Original subtitles

Вини!

Вини...

Вини...

В такъв порой

можеш да се намокриш до кости, мистър.

Билета ви, моля.

Мога да ви заема чадър.

Какво?

Казах, дали искате да ви заема чадър?

Не, няма нужда, не отивам далеч.

Тогава чаша чай? В гарата?

Благодаря, но имам среща.

Да, знам.

Идвате в църквата, нали?

Ами, ако там не намерите този, когото търсите,

елате да разгледате параклиса ни.

Благодаря.

Какво правехте?

Да, сър ...отвън?

А, проверявах водосточните тръби.

Защо?

Защото ако не бяха в добро състояние,

нямаше да има смисъл да влизам.

Влажността щеше да ги е унищожила, разбирате ли.

А. Е, ако ме бяхте изчакали и попитали,

щях да ви кажа, че са в прекрасно състояние,

и нямаше нужда да се мокрите под дъжда.

Между другото, казвам се Кийч.

Преподобният Джей Джи

Кийч,

Аз ви го написах.

Вие сте господин Бъркин, нали? Приемам, че сте вие?

Да.

В колко часа тръгнахте от Лондон?

В 11.

Та бяхте толкова заинтригуван да проверите водосточните тръби,

че дори не успяхте да си оставите нещата?

Къде възнамерявате да отседнете?

Ами, мислех си, че може ...тук.

Тук? Къде ...тук?

Ами в камбанарията?

Камбанарията?

Не мога да кажа, че ми харесва тази идея - някой да живее тук в камбанарията.

Защо не си наемете жилище? Стая в "Shepherd's Arms"?

Ами, нямам много средства.

О, разбирам. Ами, в такъв случай...

Но трябва да ви предупредя, че въжетата на камбаните минават през пода на кулата,

и когато Мосъп ги бие...

Не е проблем.

Добре тогава.

Към кой период бихте отнесли тази фреска,

тази на стената?

Ами, предполагам 1430 или нещо такова.

Дотогава в църквите рядко са изписвали стените.

Разбира се, не може да се каже със сигурност,

докато не се открие някаква част.

При всички случаи е около 1430.

Не можем да платим за допълнителни работи.

Няма да има такива.

Да, не е необходимо да има.

Ако сте съгласни със заплащане от 25 гвинеи,

12 паунда и 10 шилинга ще се платят след свършване на половината работа,

а 13 паунда и 15 шилинга, когато работата бъде приключена

и одобрена от настоятелството.

Не от вас?

Госпожица Хебрън е пропуснала името ми в числото на настоятелите.

Не съм много щастлив от това, разбира се,

но все пак по някакъв начин аз представлявам настоятелите,

и вие ще се отчитате пред тях чрез мен.

Не бих възразил, ако малко я пипнете.

Да я пипна?

Ами, ако някои фрагменти не са се съхранили, можете да ги запълните,

разбира се, в разумни граници, и ако това кореспондира с останалата част.

Кореспондира с останалата част...

Защото не сте напълно сигурен, че там има нещо?

А, разбира се, че има нещо.

Господин Бъркин, трябва да знаете още отсега,

че вашата работа тук не среща одобрението ми.

Но тъй като адвокатите й отказаха да ни изплатят наследство от хиляда паунда,

оставени в полза на църковния фонд, докато не приключи вашата работа,

аз нямах избор.

Когато фреската бъде почистена, тя ще привлича вниманието на богомолците

и ще ги отвлича от молитвите.

Е, след време ще спрат да я забелязват.

Ще ги разсейва.

Е, господин Бъркин,

ще ви оставя да се настаните в жилището си.

Лека нощ.

Оксгодби...

Добро утро!

Казах "добро утро", аз съм Джеймс Муун, от палатката.

Копая на поляната.

Първо исках да ви дам време да се настаните,

но после реших, че трябва да дойда и да ви видя.

