Original subtitles

Зеле!

Би ли се дръпнал? Снимам дървото. - Аз също,

така че ще трябва да изчакаш.

О, да! Стана страхотна снимка за ежегодната изложба, Лайънъл.

Твоята бракма не може да се мери с това чудо.

Не ми се пречкай!

Иде ми да ти хвърля един бой.

Ами действай. Направо ме довърши.

Бездруго ми съсипа живота. - Не ставай жалък.

Забрави за ежегодната изложба.

Комитетът реши тази година да не приема дигитални снимки.

Какво?!

УБИЙСТВА В МИДСЪМЪР

НЕВИННИ ФОТОГРАФИИ

Сценарист АНДРЮ ПЕЙН

С участието на: ДЖОН НЕТЪЛС

ДЖЕЙСЪН ХЮС

ПИТЪР ЕЪР ЛИН ФАРЛИ

ЛАЙЗА ГОДАР БАРИ ДЖАКСЪН и др.

Режисьор РИЧАРД ХОЛТХАУС

1/30 на Ф-22, нали, Себастиан?

Точно така, татко.

Искам да говоря с теб, Мадригал!

За какво пък сега? - За ежегодната изложба.

Пет секунди, татко. - Би ли се дръпнал?

Три, две, едно.

Сега, татко!

По дяволите, Брайт, знаеш, че трябва да го фотографирам точно в 9 ч.

Какви са тия глупости, че нямало да приемате дигитални снимки?

Комитетът го реши единодушно.

Тоест дъртофелниците, дето висят в твоя боклучарник?

Представа си нямате какво е хубава снимка!

Видяхте ли го?

Безобразно поведение!

Седни, Хедли, трепериш от гняв.

Този тип е психопат!

За какво негодуваше? - За забраната на дигитални снимки.

Добро утро, Соня. - Ето те и теб.

Има ли някакъв шанс да пием чай? - Направи си го сам.

Отивам в Костън на пазар. Себ, можеш да дойдеш с мен.

Не може, ще ми помага в магазина.

За какво ще ти помага?

Не е като да имаш клиенти. - Трябва да изучи бизнеса.

Бизнес!

Е, бездруго само ще ми се пречка.

Нямате ли си друга работа, освен да висите тук?

Мъже! Безполезни твари!

Добро утро, Филомена.

Здравей, Фили. Тръгваш ли? - Да, татко.

Дойдох само да кажа "довиждане". - Зарязваш горкия си баща?

Само до петък. - Мога и сам да се грижа за себе си.

Как върви курсът? - Добре.

Подвързване на книги! Какво архаично занимание.

Не мислех, че има нужда от това в дигиталната ера.

Моля те, Едуард, не изричай тази дума!

Може да се видим в петък, Себ.

Може би, не знам.

Бъди добро момче и направи чай.

Елате в кабинета ми.

Избрах снимка за плаката за ежегодната изложба.

Довиждане, татко. - Пожелай ми късмет.

Снимката е прекрасна. Една от най-хубавите ти.

Може ли да те попитам нещо?

Добре.

Ходим ли всъщност? Защото съм малко объркана.

Прекарваме толкова време заедно, но никога не…

Теб май не те вълнува… - Обичам да ти показвам снимките си.

Някоя друга ли има, Себ?

Сериозно ли е?

Разбирам.

Е…

Радвам се за теб.

Довиждане тогава.

Може да се видим в петък.

Да, може би.

И ти ли се спречка със Стив Брайт, Лайънъл?

Да, докато снимах любимия си дъб. Без малко да стигнем до бой.

Сигурно не ти е лесно, нали живеете в едно и също село.

Заради Брайт жена ти избяга в Испания, нали?

Това са минали истории, Едуард.

Ето.

Подбрах две снимки

и за моя радост и двамата фотографи присъстват в момента.

Едуард, какво мога да кажа?

Тази снимка напълно отговори на очакванията ми.

Ти си най-добрият фотограф на домашни животни по нашия край.

Благодаря, Хедли. - Да, съперничеството бе оспорвано,

но накрая реших да избера Лайънъл.

Лайънъл снима дърветата в Лъкстънската гора вече 20 години.

Двайсет и две!

По мое скромно мнение тази отдаденост, това себераздаване

си личат във всеки детайл.

Ето, това е плакатът за ежегодната изложба на фотографското дружество.

Браво, Лайънъл. Заслужи си го.

Благодаря, Еди. - Погледнете само!

Вижте как искри светлината!

Един светъл миг, преминаващ за част от секундата през обектива,

за да се запечата завинаги върху люспица сребърен нитрат.

Никакви батерии,

никакви микрочипове, никакви проклети пиксели!

Знаете ли какво осъзнах внезапно?

Всеки ден виждам Том в службата,

а той не познава Имоджен.

Затова решихме да донесем лично поканите.

С удоволствие ще дойдем на сватбата. Радвам се, че се запознахме.

И Хари Китъридж ще дойде. Ще си бъбрите за едно време.

Най-добре да тръгваме. Благодарим ви за почерпката.

Чудесно е, че се запознахме. Толкова съм слушала за вас.

Том, получи ли имейла ми?

Шефът очаква доклад за преструктурирането.

Помощта ти е добре дошла. - Имейлът, да, разбира се.

Чудесно. Е, до скоро. Хайде, тигърче.

Довиждане.

Какъв имейл? - Аз ще се оправя.

Разни празнословия за личния състав.

Как полицаи като Мартин Спелман намират време да ловят престъпници?

Каква хубава двойка. - Е, аз тръгвам. Ще се видим утре.

Радвам се, че се видяхме, Бен.

Какво ти става? - "Ще си бъбрите за едно време."

Хари Китъридж е поне на 75 години. Спелман ни има за връстници!

Глупости говориш.

И той не е росна китка. Това му е трети брак.

Надеждата умира последна. - Виж това. Трябва да отидем.

Къде? - На ежегодната фотографска изложба.

Поканени сме на откриването утре вечер.

