Original subtitles

25.000

Царска Русия - 1897г.

Стой! Не отивай нататък!

Нататък не бива.

Не гледай! Не трябва.

Да си тръгваме!

ДОКТОР ЖИВАГО

Сценарий: Ендрю Дейвис

по романа на Борис Пастернак

Андрей Андреевич Живаго, може би не беше от най-достойните хора.

Някои може да кажат, че той се е заблудил по своя жизнен път,

но Господ е милостив и прощава прегрешенията.

Никой от нас не е безгрешен.

Смятах, че съвестта ви няма да позволи да дойдете тук.

Мили Громико, аз дойдох тук, за да оплача своя приятел.

Приятел?

Брат ми беше порядъчен човек, докато не ви срещна.

Порядъчен човек?

Как може такъв човек да остави собственото си дете.

само в мъки и лишения.

Моят татко е добър.

Ако моето присъствие оскърбява някого,

то аз, разбира се ще си отида.

Исках само да узная,

не мога ли да помогна с нещо на семейството на покойника.

Този чичко не ми харесва.

Повече няма да го видиш.

Ти ще дойдеш с нас в Москва.

Кой е това?

Хванах го.

Хванах го.

Хайде ела тук мишле, не шавай малкия.

Къде отиваш. Къде.

Лъжеш, няма да избягаш. Аз ще те хвана.

Така по-леко мишленце, стой мирно!

Той ми ухапа пръста!

Какво да правя с него?

Сега ще се наложи да откъсна пръста.

Ти какво ще кажеш, Тоня?

Закрепи го обратно, тате.

А ти как мислиш, Юра?

Добре...

Това е стар фокус.

Но все още работи.

Ти Юра трябва да свикнеш с нас.

Тоня, покажи на Юри твоите играчки.

Добро утро! - Добро утро!

Извинете, днес сме на занятия по рано.

Тоня, целуни ме преди тръгване.

Довиждане. - Довиждане.

Къде са златните дни, когато закусвахме всички заедно.

Единственото, което можем да направим,

е да наблюдаваме за протичането на болестта.

За съжаление перспективата за много от тези деца е огорчаваща.

Докторе, моля ви помогнете!

Моят син умира.

Той не може да диша.

Моля.

Ето шанс да проверите своите знания.

Извинете! Поставите детето тук.

Какво му е? Умира ли?

Вашата диагноза?

Остра дифтерия. Дихателния тракт е блокиран.

Прекрасно!

Препоръки? - Акреотрахея.

Вярно. Съгласен съм с вас. Действайте!

Но аз... Аз никога...

Вие сто пъти сте виждали, как се прави това.

Да видим, как сам ще се справите. Започвайте!

Ще направя за него всичко, което мога.

Какво да правя с анестезията.

За това няма време

Не е зле.

Никак не е зле.

Въпреки, че не е ясно ще оживее ли то.

Такъв е животът. - Не. Не е такъв животът.

Такива са е резултатите от масовото неспазване на санитарните норми.

Живаго?

Какво е това. Стихове?

Ваши ли са? - Да.

Значи вие искате да бъдете, не само лекар,

но да служите, като "глас на народа". - Не.

Искам да говоря само със собствения си глас.

Ще стана лекар за другите, а поет за себе си.

Какво пък, началото не е лошо.

Ти впечатли всички, Живаго. - Много се страхувах, Миша.

Това е истинското ти призвание.

Аз винаги съм мечтал за едно. - За какво?

Да загубя девствеността си.

Защо тогава реши да станеш лекар?

Мисля, че това е добър способ да виждам жените без дрехи.

Здравейте Тоня, как сте? - Здравей.

Какво се смееш? За какво си говорехте?

Глупости...

За мечтите, надеждите, за това, какво ни готви бъдещето,

за смисъла на живота...

Обожавам такива разговори. Да тръгваме!.

Искаш да знаеш какво мисля?

След революцията, такива, като мен няма да има.

Всички ще станат добри, като Тоня.

И то по насилствен начин.

Няма такова нещо, Миша.

Всеки от нас е уникален.

Погледни!

Това са милиони клетки, които постоянно растат и видоизменят.

Нещо тече по артериите.

Какво ни прави такива, каквито сме.

Откъде се е появила любовта.