Е, не само затова,

а всъщност защото нощно време така ми се схващат краката,

че се събуждам и за да ги раздвижа, докуцвам дотук всяка сутрин да проверя,

дали Летиша не се е вдигнала от гробницата.

Имама предвид, никога не се знае...

"О, най-обична и възхитителна съпруго!"

Не мога да разбера какво изразява повече - скръб или облекчение?

Не възразявате да се кача при вас?

Разбира се, няма да го направя, ако смятате, че ще ви преча.

Качвайте се.

Отлично.

Ами...

Мислите, че има нещо тук, нали?

Надявам се.

С едната надежда не се живее.

Какво мислите, че ще намерите?

Страшния съд, предполагам.

А, да,да, трябва да е Страшният съд, нали?

Страшният съд винаги е бил вкусно парче, което да показва на богомолците...

...ужасите, които ще им се случат,

ако не си плащат църковния десятък

или не се оженят за момичето, което е забременяло от тях...

Значи тук е Св. Михаил, който взима душите,

Христос в целия си блясък и преклонение пред него,

а долу - вечният огън за грешниците?

Защо не дойдете при мен на чаша чай, преди да започнете?

Цялото лято предстои, половин час нищо не решава.

Аз официално съм тук, за да открия гроба на един предшественик на мис Хебрън,

някой си Пиърс Хебрън, роден през 1373,

бил е отлъчен от църквата

и погребан някъде извън гробищата,

така че трябва да остана тук три или четири седмици,

копаейки за костите му, а ако не ги намеря...

Тогава ще си загубите работата

и времето?

Да си губя времето? Боже мой, приятелю, не разбирате ли?

Тук съм не заради костите на тоя Пиърс,

а съм дошъл, за да направя откритие!

В момента стоим върху базилика.

Саксонски параклис.

Прилича на шести век, вече намерих няколко съда,

а тук сигурно има стотици!

Но си мълчете за това,

не искам някой да дойде да ми се бърка в това,

което ще намеря, само искам да го опиша.

Значи излиза, че

вършите една работа,

а получавате пари за друга?

Точно така, и защо не, като това са добре похарчени пари?

Пък и ще си оставя малко време да поровя за костите на тоя Пиърс, преди да си тръгна.

Ще ги намеря, не се притеснявайте.

И ти си бил там, нали?

Оттам си получил тиковете и заекването...

А пък аз оттам придобих пристрастяване към дупки.

С тях се чувствам в безопасност.

И ме държат изолиран.

Ето, виж това. Това е един от последните съдове, които открих.

Здравейте, Муун!

Добро утро, полковник! Добро утро, Мосъп!

Полковникът е брат на мис Хебрън, а Мосъп се грижи за църквата.

Това е господин Бъркин. Дошъл е да реставрира фреската.

А, добре.

Много добре.

А вие, Муун, напредвате ли?

Някакви следи от костите на стария Пиърс?

Още не, полковник.

А нещо необичайно намерихте ли?

Злато, сребро, съдове или парчета?

Не, за съжаление.

Информирайте ме, ако намерите нещо.

Останете колкото желаете

и идвайте да ни съдийствате в съботите.

Мосъп не може, болят го краката.

Ами...

Иска ми се да поостана с вас...

Някоя друга сутрин може би...

Имам да върша разни работи...

Е, Мосъп, вашият проблем се разреши,

по напълно цивилизован начин.

Но сте намерили нещо?

А, обичаен артефакт, Мосъп.

Да, това май не е много обичайно изображение на Христос,

тук е някак суров,

раздава правосъдие, но не е състрадание.

Не ми се иска да попадна под горещата му ръка.

"И Ти ще дойдеш с кървящи рани,

да съдиш живите и мъртвите..."

Това са словата на Исус,

които ни водят и наставляват в молитвите:

Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната му страна:

"Дойдете вие, благословените на Отца Ми,

наследете царството, приготвено вам

от създание мира.

Защото гладен бях, и ми дадохте да ям;

жаден бях, и ме напоихте;

странник бях, и ме прибрахте;

гол бях, и ме облякохте;

болен бях, и ме посетихте;

в тъмница бях..."