Налага ли се? - Да.

Трябва да излизаш повече, Том.

Някои го възприемат като агресия, но според мен е по-скоро усмивка.

Никак не беше лесно да го накарам да си държи така лапичките…

Тези са мои.

Снимам всяко свое ястие вече 10 години.

Много си приличат. - Ям едно и също:

вегетариански сандвич и грах.

Тази година смених консервирания грах със замразен.

Промяната в цвета е много вълнуваща.

Да, сигурно. Може ли още едно?

Дами и господа!

Добре дошли на 78-ата изложба на фотографското дружество в Лъкстън,

основано от моя дядо Каспър Мадригал

с цел популяризиране на филмовата фотография,

тоест фотографски образи, създадени без намесата на компютър,

на които можете да се насладите тук.

Дами и господа, моля за внимание!

Тези старчоци искат вечно да живеем в 20-и век.

Но 21-ви век настъпи и времената се менят.

Затова днес основахме клуб за дигитална фотография.

Влезте в новото време!

Дръж се прилично, Брайт! Не му е тук мястото!

Дърволюбеца! Усмихни се, Лайънъл.

Хайде де!

Я да те видя сега!

Батерията му се изтощи!

Ще ти го върна, Бел, помни ми думата.

Безполезни твари!

Много по-весело е, отколкото очаквах.

Какво е това? - Ти ми кажи.

Тази снимка не е от изложбата!

Откъде се е взела? - Коя е тази жена, Том?

Не знам. - Това е мама.

Боже, права си.

Жена ми е.

Уверявам ви, че тази снимка не е сред подбраните за изложбата.

Нито познавам, нито съм целувал тази жена.

Не, разбира се. Снимката е дигитално обработена.

Личи си. Липсва й дълбочина, цветовете са изкуствени…

Вижте сенките по лицата ви. Светлината е различна.

Две снимки, комбинирани на компютър!

И това е жена ви? - Да, живее в Испания.

Избяга с инструктора си по йога, 15 години по-млад от нея.

Някой е искал да ви злепостави, инспекторе.

Брайт и дружинката му. Познавате ли ги?

Не.

Кой ви покани на откриването? - Мислех, че е някой твой приятел.

Аз пък мислех, че е твой приятел.

Бих искал да се извиня и на двама ви от името на фотографското дружество.

А казват, че снимката никога не лъже. - Не снимките лъжат, а хората.

Хората с компютри.

Явно някой в Лъкстън ти има зъб.

Някой, когото си арестувал навремето,

сега е решил да ти го върне.

Том? Ехо?

Знам коя е жената, Джойс.

Познаваш я? Защо не каза?

Защото чак сега се сетих. Не съм я виждал от 30 години.

Тогава се казваше Мариън Никълсън.

Излизали сме веднъж-дваж… Преди да те срещна.

Не ми изглежда твой тип. - Точно затова продължи само…

Да? - Около месец.

Пет-шест месеца. - Доста време ти е отнело.

Тя те е зарязала! - Не помня вече, беше отдавна…

Бил си влюбен в нея! - Изобщо… не е смешно.

Странно, че не си ми разказвал за нея.

Няма много за разказване, Джойс.

Може ли да те попитам нещо, Том? - Разбира се. Какво?

Сигурен ли си, че не си я виждал от 30 години?

Казах ти, напълно съм сигурен.

Каква интересна вечер. Трябва по-честичко да излизаме.

Ти ли си, Брайт?

Сър.

Удушен е с шнура на светломера. И то неотдавна.

Онази жена го открила, докато разхождала кучето си.

Казва се Лайънъл Бел, живее в селото с дъщеря си.

Тя знае ли? - Още не.

Жена му е в чужбина. - Да, в Испания.

Запознах се с г-н Бел преди два дни. - Какво съвпадение.

Познавах и жена му навремето.

Какво е това? Има нещо в устата.

Какво е? - Карта памет от дигитален апарат.

Искам да знам какво има на нея.

И проявете филма от фотоапарата му.

А сега да посетим дъщерята. - Ще ти се обадя възможно най-скоро.

Сложете го в чувала.

Значи познавате жертвата? - Да.

Запознахме се на местната фотографска изложба.

Спречка се с някакъв тип.

За какво? - Не знам, но ще разбера.

Имаше поне 50 свидетели, освен мен.

За последен път видях татко вчера сутринта.

Два дни седмично съм в Лондон на курс по подвързия.

Но вчера се чухме.

Обаждам му се всяка вечер. - Как ви се стори?

Добре, само че…

Какво?

Когато се върнах, намерих това.

Очевидно е имал гост, но не ми го спомена по телефона.

Обикновено би ми казал. - Той често ли имаше гости?

Не.

Не контактуваше с много хора, особено откакто мама… ни напусна.

Общуваше само с Хедли Мадригал и Еди Карфакс.

Беше истински щастлив само когато снимаше дърветата.

Да отложим ли разговора? - Добре съм.

Филомена, на откриването на изложбата баща ви влезе в пререкание

с някой си Стив Брайт.

Знаете ли каква е причината? - Защото фотографското дружество

забрани дигиталните снимки.

Татко се подразни, че Стив Брайт развали тържеството.

Добре, Филомена, това е всичко засега.

Джоунс, занеси бутилката и чашите за изследване.

Филомена,

поддържате ли връзка с майка си? - Не.

И не сте я виждали от заминаването й?

Не харесвам приятеля й.

Вие сте се познавали, нали? - Да.

Но беше много отдавна.

По онова време… тя беше ли щастлива?

Мисля, че да. Но както казах, беше много отдавна, Филомена.

Приятелите ми ме наричат Фили.

Добре, ясно.

Благодаря, разбрах.

Стив Брайт живее в края на селото, на пътя за Костън.

Добре, но първо нека поговорим с приятелите на Лайънъл Бел.

На изложбата се случи нещо странно.

Спречкването между Бел и Брайт ли? - Не. Там имаше една снимка.

