Original subtitles

Download movie subtitles or Load it directly from url on TheSubtitles.net

Досега в "Дневниците на вампира"...

Единственото по-силно от жаждата за кръв, е любовта ти към нея.

Кога за последно пи човешка кръв?

От вечерта на моста, когато щях да превърна Елена във вампир.

Виж рисунките зад Елена. Бял дъб.

Триста години, след като се завърнахме в Стария Свят.

Това дърво може да ни убие. - Браян Уолтърс, медикът.

Не е вампир. - Било е убийство.

Защо не попиташ Рик, дали докторката има достъп до оръжията му.

Мислиш, че съм убила бившия си? - Татко!

Не трябваше да виждаш това.

МИСТИК ФОЛС, 1912

Ще се прибирате ли, господин Салваторе?

Мога да ви откарам със служебна кола.

Малко зимен вятър не би навредил на никого, шериф Форбс.

Повече ме е грижа за безопасността ви, а не за студа.

Едно убийство не е кой знае какво.

Лека вечер. - Лека.

Мистериите няма да се разрешат по-лесно, ако ми викаш, Керъл.

На лице са две убийства на членове на съвета и един опит.

Ако има заподозрени си длъжна да ме държиш в течение.

Мое задължение е да не представям невинни хора за сериени убийци.

Просто ми кажи кой е, Лиз!

ДНЕВНИЦЕ НА ВАМПИРА СЕЗОН 3, ЕПИЗОД 16

Превод и субтитри: Teen Translate

Не съм го направил! - Арестувала си го?

Заради казаното от д-р Фел? - Не, задържах го.

Решетките са за твое добро. Бил си застрелян.

Д- р Фел използва вампирска кръв за да те излекува.

Д- р Фел е тази, която ме застреля.

Защото си отишъл при нея с нож.

Да, с нож, който открих скрит в нейните неща.

Ще игнорираме ли частта, където е жертва на убиеца?

Имам в предвид, че мъжът е бил намушкван до смърт.

Според раните, д-р Фел твърди, че е самоубийство.

Господи, мислите, че съм се намушкал?

Виж, мисля, че не знам, какво да мисля.

Нямам нищо. Освен използваните от теб оръжия

и уважаван член на Съвета, който ми размахва пръст.

Тя ме е натопила.

Тук съм безсилен. - Е, може би е така.

Но нямам доказателства. - Ще намерим нещо.

Не, стой настрана, Деймън.

Замесването ти само ще влоши нещата.

Слушай, Лиз. - Не ме карай да те затварям като него.

За маратон ли бягаме?

Ако не можеш да издържиш...

Елена, не можеш да избягаш от проблемите си.

Но изглежда, че се опитваш. Говорих с Бони!

Какво каза?

В къщата на Аби са. Ще завърши трансформацията.

Решила е да стане вампир? - Да.

Керълайн ще й помогне с контрола и тези неща.

Бони каза ли...

с какво да помогна? - Знае, че вината не е твоя.

Тя е...

Чувствителна.

Деймън превърна майка й във вампир, за да спаси живота ми.

Вината е изцяло моя.

Ще ме караш да тичам още, нали?

Кой е? - Шериф Форбс, всичко наред ли е?

Той какво?

Успя ли да... - Рик е добре.

Шерифът иска да стоя настрана.

Но няма да го направиш, нали? - И този план ми допада.

Приятелят ти е в затвора за убийство, трябва да направиш нещо.

Може би да прережа гърлото или да отрежа езика й.

Или да я направя на парченца, толкова малки,

че и катеричките да се хранят с тях. - Спри, Деймън!

Но и да стоя на страна не е лоша идея.

Снощи спасих живота ти. Пак заповядай.

Може да покажеш малко състрадание към Бони.

Знаеш ли... права си.

Тя и майка й сигурно доста ги боли.

Да пратя ли лазания?

Може би само мислиш.

Да мисля... ти ме мразиш.

Земята отново е в оста си.

Знаеш ли какво? Ако не отблъскваше хората далеч от себе си, нямаше да свършиш сам.

"Мило Дневниче, днес една катеричка попита как е името ми.

"Отговорих му Джо. Лъжата ще ме преследва вечно. "

Какво искаш? - Надявах се да излезем.

Знаеш, по братски.

Напоследък не "излизаме" често.

