Original subtitles

Значи...

не е имало разправия? Нито с вас, нито с баща му?

Не.

Кога ще се върне баща му? - След месец.

Един месец? - Звънях му, но той не ми отговори.

Синът ми не е такъв. Той не се замесва в нищо.

Ако му пусна съобщение той винаги ми се обажда.

Казахте, че няма момиче? - Не.

Той е на 17, не мислите ли... - На 16 е.

Добре, на 16 или на 17...

на тази възраст всичко може да се случва...

за което децата не разказват на майките си.

Може би Денис има... - Дени.

Да, Дени... може би малкия Дени е срещнал хубаво момиче и...

приискало му се е да се поразходят.

Щастливите не обръщат внимание на времето.

Дори да не е така те често забравят за мама, която се тревожи вкъщи.

Дори да е с момиче той щеше да ми се обади.

Знам го със сигурност!

По дяволите.

Извинете. Ало?

Кое училище?

Къде го хванахте?

Давайте, постреснете го.

Аз ще дойде след...

40 минути.

Слушайте, мадам...

Добрите деца като сина ви не изчезват просто така.

Моля ви да се приберете у дома. Отбелязах си всичко.

Ако и утре няма новини от него ще изменим плана.

ЧЕРЕН ПРИЛИВ

Това е моят живот!

Хайде търсете, чакам!

Казах ти да седнеш. Седни!

Не ме докосвай... - Млъкни!

Казах ти да млъкнеш! - Защо съм тук?

Защото така искам. - Куп глупаци.

Заключих го горе, далеч от другите.

Мерси. - Ето го.

Тук нещо мъти с това момче.

Отговаря "не".

И си тръгва.

Трябва да намерим втория.

На улиците се е повила нова групировка.

Банда от предградията. Лайняна работа.

Вече чувам думите на майка му.

Защо се е въвлякъл в това?

Само го погледни, малко копеленце. По дяволите.

Телефон, портфейл, ключове... нищо особено.

Само лични вещи.

Боклуци.

Отвори килията.

Да му взема телефона, нали?

Доволен ли си от себе си?

Какво ще правим сега? Говори, сега какво!

Съгласно закона вече си пълнолетен.

Може да отидеш в затвора, да бъдеш осъден...

Всичко е просто. Искам само имената на доставчиците.

Слушам те.

Слушам те! Говори!

Вече им казах. - Какво им каза... какво?

Те са от предградията. Ние не ги познаваме.

Ние купувахме... в метрото.

Ти мен за идиот ли ме имаш?

Знаеш ли с кого говориш?

Идиот!

Забъркал си се в голяма организирана мрежа,

така че спри да се правиш на интересен и ми дай имената им.

Гледай ме, когато ти говоря! - Ние не продаваме.

Даваме на приятелите си. - По дяволите.

Слушай, глупако...

във всяко училище има камери.

Пиеската ти е заснета.

Тъпак! Каква е тази прическа?

Приличаш на педал дето си е свалил

дънките до половината задник!

Какъв е тоя идиотизъм?

Каза ли на майка си? - Не.

Ето, може да й съобщиш благата вест.

Здравей, Франсоа. - Изглеждаш уморена.

Излиза ли снощи? - Какво?

Франсоа? - Да?

Идва една дама, мадам Арно.

Синът й вчера не се прибрал вкъщи.

Първо кафето.

Синът й ходи в гимназия "Бенджамин Франклин".

Онези две деца, които се присъединиха

към джихадистите бяха оттам.

Обади се на Уилям. Изпрати го в училището.

Нека да попита всяко дете

дали е говорил някога за Близкия изток,

за Северна Африка, за ислям, джихад. - Добре.

Къде е Сади? - В тоалетната.

Обади му се веднага.

Какво става? - Още не съм намерил нищо.

Невинни онлайн игри. Тийнейджърски неща.

Мога ли да разпитам дъщеря ви насаме?

Бих искал. - Не, аз ще остана с нея.

Тя още не знае и не искам да я изплашите.

Соланж?

Това е съпругът ми. - Разбира се.

Той отново иска да говори с теб.

Какво? - Сега претърсват стаята му.

Нищо, никаква екстремистка пропаганда, нищо за оръжия.

В сряда училището е започнало 9:00.

Книгите и раницата му са изчезнали.

Има 300 евро в спестовна сметка, но не мога да намеря картата.

Франсоа, чакат ви долу. - Идвам.

Проверете всички документи дали са подписани.

Ако намерите нещо важно ми се обадете.

Който си свърши работата чака останалите.

Три деца от едно и също училище, сигурно там ги вербуват.

Обадете се на областния прокурор.

Ще говоря с родителите на другите деца.

Не знам, може да са били заедно.

По дяволите. Добре, ще се видим по-късно.

На кой етаж сте? - На петия.

Аз отивам на четвъртия.

Нещо се е случило ли? - Да.

Вие тук ли живеете? - Да.

Дени Арно е изчезнал.

Как така е изчезнал?

Изчезнал е. Просто е изчезнал.

Не са го виждали от миналата нощ.

Вие ли водите разследването? - Да.

Познавам добре Дени. - О, да?

Миналата година му давах частни уроци по френски.

Като учител забелязваш и неизречени неща.

Ако мога да помогна... - Знаете ли нещо насочващо?

Име, място, нещо за семейството му...

пътуване, чужди страни? - Не, нищо.

А вие сте? - Мосю Белел.

Аз живея над семейство Арно. - Добре...

Ако си спомните нещо интересно ни съобщете.

Здравей, Мари.

Аз съм приятел на Дени.

Дойдох да го видя, но...

Този човек е приятел. Той ще ти зададе няколко въпроса.

Къде е Дени? Къде е?

Знаеш ли? - Мари, не си играй с полата.

Дени...

да ти е казал, че ще отиде при приятелката си?

Разказвал ли ти е за приятелката си?

Има ли приятелка?

В къщи ли я гледате?

Не сте ли я изпращали в специализирано училище?

Не, аз се грижа за нея.

Разбирам.

Чувал ли сте някога името "Секу"?

Най-младият от братята Абубака. Те командват улиците.