Зад теб, Кийч?

Затова се молиш.

На него не му трябват молитвите ти.

Трябват му отговори.

Ти хранил ли си гладните?

Поил ли си жадните?

Обличал ли си голите и в нужда?

Какво ще кажеш за мен, а?

Някой от вас предложи ли ми маса и постеля?

Самодоволен йоркширски народ.

Той ще се отнесе с вас така, както вие се отнесохте с мен.

Ще ви се върне тъпкано.

"Истина ви казвам: доколкото сте сторили това,

на едного от тия Мои най-малки братя,

Мене сте го сторили".

Здравейте, господин Бъркин!

Здравейте.

Аз съм Кати Елърбърг.

А това е брат ми Едгар.

Ние сме децата на началника на гарата.

Носим ви пай,

защото мама каза, че трябва да се храните добре.

Благодаря.

А татко каза, че сигурно ви е много скучно да седите цял ден сам.

Така че решихме да ви пуснем музика.

Може ли сега да се качим при вас?

Не, съжалявам, не е разрешено.

Това е правило без изключение.

А господин Муун? Той каза, че сте му разрешили да се качи.

Ами, с него имаме взаимно споразумение: той гледа моята работа, а аз - неговата.

Ами тогава може ли да поседим долу?

Ами, ако не възразявате, че ще се обърна с гръб към вас.

А защо искате да седите тук?

Татко казва, че може да нямаме друга възможност

да дойдем на спокойно място като това и да гледаме какво прави художникът.

Но аз не съм художник.

Аз съм просто работник, който почиства след художника.

На стената на нашата църква също има картина.

Зад амвона.

Три бели лилии. Много е красива.

Защо?

Какво защо?

Защо лилии?

Защо само лилии? Защо не лилии и рози? Или само рози?

Или рози и маргаритки?

Защото там е написано "Погледнете лилиите" със старинни букви.

"Погледнете лииите как растат: не се мъчат, нито се въртят..."

Нали знаете?

А защо да не гледаме розите или маргаритките?

О, не знам.

Много вкусно.

От жената на началника на гарата, така ли?

Децата им го донесоха.

А преподобният Джей Джи Кийч какво ти донесе?

Нищо.

И парите ли не ти даде?

О, между другото,

помня, че онзи ден спомена, че копнееш за цигари Woodbine.

Виж какво изкопах тази сутрин.

Благодаря.

Ами добре,

ще се видим по обяд...

О, съжалявам. Събудих ли ви?

Зависи от това,

дали съм буден или не.

Отдавна ли сте тук?

Може би от 10 минути, не съм сигурна.

Аз съм Алис Кийч.

Просто дойдох да разбера как се чувствате

и дали имате нужда от нещо. Толкова е неприятно,

че вие спите на голия под, а ние - в нашите легла.

Имаме пътническо одеало.

Не, добре съм. В края на деня съм толкова изморен, че спя като...

...мъртвец.

Даже понякога и през деня.

Ами, добре...

Раздвижва си схващането.

А фреската, ще мога ли да я видя?

Ами, не знам. Тя е като части от мозайка:

лице, обувка, тук нещо, там нещо...

Става много бавно,

ако въобще става нещо...

Защото след...

...петстотин години не мога да бъда сигурен.

Но в това е интересното,

да не знаеш, какво ще откриеш.

Това е като да отваряш подарък за Коледа...

Така или иначе трябва да ми позволите да я видя.

Няма да ви оставя, докато не ми разрешите.

Вие роднина ли сте на викария Джей Джи Кийч?

Да, аз съм съпругата му.

Госпожо Кийч!

Господин Муун.

Прекрасна жена, нали? - Така ли?

Естествено! И ти го знаеш, признай си!

Признавам.

Но тя може би няма да го признае.

Може би дори не го знае.

Глупости! Всяка красива жена знае, че е красива.

И представи си, от всички тук точно Кийч я е хванал!

