Original subtitles

25.000

ДОКТОР ЖИВАГО по романа на Борис Пастернак

Кой сте вие? - Здравей!

Аз съм доктор Живаго. Това е моята къща.

Др. Дьомина?

Добре, сама ще се оправя...

Юрий!

Бях забравил колко си красива. - Извини ме за глупавото писмо.

Всичко свърши. Аз съм в къщи.

Надявам се, не си хванал въшки във влака

Няма значение. Радвам се да те видя!

С какво мога да помогна?

Другият изход е наблизо. Мисля, че ще го намерите.

Това е др. Дьомина. Тя сега живее тук.

Тя управлява жилището.

Ела да видиш Саша. Той вече е голям.

Ние живеем тук. Много е уютно.

Имаме си наш котлон и всичко необходимо.

Колко човека живеят тук? - Шест семейства.

Др. Дьомина ни помогна много. Разполагаме с цели 2 стаи.

Обикновено на едно семейство се полага една стая.

Много ни провървя.

Страхувам се само, да не се разболее Саша.

Върлува тиф.

Ето я моята опора.

Саша, това е твоят татко. - Саша...

Здравей! Помниш ли ме?

Саша, защо така? Това е твоят баща.

Не му викай, Тоня.

Юрий, добре дошъл момчето ми.

Миша Гардон - Директор на болницата.

Как успя?

Постъпих в Партията, ходих на събрания,правих изказвания.

Това е второ преобразуване на болницата.

Юрий, разбери ме, не мога да ти помогна.

Аз не чакам от теб помощ. Аз просто искам да работя.

Тоня каза, че има епидемия от тиф. - Няма никаква епидемия.

Има безотговорна антиправителствена пропаганда.

Хората трябва да са информирани за ставащото.

Искам да ти покажа статистиката. Мисля, че тя е най-важна.

Работоспособността на персонала,

нивото на политическото съзнание на масите.

И това е по-важно от лечението на хората?

Миша, ние не влязохме в медицината,

за да пишем доноси и да шпионираме колегите.

Или това не е истина?

Пишеш ли още стихотворения? - Да, разбира се.

Ако съм на твое място, не бих ги показвал на никой.

От този момент ще се обръщаме един към друг

с "др. Директор" и "др. д-р Живаго".

Съгласен ли си?

Съгласен съм др. Директор.

Нищо, ще свикнеш.

Др. Живаго, събранието започна преди 14 минути.

Директорът моли да дойдете веднага! - С удоволствие!

Отново закъснявате, д-р Живаго.

Какви са обясненията ви този път?

В болницата има епидемия от тиф.

Трябва да бъде изолирано 3- то Отделение.

Какво правиш с мен? - Аз се опитвам да върша работата си.

Аз ти обясних каква е твоята работа.

Аз не позволявам да се всява паника. Това е наказуемо престъпление.

Аз просто казвам истината, Миша. - Юрий...

Понижиха те в длъжност. - Какво?

Не мога да те защищавам повече.

Моят съвет е - вземи семейството си и напуснете Москва.

Заминете, колкото може по-далече и не се показвайте.

Не искам да напускам Москва. Тя е моят дом.

Тук има повече работа за мен, отколкото мога да свърша.

Послушай ме! Към какво се стремиш.

Искаш да стигнеш до Сибир?

Помисли за Тоня!

Или ти си способен да мислиш само за своите принципи?

Ти не заслужаваш това прекрасно момиче.

Стой ще стрелям!

Добър вечер др. доктор.

Виждам, разбрали сте за какво става въпрос.

Можех да ви накажа, но ви прощавам пропуснатото почистване.

Всичко е наред.

Приятелят на Лара е и мой приятел.

Лара Антипова?

Вие познавате Лара? - Аз работех в ателието на майка и.

Тя добре ли е?

Тя се върна в Юрятин.

Говорила ви е за мен?

Когато и пиша, да кажа ли, че сте питали за нея?

Юрий.

Какво ще правим?

Винаги можем да заминем за имението във Варикин.

То беше на дядо ти, преди да бъде конфискувано.

Там вече няколко години не живее никой,

но ние можем да се настаним в него.

Варикин? - Да

Винаги съм искала да го посетя.

Къде се намира това?

На Урал. Близко до гр. Юрятин.

Юрятин? - Той не е кръстен на теб.

Мисля, че това е добър знак.

Ще можем да отглеждаме зеленчуци,за да се изхранваме.

Това е по-добре, отколкото да умрем тук от глад.

