.

Най-добрите ще посещават лекциите по макросистеми,

микроикономика, финанси, маркетинг.

Защо си тук?

Обадих се в старото си училище и казах, че има бомба.

Направих го с телефона на майка ми и...

Хванаха ме след 40 мин.

Много държим на спорта, особено на отборния.

Какво ще вечеряш днес? - Ростбиф.

Ще вечерям по-рано. Полетът ми е утре рано сутринта.

Сигурно там е ужасно скучно. - За това си прав.

Но и вкъщи е ужасна скука без теб.

Винаги може да дойдеш да ме видиш.

Забравихте да кажете, че сме затворници.

Защото не сте. Тук сте, за да откриете правилния ход.

По тези места няма много какво да правите.

Най-близкото село е на 10 км.

Може ли да изпуша една цигара? - Не.

Ако ми дадете да изпуша една, ще ви купя нова къща, не се шегувам.

Понякога ми се иска да мога да бъда невидим.

Така никой няма да може да ме намери.

И така, баща ми най-после ще спре да ме дразни.

Баща ми е важен предприемач,

но животът му не зависи от него.

Какво искаш да кажеш? - Има лоши приятели.

Когато разбраха, че пея, ме помолиха да им пея.

Но аз не поисках. - Карали са те да пееш?

Да. И баща ми ме изпрати тук, за да ме предпази.

А аз реших да не пея никога повече.

Баща ми е мъртъв.

А майка ти?

Времето изтече.

Добре дошъл в нашето училище. - Добре дошъл, шишко!

Кой е следващият?

Как се казваш?

Попитах те как се казваш! - Карнавалът ли дойде?

Може би не си разбрал.

Луд ли е?

Сега е твой ред.

Ще бъда честен -

трудно ми е да повярвам, че подобно нещо се е случило тук.

Кълна се, беше късно през нощта...

Освен пазачите вашите възпитатели се редуват да остават будни.

Накараха ни да мълчим.

Не лъжа.

Какво ще кажете, Матиас?

Виж, Джулио...

Аз също съм бил ученик тук преди няколко години.

Чувствах се сам и ме беше страх.

Трябва да се справиш с положението.

Постъпи глупаво, нали знаеш? - Защо?

Обзалагам се, че са се престорили, че не ти вярват.

Защо трябва да позволяват подобно нещо?

Това е част от обучението. - Що за обучение е това?

Да речем, че утре трябва да уволниш 100 от твоите подчинени.

Не може да имаш скрупули.

Майка ми не би го направила. - А баща ми да.

Луд ли си? - Не точно.

На ръба на клъстер Б съм. Имам много диагнози.

Какво искаш? - Трябва ми другар, ела.

Да повикам ли охраната? - Остави ги.

Искам да ги наблюдавам.

Не мога да заспя. В Берлин си лягахме, когато тук ставаме.

Вашите там ли живеят?

Баща ми живее в Бразилия, а майка ми - в Брюксел.

А ти какво правеше в Берлин? - Преди година избягах от вкъщи.

Хванаха ме почти веднага. Избягах отново.

А те?

Мисля, че са си казали, че това е някакво решение.

Не мисля, че са толкова лоши. - Не са.

Не е трябвало да създават деца.

Не те ли беше страх, че си сам? - Точно това е хубавото.

Не знаеш какво ще ти се случи. - Аз не бих се справил.

Да опитаме. - Какво говориш?

Погледни! Виждаш ли ги? Там, долу! За втори път ги хващам.

Къде отиват? - Не знам, но искам да разбера.

Къде сме сега? Направихме голяма глупост...

Какво ще правим?

Заповядайте.

Благодаря.

За купона!

Хайде, отпусни се!

Още по едно?

Моля те, направи се, че ме избираш. - Да те избера?

Ако ме спасиш от онзи, всичко е безплатно. Идваш ли?

Не, благодаря. - Не ти ли харесвам?

Не е това.

Моля те, не ме оставяй с него.

Бил си насаме с онази? - Тя ме помоли.

Ти какво направи?

Нищо ли няма да ми кажеш?

Нищо не сме правили. - Педал ли си?

Майната ти.

Да се размърдаме, че е късно.

Не се появявай повече на онова място.

Иначе ще ти напъхам това в устата и ще те накарам да го изпиеш!

Не ни дразни повече.

Заповядайте, чудесна реколта. - Отивайте в клас.

Това място е страшно мизерно.

Затова ми харесва.

Вече е резервирана.

Какво иска този?

Пил ли си?

Вземи. - Какво правиш?

За миналия път. - Миналия път избяга.

Извини ме за малко.

Какво, по дяволите, си мислиш? - Не си ли доволна?