Обединяваме братската си сила и отключваме мощта.

Какво правиш? - Търся улики.

Повечето Първородни ги няма, но имаме случаи за разкриване.

Помниш ли, когато се завърнахме за погребението на Закъри?

Не много, защо? - Защото, според записките

той не е бил единствения убит за тогавашната година или месец.

И мисълта ти е?

Опитвам да си спомня годината. - 1912.

А уж, не помнеше.

1912.

Или както аз й казвам,

последният път, когато Мистик Фолс вижда сериен убиец.

Странно е да съм у дома след толкова време.

Мислех, че никога няма да се завърна.

Не и за погребение.

Съжалявам за загубата ви, господин Салваторе.

Казаха ми, че сте били близък със Закъри.

Всъщност, негов племенник.

Госпожице... - Локууд.

Марияна Локууд.

И това е приятелката ми Саманта Гилбърт.

Като Джонатан Гилбърт. - Последният ми дядо.

Познавахте ли го? - От части.

Съжалявам. Не исках да бъда...

Неуместен.

Но никой не е тук да обсъжда подробности около смъртта на Закъри.

Беше убит. И не бе първият.

Саманта, не бъди клюкарка. - Защо не? Той трябва да знае.

Той е от семейството на откривателите, като нас.

Внимавайте, господин Салваторе.

Сега не му е момента да бъдете сред откривателите.

Отново ли ядеш семейството?

Деймън. - Мина дълго време, братко.

Почти петдесет години. Изненадан съм, че дойде.

Изпуснах погребението на...

Как му казваше? Чичо Закъри?

Виждам, че още си ми ядосан. - Защо да съм ти ядосан, Стефан?

Направи ме вампир и сега обикалям света, пиейки кръвта на други хора.

Случайно да си тук само за погребението?

Ако не греша, ти си този, който уби членовете на семейството ни.

Дано баща ни почива в мир. - Вече не съм такъв, Деймън.

Тогава поздравления, Стефан.

Ако ме извиниш, ще отнеса вечното си съществуване,

колкото се може по-далеч от теб.

Деймън, почакай!

Нека пийнем. Да наваксаме времето.

Липсваше ми, братко.

Разбира се. Защо не?

Какво каза, братко? Искаш ли да пийнем?

Схванах. Схванах. - Скучно ти е.

Най-добрият ти приятел е в затвора и нямаш нищо по-добро,

с което да отбиеш времето. - Може би е така.

И... се надявах да ми помогнеш, да разреша убийството.

Благодаря за отделеното време, кмете.

Разбрах, че като глава на обществото, сте точният човек, който да ми разкаже

за най-старите дървета в общността.

Дългата фамилия на Локууд пази тези записки, още от много време.

Видях тези на откривателите, но не открих това, което търся.

Сигурно са били съборени.

Сведения за големи дървета няма в града от 1900 година.

Женски дявол на девет часа.

Познавате ли някой, пазещ мелничарски дневници за онзи период?

Всички тогавашни са принадлежали на фамилията Салваторе.

Какво общо има Аларик с медика и Бил Форбс?

Хайде, спри да чукаш!

Знаеш ли, да минеш на внезапна животинска диета,

след изкормваческите ти изцепки не е най-добрият подход.

Всеки път, когато казваш всичко или нищо, оставяш безброй трупове зад себе си.

Мисля, че сега е добър момент, да се придържаш към златния си живот.

Всички са били от семействата на основателите.

Това е единственото йм общо. - Но защо те?

Браян Уолтърс и Аларик не са от основателите.

Искам да кажа, хей... ако ще убиваш основатели има списък.

Поне през 1912 са убили Салваторе. - Кой Салваторе по-точно?

Съгласете се, Шерифе, няма мотив за убийство.

Виж, медикът от съвета и бившия ми съпруг

са има връзка с Мередит Фел, преди смъртта си.

Казва, че сте били свидетел на караницата й с Браян Уолтърс.

Да не намеквате, че съм защитил честта на нейно величество?

По онова време едва я познавах.

Споменала ти е, че Бил я е заплашил, че ще я издаде,

за това, че го е излекувала с вампирска кръв.

Не, не е!

Обаждане в два часа през нощта, когато е бил убит.

Чух записа. Говорехте повече от час.

Добре. Аз...