Да.

Насам!

Превъзходно...

Тоня, ако видите проводника, нека ми донесе бренди със сода.

Наистина се отдалечаваме. - Да.

Въпреки, че е възможно да стоим на място, а светът пред нас да се мести.

Не се вълнувайте момчета, нека да се постеснят малко.

Няма страшно, малкия, той няма да те пипне.

Ако възникнат неприятности, стреляйте!

Ще ви ги представя.

Това е малкият Вася- моята радост и гордост.

Махни се от тук!

Какво си направил?

Нищо. Всичко е заради чичо ми.

Арестуваха го.

Поиска разрешение да се сбогува с леля и не се върна.

Тогава хванаха мен.

Защо не пуснете момчето? - Аз не мога.

Той си поплака достатъчно и вече се успокои.

Поне му свалете белезниците. Няма къде да избяга

Добре.

Само заради вас.

Хапни!

Какво се е случило? - Стрелников.

Какъв е този Стрелников?

Той убива всички, които поддържат царя.

Неговият влак с въоръжени войници е ей там.

Какво сте направили? - Нищо.

Нашите съседи продали коне на белите, а подгониха и нас.

Моля ви, дайте хляб!

Той не е, като нас, този Стрелников.

Той е природно бедствие, ангел на смъртта.

Извинете, какво се е случило? - Заповед от горе. Трябва да изчакаме.

Колко дълго ще чакаме?

Аз познавам това място.

Там е село Бризки.

Живях в него преди да отида в Москва.

Това е моята река.

Ние пътуваме успоредно на нея.

Това е моето село.

Тук живее майка ми и двете ми по-малки сестрички.

Да те благослови господ! Отивай!

Отивай!

Не!

Не!

Др. Стрелников, хванахме го. - Добре. Доведете го тук.

Това не е той. Няма нищо общо с него.

Извинете другарю, сбъркали са ви с друг човек.

Свободен сте!

Един момент!

Нека видя вашите документи!

Живаго... Моля седнете!

Значи вие сте лекар? - Да.

Също бяхте поет?

Аз съм още поет.

Невероятно.

Веднъж слушах да четете вашите стихове.

Къде отивате?

Пътувам със семейството си във Варикин.

Това е до гр. Юрятин. - Знам къде се намира.

Жена ми и синът ми са в гр. Юрятин.

Живяха.

Не съм ги виждал от началото на войната.

Това сега няма значение, нали?

Частният живот, любовта и т. н.

Сега всички са мъртви. Никой не остана. Съгласен ли сте?

На дневен ред стоят по-важни неща.

Това, което беше е заблуда.

Но това е единственото, за което си струва да се живее.

Пагубно е да се мисли така.

Той беше момченце.

Всичко, което искаше е да се върне в къщи,

а вашите хора го застреляха, като заек.

Защо?

Смъртта на индивида няма значение.

Вие много хора ли сте убили, д-р Живаго?

Аз убих хиляди.

Това бяха врагове на революцията.

Повечето от тях бяха добри хора, но с грешни възгледи.

Целта оправдава средствата? - А в действителност?

Може би трябваше да застрелям и вас.

Но както казах вие сте свободен, и не ми противоречете!

Този път ви пускам, но следващия всичко може да се измени.

Юрий!

Юрий, по- бързо!

Бягай, бягай! По- бързо, Юрий!

Юрий! Помогнете му!

Хайде, моля те!

Моля, моля ви нека да мина!

Тоня.

Аз се срещнах със Стрелников.

Всичко е наред. - А къде е Вася, тате?

Ела тук, моето момче!

Той си отиде в къщи.

Александър Александрович, д- р Живаго, ние тук ви очаквахме.

Съветвам ви да се настаните в къщата на хълма.

Там ще живеете спокойно без прислуга.

За всеки случай най-добре е да не привличате вниманието.

Присъствието на скромен местен лекар се одобрява,

като стопанин на разореното място.

Гледай, Саша!

Във всеки случай още един лекар в града е точно навреме.

Тогава до понеделник.

Радвам се, че ви взех на служба.

Живаго!

Остави кофите, ще ти помогна.

Не, ти само разливаш водата по стъпалата.

Не мислех, че ще дойдеш тук. Вече година живееш тук.

Ти си знаела? - Разбира се.

Навсякъде вървят слухове.

Аз те видях в библиотеката.

Защо не ми се обади?

Само не казвай, че не си ме забелязал!

Крия ключа ето тук, когато излизам.

Дай ръка! Там е тъмно.