Какво ни заставя да изберем

този,

а не този.

Но... - Мислиш, че говоря глупости?

Не. Ти говориш за това, което се нарича,

извинете ме Тоня, "инстинкт за размножаване".

Любовта това е секс и това е всичко.

Не е вярно. Тук всичко е много по-сложно.

Любовта е загадка.

Това е идеята, че в света има човек,

който крие в себе си причината за твоето съществуване.

Юрий, любовта не е никаква загадка.

Любовта е равносилна на страст с малка добавка на нежност.

Формулата е проста.

Ето например.

Ето аз гледам Тоня...

Гледате на мен, като на предмет от лабораторната маса.

Простете ми Тоня.

Аз също може да имам мнение по въпроса.

Разбира се, и ние с удоволствие ще го чуем.

Съгласна съм с теб.

Любовта е тайна.

Сексът без любов е само животински инстинкт.

Добър вечер мис Гешар.

Здравейте мис Гешар.

Оля, хайде да пушим!

Само не казвай на мама.

Той тук ли е още? Не мога да го търпя.

Не му е само тя.

Той има и други.

Колко е унизително за нея.

Той е, като разгонено куче.

Всички са еднакви.

Не могат да се променят.

Той не е чак толкова лош.

Ако ме помоли бих тръгнала с него.

Оля, наистина, правила ли си го вече?

Как е?

Да тръгваме!

Лара, защо не си на занятия?

Какво смяташ да правиш?

Добър вечер, Лариса. - Добър вечер, г-н Комаровски.

Извинете ме!

Кога ще ви видим отново? - Не знам.

Имам много лична работа.

Може би след два дни.

Е дами, трябва да ви напущам.

Ах, колко много хубави жени,

а с колко малко време разполагам.

Какво ти е? - Нищо особено.

Не ми обръщай внимание.

Всичко е заради него, нали?

Аз му омръзнах, Лара.

Всичко му омръзна.

Той ли каза това?

Не, но аз го виждам в очите му.

Страхувам се, че ще ни напусне.

Няма къде да отиде, мамо.

Къде другаде ще го чакат с разтворени обятия, като нас тук.

Наистина така ли мислиш, Лара?

Аз съм сигурна в това, мамо.

Боже мой, аз не трябва да говоря за такива неща с теб.

Ти не трябва дори да мислиш за тях.

Какво пишеш? - Нищо

Дай ми ги! Знам, че са стихове.

Това е стихотворение за любов.

Как ти се струва?

Според мен е забележително.

За някого конкретно ли пишеш?

Никой не знае, какво влияе на вдъхновението.

Другари, съветите призовават работниците от фабриките към стачка.

Голяма част вече стачкуват.

Ние също трябва да се присъединим към тях.

Всички имате право да се борите

за увеличение на заплатите и подобряване на условията за труд

Няма да помогне. - Сами можем да си помогнем.

Ако всички бъдем единни ще ни обърнат внимание.

Той е прав. - Защо постъпвате така с мен.

Нима съм ви обиждала някога?

Не се сърдете, госпожо. Нямаме нищо против вас.

Не е задължително господарите и работниците да са врагове.

Можете да се присъедините към нас, мадам Гешар.

Нали всички искаме по-доброто.

Къде отиваме? - На Александровския площад.

Да тръгваме! - Не. Не трябва

Паша. - Лара?

Към революционерите ли си преминал?

Как е станало това? - Не напълно.

Не ми се сърдете.

Все едно. Прави, каквото искаш.

Защо не дойдете с нас. - Отивам на занятия.

Може да ме изпратиш, ако искаш. - Другарю Антипов.

Не мога, трябва да отивам. - Както искаш.

Др. Антипов - Ще ви посрещна след занятията.

Какво да правя?

Не мога да повярвам, че тези жени са се решили на това.

Трябва им просто да изпуснат парата.

Нека да правят, каквото искат.

Дай им този ден.

Ще говорят за теб, че си либерална,

и ще дойде време, когато с това ще заслужиш добра служба.

Какво ще стане с нас?

Защо се вълнуваш толкова Амале.

Престани и лягай обратно!

Мисля, че е дошло времето на Лара за истинска вечерна рокля.

Позволи ми да и я подаря

Тя е достойна за това.

Това момиче ще стане истинска красавица.