Да, аз...

Помня, че й се обадих, но...

Бях пиян и...

Не помня разговора.

Имаш ли алиби за нощта на убийството на Браян Уолтърс?

Бях на благотворителния бал до полунощ. Вие ме видяхте.

Смъртта е настъпила между един и три часа през нощта.

Е, тогава, аз...

Със сигурност съм спал вкъщи.

Сигурен съм!

Значи Закъри Салваторе ви е бил племенник?

Баща ни оправи една от прислужничките по време на гражданската война.

Тя роди син. Дълго, след като всички мислеха, че със Стефан сме мъртви.

Фамилията ни трябваше да бъде продължена.

И семейството ви е пазело дневниците на мелничарите?

Задаваш много въпроси.

Само изучавам историята на града. Все пак отраснах тук.

Не е нужно да прикриваш истинските си мотиви, блонди.

Ако искаш още секс, трябва само да попиташ.

Не и за целия ликьор на света.

Стига. Беше прекалено хубаво, за да си толкова враждебна.

Ще извиниш братчето ми. Иска да е позитивен.

Аз съм позитивен.

Значи са хванали убиеца? - Не.

Преписаха всичко на вампирите. - Може би е бил вампир.

Да.

Сигурно е бил вампир, Деймън.

Не си помисляй, че не ми е хрумнало, братко.

Но тези убийства не са в твой стил, нали?

Плюс това, тогава нямаше много вампири.

Имаше още един...

Помниш ли Сейдж?

О, да!

Сейдж.

Като говорим за хубав секс.

Може би изпи достатъчно. - Удряш човек, който е паднал.

Кой е следващия?

Сто долара за всеки мъж, който ме победи.

Мога да те науча да живееш, без да пиеш човешка кръв.

Не желая да ми водиш лекция за това как да живея живота си. Вече не.

Как се казваш? - Не съм заинтересуван.

Е, господин Незаинтересуван изглеждаш ми хазартен тип.

Опасявам се, че си в грешка.

Това е много лошо.

Познавах една Сейдж. Долнопробно малко същество.

Наистина ли мислиш, че тя е убила основателите?

Разпитваха всеки пълнолетен мъж в Мистик Фолс.

Явно не йм е хрумвало, че може да е жена.

След малко ме чака операция.

Каквото и да кажеш в защита на Аларик, нека е бързо.

Не се и налага, защото не е направил нищо.

Откъде си сигурна?

Разбира се, живееш с него, грижи се за теб,

но всъщност знаеш ли нещо за него? - Знам достатъчно.

Сега ще ти кажа какво аз знам.

Бил е арестуван четири пъти за сбиване, преди да навърши 21 години.

Когато е бил в Дюк, бъдещата ме съпруга Изабел

е подавала оплакване от него два пъти.

Но сватбата йм ни говори повече за нея.

Измисляш си. - Така ли?

Откъде знаеш?

Съжалила си алкохолик, ловец на вампири

и дори не си си помислила да разбереш повече за него.

Защо му го причиняваш? - Не е убил никой и ти го знаеш.

Излизаш с вампири, Елена.

Не е кой знае какво да разбереш, че настойника ти е убиец.

Разкажи ми за старите ти роднини.

Чух, че са отрязали половината гора за да основат града.

По-леко пияни панталонки. Това е мъжка вечер, на която не си поканена.

Хайде.

Добра работа.

Ще добавя влизане с взлом към списъка с услуги, които ми дължиш.

Добре, виж, не знам колко дълго ще бъде в хирургията

затова нека видим, какво може да намерим.

Мислиш ли, че полицията вече е претършувала това място?

Дала е всичко, което има.

Да, търсим доказателства, които не е показала.

И си сигурна, че трябва да я разследваме?

Познавам Аларик, Мат. Невинен е.

Знам, че Мередит Фел е...

от семейството на откривателите...

което значи...

Скривалище в гардероба.

Като останалите откриватели.

Браян Уолтърс, Бил Форбс...

Аларик Салцмън.

И...

Нека кажем, че Сейдж е ги е убила през 1912.

Кой знае какво по-дяволите прави сега.

Не е психарката доктор Фел. Тя е жена.

Няма начин да е повалила трима мъже.

Това е малко сексистко. Жена лесно може да убие мъж.

