Original subtitles

Като малка, любимата ми приказка бе за мъж, който живее вечно.

Но неговият поглед беше натежал от всичко това, което беше видял.

Мъж, който падна от звездите.

Знаех си, че ще бъда открит.

Ще се срещнеш с боговете си. - Някога те бяха и твои.

Вече не.

Аз ли съм последният? - Остава само още един.

Доктора.

>

Мат Смит

Карън Джилиан

Артър Дарвил

Доктор Кой

Сезон 7 Епизод 3 "Град на име Милост"

Превод и субтитри: Владислав Владев а.к.а. E-Tle™

Град Милост, 81 жители.

Погледни. Купища камъни и дървета.

Какво е?

Купища камъни и дървета.

На табелата пише - "Стой настрана". - По-точно се явява препоръка.

Също като "само за химическо".

Това няма място тук.

Електрическа улична лампа е. - Десет години преди да се появи.

Само няколко си години разлика.

Същото каза, когато остави телефона си в покоите на Хенри VIII.

Електричество, табели "не влизай", неприветливи погледи...

Някой да не ми е надничал в коледния списък?

Чай, от най-силния. Не вади пакетчето от чашата.

Какво дириш тук, синко? - Синко? Ти да видиш!

Може ли да попитам кой сте? - Разбира се, аз съм Доктора...

Не беше нужно да ставате. Виждате ли? Имат обноски!

Благодаря, не ми е нужен нов костюм. - Собственик съм на погребално бюро.

Да ви питам нещо. Вие извънземен ли сте?

Въпросът е твърде личен. Всичко е относително, нали?

Аз мисля, че вие сте извънземни. В този ред на мисли, да.

Предполагам, че съм извънземен.

Докторе! Пуснете го! Не си мисли, че няма да ви убием!

Не се тревожете! Всичко е под контрол!

Разкарайте си ръцете от мен! - О, Боже...

Наближава ни. Господи, той идва.

Проповеднико, кажи нещо.

Отче наш, който си на небето, да се свети името ти.

Да дойде царството ти, да бъде волята ти.

Ей, ти! С папионката!

Прекрачи линията. Бързо!

Айзък, той е доктор... Извънземен доктор.

И заради това ще го обесим? - Възможно е да е той, Айзък!

Добре знаеш, че не е той.

Госпожо.

И ще го пуснем ей така? Държим те под око!

Какво беше онова? - Стрелеца.

Появи се преди три седмици. Оттогава не можем да напуснем града.

Видяхте ли линията около града? Появи се изневиделица една утрин.

Нищо не може да влезе или излезе. Никакви припаси или подкрепления.

Съвсем скоро градът ще умре от глад. - Нас ни допусна.

Носите само още гърла за хранене. Ще умрем още по-скоро.

Какво ще стане, ако някой прекрачи линията?

Не си е заслужил прякора. - Целеше се в шапката.

Стреля по шапките на хората? - Било е предупредителен изстрел.

Ясно. - Но какво иска той?

Поиска да му предадем извънземния Доктор.

Но защо ще иска да те убие? - Откъде знае, че ще бъдеш тук?

Дори не знаехме къде ще отидем.

Доктора ни водеше на фестивала "Денят на мъртвите" в Мексико.

Мексико е 320 км южно оттук.

Така става, когато хората си ронят препечените филии върху конзолата!

Както и да е, време е да го видя. - Кого?

Хлапето отвън каза, че съм Доктора, но ти го опроверга, ерго го познаваш.

Двама извънземни доктори! Жител 81, нали?

Толкова ви е любим, че сте поправили табелката.

Вероятно заради електричеството. Още е тук, щом мен ме запратихте на...

Ето къде бих искал да бъда. - Всичко ще бъде наред, Исак.

Времето за недомлъвки свърши.

Добър ден. Казвам се Кахлер Джейкс.

Аз съм Доктора.

Кахлер - харесвам ви. Една от най-гениалните раси.

Биха построили кораб от съдове и мъх.

Хубаво. Как се озовахте тук? - Корабът ми се разби извън града.

Щях да умра, ако Айзък и останалите не ме бяха измъкнали от развалините.

Останал сте като техен доктор? - На моя свят бях хирург.

Бе логично да им се отплатя. - Говори сякаш нищо не е сторил.

Разкажи им за холерата! - Едва ли гостите ще искат...

Две години след появата му избухна холера, но нито един не умря.

Инфекция, за която имаме лек от векове наред.

А онова другото? Лектричество?

Чрез генератора на кораба си им осигурих светлина и топлина.

Защо те издирва Стрелеца? - Без значение.

Америка дава втори шанс на всеки. Неслучайно градът се нарича Милост.