Какво ти стана Амале? Не мисля за нищо глупаво.

Той иска да ни заведе на някое специално място за твоята 17- годишнина

Той е много великодушен.

Още от малка се грижи много за теб.

Няма нищо лошо в това да приемеш от него този подарък.

И аз мисля, че ти е време да носиш истинска дамска рокля.

Не можах да му откажа, Лара.

Ето. Добре.

Дечица. Каква си ми красавица!

Завърти се!

Потресаващо!

Понякога казва, че сме единствените му близки хора.

Хайде да не го разстройваме.

Всичко заради него ли е? - Не, разбира се.

Всяка друга би била във възторг.

Ще видиш,там много ще ти хареса.

Мамо...

Скъпа, време е да тръгваш.

И, моля те бъди по-мила с него, заради мен. Става ли?

Всички те гледат. Знаеш ли защо?

Ти знаеш.

Аз нищо не знам за тези яденета.

Позволи ми да избера вместо теб. - Да моля ви.

Каквото желаете. На мен ми е все едно.

Извинете, г-н Комаровски.

Кажете му, че разполага само с една минута.

Разбира се.

Житейски работи.

За теб!

Г- н Комаровски, моля да ме извините.

Неудобно е да ви отнемам вниманието в такава вечер...

Не се тревожете. Всичко ще бъде наред.

Аз ще се погрижа за всичко. - Не, моля ви, това са глупости.

Вие сте им много нужен, така ли е?

Те се хващат на всяка ваша дума.

Това е иронията на съдбата.

На кого е скъпа всяка моя дума, не е твоя работа.

Защо мислите така?

Тук е задушно. Да излезем на въздух.

Ах, Лариса...

Ти даже не си представяш, колко необикновено момиче си.

Лариса...

Добре, съгласна съм.

И двамата знаем накъде отиваме.

Започвайте!

Вие знаете, какво е нужно за това.

Да наемете стая...

Уверена съм, правили сте го неведнъж.

Лариса, повярвай, не съм мислил за подобно нещо.

Не, мислехте!

Не трябва да лъжете.

Аз не искам да се лъжем.

Аз се уморих да бъда дете.

Това е добре.

Заповядайте...

Обърни се!

Мамо?

Мамо?

Юра, тя днес така ни изплаши..

Мислехме...

Иди при нея. Тя питаше за теб.

Юра...

Юра, настъпи часът

Тихо, ще ви проверя пулса.

Всичко ще мине.

Струваше ми се сякаш...

...сякаш животът се откъсва от мен, като болен зъб

Не искам да ви оставям сами.

Спокойно, няма да умрете сама.

Аз познавам тези симптоми.

Обещавам, че всичко ще бъде наред.

Сега не трябва да разговаряте.

Опитайте се да заспите.

Сутринта ще ви бъде по-добре.

Лара, това е вече много.

Втори път за една седмица се прибираш след полунощ.

Какво ще си помислят хората.

Операта е толкова дълга.

Не мога да я направя по-кратка.

Не ми дръж такъв тон, сякаш ме презираш.

Аз не те презирам мамо.

Прости ми, че се прибирам късно, но какво да правя.

Лягай си и заспивай!

Позволи и на мен да поспя. Толкова съм уморена.

Така не може да продължава.

Всяка вечер трябва да учиш, а не да се занимаваш с...

С какво да се занимавам?

Не смяташ ли, че започна този разговор доста късно?

Не трябваше да стане така.

Трябваше да помислиш по-рано за това.

Кажи ми, че не се е случило нищо страшно.

Ние с теб, не можем да си казваме истината нали?

Ти си ми майка,

и аз мислех, че майките са длъжни да се грижат за децата си.

Отивам да спя.

Лара? - Защо сте тук?

Къде да бъда?

Не идваш да ме видиш,

не отговаряш на бележките ми.

Аз се тревожа за теб. Ела тук!

Позволи ми поне да те закарам. - Не!

Добър ден, дами!

Може би ще ме представиш на приятелките си?

Млъкнете!

Вече седмица не мога да спя.

Не мога без теб. Ти си ми нужна.

Иначе всичко отива по дяволите.

Не мога да мисля, не мога да работя.

По-добре да не се бяхме срещали. - И това го казвате вие?

Така повече не може.

Не ме устройва такова положение.

