Original subtitles

СПАСИТЕЛИ НА ПЛАЖА Сезон 5, Епизод 14

Участват: Дейвид Хасълхоф

Памела Андерсън

Дейвид Чарвет

Ясмин Блийт

Джейсън Симънс

Джерами Джаксън

Грегъри Алън Уилямс

Александра Пол и др.

По идея на: Майкъл Берк Дъглас Шуорц и Грегъри Бонан

Такава гледка няма да забравиш, приятел.

Помня, че идвах тук веднъж на деня на бащата, с моят баща.

Бях на 14 години.

Дядо се е опитвал да сърфира? Няма начин.

Каза, че ще опита заради мен.

Само за да ме види.

Е, какво стана? - Не успя.

Не можа да се изправи на сърфа.

Чувствал се е добре. - Дядо ти не беше много по чувствата.

Но ние сме добре с тях, нали? Готов ли си да усетиш полъха?

Да. Татко, честит ден на бащата.

Благодаря, приятел, искам да го прекарам с теб.

Това е, да тръгваме.

Какво има?

Лоуган.

Лоуган?

Хей, Лоуган.

Какво беше това?

Не знам.

Ще се заема, благодаря.

Има течения при Джени, искам да отидеш там и да помогнеш на Лоуган.

Добре.

Хей, как мина снощи?

Не мина.

Мислех, че ще празнуваш с баща ти? - Каза, че ще се отбие, летеше от Франция, но...

имало е затруднения, и е нямал време.

Но се обади от самолета, за да ме чуе.

Работата, преди удоволствието, а? - Работата преди всичко.

Това е мотото на баща ми.

Но това го правиш щастлив.

Защо не празнуваш с мен, Мич и Хоуби? Майка му на Мич ще е тук,

Хоуби ще готви, ще бъде чудесно.

Мисля да пропусна, последният път, когато готви Хоуби, устат ми гореше една седмица.

Но мерси. - Ще се видим.

Хоуби, това беше вкусно. - Мерси, не беше много люто, нали?

Не, беше перфектно. - Чудесно беше.

Какво има за десерт? - Сладолед.

Слава Богу. - Да ви сложа още?

Просто се шегувам.

Имам нещо за теб, татко.

Честити ден на бащата. - Мерси.

Погледнете това.

Вратовръзка риба. - Скумрия е.

Не мирише така, слава Богу.

Чиста коприна. - Това е чудесно, Хоуби.

Благодаря ти, приятел, ще я нося.

Аз също имам нещо за баща ти.

Чистих килера на баща ти миналия месец, и намерих това в дъното на дрешника.

Деня на бащата 1988. Какво има тук?

Нещо, което баща ти очевидно е искал да ти даде на онзи ден, но...

поради някаква причина, така и не го направи.

Помислих, че ще искаш да го отвориш сега.

Хайде татко, отвори го. - Да, Мич, искам да видя какво има вътре.

Не, твоето име ли е тук? - Не.

Остави ме намира.

Ще го отворя, когато съм готов.

Какво виждаш, когато гледаш в огъня?

Нещо в паметта ми.

Кога започна?

Огън.

Пламък.

Какво чувстваш?

Страх.

Какво? Лоуган, какво има?

Не знам.

Когато започна мисля, всичко, което виждам, е огън.

Няма от какво да се страхуваш.

Няма от какво да те е страх изобщо.

Трябваше да тренираме заедно тази сутрин.

Да, знам, съжалявам.

Не си го отворил още, а?

Не.

Виж, от 1988 година е, било е погребано в килера на баща ми,

от 1988 година.

Защо не ми го е дал тогава? - Може би като го отвориш, ще узнаеш.

Аз ще го отворя. - Не, не.

От какво се опасяваш?

Стефани, пише: До синът ми Мич, с любов и уважение татко.

Никога не ме е наричал "сине".

Никога не ми давал нищо, с любов и уважение.

Било е винаги "Честити рожден ден, татко".

"Весела коледа, татко".

Тогава трябва да е нещо много специално, затова го отвори.

Не, ще го направя след работа.

Не искам изобщо да се разконцентрирам, не искам това, което е тук,

да повлияе зле на работата ми.

Трябваше аз да го отворя.

Просто попитах.

Мич.

Нещо против да ме оставиш в кулата ми? - Няма проблеми.