Не знаем колко е въвлечен синът ви. Някои деца само си играят,

но други правят истински бизнес със сенегалците.

Изкара късмет, можеш да си вървиш у дома.

Кое е това копеле?

Веднъж карахме един уикенд заедно. Едва го познавам.

Лъжеш, защо тогава имаш снимката му в телефона си?

Не го познавам. Не знам, мамка му!

Тръгвай, повръща ми се от теб.

Утре на обяда ще поговорим спокойно за всичко.

Трябва да измъкнем задника ти от лайната, в които си нагазил.

И по-спокойно с майка си, тя е доста разстроена.

Утре ще те взема. Ей, чу ли?

Утре ще дойда да те взема!

Малко копеленце.

Нищо в училището.

Никакво увлечения по исляма.

Джихадската пътека отпада.

Няма проблеми в района, няма наркотици,

не е в лоша компания.

Само един свидетел каза за бягството.

Съседът мосю Белел.

Негов бивш учител по френски.

Той смята, че Дени е избягал

и се изрази доста литературно:

"За всяко момче бягството е възможност

да се освободи от битието, в което живее.

Дени е загадъчно момче,

което има тъмна страна."

А ние сме до уши в лайната!

Нямаме нищо.

"Ян, Лола и Франц сега ги няма.

Моля, оставете съобщение след звуковия сигнал."

Мосю Белел, обажда се комисар Висконти.

Бих искал да говоря с вас. Вие сте бил негов учител.

Може да си спомним нещо с нашите две глави.

Мерси. Обадете ми се.

Шерифа. - Да.

Учителят обаждал ли се е? - Не.

А жена му? - Не, но мадам Арно каза,

че ги е посетил и се държа странно.

Ей, какво криеш още в бикините си?

Сподели, разтвори си краката. Нека и ние се наслаждаваме!

Не може да ми говориш така. - О, я стига.

Успокой се, не съм ти гадже. - Исках да съм поетичен...

В теб говори алкохола. Той ти уврежда мозъка.

Работното време свърши. Тръгвам си.

До утре.

Извинете, че идвам толкова късно.

Трябва да поговорим.

Става въпрос за визитата на съседа ви.

Мога ли?

Моля, влезте.

О, извинете.

Внимателно, добре ли сте? - Не се чувствам...

Какво има? - Помислих, че носите лоши новини.

Извинете, че идвам късно, не помислих...

Нека да седнем и да се успокоим.

Не мога да заспя... - Трябва да е от преумора.

Внимателно. Ето така.

Извинете.

Може ли да ми разкажете какво се случи?

Мосю Белел казва, че бягството е нещо като...

Бунт.

Акт на съпротива.

Съпротива срещу кого или какво?

Казва, че Дени е имал загуба на памет.

Аз не съм го забелязвала.

А мен той ме убеждаваше, че Дени ще се върне.

Без да ми каже повече подробности.

Не знам дали е било убеждение или надежда.

Не знам.

Мога ли да си налея нещо за пиене?

Жаден съм. - Разбира се.

Седете. Аз ще се оправя.

Колко време му даваше допълнителни уроци?

Пет или шест месеца.

След това имаше нужда от помощ по математика.

Не можехме да плащаме на двама учители

и Дени избра математика.

Така...

Излязъл е от училище в шест вечерта и отишъл при сестра си.

Вие и вашият мъж сте вечеряли при брат ви.

Съпруга ви се е прибрал вкъщи един час преди вас,

за да си съберете багажа, така ли е?

Да, точно така.

Когато сте се върнали децата са спели

и вие сте си легнали.

Съпругът ви станал в пет сутринта и е заминал,

а синът ви Дени...

е тръгнал за училище в осем.

Тогава сте го видяла за последен път.

Точно така.

И сега Дени го няма.

Извинете... Еди? - Да, аз съм.

Имаме анонимно обаждане. - Продължавай.

Мъжки глас каза: "Търсете трупа в гората".

И затвори.

Пътят към училището минава през гората.

Засякохте ли обаждането? - Още не, работим.

Ще ви уведомя. - Добре.

Какво е станало?

Анонимно обаждане.

Ще започнем търсене...

утре рано сутринта.

Стоп!

Следа.

Мосю Белел.

Инспекторе.

Извинете, но едва днес прослушах съобщенията си.

Обадих се в комисариата и ми казаха, че им трябват доброволци.

Мислите ли, че намериха нещо?

Нямам представа. Трябва да анализираме всичко.

Вижте... мадам Арно каза, че сте я посетил.

Да, вероятно я разтревожих.

Исках да изразя съчувствие.

Ако има нужда от нещо ние с жена ми сме готови да й помогнем.

А относно Дени... Мислих по вашите въпроси.

Той има сериозни затруднения в обучението.

Продължаваме нататък!

Тръгваме! - Аз ще вървя с вас.

Според вас от какво са предизвикани тези загуби на памет у Дени?

От семейното му положение.

Всичко е ясно като бял ден. Бащата никога не е вкъщи...

Тя се е вкопчила в болната си дъщеря, погълната от самота

и Дени трябва да поеме отговорности не по годините му.

Родителите му са слепи. Те го задушават.

Възхищават му се, но нямат понятие какъв е той всъщност.

И той страда от това. - А какъв е той?

Същество... вдъхновено... Той има способността

да създава извънредно завладяващи словесни картини.

Аз съм като него.

Виждам в него себе си, когато бях на неговата възраст.

Да не би вие случайно...

да сте посял в него тези идеи?

Никога не съм говорил толкова прямо.

Аз го насърчавам, ръководя го...

чувствам го, но никога не съм го формулирал.

Значи според вас... той е избягал?

Сложно ми е да си представя, че именно сутринта

сред много обичайни места и хора... А вие какво мислите?

Наистина ли мислите, че може да намерите трупа му в гората?

Защо казвате "труп в гората"?

Доколкото знам ние търсим само следи.

Ние не сме глупави.

Мога ли да предположа нещо?

На ваше място първо бих говорил с тези,

които използват тази пътека. - Вече го направихме.

Никой не го виждал онази сутрин.