Чуй ме, Лара - Оставете ме!

Лариса, ти си любовта на живота ми. - Не!

Послушай ме!

За всичко сте виновни.

Празните мечти са размекнали вашите мозъци.

Само се правите, че сте спокойни.

Аз ще ви раздразня, изваждайки сърцето си,

а вие ще ме молите за милост.

Надявам се вашето творчество да не прилича на това.

Здравейте. Радвам се, че дойдохте.

Позволете да ви представя Антонина Громико.

Вашата годеница? - Най-добрият приятел.

Моят глас пронизва цялата вселена.

През първата част са Бариковски и Бланко,

а аз съм след почивката. - Ясно.

Русия трябва да се разкъса по шевовете. - Как?

Нека да се разкъса майка-Русия!

Нека този взрив пробие тлъстия и задник.

Трябва да тръгвам. Викат ме по спешност.

Може да ми потрябва вашата помощ.

Слава богу, че вече сте тук.

Кого водите с вас. - Моя асистент.

Умее ли да държи езика си зад зъбите? - Какво се е случило?.

Самоубийство. По- точно опит за самоубийство.

Какво е взела? - Отрова.

Преди колко време? - Не знам.

Хайде!

Трябва да я събудим. Как се казва? - Амалия.

Трябва да и промием стомаха.

Амалия, дръжте се!

Трябва да ми помогнете!

Ето, погълнете това.

Хайде!

Каква е вашата роля във всичко това, Виктор?

Нямам нищо общо.

Аз съм приятел на семейството.

Помагам на мадам Гешар в работата.

Тя има дъщеря...

Имаха късмет, че се оказах наблизо.

Тя ще оживее ли? - Да, тя ще живее.

Много добре.

Аз ще продължа. Направихте всичко, както трябва.

Идете да се измиете!

Искам да ви благодаря, че помогнахте на майка ми.

Мисля, че всичко ще бъде наред.

Мога ли да помогна с нещо и на вас?

Не.

Благодаря! Вие сте толкова добър,

но вече е твърде късно.

Тоня.

Юра.

Не трябваше да ме чакаш.

Какво се случи?

Защо толкова закъсня?

Много е дълго за разказване.

Ще продадем цялата собственост и ще вложим средствата.

Андрей Андреевич, разберете!

Няма вече нищо за продаване.

Погледнете тук и тук. Това са вашите подписи.

Вие вече сте ги продали. - Къде сте гледали тогава?

Вие сте запознат с моите работи. Аз ви вярвах.

Просто не може да ви вразуми човек.

Андрей, приятелю,

не ми прехвърляйте вината, за това, че провалихте собствения си живот.

Всеки сам отговаря за душата си.

Струва ми се, че отдавна продадохте своята.

Така ли е?

Тате?

Тате?

Няма нищо сине.

Просто с чичкото имаме работа.

Всички ще бъде наред.

Да, ти ще станеш добро момче.

Защо си отиде, тате?

Чуй ме, Юра и запомни!

Ти никога няма да станеш, като мен.

Момчето ми, синчето ми.

Ти ще станеш добър човек, нали?

Най-добрият от всички.

Помниш ли песничката...

Хайде, нататък, попей с мен.

Ти гледай през прозорчето и пей!

Съгласен ли си?

Спрете веднага, или ще скоча!

Махайте се!

Ще скоча от влака! - Не полудявайте!

Вземете се в ръце! Вие сте пиян.

Помогнете ми, хора! Който и да е!

Андрей, полудяхте ли?

Митинг, отиваме на митинг.

Къде ще бъде? Движи се! По- бързо!

Какво става?

Ако опитате да ме видите, ще се самоубия.

Аз съм сериозна, не съм, като майка ми.

Ако реша нещо, ще го направя.

Лара? - Какво става?

Те искат властта за съветите,

за да решаваме сами за себе си.

Знаеш, че ненавиждам политиката. - Това не е политика. Погледни!

Ти също си част от всичко това.

Погледни, те експоприират хлебарницата. - Те я ограбват.

Те освобождават средства за производство.

Ела!

Другари, нека да паднат последните бариери!

Долу оградите! На всички по равно,

хляба, земята и свободата.

Помощ!

Дайте, аз съм лекар!

Оставете го!