Нали изложбата е била фотографска? - На снимката бях аз.

Най-сетне се прославихте! - Много конфузна снимка.

Лайънъл бе наш скъп приятел

и един от най-добрите фотографи на дървета, които познавам.

Изкарваше си хляба като контрольор, но в сърцето си беше истински творец.

Нека изпреваря въпроса ви, инспекторе.

Имаше ли Лайънъл Бел врагове?

Отговорът е твърдо "не"!

На изложбата ми се стори, че не се разбира със Стив Брайт.

Просто различия във възгледите…

Не говори глупости, Хедли! Не можеха да се понасят

и фотографията няма нищо общо! - Жената е причина за враждата.

А по-конкретно? - Брайт преследваше Мариън Бел.

Това са само слухове. - Брайт се лепи на всяка срещната.

Мариън ми се оплака, че не я оставя на мира.

Тя все си въобразяваше, че този или онзи я задява.

Сигурно знаете, щом сте ходили с нея.

Както и да е.

Да не би да подозирате, че Брайт е замесен в убийството на Лайънъл?

Сигурно са били хулигани. - Обикалят горите дрогирани…

Да, ще разследваме всички възможности.

Г-н Мадригал, кога видяхте за последно Лайънъл Бел?

В неделя сутринта. Тогава е сбирката на фотографското дружество.

А вие, г-н Карфакс? - И аз тогава.

Г-жо Мадригал? - Беше тук в неделя с тези пройдохи.

Изядоха и изпиха всичко в къщи.

Много харесвах Лайънъл,

мил човек беше

и правеше прекрасни снимки.

За разлика от други хора!

А вие?

Кога видяхте за последно г-н Бел?

В неделя.

Значи никой не го е виждал снощи? - Не, защо питате?

Имал е гост. Пили са вино.

Не съм бил аз. Бях си вкъщи. - А аз бях в тъмната стаичка.

Вино ли? Странно. Бира в кръчмата или уиски у дома -

това обичаше Лайънъл. - Да, такъв си беше.

Мир на праха му.

Значи жената, с която сте сниман… - Не съм сниман с нея.

Снимката е дигитално фалшифицирана.

Жената, с която не сте сниман… Не знаех, че сте имали връзка.

Карфакс каза, че ви е старо гадже. - Минали работи.

Тя беше прелестна.

Значи попадате на ваша фалшива снимка,

а 3 дни по-късно съпругът й е убит.

Странно съвпадение, нали? - И така може да се каже.

В ужасни времена живеем. Ужасни!

Само работата ще ни спаси, Себастиан. - Да, татко.

Затова върви в тъмната стаичка.

Закъсняваш цели две седмици с фотографиите от 9 часа!

Добре, само да приготвя обектива за клиента от Йоркшир.

Не си прави труда, отказа го. Обади се вчера и каза…

Какво е казал?

Че си е намерил… по Интернет!

Ако имахме уебсайт… - Дори не го споменавай!

Никога! Докато съм жив!

Шегувате се. - Ни най-малко.

Инфаркт ли е получил? - Смъртта на г-н Бел е подозрителна.

Значи някой го е…

Да не мислите, че аз съм замесен? - Просто разпитваме познатите му.

С г-н Бел не бяхте първи приятели. - Я стига!

Каква бе причината за спречкването ви в гората преди няколко седмици

и за конфронтацията ви на изложбата?

Безобидно съперничество, нищо друго.

"Ще ти го върна, помни ми думата." Чух ви да го казвате.

Не ми звучи много безобидно.

Не съм го казвал, счуло ви се е.

Не е ли друга основната причина? - Какво имате предвид?

Имало ли е нещо между вас и жена му? - Пак ли?

Какво пак? - Мариън си падаше по мен.

Значи не сте имали връзка? - Тя е с 15 г. по-стара, че и луда!

Женен ли сте? - Вече не.

Сам съм и се наслаждавам на свободата си.

Тези снимки са дигитални, нали? - Да.

И можете да ги обработвате на компютъра?

Мога да правя с тях каквото поискам.

Точно това не разбират старците.

Вече не е важно какво снимаш - всеки може да снима.

Важно е какво правиш после. - Като моята снимка с Мариън Бел.

Нямам нищо общо.

Къде бяхте между 7 и 12 ч. сутринта?

На търговско изложение в Манчестър.

С какво си изкарвате прехраната? - Правя вградени кухни.

Иначе щях да съм фотограф.

Още утре мога да стана професионалист.

Това вбесява Хедли Мадригал и аверите му.

Просто ми завиждат.

Провери алибито му. Определено не ни казва всичко.

И излъга, че не бил казал "Ще ти го върна, помни ми думата."

Чух го с ушите си.

Джоунс.

Какво?!

Добре, благодаря.

Открили са дневника на Бел. Пишело нещо за снощи.

За тайнствения гост? - Така изглежда.

Кой е бил?

Вие, сър.

Влез.

Приключи ли? - Още не.

Какво е това? Бисквити?! А моите снимки?

Ще ги направя, спокойно. - Те са уникален социален документ!

Нагледната история на Лъкстън!

Архивът на Мадригал! - Знам, знам.

Себастиан,

горкият Лайънъл вече не е сред нас и си ми нужен повече от всякога.

Той беше мой съмишленик, единственият ми истински приятел.

Ами Еди? - Едуард е свестен човек,

но дали е напълно лоялен? Имам известни съмнения.

Майка ти го видяла да излиза от онзи магазин в Мидсъмър маркет.

"Куикпикс"?

Може да си е купувал филм… - Там не продават ленти!

Само дигитални щуротии!

Сърцето ми се къса, като го казвам,

но Едуард може би се е поддал.

Джоунс, виж.

Почеркът прилича на неговия, нали? - Да.

Какво имаше на онази карта памет? - Това.

Трябва да разберем коя е и кой я е снимал.

Лайънъл Бел снимаше само на филм, а тези са правени с дигитален апарат.