Имате завладяваща професия, инспекторе.

Нужна е интуиция, за да виждаш в тази... мъгла.

Какво стана, когато той спря уроците? - Не той го реши.

А кой? - Родителите му.

Той искаше да продължи.

Тя ми разказа за финансови проблеми.

Не могли да си позволят двама учители и той избрал математиката.

100% невярно. Аз им предложих безплатни уроци.

Дени искаше, но родителите му отказаха.

Аз вярвах, че това е важно за него.

Виждах какви перспективи има пред него.

Франсоа.

Ние приключихме. - Добре.

Ще събера всички на паркинга.

Добре. - Антони, всички на паркинга!

Хайде, мъже. Приключихме.

Мосю Белел...

Снощи, когато си тръгнахте от мадам Арно...

не забелязахте ли някой странен или подозрителен човек

в сградата или на улицата?

Тя има чувството, че откакто синът й е изчезнал

някой я следи.

Не, никого.

Веднага се върнах у дома.

Дори да е имало някой нямаше как да го забележа.

Добре.

И къде отива всичко това? - Изпращаме го в лабораторията.

За анализ ли? - Искам да проверя нещо.

Не го пипайте. - Просто искам да погледна.

Спокоен съм. Много съм спокоен.

Това е братовчед ми!

Вижте сами какво дилетантство.

Всички ли работите заедно?

Сътрудничите ли си с другите отдели? - Точно така.

Телефонното обаждане е било на 20 минути оттук,

но записите от камерата са неизползваеми.

Стойте настрани и гледайте от дистанция.

Този човек лъже.

Извикай го за разпит.

Добре.

Ти мен ли гледаш?

Какво пиеш?

Няма ли си? - Не.

Казвам се Ариел.

Нямам нищо против едно питие.

Лили! Още две.

Жена ми също ходеше по баровете.

Един ден се запознала с някого

и избяга с него. И край!

Заби ми нож в гърба.

Мислиш, че искам да спя с теб ли?

Знаеш ли какво ще стане?

Ще се събудим утре сутрин и няма да ти пука за мен.

Ти смърдиш, аз смърдя. Имаш торбички под очите.

Само си представи себе си с увисналите цици

и мен с меката пишка!

В леглото, където съм прекарал пет години...

Пет години! Със страхотна жена.

Страхотна!

Дени! - О, мамка му!

Ела тук!

Ела тук!

Мосю Белел.

Благодаря, че дойдохте. Надявам се, че не е проблем.

Шерифа. - Здравейте, инспекторе.

Намерих някой да ми вземе часовете.

Ако ви е интересна историята на полицията

през 1995-та титлата ми се промени от "инспектор" на "комисар".

Много добре. Записвам си, "комисар".

Добре, седнете. Кафе?

Не, мерси.

Може би по-късно...

Пушите ли? Ето, вземете си.

Не е позволено, но... - "Не хванат не е крадец".

Точно така.

У дома трябва да пуша скришом

откакто се роди бебето.

Тук мога да пуша публично.

Е...

мен все още ме безпокои това, което притеснява и мадам Арно.

Снощи сте я напуснал и сте си отишъл право вкъщи...

Отидох си право вкъщи.

И не може да кажете дали някой не е дебнел наблизо.

Точно така.

Тогава аз имам голям проблем.

Много голям проблем.

В онази нощ някой ви е видял.

Около 23:00 на улицата.

На улицата... казвате?

Може да съм объркал вечерите или вашият свидетел ги е объркал.

Той със сигурност не бърка нищо.

Свидетелят е абсолютно сигурен, че сте бил вие.

Няма причина да лъже по простата причина,

че свидетелят е полицай и този полицай съм аз.

Значи вие лъжете. Време е да изплюете истината.

Слушам. Какво правихте онази нощ?

Около 23:00.

Слушам.

Това беше онзи ден вечерта.

Обикновено сте по-приказлив.

Истински бърборко и изведнъж... Да не си глътнахте езика!

Погледнете го. Загуби си паметта.

Какво не е наред, мосю Белел?

Хайде, хайде. Ние слушаме.

Тази нощ аз...

Да... - Вярно е...

След разговора с мадам Арно...

имах нужда от чист въздух.

Нейното състрадание така ме впечатли.

Познавам нейния син,

но отвън не забелязах нищо. Никой подозрителен.

А колата ви? Използвахте ли я?

Не...

Мислите ли, че може да ме будалкате?

Опитвате се за втори път.

Видях те в колата, Белел!

Значи си се връщал отнякъде. Откъде?

Нямам... - Какво?

Искам да кажа... да, сега си спомних.

Когато се върнах от разходката видях,

че колата е паркирана неправилно

и потърсих друго място. Не съм ходил никъде.

Когато се прибрах у дома жена ми вече спеше.

Анонимното обаждане е от телефонна кабина

на 20 минути от къщата ти.

А където има телефонна кабина... има и камера.

А където има камера има и видео.

За какво говорите? Какво видео?

Видео, Белел! Имаме кадри!

Да не мислиш, че съм те извикал на разпит с празни ръце?

Мислиш ли, че съм като сляпо кученце.

Казах ви.

Не знам какво има на това видео.

Искам да погледна тези кадри, но няма да говоря преди...

Върни си задника на стола!

Ако наистина имате нещо против мен

щяхте да ме арестувате, но не го направихте.

Бях призован като свидетел.

Защо е това анонимно обаждане?

Трупът в гората...

Мисля, че имам право да напусна офиса ви.

Има семейство, на което трябва да преподавам.

Сега ще стана и ще си тръгна. - Седни!

Вярвам, че имам права, които вие игнорирате.

Искам да знам статуса си и искам адвокат.

Къде беше на 10-ти в осем сутринта?

Беше сряда... Имах уроци в 11:00.

Тръгнах в десет, вкъщи бях с жена си. - Добре.

Подпиши показанията и може да си вървиш.

Не, не съм длъжен да подписвам нищо.

Вие не ми казахте, че съм тук, за да давам показания.

Извинете.

Ние всички го знаем.

Ако изчезне тийнейджър след него остават следи.