Отивайте си! - Аз съм лекар. Не правя нищо лошо.

Оставете го!

Не, вие няма да стреляте.

Все още не сме диваци.

Да живее революцията!

Настъпи нашият час.

Вдигнала се е цяла Москва!

Зад нас е Майка Русия!

Добре дошли, другари!

Искате ли да се присъедините към нас?

Не трябва, моля ви, не правете това!

Всички хора са братя.

Оставете пушките, слезте от конете

и застанете в нашите редици!

Огън!

Убийци!

Напред!

Паша!

Убийци! Свине!

Лара, къде ходиш?

Какво правите тук? - Нека поговоря с нея.

Какво си мислиш?

Можеше да те убият. - Оставете ме на мира!

Не желая да ви виждам повече. - Исках да те защитя.

Знаех, че всичко това ще се случи.

Вие сте знаели предварително? - Да знаех.

Тогава вие сте още по лош.

Остави гимназистките си разсъждения, за "доброто" и "лошото".

Това трябваше да се случи.

Не можеше иначе.

Революцията е възможна,

но не и е дошло още времето.

То ще дойде и ще бъдете унищожен.

Аз няма да съжалявам, а ще бъда щастлива,

и ще направя снимка на вашия труп.

Това няма да се случи.

Революционното правителство,

ще бъде необходимо, както и сегашното.

Не ме интересува!

Аз съм нужен на всички, за да им покажа,

как се правят нещата.

Без мен те са, като с отрязани ръце. - Не желая да имам нищо общо с вас.

Всичко свърши!

Ти наистина ли мислеше, че можеш така лесно да приключиш?

С едно кратичко писмо.

Да го покажем ли на майка ти?

Вие сте ми противен!

Ти си в особено положение за възрастта си.

Мислиш, че си чиста?

Аз знам каква си наистина.

Обичаш удоволствията, скъпите вина,

красивите рокли, и всички други радости на живота

Мисля, че успях, да те проваля напълно.

Ние с теб си приличаме, Лариса.

Ще повикам майка ми. - Прекрасно.

Отдавна трябваше да кажеш на майка си.

Този път тя може да довърши започнатото.

Хайде да и кажем всичко!

Не?

Не искаш...

Почерпи се. Пробвай от тези...

Кого виждам?

Каква прекрасна двойка.

Завъртете се! Нека ви огледам.

Очарователно! - Как добре изглеждате заедно.

Елате тук, глупавичките ми!

Безпокоите се, как да отидете на празника без мен?

Не съм чувала по-нелепо нещо.

Разбира се отивайте!

И Александър ще бъде с вас.

Нека да ви видят заедно!

Нека да ви се полюбуват!

А ти, трябва да ми предадеш всичко, казано за тях,

и как са се харесали на всички, моите Тоня и Юрий.

Видяхте ли? И без възражения!

Вие сте създадени един за друг.

Винаги съм се надявала на това.

Ето би било добре...

Вие трябва да се ожените!

Да, трябва да се ожените

Ето, аз ви благослових.

Отивайте и се веселете!

Лека нощ!

Тоня, аз сякаш съм в рая.

Вие сте в моите обятия.

Миша!

Тоня, аз...

Какво каза? - Извинявай.

Струваше ми се така лесно да те заговоря, но сега...

Разбирам.

Това е заради казаното от майка ми.

Да, може би за това.

Какво си помисли тогава?

Мислех, че ни смята, като брат и сестра.

А, ти?

Мислех, че харесваш Миша. - Миша?

Мислиш ли, че това е сериозно? - Не знам.

Та, той харесва ли ти? - Да, той ми харесва.

Но никога не бих могла да го обикна.

Аз обичам теб, Юрий.

Винаги съм те обичала.

Седнете!

Някой ще извика ли полицията? - Почакайте, не трябва никаква полиция.

Не е необходима полиция!

Не искаме никакъв скандал!

Това е просто случайност.

Докторе, пациентът ви е тук.

Ставай!

Вдигни се!

Всичко е под контрол. Благодаря ви.

Извинете ме!

Готово. - Благодаря, докторе.

Да тръгваме, скъпи!

За втори път ми правите услуга.

Вие сте изключително нужен човек доктор...

Живаго - Живаго.

Добре познавах баща ви.

Бях негов адвокат.