Като този на Стив Брайт.

Значи първо него ще разпитаме.

А филмът във фотоапарата на Бел?

Дървета.

За жалост убиецът не се вижда. - Добро утро!

Май ви е паднало сочно убийство, а? - Така изглежда.

А аз трябва да пиша онзи проклет доклад.

Едно птиченце ми каза, че събираш пари за сватбен подарък.

Предпочитаме машина за еспресо.

Благодаря.

Какво?

Открили са чии са отпечатъците по чашите за вино.

Много бързо. - Знаете ли защо?

Да, много ми е любопитно.

Отпечатъците по едната чаша са ваши.

Не сте ли били у Бел в неделя вечер? - Не, разбира се.

А някоя друга вечер? - Не!

Как тогава отпечатъците ви са попаднали върху чашата?

Защото чашата не е на Лайънъл Бел.

На изложбата сервираха вино - някакво шардоне.

Някой е взел чашата ми оттам. - А защо няма отпечатъци на Бел?

Бел не е пиел вино. Провери бутилката.

Може да е шардонето от изложбата.

Ще проверя.

Доста са се постарали. Фалшивата снимка, дневникът, отпечатъците…

Някой определено ви е нарочил.

Ще трябва да уведомите началството. - Да, знам.

Три, две, едно.

Сега, татко!

Благодаря, Себастиан.

Добро утро. Виждам, че кипи труд. - Така би искал Лайънъл.

Чаша чай, Едуард? - Няма да откажа.

Дай да ти помогна.

Мама те е видяла да излизаш от "Куикпикс".

Боже! И е казала на Хедли? - Боя се, че да.

Да не би пак да си взел да… - Не, разбира се.

Какво искат тия?

Идват!

Искам да говоря с баща ти! - Татко!

Какво има?

Какво искате? - Бях посетен от полицията.

Ние също. Разследват жестокото убийство на скъпия ни Лайънъл,

в случай че си забравил. - Подочули са за мен и Мариън.

Личният ти живот не ме интересува.

Някой си е чесал езика и подозирам, че е един от вас.

Това е стара история, така че не я раздухвайте, ясно?!

Няма да допусна да бъда заплашван, и то тук. Напуснете веднага!

Не се пали толкова, старче.

Себастиан, изпрати господата.

Знам те що за стока си, Карфакс.

Трай си, защото много неща мога да разкажа за теб.

И за теб, Себ.

Това да не е новият Д2Х? - Да. Ето, изпробвай го.

12,2 мегапиксела! - Боже мили!

А резолюцията е убийствена. Вземи го за ден.

Себастиан!

Най-добре си вървете.

Значи ще ти отнемат разследването? - Вероятно. Нямат друг избор.

Но не си заподозрян. - Разбира се, че не съм!

Някакви новини за Мариън Бел? - Не. Звънях й в Малага,

но никой не вдигна.

Странно. "Уважаеми г-н и г-жо Барнаби,

като наши редовни клиенти печелите почивка в х-л "Голдън Хайнд".

Бил ли си там? - Не.

Аз също. Но сме "редовни клиенти"? - Вероятно е някаква измама.

Сигурно е Джоунс. - Аз ще отворя, допий си кафето.

Две вечери на цената на една. Дали да не отидем?

Добро утро.

Добро утро, Джоунс.

Какво ти е? - Няма да ви се понрави.

Какво няма да ми се понрави? - Спелман поема разследването.

Спелман? - Това лошо ли е?

Спелман е бюрократ, писарушка!

Е, малко е неопитен… - Малко неопитен ли?

Срещата ви е в 10 ч., затова да тръгваме.

Само не си изпускай нервите.

Том! - Том, какво има?

Сетих се за нещо… - Том, радвам се да те видя!

Коя беше жената? - Нямам представа.

Не ти ли се стори странно непозната да те целува на улицата?

Знаеше името ми и реших, че е някоя твоя приятелка.

Вечно ги бъркам. - И си сигурен, че не е Мариън Бел?

Напълно съм сигурен. - Кога се случи това?

Преди 4-5 седмици. - Какво си правил в Мидсъмър Маркет?

Повикаха ме заради смъртен случай, но обаждането се оказа фалшиво.

Смятате, че е било постановка? - Без съмнение.

Някой ме е снимал и е сменил тази жена с Мариън Бел.

Очевидно е, нали?

Разбира се. Вярваме ти. Нали, Бен?

Да… - И Мартин Спелман ще ти повярва.

Сьомгата не е от рибарник, нали? Сега за виното…

Какво предлагате?

Фантастично, супер сте. Благодаря, дочуване.

Кетъринг - истински кошмар.

Така, да свалим картите.

Ако е имало среща между теб и бившето ти гадже,

сега е моментът да си кажеш. - Не съм виждал Мариън Бел от 34 г.

Обективно погледнато, не ми се вижда много умно.

Разполагаме с ваша снимка… - Фалшива е.

С твоите отпечатъци по чашата… - Със сигурност е взета

от откриването на изложбата.

Името ти е в дневника на жертвата…

Някой се е представил за мен по телефона.

А ти къде беше въпросната вечер?

У дома. - С Джойс?

Тя беше на литературна сбирка.

Значи си бил сам?

Жалко.

А сутринта на убийството? - Излязох от къщи в 8:15

и отидох на Баджърс Дрифт, за да се срещна със сержант Джоунс.

Това е на 5-6 км от Лъкстън. - Да… За бога, Спелман!

На свобода е хитър и находчив убиец,

а ти си се захванал с мен!

Между Лайънъл Бел и Стив Брайт имаше някаква вражда,

за която никой не говори.

Брайт и приятелите му Нокс и Питърс имат необходимата апаратура.

Искам да бъдат обискирани и доведени на разпит.

Няма значение какво искаш, Том,

защото вече не водиш разследването.

Сега ще се прибереш вкъщи и няма да обсъждаш случая с никого.

И незабавно ми предай цялата документация. Ясно ли е?