И ти си женен, нали?

Е, не.

Остави ме заради друг.

Не е за първи път.

Всъщност не мога да я виня.

Казва се Вини.

Да, случват се такива неща.

Що се отнася до мен, така и не срещнах правилната жена.

За нейно щастие.

Сега трябва да ходим да обядваме, господин Бъркин.

Добре.

Мама и татко си говорят, че ще дойдете на обяд в неделя.

Какво?

Елате на обяд в неделя!

О, благодаря!

Господин Даутвелт, също ще дойде. Той е ковачът.

Идва почти всяка неделя.

Добре, благодаря.

В колко часа?

В 11, разбира се. - В 11?

Да, естествено. Проповедта в църквата започва в 11.

Братя и събратя грешници!

Да, грешници!

Казах грешници, защото не сме ли всички тук,

точно защото сме грешници?

Има ли сред вас някой,

който може да каже за себе си, че не е грешник?

Има ли?

Ако има,

го предизвиквам да излезе напред

и да говори!

Господи!

Храната, която ни даваш, приемаме с благодарност.

И бихме искали да знаеш,

че днес седим на масата,

преизпълнени с любов към теб

и благодарност,

защото знаем, Господи, че без теб

нямаше да имаме обяд.

И най-вече,

нас самите нямаше да ни има.

Баща ми беше месар, господин Бъркин.

Този следобед май ще трябва да ходя до Бартън Фери, мамо.

Точно ти ли трябва да ходиш?

Толкова си изморен.

Трябва да си легнеш, а не да ходиш толкова далеч на този пек.

Последният път, когато отиде, беше съвсем изтощен, нали мамо?

Бих отишъл вместо теб, Джак, но вече обещах, че ще отида

да уча децата на Библията в неделното училище Гримсби.

Всичко е наред, Джордж, ще се справя.

Господин Бъркин може да отиде вместо теб. Нали, господин Бъркин?

Какво?

Къде да отида?

Ще ви покажем.

Е, какво ще кажеш?

Е, не мога да отрека, че краката на господин Бъркин са по-млади от моите.

Няма да откажете да отидете, нали, господин Бъркин?

Какво трябва да правя?

Просто да изнесете една кратка проповед.

Но аз никога не съм проповядвал в живота си!

Е, чухте ме тази сутрин?

Просто го направете като мен!

Да, просто го направете като татко!

Братя и...

и събратя... грешници.

Днешната ми проповед

е посветена на...

посветена на...

Вижте,

аз дойдох да заместя господин Елърбек,

защото той е...

той е неразположен.

Не мога да проповядвам.

Това, което мога да направя е да ви разкажа,

с какво се занимавам сега в Оксгодби, в църквата там.

Ако някой от вас иска да подремне или да си тръгне, не възразявам.

И така, аз почиствам една стена,

тази над нефа, защото

под мръсотията и пластовете боя има...

...картина.

Там стоя на скелето и изстъргвам слой след слой,

докато не стигна до самата картина.

Търпението е най-важното за тази работа.

И нямам право на грешки,

затова тази работа е толкова вълнуваща.

Ако не стигна до точния слой, може и да не видим картината,

която е нарисувал този човек, умрял преди пет века,

а ако вляза дори един слой по-дълбоко,

никога няма да я видим.

Звучи така, все едно че съм Бог, нали?

Но всъщност съм просто слуга,

като всички нас, с тази разлика, че аз служа на художника.

И аз... се надявам, че съм достатъчно добър да служа на този художник,

защото той заслужава най-доброто обслужване.

От Лондон сте, господин Бъркин, нали?

Да.

Лондон, така.

Никога не сме срещали лондончанин досега.

Вие сте първият, господин Бъркин.

Бил сте там, нали господин Бъркин? Във Франция?

Като нашия Пърси.

Направихме тази снимка през последната му отпуска.

На 19-тия му рожден ден.

Беше добро момче.

Работяга.

Беше готов да помага на всички.

Всички много го обичаха.