Като правило изчезват тези, които бягат от училище

или изключените. Попадат в лоша компания,

пият или вземат наркотици, но... не и при сина на Арно.

Извинете ме, но следата към него вече изстина.

Относно самоубийството...

Едно момче не се крие, за да се самоубие.

И знаете ли защо?

Той иска да бъде намерен.

Разследване още не е започнало. Джихадът беше фалстарт.

Загубихме ценно време мислейки за самоубийство...

Не сме загубили време! Не сме изключвали нападение.

Сега ще се фокусираме само върху отвличане или убийство.

Франсоа, отвличане или убийство!

Това е дрога.

По дяволите!

Копеле!

О, мамка му.

Аз пикая, остави ме да се изпикая! Не знам къде е синът ти.

Всеки ден вървя по улицата ти. - Той е и твой син.

Наскоро намерих списък с имена на хора и големи суми пари.

Когато го видя в мен той се развика и ме събори.

Ще вкарам говненцето ти зад решетките!

Ела тук, черньо. - Върви на майната си.

Полиция!

Не съм направил нищо. - Наистина ли? Млъкни, Абубака.

Видях те как продавахте дрога с приятелчетата ти.

Слушай... - Просто вървях по улицата.

Ако търгуваш с приятелчетата си по улиците...

ще ви скъсаме гъза.

Боли ме. - Това става лично!

Пусни ме, боли ме. - Малко копеленце.

Майната ти, глупак! Задник!

Внимавай!

Копеле!

Дени?

Слушай... обади ми се.

Имам нещо, което принадлежи на твоя приятел негър.

Повярвай ми, ще те заинтересува.

Здравейте. - Комисар Висконти.

Вие поискахте да се срещнем, когато Ян не е тук... защо?

Ние разпитваме хората поотделно, няма нищо необичайно.

Мога ли да вляза? - Разбира се.

Мерси.

И...

В колко часа излезе съпругът ви на 10-ти?

В обичайното време. В сряда излиза в десет, има уроци в 11:00.

Трябва да е излязъл в десет. - Не разбирам... защо "трябва"?

След раждането на бебето спя лошо.

Него ден мама взе Франц и Ян ме е оставил да поспя.

Вашият съпруг... наскоро е станал много привързан към Дени Арно.

Почти е бил очарован от него.

Забелязвала ли сте и преди подобно поведение

към други ученици?

Съпругът ми се отнася много сериозно към работата си.

Често остава до късно в училище

без да следи за времето,

но това, което описвате... не.

Съпругът ви говорил ли е с вас за Дени?

Не разбирам защо е този въпрос?

Какво не разбирате? Това е прост въпрос.

Говорил ли е с вас за Дени? - За него не.

Не.

Да имате нещо за пиене?

Да, какво например?

Уиски може би. - Разрешено ли ви е?

Когато сте на служба? - Мадам Белел...

Имате ли представа колко часа изкарвам на "служба?

И...

нека да е чисто.

Как вървят нещата при вас след идването на детето?

Понякога е уморително, но...

дълго време искахме дете, но не се случваше.

И един ден се случи.

Точно след като...

се преместихме тук.

Ян трябваше да вземе допълнителни уроци, за да изкарва повече пари.

А какво относно вас двамата? По-малко секс ли правите?

Това пък какво е?

Длъжна ли съм да отговоря?

Да, по-малко,

но това често се случва.

Нормално е. И в книгите пише така.

Мерси.

Той къде преподава? Има ли кабинет?

Тук на масата. Понякога в мазето.

Как в мазето?

Преправихме го на кабинет, а стария кабинет на детска стая.

Значи там води учениците си?

Понякога да. Там са и книгите му.

Извинете настойчивостта ми, инспекторе, но накъде клоните?

Просто задавам въпроси. Полицията работи така.

Мога ли да видя мазето? - Не и без съпруга ми.

Трябва ви разрешение, за да отидете там ли?

Нямам ключ. Там е негова територия.

А вие имате ли право да бъдете тук?

Той кога се прибира вкъщи? - В късния следобед, защо?

Подозирате ли го в нещо? - Аз подозирам всички.

Семейството, приятелите, съседите и дори жертвата.

Така правим винаги и с всички. Преследваме и най-малките дреболии.

Това не означава, че подозираме съпруга ви.

Това означава, че си вършим работата.

Прецизно.

Довиждане, мадам Белел.

Има ли някой тук?

Мари, това не е твоята стая, това е стаята на брат ти.

Ела, това е оня чичко от вчера.

Кажи му "Здравейте, господине".

Здравейте, господине. - Здравей, Мари.

Приятел? - Как е нашият "приятел"?

Да, разбрах го. - Ела и седни до мен.

Ела тук.

Седни, скъпа.

Къде е съпругът ви?

Съпругът ви...

той...

Корабът му е попаднала в буря.

Говорим си, когато има сигнал.

Трябва да се върне утре или в другиден.

Дени не е тук.

Иди в стаята си. Аз трябва да поговоря с чичкото.

Иди си в стаята.

Мамо...

Добре, скъпа, иди в стаята на мама.

Върви.

Дени не е тук.

Вече не вярвам, че е избягал.

Ние с Мари имахме предчувствие...

Това са глупости, той щеше да се свърже с мен.

Аз съм много близка с децата си.

Виждам го. Това е чудесно.

Вие така добре се държите с тях.

Това е прекрасно.

Ще го намеря.

Трябва да си гладна. Ще ти направя нещо.

Господинът си тръгва.

Мерси.

Често ли приемаш ученици тук?

Между другото Гюнтер Грас е написал своя шедьовър

"Тенекиения барабан" точно в мазето.

Ако учениците са талантливи им разрешавам

да преглеждат книгите ми.

Чета им откъси и ги обсъждаме. Писането е самотна работа.

То изисква уединение, отшелничество.

Пълна изолация.

Какво пишеш?

Романи.

Публикуваш ли ги?

Не, правя само бележки. Събирам думи,

но това все още...

не е завършена книга.

Запознат ли сте с писмото на Кафка до баща му?

Започва така:

"Наскоро ме попита защо говоря, че се страхувам от теб."