Ти можеш да поостанеш тук, а после да се върнеш в къщи.

Не, не мога.

Не можеш.

Но аз не искам да си отиваш.

Прочети ги отново! Стихотворенията са прекрасни.

Влез! Ела и ми се покажи!

Така, а сега зад ушите.

Трябва отново да се измиеш.

Бягай, и целуни Юрий! Хайде!

Лека нощ, Юрий. - Лека нощ.

До сутринта ли ще останете?

Да.

А кога ще се върне татко?

Не знам, скъпа.

Бягай! Лека нощ и сладки сънища!

Аз се опитах да го видя, когато пристигна в Юрятин.

Но когато ме попитаха "по какъв въпрос?"

Аз казах: "по личен въпрос",

и те не ме пуснаха при него.

Ти обичаш ли го още?

Той е мой мъж.

Ако Стрелников стане предишния Паша,

ако поиска да се върна при него, аз ще се върна.

Не, нямах предвид това.

Аз те обичам!

Какво ти е?

Нещо е станало в града?

Кажи ми!

Знаеш, че ще ти олекне ако ми разкажеш.

Трябва да и разкажа всичко.

Разбирам...

Но, когато направиш това...

Не ми говори!

С мен всичко ще е наред.

Не трябва. Аз ще се справя.

Не мърдайте, докторе!

Мобилизираме ви в партизанския батальон на Червената армия.

Д- р Живаго, извинете, че се наложи да ви крадем.

Нашият хирург беше убит миналата седмица.

Ако се подчинявате на заповедите няма да ви навредим,

а ако ли не, тогава... - Ще съобщите ли на жена ми?

И на любовницата ли?

Напред!

Давай!

Огън! Стреляйте!

Стреляйте!

Погледни!

Сега те изпращат деца срещу нас.

Снимката е на майка му.

Много е млад, за да има възлюблена.

Това ранява в самото сърце. - Да.

Това е лекарство.

Отправяме се на изток!

Знаеш ли,

те правят същото с нашите деца.

Имате ли деца, докторе? - Да.

Вие акушерка ли сте?

Нямаше кой и помолиха мен да дойда.

Акушерка на повикване, не се тревожете.

Тази жена е била медсестра през войната.

Слава богу, че дойдохте.

Вие правите всичко правилно. Скоро всичко ще свърши.

Ще родите красиво бебе.

Моят мъж няма да види бебето.

Какво искате да кажете?

Взеха го партизаните.

Може повече да не го видя никога.

Това е естествено, Саша.

Юрий! Той ще се върне.

Той ще намери обратния път, сигурна съм.

Коя сте вие? От Москва ли сте?

Как се казвате? - Лариса Антипова.

Защо си взел децата със себе си, Павлик?

Не мога да ги оставя.

Когато белите превземат селото,

ти даже не си представяш какво правят.

Смяташ, че тук е по-безопасно?

Убеждавам се в това,

но след това си мисля, какво ще стане,

ако ме застрелят? - Татко.

Какво да правя с него? - Изяж го

Да го изям? - Да.

Въпросът е там, че аз ги обичам много силно.

Помогнете!

Кажи колко бяха те, другарю. Кога си отидоха?

Преди колко време заминаха? - Помогнете!

Колко човека бяха. Докторът ще ти помогне.

Той ще ти даде обезболяващи.

Аз искам да знам, кога си заминаха.

Дай му морфин най- после! Какво чакаш?

Не мога да му помогна. Ти употреби последната доза.

Всичко свърши, докторе.

Сега те са в безопасност.

Никой вече няма да ги хване.

Докторе!

Исках да разбера, как изглежда мястото, където живееш.

Сега го видях.

Не знам да се радвам ли или не?

Седни!

Дойдох да ти кажа, че заминаваме.

Помолиха баща ми да се върне в Университета в Москва.

Трябва да се радвате!

Във всеки случай не искам да оставам във Варикин.

Струваше ми се, че съм щастлива, както никога преди.

Всичко се оказа лъжа.

Сега ненавиждам това място.

Тоня, не мисли така!

Не ми казвай какво да си мисля!

Каква глупачка бях.

Мислех, че имам мъж, който ме обича.

Мислех, че съм щастлива...

А през цялото време той е мечтал за теб.

С нетърпение очакваше да напусне къщата, и нас,

за да попадне в твоята прегръдка и постеля.

Защо не ни остави на мира. - Не беше така.

Последният път, когато го видях беше наистина за последно.

Той смяташе да ти разкаже всичко.