с добра мотивация. - Няма да се откажеш, нали?

Защо си толкова кисел?

На мощно пречистване е. Иска да бъде по-добър човек.

Да, беше много по-забавен през дванайсетте.

Нека го подразня.

Когато е самодоволен е и сприхав.

Никога не съм бил така самодоволен, Деймън.

Просто вече не се интересувам от избиване на невинни хора.

Добре, добре. Достатъчно.

Грешката е моя.

Трябва да си самодоволен.

"Мило Дневниче, Деймън е извън пътя.

Въпреки, че наредих живота си, той продължава да погубва своя."

"Неговата злоба, го поглъща.

Той е нищо друго освен мрак в жлъчката."

Осъдително. - Забавно е.

И ако трябва да съм честна.

И ти не си чак толкова забавен, Деймън.

Не бях. Жената, която обичах бе затворена в гробница.

Мислех, че е затворена цели сто години.

Въобще не ми беше забавно.

Колко тъжно. Правиш го толкова грешно.

Лош вампир.

Бях гладен, а сега не съм.

Качеството е... само прикритие.

Жената не е само за храна. Тя е за удоволствие.

Не ми трябва жена за удоволствие.

Мислел съм за това.

Всички по някакъв начин сме мислили за това.

Но какво е да си вампир, ако не извличаш удоволствието?

Ела с мен. Нека ти покажа.

Погледни жените. Красиви са, нали?

Не тези. Твърде гладни са за внимание.

Взимаш тези, които се набиват в очите ти.

Виж ги. Не могат да свалят очи от видяното.

Това са жените, които тайно жадуват за съблазняване.

Първоначално ще се съпротивляват,

но ти печелиш играта, когато са в краката ти.

А, ако не са? - Ти си вампир.

Ти взимаш.

Нея.

Звучеше като Сейдж, нали? - Откъде я познаваш?

Тя бе обсебена от брат ми Фин преди 900 години.

Какво? Зловещия самоубиец?

Пак го правиш!

Добре, знаеш ли какво?

Трябва да...

Ще се махам оттук.

Добре.

Първо, признай, че го искаш.

Деймън, няма да...

Признай го!

Добре, хубаво. Страх ме е!

Готов съм да изям целия персонал.

Защо искаш да чуеш, че го казвам?

Защото и аз се чувствам малко самодоволен.

Има всичко за него.

Медицински изследвания...

стари документи.

Какво е това?

Стар дневник на Гилбърт.

Какво прави дневник на предците ти в гардероба й?

Не каза ли, че медикът е умрял между един и три часа през нощта?

Да. Защо?

Защото изследванията от съдебния лекар показват друго.

О, Господи!

Мисля, че...

Тихо.

Какво си мислехте? - Знам, че не беше правилно.

Не е правилно? Нарушихте закона!

Но намерихме нещо, което оневинява Аларик.

Дава му алиби за убийството на Браян Уолтърс.

Говориш за това? - Какво е?

Писмо от съдебния лекар, коригиращо часа на смъртта му.

Мередит Фел го получи днес.

Даде ми го преди няколко часа,

с големи извинения, че сме задържали невинен.

Защо тогава има копие, скрито в гардероба й?

Не мога да задавам такива въпроси, Мат,

заради факта, че сте влезли с взлом в дома й за да го откриете.

Знаете ли колко пъти вече ви защитавам?

Съжалявам.

Просто излезте от офиса ми и се прибирайте у дома.

Аларик ще бъде освободен, веднага щом писмото бъде заверено.

Вървете!

Значи не иска да пие човешка кръв. - Той има вечно нечиста съвест.

Странно. Когато го познавах през дванайсетте, изобщо нямаше такава.

Едно от нещата, които харесвах в него.

Не може да осъзнае, че е възможно без човешка кръв.

О, напротив!

Прекарва живота си в преследване на една от двете страни.

Брат ми е упорит.

Мисля, че този път ще ми е нужна малко помощ.

Какво да направя?

Здравей. - Здрасти.

Може да избързвам, но си много красива.

Благодаря ти. - И моля те, не викай!

Ще имаш една много, много лоша нощ.

Спри! Спри!

Съжалявам, братко.

Време е за вечеря! Хапни си!

Какво правиш? - Трудна любов, Стефан.