Мислиш, че всички трябва винаги да са на твое разположение?

Мога да ти платя същата сума. Дори повече.

Тогава ела.

Какво ти е? - Разкопчай ме.

Ще извикам някого. - Не!

Не викай никого, сега ще ми мине. Седни тук, стой до мен.

Какво ти се е случило?

Ухапа ме куче.

Беше добро куче, единственият приятел, който имах.

Но ме ухапа, когато се опитах да избягам.

Откъде?

От ада.

А после?

После го убих.

И така или иначе, избягах.

Ти си от колежа, нали?

Как се казваш?

Джулио.

Приятно ми е, Джулио, аз съм Елена.

Не трябва да оставаме дълго насаме. По-добре си върви.

Ела пак при мен.

Защо не може да отидем? - Ще отидем друг път.

Каза, че ще отидем на топло място. Тук е студено.

Тук камъните се пукат под слънчевите лъчи,

но е невъзможно да се върна в Италия за Коледа.

Значи ще остана тук през ваканцията? - Чуй ме...

Какво? - Омъжих се за баща ти на 18 г.

Когато бях на 23 г. потъна някъде и не се появи повече.

Фирмата също потъна. В дългове.

Защо ми го казваш?

Трябваше да науча всичко в движение. Не искам да растеш така.

Бързайки ли? - Не, неподготвен. Като баща си.

Дойдох да те поздравя. Отивам за няколко дни на планина.

Понеже тук сме на море?

Сближил си се с Едоардо. - Да, но и с другите.

Браво, и с другите.

Избягвай близките взаимоотношения, може да се разочароваш.

2 седмици ще минат бързо. Весела Коледа, Джулио.

Весела Коледа, Матиас.

Къде се губиш?

Изпусна томболата. - Не си ли в Санто Доминго?

Знаеш ли какво казваше баба ми?

Че душата е направена от всичко, от което не можеш да се отървеш.

А аз не мога да се отърва от теб.

За най-добрия приятел, който някога съм имал!

Помисли за другите.

А тези?

Не са кой знае какво, но директорът не предлага по-добри.

Откъде ги взе? - Взех ги.

Едоардо! Какво има там?

Нищо, да се махаме.

Честита Нова година!

И на теб.

Защо има етаж от колежа, който е напълно изоставен?

Защо се интересуваш? - Открихме го по погрешка.

И какво намерихте? - Смрад на затворено.

Има ли друго?

Доколкото знам, не.

Понякога се случва да открием, където не сме вярвали,

онова, което не сме знаели, че търсим.

Това скоропоговорка ли е? - Не, арменски поет от 15-и век.

За първи път отидох в пансион, когато бях на 11 г.

Бях добър ученик.

Но нашите винаги са искали да бъда нещо друго.

А после?

Спях на земята, слабеех...

И ме убедиха, че съм луд.

За баща ми бях загуба на инвестиции.

Микроикономиката се основава на абстрактни модели.

Днес ще говорим за теорията на игрите.

Не ти ли омръзна?

Ти ме научи колко е хубаво да бягаш.

Изобщо не бягаш. - Какво искаш да кажеш?

Още ли не си разбрал? Всичко е нагласено.

Какво ще стане, ако един от тях реши да намали цените?

Другите също ще приравнят цените си. - Правилно.

Добре знаят, че нощем ходим там, и ни оставят.

Ставаш параноичен. - Щом казваш.

Не трябва да правим всичко заедно. - Разбира се.

Тишина! Де Лигуори, какво е стратегическа взаимозависимост?

Когато никой от пазарите не намалява цените си.

Иначе всички трябва да ги намалят и ще получат по-малко приходи.

Много добре.

Стратегическа взаимозависимост. Малко като нашето положение.

Преподавателите ти ми казаха, че спиш по време на лекции.

Не спя нощем.

Обикновено помагаме на студентите с нещо, но на теб не ти е нужно.

Или греша?

Вярно ли е, че ни шпионирате?

Не ви шпионирам, Джулио.

Само се уча да ви опознавам.

Ти преминаваш през гора.

Тъмна и студена.

Искаш да се върнеш назад.

Не го правиш.

Кой е там?

Какво правите тук? - И ние искаме да дойдем.

Кой ви обясни как да дойдете дотук? - Едоардо.

Знаех си, че ще те намеря тук. - Познавате това място.

Моята стая беше съседната.

Мен ли търсеше? - Виждала ли си Елена?

Онази с белега ли? - Виждала ли си я?

С клиент е. Ако дойдеш с мен, ще те накарам да я забравиш.

Ще я изчакам.

Бяха мои приятели.

Специални.

Най-добрите в някои отношения.

А в други?

Липсваше им нещо.