Смяташе да ти каже, че повече няма да ме види.

Наистина ли? - Наистина.

Той винаги те е обичал, Тоня.

Недостатъчно.

Аз не се нуждая от благородната му саможертва.

Мислиш, че ще се радвам да го видя, как страда,

измъчва се от безсъние и мисли за теб,

да ти посвещава стихове?

По добре да умра.

Желая само едно - да нямаше никога нищо между вас.

Омъжена ли си?

Той знае ли, как живееш? Безразлично ли му е?

Неговата фамилия е Стрелников.

Стрелников?

Стрелников е твой мъж? - Беше.

А сега?

Сега не зная.

Дойдох да ти кажа.

Ако Юрий се върне жив, той ще дойде при теб, сигурна съм.

Ако стане така, кажи му, че аз винаги ще го обичам.

Но не искам да се връща при мен, ако все още обича теб.

Това е за случай, ако той реши да се върне при мен,

ако избере мен.

В друг случай ще ни бъде по-добре без него.

Какво ще правим с този източен дивак?

Помниш ли Юрий? - Разбира се.

Би трябвало да се подстриже.

Скъпи, смятах, че сме те изгубили.

Ела!

Тя замина заедно с твоето детето.

Аз и се възхищавам.

Тя е горда и много смела.

Тя така силно те обича. - Знам.

Тя е много по-добра от мен.

Ти трябва да се върнеш при нея. Аз не те заслужавам.

Лара не говори така.

Не мислех, че те обичам толкова силно.

Остани още при мен, Юрий. Сега навсякъде е опасно.

Те стрелят по хората, ако не харесат изражението по лицата им.

Ти си избягал от партизаните...

Остани с мен!

Остани с мен, макар и за много малко.

Докато всичко не се оправи.

Виж го този безумец! По-бързо, че ще ни хване!

По-бързо, той ни настига!

Добре дошли в Юрятин, др. министър Комаровски!

Господи!

Юрий!

Лариса, ти си прекрасна, както никога.

Мислех, че времето променя всичко,

но някои неща е невъзможно да се променят.

Мина толкова много време.

Какво правиш тук?

Ако обичаш донеси чашки, скъпа!

Надявам се да бъдем приятели.

Ние сме цивилизовани хора. - Ти и аз никога няма да сме приятели.

Най-после имаме и нещо общо.

Тук е много уютно и топло. Малко любовно гнезденце.

Какъв срам.

Кажи за какво си дошъл и се махай!

Седни за малко. Аз няма да те обидя!

Знаеш ли колко силно те ненавиждат властите, Юрий Андреевич?

Ти живееш за себе си, без да те е грижа за Партията.

Какво мислят за това апаратчиците.

Все ми е едно, какво мислят.

Но не трябва да ти е все едно, какво смятат да правят с теб.

А що се отнася до теб, скъпа, да бъдеш любовница на този човек,

е достатъчно да си подпишеш присъдата.

Но ти си още и жена на Стрелников.

Поради това се провежда следенето ти.

Сега, когато с белите е свършено, няма повече нужда от него.

Не може да бъде оставен жив. Ще го заловят и убият.

Към теб може да са по- милосърдни. Ще прекараш 10 години в лагерите.

Вашите имена са в списъците. Аз ги видях.

Трябва да помислите за собствената си безопасност.

Ето защо съм тук.

Скоро ще замина за Владивосток с много важна задача.

Мога да ви взема със себе си, а също и детето.

Иска ми се да взема само Лариса с детето,

но не мисля, че ще се съгласи с това.

Няма да се съглася.

Мислиш ли, че наистина ще се съглася да замина от тук

и да пътешествам под твоята защита?

Аз не предлагам това.

Предлагам да ти спася живота, заради Лариса.

Когато пристигнем във Владивосток,

можеш да се присъединиш към семейството си.

Прави, каквото искаш, но Лара ще остане с мен.

А сега да поговорим за нещо по-хубаво!

Радвам се да те видя отново.

Каза, каквото искаше, а сега си отивай!

Юрий Андреевич, аз преминах целия този път за да ви спася.

Нима това е дружелюбно посрещане? - Моля ти се, отиди си Виктор.

Но, вече е късно.

Ще ми предложиш ли за ноща твоето легло?

Махай се!

Както искаш гълъбче.

Ще чакам отговор.

Той е прав.

Трябва да тръгнеш с него. Тук е твърде опасно.

Не ме принуждавай да правя това,

даже и за безопасността на Катя.