Да.

Том… Най-сетне открихме клиниката, където Мариън Бел работи.

Намира се в…

Малага.

Подала е молба за напускане преди 6 седмици. Явно се връща в Англия.

Знаеш ли нещо по въпроса, Том? - Не.

И предвид обстоятелствата, предпочитам да си говорим на "вие".

Добре, няма проблем…

сър.

Е? - Спелман си умира от удоволствие.

Надут глупак!

А аз съм под домашен арест. - Какво?

Е, почти.

Нещо ново? - Не, засега.

Брайт, Нокс и Питърс нямат досиета.

Не открих и връзка с вас.

Продължавай да търсиш жената.

Редно ли е да ги вземате? - Не.

Стив Брайт сигурно знае коя е.

Гледай Спелман да го държи под око.

Ще се постарая.

Цветът е малко блед тук,

но ще направя червеното по-наситено ето така.

Детайлите на фона се губят,

но хубавото е, че сензорът ги е уловил, и просто ще го…

Не, Имоджен, знаеш ли колко струват тигровите скариди?

Не, не, по две на порция, максимум.

Изглежда, и той е удушен.

Отметни го. - Нали пиенето ще е без пари?

Не подозирах, че фотографията е толкова опасно занимание.

Какъв му е проблемът? - Ще се жени.

Какво, като са приятелки на майка ти? Няма да седят на нашата маса.

Том все още ли боледува? - И така може да се каже.

Много изпуска. - Бен!

Още ли не сте го изнесли? Харчат се държавни пари,

а никой нищо не побутва! - Реших, че ще искате да го видите.

Ще прочета доклада ти и ще се запозная с всичко необходимо.

Искам да погледна в устата му. - Защо?

В устата на Лайънъл Бел открихме карта памет, та може да има…

Не се обяснявай, а действай.

Не е карта памет, а нещо много по-традиционно.

Черно-бял филм. Крайно необичайно за Брайт.

Да го дам ли за проявяване, сър? - Да, разбира се.

Може да има и нещо в органайзера. - Прибери го тогава!

Няма да ти държа ръката като Барнаби!

Спелман. - Дано Том скоро се върне.

Скъпа, не ти крещя… - И аз се надявам.

С тази скорост ще откараме до Коледа.

Да, ще го направя. Момент само.

Питърсън, някой да ме замести. Още не съм закусвал.

Джон, 15-ина минути.

Ало, Джоунс? - Брайт е мъртъв.

Да, знам. - Така ли?

Как е умрял? - Май е удушен.

В устата му открихме филм. - Интересно какво има на него.

Зад къщата на Брайт има нещо като студио.

Мисля, че тук е снимано момичето. Нали се сещате за диванчето?

Да. - Тук има такова.

Намерих и ботуш с висок ток.

Бен! - Затваряй, викат те.

Къде се намирате? - В задния ми двор.

Щастлива случайност.

Джоунс! Къде си?

Мисля, че тук е снимано момичето.

Какво момиче? - Блондинката.

От картата памет в устата на Лайънъл Бел.

Това какво общо има с татко? - Не знам, може би нищо.

Татко правеше само черно-бели снимки и никога на хора.

Но познавате ли това момиче? - Не.

Фили.

Може ли да поговорим за раздялата на родителите ви?

Имаше ли нещо общо със Стив Брайт? - С Брайт? Не!

Твърди се, че Стив Брайт е преследвал майка ви.

Майка ми си въобразяваше, че всички са влюбени в нея.

Е, привлекателна жена е. На младини сигурно е била удивителна.

Наистина. - Но обикновено бяха фантазии.

Това вбесяваше татко.

Тя ту ни напускаше, ту се връщаше, после пак ни напускаше.

Нито с него можеше, нито без него.

Това е болестта на новото време. - Кое?

Хроничната неудовлетвореност. - Така си е.

Фили, когато онзи ден ви попитах

дали сте виждали майка си от заминаването й за Испания,

не ми дадохте конкретен отговор.

Защото сте я виждали, нали?

Да.

Кога?

Преди около 5 седмици. Беше се върнала в Англия.

Искаше да питам татко дали ще я приеме.

И? - Казах й, че не иска да я вижда.

Наистина ли?

Не, разбира се.

Дори не му казах, че тя е тук.

Щеше да я приеме и пак да се започне.

Но сега все си мисля, че ако му бях казала,

може би той щеше да е жив сега.

Простете, аз съм инспектор Барнаби от полицията в Костън.

Все по това време ли носите пощата? - Горе-долу.

Познавахте ли човека, живял тук? - Лайънъл? Да, виждах го понякога.

А миналия понеделник? - Да, видях го.

Накъде тръгна? - Натам, както обикновено.

Много ви благодаря.

Три, две, едно.

Сега, татко!

Добро утро, инспекторе.

Вече сте обезсмъртен в архива на Мадригал.

Поласкан съм.

Никога не съм я виждала.

Аз също.

Не, нямам представа. Но снимката е ужасна.

Дигитална, разбира се. Виж, Хедли, направо да ти се доплаче.

Ужасно! Ето какво правят компютрите, инспекторе.

Отнемат душата на образа.

Но познавате ли момичето, г-н Мадригал?

Момичето? Определено не!

Питайте Стив Брайт. Той е по тези глупости.

Какво имате предвид, г-жо Мадригал?

Прави снимки на разголени жени. - Клюки, скъпа.

Все пак питайте Стив Брайт. - Бих го попитал,

но г-н Брайт беше открит мъртъв тази сутрин.

Значи не той е убил Лайънъл.

Лайънъл е излязъл от къщи към 9 ч. в понеделник. Дали не сте го снимали?

Да видим, в понеделник…

Бях на лекар.

Себастиан направи снимката в 9 ч.

Не съм забелязал Лайънъл, но ще се види, като проявя филма.

Ще ви бъда благодарен, ако проверите.

Утре ще извадя поредната партида.

Мартин, за еспресо машината… - Да, какво?