След като се самоубиха, разбрах, че никога няма да си тръгна оттук.

Може би защото и на мен ми липсваше нещо.

Не издържам повече. Да се махнем оттук.

Вън!

Този негодник за малко да я удуши!

Разкарайте животните си оттук, или ще повикам полиция! Вън!

Вън! - Размърдай се, направете място!

Тези, които са ви пуснали да избягате, са отстранени.

Що се отнася до вас, това няма да се повтори.

Ако се случи отново, ще бъдете сурово наказани.

Въпроси?

Родителите ни ще бъдат ли уведомени за случилото се?

Знаят, че всичко, което става тук, го решаваме тук.

Избягваш ли ме? - По-добре късно, отколкото никога.

Не аз съм проблемът. - Ти си просто един глупак.

Аз съм твой приятел. - Наистина ли?

Още ли мислиш, че съм параноик? Прав бях за онова място.

Вината е твоя, че сме затворени в клетка като мишки.

Винаги сме били. Колежът, онова заведение.

Държат се с нас като с опитни зайчета.

Няма полза да се караме помежду си.

Това е най-лошото, което можем да направим.

Кое е най-доброто? - Да избягаме.

Изгониха Мики. - Без дори да се сбогува.

Всичко заради онова заведение. Чух, че са го затворили.

Кой ти каза? - Един от кухнята.

Говорех сериозно.

Ало? - Здравей, Джулио.

Как си? - Здравей, мамо.

Най-после се върнах.

Разбра ли какво ти казах?

Нещо не е наред ли? - Не, нищо...

Тогава? - Значи ще се видим.

Доволен ли си? Мислех да дойда този уикенд.

По-добре недей.

Не мога.

Не съм като теб, не мога да избягам.

Разбира се, че можеш. Можем да го направим заедно.

Не, съжалявам.

Представи си майка си, когато я запознаеш с проститутката.

Джулио!

Джулио! По-добре е да не виждаш това.

По-добре е да не го виждаш.

Събрали сме се тук заради това, което се случи

и опечали всички ни.

Мистерията, подтикнала един блестящ, обичан младеж

да извърши това, винаги ще остане неразбираема за нас.

Уважаваме слабостта му

и се присъединяваме към мъката на семейството му.

Ще дадем всичко от себе си

случилото се никога повече да не се повтаря.

Аз си тръгвам. - В какъв смисъл?

Ще избягам.

Вие ще дойдете ли?

Това място е отвратително, но за мен навън е още по-лошо.

Как ще го направиш?

Ще ти помогна.

Какъв прекрасен ден е днес,

ден, изпълнен с радост.

Хубавата ми жена си тръгна,

най-после ми даде свобода.

Още съм господар на живота си

и все повече ще му се наслаждавам.

Когато тя си тръгна, се закле,

че никога повече не ще се върне.

Вече живея без меланхолия,

живея без повече ревност,

без да съжалявам, без да позная вече любовта.

Ще откъсна най-красивото цвете,

ще се наслаждавам на живота и ще накарам сърцето си да замълчи.

Ще живея, докато съм млад,

защото животът е прекрасен

и искам още по-силно да го изживея.

Джулио!

Лек път!

Елена!

Не бях сигурен, че ще те намеря тук.

Трябва да изчакам да ми дадат каквото ми се полага.

Имам и за двама ни.

Какво ще правим? - Казах ти, аз имам пари.

Нямах предвид това. Ще те търсят.

Спокойно, няма да ни намерят.

Птици, не безпокойте земята,

не търсете вятъра в полята.

Превърнете копията в игли,

аз ще пазя малките си.

Каква е тази песен?

Приспивна песен.

Майка ми ми я пееше, когато се страхувах.

Страх ли те е от мен?

Какво правиш?

Вземи си скапаните пари и ме пусни!

Пусни ме!

Джулио, трябва да дойдеш с мен при директора.

Защо? - Един човек иска да говори с теб.

Намерили са трупа на едно момиче.

При топенето на снега, тук, наблизо, е намерено тялото на момиче.

Инспекторе, по-добре продължете вие, благодаря.

Казвала се е Елена Спивак, на 20 г.

Съдебният лекар не можа да установи със сигурност

датата на смъртта, но периодът съвпада

с времето, по което един студент от колежа се е самоубил.

Знаем, че си бил най-добрият му приятел.

За нас е много важно да разберем

дали има връзка между двамата починали.

Знаеш ли дали е имало нещо между тях?

Да.

Сигурен ли си?

Едоардо беше влюбен в нея. Но тя не. Използва го, и толкова.

Приключихме засега.

TVRipped by 5rFF

Превод СТАНИСЛАВА КЛИСАРСКА