В тази фраза

най-важното нещо е изборът на думите.

Той не пише "страхувам се", а "говоря, че се страхувам".

Бащата отрича чувствата на сина си

и така го лишава от преживяванията му.

Той издевателства над Кафка като отхвърля легитимността му.

Синът задължително е ненадежден.

Неправилно!

Твърдението е ужасно. Чудесно!

Ясно.

Жена ти...

Тя спеше ли, когато ти излезе в сряда?

Не може да потвърди времето. - Сигурно е заспала или е забравила.

Тя ми разказа за паричните ти проблеми и допълнителните часове,

но ти все пак даваш безплатни уроци. Ще ми обясниш ли защо?

Ти се отнасяш така с всички съседи или само мен?

Зададох ти въпрос.

Имаш ли деца?

Тогава трябва да знаеш, че един ден за тях

настъпва времето да намерят мястото си в света и аз им помагам.

И на бедните, и на богатите. Това е моето призвание.

Въпреки това, което твърдиш... май не те интересува

какво се е случило с детето. - Ти грешиш.

Аз мисля, че той отдавна е планирал изчезването си самостоятелно.

Надхитри те.

Престъпленията срещу непълнолетни в дома им

най-често се извършват от техни близки.

Странно е, нали?

Нямаш никакъв напредък. И все още мислиш, че аз съм позвънил.

Дори и да съм бил аз, по някаква абсурдна причина,

защо ме преследваш?

Нали така и не намери своя "труп в гората".

Ще го намеря.

Ще го намеря... и няма да те оставя на мира.

Как смееш да идваш в офиса ми и да разпитваш жена ми?

Онази нощ познах колата ти. Знаеш ли, чувствам се като кокал,

който ти гризеш, за да се успокоиш.

Жена ми ми каза, че пиеш на работа.

Алкохола замъглява преценката ти, комисар!

Снимка ли искаш?

Какво зяпаш? Махай се!

Тъп ли си или какво?

Не си ли сбъркал пътеката, приятел?

По дяволите!

Това е Дени. Говори, твой ред е.

Точно така! Не отговаряй, копеленце!

Искаш да се мериш с мен ли? Ще ти изпратя ченгетата!

Чуваш ли ме, малко копеленце?

Франсоа съм. - Какво има?

Той е затънал до шията в тази търговия!

Сигурен ли си? - Да, има списък с имена и много пари!

Ще ти ги донеса.

Когато го хванеш направи така, че да отиде в съда.

Искам да го усети! - Той е твой син...

Затова става въпрос! Не се постъпва така с баща!

Здравейте. - Искам да видя комисар Висконти.

Може ли личната ви карта?

Мерси.

Мосю Арно.

Вие сте главен механик на товарен кораб.

Често плавате в Атлантическия океан.

По месец и повече понякога? - Да.

Тръгнал сте в сряда, 10-ти, рано сутринта.

Със съпругата ми станахме в четири сутринта и пихме кафе.

Винаги пием кафе заедно.

После отидох в Льо Хавър откъдето отплавахме.

Добре. Така че, да продължим...

Жена ви ни каза, че предната вечер сте вечеряли със зет си

и вие сте се прибрал у дома един час преди нея.

Да, беше около...

23:00, трябваше да си събера багажа. Децата спяха.

Не видях светлина под вратата на Дени.

Съпругата ми се върна...

един час по-късно.

След това отидохме да спим.

Какви са отношенията със сина ви? Близки ли сте?

Говорите ли си? Добре ли познавате момчето?

Бих казал, че...

Жена ми познава децата по-добре от мен.

Дени растеше... и ние се отчуждихме

заради работата ми,

но той е добро дете.

Гордея се с него.

Извинете.

Но в същото време съм му ядосан.

Мисля, че иска да ни изплаши.

Поне се надявам да е така.

Мислите ли, че... - Един момент, моля.

Мосю Арно, продължете.

Той мечтаеше за Морската академия. Аз се съгласих, но...

Соланж беше против и аз я разбирам.

Сама вкъщи с увреждането на Мари...

Не й е лесно.

Може би той е решил, че това е несправедливо.

Строг ли сте с него? Следите ли с кого излиза?

Не, не съм строг и му е разрешено да се среща с приятели и момичета.

Но явно това не е неговото нещо. Постоянно се разхожда сам.

Къде ходи? - Из гората.

До нас има гора, която му харесва.

Така...

Върви ти.

Ако отида аз ще ме надушат, че съм полицай.

Освен това няма да им харесам, а ти си готино парче.

Щом те хванат за наденицата им задай въпросите.

За момчето и особено за този човек.

Моето скъпо момче!

О, много е вкусно. Мама го приготви!

И какво? - Изглежда чудесно.

Малкият ми учител ще яде торта.

Той ще яде торта!

Сигурно е мама за бебето в четвъртък.

Да, затова ти се обадих.

Ще му смениш ли памперса?

Той е очарователен, но е много затворен.

"Здравейте" или "Добър вечер." Почти не го познавам.

Виждали ли сте го как се разхожда? - Да, понякога...

но както ви казах хората тук са дискретни.

Извинете.

"Мамо и татко...

Аз липсвам от сряда,

но ние тримата знаем, че това не е вярно.

Липсвам от много време.

Аз съм различен и вие никога няма да ме разберете.

Това гневно писмо по-скоро ще ви нарани.

Вие искахте да ме унищожите, казвахте,

че животът ми няма да е по-добър от вашия,

че аз ще повторя всички ваши неуспехи.

С вас не бих могъл да стана този...

който искам да стана.

Вашият липсващ син.

Дени.

Е?

Нищо, никой не познава нито детето, нито твоя човек.

Ало?

Добре.

Намерили са раницата на детето.

Няма нито следи от кръв, нито от незаконни вещества.

Няма използваеми отпечатъци.

Учебниците са от програмата в сряда.

Нищо ново.

Само това, че портиера, който е намерил раницата,

казва, че предишния ден раницата не е била в кофата за боклук.

Значи някой я е изхвърлил там през последните два дни.

Може самия Дени да я е изхвърлил.