Ами, искате ли да се разходите из фермата, господин Бъркин?

Да, Люси, защо не покажеш фермата на господин Бъркин?

Искате ли да разгледате наоколо?

Не можем,

трябва да отидем до Емили Клаф.

Обещахме й.

Трябва да й занесем великденската картичка от учителя ни в неделното училище.

Емили Клаф?

Казахме й, че ще ви заведем. Тя ви очаква. Нали?

Аха.

Ами, тогава може би следващата неделя.

Госпожо Клаф, донесохме цветя за Емили.

Влизайте. И се опитайте да не скачате по стълбите.

Донесохме ти картичка със звезда, Емили.

Господин Даутвайт написа "З" за "заболяла".

"З" се счита за звезда.

Трябват ти още шест звезди за наградата.

Или шест "З" за "заболяла".

Мислех си каква награда искам.

Бих искала книгата "Забравената градина".

А вие какво искате?

"Кораловият остров", а за Едгар - "Децата на новата гора".

Не е ли малко млад за нея?

Ще му хареса, когато порасне.

Това е хубава книга, за две момичета.

Господин Бъркин в момента живее в църквата, Емили.

О, чух за вас.

Надявам се, че ще бъдете още там, когато се оправя, господин Бъркин.

Много ми харесва шапка ти, Кати.

Мога ли да я пробвам?

Тя знае, че умира, нали?

Е, Кати,

господин Бъркин проповядва ли толкова добре, колкото баща ти?

Ами той всъщност не проповядва.

Просто говори за картините си. Нали?

Аха, въобще не проповядва.

Добре ли се чувствате, господин Бъркин?

Почти не сте докоснал чая си.

Той пи чай при Люси Сайкс. Тя ни покани.

Тя е мило, силно момиче, Люси Сайкс, нали.

Точно така. И такова добро християнско възпитание.

Защо не я поканим в неделното училище, отче?

Да, да, съгласен съм.

Моля, извинете ме, трябва да тръгвам.

Сигурно е заради Люси Сайкс. Такъв е, откакто я видя.

Бог! Какъв Бог?!

Няма никакъв Бог!!!

Тази сутрин не ми се слуша "Roses of picket", ако не възразявате.

Ще приемете ли пътническото ми одеало?

О, извинете, помислих, че е някой друг.

Да, зная, Кати Елърбек и нейния грамофон.

Сега трябва да ми разрешите да се кача.

Такава ни беше уговорката. Може ли?

Господин Муун беше сигурен, че няма да ми позволите.

Искате да си я запазите само за себе си.

Но това е ужасно.

Ужасно е...

Прилича на нещо като ад.

Може би нямаше да е толкова ужасно, ако вярвахте в това.

А вие вярвате ли в това?

Когато я гледам, когато работя над нея, вярвам в неговата вяра.

Невъзможно е да не вярваш, нали?

Но вие самият не вярвате, че има ад?

Ами, предполагам, че адът значи различни неща за различните хора.

А какво значи за вас?

Адът е на земята.

Да, разбира се.

Въпреки че не разбирам съвсем,

как бих могла?

А защо ви е да разбирате?

Ами, предполагам, че поне трябва да опиташ...

Не, не ви е необходимо.

Винаги ли сте бил в...

бизнеса с почистване, господин Бъркин?

Баща ми търгуваше със...

...сапун.

Благодаря ви,

че ми позволихте да я видя.

Здравейте.

Идвам при мъжа ви, но той изглежда, че не е...

О, той не може да ви чуе,

свири в дъното на къщата.

Не сте идвал тук преди?

Къщата е само за нас двамата.

Повечето стаи са празни, както виждате, напълно празни.

Тази...

и тази.

Може да е много депресиращо.

Дори имам кошмари, всъщност един и същ кошмар:

дърветата се приближават от всички страни,

и няма стени, които да ги спрат...

Тъкмо видях господин Бъркин на стълбите пред вратата,

но ти не си чул звънеца.

Не, май не съм.