Няма да оцелееш на тази диета. Никога не си могъл.

Време е да махнеш маймунката от гърба си.

Не!

Храни се...

Или ще оставя Ребека да се справи с нея.

Знаеш, че ще я убие. - О, ще го направя!

После кръвта й ще е по ръцете ти.

Или сега можеш просто да пиеш

и да спасиш живота й. Хайде, Стефан!

Ти си този, който каза, че не иска

повече невинни жертви. Спаси я.

Давай! Хапни си!

Аз я хващам. Ти пиеш. Аз изтривам.

Дори ще я излекувам с кръвта си щом свършиш.

Защо го правиш? Знаеш какво прави кръвта с мен.

Защото й позволяваш да те контролира.

Винаги е така. Тук съм да ти помогна да се бориш.

Това са глупости!

Това е Стефан!

Оттук поемам аз. Върви си. - Нощта едва започва.

Върви си. Никой не харесва тъпаци.

Ти си голям задник, знаеш ли? - Знам си.

Добре. Това е достатъчно.

Хайде. Ще кърви още повече.

Ще я източиш. Хайде!

Казах, че това е достатъчно.

Искаш да се бориш с глада или с мен?

Държа те.

Добро момиче.

Какво правиш?

Стефан.

Елена.

Двамата какво правите? - Спокойно, Елена.

Само малък експеримент. Нека не го правим по-драматично.

Елена, нека си ходим!

Елена!

Е...

Това ще отнеме малко време.

Стефан. Почакай.

Стефан, чакай!

Кажи си го.

Не разбирам, ти ги избираш. - Знам, че няма смисъл.

Но в началото...

След като родителите ми починаха...

имаше нещо у Стефан, което ме караше...

Да се чувствам в безопасност. - В безопасност?

Елена, той е вампир. - Знам, повярвай ми.

Казано на глас звучи откачено, но...

Сякаш никога няма да спре да ме обича.

Както никога няма... - Какво?

Да умре.

Както никога няма да умре.

Като родителите ти.

И Деймън.

Деймън просто се промъкна.

Влезе под кожата ми и без значение какво правя...

Не можех да се измъкна.

Когато се влюбиш в някого не знам, ако...

Не знам, ако някога можеш да се освободиш от тях.

Съжалявам. Това... това странно ли е?

Да говоря за тях с теб?

Не.

Не особено.

Взех ти нещо.

Дневникът!?

На семейството ти е. Трябва да го имаш.

Мередит и онзи тип бяха твърде заети да те разпитват,

за да ме наблюдават.

Понякога си струва да си единствения нормален в град с вампири.

На практика невидим.

Добре ли си? - Да, Да. Добре съм.

Пуснали са Рик.

Шериф Форбс каза, че е вън от подозрение и Рик е чист.

Знам, че ще прозвучи странно, но...

Тази вечер се справи добре.

Преди да разбереш, че си кралят на въздържането.

Елена ще разбере.

Това, което тя мисли, няма особено значение.

Не говори така. Край с безчувствения Стефан.

Има път наречен "връщане" и ще тръгнем по него.

Защо изобщо те е грижа?

Цялото братско сближаване, караш Елена да те мрази.

Чувстваш се виновен, че си я целунал. Така ли е, Деймън?

Защото можеш да спреш и да започнеш да ме мразиш.

Много по-лесно е.

Можеш ли за една минута да повярваш, че ти помагам?

Нямам нужда от помощта ти!

Нямаш нужда...

Шегуваш ли се?

Помниш ли какво стана последния път, когато ми го каза?

За какво говориш? - 1912, Стефан!

Последния път, когато те накарах да пиеш човешка кръв.

Давай, Стефан. Избери някой.

Те са хора, Деймън. - Наистина са хора, Стефан,

хора със сърца, изпомпващи кръв във вените йм,

чакащи да бъда разкъсани и източени.

Май си забравил колко хубаво е чувството.

Не го правех, но Сейдж ми напомни.

Струва си.

Винаги си струва.

Не него, Стефан.

Не него...

Нея.

Това е тя.

Вече не го правя. - Но можеш, Стефан. Ние можем.

Нека миналото остане минало.

Пий, с мен братко.

Знаех, че още го пазиш в себе си.

Не бъди алчен.

Стефан. Стефан!

О, Господи! О, Господи!