Дете, което е избягало от къщи няма да влачи

учебниците си една седмица със себе си.

Засега раницата не ми говори нищо,

освен това...

че тя се появи по вълшебен начин,

когато се появи бащата.

Дени изчезва една сутрин по пътя към училище, няколко часа

след като баща му е отпътувал, но това е версията на майката.

Само тя го е видяла онази сутрин.

Никой не го е виждал този ден в гората.

Никой от хората, които сутрин се разхождат там.

От самото начало неглижирахме това.

Повярвахме на майката,

но ако тя лъже, по една или друга причина,

той може да изчезнал по всяко време

между вторник вечерта и сряда сутринта.

През цялото това време бащата е бил там.

Не мисля, че тя се преструва.

Видях я в какъв ужас беше.

Нямаме следа от Дени от вторник в 18:00, когато напуска училище

и баща му още е бил там. А когато изскочи раницата

таткото се завърна.

Мислиш ли, че разпитът на майката... - Достатъчно.

Да се фокусираме върху записите от телефона и върху родителите.

В допълнение... Слушаш ли, Франсоа?

Подозираш ли съседа, който му е давал частни уроци?

И да, и не. Човекът...

Той е твърде въвлечен в това и е странен.

И го разбираме чак сега? - Нямам нищо съществено.

Какво му е "странното" на човека? - А какво е странно за теб?

Защо реши, че тя лъже?

Пожертвала е живота си заради увредената си дъщеря.

Би дала живота си за децата си. След три дни ще станат 20 години.

Състрадание към свидетел! Мама го е очаровала.

Франсоа!

Вземи се в ръце. Удари Марк в офиса ми.

Майката не лъже.

Достатъчно. Марк поема разследването.

Съжалявам, че става така, но това е заповед отгоре.

Направих нещо не както трябва ли? - Да, току-що пред всички нас.

Започнете работа по новата хипотеза. Срещата приключи.

Марк, остани в офиса ми.

Мосю Арно.

Съпругата ми и аз искрено съжаляваме за случилото се.

Ако имате нужда от нещо...

не се колебайте да ни се обадите.

Мерси.

Мосю Арно... ключовете ви.

Аз бях учител на сина ви.

Ако мога да ви помогна да разберете...

Извиках бащата. Ще дойде следобед.

Майката не може да остави дъщеря си, така че се погрижи за нея.

Внимателно ще ги разпитаме и ще сравним показанията им.

Ей, Шерифа...

Отивам да сера. Не забравяй да кажеш на Марк.

Мога да обясня.

Парите...

Продавахме хашиш.

Някои от нас.

Ченгетата следят всички ви. Глупаци.

Защо го правиш? - Татко...

"Татко"... какво татко? А апартамента, който унищожи?

Това беше апартаментът на "татко", малък лицемер.

На теб не ти пука за родителите ти, така че не ме наричай "татко".

Добре.

Парите са в полицията. И какво сега?

Дал ли парите на ченгетата ли? - Да.

Отиваш и им разказваш всичко. - Това са нашите пари!

Смени си тона. - Мамка му, какво да правя?

Да им кажа, че парите са изчезнали? - Точно така.

Може би това ще те вразуми...

Това не е твоя работа! - Не е моя работа ли?

Шегуваш ли се с мен? - Ти никога не си ми бил баща!

Не ти пука за мен. Аз съм бил безполезен за теб.

Щом вече не съм ти син ме остави на мира.

И ми върни парите! - Млъквай!

Оправяй се сам с всичко.

Сам.

Сам.

Мадам Арно.

Аз съм тук, защото...

трябва отново да чуя историята ви от момента,

в който Дени тръгва за училище и до изчезването му.

Извинете, но такава ни е работата.

Добре, но аз съм сама, съпругът ми бе повикан в комисариата.

Знам, но аз дойдох при вас.

Може би ще седнем?

Разбира се. - Мерси.

Соланж!

Пардон... пардон.

Съжалявам.

Не знам какво ми стана.

Никога не постъпвам така.

Никога.

Моля за извинение.

Имате ли...

Какво? - Имате ли деца?

Имам син.

Имам син, но... изглежда не го обичам

както бих искал.

Защитете го.

Не го оставяйте да загине.

С цената на всичко.

Да.

Моля ви.

И така...

Кажете ми...

какво е правил... искам да кажа...

между момента...

между училище

и момента, в който изчезна.

Наспа ли се хубаво?

"Замъкът"

Искам да видя домашното ти в сряда. - Да, господине.

Мосю Белел!

Седни, седни!

И така, всичко сочи за това, че Дени...

предпочита мъже.

Споменавал ли ви е някога за това?

Не знам... Име...

Някой? - Как стигна до този извод?

Събрах парчета информацията. И?

Не съм забелязал. Не е имало никакви намеци.

Не ти ли се е струвало, че той жадува за любов?

Изтървани жестове, нещо, от което да ти е ставало неудобно?

Вярно е, че някои ученици искат одобрение от своите учители.

Такъв е случаят с Дени.

Той определено е забелязвал моето внимание,

знаците за поощрение,

но аз никога не съм

забелязвал нещо необичайно.

Мъжете се срещат в гората зад твоя дом.

Разбрахме, че...

Дени е обичал да се разхожда там вечер.

Никога ли не ти е казвал? - Не.

Може да е срещнал някой мъж, да се е влюбил

и този мъж да му е помогнал да избяга.

Може и сега да му помага да се крие...

В този случай бягството...

може да е отговор за семейството,

което не приема неговата хомосексуалност.

Бунтът, за който ти говореше.

Невъзможно е. - Защо?

Мъжът, който му влияе...

Дени сега е в търсене...

на себе си...

и този мъж...

му е отворил вратата.

Аз имам много остра наблюдателност.

Направо виждам през хората.

Влизам под кожата им.

Такава е работата на писателя. Със сигурност щях да го видя.

Ти въобще не си писател.

Не си написал нито една книга, да не говорим за публикуване.

Ти си жалък учител, изживяваш се като писател.

Някога виждал ли си се с него извън часовете?

Не.

Мосю Белел...