Каква точно искаш? - Италианска.

От онези големите ли?

Не, домашна! Няма да отваряме кафене я!

Само уточнявах…

Извинете.

Спелман. Думай.

Вече казах на Том, че не знам коя е. - На Том?

Инспектор Барнаби. - Ще ти звънна после.

Е? - Нищо.

Довиждане. - А сега накъде?

Само няколко въпроса, господа.

Нали правите сватбени снимки? - Сватбени снимки?

Да, поръчали сме дивиди, но е хубаво да имаме и снимки.

Аз ще ви направя сватбени снимки. - Направо ги качете на диск…

Не правим сватбени снимки, камо ли да ги "качваме" на диск!

Продължавай, Бен.

Разпознавате ли тази жена? - Не, казахме на инспектор Барнаби.

На Барнаби? Кога? - Преди половин час.

Това разследване вече се води не от инспектор Барнаби, а от мен.

Ако Барнаби пак се появи, веднага ме уведомете. Ясно?

Бен, ела да поговорим.

Благодаря.

Знаеше ли за това? - Не.

Как смее да си вре носа! - Грешка е да го изолираме.

Не проумяваш ли? Барнаби е минало.

Ако искаш да продължиш напред, влез в крачка!

Радвам се да те видя!

Сър?

Добре ли сте? - Да.

Тук е направена снимката.

Ето, вижда се магазинът за диетични храни.

Вярвам ви. - А Дигиталния детектив вярва ли ми?

Спелман е бесен. - Да не си е загубил лаптопа?

Защото си "врете носа", край на цитата.

Снимките от филма в устата на Брайт.

Пак тя. - Казаха ми, че са заснети

с апарат като на Бел. - Мислех, че предпочита дървета.

Мисля, че уликите са оставени за нас.

Убиецът иска да мислим, че Бел и Брайт са снимали момичето.

Между двамата се е случило нещо.

Едни твърдят, че Мариън е преследвала Брайт, други - тъкмо обратното.

Както и да е - Мариън заминава за Испания, Брайт се развежда.

Но преди 5 седмици Мариън Бел се е върнала в Англия.

Какво? - Открих го, докато си "врях носа".

Искала да се върне при Лайънъл, но Филомена я отрязала.

Мислите, че Мариън го е убила?

Да не би и на вас да има зъб?

Държах се безупречно по време на мимолетната ни връзка.

Но убиецът определено ви е нарочил. - Знам.

Всъщност не знаете. Името ви е в органайзера на Брайт.

Очевидно сте имали среща вечерта, когато е бил убит.

Това е тя! Онази жена!

Извинете.

Благодаря.

Закъде си се разбързал? - Какво правиш тук?

Днес е ден за пазар. - Изпуснах я.

Кого? - Няма значение.

Коя беше? Блондинката ли? - Не. Няма значение.

Заведете го вкъщи, г-жо Барнаби. Ще ви помоля нещо, сър.

Стойте далеч от Лъкстън, а аз ще ви отърва от Спелман.

Хайде, организирала съм нещо специално за теб.

Какво? - Ще се видим пак.

Вечеря в хотел "Голдън Хайнд".

Получихме още един ваучер. Безплатно шампанско и деликатеси.

Хич не ми е до деликатеси. - Когато се обадих за резервацията,

ме попитаха: "Обичайната маса ли желаете, г-жо Барнаби?"

Тази много ми харесва.

Някак си е… оптимистична.

Започнал си да ядеш повече, това е добре.

Много съжалявам за баща ти, Фил.

Благодаря.

Себ, жената, с която ми каза, че излизаш…

Тя не съществува, нали?

Измислил си я, за да ме отблъснеш.

Според мен е по-добре да не се виждаме повече.

Добре.

Успех с фотографията, Себ. Снимките ти са наистина чудесни.

Добър апетит.

Наред ли е всичко?

Добър вечер. Запазих маса за 8 ч.

Името е Барнаби. Имаме тези ваучери.

Барнаби? - Да, Барнаби.

Насам, моля.

Воала, мадам. Мосю.

Значи това е обичайната ни маса. Колко хубаво.

Това е търговски трик, Джойс.

Като да наричаш мачканите картофи "пом пюре".

Независимо от това смятам да си прекарам приятно.

"Морска симфония"! Музикална риба.

Простете, сър, боя се, че не можем да приемем ваучерите.

Защо? - Не може да се преотстъпват.

Не са преотстъпени. Изпратихте ни ги и ние дойдохме.

Сигурно има някаква грешка. Те са за г-н и г-жа Барнаби.

Ние сме г-н и г-жа Барнаби! - Сигурно, мадам,

но не сте нашите г-н и г-жа Барнаби.

Мосю, бихте ли казали на управителя,

че инспектор Барнаби от полицията в Костън иска да говори с него?

Разбира се, сър.

Добре, ти печелиш. Да си вървим, без да правим сцени.

Трябваше да се досетя. Фалшиви снимки, улики, а сега и това.

Фалшиви г-н и г-жа Барнаби.

Мислиш, че е свързано със случая? - Без съмнение.

Защо ли ми се струва, че ще си остана гладна?

Г-н и г-жа Барнаби бяха наши редовни гости допреди 5-6 месеца.

Отсядаха в апартамента "Уилям Морис".

Как плащаха? - В брой. Необичайно в наши дни.

Наистина много съжалявам. Сигурно адресът ви е в базата ни

и е станало объркване.

Барнаби.

Обажда се Себастиан Мадригал.

Тъкмо се каня да извадя снимките, за които питахте.

И исках да ви кажа нещо… - Какво, Себастиан?

За блондинката на снимките.

Не можех да говоря пред другите, но сега родителите ми ги няма.

Добре, ще дойда след 30 минути.

Ще ви се реваншираме с вечеря за сметка на заведението.

Колко мило! Чу ли, Том? - Съжалявам, но трябва да тръгваме.

Ще се възползваме друг път.

Хайде!