Знам, но не искам да говоря с вас за баща ми.

Както искате.

Както казах, исках само да ви благодаря. - Този куршум беше за вас нали?

Какво сте направили с това момиче?

Лариса?

Тя никога не би ми причинила болка.

Това е само жест.

Тя е много страстна млада жена.

Тя, не е за вас.

Юрий?

Юрий, къде си?

Да тръгваме бързо към къщи!

По-бързо!

Тя ни напусна. Изпревари всички.

Това е в нейния стил.

Не разбирам.

Защо искаше да го убиеш? - Аз самата вече не разбирам нищо.

Това заради майка ти ли е? - Не, Паша.

Сега всичко свърши.

Аз съм пропаднала жена, Паша. Не.

Мислеше, че ме познаваш, но не е така. - Не, ти не си пропаднала, Лара.

Разкажи ми всичко! Какво те мъчи? - Не мога.

Не мога!

Струва ми се, че трябва вече да порасна.

Да престана да се самозалъгвам.

Ти никога няма да ме обикнеш,

колкото и време да чакам.

Реших да напусна Москва.

Сега те ме държат под око, Лара.

Решили са, че съм опасен революционер.

Къде ще заминеш?

В Урал.

Там са нужни учители.

Ще стана учител в селско училище.

Ще променям света по този начин.

С малки частички...

Ще ги уча на любов и разбирателство,

и в същото време, на аритметика и рисуване.

Вземи ме със себе си! - Какво?

Вземи ме със себе си!.

Аз ще ти помагам, и също ще стана учителка.

Ще уча най-малките.

Паша, може да се оженим. - Лара, моля ти се.

Не говори това, което наистина не мислиш!

Аз наистина го мисля.

Аз те обичам.

Паша, ти си единствения добър човек от всички, които познавам.

Тортата!

Юрий Иванович Живаго - лекар и поет, уважаван двойно.

Бяхме щастливи да го приемем в нашия семеен кръг.

Въпреки, че нямам роден син, по-добър не бих желал.

Антонина Александровна- моята Тонечка.

Моята любимка от дъщерите ми,

най-красивата, най- умната, най-добрата и любящата.

Единствената грижа, която ни създаде е

да намерим за нея достоен жених. - Мълчи!

Самата моя Анна Ивановна,

да пази Господ душата и,

забеляза, че решението на проблема е пред очите ни.

И така дами и господа, ще видите

образеца на абсолютното щастие.

Моля да вдигнете чаши и да пием за Юрий и Тоня.

За щастливата двойка!

За щастието на младите!

Когато държиш свещта, дръж я по високо от него.

Тогава ще командваш в къщата.

А, ако не искам да командвам? - Ти какво?

Прави, каквото ти казвам, да не съжаляваш после!

Виното нещо горчи.

Трябва да се подслади!

Горчиво...

Дами и господа, тост!

Дами и господа, какво щастие за младите.

Но и мъка за тези, които оставят след тях.

Мои скъпи млади приятели,

Без вас Москва ще бъде пустиня.

Сахара.

Раздялата с вас така ме огорчава,

че се страхувам да не ви последвам в Урал,

за да ви виждам постоянно. - Няма да ви се наложи, г-н Комаровски

С божията помощ ще се справите и без нас.

Ние не сме незаменими, нали Паша?

Сигурна съм, че ще ви провърви,

и лесно ще намерите нови млади приятели.

Танцувайте!

Не можеш да се скриеш от мен.

Как не го разбра. Няма да те пусна!

Толкова съм щастлив...

Аз също.

Лара, искам да сме искрени един към друг.

Искам между нас да няма тайни.

Да знаем един за друг всичко.

Сигурен ли си, че искаш точно това?

Аз сега съм ти съпруг.

Добре... но не сега.

Вдигни си ръцете!

Отначало...

Какво правиш?

Позволи ми, Паша!

Аз бях така развълнувана,

от това, че бяхме равни.

Не бих му позволила да ме съблазни,

а след това отново отидох на училище

и всички момичета ми се сториха толкова далечни.

За нищо не си виновна.

За нищо. - Не.

Той те е принудил.

Това не беше така.

Това си беше мой собствен избор.

Той все едно щеше да ме прелъсти.

Реших, че ще ме научи на всичко.

Така и стана.