Някои не го чувстват по този начин. - Айзък, вече го обсъждахме.

Спаси им живота и ще те предадат? - Уплашени са. Нямат никаква вина.

Това че ги е страх, плаши и мен.

Войната приключи преди пет години. Насилието е заровено под земята.

Предадем ли доктор Джейкс, градът ще потъне в хаос.

Не опита ли да оправиш кораба? Несъмнено някой с твоите умения...

Беше сериозно увреден.

Да евакуираме града. Корабът ми е отвъд хълма, има място за всеки.

Ще отида да го докарам. - Толкова лесно ли?

Не съм вчерашен, а на 1200 години. Пък и не искам да пропусна радиошоуто.

И не си любопитен ни най-малко? - Защо да съм? Някакъв си убиец!

Ще трябва да минеш покрай Стрелеца. Как възнамеряваш да го направиш?

С малко ловкост.

Добре ли си? - Да.

Следващия път ти ще облечеш дрехите на Джейкс.

87% да бъде ранен невинен

Може ли да заема коня ви? Шерифски работи.

Кръстил съм го Исус Навин. От библията.

Не се казва така. - Моля?

Говоря конски. Сюзан е. Иска да уважиш избора му.

Май ни видя. - Насам!

Когато всичко приключи, искаш ли да те отведем вкъщи?

Благодаря, но вече съм дал всичко възможно на кахлер.

Уменията и нахъсаността ми. Всичко най-добро от мен.

Тук мога да започна начисто.

Бих могъл да помагам на хората.

Друго не съм искал да правя.

Край на страданията.

Наметни го.

Майка сте, нали? - Откъде знаеш?

Виждам доброта в очите ви.

Също мъка, но и жестокост.

Не бях много пряма с теб. - Рядкост е.

Ами ти, баща ли си? - Да.

В определен смисъл, да.

Ще изчакаме тук, докато Доктора ни прибере с кораба си.

Знам, нали и аз присъствах, когато го обсъждахме?

Казах го най-вече за собствено успокоение.

Да, бързаме, но искам да проверя нещо.

Нещо ме притеснява.

Може да е важно!

Не ругай!

Да, вече нося каубойска шапка.

Права си, Сюзан.

Къде са щетите по кораба?

Засечена аларма на кахлер

Сигналът идва от кораба ми.

Вероятно Доктора се опитва да го поправи.

Планът не беше такъв. Не го следва!

Добре дошъл в клуба.

Пробив в сигурността. Разполагате с десет секунди да въведете кода,

или корабът ще се самоунищожи. Благодаря, че избрахте Абраксас.

Изтребваме нарушители от три вика. Девет, осем, седем...

Самоунищожението е отменено. - Каква система за сигурност!

Кажи ми какво се знае за Стрелеца. - Не са открити данни.

Моля да изберете от поддръжка, летателни архиви, лични дневници,

звездни карти и графики.

Лични дневници на Кахлер Джейкс.

Имената на загиналите субекти могат да бъдат видени в падащото меню.

Ужасно съжалявам, Ейми. Трябваше да следва плана.

Не стреляй! Недей!

Знам кой си, Джейкс също.

Не разбирам защо просто не си влязъл в града и не си го убил.

Хората щяха да ми се опълчат. - Ще получиш правосъдие, но не така.

Ще организираме процес... - Започне ли да убива твоите хора,

ще си промениш мнението.

Айзък не го е грижа за миналото ми.

Само че узнае ли го, ще му е трудно да ми прости.

Ще е най-добре да се изтеглим. - Ние? Идвам с теб ли?

Не би ме застрелял, ако си с мен.

Доколкото знам, убива невинни само в крайни случаи.

Как ми олекна!

Какви ги вършиш, докторе?

Повече никакви предупредителни изстрели.

Ще убия следващия, прекрачил линията. Увери се, че това ще бъде Джейкс.

Постъпих глупаво, осъзнавам го.

Поставям ви в опасност. Напусна ли... - Лъже ви!

Всяка негова дума е лъжа.

От устата му излизат единствено лъжи.

Този човек е убиец. - Аз съм учен!

Сядай!

Кажи им кой си! - Какъв съм?

Герой от войната!

Някой да ми обясни какво става.

Стрелецът е киборг. - Моля?

Получовек, полумашина. Оръжие. Джейкс го е създал.

Заедно с екипа си са избрали хора и са експериментирали с тях.

Слели сте оръжия с телата им и сте ги програмирали да убиват.

Защо би го сторил, докторе? - Водихме война цели девет години.

Войната затри половината планета.

Целта ни бе да внесем мир. Направихме го.

Създадохме армия, която я приключи за седмица.

Искате да се покая и да търся прошка, че съм спасил живота на милиони?