Кафка.

"Замъкът".

И вътре в замъка...

Ето го. "На най-добрия ми приятел,

за да те води в първите ти стъпки в лабиринта на живота,

в който сам не може да не се заблудиш.

Ян, 15-ти февруари, 2016."

Това не е ли било преди два месеца?

Поднесох му подарък, защото нещата,

за които се говори в този роман

наистина пробудиха неговия интерес.

Често ли правиш подаръци на учениците си?

И защо "най-добрият ми приятел"?

Откогато 16 годишни ученици са ти "най-добри приятели"?

Ако Дени е спрял да взема уроци от теб,

въпреки свободните беседи,

както твърди майка му, а тя няма защо да лъже,

значи между вас е станало нещо нередовно.

Ти мислиш, че го познаваш много добре,

че може да влезеш в кожата му,

но твоят подарък...

той така и не го е прочел.

Какъв лабиринт си създал?

Опитал си да имаш контакт с него...

и той те е отхвърли.

Това ли е? Нарани ли чувствата ти?

Кажи ми къде е той.

Къде е Дени? Убеден съм, че знаеш.

Извинете, но имам час.

Влезте, влезте.

Седнете си по местата.

Приятен ден, комисарю.

"Тези, които нямат достатъчно смелост,

винаги ще намират философия, с която да се оправдаят."

Албер Камю. Замисляли ли сте се над това?

"Мамо и татко,

Моето различие от вас ви плаши.

Любовта вътре в мен...

ви плаши."

Соланж... добре ли си?

Аз съм.

Какво правиш тук?

Ще настинеш.

Наистина ли си добре?

Нещо не е наред ли?

Кажи ми.

Всичко, което се случи вчера, беше искрено.

Искам да го знаеш.

Аз ще се погрижа за теб.

Аз ще се погрижа за теб.

Ще те защитя.

Ще те защитя.

Става ли?

Ето.

Какво правиш?

Какво, по дяволите, правиш?

Искате ли да...

Искате ли да ви целуна?

Да.

Ти...

четеш бележките ми ли?

Това...

тук е описано как Дени Арно...

как е умрял.

Той е...

той е един от героите в романа ми.

Най-накрая...

Най-накрая получих вдъхновение.

Използвах Дени... баща му,

и майка му... като прототипи.

Но тук е описан начина, по който...

гърлото му е прерязано, как е осакатен...

Това е ужасно.

Ти си първият ми читател.

Хареса ли ти? Произвежда ли ефект?

Защо го описваш като момче, което се среща с мъже в гората?

Звучи като че ли се е срещал там с теб!

Той се чувства привлечен от мъжете.

Разбираш ли? Среща с тях тук в гората.

Така мисли и полицията.

Опитвам се да погледна в главата на Дени.

И на убиеца също.

Знам как да напиша тази история. Мога да го направя.

Това ми дава сила... и смелост.

Дори отидох много по-далеч...

и провокирах някои събития.

Какви?

Аз се обадих.

Обадих им се анонимно

и ги изпратих да търсят Дени в гората.

Исках да видя реакцията на полицията.

Как ще проведат разследването.

Каква е организацията.

Наистина ли ти им се обади?

Това не навреди на разследването.

Беше толкова прекрасно...

да разбъркам нещата

и да видя как точно трябва да го напиша.

То е като писмата, които...

Дени е написал на родителите си.

Аз подправих почерка му и пресъздадох в главата си

отношенията му с родителите му.

А когато баща му ги прочете...

разбрах, че съм уцелил в десетката.

Видях го как стана блед като платно.

Помислих си, че ще припадне!

Ти си изпратил тези писма, така ли?

Ян...

и родителите на Дени са ги прочели?

О, Боже мой.

Чакай, те не знаят, че съм аз.

Какво значение има?

Дали знаят или не?

Това, което си направил...

е ужасно. Шокиращо е.

Защо го направи?

Успокой се, взел съм всички предпазни мерки.

Писмата бяха в кутията и ти мислиш,

че полицията няма да направи нищо?

Че няма да разберат кой ги е написал?

Ян... те вече се занимават с това.

Трябва да отидеш при тях.

Трябва да отидеш при комисаря...

и да си признаеш всичко!

Шегуваш ли се?

По-добре е да чакаш полицията да разбие тази врата ли?

Да претърси апартамента и да те арестува

пред очите на сина ти в собствения ти дом?

Трябва да се извиниш.

Да кажеш, че съжаляваш!

Че аз, не съм знаела...

Да кажеш, че...

нещо те е обладало...

и че си загубил ума си!

Ако ти не отидеш,

тогава утре аз ще отида в полицията.

Моля ви, свалете си качулката.

Да започнем от начало. Какво се случи?

Шерифа.

Покани учителя. Не ме интересува колко е зает.

Той е горе и ви чака. - Къде е?

Горе с Антони.

И така, мосю Белел...

Слушам ви.

Аз...

Пак ли блокирахте? Позволете да ви помогна...

Първо, престанете да се преструвате,

че не сте знаел, че Дени е гей.

Второ, ще ви бъде много трудно да убедите някого,

че вашите чести посещения в гората не са били, за да чукате Дени.

Не, мъжете в гората...

това нищо не означава. - Моля?

А какво беше, когато онова момче вкара члена си

дълбоко в гърлото ви, а?

Близалка ли беше?

Аз не съм такъв.

Дойдох по друг повод.

Защото аз...

аз написах писмата.

Престорих се, че съм той и ги написах.

Какви писма?

Трябва да видиш това.

Какво е? - Прочети го.

Добре, влизаме.

Мосю Арно, може ли да влезем? - Разбира се.

Жена ви тук ли е? - Какво?

Съпругата ви. - Да, в кухнята е.

Мадам, моля, елате тук. - Може ли да знаем защо сте тук?

Имате новини за Дени ли? - Не, господине.

Сега е 11:10 и вие двамата сте арестувани,

от 24 до 48 часа като заподозрени за изчезването на сина ви.

Шегуваш ли се? - Ще ви прочетат правата.

Имате право на едно обаждане.

Ние ще продължим с обиска на апартамента ви.