Той ми показа, какви сме ние в същност.

Мъжете и жените.

Постепенно това доведе до това,

че започнах да го ненавиждам.

Но не толкова, колкото ненавиждах себе си.

Ето, сега знаеш всичко. - Да.

Мислиш ли, че ще можеш да ме спасиш, Паша?

Не знам.

Ти ще можеш. Наистина.

Паша, скъпи, ти си длъжен.

Как е тя? - Не отивайте там.

Нека жените там сами...

За мъжете е забранено. Даже и за лекари.

Юрятин 1915г.

Много добре. Юнаци!

Сега знаете стихотворение на френски.

Може да ги прочетете на майките си в къщи.

Те ще се гордеят с вас.

Добре. Станете!

Обърнете се наляво.

Отивайте си в къщи.

Всички поработихте добре.

Отивайте сега да си играете.

Жители на Юрятин, всички сме длъжни

да застанем рамо до рамо в борбата на нашия цар

срещу немските завоеватели.

Всеки от вас може да се завербува.

Лека нощ съкровище.

Тя заспа. - Добре.

Хайде днес да си легнем по-рано. - Отивай, аз трябва да довърша.

Отивай и си лягай, ако искаш.

Ще те изчакам.

Искаш ли нещо да пиеш или да хапнеш?

Паша. - Не ме гледай така!

Аз не мога да нося това, Лара.

Така не може да продължава.

Аз не мога да се преструвам,

макар, че на теб това ти се отдава.

За какво се преструвам?

Преструваш се, че ме обичаш.

В действителност изобщо не е така.

Аз виждам това,

всеки път, когато ме гледаш,

макар да се опитваш с всички сили... - Паша, това не е вярно.

Аз наистина те обичам.

Аз съм щастлива с теб и Катя.

Ние живеем добре заедно. - Ние се преструваме, че е така.

Ти го знаеш по-добре от мен.

Още войски заминават.

Мисля, че най-доброто,

което мога да направя е да отида на фронта.

Паша, не прави глупости!

Не се отнасяй с мен, като с дете.

Сякаш съм твое малко момченце.

Аз искам да бъда твой мъж.

Дърпайте момчета!

Ей ти. Хирург ли си? - Тъй вярно.

Тогава погледни нещастниците,

осакатени от войната,

към които няма никакво отношение.

Трябва да ги изправят на крака,

за да ги изпратят отново на фронта.

Нима това е правилно? Осъзнайте се!

Вие не воювате срещу когото трябва.

Трябва да убивате не немците, а помешчиците.

Обърнете се обратно!

Върнете се в къщи!

Там ви чака истинско сражение.

Напред, по-живо!

Паша?

Паша?

Паша.

Мамо.

Аз ще го открия.

Напред, другари!

Напред!

Отстъпваме! - Не! Напред! Само напред!

Другари, към врага!

Върнете се!

Напред!

Върнете се!

Помощ!

Хей, вие, помогнете ни!

Лара, ела тук!

Имате новини от Паша?

Помощ!

Спасете ме!

Помощ!

Моля ви!

Спасете ме!

Умирам...

Сестро.

Простете, но аз ви познавам.

Нима? - Да.

Една вечер,преди много години,

на прием в Москва вие...

Стана случайност.

Правилно казахте.

Аз улучих, не когото трябва.

Но не се безпокойте!

Аз се промених и няма да ви застрелям.

Имаше и още един случай преди този.

Не помните ли? Майка ви беше зле.

Надявах се, че няма да ме помните.

Едва ли бих ви направила тогава приятно впечатление.

Вие ме впечатлихте, повярвайте.

Как се оказахте тук?

Оставих малката си дъщеря в Юрятин,

и дойдох с надежда да открия мъжа си.

Узнах само, че е пропаднал без вест.

Предполагат, че е мъртъв. - Съжалявам.

По- добре веднага да ви кажа,

че не съм истинска санитарка.

Всичко, което умея, научих тук. - Според мен се справяте прекрасно.

Радвам се, че накрая се запознах с вас,

макар да не знам още името ви.

Казвам се Лара.

Започна се!

В Петербург има вълнения.

Започва революция.

Юрий Живаго.

Приятно ми е да се запознаем.

Спокойно. Дръжте се!

Това е всичко.