Всъщност, не съм го чул.

Нямаме много посетители, нали разбирате...

Да, разбира се.

Тъкмо казвах на господин Бъркин,

че такава голяма къща е само за нас двамата, нали?

Да, да, наистина.

И стаите, не знаем как да ги запълним, нали?

Да, така е.

Освен това.

Това е достатъчно голямо.

Не знаем какво е, нито за какво служи...

Трябва да е част от нещо друго.

Бащата на съпруга ми го купил на разпродажба в Йоркшър,

защото никой друг не го искал.

Помага ни да запълним стаята, нали?

Така е, да.

Дойдох да решим въпроса с моето заплащане.

Заплащането?

Предполагам, че носите разписка, господин Бъркин?

Разписка?

За парите.

Тази сутрин изпратих Мосъп с вашата вноска.

Не ви ли я е дал?

Може би сме се разминали.

Ами, може би искате да видите останалата част от къщата?

Благодаря, но трябва да се връщам на работа.

През гората ли дойдохте?

Не, по пътя.

О, тогава ще ви покажа пътя през гората.

Бихте ли показали фреската на жена ми, много би искала да я види?

О, вече я видях.

А, така ли?

Не знаех.

Това са моите рози.

Прекарвам много време около тях.

Сама не зная защо,

никой не ги поглежда освен аз...

Това е Ван Флит,

много стар сорт.

Внимавайте с бодлите.

Продължават да цъфтят до есента,

така че разбираш кога е свършило лятото,

когато сложа последната роза на шапката си...

Тук е прекрасно!

Като в рая...

Вижте!

Много мъже биха казали, че и вие сте красива, госпожо Кийч.

Предполагам, че това се получава, когато започнеш да вярваш в рая!

Виж това.

Виждал ли си някога такъв детайл на средновековно платно?

Предхожда със сто години!

Това лице е значело нещо за него,

трябва да е нечий портрет...

И е било замазано години преди останалата част...

Това е полумесец.

Можеш да се закълнеш, че почти не е можел да бъде идентифициран.

Как е умрял, твоят художник?

И как е изглеждал?

Вече сигурно знаеш това.

Не му знам името, не се е подписал.

А и не му е трябвало, в онези времена

личната известност не е значела нищо.

Но е бил със светла коса, това го знам,

защото няколко косъма са се залепили за боята, докато е била още влажна;

бил е десничар, с твоето телосложение,

и му е трябвала стълба, за да стигне на височина до 6 фута.

И още нещо странно -

не е завършил работата.

Виждаш ли този фрагмент? Колко груба работа,

мисля си, че е работа на чирак.

Не мога да разбера защо...

Точно когато е знаел, че е към финала на работата!

Знаел е, че това е неговият шедьовър.

И ти можеш да го почувстваш, нали?

Всичко, което е правил преди, е просто нищо в сравнение с това.

Тук се е потял,

мятал се е в леглото си,

стенел е, ридал е над нея...

"И Той ще дойде с кървящи рани...", нали?

Отлична работа!

Муун!

Паднал е!

Затова не е приключил последната си работа! Паднал е!

Ааа!

Но ти ще внимаваш, нали?

Господин Бъркин,

вие сте истински експерт по качеството, всеки може да го каже.

Искаме най-добрият.

И което е по-важно, господин Бъркин, искаме най-доброто, което можем да си позволим.

Виж колко много!

Ами, не съм голям музикант, господин Бъркли,

и с готовност го признавам;

но има едно нещо, от което разбирам, и това е въздухът.

Джак - не.

Вие какво мислите, господин Бъркин?

Ами,

това вибрира.

Точно така.

А онова мирише странно.

Тогава ще пробваме това.

На максимум.

Кати, посвири на това.

Отидете и им кажете да престанат, господин Бъркин!

Извинете...

Винаги съм предпочитал по-веселите химни...

Бях впечатлен.

Джак, чу ли какъв дълбок резонанс

има на басовите ноти?