А колко пищяха в операционната ти, преди да откриеш формулата?

Случилото се на моя свят не ви касае, нито пък какво съм извършил.

Как тогава си се озовал тук?

Когато войната приключи, бракувахме киборгите.

Един от тях беше увреден в битка.

Премина в стелт режим и започна да избива създателите си.

Останахме двама и избягахме, но корабът ни се разби на Земята.

Какво ще правим с Джейкс? - Ние ли?

Военен престъпник е. - Спаси града ни от холера.

Даде ни светлина и топлина. - Може да е убиец и зловещ...

Трябва да намерим друго решение. - Друго ли? Или ние, или той!

Откога оставяме хората да умират? Да не съм пропуснала нещо? Докторе?

Да, не знам. Каквото каза Ейми.

Все едно се виждам в огледалото, като те гледам, Докторе.

В теб бушува гняв, вина, самота.

Само че не правиш каквото е необходимо.

Слаба Богу, че хората ми не са чакали да ги спасиш.

Не, не... Тези хора точно това чакат! Вън!

Ще го оставиш да го направи? - Да ни спаси? Разбира се!

Мърдай! - Недей!

Няма да го направиш.

Честно да ти кажа, не съм много сигурен...

Докторе?

Докторе? - Пусни го да влезе!

Или какво? Няма да ме застреляш!

Откъде знаеш? Може да съм се променила!

Очевидно си заимствал доста лоши навици. Стана неволно.

Всеки, който не е американец, да свали оръжието!

Може да спасим всички още сега! - Не действаме така, знаеш го!

Откога убийството е сред възможностите?

Трябва да отговаря за деянията си.

А после ще издириш всеки, създал оръжие?

Винаги се повтаря едно и също - преговарям, но не и днес!

Днес ще дам предимство на жертвите - пострадалите заради милостта ми!

Ето какво става, като пътуваш сам. Не можем да бъдем като него.

Трябва да бъдем по-добри.

Амелия Понд...

Добре, де. Ще измислим нещо друго.

Ако трябва да сме откровени, бих заложил на Стрелеца.

Джейкс, прекрачи линията. Побързай.

Ще се срещнеш с боговете си. - Кахлер-Тек, нали?

Още помня имената на всеки един. Моля те, повече не бих наранил никого.

Дори помагам на хората тук. - Последна възможност.

Помири се с боговете си. - Не!

Айзък!

Айзък? Всичко е наред.

Ще те отведем в операционната и Джейкс ще те излекува.

Чуй ме добре, остани и се грижи за хората.

Няма да се стигне дотам, Айзък. - Опази Джейкс. Спаси града ми.

Двамата сте добри личности, просто понякога го забравяте.

Отведете Джейкс в килията му. Пострада ли, ще отговаряте пред мен!

Достатъчно дълго продължи. - Прав си.

Имате време до утре по пладне!

Предайте ми го или ще ви избия!

Майчице, ти си шерифът! - Да, а ти си заместникът ми.

Влез!

Шерифе, госпожо... Друже.

Трябва да излезете навън. - Защо? Какво става?

Просто излезте. Вземи си кобура.

Какво става?

Вътре ли е? Остави ключовете и се разходи.

Докато се върнеш, ще е приключило. - Дадох дума на Айзък да го пазя.

Заради това умря, а утре всички ще го последваме!

Мислехме, че е прав, но всичко се промени.

Да си признаем, че изгубихме битката и да дадем на нещото каквото иска.

Нещото иска да убие наш приятел! - Всички ще тъжим за него,

но семействата ни стоят на първо място. Предай ни го.

Не мога да го направя. - Тогава имаме проблем.

Не го прави. - Мислиш се за по-бърз ли?

Не, но линчуващата тълпа и градът, обърнал се срещу себе си...

Айзък се бореше против това.

На колко години си? - Почти 19.

Млад си, за да си участвал във война, така че едва ли си убивал някого.

За всяко нещо си има първи път. - Ето откъде се започва.

Джейкс е превърнал човек в оръжие, а сега ти ще тръгнеш по стъпките му.

Насилието не слага край на насилието, само го удължава.

Не мисля, че искаш да го направиш.

Не искаш да станеш такъв човек.

В града има деца! - Позволи ми и ще ги спася.

Струва ли си риска? - Не знам.

Но вие определено си струвате риска.

Уплашени хора. Предпочитам далек пред тях.

Прясно кафе, шерифе.

Сигурен съм, че ще съумееш да ни спасиш.

Неслучайно Айзък те направи шериф, а щом така е решил, ще се съобразя.

Просто искам да го знаеш.

Благодаря ти.

Я да се махаш!

Нека позная - добрите хорица искат да се поразходя из пустинята.