Съжалявам!

Стефан, спри!

Стефан, спри! Стефан, спри!

Стефан, спри!

Какво ми причини?! - Стефан!

Какво ми причини?

Трябва да се научиш кога да спреш. Мога да ти помогна.

Нямам нужда от помощта ти!

Съвета на основателите няма нищо уличаващо те.

В края на десетилетието те наричаха изкормвача на века.

Позволих ти да си отидеш.

Гледах как стоиш на ръба и не ти помогнах.

Не е трябвало.

Разбира се, че е трябвало.

Но просто не исках.

Но искам да знам...

Докъдето и да стигнеш в лошия път, аз ще съм там да ти помогна.

Всяка секунда, всеки ден, докато съм ти нужен.

Защо?

Защото в момента...

Си всичко, което ми имам.

Ще направя кафе. - Добре съм.

След малко ще лягам.

Хей, слушай, Елена...

Шерифът ми каза за всичко, което си направила днес.

Макар че го оценявам, не искам да се забъркваш в проблеми заради мен.

Ако не за теб, за кого?

Е, аз, още...

Аз съм този, който трябва да се грижи за теб.

Дори и ако сгафя нещата.

Добре, нека отсега нататък да се грижим един за друг.

Сделка.

Какво четеш?

Стар семеен дневник.

Някои семейни тайни? - Трудно е за обяснение.

В началото мислех, че е дневник на Джонатан Гилбърт,

но завърша с текстове на внучката му.

Която очевидно е била луда почти колкото него.

Силни гени, а?

Поне имаш върху какво да се съсредоточиш.

Лека нощ, Рик. - Лека.

Е... поразрових се в старите архиви от 1900 година.

Значи вече искаш да бъда полезен.

Искаш отново да ти бъда ядосан?

Какво откри?

Всъщност, нищо от 1912-та.

Не са арестували никой за убийствата на основателите.

Но са направили признание след десет години.

Те? Кои са те?

Внучката на Джонатан Гилбърт - Саманта.

Твърдят, че е била луда. Затворили са я в лудница.

И после какво? - Всичко свършва там.

Тоест, била е от откривателите.

Знаеш, трябва да се грижат за своето.

Саманта Гилбърт.

Това е много странно. - Защо?

Защото съм напълно сигурен, че я убих.

Знам как изглежда всичко. - Сигурна знаят и в ада.

Застреля ме, хвърли ме в затвора, а после ме освободи?!

Направих го за теб, Рик.

Подправих бележката на съдебния лекар, за да изчистя досието ти.

Знаеш ли? Хората са прави.

Ти си луда!

След като досието ти е чисто ще търсят някой друг.

Повече няма да разглеждат случая ти.

Моля те, нямаш причина, но трябва да ми повярваш.

Ако ме пуснеш, мога да ти обясня.

Не съм на себе си.

Губя време.

Сякаш полудявам!

Значи вярваш, че Саманта Гилбърт обикаля Мистик Фолс и убива основателите?

Не е възможно.

Ако е станала вампир, щяхме да знаем, нали?

Значи е трябвало да носи пръстен, който да я съживи.

Тя... била е Гилбърт, нали?

Пръстените йм се предавали през поколенията.

Да, но дори и да е имала пръстен днес нямаше да е жива.

Не я предпазва от остаряване.

Джонатан Гилбърт е направил само два.

Единият е в Джеръми, а другият...

в Аларик.

Както шерифът каза, убийствата са били с твоите оръжия.

Защо с кол? - Не е бил вампир.

Знам. Било е убийство.

О, Господи! Тате! - Някой го е забил в сърцето му.

Един от нашите е.

Да, но и аз бях нападнат.

С твое оръжие, което значи, че може да си се наръгал.

Невъзможно е. Щях да знам, ако убивам хора.

Дали? Случвало ли ти се е да забравяш какво си правил?

Ти, ти си луда!

Не, но мисля, че ти може би си!

Носиш пръстен, който ти помага да мамиш смъртта, Рик.

Колко пъти още можеш да умреш, преди да ти се случи нещо?

Мисля, че си болен и трябва да ти помогна.

Същото се е случило преди сто години.

Елена.

Рик, тя е права!

Превод и субтитри: Петър Байков

Download movie subtitles or Load it directly from url on TheSubtitles.net