Значи познавате момичето от снимките? - Така ми се струва.

Стив Брайт и приятелите му Адам Нокс и Лий Питърс

се занимаваха с тези глупости.

Ходеха в студио в Костън, където снимаха модели.

Стив залитна по една от тях и жена му разбра.

След развода Стив си направи студио и си търсеше клиентела.

Вие ходили ли сте? - Това е денят на убийството.

Ходили ли сте в студиото на Брайт? - Веднъж.

Отвратително.

Тумба старци, които точат лиги по разголена мадама.

А Лайънъл Бел? Бил ли е там? - Да.

Трябваше да докладва на татко, за да ги изхвърлят от дружеството,

но там имаше едно момиче… - Блондинката?

Да. Лайънъл мигом хлътна по нея.

Но там е работата, че…

Брайт също й беше навит.

Тази е от следващия ден…

И какво стана? - Лайънъл упорито я ухажваше

и Стив каза на Мариън, че Лайънъл си има любовница.

Така ли беше? - Шегувате ли се? Не!

Тя го разкара. И Стив Брайт също.

Знаете ли името на блондинката? - Шантел.

И къде е тя сега? - Нямам представа.

Отдавна се отказа и нищо чудно -

Стив и Лайънъл бяха нетърпими.

Благодаря за информацията, Себастиан.

Съжалявам, че не ви казах по-рано,

но нашите са доста консервативни.

Бихте ли ударили с чука онази тръба?

Тук ли? - Да.

Това е снимката от деня, когато бе убит Лайънъл Бел, нали?

Сигурен ли сте? - Да, негативите са по дати.

Той е излязъл от дома си в 9 ч., точно когато е дошъл пощальонът,

а и двамата липсват на снимката.

Татко беше на лекар, затова аз я направих,

но закъснях с десетина минути. Моля ви, не му казвайте.

Няма.

А къде бих могъл да намеря тази блондинка - Шантел?

Вероятно Еди Карфакс знае. - Еди Карфакс? От къде на къде?

Хитрец е той, играе и в двата лагера.

Еди ходеше на сбирките в Костън и намираше моделите за Стив.

Вие! Какво искате? - Да ви задам няколко въпроса.

За какво? - За нея.

Излъгахте ме.

Забраниха ни да говорим с вас. - Кой е, Еди?

Всичко е наред, скъпа.

Дали да не попитам г-жа Карфакс? - Добре де, добре.

Г-н Карфакс, когато Сти…

Когато Стив Брайт е направил студиото си,

вие сте му намирали модели.

Не, само го свързах с Найджъл. - Найджъл?

Найджъл Удли, от клуба в Костън.

И как да намеря Найджъл? - Има магазин, "Куикпикс", на пазара.

Найджъл нае онова момиче, Шантел. Дори не съм говорил с нея.

Чак после разбрах за историята между нея, Лайънъл и Стив.

Кълна се! Само направих услуга на Стив.

Не се интересувам от такива неща.

Аз правя снимки на котета, за бога!

Ще научи ли жена ми? И Хедли?

Защото не е честно. Само исках да помогна.

Не съм и подозирал, че ще се стигне до убийства.

Здравей, Бен.

Той е в кухнята.

Джоунс!

Името й е Шантел.

Еди Карфакс ни е излъгал. И се сещам как да я намеря.

Собственик на магазин "Куикпикс" е Найджъл Удли…

Възникна проблем, сър.

Някой се е обадил на Спелман, че сте били в Лъкстън снощи.

Да не би да е Еди Карфакс? - Който и да е бил, твърдял,

че, сте били груб и агресивен. - Леле! Груб, че и агресивен.

Трябва да ви закарам при Спелман. - Какво, ще ме арестува ли?

Всичко е възможно. - Е, поне няма да ходя на сватбата.

Това му харесвам - голям оптимист е!

Добре, ще отида при Спелман,

след като поговоря с Найджъл Удли. - Недейте, само ще влошите нещата.

Може би Бен е прав… - Нужен ми е само половин час.

Къде ми е полицейската карта?

Джойс, виждала ли си картата ми? - Не.

Винаги я държа в сакото!

Е, това решава въпроса. Без карта не можете да го разпитате.

Но ти можеш. - Чакайте…

Обади се на Спелман и измисли нещо да се забавиш с час.

Не бъди инатлив, Том… - Каквото и да стане,

Спелман ще се постарае да ме очерни

и когато предаде прословутия си доклад,

ще ме направят регулировчик

и тогава ще разберете колко инатлив мога да бъда.

Убеди ме.

Добре, ще отида да говоря с този Удли

и после веднага идвам да ви взема.

Разбери къде е тя, Джоунс.

Задръжте го тук, дори насила. - С удоволствие.

Регулировчик, а? - Да.

Е, поне мога да си помечтая.

Снимките от архива на Мадригал ли са? - Да.

Едно и също място, точно в 9 ч., през последните 70 години.

Изключително досадна панорама.

И двете ли са от един ден? - Не, тази е от деня на убийството,

а другата е от следващия ден. Защо? - Тази кола…

Там е разрешено да се паркира само за половин час дневно.

Сигурно на другия ден са паркирали на същото място.

На съвсем същото място? Едва ли.

Майк? Том Барнаби е. Провери ми регистрационен номер.

Търся Найджъл Удли. - Ако продаваш нещо, не го искам.

Сержант Джоунс от полицията в Костън. - Задето карах пил ли?

Не, заради нея. Познавате ли я?

За пръв път я виждам. - Значи сте карали пил?

Чакайте, това да не е Шантел?

Да, тя е. Не я познах с перуката. - Това перука ли е?

Разбира се. Руса е колкото мен.

Разкажете ми за нея. - Няма какво.

Работеше като модел в Клуба на фотографа, който ръководя,

после Еди Карфакс ми я отмъкна и оттогава не съм я виждал.

Имате ли нейни снимки без перуката? - Ще проверя.

Ето - коледното тържество на клуба през 2004-та.