Ще си извърнеш погледа. Никой не ще те обвини. Ще бъдеш герой.

Все пак не мога да го направя, нали? Смъртта на Айзък би била напразна!

Поредната жертва на безконечната ти война!

Искаш да те предам ли? Това ли искаш?

Сигурен ли си? - Смяташ, че нямам съвест ли?

Че не чувам писъците им, когато затворя очи?

Би било далеч по-добро, ако бях безмилостен убиец, нали?

Лудият учен, създал машина за убиване,

или физикът, отдал се за благото на града.

Фактът, че съм и двете, те озадачава. - Много добре знам кой си.

Разбирам и промяната в теб.

Извършил си жестокост, а сега си избрал това за наказание.

Не ме разбирай погрешно. Добър избор. Престижна работа и хубаво време.

Само че не става така! Не ти избираш как дългът да се изплати!

Народът ми вярва, че когато умреш, духът ти трябва да изкачи планина,

носейки със себе си душите на тези, спрямо които си прегрешил.

Представи си какъв би бил моят товар.

Чудовищата, които създадох и хората, които убиха. Айзък.

Беше мой приятел. Сега душата му ще тежи на моите ръце.

Разбираш ли защо ме е страх от смъртта?

Искаш да ме предадеш, няма нищо срамно в това.

Само че не ще го сториш.

Всички носим своите грешки.

Моите са миналото, а твоите - моралът.

"Всички носим своите грешки."

Помогни ми. Помогни ми да...

Готов ли си?

Готов ли си?

Изключване на оръжието. Това е номер.

Спаси ни, Господи.

Бягай! Не мога да ги спася, докато си тук!

Девет, осем, седем - самоунищожението е отменено.

Преминаване към ръчно прицелване.

Къде е той? - Няма го.

Къде е? Отговаряй! - Далеч оттук. Погледни нагоре.

След минутка ще зърнеш кораба му. Нямаш какво повече да дириш тук.

Последвай го и водете битката си... - Кахлер-Тек? Чуваш ли ме?

Страхливец! Къде си? - В кораба си!

Какви ги вършиш? Бягай! - Откъде си? От коя част на Карлер?

Сега ли трябва да се разпитвате? - Габриан.

Там е красиво. Би ли се върнал там? - Как бих могъл да го сторя?

Сега съм чудовище. - Аз също.

Просто тръгвай! - Ще те открия.

Дори да трябва да разкъсам вселената, ще го сторя.

Не се и съмнявам.

Ще ме проследи до друга планета и други ще пострадат заради мен.

Тогава се яви пред мен!

Стартиране на самоунищожение.

Покажи се! - Уби достатъчно.

Ще сложа край на войната. - Самоунищожението възстановено.

Какъв е този брояч? Джейкс?

Благодаря ти, Докторе, но ще понеса наранените от мен души.

Да се надяваме да бъдат снизходителни.

Три, две, едно, нула...

Държа се с чест до сетния си дъх. Може би дори повече от мен.

Бих могъл да те върна вкъщи. Ще помогнеш да бъде изграден наново.

Ще отида в пустинята и ще се самоунищожа.

Аз съм създание на войната, нямам място в мирна среда.

Освен ако не я опазваш?

Следваща спирка - помните ли маймуните и кучетата,

които са изпращали в космоса през 50-те и 60-те?

Идея си нямате какво е станало с тях! - Дали може да го поотложим?

Приятелите ни ще забележат, че стареем по-бързо от тях.

Разбира се. Следващия път.

Още с пристигането на Стрелеца,

хората от Милост бяха свикнали със странностите и невъзможното.

Откъде беше дошъл, нямаше значение.

Както беше казал един човек: "Америка е място за едно ново начало."

Дали вярвам на тази история? Не съм много сигурна.

Баба ми е била малко момиченце, когато той е пристигнал.

Следващия път, когато посетите Милост, питайте защо нямаме шериф или полицай.

Ще ви отговорят: "Имаме си свой закон."

После ще се усмихнат, сякаш крият нещо от вас.

Сякаш имат свой собствен ангел.

Ангел пазител, паднал от звездите.

В следващия епизод...

С всяко пътуване с Доктора, ставаме част от живота му.

Но той никога не остава, за да бъде част от нашия.

С изключение на един-единствен път. Годината на бавната инвазия.

Трябва да смятаме действията им за враждебни.

Вкъщи е пълно с войници, а аз съм по боксерки!

Водим двойнствен живот - реален и такъв с Доктора.

Няма кой друг да ни помогне, освен самите ние.

Какво ще правим? - Ще изберем един от двата.

Превод и субтитри: Владислав Владев а.к.а. E-Tle™

>

The Future Is Ours 2012 169/357/373/0/S2I