Тръгни с нас!

Не мога да си позволя даже мисълта, че ти ще бъдеш с него.

Юрий, не трябва да ме ревнуваш.

Аз никога не съм го обичала.

А сега аз го презирам.

Добре ли се познаваш?

Ненавистта може да е по-силна от любовта.

Този човек погуби баща ми.

Доведе го до самоубийство.

Какво да правим?

Лара, да отидем във Варикин.

Никой няма да ни търси там през зимата.

Ако не ни виждат, няма да се сещат за нас.

Сигурен съм в това.

Микулица ще ни заеме кон.

Ако дните ни са преброени, нека ги прекараме заедно.

Нека ги преживеем щастливо заедно!

И да се простим, както трябва.

Разбирам, това е пълно безумие.

Нека полудеем, като нямаме друг избор!

Едно, две, три, скачаме!

Да бягаме, Катя!

Той се опитва да ни изпревари.

Ти заминаваш без нас?

Погледни къщата, Катя!

Ти си, като принцеса, Катя.

Дръж!

Катя отдръпни се!

Мамо, гладна съм.

Юрий, това остана от храната. - Знам.

Какво ще правим?

Имам идея.

Колко свещи ни останаха?

Някой идва към нас.

Лара!

Катя!

Време е да прекратим тези игри!

Моят влак днес заминава на изток.

Няма да имате друго такова предложение.

Лара, ти трябва да тръгнеш!

Трябва да тръгнеш, заедно с Катя. - Никъде няма да тръгна без теб.

Не можете да си представите, как жадувам за вашето присъствие, д-р Живаго,

но ви моля да преразгледате вашето решение, заради Лариса.

Замини с него, за да оживееш!

Аз ще те намеря!

Аз отново ще те намеря. Обещавам ти!

Може ли да поговоря с Живаго на четири очи?

Ако настояваш.

Ти и посвещаваш свои стихотворения.

Съжалявам, че нямам време да ги прочета.

Казаха ми, че си голям талант.

Не мога да говоря пред Лариса и детето.

Стрелников е мъртъв.

Заловили са го вчера през ноща и са го застреляли.

Ако Лара остане тук, ще убият и нея.

Видях заповедта.

Аз не те обвинявам, че отказваш моята помощ.

Всеки от нас си има свои аргументи.

Би ли се съгласил да излъжеш за доброто на Лара и дъщеря и?

Тя трябва да мисли, че ти ще дойдеш с нас.

Малка и невинна лъжа.

Ще го направиш ли?

Ще ми помогнеш ли да спася живота и?

Ти не спасяваш животи, а ги разрушаваш.

Разбрах това, когато те видях за първи път.

За какво ти е нужно това.

Знаеш, че тя те ненавижда.

Презира те.

Презира всичко, свързано с теб.

Разбира се на теб тя ще говори така. - Но това е истината.

Това е истината и ти го знаеш.

Може и така да е.

Но нима не разбра?

тя ще бъде моя при всякакви условия

Тя никога няма да бъде истински твоя.

Тя няма да е твоя.

Да тръгваме, да не губим повече време!

Юрий Андреевич промени решението си.

Ти тръгваш с нас? - Да, ще ви следвам.

Трябва да пътуваме всички заедно. - За мен няма място. Ще дойда с коня.

Ако го оставим тук, ще го изядат вълците.

Тръгвай!

Ти наистина ли ще тръгнеш с нас?

Ще тръгна, Лара, обещавам.

Добре.

Хайде отивай!

Тръгвай!

Лара? Жена ми.

Къде е тя?

Благодаря ти Малков.

Сигурен съм, че помниш Джек.

Това е неговият син. Казва се "Приятел".

Юрий? - Стига Лара, седни.

За него беше опасно да пътува през града,

затова той ще се срещне с нас по-късно.

Всичко върви по плана.

Боже, Юрий...

Лара, всичко ще бъде наред.

Няма да бъде.

Аз нося неговото дете.

Всичко, което направих, беше заради нея и за нейно добро.

Аз се борих за свят, в който никой нямаше да постъпи с нея, както той.

Аз се борих за свят в който честността и добротата биха били първостепенни.

Но всичко, което направих, донесе само страдания.

Бяха отнети няколко хиляди живота.

В резултат на това съм подгонен, като звяр,

докато Комаровски продължава да управлява този свят в свой интерес.

Стрелников.

Някога ти беше Антипов.

Малкият Паша Антипов.

Тя замина, нали?

Как ми се иска да я видя отново.