Това е Шантел. - Господи!

Познавате ли я? - Да.

И него познавам.

Себастиан Мадригал, пълен хахо.

Син е на онзи Хедли от Лъкстън. - Себастиан посещавал ли е клуба?

Веднъж-дваж. Изгоних го. - Защо?

Плашеше момичетата, особено Шантел. Беше влюбен в нея.

Постоянно я преследваше. - Отпечатайте ми една снимка.

Имаше му нещо на този Себ… Тръпки да те побият.

Ехо? Има ли някой?

Донесохте ли компютъра си? - Да. За какво става дума?

За инспектор Барнаби и Мариън Бел.

Целият съм в слух.

Номерът, който набирате, ви постави на изчакване.

Добре. Много ви благодаря за помощта.

Г-жа Пейнтър е била в Лъкстън във вторник сутринта,

но не и в понеделник.

Бащата на Себастиан е бил на лекар в понеделник,

а във вторник е останал на легло. Себастиан е бил сам.

Явно е направил и двете снимки във вторник,

защото в понеделник е пропуснал. - Къде ли е бил тогава?

Това сигурно е Бен.

В гората, вероятно, където е убил Лайънъл Бел.

Въпросът е: защо?

Заради химикалите, да не ви изпръскат.

Добра идея. Костюмът ми струва цяло състояние.

Та какво за Барнаби и Мариън Бел?

Искам да ви покажа диск, затова ми трябва компютърът ви.

Татко е против новите технологии. - Без компютър си загубен.

Кажете му да влезе в крак.

Казвам му го.

Постоянно.

Вижте тези снимки.

Махаме перуката и кого виждаме?

Виж ти!

Джойс, погледни.

Имоджен, годеницата на Мартин Спелман!

А Себастиан Мадригал се спотайва отзад.

Очевидно е преследвал Имоджен.

Не мога да се свържа със Спелман. - Питай в управлението.

Вероятно Себастиан е убил Лайънъл и Стив заради Имоджен.

А снимките са били предупреждение: Стойте далеч от нея!

Какво?

Сигурен ли си?

Добре, благодаря. Отишъл е в магазина на Мадригал.

За да арестува Себастиан? - Не, за да се срещне с вас.

Станало е някакво объркване.

Къде ми е полицейската карта?

Заради химикалите.

Бихте ли ударили онази тръба?

Не, няма никакво объркване.

Ако Себастиан е убил Лайънъл Бел и Стив Брайт заради Имоджен,

представи си какво ще стори на мъжа, който ще се жени за нея.

И ще използва чука с моите отпечатъци по него.

А картата ми ще бъде открита в близост до трупа.

Заради химикалите. Алергичен съм.

Къде е дискът?

На него има снимки. - Какви?

На Барнаби и Мариън Бел.

Знаех си!

Тази я знам - фалшивата. - Вижте нататък.

Коя е тази? - Работи в диетичния магазин.

Не разбирам… - Платих й.

Уж че е приятелска закачка.

След това проследих Фили, снимах я с майка й

и после насложих двете снимки на компютъра на Найджъл.

Ти ли си го направил? Защо? - Вижте нататък.

Сладурана е.

Чакай малко…

Това е Имоджен!

Да.

Ще намерят всичко това в компютъра ти

и ще решат, че затова Барнаби те е убил.

Виж я само!

Ето какво направихте с нея. Ти и другите!

Ето в какво я превърнахте.

Затова тя не ви иска. Защото сте отвратителни!

Хвърли го!

Арестуван сте за убийството на Лайънъл Бел и Стивън Брайт.

Имате право да запазите мълчание,

но всичко премълчано може да навреди на защитата ви.

Имоджен…

Всичко бих направил за нея.

Каквото поиска.

Защото я обичам.

Вие не разбирате, аз изпълнявах желанията й.

Имоджен е искала да ги убиете? - Разбира се.

Тя ли ви го каза? - Аз чета мислите й.

Това е любовта.

За вас тя е непонятна.

Ще ми дават ли вегетарианска храна? - Да.

Стив и Лайънъл…

Те бяха отвратителни.

Използваха я.

Ти също. - Малко нищожество!

И ти! - Аз?

Как съм използвал Имоджен? - Водеше я в онзи хотел.

Един приятел работи там, той ми каза.

Водил съм Имоджен в хотел? - Против волята й очевидно.

Разпитът е прекратен в 11:33 ч. от детектив Спелман.

Може ли… да поговорим насаме?

Ето какво…

Когато се запознах с Имоджен, принципно още бях женен.

Трябваше да бъдем дискретни. Отидохме на вечеря в хотел.

В хотел "Голдън Хайнд", и останахме да нощуваме.

Когато ме попитаха за името ми,

казах "Барнаби", на шега.

Бях малко пийнал.

И когато отидохме повторно…

Малко ми се вие свят.

Сватбата май се отменя.

Принципно ли? - Да.

Искате ли да ви подарим еспресо машина?

Вече имам много оферти. - Несъмнено, къщата е чудесна.

Заминавам за Лондон. Нищо не ме задържа в Лъкстън.

Винаги си добре дошла у нас. - Благодаря.

Господи, това сигурно е тя.

Скъпа, скъпа, скъпа! Как си?

Добре съм. - Наистина ли?

Божичко, Том Барнаби!

Да не караме Престън да ревнува.

Мислех, че името му е Игор. - Игор е минало.

Запознах се с Престън в Калифорния, където ще живеем.

Чудесно, мамо.

Ти сигурно си Джойс.

Много ми е приятно. - Том, тя е великолепна. Късметлия!

Да, наистина съм късметлия. - Хайде да се снимаме!

Ще ни щракнеш ли, Джойс? - Разбира се.

Несъстоялото се семейство. Нали не се сърдиш, че го казвам?

Ни най-малко.

Том, по-весело де!

Той вечно е намусен. Затова не се получи между нас.

Готови!

Превод и субтитри БОРЯНА БОГДАНОВА