Да, съгласен съм с теб. Ето това, господин Бъркин, беше музика.

Така ли си стояхте?...

Великолепно!

Значи, ще вземем това.

Приемате ли в брой?

В тази сума трябва да е включена и доставката, нали?

Докъде? - Оксгодби.

В църквата. Приятен ден.

Общо 25 паунда, включително доставката.

Направихме всичко, което можахме, нали?

Всъщност бих искал да отида и да видя църквата, ако не възразявате.

Разбира се.

Ще се видим после.

Извинете,

вие сте от Оксгодби?

Да, но просто съм гост.

А там попадал ли сте на човек на име Муун?

Джеймс Муун?

Май копае там нещо в полето?

Да.

Един такъв набит, светлокос човек,

усмихва се много?

Да, доста прилича на него.

Беше капитан на 18-ти Норфълкски артилерийски полк...

Така си и помислих, че трябва да е същият човек.

Бихте ли му предали поздрави от мен?

Разбира се.

И от всички други офицери от 18-ти Норфълкски...

Наложи му се да прекара последните шест месеца от войната в затвора.

За това, че е опънал ординареца си.

Искаш ли мляко?

Да.

Мерси.

Отразява ти се добре, нали?

Кое? - Престоя в Оксгодби.

Откакто си тук, почти нямаш тикове, треперене, заекване...

Да, май е така...

Не съм забелязал.

А какво става с прекрасната жена на викария?

Често ли се виждаш с нея?

Не, не съвсем.

О, жалко...

Така ли?

Не, не съвсем...

По-добре да остане както е.

Искаме лесен живот.

Е,

за лекия живот!

Почти съм го искал...

Имало е моменти, когато просто не можех повече.

Е, ти го разбираш.

Толкова много загинаха...

Момчета, на които държах...

Понякога изглежда сякаш те са били късметлии...

Нощите са най-лошото време. Предполагам си ме чувал.

Често се събуждам с викове...

Все още ги виждам,

още виждам...

Казвам си,

че ще се почувствам по-добре с течение на времето,

но няма да стане, нали.

Завинаги ще бъдем различни, нали, всички ние?

Всички милиони, които оцеляхме.

Ако сме оцелели милиони.

Имам предвид различни от поколенията преди нас,

които дори не са си представяли, че нещо такова може да се случи.

Не зная дали не е по-зле, ако няма външни белези.

Примерно, загуба на крайник

или слепота.

Имам предвид хора като теб и мен,

които сме останали невредими.

Най-трудната част за мен бяха последните шест месеца.

Когато не можех да участвам в сраженията.

През тези месеци не виждах жива душа...

Но виждах лица.

Но...

Но аз съм малко "по-долу", разбираш ли.

И винаги ще бъда, предполагам.

Всеки има един живот, който трябва да изживее.

А после - "Той ще дойде с кървящи рани", нали?

"Да съди живите и мъртвите"...

Имаш Военен кръст, нали?

Видях го в палатката ти...

Медали...

Пак отидоха в църквата.

Чух, че са купили нов орган.

Какво е това?

Тук звукът е по-плътен, отколкото трябва да бъде.

Може да води до каменен саркофаг.

Знаеш ли за какво служи това?

Колко е вълнуващо

да разкопаваш нещо, което е било закопано преди 500-600 години?

Но ти, разбира се, си разглезен,

зад боядисани стени намираш древен шедьовър.

И като всички останали се надяваш да изкопаеш поне гърне със злато.

Но ние, археолозите, имаме по-изискан вкус.

Достатъчно ни е леко изменение на почвата,

за да ни събуди интереса.

Не забеляза ли, че разкопаваш слой,

който е би трябвало да бъде три щика по-дълбоко?

Благодаря.

Стар кокал! 15-ти век!

Точно в целта.

Хей, дали не е Пиърс?!

Тук е написано само "miseribus".

"Аз, от всички хора най-презрян"...

Наистина са се отнасяли с него като с дявол.

Чудно защо?

Е,

май никога няма да разберем.