Това е за вас - Благодаря.

Домъчняло ли ви е за в къщи? - Да.

А вие?

Женен ли сте? - Да.

Как се казва жена ви? - Тоня.

Странно, като си помисля колко е далече.

Сякаш е в друг свят.

Имаме син- Саша. - Саша.

Значи Юрий, Тоня и Саша.

Сигурно сте щастливи заедно. - Да.

Немците настъпват!

Немците пробиха отбраната!

Те са вече наблизо.

Трябва по-бързо да се махнете от тук.

А ранените?

В Берючие има военна болница.

Опитайте да ги закарате там.

По какъв начин?

Мога да ви дам още една каруца.

Войници, събирайте се!.

Немците са на 5 мили от тук.

Аз ще тръгна с ранените.

А вие?

Лара, погледнете!

Не!

Само това не!

Това е невъзможно.

Повече никакви войници, моля ви!

И без тях къщата е препълнена.

Стига кръв! Стига зарази!

Много ви моля!

Настанете ги някъде другаде!

Госпожо, разбирам ви, но това е д-р Живаго.

Той пристигна за да ви помогне.

Той е много известен лекар от Москва.

Той е и истински мъж.

Вие сте такава прекрасна двойка!

След, като нямам друг избор...

Добре дошли в моя дом, д-р Живаго.

Заповядайте! Вървете след мен!

{Y:i}Скъпа Тоня, постоянно мисля за вас със Саша.

{Y:i}С цялото безпокойство от това, което става в Москва,

{Y:i}чувствам се виновен, че си сама с трудностите.

{Y:i}На мен ми остава време даже и да пиша стихове.

{Y:i}Странно съвпадение.

{Y:i}Помниш ли обезумялото момиче, което стреля по Свинтински.

{Y:i}Няма да повярваш, тя сега ми помага за болните.

{Y:i}Казва се Лара Антипова.

{Y:i}Не знам, как бих се справил без нея.

{Y:i}Опитваме се да се измъкнем от тук, но това не е лесно.

{Y:i}Влакове, или няма, или са постоянно пълни,

{Y:i}така, че няма надежда да се качим на тях.

Тоня, вие само си въобразявате. - Така ли?

А неговата прекрасна медсестра?

Аз само търсех моите...

Ах ето къде били.

Той и посвещава стихове.

И казва, че се чувства виновен пред нас.

За какво се обвинява?

Аз му писах, че трябва да отиде при нея,

и да не се тревожи за това.

Синът му ще бъде възпитан в уважение към баща си.

Тоня, моля ви, това са глупости.

Всеки, който е имал щастието да ви прегърне,

вече не може да се откаже от вас.

Миша, аз толкова го обичам...

Лека нощ, д-р Живаго...

Лека нощ.

Готово. Долу царя!

Докторе, имате писмо от Москва.

Лара.

Да оставаме тук е опасно.

Трябва да заминем.

Иска ми се да се измъкнете от тук,

докато това е все още възможно.

Нима тук ни заплашва нещо?

Страхувам се, че да, Лара.

Успях да получа разрешение.

Как ще се разделя с това място.

Някъде дълбоко в душата, ми се струваше, че ние ще останем тук завинаги.

А сега аз ще бъда с Катя в Юрятин,

а вие ще бъдете в Москва...

И повече никога няма да се видим.

Когато ви попитат: "Били ли сте в Берючие?

Там някога работеше сестра Антипова".

Вие ще отговорите: " Не. Не мога да си спомня."

Човек сменя толкова места и се среща с различни хора...

Няма да бъде така.

Никога няма да забравя това време.

След всичко това,

ние никога няма да сме предишните.

Тук ни беше добре нали?

Бих искал да имам два живота.

Единият - моят,.

а другият, в който бих ви видял щастлива и радостна.

Бих искал да знам, че имате всичко.

Сигурен съм, че ще намерите този,

с когото ще можете да бъдете щастлива.

Разбира се ще ми се прииска,

да му избия всичките зъби, заради това.

Ето от това се страхувах.

Отивам да си събера нещата.

Благодаря за всичко, докторе.

Пазете се!

Довиждане Лара.

Приятно пътуване!

На вас също.

Аз винаги ще ви помня.

Пазете се, Юрий!

Превод и субтитри: kvmat@abv. bg