Ти знаеше ли колко силно те обичаше?

Защо ми казваш това?

Защото тя сама ми го каза.

Тя така ли каза?

Каза ли ти го това? - Да.

Тя ме е обичала?

Много добре! Прекрасно!

Но това не е достатъчно. Винаги не е достатъчно.

Достатъчно. По-добре да те пусна да спиш.

Хайде, отивай!

Благодаря ти, че ме изслуша.

Това твои стихотворения ли са? - Да.

Може ли да ги погледна? - За мен е чест.

Тогава лека нощ!

Москва - 1922г.

Другарю?

Д- р Живаго, мислех, че сте в Париж.

Аз съм в Москва и търся жена си. Тя тук ли е?

Знаете ли къде живее.

Нима не знаете?

Тя ви писа.

Каза, че не отговаряте. - Не съм получавал нейни писма.

Остави ми последното си писмо, за случай, ако се върнете

{Y:i}Скъпи мой Юрий,

{Y:i}пиша ти, без да знам дали си жив или мъртъв.

{Y:i}Знаеш ли, родих момиченце.

{Y:i}Кръстихме я на майка ти - Маша.

{Y:i}Юрий, ние сме в изгнание.

{Y:i}Баща ми се оказа в немилост.

{Y:i}Не знам ще ти позволят ли да ни навестиш,

{Y:i}и ще поискаш ли да го направиш?

{Y:i}Вярвам, че ще пожелаеш,

{Y:i}и се надявам, да получиш това писмо,

{Y:i}и ще ни потърсиш някога.

Тоня? - Да, един момент

{Y:i}Да те пази Господ!

{Y:i}Трябва да завършвам писмото. Те вече са тук.

{Y:i}Ще се моля, да не ни се случи нищо,

{Y:i}но чувствам, че те са дошли за да ни довършат.

{Y:i}Юрий, сбогом моя любов. Сбогом.

{Y:i}Позволи ми да те прекръстя и да благословя твоето бъдеще.

{Y:i}Не те обвинявам за нищо.

{Y:i}Живей така, както искаш.

{Y:i}Само при теб всичко да е наред.

{Y:i}ТОНЯ

Няма нужда от това. Господа, имайте достойнство.

Помогни ми Миша.

Те няма да ми разрешат да напусна страната,

но ти можеш да гарантираш за мен.

Помогни ми!

Помогни ми да си върна Тоня!

Не можеш да направиш жената щастлива,

ако я обичаш наполовина.

Не го ли разбра?

Пусни я, Юрий!

Ще и бъде по-добре без теб.

Знаеш ли?

Аз я обичах през целия си живот.

Даже с пръст не я докоснах.

Нека да те прегледам.

Какво правиш, Миша? Прекрати!

Дишай дълбоко!

Учудвам се, че си се добрал дотук.

Сърцето ти е изтощено,

а дробовете ти са, като две стари книжни торби.

Ще те освидетелствам и ще получиш пенсия.

Не ми е нужна пенсия.

Искам да се занимавам с това, което мога.

Искам да работя, като лекар и да пиша стихове.

Значи продължаваш да пишеш.

За какво пишеш?

За света,

за любовта,

за особени хора,

които за теб не са необикновени.

Какъв прекрасен дар е, да живееш в този свят и да осъзнаваш, че си жив.

Нека да погледна ръката ви. - Стана ми по-леко.

За Лара? - Да.

Някои я наричат Лариса.

Каква е тя?

Опитвам се да я опиша в стиховете си.

И при теб се получава прекрасно.

Мислиш ли, че ще я видиш отново?

Не.

Юрий?

Той беше твой баща. - Знам.

Извинете, вие Лара ли сте? - Да.

Аз бях най- добрият приятел на Юрий.

Пристигнах в Москва за го намеря.

Доколкото знам сте живеели с... - С Виктор Комаровски.

Аз го напуснах,

и той няма да ме хване вече.

Това принадлежи на вас - неговите стихотворения.

Те са за всички нас, за нашия живот.

За това смутно време, но повечето са за вас.

В този ден арестуваха майка ми.

Хайде да играем на гоненица.

Ти ще бягаш първи. Дръж това!

И така старт!

Аз ще те гоня.

Само не се оглеждай!

Бягай! Бягай!

От тогава не я видях.

Мога само да предполагам, че е умряла, или просто изчезнала,

забравена и безименна, обозначена с номер в забутания списък,

в един от многото северни концлагери.

Превод и субтитри: kvmat@abv. bg