Дай да погледнем.

Значи,

Пиърс е бил мюсюлманин.

Мюсюлманин в Оксгодби!

Сигурно е бил пленен

в някакъв кръстоносен поход, предполагам.

И се е покръстил, за да си спаси кожата...

Представяш ли си какъв скандал е бил, когато се е появил тук,

и все още се е молел на изток.

Какво чудо, че са го погребали извън църковния двор!

Така, така,

и двете ни мистерии са разгадани.

Но това е една и съща мистерия, нали?

Мосъп ми каза, че сте приключили.

И виждам, че е така.

Много добре.

В съответствие с желанието на настоятелите,

това е последното плащане от завещанието на мис Хебрън:

13 паунда и 15 шилинга, както беше договорено.

Какво мислите за нея?

Ами,

там е.

И така, свършихте работата, която ви беше възложена

и за която ви беше платено.

Благодаря.

Но скелето ще ми трябва за още няколко дни.

Защо? - Защото не съм приключил.

Но тя изглежда завършена.

Аз ще реша това.

Аз ще махна скелето.

А, така ли?

Тогава ще информирам настоятелите,

че сте ми попречили да си довърша работата.

Това ще ги освободи от задължението да изплатят

хиляда паунда в църковния фонд, нали?

Не искам да се карам с вас, господин Бъркин.

Зная как ме възприемате, господин Бъркин.

Така, както вие искате.

А никога не сте се опитвали да погледнете от гледната точка на човек като мен, нали?

Англичаните не са дълбоко религиозни хора.

Повечето от тях, които спазват религиозните церемонии,

го правят просто по навик.

Отнасят се небрежно към тайнствата.

Все още не съм срещал човек, който настръхва от мисълта,

че вкусва кръвта на своя умиращ Бог...

И мислите, че ще открия такъв човек в Оксгодби?

Дори когато идват в църквата ми на тълпи

за Благодарност за реколтата или за Рождествената вечерня,

за тях това е по-скоро езическа среща или смяна на сезоните...

Те не се нуждаят от мен.

Просто ме считат за полезен

в случай на кръщене, венчавка или погребение, особено за погребение,

защото мога "надлежно" да се разпореждам с мъртвеца...

Но аз ви карам да се чувствате неловко,

а да караш хората да се чувстват неловко е голям грях, нали?

Бъдете така добър да ме информирате,

кога ще мога да демонтирам скелето.

Чувам, че сте приключил?

Да.

Донесох ви малко ябълки за "довиждане".

Мерси.

Това са "Пипин", растат много добре тук,

идеална почва и климат.

Много други сортове не оцеляват тук.

Значи сте експерт и по ябълките?

Да,

баща ми ме научи.

Преди да отхапе от някоя ябълка,

първо я подушва,

после я върти в дланите си,

а после подушва ръцете си

и ги опипва като слепец...

Понякога ме кара да опитвам ябълка със завързани очи

и да отгатвам каква е...

Значи, тук сте живели през цялото това време?

А това е господин Муун.

Да.

Той разкопа останките,

които му беше възложено да разкопае,

но още не е приключил с описанието на англо-саксонската базилика...

Базиликата е това, заради което е дошъл.

Той е знаел, че е тук.

Значи и двамата сте открили това, което сте дошли да откриете.

Ами, аз...

Ами...

Радвам се...

Книгата ви.

Ехо!

Господин Бъркин!

Господин Бъркин!

Писмо за теб.

Пощальонът ме помоли да ти го донеса.

Благодаря.

Ха, от жена ми, Вини.

Сигурно иска да започнем отначало.

Както обикновено.

А ти ще се съгласиш ли?

Обикновено се съгласявам.

А ти къде отиваш?

В Басра, Багдад.

Там сега има страхотни разкопки, искам да участвам.

Ясно.

А ти?

Ами, не знам.

Ще чакам за друга църква, предполагам.

Никога няма да намериш като тази.

Знам.

Какво лято, а?

Ами...