Съжалявам.

Как е денят на бащата за теб? - Не знам, все още.

Как е твоя? - Не познавам баща ми.

И не съм единствен, доколкото знам.

295 Линкълн, моля отговорете, код 3 пред кула 18 Малибу.

Тук 295 Л. На път съм.

Да тръгваме.

Вземи дъската.

Лоуган, хайде.

Тук сме, помощ!

Всичко е наред.

Ще отида да го взема.

Детето ми!

Всичко е наред.

Лоуган, какво правиш?

Мич! - Връщам се.

Лоуган, събуди се!

Мич, побързай!

Лоуган, събуди се!

Лоуган!

Мич, излизай, побързай.

Моля ви, спасете детето ми.

Мич.

Мич, излизай, бързо.

Побързай.

Лоуган, събуди се!

Ето го.

Лоуган, събуди се. Отиди да вземеш бебето.

Мич, подай ми го.

Добре ли си? - Да, добре съм.

Какво стана с теб там?

Нищо. - Беше уплашен, защо?

Не е твоя работа. - Ако не мога да разчитам на теб, тогава е.

Искам отговор? - Така ли?

Както и аз.

Добре ли си? - Не много.

Говорих с Мат.

Искаш ли да поговорим?

Гребах към лодката,

и тогава изведнъж, сякаш бях на друго място.

На друг пожар, на друго място, на друга лодка.

Беше точно пред мен.

Нямаш представа от къде идват тези мисли? - Идват от тук.

Какво друго си мислиш?

Мисля...

че това са спомени.

Мисля, че ти се е случило нещо отдавна, и се го виждаш, заради пожара.

Нещо твърде болезнено, за да се запомни? Погребал съм го в мозъка си?

Знам някой, който може да ти помогне да разбереш, ако това се е случило.

Психиатър.

Това ли ми трябва?

Той е хипнотизатор.

Мога да се обадя, за да запиша час.

Хей, татко, какво има вътре?

Не знам, все още.

Исках всички да сме заедно.

Но той не го направи за нас, той го направи за теб, Мич.

Направи?

Ти знаеш какво има тук, нали? - Разбира се, че знам.

Аз знаех всичко за баща ти, както и той знаеше всичко за мен.

Когато отвориш това, ще научиш много повече за баща ти, отколкото си мислиш.

Добре.

Мичъл Бюкенън.

Спасител.

Няма начин.

Дядо ти е направил албум за залепване на изрезки като спасител?

Не просто албум.

По красив начин е направено.

И има дизайн, както във всичко, което правеше дядо ти.

Не е ли прекрасно?

Скъпи, какво има? - Няма никакъв смисъл.

Но скъпи... - Татко не искаше да съм спасител.

Но чувствата му се промениха, ти знаеш това.

Не и до края, мамо.

Не и до края. Ти ли направи това, или той?

Беше идея на баща ти, и е негова работа.

Понякога стоеше до три часа сутринта, само за да изрязва...

правилните неща за този албум, с твоето име на него.

Защо? - Защото се гордееше с теб.

Никога не се е гордял с мен. - Татко.

Много се гордееше с теб, Мич. - Тогава защо не ми го е казвал?

Защото не можеше. - Защо не?

Не искаше да те окуражава.

Да ме окуражава, за какво говориш?

Бях много горд, да съм твой баща.

Това казваше на всеки, на който покаже албума.

Това е моят син.

Той е брилянтен спасител, но след време, ще бъде брилянтен архитект.

И когато дойде този ден, ще му дам този албум,

за да има хубави спомени от дните му на плажа.

Медалът ми за храброст.

Спасителната карта.

Значките ми.

Започва се.

Повишението ми.

Тук е спрял, през 1988 г.

Защо?

Защото тогава взех решение да бъда за постоянно лейтенант спасител.

И тогава той се отказа от мечтата му да стана архитект.

Той те обичаше, Мич.

Знам, мамо.

Знам това.

Просто...

Просто ми се искаше той да ми беше дал това.

Не помни грешките му, Мич, помни любовта му.

Сега се концентрирай изцяло върху пламъка.

Очите ти бавно се затварят.

Остани концентриран изцяло от образа на пламъка,

докато заспиваш дълбоко.

Искам да насочиш мислите си обратно във времето...

обратно във времето, преди пожара.

Тате, чакай ме.