Разпита ще се проведе поотделно в управлението.

И ни е нужна пощата ви.

За какви писма става дума?

За писма, които са адресирани до мен

или до съпруга ми?

Ако са били до него аз нямам причина да ги чета.

Да, но той би трябвало да ви разкаже за съдържанието им

и да уведоми нас.

Знаете ли защо не го е направил?

Соланж.

Говори с мен.

Искам да ти помогна.

Комисар, може ли да ми кажете...

кой е изпратил тези писма?

Аз вас ви питам за това... Кой е изпратил тези писма?

А ако ви кажа,

че ги е изпратил Дени?

Вашият син.

Че той ги е написал на родителите си.

За какво въобще говорите?

Казвам...

че Дени ви е написал писмата и че е жив...

но вие го скрихте от нас. Защо?

Или това го е направил вашият съпруг?

Той не ви ли ги показа? Соланж...

Съпругът ти не ти ли каза нищо?

Вие считате...

че синът ни ни е написал писмата?

Къде е тогава?

Къде е детето ми?

Един момент, моля.

Добре.

Кажете ми истината.

Дени...

въобще не е тръгвал за училище.

Аз хванах Дени

в стаята на сестра му.

Правеше неприлични неща с нея.

Беше свалил дрехите си.

Направо побеснях.

Ударих го...

за да я защитя.

И тогава...

той ме нападна.

Никога не съм го виждал такъв.

Не беше на себе си.

Започна да ме удря.

Отново.

Аз го блъснах... и той падна назад.

А главата му...

Удари си главата в пода.

Какво стана после?

После аз...

стоях неподвижен и не разбирах нищо.

Не можех...

да се движа или да осъзная какво се случи.

След това...

жена ми се прибра у дома.

Ясно.

Мадам, какво видяхте, когато се прибрахте у дома?

Искаме да го чуем от вас.

Вие ни излъгахте.

Какво стана, когато се прибрахте у дома?

Мадам Арно.

Трябва да го знаем.

И на следващия ден по пътя към Хавър

сте погребал сина си?

Как...

Как сте могла да позволите на съпруга си да го направи?

Изчакайте тук, комисар.

Може да пушите отвън. - Мерси.

Здравейте, комисар.

Какво ви носи насам?

Дойдох да посетя мадам Арно, за да се извиня.

Моят терапевт го предложи.

А вие?

По-добре ли сте?

Периодът ми на възстановяване приключи.

Ще се върна в училище.

В друго училище. Скоро.

Надявам се. - А романа?

Романа?

Искате ли да знаете истината?

Да, вие сте полицай.

Полицаите винаги искат да знаят истината.

А проклетата истина е...

че нямам намерение да се отказвам.

Дори ако...

жена ми изисква това като условие за преговори,

дори ако книгата ни пречи да се съберем отново.

Ако искате да знаете заключението...

Не мога да се предам.

Писането...

е моят затвор.

Сигурен ли сте, че периода ви на възстановяване

наистина е свършил?

Позволете ми да подчертая, че моите писма,

моите думи ви заведоха до извършителите.

Без тях още щяхте да търсите из гората,

преследвайки педалите на ръба на инсулта.

Вие подценявате силата на литературата

като способ за изследване на света,

мосю полицай.

Комисар.

Мадам Арно.

Моля, седнете.

И така... разследващият съдия

иска да се срещне с вас. Аз ще ви придружа.

Разкажете му за обстоятелствата, че вашият съпруг е искал

да защити дъщеря ви,

и че смъртта на Дени е била неумишлена.

Имате добри шансове да намалите присъдите.

И на двама ви.

Но всичко зависи от съдията.

И още нещо...

когато излезете оттук няма да ви е лесно,

но аз ще бъда там, за да ви помогна...

и Мари отново да води нормален живот.

Нещата не станаха така, както той ви разказа.

Тогава какво всъщност се случи?

Мадам Арно.

Вие започнахте да ми казвате нещо...

Соланж...

Защо...

Защо, когато Дени е поискал да постъпи във Военноморска академия...

Защо вие сте била против?

Това би бил идеалният изход.

Той щеше да е далеч от сестра си

и вие щяхте да я защитите.

Защо?

Той го направи.

Съпругът ми злоупотреби с дъщеря ми.

Аз знаех какво се случва.

Той влизаше в стаята на Мари...

милваше я...

и й говореше, че сега ще заминат на пътешествие...

и по време на това пътешествие...

правеше с нея всичко, което искаше.

Дени не спеше.

Той знаеше какво се случва всеки път, когато баща му е там

и не можеше повече да го понася.

Затова отиде при баща си...

Искаше да защити сестра си и го сграбчи...

Съпругът ми го блъсна

и Дени падна.

Той искаше да говори с баща си, дори го заплашваше...

но нищо не можеше да направи.

Дени обича баща си.

Колко време продължаваше това?

На нея й харесваше.

Тя го искаше.

Тя казваше, че...

че й е приятно.

Тя го насърчаваше.

Искаше си своите удоволствия.

Мари не разбираше дали това е добро или е лошо.

Искаше ми се тя да има нормален живот.

Исках да запазя Мари.

Но не защитих сина си.

Аз го убих.

Вие знаете, че аз съм полицай.

Всичко, което ми казахте...

веднага щом си тръгва...

ще го предам на съдията.

По време на съдебното заседание

съдът ще добави към делото

и сексуална злоупотреба с непълнолетната ви дъщеря.

За какво сте мислила? Предпочела сте да гледате

как мъжът ви докосва дъщеря ви, отколкото на я пуснете сама в живота?

Соланж? Това ли е всичко?

Когато той бъде освободен...

забранете му да идва в нашия квартал.

Кажете му, че съм ви признала всичко.

Вие злоупотребихте с мен, комисар.

С мъката ми.

Дъщеря ми присъства при ареста му и не може повече да лъже.

Обещайте ми, че той никога повече няма да ни доближи.

Нито Мари, нито мен.

Ако обичате сина си...

не ми я отнемайте.

Комисар.

Мадам Арно е очаквана в секретариата.

Вие може да я почакате тук.