Тате, тате, чакай ме.

Може ли да дойда с теб? - Тате.

Тате, може ли да дойда с теб?

Добре.

Дръж това, в случай, че ми потрябва.

Стой тук.

Пожар.

Пламъци.

Фаулър

Сега ще броя до три, ти ще се събудиш, и ще помниш всичко.

Ще помниш емоциите, но те няма да ти причинят болка.

Едно, две, три.

Отвори си очите.

Влизането забранено

Хайде, да влезем.

Да проверим. - Но татко ни чака на плажа.

Той лови риба, тогава не го интересува нищо.

Хайде, само за малко.

Марк!

Марк, добре ли си?

Марк, кажи нещо.

По-добре ли се чувстваш? - Не знам как се чувствам.

Не помня баща си така.

Начинът, по който умря. - Умрял е като герой.

Знам.

Но дори не го помня.

Имах възможността да съм като него, но просто замръзнах.

Но ти не.

Качи се на лодката, точно както и той.

И рискува живота си, да спасиш непознат. - Това правим, ние сме спасители.

Но татко беше като теб.

Ако търсиш бащински ласки, забрави, вече имам за един син на главата.

Не, имам баща сега.

Просто искам да разбера повече за него.

Да.

Очаквай изненади.

Г-н Хелър.

Помощ, г-н Хелър.

Г-н Хелър! - Какво?

Марк падна в дупка. - Къде?

Да вървим.

Марк, татко е, чуваш ли ме?

Марк, чуваш ли ме?

Хайде, отдръпни се.

Не видяхте ли табелата, какво си мислехте? - Съжалявам.

Не мърда.

Трябва да е поне 20 фута до долу. - Слизам за него.

Не, аз ще го направя. - Много е тясно за теб.

Той е жив.

Все още е жив, нали? - Да, не се безпокой, ще го извадим.

Добре, всичко е готово.

С какво да помогна? - Дръж с мен.

Добре.

Още. - Добре.

Още.

Още малко.

Продължавай.

Виждам го. - Добре.

Добре, спри.

Има пулс.

Марк, Марк.

Как си друже? Добре ли си?

Можеш ли да си движиш ръцете и краката?

Можеш ли?

Изглежда, че е добре.

Хвани се за мен.

Готов ли си? - Да.

Хвани се за китките ми. Издърпайте ме.

Добре, да го издърпаме, бавно.

Дръж се, браво на теб.

Добре ли си?

Добре ли си? - Хвани се за ръката ми.

Всичко е наред, дърпайте.

Хванах те.

Той е добре, Мич.

Добра работа, Лоуган.

Татко ти би се гордял с теб.

Благодаря. - Всичко е наред.

Албум с изрезки.

Повече от това.

Виж как всичко е подредено.

Перфектно е, нали?

Виж как е изрязано, баща ми е добър за такива неща.

Чудесно е, баща ти трябва да е бил много горд с теб, за да направи това.

Виж, първата спасителна карта.

Чудесно е, как е сложил кулата и залеза...

Не го докосвай, ще оставиш отпечатък, луда ли си?

Знам, че е късно в Париж мамо, но...

обаждам се със закъснение, и исках да пожелая на татко, честит ден на бащата.

Мерси.

Татко.

Какво каза майка ти, като й каза, че си спомняш?

Че се е почувствала облекчена.

И съжалява.

Но след експлозията, всичко се объркало.

И си казала, че няма да ми казва за това нещо отново.

Това е добре, предполагам.

Блокирах мислите за баща си напълно.

Тя каза ли ти за него? - Да.

Каза, че бил алкохолик, и такива неща.

Как се чувстваш от това?

Малко нервен.

Но искам да го опозная.

Понякога забравяме най-важните моменти в живота ни.

Мама каза, че съм бил на три години, когато татко ме е довел на плажа.

Каза, че съм бил толкова уплашен, че не съм слязъл от рамената му.

И какво е направил?

Каза, че е влязъл във водата, докато не е стигнала до главата му,

и ме е държал така, докато не спра да плача.

След това, обикнах океана.

Надявам се да помня винаги, когато сме били заедно, татко.

Какво ще кажеш да направим спомени? - Добре.

Да тръгваме.

Ти и аз, приятел, сега сме ти и аз.

Превод по слух: niksataa

www.tvsubtitles.net